Дата: 17.03.2017

Източник: БМГК

Прочетено: 336

  • България е в Топ-5 от страните в Европейския съюз по дял на добавената стойност на добивната индустрия към националната икономика. 
  • Производителността на бранша е в пъти по-голяма от тази на други отрасли на частния сектор на икономиката на страната. 
  • Нивото на безработица в минните региони е по-ниско от тези без добивна индустрия. А средната заплата в бранша е по-висока спрямо средната заплата за съответните области. 

София – 17.03.2017 г. Българската минерално-суровинна индустрия носи редица ползи за своите заинтересовани страни – държава, местни общности, работещи, клиенти и доставчици. Това е основният извод от Анализ и оценка на социално-икономическото въздействие на минната индустрия на България, представен от „Индъстри Уоч“ днес. 

Значимата добавена стойност както пряко от дейността на бранша, така и от косвените ефекти върху свързаните отрасли, се открива както за националната икономика, така и за социално-икономическото развитие на минните региони. Друг извод от доклада е, че България е сред водещите европейски държави по дял на добавената стойност към националната икономика, благодарение на своите разработени подземни богатства. Българската добивна индустрия е сред най-големите работодатели както на национално ниво, така и в европейски контекст. Нейната продуктивност е в пъти по-голяма от тези на други отрасли на икономиката ни, като тя е от основен фактор, който формира експорта на нашата страна. 

Това са водещите заключения, които се съдържат в експертен анализ, изготвен между ноември 2016 и март 2017 г. от екипа на „Индъстри Уоч“ по поръчка на Българска минно-геоложка камара. Данните са за 2015 и 2016 г. и са с източници Евростат, Министерство на енергетиката, Националния осигурителен институт, БМГК и данни на компании-членове на Камарата. 

„За работещите в минната индустрия представените данни не са изненада. Те представят в количествено изражение водещото място на бранша в икономиката на страната и подчертават неговата важна роля за местната общност. По отношение на устойчивото развитие, данните очертават постиженията на сектора в две от трите направления за устойчиво развитие, утвърдени от Европейската комисия – икономическа и социална отговорност.“ – посочи инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК при представяне на доклада. 

„Експертният анализ показва страната ни сред лидерите на европейската минна индустрия. Благодарение на нашите разработени минни находища, съхранен научен потенциал и внедрени технологии и иновации, България има отлична основа за очакваната реализация на приетата през 2015 г. Минна стратегия за устойчиво развитие на бранша. Това е българският отговор за възможната реализация на националния ни минен потенциал в контекста на процеса по реиндустриализация на Европа (известен като Плана „Юнкер“).“ - посочи още инж. Андреев

„Представените данни със своя мащаб и сравнителен анализ носят за нас признание и оптимизъм. Те показват, че българските добивни компании работят устойчиво и реализират своята икономическа и социална роля повсеместно. Те допринасят за ниската безработица в регионите, където оперират, както и за повишаване на заетостта по места. Минните компании гарантират достойно заплащане на труда на работещите при тях специалисти.“ – заключи той.

Анализът доказва, че тежката индустрия у нас – минна, металургична, електротехническа и химическа – може да работи за насърчаване на инвестициите както в нови минни проекти, така в проекти с добавена стойност по производствената верига. И двете са от съществено значение за повишаване на конкурентоспособността на икономиката на България. 

Основни данни за добивната индустрия на България 

Общото производство за 2015 г. на българската минерално-суровинна индустрия възлиза на 1,2 милиарда евро (2,34 милиарда лева) на годишна база. Общата добавена стойност към българската икономика е на стойност от 566 милиона евро (над 1,1 милиарда лева). А износът на минерални суровини и концентрати е на стойност от 560 милиона евро (близо 1,1 милиарда лева). Тези резултати се постигат при около 24 000 заети в сектора. 

Водеща роля в сектора има подотрасъл рудодобив със 638 милиона евро приходи, а втори е подотрасъл въгледобив със 382 милиона евро. Тези два подотрасъла формират 2/3 от общите приходи на минната ни индустрия. Разликата между тях е, че рудодобивът има значителна експортна част, докато въгледобивът задоволява нуждите на родното електропроизводство. 

България спрямо страните в ЕС 

По добавена стойност към националните икономики България е в Топ-5 от страните-членки на Европейския съюз (ЕС-28). Делът на българската минна индустрия от БВП разглеждан като принос на бранша е 3%.Той варира при различните нива на цените на металите на световните борси. 

За сравнение, в Румъния и Хърватия този дял е 6%, в Полша е 4% (която има по-голяма и по-силно развити въгледобив и рудодобив (мед) спрямо нас). Ние се намираме между Дания (3,4 %) и Холандия (2,9%). След нас са Естония (2%), Великобритания (1,6%), Чешката република (1,4%) и Словакия (1%). За останалите държави-членки на ЕС делът на минните им индустрии в добавената стойност на икономиката е под 1%. 

По отношение на заетостта България е Топ-3 в ЕС със 1,3% от общо заетите в частния сектор. Пред нас са Полша (с 1,9%) и Хърватия (малко над 1,3%). След нас са Румъния, Естония, Чехия, Великобритания и Словакия, като за останалите страни-членки делът е под 0,5% от заетите. 

С 27,3% ръст България е в Топ-6 по отношение на нарастването на добавената стойност в минерално-суровинната индустрия за 2014 г. спрямо 2009 г. Пред нас са Естония (79,3%), Швеция (77,3%), Литва (43,3%), Румъния (36,1%), Латвия (32.6%). В контекста на съседските ни отношения Румъния бележи подобен ръст благодарение на големите залежи на изкопаеми горива (нефт, газ). След нас са Австрия, Словакия, Полша, Чехия. 

Минната спрямо другите индустрии в България 

Изследването потвърждава данните, които са известни през годините: производителността на работещите в добивната индустрия у нас е по-голяма спрямо другите сектори. Това е реалната добавена стойност, която всяка компания и всеки работещ в нея постигат с умелото съчетание на технологии, иновации, управление на разходите и реализиране на продукцията. 

В абсолютна стойност това прави 23 562 лева на работещ в минната индустрия. За сравнение, добавената стойност в строителството е 11 431 лв., а в машиностроенето – 11 403 и в търговията – 10 136 лв. докато в туризма – при все сезонния му характер – добавената стойност е 4 763 лв. Анализаторите от “Индъстри Уоч” заключават, че производителността в добивния отрасъл дори е малко по-висока от тази в сектора на информационните технологии

Взаимодействието на минната индустрия с другите индустрии у нас влияе благоприятно за икономиката, защото минният бранш е стратегически доставчик или клиент на редица други сектори. 

Социално-икономическо въздействие на добивната индустрия – шест примера по региони 

Изследването включва разглеждането на макроикономическите показатели на шест обособени региона с развита добивна индустрия, които включват както данни от институции, така и селектирани индивидуални показатели на опериращите там минни компании. В сравнителен план са подбрани региони със сходни профили (население, релеф, отдалеченост от областен град и време) без минна индустрия, за да се покажат предимствата, които се дължат именно на добивната дейност. Показателите, които се сравняват са безработица, заетост, средна работна заплата и демография. 

От представените примери се заключава, че в регионите с развита добивна индустрия нивата на заетост са по-високи спрямо данните и за областта, и спрямо референтната община, както и безработицата в минния регион е по-ниска в сравнение с областта и референтното населено място.

Данните сочат още, че заетостта в минната индустрия е подплатена с по-висока средна заплата спрямо тази в областта. В 5 от 6-те региона за сравнение разликите са в полза на работещите в райони с добивна компания. 

Нужно е да се отчетат спецификите на видовете полезни изкопаеми, които се добиват в отделните общини и добавената стойност по техните собствени производствени вериги, както и обемите на продукция, които те реализират. Очаквано тук водещо значение имат подотраслите рудодобив и въгледобив. 

Пример „Регион Панагюрище“ (област Пазарджик) 

Безработицата в региона е с 3,4% по-ниска спрямо Област Пазарджик, като коефициента на заетост е с 9% по-висока от тази за областно ниво и с 15% по-висока спрямо референтната община Септември. Средната заплата на работещ в минната индустрия в Панагюрище е 4 пъти по-висока от средната за региона за сравнение (община Септември), 4,1 пъти по-висока от тази в областта и „само“ 2,58 пъти от тази в община Панагюрище. Икономическата активност на населението в Панагюрище е с 5% по-висока от тази на областта и с 10% по-висока от региона за сравнение. 

Данни за Панагюрище 

Население

23 455 души

Население в работоспособна възраст

14 052 души

% от общото население

60%

Заетост

7 622 души

Заети в добивната индустрия

15%

Пример „Регион Раднево“ (област Стара Загора) 

Безработицата в Раднево е с 2,8% по-висока спрямо Област Стара Загора и с 8% по-ниска спрямо референтния регион Септември. Коефициентът на заетост е с 1% по-нисък от тази за областно ниво и с 12% по-висока спрямо референтния регион. Коефициентът на икономическа активност в Раднево и Стара Загора е еднакъв – 66%, като това е с 9% по-висок от този на Септември. 

Средната брутна работна заплата в Община Раднево през 2015 г. е 2.34 пъти по-висока от общината за сравнение - Община Септември, както и с 1.80 пъти по-висока от тази в Област Стара Загора. 

Средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в Община Раднево е с 1.1 пъти по-висока от средната заплата за общината, 2.58 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 1.99 пъти по-висока от средната заплата за областта. Заплатите в сектор „Добивна промишленост” в общината се доближават до средните за този сектор на областно ниво, като са с 1.01 пъти по-високи. 

Данни за Раднево 

Население

18 833 души

Население в работоспособна възраст

 11 300 души

% от общото население

60%

Заетост

11 610 души

Заети в добивната индустрия

47,2%

Пример „Регион Мездра“ (област Враца) 

Безработицата в региона е със 6,3% по-ниска спрямо Област Враца и с 3,8% от референтната община Берковица. Коефициентът на заетост е с 4% по-висок от тази на областно ниво и със 7% по-висока спрямо референтната община. Коефициентът на икономическа активност в Мездра е по-висок с 5% от област Враца и с 4% от община Берковица. 

Както в Област Враца, така и в избрания регион за сравнение – община Берковица, средните работни заплати са по-високи спрямо тези в община Мездра, съответно с 1.5 и с 1.1 пъти. 

В същото време обаче, средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в община Мездра е с 1.66 пъти по-висока от средната заплата за общината, 1.51 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 1.11 пъти по-висока от средната заплата за Област Враца. Средната заплата в сектор „Добивна промишленост” в Община Мездра е по-висока и от средната за същия сектор на областно ниво – с 1.08 пъти.

Данни за Мездра 

Население

19 898 души

Население в работоспособна възраст

11 578 души

% от общото население за общината

58,19%

Заетост

3 294 души

Заети в добивната индустрия

3,8%

Пример „Регион Мадан-Рудозем“ (Област Смолян) 

Безработицата в община Мадан е със 7,7% по-висока от тази в Област Смолян (17,8%) и в община Рудозем е по-висока с 2,6% от тази на областта. Като и при двете общини тя е по-висока от референтната община Берковица съответно с 8,3% и 3,7%. Коефициентът на заетост за регион Мадан-Рудозем е със 6% по-нисък от тази на областно ниво и с 1% по-висок спрямо референтната община. Коефициентът на икономическа активност в Мадан-Рудозем е с 4% по-нисък от област Смолян и е равен на този в община Берковица (62%). 

Както в Област Смолян, така и в избрания регион за сравнение – община Берковица, средните работни заплати се доближават до тези в регион Мадан - Рудозем, като са по-високи с 1.05 пъти и съответно с 1.04 пъти. В същото време обаче, средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в регион Мадан - Рудозем е с 1.74 пъти по-висока от средната заплата за региона, 1.68 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 1.66 пъти по-висока от средната заплата за Област Смолян. 

Известно е, че в ранните години на Прехода минната индустрия на България и в частност – Родопите – е в упадък. Рудодобива в Родопите получи развитие след смяната на собствеността на рудниците в Мадан, Златоград, Рудозем и Лъки и чрез целенасочените инвестиции за възраждане на минните там. 

Данни за регион Мадан-Рудозем      

Население Мадан+Рудозем

20 930 души

Население в работоспособна възраст

13 193 души

% от общото население

63,03%

Заетост

5 299 души

Заети в добивната индустрия

20,68%

Пример „Регион Мирково-Челопеч“ (Област Софийска) 

Безработицата в община Мирково е с 0,1% по-ниска от тази в Област София (12,3%), докато в община Челопеч е по-ниска близо 2 пъти в сравнение с областта (5,9% за Челопеч). Като и при двете общини тя е в пъти по-ниска от тази в референтната община Трън (43,4%). Коефициентът на заетост за регион Мирково-Челопеч е равен на този в София-област и е с 11% по-висок от този в Трън. Коефициентът на икономическа активност в Мирково-Челопеч е с 4% по-нисък от този в област София и е с 3% от този в Трън (60%). 

Средната работна заплата в община Челопеч е по-висока от средната за Област София – с 2.33 пъти, както и с 3.45 пъти по-висока от избрания регион за сравнение – община Трън. Разликите в сравняваните заплати се увеличават, когато се вземат предвид конкретно заплатите в сектор „Добивна промишленост”. Средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в община Челопеч е с 1.03 пъти по-висока от средната заплата за общината, 3.56 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 2.41 пъти по-висока от средната заплата за Област София.

Тук прави впечатление изключителния нетен коефициент на записване на деца в детските градини в Челопеч, който е по-висок от този във всички разглеждани общини и от този на национално ниво. 

Впечатление правят показателите в ръст на механичния прираст и в трите общини – Мирково, Челопеч и Трън. За Мирково положителния механичен прираст е 40,1%, за Челопеч е близо 53% - като и двете са по-високи от този за областта - и за Трън е 33,4%. 

Данни за регион Мирково-Челопеч 

Население

3 970 души

Население в работоспособна възраст

2 276 души

% от общото население

57%

Заетост – Челопеч

1 238 души

Заети в добивната индустрия

948 души

Пример „Регион Ябланица“ 

В този регион със силно изразена безработица, добвината индустрия привлича работещи от населени места, отдалечени на около 70 км от производствените обекти. 

Средната работна заплата в община Ябланица е по-висока от средната за Област Ловеч – с 1.19 пъти, както и с 1.34 пъти по-висока от избрания регион за сравнение – Община Трън. Разликите в сравняваните заплати се увеличава драстично, когато се вземат предвид конкретно заплатите в сектор „Добивна промишленост”. Средната брутна работна заплата в сектор „Добивна промишленост” в община Ябланица е с 2.08 пъти по-висока от средната заплата за общината, 2.79 пъти по-висока от средната заплата в избрания регион за сравнение, както и 2.47 пъти по-висока от средната заплата за Област Враца. 

Данни за регион Ябланица 

Население

5 971 души

Население в работоспособна възраст

3 202 души

% от общото население

53,63%

Заетост

1 139 души

Заети в добивната индустрия

219 души

_______________________

За Българска минно-геоложка камара

Българска минно-геоложка камара е учредена на 09.08.1991 г. от 17 търговски дружества. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват над 90% от промишленото производство в отрасъла и висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН. 

Мисия: Да защитава интересите на своите членове в съответствие с принципите на пазарна-та икономика, устойчивото развитие и етичните норми и стремейки се към основната си визия. 

Визия: Дългосрочно развитие като национално представителна браншова организация на работодателите в минерално-суровинната индустрия в България със значим принос за подобряване на бизнес условията за развитие на отрасъла и социално-икономическия просперитет на страната.

 Девизът на БМГК е: „Силни заедно!“  

 

_______________________

За контакт:

Даниел Киряков

Експерт „Връзки с обществеността“

Daniel.kiryakov@bmgk-bg.org; M: +359 879889242

www.bmgk-bg.org

https://bg.linkedin.com/in/bulgarianchambermininggeology