ОТНОСНО: ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

На Ваш номер: М-253-11-50І15.07.2002 г.

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО
ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-н ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ 

КОПИЕ: 

МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
г-жа ДОЛОРЕС АРСЕНОВА

ОТНОСНО: СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ /ЗУО/

Уважаеми Господин Чакъров, 

Българска стопанска камара подкрепя по принцип приемането на нов закон регламентиращ дейностите и отношенията, свързани с управление на отпадъците, като отчита необходимостта от ускорено приключване на пред присъединителните преговори с ЕС. С настоящето становище представяме само принципни бележки с оглед обсъждане необходимостта от внасяне на съответни изменения и допълнения съгласно правилника за работа на Народното събрание. Голяма част от тях бяха изразени като становища и проблеми, повдигнати от представители на браншови съюзи и сдружения на среща организирана за обсъждане на законопроекта през м. юли т.г. в БСК 

1. Подкрепяме многократно изразяваното становище от Българската асоциация на търговците на метали, за използване само на легални термини и определения, регламентирани с правните актове на ЕС по управление на отпадъците. Между тях не попада използваният в досегашния ЗОВВООС термин “третиране” по начина дефиниран в Доп. разпоредби , § 1, т.7 . От това произтичат редица утежняващи задължения към стопански субекти и дейности, включително тежки процедури по издаване на разрешителни, вместо използване на регистрационни режими. 

2. Чрез законопроекта следва да бъдат променен сегашния режим на формиране на таксите за битови отпадъци, регламентиран със Закона за местните данъци и такси). Формирането на таксите на база данъчна оценка на недвижимия имот е практика, прилагана по наша информация единствено в Украйна и никъде в страна кандидат или членка на ЕС.. Таксите следва да се основават на обема, качеството и честота на извършените услуги, както и допълнителни функции (например участие на общините в схемите за разделно събиране и третиране, управление на отпадъци от опаковки и т.н. ). Сегашният принцип на формиране на таксите: 

• обременява големите промишлени предприятия (в редица случаи те не са в състояние да се възползват от правото на договаряне на цената на услугата в зависимост от генерираните количества);
• превръща “таксите” в данъчни приходи, финансиращ други дейности на общините;
• генерира свръх приходи и нереална отчетност от операторите, получили изключителни права на територията на съответната община. 

3. Изключително важно е да се преразгледа режима на разрешителни за дейности свързани с отпадъците, дефиниран в чл. 12 и чл. 37, в т. ч.: 

• събиране,
• транспортиране,
• временно съхраняване (складирането на отпадъци за срок по-дълъг от 6 м);
• оползотворяване (общо 14 разновидности, съгласно § 1, т.17)
• обезвреждане на отпадъци. 

Определеният обхват на дейности изискват издаване на разрешителни за: 

• всички отпадъци с опасни свойства , независимо от количеството
• неопасни отпадъци с количества, надвишаващи за денонощие
  • за дейностите събиране, съхраняване и транспортиране - 1000 кг или 1 м3;
  • за дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане - 0,100 м3 или 100 кг.

Анализът показва че в този обхват попадат огромен брой малки и средни предприятия, извършващи рутинна дейност, например, 

• съхраняване на опасни отпадъци в малки количества, поради липсата на лицензирани оператори за тяхното последващо третиране (подобна е ситуацията и в огромен брой домакинства);
• различни операции, свързани с оползотворяването без негативни или с минимални въздействия върху околната среда.   

За тези случаи следва да бъде предвиден регистрационен режим и облекчени форми на отчетност, които да позволят последващия контрол от страна на РИОСВ. 

4. Следва да бъде преразгледан текста на чл. 48, ал. 2 с който се отказва издаването на разрешително за срок от една година на предишното му отнемане. Стриктното прилагане на този текст би поставило под риск от преустановяване на дейността хиляди предприятия, особено ако се отчете: 

• липсата на мощности и лицензирани предприятия за третиране на редица категории опасни отпадъци и производствени отпадъци, които нямат опасни свойства;
• многобройните възможности за субективно тълкуване от страна на контролните органи на случаите на нарушаване на нормативната уредба (чл. 48, ал. 1, т. 2; Виж също 77-те случая изброени в чл. 71, ал. 1). 

5. Следва да бъдат посочени “общоприетите и ратифицирани международни правила и норми …. при отчитане на международно признатата практика” за опаковане, етикетиране и транспортиране на опасни отпадъци, (виж чл. 22 , ал. 3) или предвиден съответен подзаконов нормативен акт с който да се дефинират точно и изчерпателно тези изсквания. 

6. Предвидените глоби имуществени санкции и забраната за депониране на течни отпадъци (чл. 71, ал.1 т. 47), поставя под риск дейността на десетки крупни предприятия, от химическата и металургична промишленост, ТЕЦ и други, които експлоатират подобни съоръжения (сгуроотвали, шламоотвали и т.н), в които са инвестирани стотици млн. лв по днешна стойност. 

7. Изключително важно е законопроекта (доколкото това не бе сторено със ЗООС) да разграничи по-точно функциите на Изпълнителната агенция по ОС, РИОСВ и МОСВ. В тази връзка следва да се отчетат разширяването на контролната роля и задачи на РИОСВ по спазване на сегашните и бъдещи нормативни изисквания, нарастващите потребности от експертна помощ, предоставяна на предприятията при избора на алтернативни технологични варианти (инвестиционни решения), при определяне на задължителните предписания и други. 

Същевременно, следва да отпаднат всички контролни функции, включително издаване на разрешителни от страна на МОСВ, като дейността се съсредоточи изключително в РИОСВ и Изпълнителната агенция по ОС. МОСВ е преди всичко орган за формиране и осъществяване на държавната политика по ОС и би следвало да упражнява преки контролни функции по прилагане на законодателството, единствено по отношение на държавните органи на негово подчинение. 

Налице са и други въпроси от принципен характер, които могат да бъдат предоставени допълнително или отчетени при тяхното представяне от страна на браншовите камари и съюзи при внасяне на законопроекта във водещата парламентарна комисия. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                           БОЖИДАР ДАНЕВ