РАННАТА ПЕНСИЯ Е ЗА БЕДНИТЕ ОБЩЕСТВА

Европейската статистическа служба установи, че в последните 10 години в ЕС сериозно е нараснал броя на хората на възраст между 60 и 65 години, които остават на работа. Ако през 2000 г. средно в страните от Европейския съюз са работили 23% от хората на възраст между 60 и 65 години, то през 2010 г. този процент вече е достигнал 30.5%.   За България този процес е далеч по-изразен, макар все още да изоставаме от средните европейски стойности: в началото на века едва 10.5% от българите между 60 и 65 години са работели, докато през миналата година този процент е скочил до 26.6%.Според терминологията на Брюксел, свидетели сме на благотворното „активно застаряване“, когато по-възрастните хора получават възможност да останат в рамките на трудовата сила, да продължат да играят активна роля в обществото и да „живеят здрав и пълноценен живот“, докато споделят с по-младите своя опит.   Колкото и красиво да звучат горните фрази, самите Евростат не крият, че зад тази привидна наивност стои изразена тенденция на застаряване на обществото на Стария континент. Ако през 1990 г. 25% от населението на ЕС е било на възраст над 55 години, през 2010 г. този процент се качи до 30%, а през 2060 г. се очаква да достигне 40%. Данните за България показват, че засега се движим в европейските коловози: за целия ЕС през 2010 г. делът на населението на възраст над 65 години е 17.4% - докато в България той е 17.5%.   В Германия и Италия процентът на „старите“ е над 20%. Но горния факт сам по себе си не дава повод за демографски оптимизъм за България, тъй като твърде ниската раждаемост у нас в следващите десетилетия ще ускори застаряването. Както е известно, ООН установи, че именно България има най-негативен естествен прираст в целия свят.Излизането на пенсия на т.нар. бейби бумъри, хората родени непосредствено след Втората световна война, също не ни готви нищо добро.   При средно 12.2% дял на населението на възраст между 55 и 64 години в Европейския съюз, в България този процент е 13.8%, сред най-високите проценти, само след Финландия и Чехия. Броят на пенсионерите у нас в скоро време рязко ще нарасне.Анализът на данните за заетостта по възрастови категории за България и ЕС дава следните заключения: коефициентът на заетост в България е значително по-нисък от европейския среден: 65.4% спрямо 68.6%.   Вижда се, че почти без изключение страните, които възприемаме като „стабилни икономики“, са с коефициент на заетост над 70%, при почти 75% заетост в Германия – а периферията на юг, с изключение на Португалия, както и новите страни членки, трябва да се задоволят с коефициент на заетост около и под 65%. С напредването на възрастта заетостта (почти) навсякъде в Европа намалява: в ЕС за възрастовата категория  55 – 59 години заетостта спада до 60.9%. И в България процентът спада, но далеч по-плавно, до 62.2% - тоест над средното за ЕС. Вижда се още, че в страни като Германия, Дания, Финландия и Холандия заетостта сред хората на възраст 55 – 59 години остава много висока, над 70% - а в южните страни спада под 60%.  Тази тенденция може да се коментира в две посоки. Първо, стремящата се към все по-високи резултати икономика изтиква встрани хората, навлизащи в златната си есен. Второ, щедрата система за социално подпомагане на юг позволява по-ранното пенсиониране на хората, още след 55 години. Ако вторият фактор е бил многократно критикуван и с известно преувеличение сочен като причина за сегашните дългови трудности в Европа, то първият – безспорно намиращ добро място на родна почва – не е бил подлаган на достатъчно критика.   От приложените данни на Евростат обаче се вижда много ясно, че в силните икономики хората на финала на трудовата си кариера не се освобождават, а се използват пълноценно. Тук феноменален пример дава Швеция, която поддържа процент на заетост във възрастовата категория 24 – 64 години от 78.7%. Това е най-високата заетост в Европа – но шведите работят дори още повече, когато са във възрастта между 55 и 59 години! Тогава заетостта достига рекордните 80.7%.     Шведите не бързат да се оттеглят от трудовия живот: във възрастта 60 – 64 г. работят на 61% - точно два пъти повече от средния процент за ЕС. И накрая, на възраст над 65 години, 6.3% от тях остават в армията на труда – при 4.7% за Европейския съюз и едва 2.8% за България. Този прочит на данните без съмнение е бегъл, но той сам по себе си е достатъчен да заключим, че в Европа сме свидетели на различни модели на остаряване. В основите на реформите на пенсионните системи трябва да залегне това по-дълбоко разбиране. А не да се изпълнява команда „равнис“ за толкова разнородни държави по показатели като възраст на пенсиониране или трудов стаж.    Проспериращите общества се отличават с висока заетост. През 2000 г. в България заетостта е била едва 56.5%, тоест с 10 процентни пункта по-ниска, отколкото сега. Налице е положителна тенденция, която очевидно постепенно трябва да прерасне и в по-голяма заетост в групата на 60 – 64 годишните. Защо не и за над 65 годишните, щом в страни със сходен земеделски и туристически профил като нашия, като Португалия и Кипър, а и в Румъния, заетостта над 65 години гони 15%?Върху пенсионните системи е оказван огромен натиск; по-скоро затова, а не заради друго Брюксел все по-активно лансира тезата за „солидарност между поколенията“.   Както всяко нещо, този демографски натиск върху пенсионните финанси, който сега се решава с удължаване продължителността на трудовия живот преди пенсия, си има и обратна страна. А тя е нарастващата безработица, която има най-драстични измерения именно сред най-младите. Към средата на 2011 г. младежката безработица в България е на стряскащите 27%, които категорично ни причисляват към „лошата Европа“. Според европейската фондация за подобряване качеството на живот, младите хора между 15 и 24 г., които не учат и не работят, са 21.8% - най-много в Европа. Над една пета от българските младежи е без перспектива.   Примерът на успешните северни икономики показва, че е възможно да се постигне компромис между ниската заетост едновременно на най-младите и на по-възрастните. Нещо повече, чрез въвеждане на модели за трудово наставничество и различни социални инициативи безработицата би могла да се неутрализира едновременно за млади и стари.   За това е нужна истинска реформа, изразяваща се в нов дизайн на трудовия пазар – а не автоматично плъзгане нагоре и по-рядко надолу на показатели като трудов стаж и възраст за пенсиониране. Финансовият натиск върху пенсионната система така за момент може да отслабне, но на качеството на трудовия ресурс, от който зависят перспективите за богатство, подобни аспиринчета няма да помогнат.