Декларация на БСК по повод предложението за 10-процентно увеличение на пенсиите
Добави мнение

Изразените намерения за увеличение на пенсиите с 10 на сто, вместо с 8,5 на сто, от 1 юли т.г. пораждат сериозно безпокойство, тъй като са поднесени като политическо решение, без системна обвръзка с необходимите законодателни промени и поетите ангажименти с приетия бюджет за 2007 г. Същите показват отсъствие на дългосрочна стратегия за развитие на системата за социално осигуряване.

Безспорно, пенсиите в България са ниски, но тяхното нарастване трябва да става на базата на увеличение на приходите в осигурителната система, а не за сметка на подлагане на риск финансовата стабилност на държавата.

За да бъде решен системно проблемът, трябва да бъдат изменени законите за държавния бюджет и за бюджета на Държавното обществено осигуряване, както и Кодекса за социално осигуряване. Без тези промени не може да се реализира политическото решение за 10-процентно увеличение на пенсиите.

Преди по-малко от месец и половина при приемането на държавния бюджет и бюджета на Държавното обществено осигуряване се твърдеше, че единствено възможното решение е увеличаване на пенсиите с 8,5 на сто, предвид рисковете за приходната част на бюджета при присъединяването ни към ЕС. Към днешна дата все още няма никаква информация за хода на изпълнението на бюджета и за увеличение на постъпленията в него.

Отсъствието на дългосрочна стратегия проличава и от това, че осъществяваните в последно време промени в законодателството са насочени към облекчаване на по-ранното пенсиониране, което означава повече пенсионери и по-ниски пенсии, вместо повишаване на изискванията предвид на крайно неблагоприятните демографски прогнози. Ако през 2005 г. на 100 души в работоспособна възраст (15-64 г.) се падат 26,3 лица над 65 г., след 15 години този показател ще нарасне на 31,4, а до 2050 г. ще достигне 48,7. Възрастта за ранно пенсиониране в България (63 и 60 години за двата пола) остава по-ниска, отколкото в останалите европейски страни с много по-благоприятна демографска картина.

Успоредно с това, осигурителната система е натоварена с висок брой необосновано определени инвалидни пенсии, които се увеличиха четири пъти в сравнение с периода преди реформата.

Провежданата политика за по-бързо увеличение на ниските пенсии и стесняване на разликата им със средните и по-високите намалява все повече стимулите за деклариране на действителния осигурителен доход, който и без това масово се укрива. Все повече намалява зависимостта между размера на осигурителния принос и получаваната пенсия, което води до уравниловка между квалифицирания и неквалифицирания труд. Пенсията все повече се превръща в социална помощ, без да отчита реалния принос на осигурения. Това също стимулира деквалификацията на трудовите ресурси.

Вместо поетапно преразглеждане на старите пенсии, изостанали в резултат на некомпенсираната инфлация, се предприемат краткосрочни жестове, продиктувани от политическата конюнктура.

Правителството е поело в коалиционното споразумение ангажимент за непревишаване на 40 на сто преразпределение чрез бюджета. За да се изпълни този ангажимент, възможен източник за повишаване на пенсиите е промяна на уредбата за осигуряването на държавните служители и на недостатъчното финансиране на ранното пенсиониране на кадровите военнослужещи, служителите на МВР и част от служителите на правосъдната система, а не преразпределението на преизпълнението на бюджетните постъпления.

Значителна част от осигурените лица, притежаващи статут на държавни служители, не извършват лични осигурителни вноски, които им се покриват от бюджета, за разлика от останалите работници и служители. Кадровите военнослужещи, служителите на МВР и част от служителите на правосъдната система имат право на 20 години по-ранно пенсиониране, което се финансира от бюджета само с 3-процентна осигурителна вноска.

В нарушение на Кодекса на труда и европейската практика намерението за промени в бюджета на Държавното обществено осигуряване, не са консултирани със социалните партньори.

Считаме, че е назрял моментът за по-сериозна дискусия по осигурителната политика, съобразена с демографските тенденции, и предприемане на мерки с дългосрочен характер вместо еднократни популистки решения.

София, 8 февруари 2007 г.