Дата: 21.12.2015

Източник: БСК

Прочетено: 1021

Интервю за в. Труд

- Г-н Данев, проучването на Българската стопанска камара показа, че оценките на работодателите за бизнес средата у нас се влошават. Какви са причините за това?

- Увеличаващият се негативизъм е следствие от огрoмнaтa неопределеност, която има в общественото пространство. Тя се проявява в неяснотите около новите данъци, в поведението на правителството, политическия елит, областните и регионалните ръководства. Всичко това създава напрежение. През 2015 г. с решение на изпълнителната власт се вдигна минималната заплата, което създаде допълнителни проблеми не само за бизнеса, но и за бюджета. Сближаването на най-ниското възнаграждение със заплатите на работещите преди всичко в бюджетната сфера създава проблем в общественото пространство. Не може хората, които са изцяло неграмотни и които работят предимно на субсидирани места, да получават почти колкото висшистите, които имат опит и качества, а такива са не малко от заетите в публичния сектор. Подобно свиване на ножицата е много опасно. А през 2016 г. то ще се затвърди, тъй като отново очакваме административно да бъде повишена минималната заплата - до 420 лв. Несигурността се подклажда и от това, че въпреки изричното обещание в платформите на водещата партия ГЕРБ и на правителството, че няма да има изменение на данъците, бизнесът е атакуван непрекъснато с предложения за нови налози като “вредни храни” и „уикенд“ например. Премиерът също наскоро призова кметовете да вдигат данъците и таксите в регионите, за да има приходи. Да не говорим за поскъпването на винетките, което съществено променя транспортната обстановка. По линия на икономическите връзки то ще доведе до повишаване на цените и в други сектори.

- Какви са последствията от поскъпването на тока за бизнеса?

- На българската икономика беше нанесен тотален удар с вдигането на цената на електроенергията. Последствията са много сериозни и ще се почувстват още по-осезаемо през първото тримесечие на 2016 г. Едно прекрасно предприятие като “Хелиос металург” в Пловдив вече затвори. Намали се производството на стомана, както и на други металургични продукти. Несигурността в бизнеса се подсилва от слуховете, че БДЖ ще вдигне цените за превози на товари. А неопределеността в транспортната система може да разклати цялата икономика. Голяма част от министрите продължават да говорят, че цената на винетките ще се вдига и догодина, а и след това. Независимо че България е единствената страна в света, в която се купуват стикери за движение по второкласни и третокласни пътища. По цял свят винетки или тол такси се плащат само за магистралите.

- Прогнозирахте, че ръстът на икономиката на България през 2015 г. може да стигне 3%. Устойчив ли ще е този растеж?

- При внимателен анализ се вижда, че този ръст се дължи на подобрената събираемост на данъците. За радост Националната агенция за приходите и митническата администрация започват да работят по-добре. Рязко се увеличиха и постъпленията в Националния осигурителен институт вследствие на административното повишение на минималната заплата и минималния осигурителен доход. Това обаче означава, че ръстът не е заради увеличеното производство. България не е произвела повече продукт, който може да служи за потребление или за износ. Затова очакваме през 2016 г. независимо от изключителните условия, които международната обстановка дава в момента на икономиката ни, да има доста сериозно нарушение на външнотърговския ни баланс.

- В кои сектори може да се очаква ръст на инвестициите?

- В последните няколко години в България, след като кризата премина, има символично присъствие на чуждестранни инвестиции. Нещо повече. Много намерения за инвестиции се отклоняват към други страни. За голямо съжаление у нас основният компонент на инвестициите са публичните разходи, т.е. те идват от нашите данъци. Вторият приток са европейските фондове. Целият бизнес е напрегнат и цялата неопределеност, насаждана от парламентаристите и изпълнителната власт, кара работодателите да бъдат предпазливи. Те не желаят да инвестират, защото не знаят какво ще им се сервира следващата година в данъчната среда. Пример за това е неясното прокарване на т.нар. данък “уикенд”. Нито беше обсъдено, нито уточнено за какво става въпрос. Според мен този данък е доста странен, а приходите от него няма да надхвърлят разходите за администрирането му. От него няма да има никакъв смисъл. По какъв начин ще се прецени дали служебните активи се ползват за лични цели извън работно време? Как ще се знае дали един човек в събота и неделя не работи, дали няма среща с партньори, или не е седнал вкъщи да работи на компютъра си, за да се подготви за понеделник? Обратно, ако ползва личния си автомобил или компютър за служебни цели, ще му възстановят ли данъци?

- Споменахте негативното повишаване на минималната заплата и минималните осигурителни доходи. Според управляващите обаче това ще доведе до ръст на останалите заплати, което би задвижило потреблението, а оттам и икономиката. Тогава то няма ли да е полезно и за бизнеса?

- Голяма част от производствата в България се реализират на международните пазари. При увеличението на цената на енергията и като се има предвид, че нашият износ е енергоемък, смятате ли, че ще се отиде към вдигане на заплатите, вместо да се търси компенсация чрез запазване и дори намаление на цената на труда? Нека погледнем и от друга страна. Увеличението на минималната заплата обезсмисля желанието на хората да се образоват. Защото дори крайно неграмотните ще получават възнаграждение, което е съизмеримо със заплащането в редица бюджетно финансирани подсектори на икономиката. Те ще получават сходен доход с музейните работници и библиотекарите, които протестираха наскоро. Заплата им ще стане съизмерима с тази на научните и социалните работници. Затова питам дали някой е предвидил разходи за увеличение на техните възнграждения, така че ножицата между тях и най-нискоквалифицираните да не се свива. Подобно повишение няма. Затова предричам на социалния министър Ивайло Калфин, че през 2016 г. ще има протести на заети в бюджетната сфера. Преди време по решение на ексминистъра на финансите Симеон Дянков се премахна порочната нормативна връзка между минималната заплата и редица плащания. Сега тази зависимост я няма, но когато се вдигне най-ниското възнаграждение, се увеличава средната заплата, а оттам се повишават заплатите на депутатите. Когато се вземат подобни решения, трябва да се внимава и задължително да се прави оценка на въздействието.

- През 2015 г. работните места се увеличиха с над 40 000. Ще има ли подобен ръст и догодина? В кои сектори ще се търсят най-много кадри?

- Проблем №1 за 2016 г. ще е липсата на качествен човешки ресурс. Непрекъснато има незаети работни места в ИТ сектора, обслужването, фармацията, туризма. Работа има, но няма подходящи хора, които да я вършат. Както виждате, напливът за субсидирани работни места е много по-голям от това, което държавата може да финансира. Лошото е, че няма желаещи да постъпят на редовна работа и да са готови да спазват технологичната дисциплина. Това е сред най-големите бъдещи проблеми на българската икономика. У нас има постоянно намаляване на човешкия ресурс, който може да посрещне предизвикателствата на технологичното развитие.

- Тоест освен броят на хората в трудоспособна възраст намалява и качеството им.

-Точно така. Спадът в качеството е по-драматичното.

- Какъв е изходът от ситуацията?

- На първо място, трябва да се създаде парламентарен борд и да не се променят непрекъснато нормативните условия, за да има спокойствие сред бизнеса. Защото патологичната активност на голяма част от депутатите резултира в много негативни явления в икономическото пространство. Трябва да се престане с изявите на политици, които непрекъснато имат някакви екзотични намерения. Голяма част от тях са неосъществими в една нормална икономика. Те само разбунват общественото пространство и създават несигурност. А когато в една икономика има несигурност, няма никакъв шанс тя да бъде развита. Така че първото нещо, което трябва да се осигури, са сигурност, прогнозируемост и яснота. Капиталът винаги иска спокойствие. Когато вместо това има боричкания, той бяга от тази страна. Доказателство за това е фактът, че чуждестранните инвеститори постоянно ни заобикалят. Нещо повече, ние не сме предпочитана страна и за бежанците. Те не желаят да идват и да остават у нас. Това е сигнал, че България не е мястото, на което хората очакват да намерят сигурност и спокойствие. А именно тяхната липса е това, което разбунва света в наши дни.

Оригинална публикация