Далавери в НЕК и БДЖ
13.01.2012г.
Източник: trud.bg
Колко прави 295,9 млн. евро минус четири години? Отговора може да даде само Националната електрическа компания (НЕК) - 164,7 млн. евро. Срещу тази сума държавното дружество е продало старото оборудване от площадката на “Белене” на руската фирма “Атомстройекспорт”, въпреки че е било оценено от инженера на проекта “Уорли Парсънс” на почти 300 млн. евро.
Как е станало това, обяснява Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) в своя одитен доклад, приключил в края на миналата година. Преди два дни ведомството оповести резултатите от няколко проверки в големи държавни фирми.
Любимите анекси
Сагата започва през 2007 г., когато управляващи директори на НЕК са Любомир Велков и Мардик Папазян, а енергиен министър е Петър Димитров. За 4 години са сключени 4 анекса към договора с руската фирма за изкупуване на старото оборудване, които допълнително са смъкнали цената.
Тази история си има и предистория. Проектът за изграждане на втора ядрена централа е от преди 31 години. Корпусът на първия блок е почти построен до началото на 90-те години, докаран е и поръчаният съветски реактор, но през 1991 г. правителството на Димитър Попов решава да замрази строителството на АЕЦ “Белене”. Идеята се възражда отново като феникс по време на министър-председателя Симеон Сакскобургготски през 2002 година. Четири години по-късно руската държавна компания “Атомстройекспорт” печели съревнованието с чешката “Шкода” за строител на българската централа. Едно от условията е да се използва годното старо оборудване. Назначена е и българо-руска комисия, която да определи какво от корпуса и реактора става. В крайна сметка се взима решение “Атомстройекспорт” да го изкупи.
Следва оценка на старите съоръжения, направена от консултант-инженера на проекта “Белене”, компанията “Уорли Парсънс”. Тя не е била наета за това, направила го е от добра воля, става ясно от доклада на финансовите инспектори. В него се казва още, че НЕК не е наел лицензиран оценител за целта.
Листопад в цените
При оценката на оборудването консултантът се е основавал на собствения си опит. Сумата е 295,9 млн. евро. Неясно защо Националната електрическа компания не е приела тази оценка, а е сключила договор с “Атомстройекспорт” през 2007 г. за 205 млн. евро.
Финансовата инспекция се е допитала до тогавашните директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян за изненадващото поевтиняване на оборудването. Отговорът, който е получила, е, че всъщност това си е много изгодна продажба. Според Велков за въпросното бракувано оборудване от площадката на “Белене” не е имало пазар и то е трябвало да бъде продадено за скрап срещу 7-8 млн. лв. Папазян от своя страна оценява стария реактор и оборудване от втората ни атомна централа на 3 млн. лв., като казва, че всяка сделка “над 1,25 млн. евро би била изгодна за страната”.
Отделно от първоначалното смъкване на цената е уговорено да бъде направен отбив за транспортните и товарните разходи. Във всеки един от четирите анекса към договора за изкупуване има клауза, с която оборудването поевтинява. В крайна сметка държавната компания е получила 117 387 475 евро.
От финансовата инспекция са поискали доказателство от НЕК, че разходите за мита, транспорт и товарни дейности на руснаците отговарят на сумите, които са посочвани. Те би трябвало да се удостоверят с фактури или съответните митнически документи. От българското дружество не са могли да докажат нищо, обяснявайки, че са се разбрали с руснаците за тази сума. От руската компания “Атомстройекспорт” също не са потвърдили разходите си, но са обяснили, че част от тях са бъдещи и все още плаващи.
Справка на АДФИ по сметките на НЕК в Корпоративна търговска банка, в която дружеството държи 97% от средствата си (към края на миналата година), е показала, че руснаците дължат все още 4,03 млн. евро.
В същото време до момента България се е ангажирала да плати над 1 млрд. евро по проекта, за който дори няма сключен официален договор за проектиране и строителство. Финансовите ангажименти София е поела чрез 14 анекса към първоначалния договор за избор на строителя. Последният от тях изтича в края на март т.г.
Единственият конкретен резултат към момента от цялата сага “Белене” са две дела в арбитражните съдилища в Париж и в Женева. Москва ни съди за 58 млн. евро забавени плащания по проекта, а ние я съдим за 61 млн. евро за недоизкупено оборудване. Впрочем в доклада си от финансовата инспекция признават, че не са могли да разберат точно какви са претенциите на България и как е избрана сумата 61 млн. евро.
“Скромните” железници
На фона на мащабните обезценки при НЕК мътните сделки на железниците изглеждат скромни.Основните прегрешения на “Холдинг БДЖ” са непровеждане на обществени поръчки за 66 млн. лева и използване на държавните субсидии за пътнически превози за плащане на заплати. Проверката е за периода 2008-2010 г.
Масова практика на ръководството на БДЖ, в лицето на тогавашните й шефове Олег Петков и Христо Монов, е била да променя и предмета на поръчките. Фрапиращ случай е рециклирането на 19 пътнически вагона, за които БДЖ не е обявила поръчка, а е платила 14,18 млн. лв. на свое дъщерно дружество.
За същата дейност - рециклиране на 40 вагони, този път товарни, компания е променяла предмета на договора и е намерила начин отново да избегне конкурсната процедура. Първо обявява процедура за модернизация на товарните вагони, после я променя като доставка на резервни части, нужни за обновяването. През този период любимият вид процедура за железниците е “договаряне без обявление”. Според финансовата инспекция спокойно е можело да бъде избрана открита процедура, която е и най-прозрачна.
АДФИ доказва и незаконността на сделката за доставка на 30 рециклирани спални вагона. Тя е сключена между БДЖ и представляваната от Валентин Моллов фирма “Арвекс”. Първоначалната поръчка не е била за доставка, а само за рециклиране.
И докато БДЖ е “рециклирала и модернизирала” вагонния си парк, Националната компания “Железопътна инфраструктура” е подновявала жп трасетата си чрез договаряне без обявление, вместо чрез открити процедури. Общата стойност на тези договори е 18 млн. лв. Основните нарушения са правени по времето, когато изп. директор на компанията е Антон Гинев, но има и допуснати от настоящия шеф Милчо Ламбрев.
...
»