07.09.2017

ДО

Г-н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Предприети стъпки от национално представителните работодателски организации за отмяна на правото на Министерски съвет по чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда да определя допълнителни трудови възнаграждения, нерегламентирани в действащото законодателство

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

С настоящото Ви информираме за предприети стъпки от страна на национално представителните работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели  (АОБР), за привеждане на чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда в съответствие с чл. 48, ал. 5 на Конституцията на Р България и отмяна на правото на Министерски съвет да определя допълнителни трудови възнаграждения, нерегламентирани в действащата законова уредба.

В тази връзка към настоящото прилагам писмо, изпратено до  народните представители в 44-то Народно събрание, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висши адвокатски съвет, Омбудсмана на Република България и г-н Валери Симеонов, Зам.-министър председател и Председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Приложение: съгласно текста

 

С УВАЖЕНИЕ,                  

ВАСИЛ ВЕЛЕВ
Председател на УС на АИКБ и
Председател на АОБР за 2017 г.,
от името и по поръчение на
АИКБ, БСК, БТПП И КРИБ     


Писмо до Президента на РБ

Писмо до НСТС

Информация от Eurofound относно механизмите за определяне на заплатите в държавите членки на ЕС


04.09.2017 г.   

 

 

ДО 

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ 

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 

КОПИЕ:        

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Г-ЖА МАЯ МАНОЛАВА
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

Относно: Предприемане на законодателна инициатива за отмяна на правото на Министерски съвет по чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда да определя допълнителни трудови възнаграждения, нерегламентирани в действащото законодателство 

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

През изминалите месеци индустриалните отношения и социалния диалог в Република България бяха поставени пред нови предизвикателства след подновяване на дебата за осъвременяване на трудовото законодателство в отговор на фундаменталните промени в пазара на труда след 1989 г,. и изискванията на действащата Конституция на Република България.

Този дебат обхвана и необходимостта от отмяна на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в реалния сектор, като част от многобройните анахронични елементи на негъвкавото трудово законодателство и неадекватна политика по доходите, действащи през последните над двадесет и седем години. Остарялото трудово законодателство ограничава възможностите за откриване на нови гъвкави работни места, наемането на нови работници и служители, вкл. такива, които са в края на своята трудова кариера, с ниско образование и квалификация, от уязвимите и маргинализирани социални групи. Намалява се адаптивността, конкурентоспособността и притокът на чужди инвестиции, основани на гъвкава организация, форми и заплащане на труда, и постигнатите резултати, съобразени със специфичните условия за съответния сектор,  вкл. - превъзлагане (outsourcing), работа на срочен трудов договор, агенции за временна работа, електронни трудови платформи и други съвременни форми на „споделената“, или т. нар. „икономика на сътрудничеството“.

Предложението на работодателските организации за отмяна на задължителния характер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за частния сектор се основава както на практически икономически, организационни и управленски аргументи, така и на убедеността, че законодателството следва да регулира адекватно обществените отношения, съобразно съвременните икономически и социални реалности, като се гарантира преди всичко върховенството на Конституцията спрямо действащото законодателство.

В зависимост от различията в характера и организацията на труда и персоналните способности и мотивация, разликите в постигнатите индивидуални трудови резултати от младите и от дългогодишни работници и служители могат да бъдат значителни. В редица случаи те не зависят пряко от разликата в придобития професионален стаж и трудов опит. Съответно за немалка част от икономическите дейности, заемани длъжности, професии и специалности, дългогодишният трудов стаж и професионален опит могат да се окажат недостатъчни, за да компенсират интереса, трудовата мотивация, енергията, иновативността и производителността, характерни за началото на трудовата кариера на младите работници и служители.

Видовете възнаграждения касаят трайни обществени отношения в трудовите правоотношения и следва да бъдат нормирани на законово ниво, съгласно изискванията на:

  • чл. 48, ал. 5 от Конституцията, съгласно която работниците и служителите имат „право на заплащане, съответстващо на извършената работа, ...при условия и ред, определени със закон“;
  • чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който „Законът е нормативен акт, който урежда … въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба“.

На посочените основания, допълнителните трудови възнаграждения са изчерпателно определени по вид в Глава Дванадесета, раздел III на Кодекса на труда (КТ) и тези разпоредби не регламентират допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

 Това допълнително възнаграждение е нормирано в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г.) по силата на законовата делегация на чл. 244, т. 2 от КТ. Посоченият чл. 12 от Наредбата противоречи на:

  • нормите от Глава Дванадесета, раздел III от КТ;
  •  чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове.

Чл. 244, т. 2 от КТ противоречи на:

  • конституционния принцип на правовата държава, тъй като създава вътрешно противоречие с разпоредбите на Глава Дванадесета, раздел III от КТ;
  • чл. 48, ал. 5 от Конституцията, цитиран по-горе.

Следва да се отчете, че правото на Министерския съвет да определя видовете и размера на допълнителните трудови възнаграждения е регламентирано още в първоначалната редакция на чл. 244, ал. 1, т. 4 на Кодекса на труда (обн. ДВ. бр.26 от 01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г.). Към датата на приемането му, текстът не е бил в колизия с действащата Конституция от 1971 г., съгласно която „Трудът се възнаграждава в зависимост от неговото количество и качество“ (чл. 40), без да посочва изрично видът на нормативния акт (законов или подзаконов), с който се регулира тази материя.

Съгласно § 3 на Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията от 1991 г., разпоредбите на заварените закони се прилагат, само ако не й противоречат. Народното събрание е следвало да отмени тези разпоредби на заварени закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията в едногодишен срок от влизането й в сила. Текстът, регламентиращ правото на Министерски съвет да определя видовете и размера на допълнителните трудови възнаграждения е следвало да бъде отменен като противоречащ на Конституцията, още с редакцията на чл. 244, т. 1 на КТ от 1992 г., с която се премахва възможността Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи да „регулират размерите, нарастването и съотношението между трудовите възнаграждения на различните категории работници в национален мащаб“.

В тази връзка, с настоящото се обръщаме към Вас с настояване да упражните правото си на законодателна инициатива за отмяна на разпоредбата на чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда, в частта с която на Министерски съвет се предоставя правото да определя „видовете ... на допълнителните трудови възнаграждения …. по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс“, като противоречаща на чл. 48, ал. 5 на Конституцията на Република България.

Заплащане от типа на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в частния сектор, може да бъде уредено по диспозитивен начин, като право (а не като задължение) на работодателя. До колкото я има изобщо, такава е практиката в ограничен брой случаи в някои държави членки на ЕС (т. нар. Seniority pay opt out). Начисляването и изплащането на допълнителни възнаграждения в частния сектор е свързано с трудовото представяне на работника или служителя, т. е. с “извършената работа“ по чл. 48, ал. 5 от Конституцията, а не с условията на труда или с други изисквания, които не произтичат от международни договорености, приложими към вътрешното право на Република България (ратифицирани конвенции на МОТ, правни актове на ЕС и др.). То следва да се регламентират само и изключително чрез вътрешно фирмените правила за организация на работата и заплащането, а при наличие на договореност - и чрез споразумения в рамките на фирменото и браншово колективно трудово договаряне.

Съобразяването на основния трудов закон,  конкретно на чл. 244, т. 2 на КТ с изискванията на Конституцията ще стимулира кариерното развитие, ученето през целия живот, трудовата мотивация и социална интеграция на младежите, безработните лица и основна част от лицата извън работната сила (т. нар. обезкуражени лица, лица от уязвимите социални групи, жени и учащи се младежи и др.). Те ще могат получат убедеността, че от основна важност са постигнатите качествени и количествени резултати и инициатива при полагане и заплащане на труда, а не други в т. ч. имагинерни или субективни фактори.

            Като отчитаме многократно заявените намерения за реформиране на икономическата среда за по-справедлив и ефективен пазар на труда, изразяваме очакванията на българските работодатели, на членуващите браншови и регионални работодателски сдружения и предприятия, да предприемете всички необходими стъпки за своевременно внасяне на законодателно предложение за отмяна на правото на Министерски съвет по чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда да определя допълнителни трудови възнаграждения, по съображенията, изложени по-горе.

В зависимост от своевременното и адекватно решаване на този въпрос, при необходимост ще се обърнем с допълнително предложение към всички правоимащи институции за сезиране на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда в частта на правото на Министерски съвет да определя „видовете … на допълнителните трудови възнаграждения …. по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс“.

                                              

     С УВАЖЕНИЕ,

 

     ВАСИЛ ВЕЛЕВ
     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ 

     БОЖИДАР ДАНЕВ
     ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК 

     ЦВЕТАН СИМЕОНОВ
     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БТПП 

     КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ
     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИБ

 


АОБР информира президента Радев за предприетите стъпки относно отмяната на т.нар. клас
Добави мнение