Дата: 07.02.2014

Източник: БСК/BIA

Прочетено: 2917

Държавата трябва да плаща обучението по специалностите, които се търсят на пазара на труда. Сегашният метод на финансиране на висшето образование според възможностите на университетите и предпочитанията на кандидат-студентите е погрешен, защото има голямо разминаване между учебните планове и програми на висшите училища и потребностите на бизнеса от умения и компетентности. В момента БСК работи активно с девет университета, за да преструктурират учебните си програми в съответствие с нуждите на икономиката.

Това подчерта изпълнителнят председател на БСК Божидар Данев на дебат „Учи, за да работиш", организиран от в. „24 часа" във връзка с представения неотдавна рейтинг на висшите училища в България.

Данев предложи в методологията на класацията да бъде включена като допълнителен критерий езиковата подготовка на студентите, защото тя е изключително важна в съвременния свят. Той отиде дори по-далече: „Не може да има специалист с висше образование, който не знае английски. Такъв човек на бива да получава диплома."

Според изпълнителния председател на БСК емиграцията е нормален процес в глобалната икономика. Логично би било обаче да се въведе американската система: този, който е получил образованието си тук, но го използва извън страната, да връща парите, вложени в неговата подготовка в България.

Божидар Данев изрази своята сериозна загриженост от промяната в ценностната система на българските младежи. „В днешно време телевизията ни облъчва постоянно как да не работим. Затова децата ни искат да учат там, където им е лесно, а не където е перспективно и в бъдеще ще получават повече пари", отбеляза Данев.

Той припомни идеята си децата до 16-годишна възраст, които не ходят на училище заради лоша семейна среда, да бъдат извеждани от семействата си и накарани да учат, а родители им да не получават детски надбавки.  

Върху важната роля на средното образование и връзката му с висшето наблегна ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов. „Кандидат-студентите трябва да правят информиран избор на професионално направление и специалност. За него е необходимо да бъдат подготвяни още от детската градина и семейството, а най-вече от училището. Кариерното ориентиране е постоянен проблем", посочи Томов.

Според него много сериозна пречка пред реформата в образованието е липсата на действаща система за прогнозиране на потребностите от кадри в следващите пет до 10 години. „Не знаем колко хора ще се пенсионират, кои професии и работни места по региони ще се оголят. В същото време някои университети много трудно могат да кажат за какви професии и длъжности подготвят специалисти", каза Томчо Томов.

Просветният министър Анелия Клисарова се съгласи с аргументите на работодателите. Държавата обмисля промяна в системата на финансиране на висшето образование, за да се стимулира качеството, а не количеството, съобщи тя.

Председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев подкрепи това намерение от името на водещите университети, но предупреди за предстояща голяма битка заради засегнатите интереси на останалите висши училища. Той препоръча преходът към нов начин на финансиране и към необходимото окрупняване на висшите учебни заведения да бъде извършен не с административен натиск, а чрез финансови стимули, без да се накърнява академичната автономия.