Дата: 23.02.2015

Източник: в. Сега

Прочетено: 795

В почти половината от индивидуалните партиди за втора пенсия на българите, родени след 1959 г., миналата година не са внасяни осигуровки. Около 1.6 млн. партиди съществуват, по тях има някакви пари, но миналата година не са постъпвали вноски. Това показва сравнението на данните на Националния осигурителен институт за броя на осигурените за миналата година и на Комисията за финансов надзор за хората, които имат партида в частните фондове. Според експерти сметките без движение са на хора, останали без работа, неактивни българи, емигрантите ни и др.

Според НОИ през миналата година осигурените българи от трета категория, родени след 1959 г., са били 1 680 786 души средно на месец. Към тях трябва да се прибавят и родените след тази дата самоосигуряващи се - малко над 185 хил. души средномесечно. Така всички българи, родени след 1959 г., които са се осигурявали м.г., са били 1 865 894 души. Според данните на КФН към края на декември обаче за втора пенсия трябва да са се осигурявали 3 421 468 души. Това е броят на индивидуалните партиди на всички хора в деветте универсални пенсионни фонда, или разликата с осигурените на НОИ е близо 1.6 млн.

Причината за огромната разлика е, че веднъж разкрити, партидите в частен фонд остават, докато хората не навършат годините за пенсия, независимо дали по тях продължават да се превеждат осигуровки или не. Дори и хората да останат безработни и прекъснат за известно време осигуряването си, техните партиди се пазят и парите по тях трябва да се инвестират. Според данните на НСИ безработните българи към края на м.г. са 354 500, като само тези без препитание повече от една година са 227 хил. души. След като се върнат обаче на пазара на труда, работодателят продължава да внася 5-те процента вноска в същата партида, не може да има две партиди на един и същ човек, обясни пред "Сега" шефът на асоциацията на дружествата Никола Абаджиев. Той призна, че разликата се дължи и на емигрантите ни - които някога са се осигурявали у нас, но са напуснали страната. Техните партиди също се пазят, но няма данни колко са те.

Същата е картината и с професионалните фондове, където работодателят е длъжен да осигурява работещите тежък труд. Според НОИ м.г. в професионален фонд са внасяли осигуровки 89 692 работници от първа и втора категория средно на месец. Според данните на КФН за ранна пенсия към края на м.г. се осигуряват 254 555 българи в първа и втора категория труд. Тоест в близо 1/3 от индивидуалните партиди не е постъпил нито лев м.г. Тук проблемът е още по-сериозен, защото има работодатели, които не внасят пари по партидите на служителите си, съответно те след това няма как да получат ранната си пенсия. Този въпрос трябва да бъде уреден в пенсионната реформа. Позицията на фондовете е, че те трябва да плащат толкова, колкото има по сметките на хората. Само че според сметки на синдикатите има само 8 души, които биха получили нормална пенсия от професионалните фондове, ако трябва да се пенсионират сега. При останалите няма достатъчно натрупани пари.

НЕЯСНОТА

На последната дискусия при социалния вицепремиер Ивайло Калфин фондовете не предоставиха данни колко са осигурените, по чиито индивидуални партиди има сериозни пропуски и не могат да получат дори минимална пенсия. Калфин заяви, че хората не трябва да страдат заради некоректни работодатели, но все още не е ясно какво ще е решението за тях. Досега фондовете прехвърлят натрупаните средства от партидите в НОИ и институтът с парите на всички осигурени покрива разликата до пълната пенсия.