Дата: 20.09.2016

Източник: БСК

Прочетено: 1051

АДМИНИСТРАЦИЯТА В ЧИСЛА

_______

Държавата е отличник по преизпълнение на приходите от такси, а последните в преобладаващата си част не са формирани на разходопокривен принцип, както повеляват нормативните изисквания.

Това е само един от акцентите, които зам.-председателят на БСК Камен Колев постави в своята презентация при откриването на дискусионния форум „Администрацията – помощник или препятствие за развитието на бизнеса в България“, проведена днес в БСК. Съорганизатори на форума бяха БСК и сп. Бизнес клуб, а за участие бяха поканени представители на министерства и други държавни институции, независими анализатори, браншови работодателски организации, фирми и медии.

Съвсем в рамките на очакванията, участието на държавните органи в дискусията беше скромно, а на поканата на организаторите се отзоваха администрациите, които могат да се похвалят с положителни резултати по отношение комуникацията с бизнеса. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Бойко Атанасов, например, с основание отчете, че управляваната от него администрация е първенец по отношение предлагането на електронни услуги за гражданите и бизнеса, при това напълно безплатно. „Ние няма да направим плащането на данъци приятно за вас, но поне можем да го направим удобно и лесно“, каза г-н Атанасов. Той информира, че НАП продължава работата по интегрирането на електронните си системи с тези на други администрации, така че броят на ефективните електронни услуги да продължи ускорено да расте и в идните месеци и години.

На другия полюс се озоваха администрации като Агенцията по вписванията, например, за която участниците във форума отбелязаха, че се е превърнала в приходна агенция, насочила вниманието си към събирането на огромни по обем такси и очевидно забравила, че би следвало да работи в услуга на бизнеса. Доказателство за това е фактът, че годишната издръжка на агенцията е в размер на около 16 млн. лв., а приходите от такси са над 53 млн. лв. За съжаление, това не е изолиран случая, а е по-скоро масова практика, тъй като по аналогичен начин стоят нещата и с други администрации.

В изложението си пред участниците във форума зам.-председателят на БСК Камен Колев отбеляза, че у нас е налице свръхрегулация, тъй като над 500 администрации управляват повече от 2500 регулаторни режима, голяма част от които биха могли да бъдат отменени или смекчени. Нещо повече, продължава съществуването на феномена „незаконни регулации“, при който най-вече общинските администрации въвеждат и управляват регулаторни режими, при положение че нямат законово право да го правят. Според Камен Колев, Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е чудесен, но за да стане действително работещ, е необходима промяна в повече от 80 други закони.

Друг важен проблем в комуникацията „бизнес-администрация“ е приемането на нормативни актове без необходимата пълноценна оценка на тяхното въздействие. Доколкото изобщо се прави спорадично такава, тя най-често е формална и непълна, а последваща оценка на вече влязло в сила законодателство практически липсва.

По отношение на административните санкции беше отбелязано, че броят на административните актове и наказателни постановления бележи сериозен ръст (около 60%) в периода 2014-2015 г., но в същото време е налице некачествено оформяне на тези актове. Доказателство за това е фактът, че над половината от оспорените в съда наказателни постановления биват отменени. Друг е въпросът, че едва 6% от наказателните постановления биват обжалвани, което пък е индиректна негативна оценка за работата на съдебната система у нас.

Според Николай Димитров от Център за законодателни оценки и законодателни инициативи, голяма част от заетите в администрацията не познават актуалната нормативна уредба и често това е причина за неадекватни изисквания към потребителите на административни услуги. В този смисъл, бе подчертана необходимостта от регулярни обучения на служителите в администрацията и завишен контрол относно изискванията, които налагат на граждани и бизнес.

Като сериозен проблем бе отчетен и фактът, че липсва своевременно информиране и консултиране със засегнатите страни по отношение на предложенията за въвеждане на регулации на европейско ниво. Според Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България, недопустимо е компаниите да научават за предложения на българската администрация от своите партньори в Брюксел. Като пример тя посочи предложение на българското Министерство на здравеопазването за въвеждане на европейска директива по отношение на етикетирането на алкохолните напитки (вкл. нискоалкохолните). Г-жа Радомирова апелира, а от страна на Министерството на икономиката бе поет ангажимент в този смисъл, да се организира спешна среща между браншовите организации и компетентните ръководители на дирекции в министерствата с цел дефиниране на механизъм за по-ефективен обмен на информация, когато става въпрос за европейско законодателство.

Подобряването на административното обслужване, намаляването на административния натиск върху бизнеса и минимизирането на условията за корупция могат да станат факт единствено чрез ускорено въвеждане на електронното управление, отбелязаха участниците в дискусията. За съжаление, обаче, общо бе мнението, че по този въпрос все още не може да бъде отчетен съществен напредък. През последните 15 години се разходват средно по 200 млн. лв. годишно за въвеждане на електронно правителство, т.е. до момента държавата е похарчила за целта над 3 млрд. лв., а плащания вече са предвидени и за следващите години. Срещу вложените средства към момента резултатът е, че:

  • Само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри;
  • 1/3 от регистрите са само на хартия!
  • Едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД);
  • 102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация.
  • 98% от заявленията за ползване на е-услуги са към 5 администрации: Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, НАП, ГИТ и НАПОО.
  • Налице е необходимост от унифициране на достъпа до е-услуги, тъй като отделните администрации изискват различни видове идентификация от своите потребители.

Ефектите от въвеждането на електронно управление са силно видими, когато се съпоставят някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-управления). По данни на Световната банка, необходимото време за получаване на оперативен лиценз в Естония е 16 дни, а у нас – 40 дни, необходимото време за стартиране на бизнес в Естония е 3,5 дни, а у нас – 18 дни. В Естония за справяне с изискванията на правителствените разпоредби мениджърите отделят 6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Времето за износ в Естония е 6 дни, а у нас – 18, времето за внос в Естония е 5 дни, а у нас – 17. В Естония времето за подготовка за плащане на данъци е 81 часа, а у нас – 423 часа. На този фон не е изненадващ и фактът, че за Естония Световната банка отчита нулева корупция, а у нас 8,9% от фирмите декларират, че са били подложени на искане за плащане на поне един подкуп.

За всички тези проблеми, както и конкретни предложения за преодоляване на недостатъците в комуникацията между бизнеса и администрацията, организаторите на форума се ангажираха да подготвят подробен доклад, който да представят на вниманието на отговорните институции у нас, както и да запознаят европейските институции.