Големите търговски вериги в България ще се разплащат до месец с доставчиците си. Хипермаркетите освен това ще бъдат задължени да унищожават стоките с изтекъл срок на годност в екарисаж за своя сметка.   Двете изисквания ще бъдат записани в закон, готвен от икономическото ведомство. Те бяха представени от аграрния министър Мирослав Найденов вчера, след като откри българския щанд на световното изложение за храни “Зелена седмица” в Берлин.   Проектозаконът стана повод за среща между Найденов и вицепрезидента на “Метро” Михаел Видман в германската столица. Разбра се, че тя е била организирана по молба на канцлера Ангела Меркел след разговорите й с премиера Бойко Борисов в сряда.   “Твърдо сме решени и няма да отстъпим. Не може да продължава практиката фермери, производители и търговци да предоставят стоките си на веригите, а те да им ги плащат със закъснение до 3 месеца”, заяви Найденов.   Той добави, че ще се сложи край на практиката търговските вериги да връщат на производителите продукти с изтекъл срок на годност, за да не плащат такси за унищожаването им в екарисаж. “Някои производители се изкушават, преработват тези стоки и ги връщат пак в магазините”, аргументира се министърът.   Найденов коментира и призива на Европейския парламент да се вземат спешни мерки срещу разхищението на храни в ЕС и посочи, че отново трябва да се отвори дискусията за създаването на т.нар. хранителни банки в България. Чрез тях хипермаркетите в ЕС и САЩ предоставят безплатно на бедните храни непосредствено преди да изтече срокът им на годност. Българските производители и търговски вериги подкрепят инициативата при условие, че бъдат освободени от ДДС за даренията. В момента налогът се калкулира при подобен род благотворителност.   “Ще съдействам за това пред министър Дянков, но крайното решение ще е негово”, посочи Найденов.

На пресконференция на 11.11.11г. в Интер Експо Център-София с участието на ръководствата на Българска агенция по безопасност на храните и на Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци (член на БСК), официално бе обявен и представен Браншовия стандарт за лютеница (БС № 01/2001) и логото на СППЗ (патентовано) с което ще се отличават произведените по него продукти.

Изпълнителният директор на БАБХ д-р Войнов заяви, че контролът по спазване на стандарта ще се извършва от инспекторите на БАБХ, но ще се правят и периодични проверки от централно ниво. При официалния контрол на предприятията одобрени да произвеждат лютеница по браншовия стандарт ще се извършва физическа и документална проверка и ще се взимат проби за лабораторно изпитване.

Указанията за реда, по който предприятията, желаещи да произвеждат лютеница по стандарт и начина за включването им в списъка на одобрените производители ще бъдат утвърдени със Заповед на изпълнителния директор на БАБХ заедно с утвърждаването на стандарта.

 

• Произвеждаме и изнасяме повече месо, вино и облекла, и по-малко горива
• Расте вносът на вино и текстилни изделия
• Вината със защитено наименование за произход се котират по-добре на пазара

Данните са за второто тримесечие на 2011 г. и са от наблюдение на секторите, реализирано от СФБ Капиталов пазар АД, собственост на Българската стопанска камара

През второто тримесечие на 2011 г. има намаление на производството на минерални горива за двигатели с вътрешно горене с 1.2% на годишна база, показва обзорният анализ на СФБ „Капиталов пазар" АД за развитието на сектора. За полугодието на 2011 г. е отчетено увеличение на производството с 15%. През второто тримесечие вносът и на износът на минерални горива намаляват на годишна база. Намалението на вноса е с 1.8%, а на износа - с 26.2%. За първото полугодие обаче сравненията показват, че нарастват и вносът, и износът спрямо първата половина на 2010 г. - съответно с 2.3% и с 14.8%. Разчетите за второто тримесечие на 2011 г. показват, че на годишна база предоставените количества минерални горива (за автомобили и други двигатели с вътрешно горене) за продажби на вътрешния пазар са повече с 30.4%, а за първото полугодие - с 9.3%. Вж. ОЩЕ

През второто тримесечие на 2011 г. винопроизводителите са произвели 23% повече вина със защитено наименование за произход на годишна база. За първата половина на 2011 г. производството на вино със защитено наименование е нараснало с 6.6%, а без защитено наименование е намаляло с 8.1%. Вносът на вино в България продължава да нараства за четвърто поредно тримесечие. На годишна база той е по-голям с 16.7%. Износът отново намалява в сравнение със съответния период на 2010 г. - с 6.4%. През първото полугодие вносът нараства с 30.8%, а износът намалява с 3.2%. Сравнението на годишна база показва намаление на продажбите на производителите в България по всички групи вина през второто тримесечие на 2011 г. Най-голямо е намалението на продадените количества вина без защитено наименование за произход - с 5.1%. Вж. ОЩЕ

След шест поредни тримесечия на намаление, производството на предприятията от месната промишленост в България отчитат увеличение на годишна база, показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора. През периода април-юни на 2011 г. производството се е повишило с 6% спрямо същото тримесечие на 2010 г. Оборотът от продажби на продукция и стоки и извършени услуги също нараства - със 17.1% на годишна база. Тенденцията на увеличение на внесените в България количества месни продукти се запази и през второто тримесечие на 2011 г. - на годишна база със 7.4%. Отчетено е увеличение за девето поредно тримесечие и на изнесените количества - ръст от 17.2% спрямо второто тримесечие на 2010 г. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. продажбите на предприятията, включени в извадковото изследване, са по-големи за всички групи стоки. Сравнението на годишна база показва, че нарастват продажбите на месо от свине и от птици. Вж. ОЩЕ

Увеличението на производството в българската шивашка промишленост на годишна база продължи и през второто тримесечие на 2011 г. като прирастът е 4.2%. По-голям с 9.1% е и оборотът от продажби на продукция и стоки и извършени услуги. Тенденцията на увеличение на вноса на шивашки изделия на годишна база продължи през второто тримесечие на  2011 година, но с по-бавен темп. На годишна база прирастът е с 0.3%. Има увеличение и на износа - с 22.7% спрямо съответното тримесечие а 2010 г. Основната част от продукцията на шивашката промишленост в България продължава да е от производство на ишлеме. Продажбите на производителите на облекла на вътрешния пазар бележат увеличение през второто тримесечие на  2011 г. - на годишна база с 2%.  През второто тримесечие на 2011 г. продължи да се увеличава производството в текстилната промишленост, показва обзорният анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора. На годишна база то е по-високо с 10.2%. Индексът на оборота от продажби също отразява прираст - с 14.2% спрямо съответния период на 2010 г. Вж. ОЩЕ

През второто тримесечие на 2011 г. на годишна база продължи увеличението на вноса на текстилни изделия. На годишна база прирастът е 16.8%, а за първото полугодие - с 20.4%. Продължава и възходящата тенденция на износа. Прирастът през второто тримесечие на 2011 г е 22.4% на годишна база. През първата половина на годината увеличението е с 28.7%.На годишна база през тримесечието има увеличение в продажбите на вътрешния пазар само на камгарни тъкани и одеяла. За полугодието прирастът отново е само в тези две групи стоки. Вж. ОЩЕ

 

България остава в златната среда на европейската бирена индустрия по отношение консумацията на бира и общото развитие на сектора. През последните години изпитата бира на глава от населението в Европа е 67-70 л., колкото е и в България. Данните сочат, че по този показател сме на 18-о място. Това е отчетено в годишния анализ на консултантската компания "Ърнст енд Янг" за приноса на пивоварната индустрия към икономиката на Европа през 2010 г.   Приходите от родните пивовари за държавния бюджет се изчисляват на 152 милиона евро. По веригата на доставките българските производители на бира са вложили над 139 млн. евро, от които 26 млн. евро в покупки на ечемик, малц и хмел, 33 млн. евро в опаковки и етикети, 27 млн. евро в дълготрайни материални активи.   За разлика от другите европейски страни, през 2010 г. работната заетост в пивоварната индустрия в страната се е увеличила със 17 % в сравнение с 2008 г.   Индиректната работна заетост в непосредствено свързаните сектори на доставчиците се изчислява на около 5 200 работни места, от които една трета са в земеделието - 1702 човека.   За региона с най-високо потребление е Словения - 82 литра, следвана от Румъния - 78 л., Хърватия - 74 литра, Гърция - 36 литра. В първата тройка по консумирана бира на глава от населението продължават да са Чехия, Германия и Австрия, съобщиха от Съюза на пивоварите в България   Докладът представя обобщени данни за 27-те държави-членки на Европейския съюз плюс Хърватия, Норвегия, Швейцария и Турция.   Въпреки негативния ефект от икономическата криза, довел до 8% спад в консумацията на бира в европейските страни, добавената стойност от производството и продажби на пиво се изчислява на 50 милиарда евро. Независимо от увеличението на данъците върху пивоварната индустрия и стагнирания пазар, приходите към държавните бюджетите на страните от ЕС, възлизат на 50,6 милиарда евро, което е с 6% по-малко от 2008 година.   Спадът в продажбите на бира в магазинната мрежа е само 4%, за разлика от консумацията в заведенията и хотелските комплекси, където е отчетен спад от 15%.   Благодарение на бранша пряката и непряка работна заетост в страните от ЕС е над 2 млн. работни места, което е 1% от всички работни места в Европа.   Европейският съюз остава един от световните лидери по производство на пиво с впечатляващите 403 млн. хектолитра, но все пак отстъпва първото място на Китай - с годишно производство от 466 млн. хектолитра. За Русия тази цифра е 101 милиона хектолитра, за САЩ - 207 млн. хектолитра.   Според доклада на "Ърнст енд Янг", негативният ефект от кризата по-силно е усетен върху бирения пазар в страните от Източна Европа, в сравнение със старите страни, членки на Европейския съюз. Основната причина за това е покупателната способност и нагласа на потребителите. В тази връзка, за да си купи един литър бира от магазина, средностатистическият европеец трябва да работи 8 минути, докато българинът - 47 минути, румънецът - 30 минути, словенецът - 15 минути.

Тази есен се очаква най-добрата реколта от грозде за последните 10 години, каза за Дарик директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното инж. Красимир Коев. Коев заедно с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов ще открие символично гроздобер 2011. Ритуалът ще бъде в землището на село Горски Долен Тръмбеш, област Велико Търново.

Изключително качествена и богата реколта може да очакваме от тазгодишния гроздобер, обясни инж. Красимир Коев: "Чакаме една от най-добрите реколти за последните 10 години. Говоря като качество, с високо захарно съдържание, от което да стане супер вино и като количество".

Тази година има невероятен интерес и от други страни от ЕС, които дойдоха в страната ни, техни компании, и купуват грозде - допълни директорът на Изпълнителната агенция. Характерно е, че този интерес идва от традиционни винарски страни - например от италианци. "Имаме голяма инвазия на покупка на българско грозде". Последните данни на Изпълнителна агенция по лозата и виното показват, че през първата половина на годината има лек ръст в износа на вино.

Общият износ за първото шестмесечие на 2011 г. е повече от 21 милиона литра, което е ръст от 1,1% в сравнение със същия период на 2010 г. За периода от януари до юни тази година отново най-много българско вино се е изнасяло за Русия - 49,2 на сто от общия износ. Страната ни отбелязва голям ръст в износа на вино към Румъния, Чехия и Унгария.