Дата: 05.10.2012

Източник: economymagazine.bg

Прочетено: 2276

 

Категорично отричам да е имало споразумение за цените, казва Савина Влахова, председател на Съюза на мелничарите в България

- Госпожо Влахова, как бихте коментирали подозренията в анализа на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), че производителите на брашно са се договаряли за цените през втората половина на 2010 г.?

Първо, искам да отбележа, че не съм чела нищо за цените. Не знам какво е публикувано.

Второ, категорично отричам наличието на каквито и да било картелни споразумения между различните предприятия. Подобни договорки не е имало нито 2008 г., нито 2010 г. Споразумение не е възможно заради голямата конкуренция, която има в сектора.

Проблемите в бранша стоят, необходими са и анализи. Друг е въпросът кой може да ги направи компетентно, така че да се видят действителните причини за каквото и да било.

Важно е да се отбележи, че в България се продават брашна на най-ниските цени в целия Европейски съюз (ЕС), а цената на суровината е на международни цени. Мелничарите нямат избор и са принудени да купуват на високите международните цени.

Има нужда от анализ, от диалог, така че да може производството да остава и да се развива, а не да фалира и да се ликвидира. Достатъчно е да има лоялна конкуренция и лоялна бизнес среда. Това означава ликвидиране на сивата икономика, край на кражбите на ДДС и равнопоставеност на пазара. В тази насока има доста положителни инициативи. Една от тях е именно анализа на сектора. Макар и още да не съм се запознала с него, това е много добра инициатива.

Това, че се говори за политика за повишаване на доходите е чудесно. Дори заетите в нашия бранш имат нужда от повишаване на доходите – те също са потребители на пазара на други стоки. Трябва да потърси начин добавената стойност да остава в страната.

Всичко това идва да покаже, че няма как да става дума за споразумения, картел или каквото и да било непазарно определяне на цените. Картелно споразумение означава принудително налагане на високи цени – къде са тези високи цени, които са наложени, като и до днес цената в България е наполовина по-ниска от тази в Европа.

- Предположението на антимонополния орган е, че цената на брашното е скочила много повече от цената на основната суровина пшеница. Имало ли е подобен момент?

Не знам къде са намерили това далеч по-голямо повишение, не знам на какви цифри са се позовали. Това е проблем на конкретен анализ. Когато ни бъдат представени точни цифри, на база на които се стига до този извод, можем да говорим по-подробно. А не да се говори общо. Аз лично не виждам много по-големия ръст на брашното спрямо пшеницата.

Категорично отричам да е имало споразумение за цените!

- Очакванията за продължаващ ръст на пшеницата през 2010 г. не са ли довели до изпреварващо повишаване на цените на брашното?

Формирането на цените е политика на всяка фирма - според нейните възможности, кредитен ресурс, оборотен капитал... много, много фактори може да влияят върху формирането на цената. За да се правят подобни общи изводи, най-малкото трябва да има доказано еднакви цени на различни предприятия, което, обзалагам се, не е така.

- Споменахте сивата икономика... как се отразява тя на вашия бранш?

Сивата икономика е бич за българското общество. Тя ясно и сигурно води лоялните фирми към фалит. Те са тотално неконкурентоспособни. Докато един не плаща 20% ДДС, а друг плаща... кой има конкурентно предимство? Естествено, този, който не плаща. Бичът за българската икономика са фирмите фантоми и неплатеното ДДС.

- Вие, на ниво асоциация, предприели ли сте мерки да се намали този дял?

Предприемат се мерки дори на правителствено ниво. Друг е въпросът как надолу по веригата се прилагат тези мерки. Системата надолу не функционира правилно и не оправдава очакванията. Щетите са за бюджета и легалния бизнес, от което и за цялата нация.

- Какви са прогнозите ви за цената на брашното с оглед последното повишение на цената на пшеницата?

Никакви прогнози не мога да дам. Това е работа на маркетинговите агенции.

- Защо не искате да давате прогнози?

А защо трябва да давам...

- Защото се предполага, че високата цена на пшеницата вероятно ще окаже въздействие и на брашното...

Стоковите борси по света в момента са подвластни на факта, че капиталите от фондовите борси се насочиха към стоките. Това е ясно на всички. Този факт, а също търсенето и неблагоприятните климатични условия през тази година движат цените, но едва ли някой може да се наеме да даде точна прогноза.

- Кой фактор тежи повече при определяне на цената на брашното – стойността на пшеницата или ниското потребление?

И двата фактора са еднакво важни. Единственият начин да се елиминира ниското потребление е износът. Българските мелнични предприятие не са традиционни на световните пазари. За съжаление тази традиция е от много години.

Готови сме на диалог, готови сме да вземем мерки, за да не е ощетен българският потребител. Но не трябва да се ощетяват и предприятията.