Дата: 24.03.2013

Източник: в. Сега, Дина Христова

Прочетено: 2534

В началото на 90-те години в САЩ избухва грандиозен скандал с продукцията на известна марка за спортни стоки, след като неправителствена организация показва на света как пакистански деца на по 7 - 9 г. шият топките й при безобразни условия на труд, буквално в пещери. В отговор американците просто спират да купуват тези топки, чието производство е над 1 млн. годишно. Загубите са катастрофални.

"Въпреки опитите на компанията да убеди обществеността, че нейните служители работят при перфектни условия, чрез бойкота обществото и държавата на практика им казват: "Вие трябва да бъдете социално отговорни по цялата верига, която произвежда за вас. Да следите тя да е "чиста" и при всички подизпълнители!", разказва Димитър Матев от Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП) и един от малкото експерти по социален одит у нас.

В отговор на скандала тогавашният президент Бил Клинтън прави първата кръгла маса, на която бизнес, държава и НПО-та обсъждат

как компаниите да гарантират "чистотата" на продукцията си

Идеята е да се докаже, че тя се произвежда при добри условия на труд, без трудова експлоатация на деца и работници, че се вземат мерки за опазване на околната среда. Така се появяват първите практични стъпки за корпоративна социална отговорност. В САЩ се създава Асоциацията за честен труд, първоначално от над 400 университета, които искат да гарантират пред студентите си, че в т.нар. фен магазини за сувенири, фланелки, спортни артикули се продава абсолютно чиста продукция. В момента нейни членове са всички по-големи марки в света от различни сфери, а сертифицирани одитори от цял свят одитират техни подизпълнители, за да гарантират, че те спазват всички норми за екологичен, безопасен и здравословен труд. Балканският институт е сертифициран да прави тези одити освен в България още в Албания и Словакия. "Има опити да не ни пускат, но накрая винаги влизаме, защото иначе фабриките губят поръчките", обяснява Матев.

За това какво е корпоративна социална отговорност бизнесът и неправителствените организации още водят спорове. Масово се приема, че социалната отговорност на бизнеса не е нищо друго освен благотворителност. Дори конкурсите, които се провеждат в тази област, са за проекти, а не за дългосрочни политики като редовни обучения, въвеждане на нови технологии и т.н. Затова привържениците на идеята, че социалните дейности са си работа на държавата, се противопоставят на корпоративната социална отговорност с цитат от американския икономист Милтън Фридмън: "Бизнесът на бизнеса е да прави бизнес, не да се занимава със социални дейности." Все повече работодатели обаче схващат, че корпоративната социална отговорност всъщност е инвестиране в собствения капитал, а благотворителността е нещо съвсем различно.

"Аз съм компания, давам на децата, на бедните, на старите хора. Обществото научава за моята компания и тя става по-привлекателна, но нищо повече. Но ако даваш пари на местното училище,

ти инвестираш в собствения си капитал

Най-добрите ти работници ще те напуснат, ако няма къде да си дадат децата на училище или градина. Ако инвестираш в местните ученици, в бъдеще те могат да работят за теб и да имат подготовка, каквато ти трябва на теб", обяснява Димитър Матев. Той си спомня за текстилна фабрика в Панагюрище, чиято собственичка спонсорирала местния дом, обличала абитуриентите. "Питах я: А не сте ли се сетили да подкрепите някого, да го подготвите за вашите нужди и след дома да му осигурите работа, защото това е техният най-голям проблем. Не беше се сетила", разказва Матев.

В най-дивите години за българската икономика - края на 90-те, когато масово се говори за заключени шивачки в гръцки цехове, екип от одитори попада на топъл и яркоосветен цех в малко селце в Родопите. Всички задължително почивали по 15 минути на определено време. Собственикът обяснил инвестициите си с по-доброто качество на продукцията. Правилните социални мерки могат да осигурят по-лоялни работници. Когато работниците виждат, че шефът чува проблемите им и се опитва да ги реши, са по-способни на компромиси, да потърпят, когато усетят, че фабриката им има някакъв проблем. По-мотивирани са да дадат повече от себе си, когато виждат, че шефът работи наравно с всички. Преди години в Пловдивско най-добрите работници от една фабрика избягали в съседната, понеже собственикът им давал по 15-16 лв. на ден, докато другият - по 20 лв. След 2-3 месеца взели да се връщат - получили 20 лв. един месец и после два стояли без заплати. Казали на бившия си шеф: "А ти плащаш редовно."

БИТСП прави специална кръгла маса за въвеждане на социални стандарти и ежегодни конкурси в няколко дейности - в шивашкия, текстилния, обувния и туристическия бранш, в дървообработването и мебелната промишленост. И раздава награди. Два пъти отличието за корпоративна социална отговорност отива при Бертрам Ролман. Собственикът на "Пиринтекс" се прочу със създаденото професионално училище към фабриката си в Гоце Делчев, след като установи, че

няма кой по-добре от него

да му подготви качествени кадри. Едната награда Ролман получи в година на огромно напрежение и готовност за стачка във фабриката му заради отказ да приеме безусловно исканията на работниците. "И това е социална отговорност - да не подписваш искания, когато знаеш, че не можеш да ги изпълниш", обясни тогава шефът на института Иван Нейков. Самият Ролман пък твърди, че покрай стачката научил къде греши.

Много често според Димитър Матев причината за проблемите в една фирма е липсата на комуникация. Дори шефът да е достатъчно отворен да слуша подчинените си, чисто психологически те се страхуват да се оплачат, защото при бъдещи съкращения може да са едни от първите, които ще си отидат. Затова социална отговорност е създаването на групи за подобрение - звена от лидери от различни ешелони в йерархията, които обсъждат проблемите на колегите си и ги представят на шефа като групово искане. В повечето случаи не става въпрос за някакви грандомански и скъпи желания. В една фабрика след разговори със социалните одитори се оказало, че хората искат служебно облекло, да не цапат своето. "И шефът каза: Ама това да им е проблемът. Защо не са ми казали? Понякога работниците отстояват само правото си да бъде разчистен пътят до резервния изход, ако стане нещо да имат път за спасение. Важно е да има и кутия за жалби, за да се избегне притеснението от срещата с ръководството", обяснява Матев.

Иван Нейков си спомня случай как в началото, когато големите марки си търсели подизпълнители у нас, настоявали фирмите да имат детектори за метали. Малцина се навили на тази инвестиция. "Питах един от подизпълнителите за какво беше всичко това. "Остави, всяка втора дреха пищи заради забравена карфица вътре или счупен връх на игла." Големите марки просто не искат да ги съдят заради наранявания от останали в дрехите игли", разказва Нейков.

В черноморски хотел пък собственикът - инженер по образование, се опитал да бъде управител, но видял, че

не организира добре нещата

И си назначил квалифициран управител, а той му станал подчинен като шеф по поддръжката. Малцина обаче подхождат по този начин към подбора на персонал, а това също е социална отговорност, защото колкото по-добра е организацията в едно предприятие, толкова по-малко е напрежението върху колектива.

Социалният одит обикновено отнема около ден и половина. Започва с проучване на местно ниво какви са проблемите на предприятията в населеното място - говори се с местни хора, с общинари, бюрата по труда, ГИТ и т.н. После се говори с шефовете и с работниците в дадено предприятие, оглежда се как се уволняват и назначават хора, има ли данни за дискриминация, дали е светло, проветрено, как се третират отпадъците и т.н. В България плащането под масата и извънредният труд са най-честите нарушения.

"Първото става със съгласието и на двете страни. Работодателят казва: Аз мога да отделя за теб 500 лв. от фонд "Работна заплата". Дали ще му даде 400 лв. и 100 ще отдели за осигуровки и данъци, или ще му даде 300 лв., а 200 ще са за бюджета, все са 500 лв. Затова и хората се съгласяват да вземат нерегламентирани пари, но да са повече", разказва Матев. Големите компании пък се интересуват да е спазено минималното изискване по законодателството, което ще рече, че щом се плаща на минималния праг, за тях всичко е наред. Самите поръчители пък са виновни за извънредния труд при подизпълнителите им заради нерегулираните големи поръчки, които се изсипват изненадващо. Решение на двата проблема засега не е намерено.