Проверяващите от съдебния инспекторат ще бъдат наказвани с до 10 000 лева за теч на информация
Съдии, прокурори и следователи ще плащат солени глоби, ако не отчитат имущественото си състояние и интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет или бъдат хванати в нарушения при декларирането. Това предвиждат промени в Закона за съдебната власт, одобрени от парламентарната правна комисия. Проектът се подготвя за окончателно приемане в пленарната зала. Поправките задължават магистратите не само да подават декларации за имущество и интереси, но и да обявяват впоследствие всяка промяна в декларираните обстоятелства. Ако пропуснат да изпълнят тези задължения, ще бъдат глобявани с между 300 и 3000 лв. Пропуснат ли подаването повторно, санкцията може да достигне 6000 лв.
Още по-тежки са наказанията, ако при проверка на декларациите съдебният инспекторат установи, че декларираните факти се разминават с реалността. Ако "неточностите" са при деклариране на имуществото и са в диапазона от 5000 до 20 000 лв. или пък проверяващите установят, че магистрат не е декларирал конфликт на интереси, предвидените глоби са от 500 до 5000 лв., освен ако по конкретния случай не се предвижда друго, по-тежко наказание. При повторно подобно нарушение санкцията ще бъде в диапазона от 1000 до 10 000 лв.
Поправките предвиждат и наказания за служителите на самия инспекторат, ако сгафят, докато проучват подадени в органа сигнали за нередности или нарушения от страна на магистрати. Например, в случай че инспектор не запази в тайна самоличността на подателя на сигнала, както предвижда законът, или пък разкрие данни и документи от разследването, чака го санкция до 6000 лв., а при рецидив - до 10 000 лв.
Инспекторите ще бъдат наказвани и при нарушения в задълженията им, произтичащи от големите правомощия, които имат при проверката на декларациите за имущество и интереси на магистратите. Проектозаконът им дава пряк достъп до електронните бази данни и информационните масиви на държавата и общините, органите на съдебната власт и всички други институции, които имат отношение към декларираните от магистратите факти и обстоятелства. Позволява им се да искат разкриване на банковата и застрахователната тайна, както и на данъчна и осигурителна информация. При нарушения по линия на всички тези правомощия ще бъдат глобявани от 1000 до 5000 лв.
МАНДАТИ
Магистратите ще работят като административни ръководители на съдилища и прокуратури не повече от два мандата в един и същи орган на съдебната власт, приеха депутатите. От Съюза на съдиите в България обаче останаха недоволни от промяната. Според съдиите техни колеги заемали позицията на административния ръководител толкова дълго, че я превръщали в професия. Така цялата идея за мандатност се обезсмисляла, а в системата се формирала съдебна номенклатура. Затова предложиха магистрат, който е работил два мандата като административен ръководител, да може да заеме отново подобна длъжност, но след 5 години пауза. Депутатите обаче не възприеха идеята, нито по-скромното предложение на колегата им Димитър Делчев прекъсването да е за 6 месеца.
