Мъж на възраст между 30 и 50 г., със средно образование - това е средностатистическият българин, който пътува всеки ден далеч от дома си, за да работи.   Над 400 000 души (12,1% от икономически активното население) не си изкарват хляба в населеното място, в което живеят. За да отидат на работа, те изразходват общо 500 000 часа на ден. Това сочат данни от изследване на трудовата миграция в България, проведено по искане на КНСБ при преброяването на населението през м.г. от Националния статистически институт (НСИ).   През последните 10 години броят на трудовите мигранти в България е нараснал с 22,3% - от 328 хил. на 400 хил. души, заяви доц. вчера д-р Йордан Калчев, експерт по проекта. “Аз също съм мигрант, защото живея в София, а работя в университета в Благоевград”, даде пример той.   Според изследването най-интензивни са пътуванията в областите Кърджали, Пловдив, Враца, Велико Търново, Стара Загора и Пазарджик. В София всекидневно пристигат 42 000 души, които вечер се прибират в други общини. 2000 българи дори бият път всеки ден до съседни държави - Румъния, Турция, Сърбия и Македония, за да работят.   Според данните трудовата миграция не е само от селото към града, а и от един град в друг. Относителните дялове на пътуващите от градовете и селата са съответно 48,4% и 51,5%. Причината е, че все повече намалява икономически активното население в селата, обясниха експертите. Трудовата миграция по принцип е част от подготовката за постоянно преместване на човек в населеното място, където работи, каза експертът по проекта Божидар Арсов.   Според статистиката 25% от мигрантите отделят за път между 30 и 45 минути на ден, а 36 на сто - между 15 и 30 минути. “Така над 20 000 работни дни годишно се изразходват излишно, вместо да бъдат вложени в работа”, коментира лидерът на КНСБ Пламен Димитров.   Най-много трудови мигранти има в преработващата промишленост - над 113 000 души или 28% от всички пътуващи. В класацията следват търговията (12%), строителството (10,5%) и държавната администрация със 7% от всички трудови мигранти.

По 16,80 лв. месечно дължат всички, които сами внасят задължителните си здравни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение от Бюрата по труда, не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.   От НАП напомнят, че срокът за внасяне на тези вноски е до 10-то число на месеца. Така например здравната вноска за месец януари 2012 г. трябва да се внесе най-късно до 10 февруари 2012 г.   Преди да внесете дължимата сума, трябва да подадете декларация Образец 7, припомнят от приходната агенция. Тя се подава в офиса на агенцията по постоянен адрес до края на месеца. Тоест, ако от 1 януари трябва сами да внасяте здравноосигурителни вноски, то до края на месец февруари трябва да подадете декларация. Глобата за неподадена декларация е от 500 до 1000 лева.   Здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка, се прекъсват ако не са внесени повече от три дължими месечни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца, предхождащ месеца, в който потърсите медицинска помощ, платена от НЗОК. Правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски.   Справка за здравноосигурителния си статус можете да направите чрез електронната услуга на НАП на www.nap.bg., както и по телефона на 0700 18 700. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. Освен това системата дава данни и за всички месеци и години, за които не са платени задължителните здравни вноски.

Над 900 работници ще бъдат освободени от завод "Арсенал" в Казанлък, стана ясно след среща между мениджърите и представители на общината, предаде БНР. В това число влизат около 600 души на временни и 234 на постоянни трудови договори. 94 души, навършили пенсионна възраст, също ще напуснат предприятието, съобщи кметът Галина Стоянова. Временно заетите започват да напускат от 13 февруари, а съкращенията са от 1 март. Стоянова увери, че ще се търсят варианти за осигуряване на заетост на тези хора чрез всички възможности, които предлагат бюрата по труда и програмите за заетост на социалното министерство.

Бургаският свободен университет осъди държавата за дискриминация заради лишаване на студентите от частните училища от държавни стипендии и субсидии. Това стана след жалба на ректора на учебното заведение Васил Янков в Комисията за защита от дискриминация.

В нея се твърди, че е нарушен принципът за равно третиране на студентите от държавните и частните висши училища при кандидатстване и отпускане на стипендии или субсидии. В жалбата той посочва още, че задължението на държавата "да подпомага способните ученици и студенти", разписано в конституцията, се отнася към учещите се, независимо дали се образоват в държавни или частни университети.

Тезата на МОН е, че съгласно закона финансирането от страна на държавата е допустимо само за държавните висши училища.

Според комисията обаче лишаването на младите в частните висши училища от стипендии от държавния бюджет води до пряка дискриминация, поставяйки ги в по-неблагоприятно положение спрямо колегите им от държавните ВУЗ.

БСП и ДПС сезираха Конституционния съд заради измененията на Кодекса на труда, които завишават критериите за участие в Националния съвет за тристранно сътрудничество на работодателските и синдикалните организации. Общо 55 депутати са се подписали под искането съдът да се произнесе по поправките. В началото на месеца мнозинството отхвърли последното вето на президента Георги Първанов, който също не беше съгласен с промените. Любен Корнезов от БСП и Хасан Адемов от ДПС, коментираха, че поправките са държавна намеса в работата на сдруженията и така правителството елиминира неудобните работодателски организации.

Според Любен Корнезов критериите за представителност в тристранката са чувствително завишени. Той припомни, че изискването към синдикалните организации досега е било 50 000 члена, а новото изискване е 75 000 члена на фона на безработицата в страната. За работодателските организации се изискват сега 100 000 члена, а преди това - 30 000 члена. По думите на Корнезов това е държавна намеса в работата на сдруженията, което противоречи на член 49 от Конституцията. "Досега както ви е известно имаше две синдикални организации - КТ "Подкрепа" и КНСБ, и шест работодателски организации с новите критерии практически остава само една работодателска организация, другите ги изключват и обърнете внимание Министерският решава кой да участва в НСТС", каза Корнезов.

Според Хасан Адемов промяната се прави, за да се елиминират неудобните работодателски организации, каквото по мнението му в случая се явява Българската търговско-промишлена палата.

Другата промяна, която опозицията атакува пред Конституционния съд, е тази, че работникът ще бъде глобяван, ако няма сключен трудов договор. "Работникът винаги е слабата страна в едно трудово правоотношение. При положение че в България има практически над 450 000 безработни, всеки е готов на какъв ли не компромис да се изхранва, респективно да изхранва семейството си. А ние ще го глобяваме", коментира Любен Корнезов.