Дата: 07.09.2017

Източник: в. Стандарт

Прочетено: 529

50% от загубите на бизнеса са от бърнаут. Тревожните данни бяха изнесени завчера от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара. Пред "Стандарт" той коментира тези цифри, както и какво трябва да направят компаниите, за да обърнат тенденцията. Томов е завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски" и „Икономика и управление на нематериалната сфера" в Университета за национално и световно стопанство – София.

- Г-н Томов, как дефинирате състоянието "бърнаут"?
- Това състояние още не е определено като медицинско заболяване, за бърнаут се говори от 80-те години, въведено е от американския психиатър Хърбърт Фройденбергер. Това е състояние на висока форма на стрес, проблем, който възниква на фона на междуличностното общуване. Води до прегаряне, изпепеляване, емоционално и физическо изчерпване. Възниква по няколко причини. Едната е стресът в работата в среда на напрежение. В ситуации, когато човек не може да покрие изискванията, когато те са по-високи от неговите възможности, и особено в случаите, когато не е оценен и няма обратна връзка за резултатите от работата му. Когато се чувства недооценен и има конфликти, проблеми в общуването в колектива, в атмосферата на работата, когато има неясни цели и задачи, несправедливи, неетични и некоректни отношения. Това засилва стреса, води до неудовлетвореност и до изчерпване. Човек се демотивира, разочарова се. Има няколко симптома - той се насочва към себе си, започва да счита, че не може да се справи, променя се собствената му оценка. Става пасивен, безучастен, апатичен. Чувства умора, психическа неустойчивост, намален имунитет. Появяват се емоционално-поведенчески проблеми - става раздразнителен, агресивен. Има чувството, че се проваля безнадеждно, изпитва безпомощност и силна вина. Губи емпатията си, не разбира другите хора, не приема чуждото мнение, застава в защитна позиция към останалите.

- Колко процента от работещите страдат от подобно състояние на "бърнаут"?
- Висок процент от хората, които страдат от висок стрес. Стресът по принцип е полезен, човек няма да живее, ако няма стрес. Но когато надхвърли някакви равнища, той става вреден. Има много рискови професии, предимно тези, в които се общува и комуникира най-много с хора - в образованието, медицината, полицията, политиците, журналистите, но се наблюдава практически навсякъде.
Това е голям проблем за работодателите, макар да го подценяват. Има нормативна уредба, свързана с безопасността на условията на труд, работодателят е длъжен да създаде физически, психологически и организационни условия, но това не се изследва в България. Тези социално-психологически рискове на работното място са дори по-значими от физическите опасности. Има изследвания, че 50 на сто от изгубените работни дни се дължат на стрес. Това за работодателите за 2016 г. са някъде около 80 млн. лв. загуби. Държавата е платила 446 млн. за болнични. Отсъствието от работа поради стрес продължава значително по-дълго. Но това е, което можем да измерим. Индиректната загуба е в това, че тези хора нарушават вниманието си, допускат много грешки, деадаптират се и напускат предприятието. Около 30 на сто от напусналите посочват, че изпадат в такова състояние. Характерно е и при трудовите злополуки - 30 на сто от тях са свързани със състояние на стрес и напрежение. 40 на сто от тези хора са опитни, с добро самочувствие, но това прегаряне намалява вниманието им и прецизността и отговорността им. Загубите са много сериозни, но засега внимание на този проблем отделят около 6 на сто от компаниите у нас и то предимно тези с чуждестранно участие.

- Кой е печелившият подход за една фирма в решаването на подобни проблеми?
- Решаването на този проблем може да повиши производителността. Големият проблем на пазара на труда е не само, че не могат да се намерят подходящи специалисти и трябва да ги създаваш, но и ако напусне един качествен и талантлив човек, ти губиш много пари. Проблемът е да се задържат качествените хората. А на "бърнаут" са подложени и хора, които са добре мотивирани и ангажирани с организацията, но пък не получават адекватна обратна връзка, разочароват се. Така че това, което трябва да направи всяка фирма като печеливш подход, е да изследват факторите, които причиняват високия стрес. Те не са само физически фактори. Обикновено това са фактори, свързани с организацията на работа, с начина на оценяване, признаване на приноса, комуникацията вътре в организацията, междуличностните отношения, стила на управление на преките ръководители и мениджъри. Анализът на тези фактори ще покаже, че не са необходими много инвестиции, за да се въздейства върху тях и да се минимизират. Втората стъпка е разработване на програми за минимизиране на факторите. Третата стъпка е информиране на служителите и тренинги на преките ръководители, за да разпознават тези симптоми и да управляват поведението на хората и да комуникират с правилен стил. Това е една тенденция, която измества фокуса от организацията като цяло върху отделния човек - т. нар. управление на преживяванията. Освен пари, служителят иска да се чувства значим, способен, да казва мнението си, да бъде част от екип.

- Кое е важното от гледна точка на служителя?
- Много важна е неговата емоционална култура и интелигентност - той да владее гнева, емоциите си, да мисли позитивно и да не се затваря в негативни чувства. Важна е културата на почивка. Културата на българина на отдих е много ниска - връщаме се от почивка по-скоро уморени, а не отпочинали. Много е важен и балансът с личния живот. Работодателите трябва да бъдат по-гъвкави по отношение на работното време.

- Кои всъщност трябва да се обучат - служителите или ръководният персонал?
- Всички служители трябва да са информирани за факторите, при висок стрес те също трябва да минат тренинги. Внимание се обръща на преките, линейни ръководители на екипи - как да управляват хората, как да организират процесите, включително да оценяват хората.
Факторът хора е много важен в производителността. Много често шефовете са технократи и за тях хората са последен проблем. Мениджмънтът трябва да лансира политики, които ще намалят стреса.
Огромна част от българските работодатели подценяват този въпрос. Около 30 на сто от тях имат политики и системи по управление и само 6 на сто обръщат внимание на "бърнаут". Повечето разглеждат хората като ресурс, който трябва да бъде поевтинен, обслужен, а не обгрижен. Всеки човек работи с 20 на сто от потенциала си, ако той разгърне потенциала си, ще има по-висока добавена стойност.

- Колко са готови да инвестират, има ли го този манталитет сред работодателите?
- Като цяло за българския работодател това са досадни проблеми. 70 на сто не са склонни да финансират подобни програми. Човешкият ресурс дава добавена стойност единствено при подходящи условия. По-важно е да инвестираш в опитните работници, отколкото да обучаваш нови хора. Защото така губиш и средствата за обучение. Сега на пазара физически няма работници. 7-8 000 струва да обучиш един служител годишно, ако той напусн,е ти губиш не само тези пари, но и този човек отива при конкурента.

- Кои са успешните примери в света в този аспект?
- САЩ, Европа, Азия, новите икономики. Икономиката се е променила, станала е икономика на знанието и идеите. Това не е лозунг. Можеш да разширяваш мощностите, за да печелиш повече, но няма да спечелиш, ако нямаш хора, които да измислят нови, по-усъвършенствани продукти, а това е знание, което се превръща в пари. То става корпоративен актив. Дори една опаковка да промениш, тя ще продава продукта по-добре, но това пак трябва да го измисли човек. И всичко това е свързано с хората, с интелектуалния капитал. Това е полезната енергия на хората, потенциала, енергия, която хората са склонни да дадат, ако попаднат в подходяща среда. Да са оценявани, да виждат идеята си бързо претворена в продукт. Компаниите в IT сектора обръщат много голямо внимание и инвестират в такива политики. Делът от средногодишната издръжка при тях в Европа стига до 30 от общите разходи за персонал. Умните компании инвестират милиони срещу състоянието "бърнаут" на служителите си. В България този процент е едва 4-5.