16.02.2016

Eлектрическата мобилност може да се нареди в един от перспективните браншове, което да даде тласък за нови бизнес модели, за устойчиви работни места и за реализацията на младите хора като предприемачи.

Иван Костов, главен секретар на Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ.

Не е радостен фактът, че въпреки заявените ни амбициозни нагласи за предприемачество, твърде малко българи реално се опитват да стартират нови компании и това показват резултатите на Глобалния предприемачески мониторинг (GEM) за 2015 г. Последни сме в Европа по този показател.

Причини има, разбира се и те са ясни: липсват пазари за много от стоките, които можем и сме произвеждали и не е лесно днес да бъдем конкурентни на европейските и световните пазари, особено когато става дума за утвърдени индустрии. В последните десетилетия България загуби много от индустриалните си възможности и вече е трудно да бъдат възстановени със силите само на отделни предприемачи. Отдавна е доказано също, че обезкуражените специалисти, дълго време ползващи социални помощи започват да губят трудовите си и творчески умения.

А и сигурните пари в администрацията се оказват за предпочитане сред повечето българи пред рисковете на пазара, за съжаление. Добрата новина е, че има много бизнес ниши, в които млади хора проявяват креативност, нови познания и умения, и успяват да се конкурират не само у нас, но и зад граница. Такива стартиращи бизнеси са обикновено в сферата на IT технологиите.

Тук електрическата мобилност може да се нареди в един от перспективните браншове, което да даде тласък за нови бизнес модели, за устойчиви работни места и за реализацията на младите хора като предприемачи. Към това се стремим и в нашата браншова организация - да им създаваме тези условия, да подпомагаме инфраструктурата и нормативната база, включително и с транспониране на евродирективи в този сектор. Но един от проблемите на българския бизнес се корени в самия бизнес. Трябва да си дадем сметка, че ако искаме да създадем конкурентна индустрия, то ще се наложи да се обединим, за да стигнем до големите пазари и чрез клъстъризацията да търсим нови продукти.

Българският предприемач трябва да разбере, че сам не може да постигне тези резултати, към които иска да се добере, ако не се сдружава и не умножава усилия с другите. В момента не само в България, а в целия регион, за разлика от Западна Европа, електрическата мобилност е прохождащ сектор. Разбира се, със своя потенциал в близко бъдеще, но и със своите трудности за реализация.

 Защо е така?

Първо, няма критична маса от електрически превозни средства, които да дадат възможност на този сектор да се развие. В момента в България от 2012 г. до сега има регистрирани под 1000 електромобила, електрически мотопеди, мотоциклети, триколесни и четириколесни, както товарни автомобили и автобуси. Обнадеждаващата тенденция е, че в страната има няколко, може би, 8 или 12 електромобила ТЕСЛА, които са най-доброто на пазара в света. Знаете, че с едно зареждане те изминават над 300 км и са супер класа.

Хубавото е, че има хора у нас, които оценяват новото, но пък… цената на електромобилите е доста висока. Масовите марки днес струват около 30 000-35 000 евро, а ТЕСЛА-та започва от 95 000 долара базисна цена. Но… има една особеност - наистина тези електромобили струват повече от автомобилите на горива, но всеки месец те започват да възвръщат от стойността си. За разлика от обичайните коли, в които започваме да инвестираме след покупката. Разходът за един електромобил е много малък, няма смяна на масла, няма проблеми с ауспух, с катализатори… При тях заради потреблението на електричество, особено при нощен режим на зареждане, сметката е направо символична - няколко лева на 100 км. Този плюс засега, обаче, не може да допринесе за развитие на електрическата мобилност, защото няма достатъчно брой автомобили, което пък свива броя на зарядните станции. В София те са 16 , последните 4 са в София Тех Парк. А най-новият член на браншовата ни организация е ВЕЦ „Чурековска” в с. Михалкова в община Девин, чийто собственици се оказаха предприемачи с модерно мислене и монтираха при тях също зарядна колонка.

Смятам, че българско участие в този бизнес трябва да има. Засега не говорим за създаване на български електромобил и продажбата му на световните пазари - това би било наивно и не е наша цел. Но родният бизнес може да участва в изграждането на инфраструктурата, на цялата сфера на услуги в рамките на електрическата мобилност, в обучението, в стандартизацията. Това са всички съпътстващи дейности, които дават възможност за разрастването на бизнес модела. Световни марки автомобили има достатъчно, те стават все повече и почти всички вече се ориентират към алтернативните горива.

Напоследък има силен интерес от външни производители към производство на отделни възли, детайли и елементи в България. Ние самите сме в преговори с такива компании. Има интерес от Италия, от Словения, от Румъния и смятаме, че в тези контакти е истината за развитието на електромобилния сектор у нас. Защото този бизнес не се затваря в рамките на една страна. Бизнес инициативата става перспективна и смислена, когато обхваща големи пространства и много участници. Мисля, че там е бъдещето.

Преди 10-тина години мобилните телефони бяха атракция и доста скъпо удоволствие. С електромобилите ще бъде същото в един следващ период - въпрос на технологии, възможности и не на последно място - на гъвкава политика.

Иван Костов, главен секретар на Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4408780/
Иван Костов, главен секретар на Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4408780/
Иван Костов, главен секретар на Национална браншова организация за електрическа мобилност – ИКЕМ.

 

 

 

Дата: 16.02.2016

Източник: БГНЕС

Прочетено: 2707