За възможностите и пречките пред китайските инвеститори у нас вижте какво сподели пред Economy.bg Иван Тодоров, председател на Българския център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай.
Иван Тодоров е председател на Българския център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай. Той е изпълнителен директор и мажоритарен собственик на компанията „Тодоров”, която произвежда бутикови вина. През 1990 Тодоров създава „ИРИС Интернешънъл” и до 1998 управлява дейността на фирмата. От 1998 до 2002 управлява строителната компания „Линднер Ирис”. През този период ръководи изпълнението на големи чуждестранни проекти в България.
Българският център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай е създаден в края на миналата година. Организацията с нестопанска цел работи от българска страна за развитие на инвестициите, търговския оборот, туризма и обмена на информация между физически, юридически и институционални лица от Китай и България.
Потърсихме г-н Тодоров по повод Българо-китайския форум за инвестиции и туризъм Discover and Invest in Bulgaria, който Българският център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай организира на 28 май в Пловдив заедно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на външните работи, Българската агенция за инвестиции и община Пловдив.
Г-н Тодоров, какво пречи на развитието на Българо-китайските бизнес отношения?
Ние имаме някакви традиции в отношенията. Винаги във всички срещи казваме, че България е втората държава, признала Китай, но извън всички масови политически и дипломатически приказки трябва да се стигне наистина до някакво развитие на бизнес отношенията. И именно затова правим този форум, за да можем да поставим началото в истинските бизнес отношения между България и Китай, защото първо трябва да се изгради доверие.
Трябва да се убедят китайските партньори и инвеститори, че България наистина е една държава, на която си заслужава те да обърнат внимание и да инвестират в нея. Да ги убедим, че България е вратата към Европа за китайските инвеститори. Не трябва да забравяме, че България е в конкурентни отношения с 16 държави от Централна и Източна Европа за китайските инвестиции. Миналата година на 26 април във Варшава беше организирана среща между китайския министър-председател и правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа. И в момента има една скрита конкуренция между всички тези държави коя да бъде по-активна, за да привлече инвеститорски интерес от Китай.
Това, което ние забелязваме като недостиг от страна на България е, че страната ни няма проекти, с които да застане пред китайските инвеститори, т.е. няма достатъчно добри подготвени проекти. От една страна, българските компании имат идеи за проекти, като някои от тях имат готовност с проекти, но при тях до момента не е стоял въпросът да се презентират пред чужди инвеститори. Всяка една компания търси индивидуално своя път, всяка компания търси своя собствен партньор инвеститор, но ако ние не дадем малко по-голяма публичност и гласност, няма да достигнем до масовия бизнес.
Държавата ни като такава няма изготвени проекти, които могат да бъдат представени пред чужди инвеститори. Тя има някаква готовност по някои проекти, но това са проекти, които се финансират по програми на Европейския съюз (ЕС). Проектите, които не се финансират от ЕС, но могат също да бъдат представени пред чужди инвеститори, не са разработени. По време на многото срещи, които сме правили с китайски партньори, в това число и с инвеститорски интерес или с техни държавни организации или организации, които са на местно и общинско ниво, ние не можем да им презентираме проекти, които са на национално ниво. Има някои проекти, които се показват, но няма цифри при тях. Няма никакви икономически показатели, а без тях това не се нарича проект.
Именно затова една от целите на форума е да се срещнат страна със страна, както и български компании, които имат проекти с ясни икономически показатели, да застанат пред китайски инвеститори, които търсят подобни проекти.
Всъщност Българският център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай и като партньор на българското правителство има за цел да изгради този мост на доверие между българските и китайските инвеститори. Ние имаме вече заявени интереси за значими проекти, които са поставени на масата от китайските партньори.
Какви са тези проекти?
Имаме предложение за създаване на икономическа зона в рамките на територията на държавата. Тя е организирана по друг начин и е на много по-голяма територия и не може да се изгради само на едно място. Имаме някаква визия. Имаме писмено предложение от китайска страна. Тяхната оценка е, че между три и пет години, ако този проект получи подкрепата на българското правителство, брутният продукт на тази икономическа зона ще достигне до 10 млрд. евро. Има проект и за създаване на център за китайски стоки, има проект за създаване на текстилен център, който да бъде като логистичен център за Европа.
На какъв етап са проектите?
В момента те са внесени в Центъра от страна на китайските инвеститори. От тук нататък ние официално ще внесем проекта за икономическата зона да бъде разгледан от българското правителство и съответно, ако е необходимо да бъде подложен, а то вероятно ще се наложи, да мине под някаква форма на законодателство през българския парламент.
В какъв срок виждате реализацията на този проект?
Китайските инвеститори са готови на следващия ден да внесат няколко десетки милиони евро като гаранция или депозит, че те са готови да инвестират в този проект. Сроковете зависят от българската страна. Сроковете не зависят от китайската страна, защото те са готови и чакат отговор от българското правителство. За съжаление досега просто нямаше пред кого да внеса проекта, защото е необходимо да има правителство, което да вкара проекта за разглеждане от парламента.
Колко китайски компании очаквате да вземат участие и от кои сектори ще бъдат те?
Има регистрирани над 130 китайски участници. Фирмите са от почти всички сектори. Има 16 компании от строителния сектор и в сектора на недвижимите имоти. Други 6 или 7 компании са от високите технологии. Около 36 компании от туризма и от сектора на услугите също са заявили участие. Ще пристигнат и представители на търговските офиси на провинции и големи градове в Китай. Има около 7-8 компании и от хранителната индустрия. Има и от сферата на финансовите услуги.
Очаквате ли на форума да се вземат конкретни решения за инвестиции у нас?
Възможно е. Например планираме една среща между партньорите от китайска страна, които са заявили желание за създаване на център за китайски стоки, с Международния панаир Пловдив. За мен успех ще е дори да се постави начало на разговор в осъществяване на тези проекти. Ние планираме втори подобен форум през есента в Шанхай, където вече ще бъдат презентирани по истински начин българските компании с конкретните проекти.
Как България може да привлече още интереса на китайската страна към инвестиции у нас?
С много по-ясни проекти и по-добра подготвеност. Това е единственият начин. Законодателството и по-конкретно Законът за инвестиции според мен е много добре конструиран. Когато говоря за такива преференции, които ще се искат от китайските инвеститори, за създаване на една икономическа зона, те вече обхващат това, което го има като законодателство може би с някои допълнения, но това вече създава нещо по-различно. Тук вече се говори за много по-мащабни инвестиции, които искат своите допълнителни гаранции.
Именно в това е разликата, когато се поставя въпросът за този проект или се канят индивидуални инвеститори, които могат да дойдат. Например има вече прекрасни възможности и в зоната в Божурище, и в индустриалните зони, които са разработени около Пловдив. Там всеки инвеститор може да дойде и да започне да строи своето предприятие. Законът позволява и дава съответно много добри възможности и облекчения. Така че от тук нататък е необходимо от наша страна да има повече инициатива, да има по-ясни и по-обективни предложения за партньорства.
Китайските инвеститори са все още непознати у нас? Какво трябва да знаем за тях?
Китайските инвеститори са много внимателни. Те подхождат много внимателно. Трябва да бъдем спокойни. Трябва да се научим на търпение, когато преговаряме с тях. Трябва да ги убедим наистина в ефективността на проекта, който им се предлага. Не трябва да очакваме, че те просто ще си затворят очите и ще тръгнат да инвестират.
Трябва да се изгради някакъв мост на доверие. И ако се изгради този мост на доверие, тогава може и да са склонни на компромиси и на различни варианти, но при тях е много важно отношението, с което ще бъдат посрещнати. Ако усетят елемент на това, че съответният партньор от българска страна иска да се отърве от този проект или виждат някаква доза неискреност, те ще се държат по същия начин и няма да има сделка. Може да направят и десет срещи и накрая да няма сделка. Може да има две срещи и да се стигне до сделка. Доверието е изключително важно.
После обективността в отношенията и в проектите. И за последващите отношения е важно, това, което е поето като ангажимент, да бъде изпълнявано. При тях елементът на несигурност и на недоверие, независимо че казват: „Да, вярваме във всичко, което ни се казва”, ще стои дълго време, докато наистина им се спечели по някакъв начин доверието.
А доколко Китай познава българския пазар?
Китай не познава българския пазар. На всички китайски инвеститори, които идват в България, им става ясно, че те не идват заради българския пазар. Българският пазар е нулев в сравнение с тях. Защото при население от 7.5 млн. души, населението, което потребява и ефективно работи, е около 2.5 млн. души. Нито един китайски инвеститор няма да дойде у нас заради потреблението в България и това е ясно. Именно заради това ние говорим по друг начин за България – България като врата за Европейския съюз. Това е нашият лайтмотив.
Това е нашата презентация пред Китай. Защото възможностите за инвестиции в Централна и Западна Европа са изчерпани. Единствено, ако искат китайските компании да продължат да инвестират в Европа, шансът им е да инвестират в страни като България и другите страни от региона. Важното е дали ние ще ги привлечем в България и това е нашата цел. Те, идвайки в България, опознават страната ни. Харесват основните български продукти и това е нещо, към което ние трябва да ги насочваме. Основните продукти, с които те първо се срещат, харесват им или са чували, това са българската роза и козметичните продукти на тази основа.
Също така млечните продукти, които в момента дори китайското правителство стимулира консумацията на млечни продукти, което може да се окаже стимул или подкрепа за българските предприятия от този сектор. На трето място ще спомена и българското вино. Китай и азиатският пазар са може би единственото място, където българските винопроизводители не са се компрометирали все още.
Защо България трябва да се насочи към пазара в Китай?
Според мен не е много голям изборът на българският бизнес. Българските компании, които произвеждат някакви видове продукти, които имат нужда от масов пазар, трудно могат да влязат в ЕС. По една или друга причина нишите там са вече запълнени. Освен това търговските вериги, с които се работи, до такава степен унищожават българските производители като отстъпки и в ценово отношение, че българските производители не могат да стъпят на европейския пазар поради ред фактори и причини, които пречат на това.
Руският пазар в момента също е масово атакуван от производители от ЕС и от други държави, които имат стимул в експорта, т.е. държавата е експортно ориентирана и стимулира компаниите, които изнасят. В този смисъл като възможни пазари на българските производители остават азиатските пазари – Китай, Индия, Виетнам. Затова считам, че българските производители трябва да бъдем агресивни към този пазар, да бъдем много активни и да намерим своето място.
Защото тези пазари в момента ни приемат много благосклонно. Те са готови да ни приемат. Въпросът е само да има възможности за обезпечаване с достатъчни количества, т.е. трябва да се намери форма на обединение на българските производители и начин на презентиране на българските продукти. И като говорим за създаване на център за китайски стоки в България, така ние мислим за създаване на подобни центрове и за презентиране на български стоки в Китай.
Това, което в момента сме започнали и вече имаме заявки, е да бъдат масово презентирани българска козметика, българско вино и млечни продукти, т.е. това е с което се стремим да градим имиджа на бранда България в Китай и азиатските държави. Ако изградим положителен имидж на България, смятам, че тогава ще намерим място и за множество други български продукти на китайския пазар.
Отворен ли е Китай за нас?
Да, бих казал, че Китай е отворен, но ние трябва да бъдем по-агресивни. Именно затова на този форум е организиран инфотур, който се финансира от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. За всички китайски туроператори е организиран безплатен инфотур из страната. Ще бъдат представени туристическите възможности на България и да може туроператорите да могат да вкарат България като една възможна дестинация. Защото китайските туристи в момента ходят предимно в страни като Италия, Франция,
Германия. България още не е включена като туристическа дестинация в Китай. Този форум и следващите, които ние ще организираме, ще са насочени към това да привлечем интереса на китайските туроператори към България, като започнем да включваме България като една втора дестинация в туристическите маршрути. Например, ако китайски туристи искат да посетят Турция, да посетят и България. Ако посещават Гърция, да посетят и България. Впоследствие може да посещават вече и по-дълго България.
