Европа няма никакво морално основание да обвинява Китай, че забрани износа на редкоземни метали – твърди представител на UNEP, екологичната програма на ООН. В интервю за EurActiv, Ернст Улрих фон Вайцзекер посочва, че в ЕС се рециклират под 1% от редица редки метали, които имат приложение във високите технологии. Специалистите на UNEP са на мнение, че нормата на рециклиране на редките метали в ЕС е далеч по-ниска от потенциала.   Проучен е жизненият цикъл на над 60 метала; само една трета от тях имат рециклиране над 50%. В същото време, 34 елемента се рециклират под 1%. Проблемът е, че много от тези метали, които Европа днес изхвърля на боклука, са твърде ценни и търсенето им е високо. На първо място става дума за 17 -те редкоземни метали, но и за лития, който се използва за направата на батерии, за галия, имащ приложение при компютрите и дигиталните камери, за индия, употребяван в компютърните екрани. Специалистите по ресурси в UNEP са недоволни от тази констатация, тъй като много от редките метали – за разлика от други ресурси, са „пригодени да бъдат рециклирани“.   Рециклирането на електронните уреди остава много ниско, за разлика от индустриалните стоки, в които над 50% от желязото, платината, златото и среброто се извличат обратно. В момента Международният ресурсен панел към UNEP подготвя доклад по въпроса, който ще бъде готов за срещата в Рио де Жанейро през 2012 г. В него няма да се правят специални политически препоръки, но според фон Вайцзекер Европейската комисия следва да приложи фискални инструменти за насърчаване на ресурсната ефективност. Представителят на ООН призовава Европа да смени подхода в данъчното си облагане – от труд към ресурси. Но според него скорошно приемане на подобен подход е малко вероятно, поне защото Лондон ще се противопостави на всяка брюкселска идея, намесваща се във фискалния му суверенитет. Въпреки това Вайцзекер е категоричен, че промяната на фокуса в данъчното облагане от труд към ресурси е „много умна“, тъй като ще засили конкурентоспособността на ЕС. Оскъдността на металите, биомасата и други прави „абсолютно разумно“ отправянето на ценови сигнали, с които по-оскъдният фактор се оскъпява, а изобилният фактор поевтинява.   Представителят на ООН изтъква, че опитите на ЕС да постигне ресурсна ефективност с по-високи данъци в сектори като храна, жилища и транспорт, може да има нежелани социални последици за най-бедните, но и за средната класа, притеснена от кризата. Според него по-високата ресурсна ефективност не означава задължително по-скъпи ресурси. Вместо автоматично оскъпяване, фон Вайцзекер предлага на Европейския съюз и в частност на екокомисаря Поточник доказано работещ политически инструмент – така наречената „насъщна философия“, която се прилага на практика в Южна Африка. Същността й е, че количеството енергия и вода, което е насъщно, трябва да е евтино. Ценовият сигнал започва да се усилва чак при количества, по-високи от насъщните. Тоест бедните почти не се засягат от поскъпването на ресурсите. Професор фон Вайцзекер счита, че производителите на автомобили трябва да заложат на иновациите и технологиите вместо на строгите заводски икономии.   Бъдещето на автомобилния бранш е в производството на коли, които консумират по-малко въглеродни горива – например не повече от 1.5 литра бензин на 100 км. В последната си книга „По пет – Трансформиране на глобалната икономика с 80% подобрение на ресурсната производителност“ /2010/ той твърди, че в широки сектори на икономиката е възможно консумацията на ресурси да се свие петкратно. Освен при разхода на гориво на автомобилите, трансформацията е наложителна и в производството на храни, както и в енергийната неутралност на жилищата. За тази трансформация ще са нужни едно или две поколения време, но ако от сега започнем да подаваме сигнал, който да прави енергийната и ресурсната ефективност по-привлекателна в икономически план, след 30, 40 или 50 години ще видим петкратно увеличение на ресурсната ефективност, твърди той.   По този път Европейският съюз може да сложи край на зависимостта си от вноса на нефт и газ. Професор фон Вайцзекер има дипломи по химия, физика и биология. Той е братовчед на бившия германски президент Рихард фон Вайцзекер. Член е на Римския клуб. Носител на японската награда Такеда и ред други отличия. Освен изследванията си върху ресурсната ефективност в цял свят, фон Вайцзекер е автор и на книгата „Границите на приватизацията“.

До 30 ноември компаниите в ЕС, включително и малките и средните предприятия, трябва да дадат информация за управлението на химическите елементи. Това предвижда Европейската химическа регулация REACH. За да видят как върви процесът, на посещение в Европейската химическа агенция в Хелзинки са зам.-председателят на ЕК и комисар по въпросите на промишлеността Антонио Таяни и комисарят по въпросите на околната среда Янез Поточник.   Задължението за регистрация на големите обеми опасни химикали имат и европейските производители, и вносителите на субстанциите. Компаниите трябва да обяснят и как управляват риска, свързан с употребата на химическите съединения. Задължения по REACH имат производителите и вносителите на над 1000 тона химикали годишно. За някои по-опасни вещества обаче задължението за подаване на досиета е при производството или вноса на над 1 тон химикали годишно. След подаване на информацията Европейската химическа агенция ще изготви досие на компаниите. По изчисления на ЕК регулацията обхваща 9 хил. химикали. По време на своята визита двамата комисари отчетоха прогреса при превода на указанията за изпълнението на записаното в REACH. Те отново подчертаха своята подкрепа за проекта, която изказаха и по време на изслушванията в Европейския парламент. Преводите помагат на компаниите, и особено малките и средните предприятия, по-лесно да регистрират опасните субстанции, коментира Таяни.