КАМЕН КОЛЕВ: ОБЩИНИТЕ МАСОВО ВЪВЕЖДАТ НЕЗАКОННИ РЕГУЛАЦИИ

- Г-н Колев, Българската стопанска камара (БСК) внесе в парламента предложения за законодателни промени за подобряване на бизнес средата. Кои обаче са с приоритет според Вас?

- На първо място държавата трябва да се разплати с бизнеса, тъй като нивото на просрочената задлъжнялост стои почти година на около 280 млн. лв., което е сравнително високо ниво. Приблизително 2/3 от тези просрочия се дължат на общините. Това са просрочени задължения по изпълнени вече обществени поръчки.

Второто нещо, което искаме е да се ускори възстановяването на ДДС. Нормално е задържаното ДДС да е в размер на 200-250 млн. лв., тъй като във всеки един момент то е обект на проверка или на ревизии. Осъзнаваме, че няма как цифрата да е близо до 0, но всяка сума над 250 млн. лв. е задържана сума, която служи за запълване на други някакви бюджетни дупки. Тя не се връща на бизнеса и той изпитва финансови трудности.

Другото нещо, което е много важно за подобряването на бизнес климата, е премахването на клаузите за отложено плащане в договорите за обществени поръчки. В някои сфери например при доставките на медикаменти, оборудване и др. отложените плащания в някои случаи достигат до 100 млн. лв. В проектодоговорът, с който се предлага доставка на медикаменти, оборудване или нещо за болници, се казва например, че плащането ще стане в рамките на 5 или 6 месеца след доставката.

- А защо фирмите се съгласяват на това отлагане, щом изпитват недостиг на средства?

- Те могат да не се съгласят и да не участват, но с това няма да спечелят нищо. Всеки иска поръчки. Кандидат-изпълнителят или фирмата, ако не е съгласна, тя не може да договаря.

- Обръщате сериозно внимание на регулаторните режими. Там ли са най-големите проблеми на бизнеса?

- Предлагаме да се намали на регулациите, касаещи бизнеса. Те са приблизително 1 200, което според нас говори за свръхрегулации. Броят е прекалено голям и представлява сериозна бариера за бизнеса. Там където е възможно от лицензионни и разрешителни режими да се премине към регистрационни и удостоверителни. Разликата е в това, че в първия случай има решения по целесъобразност. Там е корупцията, там е бавенето, там са проблемите. При по-леките форми е достатъчно да имате пълния набор от документи и администрацията не може да ви откаже дадена услуга. Не по-малко важно е да се смекчат регулациите, които останат.

- Няма ли някаква опасност, ако отпаднат регулациите или се смекчат прекалено?

- Няма как да се премахнат всички регулации и лицензионни режими, защото има такива, които са напълно необходими. Няма как да се смекчат и всички. Например в сферата на сигурността, търговия с оръжия или здравето на хората няма как да стане. Но има много други режими, където държавата няма някакви стратегически интереси и те нямат отношение към здравето на хората, сигурността или някакви други важни неща, които трябва да се контролират много строго.

- Защо тези режими не са променени досега?

- Защото всяка една администрация иска да има по-голям контрол и от нея да зависят повече неща. Таксите на тези услуги са много високи. Те не отговарят на разходите, които администрациите правят за издаването на всички тези лицензионни и други разрешителни, и те трупат печалби. Държавните институции, ведомства, в това число и общините, което е незаконно. Цените трябва да се прегледат. Показателно е, че много от ведомствата са натрупали милиони печалба за 2012 г., които са в резултата на такива ненужно и незаконно скъпи услуги за бизнеса.

Има и други проблеми. Например масово на общинско ниво има незаконни режими. В смисъл, че това са лицензионни режими, които са въведени в различни общини, които те нямат право да администрират. Законът не позволява община да администрира лицензионен режим. Но ако влезете в Административния регистър, ще видите стотици режими наречени лицензионни, които се администрират в различни общини. Това е директно нарушение на закона. Но това е станало преди време и областните управители са проспали това. Те могат да върнат тези решения на общинските съвети, но не са го направили.

В друг случай общините нямат право да администрират режими, които не са въведени чрез закон. Но Регистърът показва, че с решение на самите общински съвети се въвеждат различни регулации, което също е незаконно.

- Разчитате ли на електронното правителство в тази посока?

- С него ще се решат много неща и като качества, и като цена, и като бързина, и като антикорупционност.

- Защо в мерките ви няма искания за промяна на Кодекса на труда?

- Стар е Кодексът. Не отговаря на сегашното състояние на отношенията в обществото. Преди всичко тези условия за гъвкавост на работното време, почасово заплащане и много други. Това обаче е една обемна задача, която не може да стане за месец и дори за година. Стои въпросът за цялостното преразглеждане на Кодекса, но пак трябва обсъждане в Тристранния съвет.

- Значи не сте изоставили идеята?

- Ние казваме, че има нужда от това, но не можем да го наложим силово. Дискутираме го в Тристранния съвет, където му е мястото.

- Синдикатите поискаха увеличение на минималната работна заплата до 340 лв. Какво е мнението Ви и как би се отразило на бизнес средата?

- Минималната работна заплата (МРЗ) според нас трябва да се определя чрез колективното трудово договаряне по браншове. Там, където има възможност, да се договаря. Там, където има възможност, където конюнктурата на пазара и финансовото състояние позволяват, където работодателите имат възможност, да вдигнат МРЗ. Може дори да не е 340 лв., може да е 400 лв. Има подобни случаи в металургията и в минния бранш. Там има договорена МРЗ над 400 лв. Така че там, където има възможност да се договаря, но да не се налага за всички браншове, всички сектори и всички предприятия, тъй като има отделни сектори и предприятия, за които това увеличение на 340 лв. действително ще доведе до затруднения. От там ще дойдат безработни, свиване на инвестициите, което всъщност не е добре за никой.

Самото повишение на МРЗ не означава само, че хората на минимална заплата ще получат 30 лв. отгоре. Означава, че работодателят ще плаща повече осигуровки и ще се изместят нагоре всички останали заплати. Защото този, който е взимал 340 лв., сега трябва да взима 370 лв. Така че с 10% се вдига целият фонд работна заплата. Ако в едно малко предприятие този фонд е бил 100 хил., сега става 110 хил.

Една от целите на МРЗ е да повиши доходите, а статистиката показва, че те през последните години растат. Така че тази мярка трябва да се прилага там, където има възможност да се договаря. Там, където няма възможност, да не ги затрудняваме и да не генерираме безработица. Защото основният проблем е безработицата, а не доходите.

- По-лесно ли общувате с новото правителство?

- Сега имаме добър диалог. Тази седмица има работна група, която ще се сформира и ще направи преглед на всички режими. Това обаче е мярка, която всяко правителство предприема. Докладват се определени успехи, намаление на тези тежести, но това не се усеща от бизнеса. Нови режими заместват отменените стари. Цената на тези режими се повишава. Особено такса смет за бизнеса. Тя се определя на база дълготрайните материални активи. И така се получава, че дори да имаме нисък данък печалба от 10%, на едно предприятие с много материални активи по линията на такса смет може да му се изземе 20%-30% от печалбата. А предприятието дори може да няма много дейност или почти никакви поръчки.

Тази такса смет не зависи дали имаш дейност, дали имаш печалба, тя се плаща независимо дали работиш. И когато активите ви са много, това натоварва и води до фалит. Нашето предложение е тази такса смет да се формира на база действително отделените отпадъци както е навсякъде по света и този, който замърсява, той да плаща.

- Това обаче трудно се администрира.

- Трудно се администрира. Много по-лесно е така на база на активите, промила и веднага излиза колко трябва да платиш. Но по този начин стимулираме замърсяването. Защото боклукът, който изхвърляме не зависи от данъка, който ще платим. От тук идват допълнителни проблеми. Изграждане на нови депа, инвестиции и всъщност задълбочаваме проблема със замърсяването.

- Наскоро излезе статистика, че сме първи по фалити в Европа за 2012 г. Каква според вас ще е тенденцията?

- Удвоеният брой на фалитите говори ясно за състоянието на бизнес средата. И тенденцията според нас ще бъде същата и проблемът ще се задълбочи. Всъщност този извод се налага от огромния размер на междуфирмената задлъжнялост, просрочията в плащанията помежду им и бавните процедури по несъстоятелност, които всъщност водят до това, че активи за милиони стоят обездвижени и с години не носят доход. От друга страна задълбочават тази междуфирмена задлъжнялост, включително към работниците.

- Ако се приемат част от вашите мерки, нямате ли надежда, че прогнозата ще стане по-добра?

- Ние насърчаваме нашите фирми да включват арбитражни споразумения, за да могат по-бързо да решават търговските спорове, тъй като са нарушени договорните взаимоотношения в икономиката. Договорът почти нищо не значи. Не се изпълняват, не се спазват. Съветваме нашите фирми да сключват арбитражни споразумения, по-бързо да се решават тези търговски спорове, за да се изчистват взаимоотношенията. Вместо съд за три месеца да се решават споровете, по-евтино и по-бързо.