Българската стопанска камара (БСК) изготви предложения към кабинета по основните приоритети на реформата в някои ключови области. Същите са в следствие на доклада на Съвета на ЕС, който дава препоръки за постигнати резултати и необходими действия относно Националната програма за реформи 2011-2015 г. и Конвергентната програма до 2014 г. в началото на месеца. В края на юли правителството реши да даде две седмици на държавните институции да предложат нови мерки за реформи в областите пенсионна реформа, здравеопазване, пазар на труда, образование, бизнес среда и повишаване ефективността на публичните финанси и мотивация на данъчните служители.

***

Българската стопанска камара има принципна позиция, че здравето е основна ценност, която трябва да бъде водещ приоритет на обществото. Това е особено валидно в сегашните условия на тежки демографски процеси и на продължаващата емиграция. Необходима е обща концепция за промени в здравеопазването, която да обединява усилията на държавата, всички заинтересовани страни и населението. Здравеопазване, гарантиращо ново отношение към здравето на хората, подобряващ се здравен статус, което да мотивира и осигурява високо качество на живота.

1. Състояние на здравната система.

1.1. Ниска  ефективност от дейността на здравната система - при непрекъснато повишаване на разходите за здравеопазване показателите за здравното състояние на населението не се подобряват.

1.2. Здравната система силно се бюрократизира.

1.3. Задълбочава се неравнопоставеността при ползването на здравните услуги между различните слоеве на населението и региони поради диспропорции в качеството на обслужването и възможностите на лечебните заведения.

1.4. Не се използват възможностите на електронното здравеопазване за подобряване на ефективността на здравната система, за осигуряване на по-голяма прозрачност в дейността на системата и за повишаване на качеството и контрола върху оказваните медицински услуги.

1.5. Поддържа се висок дял на лицата, които не правят здравноосигурителни вноски. Нужни са ефективни санкции за тях и процедура за здравното им обслужване.

1.6. Размерът на вноските, които държавата прави за осигурените от нея лица - пенсионери, деца, безработни, учащи се, не съответства на разходите, които се правят за тяхното здравно обслужване.

1.7. Липсва необходимата организация, управление и административен капацитет за своевременно усвояване на средствата от програмите от европейските фондове, предвидени за здравеопазването.

1.8. Поради липса на системност и последователност в действията не се реализират добри идеи в здравеопазването. Например, идеята за намаляване и преструктуриране на болниците не се реализира, защото не се създадоха предварителни условия за това - ефективна спешна помощ и др.

1.9. Настъпиха сериозни деформации в структурата, броя на специалистите по отделни специалности и териториалното разпределение на квалифицираните медицински кадри. В последните години голяма част от лекарите със специалност напуснаха страната. Подобно е положението с медицинските сестри.

1.10. Не се осигурява необходимият диалог за консолидиране на обществото за провеждане на реформа в здравеопазването.

1.11. Създадена е обстановка на общ негативизъм и на недоверие към обявените намерения за радикална реформа в здравеопазването.

2.    Какво предлагаме да се направи?

2.1.За системата на управление на здравеопазването.

2.1.1. Да се извърши предварителен анализ на ефективността от работата на цялата система на здравеопазването и на основата на резултатите от него да се пристъпи към реформа, която да обхваща цялата система.

2.1.2. Необходимо е да се преразгледа законовата рамка, която определя поведението на цялата система на здравеопазването - управлението на здравната система и на здравното осигуряване.

2.1.3. Реформата в здравеопазването да се провежда на базата  на широка и всеобхватна електронизация на дейностите в здравеопазването. Изпълнението на приетата програма за електронизация на здравеопазването да стане стратегически приоритет в дейността на всички звена на здравната система, като се осигури обществен мониторинг върху нейното изпълнение. Да се внася периодична информация за нейното изпълнение в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

2.1.4. Да се анализира и оцени ефективността на системата на управление на здравеопазването, която се финансира от бюджета на Министерството на здравеопазването:

• нейните функции трябва да осигуряват само изпълнението на задълженията на държавата по осигуряване на конституционните права на населението, управлението на системата, държавния надзор и поетите международни ангажименти;

• да се разработят и прилагат критерии и показатели за извършване на периодичен обективен анализ, оценка на резултатите от дейността, за приноса за постигане на общата ефективност и качество на работа на здравната система.

• да се внедри система за непрекъснат мониторинг върху поведението на здравната система.

2.1.5. Да се разработи дългосрочна инвестиционна политика, която да осигури реализация на целите на реформата в здравеопазването. В програмата да се  определят приоритетите при осъществяване на инвестиционната политика, източниците на финансиране, нейната последователност във времето и ефектът, който се очаква.

2.1.6. Да се вземат спешни и неотложни мерки за стабилизиране и развитие на  потенциала от медицински специалисти, необходим за успешното реформиране и поддържане на системата.

Предлагаме:

• да се разработи дългосрочна национална програма за осигуряване на необходимите медицински кадри (за 5-10 години).

• да се мобилизира и пренасочи финансов ресурс от различни програми, вкл. оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" за обучение на лекари-специализанти, парамедици за спешната помощ, медицински сестри, санитари, управители на здравни заведения - болници, медицински центрове и др.

2.2. За здравноосигурителната система.

2.2.1. Да се преразгледа приложението на основните принципи на управление на здравноосигурителната система. Управлението на Националната здравноосигурителна каса трябва да съответства на публичния характер на институцията, като се запази и развие принципът на солидарността. Това изисква да се осигури реално трипартитно управление на здравноосигурителната система, което да отговаря на реалния принос на страните във финансирането на системата. Основен приоритет в управлението на системата да бъде защитата на интересите и гарантирането на правата на осигурените лица.

2.2.2. Необходимо е бюджетът на НЗОК да се отдели от консолидирания бюджет на страната. Да се преустанови практиката осигурителни вноски да се внасят във фискалния резерв, като резерв на здравната каса, който не се ползва за реалните цели на осигурителната система. Управлението на финансовия ресурс на касата да бъде право и отговорност на управителните органи на касата.

2.2.3. Да се оптимизира структурата и броя на персонала на НЗОК, регионалното й присъствие, на базата на разширяване на електронизацията на дейността й. Особено внимание да се отдели на разширяването на  възможностите на действащата интегрирана информационна система,  поетапното разширяване на използването на база данни за събиране, систематизиране, обобщаване, анализ и подпомагане за вземането на управленски решения, финансирането на дейности, мониторинга върху дейността на договорните партньори .

2.2.4. Държавата, както всички работодатели, да бъде равнопоставена по отношение на задълженията си при определянето на размера, обхвата и реда за внасяне на здравните вноски на лицата, които осигурява:

• здравноосигурителните вноски за заетите в държавните институции да се внасят всеки месец за сметка на бюджетите на съответните ведомства. При забавяне същите да се санкционират по същия ред, както всички останали работодатели;

• работещите по служебни правоотношения да внасят ежемесечно лични здравни вноски за сметка на получаваното от тях трудово възнаграждение. За целта на тези служители да се увеличи възнаграждението, с оглед да не се намаляват доходите им, след плащането на осигурителни вноски;
• размерът на здравноосигурителните вноски, които прави държавата за осигурените от нея лица - пенсионери, деца, ученици, безработни, майки и др., да имат реални стойности и да бъдат най-малко равни на средните, които се правят от предприемачите. Това е рисков контингент, за когото се отделят приблизително 60 на сто от разходите на НЗОК.

2.2.5. Да се разработи комплекс от мерки - законодателни, икономически, социално-психологически, информационни,  с които да се промени подходът към лицата, които не правят здравни вноски. Създаване на система за осъществяване на непрекъснат мониторинг върху плащането на здравноосигурителни вноски.

Предлагаме:

• създаване на постоянно действащ регистър на подлежащите на здравно осигуряване лица по региони и в цялата страна, функционално позволяващ диференциране на вноските.

• изготвяне на периодични анализи за броя, възрастовата структура и регионалното разположение на лицата, които не правят вноски - месечни и годишни, вкл. и на финансовите потоци от приносителите. Внасят се за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

• активиране на териториалните звена на Националната агенция по приходите (НАП), Националния осигурителен институт (НОИ) и Министерството на здравеопазването (МЗ) за разкриване на причините и реализирането на мерки за въздействие върху лицата, които не правят или забавят внасянето на вноски.

• МЗ и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) съвместно с НАП, НОИ и БСК да разработят пакет от проекти за нормативни решения (закони и/или актове) за регулиране на действията спрямо лицата, които са неизправни към здравното осигуряване и институциите при тяхното здравно обслужване.

• да се промени режимът на възстановяване на участието в здравноосигурителната система с оглед създаване на по-голяма справедливост и съответствие между времето и размера на направените осигурителни вноски и ползването на осигурителни права.

• Да се въведе режим, в който в здравните заведения и болниците здравнонеосигурените лица да бъдат обслужвани след здравноосигурените. Това трябва да става само след медицинска преценка за спешността и потенциалния риск за живота на лицата.

2.2.6. Да се проведе  широка обществена дискусия по проблемите и перспективите на развитието на здравната система, в която участват всички заинтересовани страни. Обществото да получи отговор на въпросите:

• Как се използват сега средствата, включително и резерва, с които разполага НЗОК?


• Какви реални средства са необходими на НЗОК в периода на реформирането на системата?


• Какъв е размерът на средствата, които са необходими за поддържане на реформираната система?


• Какъв е ефектът от ползването на средствата за здравната система - за потребителите, за медицинското съсловие, за промени в материалната база, техника и оборудване на лечебните заведения, за въвеждането на съвременни технологии и методи на лечение.

2.2.7. Да се създадат условия за  постигане на обществен консенсус преди да започне реформата по важни въпроси като:

• Има ли алтернатива предложеният модел за реформа в здравното осигуряване или трябва да се търсят други решения?


• Как да се осигури финансова устойчивост на здравноосигурителната система в следващото десетилетие?


• Кои са рисковете (икономически, политически, социално-психологически) пред предстоящата реформа в здравеопазването?


• Как да бъде гарантирана устойчивостта на здравноосигурителната система към предизвикателствата на времето?


• Кога ще се достигне качество на медицинско обслужване, адекватно на изискванията на Европейския съюз?

2.2.8. Да се създаде система на непрекъснат мониторинг върху регулярността на получаването на осигурителни вноски и трансфери, както и за размера и структурата на извършените разходи.

2.2.9. Да се осигурява прозрачност в дейността на здравната система, като се обявяват своевременно и периодично възникналите проблеми при финансирането и функционирането на здравната система. Да се внасят периодично в НСТС анализи и информация за извършените разходи за здравното обслужване на различните групи осигурени лица, за приоритетите и възникналите проблеми в медицинското обслужване и резултатите от него.

2.2.10. Дейността по управлението на проектите за усвояване на средствата от европейските програми да се аутсорства от министерството с оглед да се преодолее допуснатото изоставане и да се даде възможност за своевременното и ефективно използване на средствата за нуждите на здравеопазването. Да се създаде система за мониторинг на изпълнението на проектите.

2.2.11. Да се изгради мрежа от ефективна спешна помощ с цялостна инфраструктура. След това да се пристъпи към преструктуране на болниците.

2.2.12. Да има политическо решение за проблемите на приватизацията в здравеопазването. Този проблем следва да се разглежда като неразделна част от цялостния пакет от решения и инициативи на реформата в здравеопазването. Акцентът да бъде приватизация на дейности в здравеопазването, а не на нейните активи - земя, сграден фонд и др.  Да се определят приоритетите в тази дейност, да се очертае последователността на действията и да се посочат формите на приватизация.

2.2.13. Да се реши проблемът със статута на болничните заведения. В пакета от мерки за реформиране на системата да се включат законови и нормативни решения за подобряване на свободата и автономията на болниците и другите лечебни заведения по отношение на финансирането и осигуряването на инвестиции. Да се даде възможност на болниците самостоятелно да се договарят пряко със здравната каса,  да имат възможност да участват при определянето на цените на услугите, които предлагат.

2.2.14. Да се предвиди участието на представители на бизнеса в управлението на здравните заведения - в управителните съвети да се включат опитни бизнесмени, банкери, финансисти, а не лица назначени по партиен или друг принцип.

3.    Цели на предлаганите мерки:

3.1. Да се подобри финансовото състояние и да се повиши ефективността от функционирането на системата на здравеопазване.

3.2. Да се създадат условия за постигане на качество на здравните услуги, съответстващо на европейските стандарти.

3.3. Да се гарантира по-голяма справедливост, равнопоставеност и достъпност на осигурените лица до качествена медицинска помощ.

3.4. Да се осигури и гарантира прозрачност и информираност на обществото за състоянието, поведението  и резултатите от дейността на здравната система.

БСК изпрати до Народното събрание становище относно общия проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, защото констатира, че дори с предлаганите промени не се предвижда въвеждането на няколко основни принципи.

В сега действащите норми изрично е записано, че финансова субсидия получават „държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти". БСК категорично застава зад позицията, че не формата на собственост на учебното заведение трябва да е критерият, който да насочва финансови потоци към него. В Конституцията на България се гарантира равнопоставеност на формите на собственост. Според БСК парите трябва да следват студента без значение дали учи в частен или държавен университет.

Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет трябва да бъде само един - нуждите на страната в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри, които притежават компетенции в точно определени  професии и специалности. БСК смята, че е  наложителна промяна и в критериите за акредитация на висшите училища. Сегашните правила, по които се оценяват университетите, доведоха до сериозни несъответствия между образованието и изискванията на работното място спрямо средноевропейските стойности. Липсата на връзка между образованието на студентите и пазара на труда се вижда много ясно в няколко анализи от 2010 година, които са разписани по проекта  „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони", финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси".

Според анализите се задълбочава тенденцията на съществено намаляване на обучаващите се в образователно-квалификационна степен „ доктор". Изоставането по този показател, в сравнение с другите страни от Европейския съюз, е най-голямо. При това положение трудно може да се очаква сериозно развитие на науката, научните изследвания и иновациите в България, въпреки определянето им като европейски и национален приоритет.

БСК предлага да се предприемат действия за преодоляване на изоставането в системата на висшето образование спрямо аналогичните показатели в Европейския съюз и за по-пълно съответствие с потребностите на икономиката.

Според нас е важно да се предприемат следните спешни действия:

• Да се осъществи политика на диференцирано финансиране на висшите училища единствено според професионалната реализация на завършилите и при отчитане потребностите на икономиката.
• Да се разработи ефективен съгласувателен механизъм при планиране и утвърждаване на приема във висшите учебни заведения с активното участие на бизнеса. Това може да стане след проучвания на социалното министерство и на министерството на икономиката, както и след съгласуване с предприемачите в България.
• Да се разработи и приложи ефективно функционираща система за информация и анализ на реализацията на завършващите отделните образователни степени по професионални направления. Това ще бъде необходимата база за последващи действия за съответствие между приема на студенти по професионални направления и реалните потребности на държавата и бизнеса от кадри.
• Да се създадат стимули за продължаване на образованието в степен „Доктор".