Дата: 08.08.2017

Източник: в. Сега

Прочетено: 430

Г-н Илиев, от анализа на БСК за българския износ през 2016 г. излезе отлична новина - електротехниката и електрониката излизат на първо място в експортната листа на България, като изпреварват традиционните лидери - петролните продукти, медта, зърнените култури. Дали това разместване не се дължи на ценови ефект - и петролът, и металите поевтиняха?

- Да, спадът на цените на петрола и металите влияе, но във всички случаи в по-малка степен, отколкото положителният ръст на индустриалното производство в страната. Истината е, че от 15 г. в България има ръст на електротехническото и електронното производство. Малко преди присъединяването ни към ЕС имаше бум на инвестициите не само в имоти, но и в промишлеността. Тогава се поставиха основите на ред нови производства на електроника и електротехнически изделия, които се влагат в домакински уреди, в автомобили. Интелектуалният потенциал, който България имаше, до голяма степен се реализира в електротехниката, електрониката и машиностроенето.

Т.е. мнението, което битува години наред, че България изнася предимно стоки с ниска добавена стойност - суровини и материали, а не крайни продукти, трябва да се промени?

- Все още е така, но има преход в положителна посока. Все още не изнасяме крайни изделия под собствена марка, макар че се увеличава броят на производителите, които успяват да го правят. Според мен причината е начинът, по който се разви нашият преход - през декапитализация на индустрията, за съжаление. И потенциалът от гледна точна на трайни активи и човешки ресурс се загуби. България почти от нулата започна от края на миналия век да развива производства. И до ден днешен има прекрасни производственици, които произвеждат страхотни продукти, много по-добри от конкурентните, но не могат да ги продават. Благодарение на чуждите инвеститори, които дойдоха и ни дадоха ноу-хау, освен всичко друго започнахме да придобиваме знание и сами да излизаме на пазарите. Вижте колко много българи вече са регионални мениджъри в международни корпорации. Така че в голяма степен тези ръстове в износа на български машини и оборудване са заради чуждите инвеститори. Но дори в стокови групи като горива и метали има прогрес - България изнася все повече преработени масла и преработена мед, които са по-скъпи от нерафинираните. Чуждестранният инвеститор в Пирдоп направи много - заехме второ място в света по непреработена мед след Чили. Поредица от инвестиции обаче постепенно промениха структурата в тази стокова група - от непреработена към все повече преработена мед и изделия от мед. Дълбочинната преработка на добития метал до продукт, който може директно да се влага в кабели и проводници, премахна парадокса да изнасяме метала мед, а след това да внасяме кабели и проводници. Възстанови се производството на кабели у нас.

Още по-интересното е, че изведнъж България стана втори износител в Европа на злато. Т.е. по-рано с метала мед е излизало и злато, което се извличало някъде другаде. Сега това злато се извлича тук.

При горивата също има интересни промени?

- Първо, износът на горива се увеличава. Второ, все повече изнасяме масла за индустриални цели. Основният производител тук е "Приста ойл". Те хванаха тази ниша и вече са регионален лидер - имат заводи в България, Румъния, Турция, Унгария, отскоро и в арабските държави. Ето ви пример за успешно налагане на собствени продукти на световните пазари.

Според мен основният проблем е работата на ишлеме, като това важи за всички сектори - от текстила и храните, през машиностроенето и електрониката. Дори и ИТ фирмите казват, че 80-90% от продукцията им е по външна поръчка, а не някакъв продукт, който те са разработили и са тръгнали да продават.

Интересно наблюдение във вашия анализ е, че България отчита износ за дадена страна, но тя не отчита съответния внос - като износа на облекла и обувки с азбестови нишки за Полша. Или като тракторите за Румъния, които не присъстват като импорт в румънската статистика?

- Разминаванията може да се дължат на методиките на отчитане, дори при абсолютно почтено деклариране и регистриране. В случая с Полша това е инцидентна сделка и вероятно тези изделия са реекспортирани след това, затова полската статистика не ги отчита. Случаят с Румъния е по-любопитен, защото доколкото зная, Румъния произвежда трактори, а ние - не. Дали са поправяни само тук, не зная. Преди 5-6 години имаше подобен фрапиращ случай с цигари. Над половината от българските цигари отиваха за Того, Африка. А Того, естествено, не отчиташе внос от България.

Къде тогава са отивали тези цигари?

- Вероятно са претоварвани на кораби в Черно море и изобщо не са стигнали до Того.

Защо цигарите изпаднаха от водещите стоки в експортната ни листа?

- Заради руския пазар. Сега големият пазар на български цигари е Ирак. В Русия направихме поредица от грешки и там практически вече няма български цигари - има български марки и оборудване, които са къде купени, къде откраднати от руснаците, но не и наше производство.

Как така откраднати?

- Чрез увеличаване на капитала на съвместни дружества, без българският собственик да знае. Всъщност продължаваме да изнасяме много суров тютюн на листа - четвърти сме в света, за миналата година са реализирани 165 млн. долара. Лошото е, че голяма част от него отива в САЩ.

Защо да е лошо?

- Защото производството на тютюн се субсидира в България с национални средства, а в САЩ тютюните се облагат с много високо мито. И какво става - парите на всички български данъкоплатци влизат в американския бюджет. Подобно е положението с пшеницата, която отива в петролните държави от Близкия изток - при нас тя се субсидира, а те горките, понеже нямат достатъчно пари, си купуват субсидирана, евтина пшеница от нас. Сега виждам, че и биогоривата, произведени от маслодайни култури или дървесни отпадъци, бележат супер ръст в износа - 200% през 2016 г. и над 500% през последните 5 години. А това също е субсидирано.

Оказва се, че храним света с патешки дроб - България държи второто място в света по износ на патешки дроб и месо?

- Всъщност като количества сме №1 в света. Но нашите патешки дроб и месо отиват основно за Франция, там се обработват и Франция става номер едно в света с този продукт.

А какви са тези "временно консервирани" череши, с които също години наред държим второто място в световния износ?

- Веднага след брането черешите се слагат в големи бидони в сироп от алкохол и захар. Бидони заминават основно за Италия и за Австрия. Оттам се продават в три направления - за индустриално производство на сладкиши, за кетъринг и в магазините. Вносните бурканчета с коктейлни череши всъщност са с български плод.

Т.е. поредният български износ, който е по-близо до суровина, отколкото до краен продукт?

- Да, макар че австрийците най-много да ги направят зелени на цвят. Но се забелязват и положителни тенденции. Например от години България е един от най-големите износители на маслодаен слънчоглед в света - през миналата година сме на трето място с износ за близо 410 млн. долара, преди бяхме на първо и второ. Отстъплението в случая е за добро - дължи се на появата на все повече нови мощности у нас за преработване на слънчогледа и производство на олио, като от 5 години вече започнахме да изнасяме олио. Отдавна не се беше случвало. И дори нашите производители на олио се оплакват, че не им достига слънчогледа. Те имат и друг проблем - получават кредити при доста по-високи лихви, отколкото германските им конкуренти, чиито заводи всъщност са в Украйна. Заради евтините кредити германските производители на олио могат да закупят такова количество слънчоглед, което да им стигне до следващата реколта. Нашите не могат да си го позволят - най-много за месец-два напред, и когато дойде януари-февруари, плесват с ръце, защото слънчогледът вече е изнесен.

 А има ли "умни" производства, в които сме водещи в света?

- Сещам се веднага за старозагорска фирма, която преди години започнала да произвежда везни за мляко в кравефермите. След това вградила във везната маслоанализатор, после добавила и анализ на микробното съдържание, като характеристиките може да се следят от компютри. Така постепенно уредът ставал все по-сложен. Той вече е с лидерски позиции на огромния индийски пазар. В България обаче не са успели да пробият.

Малцина знаят, че сме първи в света по износ на радиолюбителска техника, като основен пазар е Китай. И още - всички въздушни възглавници в автомобилите са с български сензори. Водещи сме и в сноубордовете - заводът в Чепеларе дава 25% от световното производство.

С добри позиции в световната ранглиста е българска фирма, създала технология за контрол на достъпа на базата на пръстов отпечатък. Тя е комбинирала технологията със спектроскопия на кръвта и с възможност да се определя алкохолното съдържане в кръвта. Фирмата произвежда такива устройства за автомобили в много страни, включително и в България, при по-скъпи джипове, където двигателят се пуска с пръстов отпечатък.

Наша фирма, утвърдена от години, доставя уникални изделия за космическите и атомните центрове в света. Работи за НАСА, ЦЕРН, китайския ядрен център. Става въпрос за специфични изделия, които работят в екстремни условия - като устройство, правено за НАСА, което работи в Космоса вече 12 години при 6 години гаранция. Това е супер високо квалифицирано производство с малко на брой служители, като в зависимост от поръчката те наемат определени производители за различни детайли по света, включително и лабораториите на Техническия университет в София.