„Ишлемето" се завръща в страната, ако съдим по оживлението, което се отчита на пазара на труда като интерес към шивашкия сектор. Докато преди месеци шивачките масово бяха освобождавани от работа, сега цеховете ги търсят, редом с кроячки и други специалисти в сферата на облеклата.

За търсенето на тези кадри, заедно с готвачите и други професии в областта на търговията и услугите съобщи в интервю за Денят на Дарик изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.

Като отчете тенденцията за спад на броя на българите без работа от февруари насам, тя посочи, че за разлика от миналата година, когато безработицата се е увеличавала дори през периода на сезонната заетост, сега тя пада според данните на бюрата по труда.

***

За пазара на труда, за безработицата и за проблемите, които имаше при изплащането на ваучери за обучение по схемата „Аз мога" е разговорът с Росица Стелиянова:

Следващия месец ще имаме една по-обща картина на безработицата в страната през първата половина на тази година. Как се движат процентите според вашите данни - знаем, че статистиката мери на друг принцип - за пред Европа имаме едни данни, нашите от бюрата по труда са различни?

Росица Стелянова: За пред Европа се ползват и двата вида данни. Аз ще пътувам за Будапеща, където е срещата на ръководителите на Агенциите по заетостта. И ние там ще оповестим нашите данни, т.е. всяка една от агенциите, тъй като няма страна, в която данните между статистическите институти и административните статистики на службите по заетост да не се различават. Тъй като ние ползваме като служби една методика, която е почти еднаква във всяка една страна членка на ЕС, а статистиката ползва една друга методика, която се базира на Евростат. Но иначе това, което се наблюдава като тенденция от февруари насам е спадане на безработицата, като през първите месеци март, април спадането е доста драстично. Например за май безработните наброяваха около 328 хиляди души, което е с около 15 хиляди по-ниско от предходния месец, но пък с 24 хиляди души по-ниско спрямо същия месец за миналата година. Нормално е през летните месеци - юни, юли, август, да има едно известно задържане, тъй като работните места, които касаят сезонната заетост, се обявяват през март и започват заемането си през април и май и по-слабо през юни. След което вече имаме пълния сезон и към септември започва вече едно освобождаване на хора, което пък се компенсира от обявяване на местата за сезонна дейност в селското стопанство и преработвателната промишленост. Така че вече, виждайки първите светлинки за излизане от кризата, тази година влязохме в нормалните нива на безработица. Не като ниво на самата безработица, а като намаление или увеличение в определени периоди. Доколкото миналата година безработицата основно се увеличаваше, дори и през този период, в който традиционно пада, сега вече нормално тя започна да си пада. И разбира се, към края на годината очаквам да се увеличи леко. Това са стандартни тенденции, които всяка една година, дори и при пълен икономически растеж, са едни и същи.

Възможно ли е по-малкият брой безработни, които се регистрират в бюрата по труда, да се дължат и на последните законови промени, които скъсиха сроковете на регистрацията на безработните? Може ли това да бъде аргумент за един човек да не отиде или да не успее да стигне в срок до бюрата?

Росица Стелянова: Не, напротив точно обратното е. Две промени предизвикаха бум на регистрирани в бюрата по труда. Едното беше, че се въведе по-високо ниво обезщетение - като процент на обезщетение, 60-те  процента. Това допринесе в бюрата по труда да се регистрират и много по-качествени и по-високо квалифицирани лица, за разлика от предходни периоди. Така почти всяко лице, без значение от длъжността, която е заемало, не пропуска шанса - с малки изключения, да се регистрира в бюрото по труда, за да получава в един немалък период от време обезщетение, което никак не е малко срещу това да не работи на практика, търсейки си междувременно работа. Вторият фактор беше промяната в КСО за седемдневната регистрация на безработните в бюрата по труда, за да могат те да получат пълното си обезщетение. Така че във всяка една първа седмица от месеца, защото от тогава обикновено влиза в сила прекратяването на договорите, ние наблюдаваме един много засилен поток на регистриращи се лица, за да не пропуснат те ден или месец това, което им дължи НОИ под формата на обезщетение. От гледна точка на това да накараме хората да отидат да се регистрират в бюрата, мисля че правим повече от необходимото. Разбира се, не трябва да забравяме, че това е право. Никой не може да бъде задължен да се регистрира.

Т.е. не смятате, че този 7-дневен срок е проблем? Защото това мисля, че са календарни дни и ако изтървеш срока.

Росица Стелянова: Разбира се, че можеш да се регистрираш. Просто това се отразява върху размера на обезщетението.

Последните месеци от кризата промениха ли характера на безработицата? Доколко и как бяха засегнати младите хора?

Росица Стелянова: Структурата на безработицата се промени до степен, че хората с по-висока квалификация останаха безработни за един немалък период от време. Това най-вече се отрази върху младите хора -.те бяха и първите, от които работодателите се освободиха. Тъй като младите хора не са толкова гъвкави, за голямо съжаление. Би трябвало да е обратното. Оказва се, че по-възрастните работници - особено тези над 45-годишна възраст са доста по-гъвкави. Те приеха дори в част от предприятията да получават по-ниско възнаграждение, включително да изпълняват и допълнителни функции, само и само да не загубят работата си и да могат да подсигурят семействата си. Младежите са с изключително големи очаквания. Дори тук в агенцията, когато са се явявали на интервюта, те смятат, че дори без ден стаж те трябва да получават минимум 1000 лева чисто, трябва да имат едва ли не шофьор и секретарка. А насреща всъщност нищо не може да се предложи, защото голяма част от тези младежи дори не могат да си напишат правилно автобиографията и допускат достатъчно правописни грешки.

В кои сфери се съживява най-бързо пазара на труда?

Росица Стелянова: Търговията и услугите традиционно. Първи те започнаха. Най-вече примерно шивашките фирми. До момент, в който почти нямаше работа и масово се освобождаваха хора, сега масово се търсят в цялата страна шивачи, кроячи, бродировачи и т. н.

Ишлемето се върна, така ли?

Росица Стелянова: Просто започнаха да получават поръчки. Някои от машиностроителните предприятия също възобновиха дейност. Така че има леко съживяване. Все още строителството има застой. Доста по-малко са обявите там. Освен това сезонната заетост, колкото и да я гледаме като сезонна в туризма, в Българи предвид на възможностите, които имаме чисто географски, много често хора, които лятото работят на морето, след това се преместват през зимата в планините. Така че може да се осигури понякога и целогодишна заетост.

Имаше случаи, когато доста свободни места стояха незаети с месеци - сега как стои това съотношение между търсенето и предлагането на работните места?

Росица Стелянова: Продължаваме да имаме около 3000 - 4000 места, които остават незаети. Например през миналия месец са обявени 12 600 места, като около 4000 останаха незаети. Проблемът е в подготвеността на кадрите от една страна. Например в момента се търсят изключително много готвачи. Дори ако отворите електронната борса на агенцията, т. нар. единна електронна борса, може да видите колко много готвачи се търсят. Може да видите и на какви прекрасни заплати се търсят, защото има заплати от по 2000 - 3000 лева, което никак не е малко за България. За съжаление липсват специалисти. Други места остават трайно незаети, защото те са в изключително малки населени места. Основно за преподаватели и медицински персонал, тъй като лицата не искат да ходят в малките населени места. Не защото няма кадри, но те са тук в София, предпочитат да стоят без работа, отколкото да отидат в едно по-малко населено място и да работят.

Електронната борса на агенцията как функционира?

Росица Стелянова: Тя беше една от първите антикризисни мерки на правителството. Бяха вкарани съответните законови промени. Борсата си функционира, съдържат се обяви както на фирмите-посредници, така и на работодатели, които подават заявки в Агенцията по заетостта. Обновява се всяка седмица. Доста хора се възползват от нея, включително и текива, които си търсят работа, дори и да не са регистрирани в бюрото по труда, могат да си попълнят автобиография в самата база. Така работодатели много често влизат в нашата база, за да си търсят работници. Едно лице, регистрирайки се в нашата база, което е абсолютно безплатно и не е необходимо да ходи в бюрото, може да получи предложение от работодател.

Работодателите обаче не са задължени да обявяват свободните места при вас?

Росица Стелянова: Работодателите не са длъжни да обявяват всички работни места през базата, това е тяхно право. Много малко са страните в Европейския съюз, които са сложили подобен тип задължения. Това са скандинавските държави. Навсякъде другаде, това е наистина с пожелателен характер. Голяма част от работодателите търсят нашите услуги най-вече, защото са безплатни. Пазарният ни дял, ако говорим за нас като държавен посредник, е 30 процента от пазара. Което е изключетелен процент на фона на останалите конкуренти. Програмите с усвояване на пари по европрограми - имахме сигнали по схемата „Аз мога" за ваучерното обучение за закъснения при изплащането на ваучерите.

Доколко проблемът е в административния капацитет на агенцията или проблемите са финансови?

Росица Стелянова: Това е много стара тема и аз не виждам защо се връщаме към нея. Нещо, което е било през март и вече е минало. В момента фирмите са си общо взето в срок с изключение на тези, които имат да представят допълнителни документи. В интерес на истината по-голямата част от забавянията се дължаха на това, че фирмите нямаха правилно окомплектовани досиета. И ние продължаваме да искаме документи, за да може да им бъде платено. Може да се случи на фона на 700 фирми, сами разбирате при 10 човека, които работят по тях, може да случи на една или две да бъдат забавени. Но това не е системно, не е нещо, което се случва чак толкова често. В момента, в който на мен лично фирма ми се обади, аз решавам проблема мигновено, стига разбира се вината да не е в самата фирма. Но дори вината да е в самата фирма, аз обяснявам какво трябва да се направи. Включително и днес съм разговаряла с две фирми. Важното е да усвоим правилно средствата, а не да бавим или да правим проблеми на фирмите. Но и фирмите трябва да са наясно, че трябва да предоставят изрядна документация. Имаме и десетина фирми, дадени на прокуратурата. Ако ние взаимно се ценим и уважаваме като партньори в този процес, защото той е двустранен, нито ще се получават забавяния, нито ще се получават някакви проблеми. Разбира се и в нас имаше определена вина. Имаше едно натрупване на средства в един момент, които колегите не успяха да обработят. Но в момента, в който се случи това, бяха командировани хора от страната. Близо 50 души бяха през март тук в агенцията. За две седмици вкараха в ред документите. Изплатихме близо 6 млн. лева за не повече от месец. Затова за мен това е вече стара тема. Въпросът е занапред да не се допуска. Но отново ни сигнализираха, че през юни имат неплатени за стари месеци пари.

Мислите ли да облекчите процедурата, да въведете онлайн подаването на документи, вече министър Томислав Дончев даде старт по една от европейските програми?

Росица Стелянова: В момента се опитваме да разработим - още не сме го възложили, помолила съм колегите да направят едно задание за електронно подаване на част от документите, което ще направи процеса доста по-бърз. Говоря за това, което се работи по ваучерите. И моята идея е системата да прави административна проверка в момента, в който се входира документа, така че неизрядни документи въобще да не могат да бъдат подавани чрез системата до нас. По този начин, ако фирмата не си отстрани сама проблема в документите, тя сама ще си е виновна, че нещо се е забавило. Но то даже няма да е входирано при мен, за да мога аз да го водя като забава. Разбира се това няма да стане толкова бързо - има си административни процедури и се иска допълнителна разработка. Но така или иначе ние сме го започнали като обмисляне на процеса и се надявам, че до края на годината ще стане. Защото тепърва имаме поне още две години и те най-усилените ще бъдат за работа по двете схеми, които са с ваучери, а предстои и една трета, която да стартира с ваучери.

За обученията по „Аз мога повече" ли става въпрос? Тя кога стартира?

Росица Стелянова: Тя всъщност напрактика стартира. Колегите имат един месец, в който следва да поканят всички, които през септември са подали заявления, но за тях не е достигнал финансов ресурс. Така че да се препотвърди техния статус, техните интереси, да видим кои фирми са си избрали и т.н. И някъде август месец да отворим за остатъчния ресурс от средствата за набиране на нови заявления. Другата схема е „Развитие", която отново действа в цялата страна. Там вече близо 15 000 лица имаме наети на работа след приключване на квалификационни курсове. Правим една промяна и за схемата за предприемачите, където обучението да бъде отново посредством ваучери. Т.е. ние имаме трета схема, която се развива по програма „Адаптивност", но тя е със затихващи функции, тъй като все по-малко предприятия изпитват затруднения и имат нужда да преминат на непълно работно време, така че да се възползват от тази схема. Така че другата, която предстои да мине на ваучери, е обучението на предприемачи.

От онова, което казвате за ваучерите, категорично няма забавяне заради финансови проблеми или недостигащ капацитет на агенцията?

Росица Стелянова: Не, в Агенция по заетостта в случая имаме достатъчен ресурс за изплащане. Просто пак казвам, когато се натрупат изключително много плащания, подценихме проблема с десетимата човека тук. С командироването на допълнителен персонал, нещата се оправиха. В момента дори тече конкурс за набирането на лица, които да укрепят тук екипа, за да не командироваме хора всеки месец. Така че като мерки са взети абсолютно всички, които разбира се са позволени от закона и от самата програма. От 1 юли слагам и нов ръководител на тези схеми, който разчитам, че ще ускори процеса. Просто молбата ми е в случай, когато някоя фирма счита, че под някаква форма е ощетена или има някакво забавяне, може директно да се обръща писмено към мен. Т.е. ще намерим начин да й помогнем и да видим къде е проблема. Няма да й създадем проблем. В опит и ние да бъдем обективен медиатор, ви казвам, че хора се оплакват в началото на юни, че чакат пари за февруари. Това не е малък срок за бизнеса. Ако са били в началото на юни, това означава, че е трябвало да си представят документи. Аз съм разговаряла с няколко фирми, т.е. когато колегите са им казали какво трябва да си оправят, докато те не разговаряха с мен, те не си промениха становището. Което отне още един месец. Не е необходимо някой да разговаря с мен, за да разбере къде е сбъркал. Това, което се изисква от тях, колкото по-бързо го предоставят като документи, толкова по-бързо ще им бъде платено.

Във връзка със засиления медиен интерес относно резултатите от проведеното днес (21.06.2011 г.) заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към НСТС и предложеното от Министерството на финансите увеличение на 270 лв. на минималната работна заплата (МРЗ), считано от 1 септември т.г., информираме, че позицията на БСК остава непроменена, а именно:

1.   Всяко изменение в размера на МРЗ трябва да става в рамките на бюджетната процедура за следващата календарна година, т.е. склонни сме да дискутираме изменение на МРЗ, което да влезе в сила от 1 януари 2012 г.

2.   Преговорите за увеличение на работни заплати следва да се водят приоритетно не на национално ниво, а на ниво бранш и предприятие, с цел отчитане на специфичното актуално състояние на отделните икономически сектори и конкретните фирми.

3.   При вземането на решение за увеличение на МРЗ, трябва да се отчита прякото и косвено отражение на МРЗ върху други плащания, в т.ч.: средната работна заплата (оттам - цялостното увеличение на фонд „работна заплата"), обезщетенията и социалните плащания, таксите за здравни, адвокатски и др. услуги, субсидията за политическите партии, трудовите възнаграждения на висшия държавен апарат и пр.

Окончателната си позиция по направеното днес предложение ще оповестим след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, насрочено за 23 юни, четвъртък!

По най-бързия начин, след като се разберем с националния съвет за тристранно сътрудничество, ще бъдат увеличени вдовишките пенсии с една трета и минималната работна заплата на 270 лева. Това са възможностите на държавата, заяви пред bTV министър-председателят Бойко Борисов.

Увеличението на вдовишките добавки ще обхване около 700 000 души и ще струва на държавата около 100 млн. лв. 30 млн. лв. допълнително на годишна база пък ще извади държавата за увеличаването на минималната заплата.

Надявам се, че до края на мандата да вдигнем и минималните пенсии, каза премиерът. Изборите нямат никакво значение за увеличаването на пенсиите и на заплатите, категоричен бе премиерът. Много би било добре предизборно да вдигнем всички пенсии, но това значи да постъпя като Станишев, заяви той. По думите на Борисов, бъдещето на държавата в случая му е по-мило от това да вдигне всички пенсии. Дянков каза, че е недоволен от събирането на приходи от ДДС, каза Борисов и отрече да е чувал финансовия министър да казва, че ще смени директора на НАП Красимир Стефанов.

Що се отнася до вота на недоверие от миналата седмица премиерът заяви, че не иска да се отнася несериозно към българския парламент, но там го питали безумия. Почти всеки петък съм там, за да отговарям на безумни въпроси, последният път беше по анонимен сигнал за Шенген. В такива случаи предпочитам да си гледам работата, заяви Бойко Борисов.

Относно избора на председател на Софийски градски съд и скандалите във Висшия съдебен съвет премиерът, заяви, че за 22 години за първи път се разбра, че се избира съдия. Според него за първи път от хилядите прокурори един се оказал близък на ГЕРБ. "Ако се върнем през години, какви хора са назначавани на тези длъжности, а Владимира Янева е от петнайсет години съдийка, три-четири години е била прокурор. Ако не се познава с Цветан Цветанов, а се познава с Румен Петков?", попита Борисов и добави, че може да изброи поне десет съдии, познати на Румен Петков.

ГЕРБ няма нищо общо с назначението на Янева, повтори отново премиерът. Започва да ми омръзва да се внушават на хората, неща, които не са верни. ВСС е избран от БСП, ДПС, НДСВ и като дойдохме на власт казахме, че ще го оставим да работи както е.

На 4-5 септември ще кажем и нашия кандидат за президент, защото до тогава имам друга работа, каза Борисов по темета за предстоящите избори. "Аз имам доста такива министри" - не критикувани и харесвани като Росен Плевнелиев, отговори Борисов, попитан дали няма да издигнат строителния министър за кандидат-президент. Премиерът обаче е категоричен, че иска максимум неполитизирано време, за да работи правителството. По думите му, за ГЕРБ и двата избора са важни, но по-важни са местните избори. "

Затова аз внимателно следя, анализирам и избирам общински съветници, а когато дойде време да се зачеркват от листите, това ми отива на мен да го правя", заяви Борисов. "Навремето, когато се правиха закони срещу личности - за Софиянски, за мен, казах, че няма по-подготвен за президентския пост от царя", заяви Борисов в отговор на въпрос.

Той припомни, че Иван Костов и Петър Стоянов са направили такива законодателни промени, че да не може Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент, но той стана премиер, припомни Борисов. "Но няма в момента и извън България по-рейтингов политик от царя", заяви министър-председателят. Няма среща, на която да съм отишъл и да не са попитали какво прави царя, добави Борисов. Това е истината, добави той. За съжаление с влизането си в Тройната коалиция и оставането си в нея, Сакскобургготски не може вече да бъде подкрепен от ГЕРБ или издигнат за президент, но има безспорни качества за това, смята премиерът.

В новото издание на съвеместната рубрика с HR café Bulgaria (www.hrcafe.eu) „Горещ стол" разговаряме с Томчо Томов, ръководител на "Национален център за оценка на компетенциите" за проекта на Българската Стопанска Камара, и председател на Асоциацията за развитие на Човешкия потенциал в индустрията. Проектът ще продължи четири години и трябва да помогне за преодоляване на проблемите с работната сила в страната.

Г-н Томов, какви са целите на проекта - Национална референтна мрежа за оценка на компетенциите?

- Ще маркирам три ключови проблема, които има в България:

Според изследване на ЕК от 2009 г. (обхваща знанията и уменията на работната сила в държавите членки на ЕС), България е на последно място по тези показатели, митът за квалифицираните българи окончателно се разми.

Вторият проблем е връзката и взаимодействието между образованието и бизнеса. Все още образованието се развива по критерии отдалечени от реалните търсения и изисквания на бизнеса.

Третият проблем е свързан с разбирането на българина, че с получаването на сертификат, удостоверение или диплома неговото образование приключва. В днешната бизнес среда, изградена върху т.нар. „икономика на знанието", всяка организация е конкурентоспособна само ако нейните служители развиват и обогатяват непрекъснато своите знания и умения. Проектът има за ключова задача да подобри капацитета на работната сила, ефективността и производителността на работещите българи, и да разреши проблемите свързани със съществуващите диспропорции на пазара на труда. Казано в едно изречение - хората нямат работа, но и за работа няма хора! Според проучвания на БСК за стандартите свързани с длъжностните характеристики и с изискванията към тези длъжности и позиции, съвпадението е едва 70%. Основната цел е да създадем стандарти за конкретните длъжности, за конкретни професии, да обърнем пирамидата. Информацията за държавните образователните стандарти, да идва от конкретните работни места, за да се прогнозират потребностите на бизнеса. За да осъществим на практика тази система и да заработи идеята, изграждаме национална партньорска референтна мрежа, в която участват представители на всички заинтересовани страни - социални партньори (работодатели и синдикати), държавата в лицето на образователни институции, министерства, НАПО и представители на академичните среди (БАН и други).

В 20 сектора на икономиката създаваме секторни консултативни съвети. В тях участват представители на изброените организации и институции, които ще изработят професионални стандарти, обвързани с изискванията на пазара и образователните стандарти. Тези съвети ще сертифицират уменията придобити на работното място, по неформален път. Това е изискване и на Европейската общност. Идеята е със създаването на съветите да обвържем тяхната дейност с проект, които стартира в Евросъюза, с цел да се създадат секторни съвети по заетостта. Дейностите ще бъдат идентични за всяка страна член на съюза и структурите създадени в България ще бъдат реално първите в държава членка. Искаме да разработим компетентностни секторни модели, основани на европейски и международен опит. Още един ефект от проекта е, че ще има условия за преносимост на компетенциите- когато сте сертифициран по европейски стандарти, вашите умения и знания и сертификати ще се признават и в чужбина.

През какви етапи минава целият проект?

- Първият етап е извършване на анализ и оценка на състоянието на пазара на труда, нагласите на бизнеса, отношението към квалификацията и обучението. Констатирахме, че около 70% от работодателите инвестират под 1% от оборота на предприятието за обучение и квалификация. Тези резултати контрастират ярко с разпространеното мнение, че работодателите в България са склонни да отделят средства за обучение и квалификация на служителите си. Повечето се ограничават със задължителни по кодекса на труда курсове за безопасни и здравословни условия на работното място и т. н. Много важен елемент е извършването на секторни анализи за състоянието на икономиката, на Човешкия капитал и извеждане на препоръки за нормативни промени, защото всичко което искаме да се случи като резултат от нашата работа, се разминава донякъде с действащата нормативна уредба.

Вторият етап е изграждане на Националната рефернтана мрежа, съставена от 20 секторни консултативни съвети със социалните партньори и на 10 места в 10 региона на България, регионални центрове за оценка на компетенциите.

Третият етап е определяне на ключовите длъжности и позиции за всеки сектор. Те не са подредени йерархично, а дават добавената стойност в икономиката. После ще разработим секторен компетентностен модел, отразяващ стандартите за всичките 20 сектора или близо 2000 длъжности обхванати в проекта. За всяка длъжност ще бъде разработен компетентностен профил - стандарт за професионално трудово представяне, даващ обратна връзка към работодателите и към образователната система.

Четвъртият етап е изграждане на информационна система, в която ще бъдат включени секторните компетентностни модели, разработки за всяка длъжност, речници на компетенциите, европейски стандарти, описания за длъжности. Системата ще достига до всеки работодател. Така ще може лесно и бързо да се изгражда компетентностен профил за всяка длъжност, от HR-а на компанията. Това ще се развива, разбира се паралелно с Националния класификатор за професии. Тези профили се прилагат в почти всички спектри на управлението на Човешкия капитал - подбор на персонал, целенасочени обучения, управление и задържане на таланти, оценки на представянето, стимулиране на служителите и други. 
Следващите етапи са свързани със съдействие, обратна връзка и взаимодействие с образователната система, където ще искаме да се актуализират държавнообразователните изисквания към съответна професия и учебните планове свързани с тези изисквания от начално до висше образование.

Проектът предвижда да се работи с 400 пилотни предприятия, в които ние ще внедрим този подход, ще разработим компетентностни модели, компетентностни профили на ключовите длъжности и ще обучим специалистите Човешки ресурси, линейните мениджъри, екипните ръководители в прилагането на цялостния модел на работа основан на компетентностния подход. Ще бъда обучени и 200 оценители на компетенции, изцяло нова професия за България. Идеята ни е те да получат сертификати за оценители на резултатите от неформално обучение, обучение получено в практиката. Сертификатите ще бъдат издавани съвместно с Министерството на образованието и НАПО. Тези оценители ще бъдат включени в работа по проекта извършвана в пилотните предприятия. 

Така след 2 години проекта трябва да приключи, с успех надявам се. Резултатите до сега показват, че сме на прав път, нещата вървят успешно.

Готов ли е пазара на труда за една инициатива от такъв мащаб?

- Обобщавайки, не бих казал, че е готов. Наскоро за първи път чух изказано или по-скоро прието твърдението, че образованието е услуга. Досега това определение се избягваше. Щом образованието е услуга, то трябва да се развива на пазарен принцип и да съответства на потребностите на всички участници и реалностите на икономиката. Така, че чрез този проект ще се получи обратна информация за качеството на услугите предлагани в държавния и частния сектор у нас. Безработните също ще могат да се възползват от ресурсите на проекта. Те няма да бъдат привличани с обещания за получаване на сертификат за абстрактна професия и обучавани от знайни незнайни центрове и фирми. Ще има конкретни стандарти, позволяващи не само отлично представяне на интервю за работа, но и гарантиращи след постъпване на нова длъжност, наличието на умения даващи добавена стойност на компанията работодател.

Вижте видеозапис на интервюто тук - http://www.tbmagazine.net/video/khorata-nyamat-rabota-no-i-za-rabota-nyama-khora.html