Европейският съюз не само сложил ембарго върху вноса на ирански петрол в Европа, но е наложил забрана за извършването на каквито и да е търговски сделки с ирански нефт от страна на фирми, базирани в ЕС. Това решение засяга пряко бизнеса на компании като френската Total и Royal Dutch Shell, които са сред най-големите търговци с ирански нефт, съобщава агенция Ройтерс. Целта на забраната е да бъде по-ефективен натиска към Иран по отношение на ядрената му програма, тъй като е пресметнато, че с прекратяването на работата и на частните компании, приходите от продажби на петрол за Техеран ще спаднат с 50%. Тази забрана създава комплексен проблем, коментират юристи, запознати с подробностите около това решение. Засегнатите компании търгуват активно с ирански нефт, като например Shell се разпорежда с около 100 хил. барела дневно, без да се знае колко от тях се насочват към потребителите в Европа. Total пък е купувала по около 120 хил. барела дневно от Иран през миналата година, като също не е ясно какво количество от суровината е била насочвана към рафинериите на Стария континент.

Общият платежен баланс на страната за първите девет месеца на 2011 г. е отрицателен, в размер на 102.5 млн. евро, сочат данни на БНБ.   Текущата и капиталовата сметка за периода от началото на годината до края на септември е положителна и възлиза на 1680.6 млн. евро или 4.3 % от прогнозния БВП, сочат данните на БНБ за платежния баланс за първите девет месеца на годината.   За същия период на 2010 г. е имало излишък от 546.4 млн. евро (1.5% от БВП). За януари - септември 2011 г. текущата сметка е положителна в размер на 1499.4 млн. евро (3.8% от БВП) при излишък от 395.3 млн. евро (1.1% от БВП) за януари - септември 2010 г.   Основен фактор за увеличението на салдото по текущата сметка е по-ниският търговски дефицит (с 943.9 млн. евро). За септември 2011 г. текущата сметка е положителна в размер на 119.7 млн. евро при положителна в размер на 290.2 млн. евро за същия месец на миналата година.   Търговското салдо за януари - септември 2011 г. е отрицателно в размер на 780.2 млн. евро (2% от БВП) при отрицателно салдо от 1724.2 млн. евро (4.8% от БВП) за януари - септември 2010 г. За септември 2011 г. то е също отрицателно - 185.2 млн. евро, при отрицателно салдо от 120.5 млн. евро за септември 2010 г.   Износът за първите девет месеца на 2011 г. е за 14 846.8 млн. евро при 11 248.6 млн. евро за същия период на 2010 г., което е увеличение с 32%.   Ръстът на годишна база е с 33.1 на сто. За септември 2011 г. износът е 1694 млн. евро или повишение с 18.1% спрямо износа през септември 2010 г. Вносът за януари - септември 2011 г. е 15 627.1 млн. евро при 12 972.8 млн. евро за същия период на 2010 г.   На годишна база вносът нараства с 20.5%, докато за деветмесечието на 2010 г. ръстът му е бил 10.7% на годишна база. През септември 2011 г. вносът e 1879.2 млн. евро при 1555 млн. евро през септември 2010 г., което е увеличение с 20.8%.

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през 2010 г. и възлиза на 7.2 млрд. лв. Това е с 2.9 млрд. лв. по-малко от салдото за 2009 година става ясно от публикуваните днес окончателни данни на външната търговия на страната за изминалата година.    По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) отрицателното салдо за 2010 г. възлиза на 5.4 млрд. лева. През 2010 г. в сравнение с 2009 г. са изнесени повече стоки от всички сектори. Най-голямо увеличение се наблюдава при износа на „Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" - 60.4%, и "Минерални горива, масла и подобни продукти" - 39.1%. Това става ясно от данните за износа, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация. При вноса най-голям ръст е отчетен в сектора „Необработени сурови материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" - 42.9%, и „Минерални горива, масла и подобни продукти" - 28.6%. Спад се наблюдава единствено в сектор „Машини, оборудване и превозни средства". През 2010 г. са изнесени стоки за 30.4 млрд. лв. - 33% повече в сравнение с миналата година. Спрямо същия месец на предходната година най-голям ръст при износа се наблюдава през месец юли - с 48.5%, а най-малък през месец февруари - с 10.8%. Внесени са стоки (по цени CIF) за 37.6 млрд. лв., или с 14% повече. През повечето месеци на 2010 г. се наблюдава увеличение на вноса в сравнение със съответния месец на 2009 г., като най-голям ръст се наблюдава през ноември с 41.1%. Спад се наблюдава през първите два месеца на 2010 г., съответно с 5.5% за януари и с 11.1% за февруари. Тенденцията вносът да е по-голям от износа се запазва и през 2010 година. Търговия на България с ЕС Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България със страните от ЕС еотрицателно и възлиза на 3.5 млрд. лв. за 2010 година. През 2010 г. износът на България за страните от ЕС се е увеличил с 24.6% спрямо предходната година и възлиза на 18.5 млрд. лв. Основните търговски партньори на страната са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Те формират около 74.3% от целия износ за Общоността. Най-голям ръст се наблюдава съответно в изнесените стоки и услуги към Естония и Словения - 137.8 и 137.1%. Спад се наблюдава при износа за Кипър, Белгия и Малта. Вносът на България от страните от ЕС за 2010 г. се е увеличил с 11.2% спрямо 2009 г. и възлиза на 22 млрд. лв. С най-високи темпове расте внасянето на различни стоки и услуги от Малта (259.6%), Португалия (91.1%), Литва (55.5%) и Латвия (48.4%). Най-голям спад се наблюдава при вноса от Естония и Чехия. Търговия с трети страни Външнотърговското салдо на България със страни извън ЕС е отрицателно и възлиза на 3.7 млрд. лв. за 2010 година. През 2010 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 48.5% спрямо предходната година и възлиза на 11.9 млрд. лв. Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Русия и Република Македония, които формират над 43% от износа за трети страни. Изнесените стоки за Турция са се увеличили с 55.6%, а тези за Русия - с 51.1%. Наблюдава се ръст на износа за Перу с 521.4% и за Република Корея - с 337.4%. Най-голям спад се наблюдава при износа за Обединените арабски емирства и Босна и Херцеговина. Вносът от страни, извън ЕС за  2010 г., се е увеличил с 18.2% спрямо предходната година и възлиза на 15.6 млрд. лв. Най-голям ръст бележи вносът от Египет (249.5%), Албания (139.8%) и Израел (91.1%). Най-голям спад се наблюдава при вноса от Казахстан, ЮАР и Норвегия.

Повече задължения на продавачите и разширяване правата и на българските потребители дефинира Европейският съд в Люксембург, коментираха експерти.

Едно от последните решения на Европейския съд в Люксембург отваря нови вратички за търсене на претенции от страна на недоволните потребители и вменява повече задължения на продавачите на дефектиралата стока, казаха експерти от Дирекция "Техническа хармонизация и политика на потребителите" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Решението на съда в Люксембург гласи, че в случай на замяна на дефектна потребителска стока продавачът трябва да я отстрани от мястото, където е била инсталирана добросъвестно от потребителя и да инсталира на нейно място заместваща стока или да поеме необходимите за тези действия разходи. Българският потребител може да претендира към продавача за транспортни разходи и хамалска работа на дефектирали вещи като мебели, хладилници, фризери, телевизори, печки и т.н.

Ако уредът е бил монтиран - например климатик, пералня, миялна, подвижни котлони или фурни - ощетеният клиент може да поиска от продавача да поеме и разходите за майсторите, които той сам е извикал, за да отстранят дефекта. В сезона на летните ремонти, когато се боядисва, слага се теракот или фаянс, монтира се нова дограма, ремонтират се покриви - ощетени клиенти също биха могли да претендират за безплатно привеждане на стоката в съответствие със сключения с продавача договор.

Ако примерно монтирате в жилището си фабрично дефектни плочки, без да сте забелязали, че по тях има скрит дефект, може да претендирате фирмата, която ви е продала стоката, да заплати всички разходи по демонтажа на старите и монтажа на новите ви плочки. Както и ако сте закупили и монтирали дефектен електроуред - можете да искате всички разходи по демонтажа и монтажа на новия изправен уред да бъдат за сметка на продавача.

Можем да си търсим правата и когато сме платили пакетна почивка или екскурзия чрез туроператор, но туристическата агенция направи промени в сключения договор - например промяна на хотела или датите на пътуване. Потребителят има възможност да търси правата си и при над 30 вида нелоялни търговски практики, включващи: измамна реклама, погрешни твърдения относно лечебни свойства на продукти, невярна информация за пазара, печелене на фалшиви награди и др.

Директива 99/44/ЕО, която урежда продажбата на потребителски стоки, предвижда отговорност на продавача спрямо потребителя за всяко несъответствие на тези стоки при тяхното доставяне на клиента. У нас защитата на потребителя е гарантирана напълно в глава Пета, раздел Втори на Закона за защита на потребителите, сочат експертите.

Там е казано, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.

Също така съгласно разпоредбата на чл.113, ал.4 от Закона за защита на потребителите привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства. Според експертите на МИЕТ решението на съда в Люксембург визира най-вече случаите, когато замяната на стоката е единствената възможност за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба.

Според родните експерти тази хипотеза възниква много рядко в България, тъй като търговците винаги предлагат отстраняване на несъответствието чрез ремонт на стоката. Тази хипотеза възниква единствено когато търговецът заяви, че стоката не може да бъде ремонтирана. В този случай съгласно разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗЗП, привеждането на потребителската стока с договора за продажба чрез замяна също трябва да бъде безплатно за потребителя.

Тази хипотеза е уредена в ЗЗП, но не се прилага, тъй като търговците винаги предлагат като начин за обезщетяване "ремонт на стоката", а не замяна й с нова, коментират експертите.

Според тях националните съдилища трябва да правят същото тълкуване, когато преценяват дали даден начин на обезщетяване на потребителя "налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни" и да правят същата преценка, когато този начин за обезщетяване на потребителите е единствено възможният.

В последния случай привеждането на потребителската стока с договора за продажба, включително и нейното инсталиране или монтаж, следва да бъде също безплатно за потребителя (чл.113, ал.4 на ЗЗП), като се отчита обаче значимостта на несъответствието и на стойността, която стоката би имала, ако съответстваше на договора. (БТА)

В България през последните години има трайна тенденция на нарастване в потреблението на стоки от внос, показва анализ на БСК.

По данни на НСИ, през 2009 г.[1] на дребно са продадени стоки за 29.8 млрд. лв., от които:

• основни храни (вкл. безалкохолни напитки) - 7.4 млрд. лв.;
• тютюневи изделия  - 1.3 млрд. лв.;
• спиртни напитки, вина и бира - 0.8 млрд.лв.;
• други храни -  1 млрд. лв.;
• нехранителни стоки - 19.3 млрд. лв.;

В частта на хранителните стоки oт внос или произведени с вносни суровини, са продадени стоки за близо 4.7 млрд. лв., или 64 % от основните храни.

Със суровини от внос са произведени изцяло захарта и захарните изделия, кафето и какаото.

Делът на вносните стоки е, както следва:

• при месото и месните продукти е 84 %;
• при зеленчуците - 78 %;
• при плодовете -77 %;
• при рибата и рибните продукти - 66 %;

Близо една-четвърт (23,6 %) от продажбите на храни заемат хлябът и хлебните изделия, които се произвеждат основно със суровини, произведени у нас. В останалите видове храни делът на вноса е близо 80 %.

При изследване на Българска стопанска камара за вноса на стоки за продажби на дребно в търговската мрежа през 2004 г. беше установено, че делът на зеленчуците и плодовете е бил 65 %, а на месото - 42 %. Това показва, че делът на зеленчуците и плодовете от внос за 5 години е нараснал с около 20 %, а на месото се е удвоил.

Увеличението на вноса в потреблението на храни е резултат от намаленото производство на основните земеделски продукти. Производството през 2009 г. в сравнение с 2004 г. е по-малко:

• лук - 5.4 пъти;
• зеле - 3 пъти;
• картофи - 2.5 пъти;
• домати - 2.3 пъти;
• пипер - с 43%;
• плодове - с 37%;

Броят на свинете е по-малък  с 22%, а на говедата - с 20%.

При нехранителните стоки от внос са 87 % от облеклата, вкл. трикотажните, 70 % от текстилните изделия, 60 % от обувките.

ИЗВОДИ:

1. При ясно очерталата се световна тенденция на недостиг на храни и повишаване на техните цени не се използват благоприятните условия в страната за развитието на селското стопанство;
2. За земеделска страна с добри природно-климатични дадености, вносът на храни спрямо общите продажби на дребно е изключително висок, като този дял продължава да нараства;
3. Политиката в земеделието, в т.ч. ползването на бюджетни средства и на тези по САПАРД и Програмата за развитието на селските райони, не са довели до нарастване на дела на продажбите на местна продукция в страната, който непрекъснато намалява.
4. Доминирането на вноса не е следствие на засилен износ на земеделска продукция, тъй като през изследвания период се очертава рязко намаление на производство на основните земеделски продукти;
5. Българското земеделие продължава да е неефективно, а голяма част от земеделските земи пустеят и не се обработват. Причините са:

• отсъствие на комасация;
• неточно фокусиране на финансовия ресурс, предназначен за земеделието;
• недостатъчните инвестиции и несъздаването на условия за привличане на  квалифицирани кадри в селскостопанското производство;
• труден достъп на производителите до пазарите на дребно за реализация на собствената им продукция;
• недостатъчни и неритмични плащания към земеделските производители.

---

[1] По програмата за статистически изследвания продажбите на дребно през 2010 г.  НСИ предоставя в началото на м. декември 2011 г.