Относно: Проекта на Закон за енерегетиката
Добави мнение

Членовете на Българската стопанска камара с удовлетворение отбелязват факта, че дълго очакваният проект за нов закон за енергетиката се намира в етапа на финалната му подготовка преди внасянето му за приемане от Министерския съвет. Основанията за тези очаквания са значителните недостатъци на действащия закон и необходимостта от отваряне на енергийния отрасъл за пазарните отношения.

Българска стопанска камара приветства представянето за обсъждане на проекта за нов закон за енергетиката на форума в НДК, организиран от МЕЕР, на среща, организирана от “Българския енергиен форум” и в Съвета за икономически растеж. Надяваме се, че съставителите на проекта ще вземат под внимание бележките на всички участници в обсъжданията с оглед усъвършенстването на проектозакона.

Общата ни оценка за законопроекта е, че е направено сериозно усилие да се регламентират по подобие на европейското законодателство пазарни отношения в отрасъла. Същевременно проектът не премахва монополните отношения, а в някои случаи води до незачитане на правото на собственост и на интересите на потребителите.

За да се изпълни основният замисъл в проекта – либерализация на енергийния пазар, са необходими някои съществени промени:

  1. В проекта да се регламентират в ясна, конкретна и категорична форма принципи и конкретни разпоредби за организация, управление и регулиране на енергийния отрасъл и за отварянето на енергийния пазар в страната. 

В проектозакона са предвидени 27 подзаконови актове, като в текстовете за тези актове не са предвидени общи условия и принципи, които да са свързани с философията за либерализация на енергийния пазар и да създават рамковите законови условия при тяхното съставяне. По този начин се допуска възможност за деформиране на волята на законодателя и за създаване на неустойчивост и непрогнозируемост на нормативната среда. На практика основните разпоредителни текстове, определящи регулацията на енергийния.

 

Пълният текст вижте по-долу.

____________

СТАНОВИЩЕ

на

БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА КАМАРА

ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ЕНЕРЕГЕТИКАТА

 

Членовете на Българската стопанска камара с удовлетворение отбелязват факта, че дълго очакваният проект за нов закон за енергетиката се намира в етапа на финалната му подготовка преди внасянето му за приемане от Министерския съвет. Основанията за тези очаквания са значителните недостатъци на действащия закон и необходимостта от отваряне на енергийния отрасъл за пазарните отношения.

Българска стопанска камара приветства представянето за обсъждане на проекта за нов закон за енергетиката на форума в НДК, организиран от МЕЕР, на среща, организирана от “Българския енергиен форум” и в Съвета за икономически растеж. Надяваме се, че съставителите на проекта ще вземат под внимание бележките на всички участници в обсъжданията с оглед усъвършенстването на проектозакона.

Общата ни оценка за законопроекта е, че е направено сериозно усилие да се регламентират по подобие на европейското законодателство пазарни отношения в отрасъла. Същевременно проектът не премахва монополните отношения, а в някои случаи води до незачитане на правото на собственост и на интересите на потребителите.

За да се изпълни основният замисъл в проекта – либерализация на енергийния пазар, са необходими някои съществени промени:

  1. В проекта да се регламентират в ясна, конкретна и категорична форма принципи и конкретни разпоредби за организация, управление и регулиране на енергийния отрасъл и за отварянето на енергийния пазар в страната.

В проектозакона са предвидени 27 подзаконови актове, като в текстовете за тези актове не са предвидени общи условия и принципи, които да са свързани с философията за либерализация на енергийния пазар и да създават рамковите законови условия при тяхното съставяне. По този начин се допуска възможност за деформиране на волята на законодателя и за създаване на неустойчивост и непрогнозируемост на нормативната среда. На практика основните разпоредителни текстове, определящи регулацията на енергийния пазар, отношенията между производители, търговци и потребители, се очаква да се дефинират в подзаконовите актове. Това се отнася особено за държавното регулиране, възложено на Държавната комисия за енергийно регулиране, което включва:

  • лицензирането на енергийните субекти;
  • ценообразуването;
  • организацията и правилата на пазара;
  • утвърждаването на присъщите разходи, включително неясно дефинираните в закона “невъзстановяеми разходи”;
  • правилата за присъединяване към енергийните мрежи;
  • правилата за достъп до преносната мрежа на привилегированите потребители;
  • провеждането на конкурси за нови енергийни мощности и др.

В проекта е предложено Комисията, от една страна да разработва и утвърждава нормативната уредба, а от друга страна - в съответствие с тази уредба да издава лицензи и въвежда разрешителни режими, да контролира и санкционира. Според проекта цялата подзаконова база и нейното прилагане ще се основава практически само на 5 най-общо формулирани принципа (чл. 17 на проекта) и на някои други бланкетни, спорни или неприемливи текстове (чл. 18, чл. 20, чл. 22) при почти пълна липса на ясни законови разпоредби и отговорности. Така се изключва възможността да се оспорва по какъвто и да е начин дейността на Комисията.

  1. Проектозаконът не създава в достатъчна степен условия за отварянето на пазара на енергия, защото:
  • не е предвидимо съдържанието на подзаконовите актове, които ще бъдат издавани от Комисията по енергийно регулиране в следващите   2 години (?!). Преходният период е твърде дълъг и отлага реалното прилагане на новата философия в регулирането на енергийния пазар. Не е уточнено в преходния период каква ще бъде законовата база, която ще регламентира търговските отношения;
  • в чл. 34, ал. 1 на проекта не е въведено ограничение за съществуващите лицензи и за тяхното издаване през преходния период. В съответствие със сегашната нормативна уредба, която ще действа и в преходния период, всички посочени лицензи могат да бъдат получени от НЕК по действащото законодателство. Следователно монополът в електроенергетиката може да се запази за следващите 35 години, какъвто е лицензионния период;
  • транзитът на електрическа енергия не подлежи на лицензиране;
  • по неясни причини износът на електрическа енергия остава монопол на обществения доставчик НЕК; Пазарна истина е, че премахването на този монопол ще доведе до нарастване на експорта и до повишаване на продажната цена при предстоящата приватизация на енергийните обекти;
  • изграждането на нови енергийни източници остава в разрешителен режим;
  • не е предвидено директно (пазарно) договаряне между производител и потребител.
  1. Предложените в проекта процедури за отчуждаване на земя, учредяване на сервитутни зони и безвъзмездно ползване на части от сгради нарушават правото на частна собственост и в този смисъл са противоконституционни. Този факт и изложеното в предходната т. 2 са израз на злоупотреба с монополно положение и грубо нарушение на обществените интереси.
  2. В проекта не са решени проблемите с изкупуването или стопанисването с оглед на обществените интереси на енергийната инфраструктура.
  3. Необходимо е за електро, топлинната и газовата енергии да се спазва принципът образуването на цените да се базира на присъщите разходи и да се избегне субсидиране на битовите потребители за сметка на индустриалните потребители.
  4. Принципите на регулация на цените на монополните услуги в проекта не стимулира монополите да понижават своите разходи и да подобряват качеството на услугите.
  5. Считаме за целесъобразно инициативата за изграждане на топлоразпределителни и газоразпределителни мрежи да се предостави на общините и на инвеститорите, като територията на лиценза да съвпада с територията на общината. По такъв начин ще се даде по-голяма свобода на местните власти и ще се стимулира частната инициатива.
  6. За избягване на конфликти на интереси е наложително да се определи ясна законова граница между газопреносната мрежа и газоразпределителните мрежи.
  7. Настояваме в закона да се включи разпоредба, разрешаваща достъп на частните енергийни дружества до предпресъединителните фондове на Европейския съюз. Понастоящем частният бизнес няма достъп до тези фондове. По този начин се създават условия за нелоялна конкуренция.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тези бележки по проектозакона придобиват още по-голяма тежест, като се отчита практиката, свързана с провежданата частична приватизация на предприятия от енергийната инфраструктура, в т.ч. и електроремонтната дейност, където се запазва мажоритарното участие на държавата, както и предстоящото раздържавяване на електроразпределителните дружества като обекти на националната сигурност.

Членовете на Българската стопанска камара силно се надяват, че настоящите бележки ще бъдат приети добронамерено и ще бъдат отразени в проектозакона. Българският бизнес би оценил високо зачитането на неговото мнение в тази толкова важна за българската икономика сфера. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ 

БОЖИДАР ДАНЕВ

 

***

Изпратено до: Съвет за икономически растеж, Комисия по енергетика при Народното събрание, Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Държавна комисия за енергийно регулиране, Световна банка, Международен валутен фонд, Европейска банка за възстановяване и развитие, Американска агенция за международно развитие.