Дата: 26.05.2014

Източник: 3e-news.net

Прочетено: 1635

Г-н, Димитров, защо за пореден път парите на Здравната каса няма да стигнат за болниците, очакваме лекарски протести?

Затова има няколко обективни фактора. Първият е, че през последните години държавата необосновано намалява своята приходна част в общия бюджет на здравеопазването. Ако през 2008 г. държавата е участвала с  921 млн. лева за формиране на бюджета, през 2014 г. тя участва с 542 млн. лева. Всичко останало е за сметка на вноски в здравноосигурителната каса. Ако през 2008 г. бюджетът на Министерство на здравеопазването е бил 698 млн. лева, то през 2014 г. е 359 млн. лева. Това означава, че държавата се оттегля от сектора.

Втората причина е, че през последните години необосновано в Здравната каса се прехвърлиха много дейности, които досега финансираше Министерството на здравеопазването като хемодиализа, Спешна помощ, голяма част от лекарствата без с  това да се увеличи бюджета на Здравната каса.

Третата причина е, че държавата допусна необосновано  последните години да се разкрият много болници в страната. Само в София новоразкритите болници са повече от 50 на сто от старите. 30% от болниците са частни болници. Да, частни болници се откриха, но само в големите градове- София, Варна, Пловдив, Пазарджик и малко в Плевен. Получи се свръхконцентрация на болнична помощ. Така в малките населени места болниците не работят ефективно, там няма лекари, няма достатъчно оборудване. Човек отива в тази болница, правят се разходи, не го излекуват. Тогава по естествен път го пращат в големите болници. Така за една и съща болест се плаща най-малко два пъти. От една страна тези болници искат пациенти, защото трябва да съществуват, но нямат възможности да ги лекуват.  По наши данни около 53% от населението в България се лекува в София.  От една страна София е естественото място за лекуване, от друга София лекува тежките случаи, които изискват много пари и много медикаменти. Всичко това по веригата прави пари. Оттам идват и неоправданите разходи. Не е нормално в държава, в която населението намалява годишно  с 40 000 души, лекарите напускат България, да увеличаваме броя на болниците. Освен това съществува голяма корупция и нелоялност на лекарите при изписване на лекарства, консумативи и при лечение.

Как оценявате намерението министърът едностранно да решава за създаването на нова болница още на инвестиционно намерение?

Това е добра идея. Но е късно. Болниците са направени. Има още една тенденция. Болници се разкриват само за дейности, за които има голяма печалба. Не се откриват за педиатрия, за рехабилитация, а се откриват за кардиохирургия,  инвазивна хирургия, модерно е сега да се откриват онкологични болници. Създават се болници само по скъпите пътеки на касата, което я източва и не дава възможност да се отделят достатъчно пари за болничната, доболнична и специализирана помощ. Така че за ръста на разходите главно за болнична помощ има много обективни, но и много субективни причини.

Много е дискусионен въпроса дали цената на клиничната пътека трябва да се определя от технологията и технологичното равнище на болницата . Има две тенденции щом трябва да се направи качествена манипулация навсякъде цената да бъде една и съща. Другата логика е как ние ще стимулираме високотехнологичните болници, ако не им даваме повече пари. Означава ли, че при това заплащането на клиничните пътеки да имаме едно и също равнище на технология постоянно.  Това обаче не се отчита. Затова става причина да се появят т.н. формални и неформални доплащания, които са много високи.

У нас не се отчита реално колко струва дадена дейност. Всичко, което държавата не може да финансира е за сметка джоба на българина. Ако през 2007 г. за здравеопазване един човек е плащал 134 лева отделно от здравната вноска, през 2012 г. тази сума вече е 212 лева. Увеличението е 58%. В същото време неговите доходи са се увеличили с 39 на сто. Разходите му за храна само с 26 на сто. Така от една страна човек намалява разходите си за храна, за да има здравеопазване. Но той продължава да пие и да пуши цигари, защото за този период разходите му за алкохол и цигари са се увеличили с 34%. Сумата, която даваме за цигари и алкохол е 2,1 млрд. лева, а парите за здраве, които плащаме като вноски в Здравната каса заедно с различните трансфери от бюджета са 2,6 млрд. лева. Парите, които даваме за цигари и алкохол са приблизително толкова колкото даваме за здраве. Това показва каква е здравната култура на населението.

Вече споменах, държавата прави трансфер за 4, 4 млн. души- пенсионери, деца, ученици и други. Но тя през годините не променя величината на трасфера, той остава един и същ независимо че определящите фактори като среден осигурителен доход се променят. Държавата лъже. Освен това внася много малко пари. Защото здравната вноска, която се плаща за едно дете е 16,20 лева, а на един пенсионер е 22 лева. С 16 лева на година на месец или 210 не може да лекуваш едно дете? Докато средната вноска на реалния бизнес е 61 лева. Реалният бизнес осигурява само 30 на сто от хората в Здравната каса. Тук се появява парадокса-  30% от хората, които се осигуряват в Здравната каса осигуряват издръжката на останалите 70%.

Какво предлагате?

Държавата трябва да плаща толкова колкото внася и бизнеса- 8% здравна вноска. Тогава бюджетът на касата ще се увеличи почти два пъти. По наши данни 65% от разходите, които прави Здравната каса са за децата от 0 до 16 години и за хората над 65 години и това е нормално. А за тях се дават само 30% от парите на Здравната каса. Така не може да продължава. Засега държавата мълчи по въпроса. Това, което ще се направи според мен мен е че в следващия бюджет държавата ще увеличи вноската за децата. Това означава около 200 млн. лева повече. Това няма да е нещо особено, но е приятно. Ако това не започне да се случва касата няма да издържи. Получава се така че колкото по-малко пари се дават толкова населението става по-болно. Раждаемостта намалява, възрастната част от населението се увеличава. Касата ще изпадне в много тежко финансово състояние. Тя е обречена да изпадне в такова положение ако продължаваме с тази политика. Необходима е въобще цялостна реформа.

Кои са първите две стъпки, от които да се започне?

Първата стъпка е държавата да плаща толкова колкото трябва да плаща. Проблемът обаче не е свързан само с финанси. Проблемът е свързан с организация. Вместо да наливаме много пари в една голяма Здравна каса и тя по силата на своя голям обем да не може да отделя внимание на всички хора. На върха на пирамидата стоят болниците и лекарите, човекът стои отдолу- ние за него не говорим. Сега вие казвате ще има лекарски протести, а ако има протести на хората. Но хората търпим, а пирамидата трябва да се обърне обратно. Не се мисли за хората, в момента се мисли повече за болниците как да оживеят, а не за хората, че са болни. Това е сбъркана логика. Това не може да продължава повече така.

Предложението ни е да се създаде един минимален пакет, който Здравната каса да покрива. Оттам нататък хората да се осигуряват в т.н допълнителни фондове. И всеки фонд да се грижи за хората. Ако не си доволен от даден фонд може да се преместиш. Здравният фонд е заинтересован да има повече клиенти. Щом е заинтересован, той ще се грижи за всеки. Тогава няма да се разправяш с болницата и да молиш лекарите, а ще отидеш в здравния фонд и ще кажеш ще ви напусна ако не се грижите за мен. Тогава тези фондове, които стоят с част от вноската ти и плащат на болницата, ще й кажат вие не лекувате моите хора добре, надписвате много, няма да пращам повече мои хора тук. Тогава болниците губят приходи и за да привлекат повече клиенти ще трябва да се стегнат.

Тази роля в момента би трябвало да изпълнява държавата?

Ние от държавата сме видели какво прави. Трябва да има интерес от някой да го прави, държавата очевидно няма такъв интерес. Този интерес биха имали тези фондове. Така е и в Европейския съюз.

Няма ли опасност тези фондове също да злоупотребяват с нашите вноски?

Не няма, ще кажа защо. Аз съм бил заместник-министър на здравеопазването, заместник-началник на Военна болница по икономическите въпроси и съм бил главен изпълнителен диретор на такъв фонд. Разликата  е огромна. Като знам, че имам 10 000 осигурени души и ако не ги обслужа ще ме напуснат и другата година няма да ми направят вноски, аз фалирам. Ще се старая ли? -Много, много при това. Така се създава конкуренция. Тогава вече няма да има подкупи, ще кажеш, аз си правя вноската към Здравната каса и не ме интересува.

Тази година трябва да се вземе решение дали ще се замрази отново или ще продължи плавно да се увеличава възрастта за пенсиониране? Какво смятате Вие?

От следващата година или ще продължи да се увеличава или ще остане на това положение.

В момента Консултативен съвет към министъра обсъжда възможностите. Според мен осигурителният стаж не трябва да се замразява, ако се замрази няма да има пари в Здравната каса. Вторият въпрос е да се реши кога ще се изравнят възрастта за пенсиониране на мъжете и жените. Ние сме подписали Конвенция с ЕС това да се случи до 2020 година, но това няма как да стане. Третото нещо е възрастта трябва да се увеличава, но въпросът е с какви темпове. Ние предлагаме увеличението на пенсиите да бъде свързано с увеличението на средната продължителност на живота за определен период от време. Ако за пет години средната продължителност  се увеличава със средно 2 месеца и увеличението на възрастта за следващите пет години да бъде с два месеца всяка година. Това е обективен критерий. А не с промяната на министри и правителства критериите да се променят. Решението за увеличаване на възрастта за пенсиониране ще има до края на септември, защото трябва да се отчете в бюджетната рамка. Възрастта ще се увеличава и трябва да се увеличава осигурителния стаж. В Германия сега също правят реформи, увеличаването на възрастта ще става вече по-плавно, но са категорични за ръста на осигурителния стаж.

Основен проблем в осигуряването е, че работниците не се осигуряват на пълната заплата? Как бизнесът може да се задължи  не само със закон да вкарва необходимите осигурителни вноски, но и реално да го прави?

В този въпрос има две страни. Първата страна е бизнесът, който има вина. Много фирми не осигуряват работниците на реалната заплата. Но главният виновник е работника. Той се съгласява, не си плаща осигурителни вноски в реален размер. В същото време протестира, че майка му, баща му, баба му, дядо му не получават голяма пенсия. От къде да дойдат парите. Трябва някой да ги внесе. И от двете страни трябва да има лоялност. Другото нещо, което трябва да се случи е системите да станат привлекателни. Ако здравноосигурителната система е привлекателна хората ще си плащат вноските и шари ще има. Същото нещо е с пенсионното осигуряване. Ние имаме много ниска осигурителна култура. Ние не мислим за бъдещето си, решаваме вместо да платим здравни вноски да си купим два gsm-a. Годишно за мобилни телефони плащаме толкова колкото е бюджета на Здравната каса- 2 млрд. лева. Значи 4 млрд. лева отиват за пиене, за цигари, алкохол и телефони. Както при работниците, така и при работодателите има бракониери. В големите фирми всичко е редовно, това няма как да се случи. Но когато работникът каже искам да ме осигуряваш на реален доход- работодателят може да не го наеме или да се съгласи ако си ценен да го направи.

Работодателят се регулира от органите. А работниците трябва да почнем да възпитаваме още в училище и университета. По същество в закона е записано, че е задължение на работника и работодателя да правят вноски, работодателят е задължен да ги внася. Но работникът също има задължение да прави вноски. В момента има предложение работодателят да лежи 3 години затвор ако не плаща осигурителни вноски, а работникът ще носи храна в затвора. Фирмата ще бъде закрита. Въпросът трябва да се разгледа двустранно. И работникът да носи своята отговорност. Е няма да лежат в една килия разбира се. Моя студентка наскоро в една от лекциите заяви, че няма да си прави вноска защото няма да дожиее до пенсия. Няма такава опасност. Само за сведение. Жените живеят поне 20 години след пенсия и получват средно 20, 2 месеца пенсия, мъжете получават по-малко- 16 години.