Ръстът на износа през декември 2011 г. се забавя до 13% на годишна база. През последния месец на м.г. е била експортирана продукция за 3,1 млрд. лв., показват най-новите данни на Националния статистически институт (НСИ).   За цялата 2011 г. износът на България е за 39,3 млрд. лв., като увеличението на годишна база е с 29,1%.   Темпът на растеж при вноса също намалява и през декември е 8%. За месеца са внесени стоки за 3,72 млрд. лв. Общо за 2011 г. импортът е възлизал на 42,9 млрд. лв., което представлява ръст на годишна база с 19,7%.   За цялата 2011 г. дефицитът по търговския баланс е бил 3,6 млрд. лв. Това е значително намаление спрямо отчетения минус от 5,4 млрд. лв. през 2010 г.   В търговията с ЕС отчитаме излишък от 200 млн. лв. Износът е бил за 24,5 млрд. лв., а вносът - за 24,3 млрд. лв.

Строителната продукция в България през месец декември е намаляла с 1.1% спрямо месец ноември и с 11.1% спрямо декември 2010 година.   На месечна база динамиките се определят от спада с 1.8% при сградното строителство и потъването с 0.2% при гражданското и инженерното строителство. Сравнението със същия месец на 2010 година показва тенденция на по-силен спад при гражданското и инженерното строителство (-16.6%) и по-малък спад при строителството на сгради (-8.8%), показват статистиките на НСИ.

През 2011 г. строителният сектор в България отново отчита спад, за трета поредна година. Това показват данните на пазарните наблюдатели от Buildecon. Строителството продължи да изостава от общото развитие на икономиката, тъй като ръстът на БВП за цялата 2011 г. се очаква да бъде между 2 и 2.5%. Продукцията на строителния сектор в България по текущи цени ще е в порядъка на 7 млрд. евро. 2011 г. е дъното в спада на строителната продукция в България, коментират експертите. Основание да мислят това им дава забавянето на понижението – спадът през 2010 г. е по-умерен от спада през 2009 г., същото е вярно и за 2011 г. спрямо 2010 г. Така че „секторът ще започне да се възстановява през 2012 г.“ Инженерното строителство ще доминира, като през 2012 г. ще формира над 50% от строителната продукция. Водещи сегменти ще са пътното строителство, подпомогнато от многобройните инфраструктурни проекти, финансирани от Европейския съюз. Роля ще играят и общинските проекти за реновация. През периода 2012 – 2013 г. инженерното гражданско строителство ще компенсира спада в останалите два под сектора: жилищно и нежилищно. Правителството планира да постигне през тези две години най-висок процент на усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз. В жилищното строителство стимул за периода 2012/13 г. ще има само от определени дейности за реновация. Индустриалното строителство пък ще е най-важно за нежилищното строителство. По време на кризата, в жилищното строителство се наблюдава известна промяна на типовете сгради. Масивните многофамилни комплекси отстъпиха на индивидуалните малки по размер проекти. Инвеститорите са притиснати от слабото търсене и трудността, с която намират финансови ресурси. Купувачите са привлечени от спадащите цени на имотите, но в същото време икономическата несигурност ги спира, с риска в бъдеще да загубят доходите си. Нестабилна година чака и не-жилищното строителство. През първото полугодие на 2011 г. нямаше нито един завършен голям проект. Особено характерно е това за трите досега водещи сегмента: строителство на търговски обекти, офиси и хотели. Но все пак за 2012 г. и 2-013 г. прогнозите за строителството на молове са по-оптимистични, като много нови обекти ще бъдат завършени. Сегашните обекти обаче се характеризират с повече незаети търговски площи и спадащи наеми, което от своя страна може да ограничи бъдещите инвестиционни инициативи. Спасение за този подсектор може да дойде от индустриалното и свързаното с аграрния бизнес строителство: инвестициите там дълго са били отлагани, а в момента има на разположение и подкрепа от Европейския съюз. Най-големи обеми през 2011 г. регистрира строителството на транспортна инфраструктура, благодарение на амбициите на правителството да изгради транспортна мрежа, съответстваща на модерните стандарти. В това число влизат магистрали, скоростни пътища, рехабилитация на националната пътна мрежа, метро, жп линии. В следващите години би следвало да се засилят строителните проекти свързани с екологията, защото към края на 2011 г. състоянието им беше неудовлетворително. Броят и значението на т.нар. зелени проекти нараства и България става партньор в много международни инициативи. През 2011 г. нямаше международни енергийни проекти, в които България да участва, но постепенно административните процедури се изпълняват и реален старт на строителните дейности може да се чака за средата на 2012 г. http://www.property-magazine.eu

През януари бизнес климатът в България се влошава. Индексът на НСИ, отчитащ   отношението на бизнеса към настоящата икономическа ситуация и очакванията за следващите 6 месеца пада с 0.7 пункта спрямо нивото си от предходния месец. Това понижение изцяло се дължи на спада на съставният индикатор за търговията на дребно. След не особено активен сезон на коледни покупки, българите свиват рязко потреблението, притиснати от неплатени сметки и липса на налични средства. Нещо обичайно за януари, но със силен икономически ефект в настоящата ситуация на забавен растеж и несигурни перспективи. Стопанската конюнктура в промишлеността остава без промяна. Мениджърите запазват мненията си по отношение както на настоящото и очакваното бизнес състояние на промишлените предприятия, така и по отношение на настоящата и очакваната производствена активност. Общата осигуреност на производството с поръчки не се променя въпреки известното намаление на поръчките от чужбина, като и очакванията за износ са по-резервирани в сравнение с изразените мнения преди три месеца. Средното натоварване на мощностите през януари се е повишило с 2.5 пункта в сравнение с октомври 2011 г. и достига 71.9%. Същевременно предприятията очакват излишък от мощности през следващите месеци. Основните проблеми за развитието на бизнеса в отрасъла продължават да бъдат несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене в страната. През януари съставният показател „бизнес климат в строителството” се покачва с 3.7 пункта в сравнение с декември 2011 г, главно поради повишаване на оптимистичните очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. В следващата половин година мениджърите очакват и увеличение на новите поръчки в строителството, което според тях ще доведе и до известно активизиране на дейността в краткосрочен план, но без очаквания за допълнително наемане на работна сила. По отношение на настоящата строителна активност и осигуреността й с поръчки обаче анкетата отчита спад през януари. Същевременно и задлъжнялостта на клиентите към строителните предприятия нараства. През януари съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно” се понижава с 15.2 пункта спрямо предходния. Този спад се дължи на рязкото влошаване на оценките и очакванията на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията, което е съпроводено и със силно изразен песимизъм в прогнозите за следващите три месеца както за продажбите, така и за поръчките към доставчиците. Съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите” през януари се покачва със 7.3 пункта в сравнение с предходния месец главно поради по-оптимистичните прогнози на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.

Преките чуждестранни инвестиции в България за януари - ноември миналата година са едва 740,3 млн. евро при 1,431 млрд. евро за същия период на миналата. Това показват предварителните данни на БНБ, обявени вчера. Спадът е с 48% и то при положение, че през 2010 г. външните вложения се сринаха с над три пъти в сравнение с 2009 г.   Последният рекорд по привлечени чужди инвестиции в България бе през 2007 г., когато в страната влязоха над 9 млрд. евро.   Сред най-ударените сектори от началото на кризата беше и този на недвижимите имоти. През тази година обаче инвестициите в имоти са се увеличили от 204,8 млн. евро през януари - ноември 2010 г. на 224,5 млн. евро за същия период м. г.   Свиването на външните парични потоци е една от основните причини финансовата сметка на платежния баланс да увеличи дефицита си с цели 137%. През единайсетте месеца на 2011 г. той е вече минус 1,452 млрд. евро.   На фона на намалението на инвестициите в страната изтичането на български капитали в чужбина се увеличава, макар и от ниска база. От януари до ноември вложенията на български компании в чужбина се увеличават с 50 млн. евро на годишна база до 130,9 млн. Само през ноември извън граница са инвестирани 30,4 млн. евро.   Статистиката показва още, че най-голям инвеститор в България е Австрия с вложени 327,3 млн. евро. Холандия се нарежда на второ място с 313,1 млн. евро, а трета е Русия със 168,1 млн. евро.   Изкачването на Москва на третото място се дължи на сделката за “Булгартабак”. През октомври собственик на 79,83% от капитала на тютюневия холдинг стана руската държавна “Внешторгбанк” чрез нейното инвестиционно поделение “ВТБ Капитал”. Сделката бе за 100,1 млн. евро.   Най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Германия (-174,1 млн. евро) и Великобритания (-203,3 млн. евро).   Те са резултат най-вече от плащания по вътрешнофирмени кредити.