Новостите, които Законодателят предвижда в новия Закон за потребителския кредит отчасти са положителна крачка напред в посока усъвършенстването му. Наред със стъпките към подобряване на закона, в него са предвидени и някои моменти, които биха могли да се отбележат като спорни, дори негативни. Отговор на въпроса „Кои от тях са в посока на повишаване защитата на потребителите и кои остават спорни” потърси екипът на МОИТЕ ПАРИ. С цел да се представи гледната точка на всички засегнати от промените страни, се обърнахме  за коментар  към експерти от бранша – предстаител на банките, на небанкова кредитна институция, както и на потребителска организация. В обнародваният на 5 март тази година в Държавен вестник нов Закон за потребителския кредит се въвеждат някои новости. Шест предизвикаха нашия интерес. Миналата седмица предложихме на Вашето внимание първите три от тях. Сега представяме останалите три. 4. Разширените изисквания при реклама на потребителски кредит Регламентация в тази посока имаше и в предходната верисия на закона. Сега тя е малко разширена и по-конкретизирана. Новостите са основно отразени в чл. 25 (1). Нещото, което заслужава интерес е т. 1: „ ... лихвения процент, фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя ...”. Тази точка може да бъде определена като най-съществения напредък в посока защита правата на ползващите потребителски заеми. Неяснотата при формирането на плаващите лихви е проблем, който винаги е бил на дневен ред и винаги изтъкван от МОИТЕ ПАРИ. Проблемът се задълбочи след началото на кризата, когато редица банки например преминаха към т.нар. Базов Лихвен Процент на банката (БЛП) + фиксирана надбавка при формиране на лихвата. БЛП е изключително субективен компонент, без никаква яснота как се формира. С поправката в закона се надяваме това да е прогрес в тази посока, въпреки че отново няма по-големи изисквания към кредиторите да предоставят информация как точно се формира този компонент. Считате ли, че тази корекция в закона ще преустанови некоректните практики сред банките в случая да не разясняват в пълнота как се формират лихвите им? Има ли нужда според Вас да се засили конкретиката в тази точка или е достатъчно изчерпателна, за да защити интересите на потребителите? Станимир Василев, Easy Asset Management: Специалните изисквания при рекламата на потребителския кредит не са нещо ново за потребителското кредитиране. Наистина новата регламентация е по-детайлна. В своята практика „Изи Асет Мениджмънт”АД никога не е имало променливи лихвени проценти и проблематиката не е разглеждана от мениджмънта на Дружеството. Принципната позиция на Дружеството, че детайлна регламентация на рекламата на потребителските кредити е нужна, както и че изискуемата информация от кредиторите към настоящия момент в достатъчна степен защитава правата на потребителите. Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”: Аз мисля, че тук законът няма да промени практиката съществено, въпреки значимия напредък за потребителите. От друга страна, за потребителите е важно да не се подвеждат и да не сключват договори за продукти с неясни условия. Все пак, не всички банки и не всички кредити са обвързани със субективно определен от банката лихвен процент. Виолина Маринова, председател на Асоция на банките в България: В Директивата е решен този въпрос – когато клиентът подписва договора, той трябва да е максимално информиран за различни сценарии за лихвите, така че не може да има едностранно решение, ако в договора преди това не е изрично заложено. В член 10, ал. 3 на Закона е достатъчно ясно формулиран механизмът на постигане на договореност между кредитор и кредитополучател. Във всеки един договор кредитополучателят е ясно информиран какви са условията за повишаване на лихвените нива, при какви хипотези това може да се случи. Въвеждането на задължение за кредитора да уведомява незабавно потребителя за всяка промяна в годишния лихвен процент преди влизането в сила на тази промяна е ангажимент, който представлява добра основа за коректни взаимоотношения между кредитор и клиент. Друга положителна промяна е залегналото в чл. 25 (3). Алинеята обхваща привидно незначителни моменти при отправянето на оферта за кредит, но всъщност изключително важни. Съвсем не е без значение как ще бъде поднесена информацията, защото в крайна сметка от това зависи изборът на клиента. Не са редки случаите, когато информацията е била представена некоректно, в резултат, на което клиентът е бил подведен. КЗП може да посочи достатъчен брой такива послания. Особено положително е връщането в алинеята на казуса с фиксираната и плаващата лихва и изричното изискване това да е уточнено в самото рекламно предложение. Наред с другите поправки, в новия текст също е помислено как да се елиминират възможностите на кредиторите да показват фактически важната информация в завоалиран вид, а именно с дребен шрифт. Да се надяваме, че с новото изискване цялата информация в рекламата (не само за лихвите) да бъде посочена в еднакъв шрифт ще даде нужния резултат. Всички тези допълнителни изисквания относно рекламните послания са наистина полезни и нужни, но убедени ли сте, че кредиторите ще ги спазват – особено по отношение информация за плаващите и фиксираните лихви? Дори и в момента има регламент за рекламните послания, въпреки че са в по-общ вид и независимо от това кредиторите намират начини да ги заобикалят. Станимир Василев, Easy Asset Management: Пред „Изи Асет Мениджмънт” АД никога не е стояла алтернативата дали да се спази определена законова разпоредба или не. Разпоредбите, касаещи рекламата на потребителските кредите не правят изключение. Поднасянето на информацията в описаните детайли и в еднакъв размер на шрифта е безспорно полезно и ние приемаме промените безусловно. Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”: Най-същественият риск за въвеждане в заблуждение си остава устната консултация, на която потребителите все още разчитат най-много. Затова ще бъде много важно, да се прочете писмената информация на спокойствие и винаги, когато се установи разминаване с устните разяснения, да се подава сигнал до КЗП за нелоялна търговска практика. Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България: Коректността към потребителя на кредита изисква пълно представяне на всички условия по продукта - информацията за лихвения процент, за годишния процент на разходите, за общия размер на кредита, дължим от потребителя, и за това дали кредитът е с фиксиран или с променлив лихвен процент. Струва ми се, че конкретната практика ще покаже, дали при всички рекламни носители изписването с еднакъв шрифт ще е подходящо за адекватно възприемане на информацията. Като стандартен начин за защита на интересите на потребителите, приетите законови положения на този етап имат своята положителна функция. 5. Ще разполагаме с 14 дни да се откажем без санкция от договора за кредит, ако не ни харесва Една от новостите в закона, която може да се определи почти като „ревлюционна” по отношение защита правата на потребителите, е възможността всеки да се откаже до 14 дни от взетия заем. За пръв път откакто съществува този закон се дават подобни права на заемателите. Неслучайно това предизвика бурният протест на кредитиращите институции още в самото начало, когато се заговори за тези промени. До известна степен кредиторите имат основание за това, предвид риска от злоупотреби от страна на заемателите. Но от друга страна, липсата на подобна възможност поставя потребителя в неравностойно положение. Всеизвестна е сложността на тематиката на кредитирането и винаги съществува реален риск нещо да не е било добре обяснено и/или разбрано. Така клиентът би бил поставен пред невъзможност да промени решението, което впоследствие би било в него в ущърб. От такава гледна точка, тази възможност дадена от закона е повече от полезна. Въпросът е дали кредиторите ще потърсят начини за неутрализиране на „неизгодната” за тях позиция или действително ще представят така офертите, че да не се допускат ситуации на отказ от страна на клиентите. Ако се постигне минимален брой откази, тогава с пълно право ще кажем, че законът и неговите разпоредби се изпълняват в пълнота. Постигането на минимален брой откази може да се постигне, но това няма да е с мерки в полза на кредитоискателите. Начин да се минимизира броят на такива клиенти е изискванията към тях и проучването на заемателите по принцип да се задълбочи. Така, макар и с дадена възможност да се развали договора без санкция, някои от търсещите такъв няма да могат да се възползват от това право само защото няма да бъдат допуснати до заема. А може би това е заложена цел в закона – по-добро филтриране на кандидатите и като цяло отпускане на по-качествени кредити. Дали е така, ще разберем след влизане в сила на закона. Още от самото начало кредиторите се обявиха против тази мярка и сме почти убедени, че ще направят каквото е по силите им, за да се предпазят от нея. От такава гледна точка не се ли създават предпоставки за някои некоректни практики с оглед заобикаляне на това право на потребителя? Как ще се гарантира изпълнението на разпоредбите в тази глава от закона и какви би трябвало да са санкциите в противния случай? Станимир Василев, Easy Asset Management: Правото на отказ от предоставения кредит не е новост за „Изи Асет Мениджмънт”АД. Предвид продуктите, които предлага дружеството и факта, че договорите за паричен заем се сключват извън търговските обекти правото на отказ беше гарантирано на потребителите по силата на закона за защита на потребителите /виж чл.46 и чл.47/. Правото на отказ е гарантирано на всички потберители на продуктите на Дружестовото много преди приемането на новия закон за потребителския кредит. Нововъведението е в интерес на потребителите и ние се съобразяваме с това. Дано и потребителите разберат значението и предназначението на своето право и да не злоупотребяват с него. Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”: Всъщност правото на отказ съществуваше и досега, макар и за по-кратък период и практиката показа, че процентът на отказ не е голям. Смятам, че това ще се запази и занапред и страховете на банките са малко преувеличени. Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България: Спорът, за който Вие споделяте, възниква от недостатъчно добрата формулировка в законопроекта. Т.е. ние настоявахме ясно се определи поредността на действията: Първо - волеизявление за прекратяване в 14 дневен срок, и Второ - след 30 дни погасяване на задълженията и с това прекратяване на договорните взаимоотношения между банките и техните клиенти. Възможността всеки кредитополучател да се откаже до 14 дни срок от взетия заем е новост, която вие окачествихте като почти революционна. Не смятам, че правото на отказ  ще бъде често упражнявано, тъй като се изисква клиентът, освен да заяви отказа си в 14-дневен срок от сключването на договора, също и да върне в срок до 30 дни получените средства, заедно с натрупаната лихва, за да може договорът да се прекрати. Санкциите за неправилно прилагане на закона са заложени в него, но следва да имаме предвид, че добрата репутация на банките е много по-съществен фактор за тях да се стремят да не допускат нарушения на закона. Допускате ли, че опцията договорът да бъде развален без санкция може наистина да предизвика още по-големи рестрикции при одобряването на заемите? Станимир Василев, Easy Asset Management: „Разваляне на договора” е некоректно използвана понятийна конструкция. Развалянето на договора е последица от виновно неизпълнение, а в случай се касае за използването на едно предвидено от закона право, което по презумпция не е неизпълнение, напротив. Едва ли бъдещото упражняване на правото на отказ би довело до рестрикции при предоставянето на кредити, но все пак е въпрос на вътрешна политика на съответната кредитираща институция. Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”: Напълно възможно е, въпреки че не вярвам да има висок процент на откази. Всяка банка и всеки предприемач, трябва да е наясно, че не може да продава всичко и винаги безопказно, без да се случват рекламации или отказ от договор, както е в случая с кредитите. Не може да печелиш в 100% от случаите. Трябва да се предвижда малък дял на откази и рекламации в стратегията на всеки един бизнес. Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България: Не мисля, че още по-големи рестрикции може да бъде наречена оценката за кредитоспособността на потребителя. Естествено е проучването на платежоспособността и платежоготовността на потенциалните кредотополучатели да се задълбочи, но така постъпваме и сега в условията на икономическа криза.  Целта е да отпускаме по-качествени кредити и да минимизираме риска. 6. Връща се таксата за предсрочно погасяване на заема Една от най-болезнените части от закона. С поправките, които сега се въвеждат, се прави известна крачка назад. Таксата за предсрочно погасяване се възстановява, но с известни условности. От една страна кредиторът ще има право на начислява такава такса, от друга няма да има. Случаите, в които се начислява или не таксата са кратко и ясно описани в чл. 32 (4): „При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит”. Алинеята е пределно ясна – щом в периода, в който се погасява кредитът, лихвата е плаваща, тогава такса не трябва да се дължи. Отново се връщаме към Етичния кодекс и полемиката на европейско ниво относно таксите за предсорчно погасяване, но при ипотечните кредити. Основното схващане е, че при заеми с фиксирана лихва е логично такава да се начислява, а при такива с плаваща – не. Обяснението е, че когато лихвата е плаваща, кредиторът може да реагира своевременно и да неутрализира настоящи и бъдещи за него разходи свързани с погасяването на кредита. Не такава е гъвкавостта при продуктите с фиксирана лихва. Когато липсва такава е приемливо банката да начисли такса, с която да си покрие разходите. И такава възможност вече се дава с новата версия на закона. След преработката на закона, тази практика срещаме по отношение на потребителските кредити. Нововъведението показва близостта с добрите европейски практики, което може да се отчете като похвално. С дадената възможност на кредиторите да начисляват такса за предсрочно погасяване, ако лихвата е фиксирана, очаквате ли някакви опити от тяхна страна да представят лихвите именно като такива? Досега опитите да се накарат кредиторите да поясняват как са формирани, кога и как се променят лихвите не дават особен резултат. Ще се промени ли това сега? Станимир Василев, Easy Asset Management: Както посочихме по-горе в отговорите на поставените въпроси „Изи Асет Мениджмънт”АД никога не предлагало продукти с променливи лихви и към момента няма никакви индикации да промени лихвената си политика. Бъдеща промяна в определянето на лихвите при останалите търговски дружества на пазара е въпрос на вътрешна политика. Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”: Смятам, че таксата при предсрочно погасяване не е първостепенно важна за банките и могат да се лишат от нея. Доказва го фактът, че голяма част от банките сами се отказаха от такива такси при ипотечните кредити, без да е налице никакво законодателно изискване за това. Предполагам, че сходна логика и отношение са валидни и при потребителските кредити, така нямам сериозни опасения по този въпрос. Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България: Относно предсрочното погасяване - няма такса при договорите за потребителски кредит с плаващ лихвен процент; за тези с фиксиран лихвен процент се въвежда една минимална такса, която е изискване на директивата на Европейския съюз. Делът на потребителските кредити с фиксиран лихвен процент е 1-2%, така че запазването на таксата няма да има съществено отражение върху подходите на кредиторите. След промяната на предишния приет Закон за потребителски кредит, където се премахват всички такси за предсрочно погасяване без разграничаване на фиксиран или плаващ лихвен процент, не показват интерес у потребителите.  Ние и сега посочваме годишния процент на разходите, свързани с всеки кредит. Ясно и изчерпателно обясняваме и в досега съществуващите договори за кредит, как именно се образува цената на заема, кои са неговите компоненти. Сега, разбира се, тази информация следва да стане още по-пълна, защото тя се съдържа в Стандартния европейски формуляр, описан в Приложение № 2 към чл. 5 ал. 2 на Закон за потребителския кредит.  Допълнителната яснота и прозрачност на офертите на банките ще доведе и до по-добра защита на интересите на потенциалните кредитополучатели.   Скоро новият Закон за потребителския кредит ще бъде реалност. Със сигурност той е по-добър от предходния си вариант, което дава надежда, че добрите европейски практики макар и на ранен етап, все пак се въвеждат поетапно. Естествено, в текста има и спорни моменти, за които очакването е във времето да бъдат изгладени. Устремът към по-съвършен закон е положителна атестация за законодателя, остава и страните, които попадат под разпоредбите на този нормативен акт да ги изпълняват коректно. След всичко казано до тук, считате ли, че има нужда от подобен закон и за ипотечните заеми? Те все още не са регламентирани в никакви нормативно актове, а знаете, че там финансовите интереси са значително по-големи. Станимир Василев, Easy Asset Management: Въпреки, че заемите, обезпечени с ипотека въхру недвижим имот не сред прокудтите предлагани от Дружестовото, ние смятаме, че специална уредба на този вид заеми би била много полезна, както за кредитиращите дружества, така и за потребителите. Разбира се, бъдещата уредба трябва да бъде изключително добре  съобразена с обективна реалност и пазара на ипотечни заеми в България. Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”: Със сигурност да. Това е най-важният вид заем за потребителя, защото най-често се сключва веднъж в живота и ни обвързва за години напред. Затова и правилата, по които се осъществяват ипотечните кредити, трябва да са най-ясни и честни. Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България: Както вече споменах по-горе, все още няма приета Директива от ЕК за ипотечните кредити. Ипотечните кредити като характер и като вид кредити са много различни от потребителските кредити. Целта на този специален Закон за потребителските кредити е да защити определена група лица, които се приема, че по някаква причина са неравностойни в отношенията си с банките. Част от предвидените изисквания по отношение на потребителските кредити ще се отнасят за предоставянето на преддоговорна информация, оценка на кредитоспособността на потребителя, както и изискванията по отношение на рекламата. moitepari.bg

България все повече се отдалечава от присъединяване към механизма ЕРМ 2, предхождащ еврозоната. Приемането на еврото пък може да стане най-рано през 2015 г., заяви за Дарик председателят на БСК Божидар Данев. По думите му държавата напълно реално може да влезе в негативната спирала на трупане на дефицит в хазната. Очаквайте подробности!

Микрокомпаниите могат да бъдат освободени от задължението да съставят годишни счетоводни отчети, съгласно предложението за изменение на счетоводните правила в ЕС, което беше прието от депутатите в четвъртък. Въпреки това, тези изключения трябва да бъдат предоставени от държавите членки на ЕС, а микропредприятията от своя страна ще трябва да продължат да водят отчети за своите търговски сделки и финансово състояние.   В законодателната резолюция, приета с 445 гласа "за", 196 "против" и 21 "въздържали се", ЕП призовава също така за общо преразглеждане на четвърта и седма директива относно дружественото право през 2010 г., като вниманието трябва да бъде по-специално насочено към намаляване на административната тежест за микропредприятията и към опростяването на изискванията за финансова отчетност към тях. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5.4 милиона (около 75%) са микропредприятия, например магазини за цветя или фризьорски салони. Като цяло те извършват дейност на местно или регионално ниво, с малко или без да са ангажирани в трансгранична дейност. Настоящето законодателно предложение ще позволи на държавите членки да опростят бизнес средата и по-специално изискванията за финансова отчетност за микрокомпаниите, с цел да се засили тяхната конкурентоспособност и да се разгърне техният потенциал за растеж. Предложеното изключение в счетоводните правила на ЕС ще се прилага спрямо компании, които отговарят на следните критерии: общ баланс 500 000 евро, чист оборот 1 000 000 евро и/или 10 души среден персонал през финансовата година. Държавите членки решават дали да прилагат облекченията "Обхватът на дейността на микропредприятията обикновено се ограничава до регионалния и местния пазар. Поради това те не оказват трансгранично въздействие върху общия европейски пазар, и логичното заключение е, че те не трябва да бъдат обвързани с регулации за вътрешния пазар на общоевропейско ниво", е мнението на докладчика Клаус-Хайнер Леене (ЕНП, Германия). Парламентът изтъква в своя доклад, че държавите членки трябва да имат правото на избор дали да освободят микропредприятията от тези счетоводни задължения, "като вземат предвид по-специално положението на национално равнище по отношение на броя предприятия", които не надхвърлят тези прагове. В отговор на опасенията, че изключенията от счетоводните правила може да затрудни вътрешната организация и да намали прозрачността и достъпа до информация, депутатите подчертават, че микропредприятията "трябва да останат обвързани от задължението за водене на отчети, разкриващи търговските сделки и финансовото положение на дружеството, като това задължение представлява минимален стандарт". По време на дебата в ЕП, докладчикът изтъкна, че предложението е блокирано в Съвета на министрите. В този контекст той призова държавите членки, които са част от блокиращото малцинство, да преосмислят своята позиция. Колко пари могат да бъдат спестени? Съгласно предварителните оценки, с които Комисията разполага, при "оптимистичния сценарий" (т.е., ако всички държави членки освободят микропредприятията и не налагат допълнителни изисквания), "в най-добрия случай потенциалните икономии" от предложението възлизат на 6.3 милиарда евро. Проектозаконодателството се разглежда в момента на първо четене, като по него няма постигнат компромис. Предложението в момента е блокирано в Съвета на министрите от 9 държави членки. Гласуването в пленарна зала беше отложено през февруари по искане на групата на Социалистите и демократите в ЕП, които поискаха повече време, за да могат да обсъдят по-обстойно предложението вътре в групата.

70 млн. лв. осигурява правителството за експортно застраховане през 2010 г. Министерският съвет реши коефициентът по чл. 10, ал. 4 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) тази година да бъде максималният 10, какъвто беше и през последните две години, предаде БГНЕС.   Брутният застрахователен капацитет на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) през 2010 г. ще бъде 1 392 965 746 лв. От тях над 696 млн. лв. са нетният застрахователен капацитет на ведомството. Те ще се използват за застраховане и презастраховане за сметка на държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с реализирането на българските инвестиции в чужбина. През миналата година са застраховани кредитни лимити за 699 594 572 лв. От тях 349 797 286 лв. са нетният размер на застрахованите от БАЕЗ лимити, а останалите са поети от презастраховател. През 2008 г. са застраховани кредитни лимити за 490 199 196 лв., от които 245 099 598 лв. са нетният размер на застрахованите от БАЕЗ лимити, а другите са поети от презастраховател. Коефициентът по чл. 10, ал. 4 от ЗЕЗ се определя годишно. Той, както и механизмът за заявяване на средства от централния бюджет и изплащане на застрахователни обезщетения, се определя по специална методика. Тя отчита: заделената сума от републиканския бюджет съгласно Закона за държавния бюджет за съответната година; прогнозирания премиен приход на БАЕЗ за дейността по ЗЕЗ; квотата на щетимост и средното тарифно число.

Няма опасност депозитите на българите в дъщерните дружества на гръцките банки у нас да изтичат към южната ни съседка, категоричен бе управителят на БНБ Иван Искров. Той обясни, че Централната банка извършва регулярно наблюдение на всички финансови институтции и не прави специална справка само за гръцките банки. Припомням, в началото на седмицата финансовият министър Симеон Дянков заяви, че очаква в срок от три седмици справка от БНБ именно за състоянието на гръцките банки. Иван Искров заяви, че се радва на получената подкрепа от страна на президента на Европейския парламент Йержи Бузек за влизането на България в еврозоната през 2013 г. Според управителя на БНБ – приемането на Естония в еврозоната ще бъде показателно и за въвеждането на еврото в България.