Европейската комисия публикува третия годишен доклад относно върховенството на закона. Докладът идва в контекста на руското нашествие в Украйна, което още по-силно показва значението на отстояването на демократичните ценности, правата на човека и принципите на правовата държава.
Той включва преглед на тенденциите в ЕС като цяло и 27 глави по държави, в които се разглежда развитието във всяка държава членка от юли 2021 г. насам. Тазгодишният доклад за първи път съдържа конкретни препоръки, отправени към всяка държава членка, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза през 2021 г. Препоръките имат за цел да насърчат държавите членки да продължат текущите или планираните реформи и да им помогнат да определят къде са необходими подобрения.
Докладът проследява предизвикателствата, установени в предишни доклади, задълбочава оценката на Комисията и включва и наблюдения по въпроси като обществените медии, използването на шпионски софтуер или изпълнението на решения на Европейския съд по правата на човека.
Ключови констатации и препоръки
1. Реформи в областта на правосъдието
Реформите в областта на правосъдието продължиха да заемат челно място в политическия дневен ред през последната година. Много държави членки предприеха важни реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт, като например реформи, свързани със състава и правомощията на съдебните съвети, подобряване на процедурите за назначаване на съдии или укрепване на автономността на прокуратурата. Държавите членки въведоха и мерки, насочени към подобряване качеството на правораздаването, като например цифровизиране на правосъдните системи и улесняване на достъпа до правосъдие. В същото време в няколко държави членки продължават да съществуват структурни опасения по отношение на независимостта на съдебната власт. В някои държави членки съществуват предизвикателства по отношение на назначенията във висшите съдилища и на постовете за председатели на съдилища. В други случаи съществуват опасения относно автономността на прокуратурата, а дисциплинарните производства се използват за ограничаване на независимостта на съдебната власт. За да се намери решение на тези въпроси, в препоръките на Комисията се насърчават: по-активно участие на съдебната власт в процедурите за назначаване, по-голяма автономия на прокуратурите и държавите членки да предоставят подходящи ресурси за правосъдните системи.
2. Уредба за борба с корупцията
ЕС продължава да бъде един от най-слабо корумпираните региони в света. От юли 2021 г. насам много държави членки са приели нови или са преразгледали съществуващи стратегии за борба с корупцията или са в процес на тяхното преразглеждане. Няколко държави членки са привели съществуващите рамки в съответствие с международните стандарти за борба с корупцията и правото на ЕС. Повечето държави членки разполагат с обширно законодателство, което предоставя на наказателноправната система необходимите инструменти за борба с корупцията. Много държави членки предприеха мерки за увеличаване на капацитета на прокурорските органи, отговарящи за борбата с корупцията, чрез мерки като допълнителни ресурси или допълнително обучение. Въпреки това корупцията продължава да бъде сериозен проблем за гражданите на ЕС. Проучването на Евробарометър от 2022 г. относно корупцията показва, че 68% от тях считат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. В някои държави членки разследванията и наказателните преследвания по дела за корупция са продължителни и все още липсват съдебни решения, особено по дела по високите етажи на властта. Държавните служители подлежат на задължения за оповестяване на информация за имуществено състояние и интереси във всички държави членки, но те се различават по обхват, прозрачност и достъпност на оповестената информация, както и по отношение на равнището и ефективността на проверката и правоприлагането. Комисията отправи препоръки, свързани с укрепването на превантивните мерки, например относно правилата за лобиране и конфликт на интереси, както и относно гарантирането на ефективно разследване и наказателно преследване на случаите на корупция.
3. Свобода и плурализъм на медиите
Както пандемията от COVID-19, така и войната на Русия срещу Украйна показаха решаващата роля на журналистите да проверяват фактите и да информират гражданите. Няколко държави членки приеха, засилиха или обмислят мерки за подобряване на безопасността и условията на труд на журналистите въз основа на неотдавнашните инициативи на Комисията. След последния доклад няколко държави членки положиха усилия за подобряване на прозрачността на собствеността върху медиите. Продължават да съществуват опасения във връзка с липсата на прозрачност при разпространението на държавна реклама, конфликтите на интереси и пречките, свързани с достъпа до публични документи — това са някои от подчертаните в доклада важни въпроси, които изискват внимание. За първи път в доклада се разглеждат и обществените медии, като се признава тяхната специална роля за обществото и демокрацията. Необходими са предпазни мерки, за да се гарантира, че независимостта на обществените медии е защитена, че публичното финансиране е адекватно и не се използва за оказване на политически натиск върху тези медии, както е посочено в европейските стандарти. Констатациите в доклада се основават на редица източници, включително мониторинга на медийния плурализъм (ММП за 2022 г.), платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, както и платформата за картографиране на свободата на медиите. Комисията отправи редица препоръки, които обхващат, наред с другото, прозрачното и справедливо разпределение на държавната реклама, независимото управление на обществените медии и мерките за подобряване на безопасността на журналистите. Предстоящият Закон за свободата на медиите ще бъде насочен към решаването на няколко от въпросите, посочени в докладите относно върховенството на закона.
4. Принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите
Държавите членки продължиха да подобряват качеството на своите законодателни процеси — тенденция, отбелязана в докладите относно върховенството на закона за 2020 г. и 2021 г. Конституционните съдилища продължават да играят ключова роля в системата на взаимозависимост и взаимоограничаване, включително надзор на спешните мерки, както и в други области, като например изборите. В някои държави членки статутът на институциите за правата на човека, омбудсманите и други независими органи беше допълнително укрепен. В повечето държави членки съществува благоприятна и ползотворна среда за гражданското общество. В някои държави членки обаче все още няма официална рамка за консултации със заинтересованите страни, което е повод за загриженост, а организациите на гражданското общество продължават да се сблъскват с предизвикателства като свързани с финансирането въпроси, отрицателни послания и ограничения на тяхното оперативно пространство. За първи път в доклада се разглежда и изпълнението от държавите членки на решенията на Европейския съд по правата на човека. В доклада също така се разглеждат реакциите на държавите членки по отношение на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на използването на шпионски софтуер. Въпреки че е свързано с националната сигурност, използването на такива инструменти следва да подлежи на националните механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване. За да се справи с някои от тези предизвикателства, Комисията отправи препоръки, свързани например с участието на заинтересованите страни в законодателния процес, създаването и функционирането на акредитирани национални институции по правата на човека и осигуряването на отворена оперативна рамка за гражданското общество.
Отделните глави по държави с препоръките са публикувани тук.
Повече информация ще намерите в съобщението тук.
