Европейската комисия представи на 20 декември пакет законодателни инициативи, включващ:

1) Предложение за директива за обществените поръчки

2) Предложение за директива за възлагането на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност в сферата на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги

3) Предложение за директива за възлагането на концесионните договори.

Документите могат да бъдат изтеглени от този адрес:
http://ec.europa.eu/internal_market/publicprocurement/modernising_rules/index_en.htm

Подробно обсъждане на документите ще се проведе на 1 февруари, на среща на работната група по обществените поръчки към BUSINESSEUROPE (Конфедерация на европейския бизнес, чийто член е БСК).

В съобщение до медиите най-мощният бизнес съюз в Европа призова за по-добро прилагане на правната рамка в сферата на обществените поръчки и за по-голяма правна сигурност.

Според най-голямата европейска бизнес организация, обществените поръчки, които са един от 12-те лостове за насърчаване на вътрешния пазар и съставляват около 17% от БВП на ЕС, играят съществена роля в европейската икономика. В този контекст BUSINESSEUROPE подкрепя подобряването на ефективността на процедурите за обществените поръчки в Европа.

В същото време, BUSINESSEUROPE смята, че не е необходим цялостен ремонт на настоящата законодателна рамка, като се има предвид, че основните проблеми се крият в лошото изпълнение на действащите правила на национално ниво и на липсата на обучение сред възлагащите органи за това как да прилагат правилно правилата.

В този контекст, BUSINESSEUROPE  настоява за:

• Строги предпазни мерки, за да се гарантира прозрачност, откритост на пазара и конкурсното начало, които са от жизнено важно значение за подкрепата на икономическия растеж,
• Дълго очакваното опростяване на процедурите, които застращават конкуренцията или пречат на нужната прозрачност;
• По-добро обучение и предоставяне на помощ на възложителите в подготовката и провеждането на процедурите по възлагане на обществени поръчки.

BUSINESSEUROPE е на мнение, че настоящите правила са достатъчно ясни по отношение на екологичните и социалните съображения и изисквания при обществените поръчки, поради което не е необходимо значително преразглеждане на тези аспекти, а по-скоро нужно е да се увеличи споделянето на най-добрите практики в тази област.

BUSINESSEUROPE подкрепя споразумението на европейските лизери за засилване на еврото чрез увеличение на бюджетната дисциплина в държавите-членки и подобрение на качеството и гъвкавостта на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).

Това се казва в разпространена до медиите позиция на най-мощния европейски бизнес съюз - BUSINESSEUROPE, чийто член от българска страна е БСК.

Споразумението е важна стъпка напред и ние призоваваме държавите-членки, Съветът и Комисията бързо да финализират детайлите на новите споразумения, за да се гарантира тяхното правно изпълнение и да се приложат в практиката, се казва още в позицията.

BUSINESSEUROPE представлява малки, средни и големи компании, обединени от 41 водещи индустриални и работодателски федерации от 35 европейски страни, сред които и България. За повече информация - www.businesseurope.eu

„ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ^[1] - ЕСЕН 2011"

(Прогнози на BUSINESSEUROPE[2])

 ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ

1.   НЕСИГУРНОСТ В УСЛОВИЯ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

Продължаващата криза на държавния дълг и нестабилността на финансовите пазари се отразяват на нагласите на бизнеса и потребителите и водят до намаляване на тяхното доверие. По тази причина BUSINESSEUROPE не очаква през 2012 г. икономическият растеж в ЕС-27 да надхвърли 1%, а в еврозоната - 0.8%. През 2012 г. ще се усети в пълна степен забавянето на икономическия растеж. Очакваме за 2011 г. растежът да бъде 1.6% за ЕС-27 и 1.5% за еврозоната, което е едва 0.2% корекция спрямо прогнозата ни от Април т.г.

По отношение на основните фактори на растежа:

o   Личното потребление остава ниско, а това се отразява върху перспективите за заетост и желанието за намаляване на частните дългове. Частното потребление ще допринесе за икономическия растеж през 2011 и 2012 г. само с 0.2 процентни пункта (п.п.).

o   По същия начин, приносът на държавните радходи ще бъде близо до нулата през 2011 г. и леко отрицателен през 2012 г. (-0.18 п.п.).

o   Основен тласък на икономическия растеж се очаква да дадат инвестициите и износът, като BUSINESSEUROPE очаква от тях принос, съответно - 0.35 и 0.7 п.п. за 2011 г. Моделът ще бъде същия и през 2012 г., когато се очаква приносът към БВП на износа да е 0.3 п.п., а на инвестициите - 0.24 п.п.

Смесените сигнали за възстановяване в САЩ не успяват все още да се материализират и да дадат перспективи за растеж. Нововъзникващите икономики продължават да отбелязват устойчив растеж.

От друга страна, инфлационният натиск върху цените на суровините затихна.

Световната търговия се забави значително, което от части се дължи на понижаване на растежа на световната икономика. В резултат на това, износът намаля и европейската промишленост продължи да понася силни загуби.

2.   ВЪПРЕКИ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, БИЗНЕСЪТ В ЕС ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЗДАВА РАБОТНИ МЕСТА.

Задълбочаването на кризата с държавния дълг и спадът в потребителското доверие увеличиха песимизма за бъдещата икономическа ситуация и нараснаха страховете от безработица.

Пазарите на труда се влошиха след лятото на 2011 г., а безработицата се очаква да се увеличи леко през следващата година от 9.7% до 9.8% в ЕС-27, и от 10% до 10,1% в еврозоната. Това се равнява на увеличение на безработицата от около 25 хиляди души в ЕС-27.

Увеличава се броят на хората без работа повече от 6 месеца. Неприемливо високо е и нивото на безработицата сред младите хора - 21% (5 млн. души между 16 и 24 г.), които може да се превърнат в „изгубено поколение", ако новите участници на пазара на труда не успеят да придобият необходимата подготовка и умения.

Въпреки лошите пазарни условия, BUSINESSEUROPE прогнозира, че почти 1 млн. нови работни места са създадени през тази година, а за 2012 г. има потенциал за още поне 250 000. Като се имат предвид продължаващите съкращения в публичния сектор в някои страни, то логично е да се очаква действително създадените от частния сектор работни места да бъдат дори повече от прогнозираните по-горе.

Общата заетост се очаква да нарасне с 0.5% през 2011 г. и с 0.2% през 2012 г.

Обобщените данни за заетостта показват съществени различия между отделните страни. Очаква се стабилизиране на условията на пазара на труда в страните, които въведоха структурни реформи навреме. Обратното - в страните, които натрупаха силни конкурентни дисбаланси, се очакава да по-нататъшно нарастване на безработицата.

3.   ФИНАНСОВАТА НЕСТАБИЛНОСТ НА ПАЗАРИТЕ СЕ ОТРАЗЯВА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПЛАНОВЕ

Свитото вътрешно потребление и продължаващата политическа несигурност продължават да пресират европейските компании и да подкопават техните инвестиционни планове.

Сътресенията на пазара на облигации води до отслабване на банките, което от своя страна ограничава способността на фирмите да инвестират. Значителното затягане на кредитните условия е в ход, като не може да се изключи и втора кредитна криза.

Членовете на BUSINESSEUROPE очакват разходите и достъпът до финансиране да станат още по-рестриктивни през следващите 6 месеца. Проучване на ЕЦБ през октомври за банковото кредитиране в страните от еврозоната потвърждава затягането на кредитните стандарти от банките и показва очаквания за по-нататъшно влошаване през следващите тримесечия.

Предизвикателствата на финансовата среда създават значителни ограничения и рискове за инвестициите, което на свой ред пречи на дългосрочния икономически растеж. Предприятията са все по-загрижени от евентуалното ограничаване на банковото кредитиране, целящо да отговори на по-строгите капиталови изисквания.

Повишените капиталови изисквания, наложени от финансовите регулации на пазара, биха могли допълнително да намалят кредитирането и повишават цената на кредитите. Това, от своя страна, ще доведе до свиване на инвестициите, а оттам - на растежа, в една вече слаба икономическа среда. Освен това, всички банки са все още изправени пред дългосрочни предизвикателства, произтичащи от регулаторната реформа.

Въпреки всички тези негативни фактори, все пак очаква се инвестициите през 2011 г. да нараснат с 2.5%, а през 2012 г. - с 1.8%, като приносът им към ръста на БВП ще е, съответно - 0.35 п.п. (2011 г.) и 0.24 п.п. (2012 г.).

Премахването на финансовите ограничения върху способността на частния сектор да инвестира е от ключово значение за връщането към устойчив растеж.

ПОЛИТИЧЕСКИ СЪОБРАЖЕНИЯ

• Запазват се различията в икономическото развитие между отделните страни-членки на ЕС. Последните усилия за осъществяване на структурни реформи започват да намират израз в намаляване на дефицита по текущата сметка, но държавите-членки трябва да ускорят усилията си за повишаване на растежа и улесняване на конкуренцията, особено в рамките на еврозоната. Като част от една по-широка стратегия за защита на еврото, подобряването на икономическото управление е необходимо, за да се повиши надеждността на програмите за реформи на отделните страни.
• Страните, които поддържаха устойчива фискална политика преди кризата, се справят много по-добре и по време на възстановяването. Последните усилия за осъществяване на структурни реформи в редица държави-членки започват да намират израз в намаляване на дефицита по текущата сметка, особено в рамките на еврозоната. Това показва, че реформите започват да дават резултат, и подчертава, че това е важно, както за доверието на потребителите и инвеститорите, така и за дългосрочния растеж. Държавите-членки трябва да засилят и ускорят усилията си за реформи, за да се върнат към устойчива фискална и конкурентна позиция. Нужни са ясни и реалистични планове за повишаване на растежа и постигане на фискална консолидация.
• Въпреки това, очакванията на BUSINESSEUROPE са за запазване на хетерогенността за известен период от време, а фискалната консолидация няма да бъде постигната, докато трае кризата с държавния дълг.
• Националните регулаторни органи и Европейският банков орган трябва да гарантират, че банковата капитализация се осъществява по начин, който повишава, а не намалява достъпа до финансиране, което е от съществено значение за инвестициите. Разширената финансова регулация на пазара трябва да бъде въведена по начин, който повишава дългосрочно доверието, но и достъпа до финансиране.
• ЕЦБ трябва да продължи да подпомага паричната стабилност чрез осигуряване на ликвидност на банковия сектор, при отчитане на ролята му на кредитор от последна инстанция, което е от съществено значение за подкрепа на продуктивните инвестиции в икономиката.

[1] „ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ" (ECONOMIC OUTLOOK) е изследване на икономическото развитие в Европа, което BUSINESSEUROPE представя два пъти годишно (пролет и есен). Проучването се базира на информация, предоставена от членуващите в европейската бизнес организация национални федерации (информацията за България е обобщена от БСК).

[2] BUSINESSEUROPE - Конфедерация на европейския бизнес представлява малки, средни и големи предприятия, обединени в 40 водещи национални федерации на бизнеса от 34 страни. България е представена в BUSINESSEUROPE чрез Българската стопанска камара.

Езикова и структурна несъвместимост, непълнота на информацията, незадоволителна бързина на отговорите и недостатъчен брой онлайн-услуги са основните проблеми на PSCs-порталите в Европа

„Улесняват ли наистина бизнеса в Европа точките за единичен контакт (PSCs)?". Така е озаглавен представен днес, 28 ноември 2011 г., доклад на BUSINESSEUROPE[1] за функционирането на точките за единичен контакт (Points of Single Contact - PSCs), създадени по силата на Директивата за услугите, за да подпомагат дейността на фирмите.

Докладът представя гледната точка на европейските компании относно функционирането на PSCs-порталите, като са обобщени данните от изчерпателни въпросници, попълнени от членовете на най-голямата бизнес организация в Европа. В анализа се прави общ преглед на напредъка спрямо предходната година и се предлагат конкретни препоръки от европейските предприятия за подобряване на производителността на точките за единичен контакт.

В доклада се отбелязва, че чрез предлагането на информация и съдействие на фирмите от страна на PSCs-порталите може да се постигне сериозно подобряване на трансграничното предлагане на услуги в рамките на единния пазар и да се стимулира икономическият растеж и създаването на работни места. Този потенциал, обаче, може да бъде уползотворен, ако PSCs функционират добре и отговарят на нуждите на своите потребители. Наблюдава се различно ниво на ангажираност на националните правителства за насърчаване и подобряване на частните PSCs-фирми, се отбелязва още в доклада.

ХРОНОЛОГИЯ

Директивата за услугите беше приета през 2006 г., за да се улесни трансграничното предоставяне на услуги чрез опростяване на съществуващите процедури и премахване на правните и административни бариери пред търговията в сектора на услугите в Европа.

Директивата изисква от държавите-членки да създадат PSCs, чрез които компаниите да получават съответната информация и да оформят административни формалности, които са изцяло онлайн, без да е необходимо да се свързват с няколко административни органа.

„Първото поколение" PSCs трябваше да бъде създадено до 28 декември 2009 г. във всички държави-членки. Досега само Румъния, Словакия и Словения не са го направили.

ОЧАКВАНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БИЗНЕС

Европейският бизнес настоятелно призовава Европейската комисия, националните правителства и другите компетентни органи да направят възможното, така че:

• Повече процедури и формалности да се осъществяват в онлайн-режим, като се обърне внимание върху езиковото многообразие в ЕС.
• Да се разшири обхватът на практическата информация за трудовото законодателство, ДДС-правилата, социалното осигуряване, застрахователните услуги и др.
• Да се подобри оперативната съвместимост на различните национални PSCs, като се гарантира, че електронните подписи работят и през границите на база стандартите за онлайн-идентификация и удостоверяване.
• Да се ускорят процесите по отговор на всяко искане и да се въведе автоматично разрешение след определен период от време, ако не е предложено решение в съответния срок.
• Да се опростят процедурите и да се разширят инструментите, които предлага електронното правителство.
• Да се осигури висока възвращаемост на инвестициите по изграждане на PSCs-фирми, вкл. националните правителства да се ангажират с организиране на ефективни рекламни кампании;
• Да се засилят контактите между PSCs-фирмите в Европа за създаването на стандарти по отношение на разположението на информацията в PSCs-порталите, навигацията, качеството на услугата, формулярите и др.

ТОП-10 на най-важните характеристики на PSCs-фирмите според европейските компании:

1.    Възможност за завършване на процедурите онлайн;

2.    Точна и пълна информация относно трансграничното предоставяне на услуги;

3.    Бърз отговор на исканията (онлайн и офлайн);

4.    Информация относно установяването в чужбина;

5.    Информация по практически въпроси, като например данъчни или трудово-правни;

6.    Възможност за резервно копие на комуникацията;

7.    Възможност за онлайн-проследяване на напредъка на текущи процедури;

8.    Предлагане на PSCs-услуги на различни езици;

9.    Приложимост и сигурност на електронните подписи;

10.  Изтегляне на информация под формата на флаери и брошури.

ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ

• Бизнесът разглежда възможността за завършване на процедурите в онлайн среда като най-важната полза от PSCs-фирмите, защото това спестява време и пари, и предлага лесен начин да се изпълнят необходимите задължения;
• Националните бизнес организации посочват, че едва 8 от 22 частни PSCs-портали изпълняват задоволително предвидените от Директивата за услугите задачи, което обикновено се дължи на липса на финансови и/или човешки ресурси.
• Относително ниското класиране на „Предлагане на PSCs-услуги на различни езици" се дължи на факта, че към момента по-голямата част от потребителите на PSCs-услуги са местни компании.

За качеството на информацията...

• Като цяло, предлагането на информация постепенно се подобрява. Представяната информация е по-пълна и подробна, и обхваща по-широк кръг отрасли, услуги и процедури, спрямо предходната година.
• Фирмите ще са доволни, ако могат да намерят повече практическа информация, извън рамките на минималните изисквания, определени от Директивата за услугите, като например информация за трудовото право, данъчните въпроси, правилата за ДДС и социалното осигуряване. В същото време, именно там е голямото разминаване между качеството на информацията, предвидена в отделните езикови версии на PSCs-порталите.
• Все още липсва информация за признаването на професионалната квалификация и за застрахователните услуги.

За езиковите версии...

• 91% от изследваните PSCs-портали предлагат основна информация и/или други услуги в повече от една чуждоезикови версии, докато година по-рано този процент е бил 83,3.
• От 22-те тествани PSCs само в две държави - България и Франция, се предлага информация само на националните езици. Полските и поротугалските PSCs предлагат множество преводи чрез онлайн преводач. В останалите 18 PSCs се предлага само базова информация на английски език, която е твърде обща и не може да се разчита на нея. Освен това, формулярите за изтегляне и онлайн-процедурите в повечето случаи са достъпни само на националния език.
• Фирмите съобщават, че дори PSCs-порталът да е достъпен на англ.език, свързаните уебсайтове на съответните компетентни органи често не са преведени.

Изпълнението на административните формалности изцяло онлайн все още не е реалност...

• Завършването на административните процедури и формалности изцяло онлайн би било голямо предимство за компаниите. Въпреки това, онлайн-услугите са достъпни на задоволително ниво в малко от тестваните PSCs.
• В повечето случаи PSCs предлагат само ограничен кръг процедури в онлайн среда, а често процедурите може да бъдат започнати онлайн, но завършването изисква одобрение на компетентен орган, контакт чрез електронна/обикновена поща или посещение в офис.
• Повечето PSCs изискват официална регистрация за достъп, като се събира голям обем фирмена информация и това често притеснява фирмите по отношение гарантирането на правилната обработка и използване на данните за компанията.

PSCs-порталите са станали по-„дружелюбни"...

• Почти половината от изследваните PSCs-портали са станали по-лесни за употреба спрямо предходната година, като са подобрили структурирането и филтрирането на информацията;
• Разочароващо е качеството на обслужване от страна на българските, френските и италианските PSCs, основно поради твърде бавните отговори на исканата допълнителна информация;
• Само половината от изследваните PSCs предлагат на компаниите редовна обратна информация за текущи процедури, което показва, че няма подобрение в сравнение с предходната година.

Текущото ниво на ползване и обща осведоменост за PSCs е все още ниско... 

• Използването на PSCs от фирмите значително се различава между отделните страни:
  • Швеция: 158 000 посетители средно на месец, около 4000 са чуждестранни;
  • Франция: 38 000 посетители средно на месец;
  • Чешка република: 285 молби средно на месец;
• Средно 90% от потребителите на PSCs са национални компании.
• Предприемачите се колебаят дали да разчитат на PSCs-портали и/или просто не са запознати с тях.
• Въпреки промоционалните условия на европейско и национално ниво, все още голяма част от фирмите, особено МСП и стартиращите, не са наясно с предимствата и възможностите на PSCs-порталите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ФАКТИ И ЦИФРИ

• Услугите, представляват почти 75% от БВП и две-трети от заетостта в ЕС;
• 9 от 10 нови работни места са създадени в сферата на услугите;
• Трансграничните услуги съставляват само 5% от БВП на ЕС, в сравнение със 17% за стоките;
• Само 8% от европейските МСП в сферата на услугите оперират и в други държави-членки;
• Директивата за услугите не обхваща всички сектори на услугите - секторите, за които се прилага, представляват дял от около 40% от БВП и заетостта в ЕС;
• Икономическият резултат от пълното прилагане на Директивата за услугите варира между 60 и 140 млрд.евро, което е потенциал за икономически растеж на ЕС от около 0.6-1.5%.
• Според изследване, проведено в Холандия, използването на PSCs би могло да донесе икономии до 60 млн.евро на година в тази страна.

[1] BUSINESSEUROPE - Конфедерация на европейския бизнес, играе решаваща роля в Европа като основна бизнес организация на ниво ЕС. Чрез своите 41 национални бизнес организации, сред които и Българската стопанска камара, BUSINESSEUROPE представлява 20 милиона фирми от 35 страни. Основната задача на BUSINESSEUROPE е да се гарантира, че интересите на фирмите са защитени пред европейските институции, а основн цел е запазване и укрепване на фирмената конкурентоспособност. BUSINESSEUROPE е активен в европейския социален диалог за насърчаване на стабилното функциониране на пазара на труда в ЕС.

В отговор на гръцкото решение за провеждане на референдум за Плана за спасяване на Еврозоната, Юрген Туман - президент на BUSINESSEUROPE, и Лоран Парисо - президент на MEDEF, изпратиха днес (3 ноември 2011 г.) писмо до президентите Херман ван Ромпуи и Жозе Мануел Барозу, в навечерието на срещата на лидерите на Г-20 в Кан.

В писмото се казва:

„Тъй като сме в Кан по повод на срещата Б-20, организирана успоредно с тази на Г-20, искаме да потвърдим отново подкрепата на BUSINESSEUROPE за широкоспектърното споразумение, сключено по време на срещите на върха на Европейския съвет на 23 и 26 октомври т.г.

Ние продължаваме да вярваме на споразуменията за разширяване на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) и подобряване на устойчивостта на гръцките заеми, заедно с ангажименти от всички държави-членки за изпълнение на препоръките по отношение на бюджетната политика и структурните реформи. Това са съществени стъпки напред, които подпомагат процеса за укрепване на икономиката на ЕС.

Споразумението за подобряване устойчивостта на гръцкия дълг, постигнато на срещата на върха за еврото миналата седмица, предлага възможно най-доброто решение за връщане на гръцката икономика на пътя на дългосрочния и устойчив растеж и повишаване на заетостта.

Ние призоваваме в срещите тази вечер да се уверите, че стабилизационният план ще се прилага изцяло от всички държави-членки.

Потвърждаваме нашето желание за по-интегрирана Европа, включително за необходимите промени в европейския договор."