Наблюдава се общ спад на скритата икономика при бизнеса и покачване при населението. Това противоположно движение е уловено от Индекса на скритата икономика за 2009 г., който се изготвя от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство със социологическа агенция "Витоша рисърч". Индексът беше представен днес по време на кръгла маса, посветена на предизвикателствата, които скритата икономика поставя пред развитието и конкурентоспособността на България в период на глобална финансова криза.   Противоречивата динамика на индекса се обяснява с ефекта на кризата и предприетите от правителството мерки за противодействие на скритата икономика през втората половина на 2009 г. От една страна, мерките са насочени предимно върху скритите обороти на бизнеса. От друга страна, в краткосрочна перспектива ефектът на кризата е противоположен при населението и бизнеса като води до повишаване на укриването на обороти и заетост при населението и намаляване на скритата икономика при бизнеса - преминаването от формалната към скритата икономика е свързано с много по-малко разходи за населението, отколкото за бизнеса.Според експертите, които тълкуват динамиката на индекса и неговите компоненти за 2009 г., се наблюдава нарастване на "сивотата" на трудовите отношения при населението. Делът на неактивните и обезкуражени българи остава много висок на трудовия пазар - над 1/3 от активното население. Ако им бъде осигурена официална заетост, това би донеслно над 11 млрд. лв. допълнителен официален трудов доход. Същевременно се наблюдава спад в скритите обороти, особено в сферата на внос-износ и "източване" на ДДС. Индексът, следящ източването на ДДС, бележи двоен спад, отчитат от ЦИД. Според експертите има трайна и устойчива тенденция за увеличаване дела на наетите с официално сключени договори. Около 6% от работещите нямат сключен официален договор. В същото време остава устойчив високият дял на сключените договори със "скрити" клаузи - минимално официално възнаграждение и допълнително изплащани суми ‘на ръка'. Най-малко всеки десети работещ получава допълнително, недекларирано възнаграждение, заявяват от ЦИД. През последните 3 години в публичното пространство, както от правителството, така и от неправителствени и стопански организации, са предлагани повече от 220 мерки за борба със скритата икономика. От тези мерки по-голямата част се стремят да възпрепятстват и разкриват нарушителите, а едва 10% от тях адресират липсата на ефективност в контролната и административна система. Според Центъра на мерките, прилагани и предлагани в исторически план, липсват: оценка и подбор; подкрепа от необходимите строги административни мерки и мерки повишаващи ефективността на контролната система; оценка разходи-ползи; единна система. Според ЦИД през 2010 г. правителството трябва да повиши контрола в най-рисковите области като: приходите от ДДС и акцизи. Освен това е нужно да се подобри значително ефективността на контролната система - в момента тя наказва предимно масовите леки провинения. Трябва да бъде подобрено управлението на системата за обществени поръчки и държавни активи - делът напоръчките с нарушения остава огромен - над 70%, докато достъпът до обжалването им - затворен и в подкрепа на държавната администрация, отбелязват от ЦИД. В допълнение, те препоръчват правителството да допринесе за трайна промяна на съотношението разходи-ползи от скритата икономика за бизнеса и населението.

Без да се взимат под внимание различията в концепциите и методологиите, оценките за размера на неформалната икономика в България от 1990 година насам варират между 16 % и 38 % от БВП, което нарежда страната ни сред най-сивите нови страни-членки на ЕС.

Най-силно засегнати са трудоемките сектори:  строителството, туризма, селското стопанство и услугите /например ремонти, частно обучение, здравеопазване и т. н./, но изследвания показват, че значителни сиви области съществуват и в промишлеността (особено в акцизните сектори – производство на алкохол, цигари, горива), текстил и транспорт.

Асоциация на индустриалния капитал в България в партньорство с  Конфедерация на независимите синдикати в България изпълняват проектът „Ограничаване и превенция на неформалната икономика” за периода 2009 – 2013 г. Той е на стойност 8 902 959 лева и е финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по препоръка на Европейската комисия за насърчаване на съвместните действия на социалните партньори. Представител на DarikFinance.bg в проекта е Христо Христов.

Целта на проекта е ограничаване и превенция на неформалната икономика в България, както и в пилотните сектори машиностроене, електротехника, информационни технологии, инфраструктурно строителство, лека промишленост, парфюмерия и козметика, млекопреработване, туризъм, небанкови финансови услуги и услуги от общ интерес и създаване на обществена нетърпимост към всички нейни форми и прояви.

Изпълнението на проектните дейности ще доведе и до постигането на следните специфични цели, посочват от Асоциацията. Сред тях са разкриване на формите и моделите на проявление на неформалната икономика, планиране на действия за нейното ограничаване, създаване на обществена нетърпимост към нея.

Проектът предвижда изграждане на Национален Център за Превенция на Неформалната Икономика, включително осигуряване на портфолио от предлагани от него услуги и обществена информираност за дейностите и възможностите му, извършване на вътрешнофирмени и браншови одити, разработване и внедряване на информационна система, която да обслужва изчисляването на Композитен индекс за ограничаване и превенция  неформалната икономика и други.

Въпреки различните си ефекти в различните страни, съществуването на неформалната икономика е знак за настоящи или бъдещи проблеми на обществото – прекалено силна регулация, липса на адекватен контрол, неприемане на официалните правила, появяване на нови форми на бизнес и социални връзки и др, обясняват от Асоциацията. 

Приема се, че неформалната икономика е източник на нелоялна конкуренция и корупция и се е превърнала в основна пречка пред бизнеса. Според изследване на Световната банка сред българските фирми, през 2007 г. неформалната икономика е била на първо място сред бариерите пред фирмените инвестиции в България – всъщност нелоялната конкуренция, както фирмите виждат и разбират корупцията, е основната пречка и проблем пред икономически активните субекти в България през последните 10 години.

От гледна точка на легалния бизнес неформалната икономика определено има негативни последствия – затруднява се наемането на персонал, включително и висококвалифициран /на практика се свива пазара на труда/, повишава се опасността от фалит на икономическите структури, работещи на светло, прави се пазарен дъмпинг, затруднява се намирането на инвестиции, принудително се работи с по-ниска печалба, регистрира се загуба на клиенти, спад на продажби, установяват се практики на нелоялна конкуренция.

Около 50 на сто е делът на сивия сектор в млекопреработвателния бранш у нас. Това съобщи Господин Господинов, председател на браншовия съюз на животновъдите.

 

По думите му този процент се увеличава непрекъснато заради липсата на контрол. Част от браншовите организации в земеделието обвиниха ресорното министерство в мудност и бавни действия. Фермерите съобщиха, че искат спешна среща с министър Мирослав Найденов.

Веднага след парламентарните избори животновъдите депозираха 12 искания в Министерството на земеделието и храните. Сред тях са незабавно създаване на гаранционен фонд за нисколихвени кредити и заработване на идентификационната система.

Според председателя на Националната асоциация на животновъдите в България Бойко Синапов фермерите не са усетили уважението на новите управляващи. Животновъдите настояват за ускорена темпо на работа в Министерството на земеделието, защото иначе ни чака тежка зима, обясни още Синапов, цитиран от Dariknews.bg.

Ако срещата с министъра на земеделието не даде желания резултат, ще се поиска среща и с премиера Бойко Борисов.

Фермерите бяха категорични, че няма да протестират, но ще търсят всички възможни начини за излизане от кризата, в която е попаднал браншът.