Дата: 15.08.2016

Източник: сп. Икономика

Прочетено: 1245

Държавата е лоша мащеха, бизнесът е отворен за младите. Това е картината от изпълнението на две програми за младежка заетост – „Старт в кариерата” и „Ново начало”. Едва 20 на сто от включилите се в „Старт в кариерата” остават на работа в държавната администрация, докато над 80 на сто от стажувалите по „Ново начало” продължават в частния сектор.

Неяснота в Закона за държавния служител обрича програмата „Старт в кариерата” на неуспех, съобщиха пред „Икономист” експерти и депутати от Реформаторския блок. В закона няма предвидена длъжност „стажант”, което създава сериозни проблеми пред назначенията в централната и местната власт и я прави с ниска ефективност. Едва 20% от постъпилите по програмата остават на трудови договори, става ясно от отговор на Министерството на труда и социалната политика до сп. „Икономист”. Причината е, че младежите се назначават по Кодекса на труда и след изтичане на 9-месечния срок трябва да чакат конкурси за свободни, на които да се явят с други кандидати, в повечето случаи партийно подкрепени. Докато при програма „Ново начало”, финансирана от ОП „Човешки ресурси”, 80% от стажувалите по нея остават при работодателите си на постоянен договор, без да държат конкурс.

490 от всички младежи, които са участвали в програмата „Старт в кариерата” по процедурите за 2013 и 2014 г. са останали на постоянни трудови договори. 490 души за две години е 20% от всички постъпили за 9 месеца на държавна служба, сочат данните на Министерството на труда и социалната политика, които бяха предоставени на сп. „Икономист”. Независимо от ниския ефект от МТСП отчитат програмата като успех и са обявили нови процедури през септември тази година. За 2016 г. са предвидени 5 842 872 лева. До юни са изразходвани 1 631 743 лева.

Отговор на въпроса доколко е оправдано харченето на тези пари, дава статистиката. За 80% от висшистите, за които това е първо работно място, деветте месеца остават единствено в биографията им. Ползата в личен план за това време в публичния сектор не е голяма, защото те взимат най-ниските заплати и са назначени на най-ниските позиции.

Според експерти, с които „Икономист” разговаря, парите, които трябва да осигурят работа за новите кандидати за девет месеца от септември тази година, ще са хвърлени изцяло на вятъра, защото от 1 януари 2017 г. започват да действат промените в Закона за администрацията, които забраняват назначенията да стават без конкурс. До момента назначенията ставаха през вратичка на закона, която позволява позиции да заемат хора на непълен работен ден или по заместване по майчинство. А после тези хора бяха назначавани, когато се освободи длъжност. Така миналата година бяха назначени 1150 души. С промените в закона тези вратички се затварят, като се въвежда двуетапен конкурс. Това затваря пътя на изкаралите 9-месечния „стаж”, защото стажуването им не им дава бонус пред останалите кандидати.

Ефектът

В отговор на социалния министър Зорница Русинова на парламентарен въпрос на народния представител Настимир Ананиев от ДБГ от 29 юли става ясно, че от 2014 г. са обявени три процедури по програмата „Старт в кариерата”. През 2014 г. за работа по „Старт в кариерата” са кандидатствали 3093 младежи, а през миналата година тяхната бройка е спаднала на 1783 души. През 2016 г. е направена една допълваща процедура, която е осигурила 9-месечна заетост на 179 младежи.

След проведени от работодателите интервюта за избор на кандидатите в края на 2015 г. са одобрени 763. техният 9-месечен стаж не е завършил и съответно не е ясно колко ще останат постоянно на работа.

Най-отворени към тази програма са централните ведомства (министерства, агенции, комисии и др.), които през 2014 г. и 2015 г. са приели на работа съответно по 440 и 443 младежи, от които на 123 за 2014 г. и 68 за 2015 г. е предложена постоянна работа.

В местната власт през 2014 г. са работили 584 младежи, на 128 е предложен “постоянен трудов договор”. През 2015 г. интересът на местната власт към програмата „Старт в кариерата” спада двойно. Областните администрации избягват да назначават младежи, които са завършили висше образование, но нямат практически опит. За две години областните управи са осигурили постоянна работа на преминалите по програмата “Старт в кариерата” 13 души. Въпреки това министър Зорница Русинова заявява, че „програмата е много ефективна”. „Не мога да давам оценка доколко е ефективна, но за парите, които се изразходват, вероятно министерството е постигнало целите. В интерес на истината очаквах по-малък процент на подписалите постоянен трудов договор”, коментира пред „Икономист” Ананиев.

Отпорът на администрацията

„Нормално е администрацията да не се нуждае от хора, които й се предлагат от бюрата по труда. Свободните места в администрацията – централна и местна, се заемат от партийни назначения, които досега ползваха вратичките в закона, и практически няма място за тези младежи”, коментира пред „Икономист” Снежана Димитрова, председател на Професионалното обединение на държавните служители.

Стажантската длъжност

Друга предпоставка за липсата на сериозен ефект от тази програма е, че терминът „стажантска длъжност” в закона отсъства. Той съществуваше преди 10 години, но после беше премахнат.

„За да се изчистят тези противоречия, трябва да се помисли за промяна на Закона за държавния служител, който да въведе длъжност „стажант”, и да има по-голям смисъл от програмата”, смята Настимир Ананиев.

Обяснението на социалното министерство за сравнително ниския интерес към програмата обаче е друго. „Налице е подобряване ситуацията на пазара на труда и увеличаване на заетостта в частния сектор, като броят на младежите на възраст до 29 г., започнали работа на първичния пазар на труда, е над 21 000 за периода януари – юни 2016 г. Възможностите за заетост за младите хора се увеличават и чрез Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ (например заетите към момента по „Младежка заетост“ от началото на операцията са общо 9438, а по „Обучение и заетост за младите хора“ са 12 976), както и чрез други програми и мерки по Националния план за действие по заетостта”, пишат от МТСП.

Неяснотите около „Ново начало”

Другата младежка програма „Ново начало – от образование към заетост”, финансирана по ОП „Човешки ресурси” 2007 – 2013 г., регистрира значително по-висок резултат. По нея са разплатени 36 млн. лв., като „са постигнати резултати 105%, а именно 8955 лица са си намерили работа, а общо получилите посреднически услуги са 57 602”, казаха пред „Икономист” от социалното министерство. Докладът по програмата трябва да е готов до ноември тази година. Тя е насочена към безработни младежи със средно и висше образование, които са регистрирани в бюрата по труда. По нея се осигурява 6-месечен платен стаж при работодател с идеята младежите после да останат на работа при него или да отидат при друг работодател.

„Липсва достатъчно точна и изчерпателна информация за резултатите от тази схема. По данни на Агенцията по заетостта около 13 500 млади хора са преминали шестмесечен стаж при работодатели от реалния сектор. С последваща заетост са около 80% от сключените договори”, казаха пред „Икономист” от Българската стопанска камара. Според работодателската организация не е изградена достатъчно надеждна система за проследяване на ползите от програмата, както и за оценка дали ефектът покрива вложените средства. Няма и обратна връзка за мнението и удовлетвореността на участниците в програмата.

Работодателите се оплакват и от тромаво администриране, и от неадекватни ограничения, като например изискването предприятието да няма задължения. „По наши наблюдения трябва да се предприемат мерки за усъвършенстване на уменията на наставниците, които работят със стажуващите млади хора. Полезно е обучителите сами да минат на обучение и сертифициране на браншово ниво”, смятат от Българска стопанска камара (БСК).

Ръст на заетостта

По данни на БСК се наблюдава сравнително устойчива тенденция на покачване на заетостта и спад в безработицата. Коефициентът на заетост е 49,7% и надвишава нивото от 2007 г. Заетите у нас са 3 061 700, безработни са около 230 000. Заетостта се е покачила в 19 области и е намаляла в 9 – Видин, Ловеч, Враца, Силистра, Сливен, Пазарджик, Кюстендил, Благоевград, София – област. Особено критична е ситуацията в Северна България – Видин, Ловеч, Враца, Силистра, където заетостта е под критичния минимум – 40%. Ако тези тенденции се запазят, скоро ще говорим не само за възстановяване, а за начало на експанзия на пазара на труда. Има около 30 000 незаети работни места, предимно за ниска квалификация. Предлаганата средна работна заплата за тях е около 500 лв.

Няколко групи лица устойчиво остават извън заетостта – хората с основно образование (20%), хората с начално и по-ниско образование (11%) и младежите на възраст до 25 г. (20%). Дългосрочно незаети са около 40% от безработните. По данни на „Менпауър” около 21% от работодателите смятат да разширяват персонала, 2% - да го намаляват, 77% - да запазят досегашната численост.

Демотивирани за работа

На фона на задоволството на нашето социално министерство, че борбата с младежката безработица бележи успехи, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд – Eurofound, дава други данни. „В България близо половината от младежите са дългосрочно незаети и съвсем закономерно – силно демотивирани”, се казва в доклада на Eurofound. Над 300 000 младежи нито учат, нито искат да работят.

Международната организация по труда (МОТ) пък предупреди, че масовото младежко бездействие сега може да „бележи“ и „увреди“ едно цяло поколение занапред, като го настрои негативно към труда и амбицията за кариерно развитие.