През есента на 2011 г. безработицата в България е продължила плавно да се покачва, като през декември е стигнала 11,2% от икономически активното население. Това показват данните на Евростат. Положителната новина е, че на годишна база делът на хората без работа леко е намалял.   Все по-тежка обаче става ситуацията за младежите (под 25 г.). Безработицата сред тях е нараствала със значително по-бързи темпове. В края на миналата година 26,8% от тях са били на трудовата борса - с 1% повече спрямо ноември. Така България продължава значително да изпреварва средното ниво на младежка безработица в Европейския съюз (22,1%).   В други 10 страни от Евросъюза обаче ситуацията на пазара на труда е още по-неблагоприятна от България за младите, които мнозина експерти определят като най-ощетената възрастова група от намаляването на работните места в кризата. Продължава да се влошава положението в Испания и Гърция, където към края на 2011 г. близо половината от хората под 25 г. са били без работа. Най-добри възможности за тях е имало в Германия, Холандия и Люксембург.   Като цяло през декември миналата година безработицата в ЕС е била средно 9,9% - колкото и през ноември. Спрямо края на 2010 г. обаче хората без работа са се увеличили с 0,4%. Броят на безработните в общността е достигнал 23,816 млн., или с 923 000 души повече спрямо нивото година по-рано.   Най-ниска е безработицата в Австрия, Холандия и Люксембург, а най-висока - в Испания, Гърция и Литва. Спрямо година по-рано в 14 държави положението се е подобрило, а в 12 се е влошило. Единствено в Ирландия няма промяна.

Двадесет и пет страни от Европейския съюз, включително България, ще подпишат през март пакт за балансирани бюджети и таван на публичния, решиха държавните и правителствените ръководители от ЕС на среща в Брюксел в понеделник. Извън междуправителственото споразумение засега остават Обединеното кралство и Чехия.   Освен текста на пакта, лидерите приеха и договор за постоянен европейски спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност - който трябва да влезе в сила през юли тази година.   В специално изявление държавите се ангажираха да стимулират растежа и заетостта в Европа, които са заплашени от крутите мерки за бюджетни икономии. Лидерите набелязаха действия за намаляване на младежката безработица, улесняване на кредитирането на малките и средните предприятия и доизграждане на единния пазар в ЕС.   Те призоваха Гърция да приключи преговорите с частните си кредитори за преструктурирането и разсрочването на дълга й и да влезе в макроикономическите параметри съгласувани с ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, за да получи финансовата помощ, която единствено може да я спаси от фалит.   Това беше 17-та среща на върха посветена на кризата в еврозоната. За първи път в заключенията се появи констатация за "плахи признаци на икономическа стабилизация". Тя беше направена с уговорката, че "напреженията на финансовите пазари продължават да потискат икономическото развитие и несигурността е все така висока".   Влизаме в пакта   България ще подпише фискалния пакт, който я задължава да запише в конституцията или в основен закон тавани за публичния дефицит и дълг както и автоматичен поправителен механизъм за тяхното надвишаване.   Премиерът Бойко Борисов заяви, че страната ни няма да сложи подписа си под споразумението, само поискат от нея да координира данъчната си политика с останалите европейски партньори. По думите му сегашният текст на пакта и решенията на срещата не съдържат такива ангажименти.   Великобритания и Чехия отказаха да се присъединят към пакта, който отнема на правителствата възможността да стимулират икономиката за сметка на публичните финанси. На предишната среща на върха през декември британският премиер Дейвид Камерън отказа да предаде на Европа повече контрол върху бюджета на държавата му както и промените да бъдат правени с изменение на договора на ЕС.   "Аз и румънският президент (Траян Бъсеску- б.а.) още веднъж подчертахме, че прецедентът, който направи Холандия за България и Румъния, ще има много тежки последици за ЕС като цяло", коментира Борисов, сравнявайки отказа на Чехия и Великобритания с обструкциите на Холандия срещу допускането на двете балкански страни в европейската зона за пътуване без паспортен контрол.   "Винаги ще се намери някоя страна, която - казвам в кавички - ще се направи на интересна", добави той. "Всеки един премиер или президент ...може да направи така, че да не получи ратификация и да каже: Ето, нашият парламент не иска, няма да подпишем и с това да блокира работата на всички останали. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо".   Борисов уточни, че България ще се въздържа от подобно поведение.   България с още осем държави извън еврото ще участва в заседанията на 17-те страни от еврозоната, когато те засягат "архитектурата" и основните правила на единната валута или въпроси на конкурентоспособността, каза председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпьой. Срещите на еврозоната, които трябва да се провеждат най-малко два пъти в годината, винаги ще се предшестват от Европейски съвет с участието на всичките 27 държави-членки, решиха лидерите. Страните извън еврото се бореха за постоянни места на наблюдатели във форумите на еврозоната.   Пактът предвижда автоматични глоби за държавите от еврозоната, които нарушават ограниченията за дълга и дефицита и овластява Съда на ЕС да им налага санкции по предложение на Европейската комисия, каза Борисов. Той трябва да влезе в сила, когато 12 от страните от общата валута го ратифицират и да им върне доверието на международните кредитни пазари, за да могат да се финансират с поносими лихви.   Постоянен спасителен фонд   На следващата си среща финансовите министри на 17-те трябва да подпишат съгласувания в понеделник договор за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), така че той да влезе в сила от юли тази година.   ЕМС, който ще може да гарантира кредити от общо 500 милиарда евро трябва да осигури стабилността на еврото в случай на неплатежоспособност на следващи негови членки. Той замества временния Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), чийто срок на действие изтича догодина и от чийто капацитет от 440 милиарда евро остават свободни 250 милиарда след помощта оказана на Ирландия и Португалия.   Германия, която основният акционер в ЕИФС и ЕМС, остана непреклонна пред международния натиск обемът на спасителния фонд да бъде увеличен. Канцлерката Ангела Меркел обаче даде да се разбере, че е готова да обсъди евентуално сливане на остатъка от ЕИФС и ЕМС, което прави общо 750 милиарда евро, през март след подписването на фискалния пакт.   Неяснота за Гърция   Лидерите дадоха на финансовите си министри срок до края на тази седмица да одобрят сделката между частните банки и Атина за опрощаване на 100 милиарда евро от общо 350 милиарда евро гръцки дълг чрез замяната му с 30-годишен с двойно по-нисък номинал. Не стана ясно как ще завърши спорът между правителството и кредиторите за лихвите по новите облигации.   Открит остава и въпросът за продължаващата неспособност на Гърция да се вмести в зададените й макроикономически цели. Тя не позволява страната да получи поредния кредитен транш, който я спасява от хаотичен фалит. Срещата отправи пожелание към т.нар. "Тройка" - ЕС, МВФ и ЕЦБ и гръцкото правителство да набележат мерки за влизане в необходимите параметри - нещо, което Гърция не е постигнала никога, откакто получава международна финансова помощ.   На 20 март държавата, която залита на ръба на фалита, има падеж на плащания по дълга си на обща стойност 14,5 милиарда евро. Тя не може да ги посрещне, ако не приключи сделката с кредиторите си и не постигне целите на програмата си за финансово оздравяване.   Национални планове за заетост   В отделно изявление участниците в срещата се ангажираха да набележат национални планове за заетост, с които да се борят с безработицата в ЕС - 23 милиона души в 500-милионния съюз са без работа.   Изпълнението на плановете ще подлежи на "усилено наблюдение" се казва в документа.   Младите хора трябва да получават предложение за работа, стаж или продължаващо обучение месеци след като завършат училище, се казва в изявлението.   Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу напомни, че 82 милиарда евро от общо 347 милиарда в структурните фондове на ЕС за сегашния бюджетен период (2007-2013 г.) са неизползвани и трябва да бъдат пренасочени и препрограмирани за създаване на работни места.   Изявлението призовава до юни тази година ЕС да има споразумения за стандартизация, енергийна ефективност, опростяване на счетоводните правила, а до края на годината - за опростяване на правилата за държавните поръчки като стъпки към по-пълно използване на потенциала на единния му пазар за стимулиране на растежа.   Документът включва и серия от мерки за улесняване на електронната търговия и признаването на интелектуалната собственост както и за използване на еврофондовете като гаранция за кредитиране на малките и средните предприятия от частни източници и от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Депутатите приеха решение за участието на България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. От гласувалите 178 народни представители „за" бяха 129, един бе против, а 48 се въздържаха.   Текстът на решението гласи:   1. Дава съгласие за участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз   2. Подкрепя сключването от Република България на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз при следните условия:   2.1. Република България да приложи разпоредбите на Дял III от Договора след ратификация от Народното събрание   2.2. Участието в Договора на Република България да не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави   2.3. Република България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната и отпадането на дерогацията по чл.5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори.

Управляващият директор на международния валутен фонд Кристин Лагард анонсира идея за сливане на двата фонда - Европейския фонд за финансова стабилност и Европейският стабилизационен механизъм. По този начин ще се получи една институция, която разполага с по-голям ресурс за действие, обяснява идеята си Лагард в радио интервю. Идеята всъщност не е нова и е ясна позицията на германския канцлер Ангела Меркел по въпроса. Меркел е против сливането на двата фонда. Тя настоява, че трябва да действат самостоятелно и независимо един от друг. Франция обаче намира идеята за сливането за добро решение. Възможно е Лагард да подема инициативата заради опасностите, надвисващи заради Гърция. Страната не успява да постигне споразумение с частните облигационери, които се ангажираха да опростят 50% от задълженията й, но при определени параметри, които бяха отхвърлени от финансовите министри на еврозоната вчера. Ако до месец март Гърция не успее да извърши плащания по падежиращи облигации, държавата ще изпадне във фактически фалит, което може да повлече Италия и Испания. Следващата седмица ще бъде решителна за световната икономика въобще, отбеляза Кристин Лагард в радио интервюто. Вчера ръководеният от нея Международен валутен фонд понижи вижданията си за глобалния растеж, като определи 3.3% за 2012 година. Трябва да бъдат взети правилните решения не само в страните, които са сърцето на еврозоната. Важно е това да се случи също така в Съединените Американски щати, в Япония и в основните развиващи се икономики. Само така края 2012 година може да е по-добър от началото й, посочи Лагард. Но само, ако се вземат само правилни решения, настоя тя.  

Финансовите министри на еврозоната снощи се договориха за новия постоянно действащ гаранционен финансов механизъм ESM, който ще влезе в действие от 1 юли тази година. Германия ще има най-голям дял във фонда за гарантиране на еврото – информира Spiegel. Съобщението за постигнатото споразумение беше обявено в ранните часове на днешния дек от Жан – Клод Юнкер, лидерът на еврогрупата. Фондът ESM ще замести сега действащият временен спасителен фонд EFSF и ще може да отпуска на притеснените страни в еврозоната общо до 500 млрд. евро. Така спасителният фонд на еврото стартира една година по-рано от планираното. Делът на Германия достига 27.15% от общата сума, в това число 22 млрд. евро в наличност и гаранции за още 168 млрд. евро. През март ръководителите на правителствата в ЕС ще поставят на проверка достатъчна ли е горната граница на новия фонд за гарантиране на стабилността. Този контролен срок впрочем е договорен още през миналата година. Италианският премиер Mарио Монти вече се обявява за разширяване на обхвата на ESM, като според него необходимата сума е 1 трилион евро. Шефката на МВФ Кристин Лагард го подкрепя: „Нужна ни е стена, която да ни предпази от пожар“. Но канцлерът на ФРГ Ангела Меркел засега отклонява тези идеи. По-важно е ESM първо да заработи, казва тя. Но Германия била готова да преведе по сметките на фонда своя дял от парите по-бързо от предвиденото. Правителството на Германия официално опроверга медийните съобщения /в Reuters, в момента съобщението стои начело и на сайта на Financial Times/, че е съгласно да се разшири обхвата на ESM до 750 млрд. евро. „Това не отговаря на истината“ - заявява говорителят на Меркел. FT спекулираше, че Берлин е готов да даде повече пари, ако всички в еврозоната се съгласят на по-строги фискални правила. Общо в ESM до средата на лятото европейските държави трябва да преведат 80 млрд. евро в кеш, освен отпуснатите гаранции. Тази сума ще направи новия фонд по-силен от предходния EFSF – който от своя страна ще бъде разпуснат. Освен това ESM ще има по-голяма независимост. Може би така ще се постигне и по-висока оценка на европейските опити за стабилизиране на европейската валута от страна на рейтинговите агенции? Защото американската S&P вече понижи кредитния рейтинг на EFSF. Според информацията, от фонда ESM ще се извършват плащания в помощ на някоя закъсала европейска страна само тогава, когато страната, получаваща помощи, подпише и пакта за по-стриктна фискална дисциплина. Този пакт също беше готов в понеделник вечерта. Финансовите министри в това отношение трябваше да побързат, тъй като наличието на подобен пакт беше ключово условие на Берлин за ускоряване на новия фонд. Освен това, при ESM за разлика от EFSF в бъдеще малките страни като Словакия няма да могат да спират решенията, тъй като решения вече ще се вземат не с консенсус, а с 85% мнозинство. Така по думите на комисар Оли Рен, Европейският механизъм за стабилност ESM ще се превърне в основната колона на предпазната стена срещу дълговата криза.