Българската стопанска камара (БСК), в сътрудничество с Contipso Learning, създаде електронна платформа за обучение в областта на дигиталните умения. Дейността е реализирана в рамките на проект "Готови за дигитална трансформация", осъществяван от БСК, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

В електронната платформа са достъпни 36 курса, разделени в две категории - Специфични дигитални умения и Секторни базови умения в 16 икономически сектора.

Курсовете в електронната платформа са напълно безплатни и свободно достъпни, след регистрация на https://bia.contipso.com. Всеки курс в платформата отнема между 40 и 180 минути. Още в самото начало потребителите имат възможността да се запознаят с цялото съдържание и изискванията към тях. Всеки курс завършва с финален тест, чието успешно преминаване носи удостоверение за завършено обучение в съответната дигитална област.

Потребителите имат възможност да изберат от 20 курса, с които да подобрят специфичните си дигитални умения.

Сред темите са:

1. Осъществяване на продажби по електронен път
2. Работа с лични данни и изисквания за поверителност в дигитална среда
3. Работа с електронни таблици
4. Задаване на стратегия за дигитализация
5. Работа с бази данни
6. Решаване на проблеми с отдалечен достъп
7. Работа със софтуерни системи за комуникация
8. Търсене на данни и информация в дигитална среда
9. Използване на информационни системи за управление на документооборот
10. Дигитален мониторинг и контрол на производствени процеси
11. Оценяване надеждността на данни, информация и дигитално съдържание
12. Работа със система за планиране ресурсите на предприятието (ERP).
13. Разработване на дигитални маркетинг стратегии
14. Работа със софтуерни програми за техническо чертане, проектиране, моделиране и дизайн.
15. Работа със специализиран софтуер за управление на складови наличности
16. Проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства
17. Работа със софтуер за управление на взаимоотношенията с клиенти и доставчици (CRM) 18. Онлайн набиране и подбор на персонал
19. Работа със софтуер за текстообработка
20. Създаване на презентации с електронни инструменти

Курсове от категория "Секторни базови курсове" са свързани с характеристики на прехода към цифрова икономика в секторите:
Хотелиерство; Ресторантьорство; Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия; Производство на растителни и животински масла и мазнини; Производство на мляко и млечни продукти; Производство на други хранителни продукти; Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк; без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене; Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон; Производство на основни химични вещества; Производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарско мастило и китове; Производство на електрически съоръжения; Производство на превозни средства, без автомобили; Производство на мебели; Търговия на едро, без търговия с автомобили и мотоциклети; Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети; Спортни и други дейности, свързани с развлечение и отдих.

Електронните курсове са разработени на високо професионално ниво, с атрактивно и удобно за онлайн навигация учебно съдържание, отразяващо съвременните тенденции в информационните и комуникационните технологии. Учебното съдържание отговаря на стандартите на Европейската рамка за дигитална компетентност на гражданите DigComp и на актуалните изисквания на българския пазар на труда към дигиталната компетентност на работната сила.

В рамките на проекта на БСК бяха изготвени анализи на потребностите от дигитални умения в 16 икономически сектора, които показаха, че само 19% от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност, а над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения.

Българската стопанска камара (БСК), в сътрудничество с Contipso Learning, създаде електронна платформа за обучение в областта на дигиталните умения. Дейността е реализирана в рамките на проект "Готови за дигитална трансформация", осъществяван от БСК, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), съобщиха от Камарата.

В електронната платформа са достъпни 36 курса, разделени в две категории - "Специфични дигитални умения" и "Секторни базови" умения в 16 икономически сектора.

Курсовете в електронната платформа са безплатни и свободно достъпни, след регистрация на https://bia.contipso.com.

Всеки курс в платформата отнема между 40 и 180 минути. Още в самото начало потребителите имат възможността да се запознаят с цялото съдържание и изискванията към тях. Всеки курс завършва с финален тест, чието успешно преминаване носи удостоверение за завършено обучение в съответната дигитална област.

Потребителите имат възможност да изберат от 20 курса, с които да подобрят специфичните си дигитални умения. Сред темите са:

1. Осъществяване на продажби по електронен път

2. Работа с лични данни и изисквания за поверителност в дигитална среда

3. Работа с електронни таблици

4. Задаване на стратегия за дигитализация

5. Работа с бази данни

6. Решаване на проблеми с отдалечен достъп

7. Работа със софтуерни системи за комуникация

8. Търсене на данни и информация в дигитална среда

9. Използване на информационни системи за управление на документооборот

10. Дигитален мониторинг и контрол на производствени процеси

11. Оценяване надеждността на данни, информация и дигитално съдържание

12. Работа със система за планиране ресурсите на предприятието (ERP).

13. Разработване на дигитални маркетинг стратегии

14. Работа със софтуерни програми за техническо чертане, проектиране, моделиране и дизайн.

15. Работа със специализиран софтуер за управление на складови наличности

16. Проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства

17. Работа със софтуер за управление на взаимоотношенията с клиенти и доставчици (CRM)

18. Онлайн набиране и подбор на персонал

19. Работа със софтуер за текстообработка

20. Създаване на презентации с електронни инструменти

Курсове от категория "Секторни базови курсове" са свързани с характеристики на прехода към цифрова икономика в секторите:

1. Хотелиерство;

2. Ресторантьорство;

3. Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци, без готови ястия;

4. Производство на растителни и животински масла и мазнини;

5. Производство на мляко и млечни продукти;

6. Производство на други хранителни продукти;

7. Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк; без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене;

8. Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон;

9. Производство на основни химични вещества;

10. Производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарско мастило и китове;

11. Производство на електрически съоръжения;

12. Производство на превозни средства, без автомобили;

13. Производство на мебели;

14. Търговия на едро, без търговия с автомобили и мотоциклети;

15. Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети;

16. Спортни и други дейности, свързани с развлечение и отдих

Електронните курсове са разработени на високо професионално ниво, с атрактивно и удобно за онлайн навигация учебно съдържание, отразяващо съвременните тенденции в информационните и комуникационните технологии, посочват от БСК. Учебното съдържание отговаря на стандартите на Европейската рамка за дигитална компетентност на гражданите DigComp и на актуалните изисквания на българския пазар на труда към дигиталната компетентност на работната сила.

В рамките на проекта на БСК бяха изготвени анализи на потребностите от дигитални умения в 16 икономически сектора, които показаха, че само 19 на сто от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност, а над 90 на сто от работните места изискват специфични видове цифрови умения.

По данни на социалното министерство, оповестени през втората половина на юни, само 30 на сто от трудоспособното население на страната притежава основни цифрови умения, а едва 8 на сто от хората имат дигитални умения над средните. На този фон 67 на сто от българите използват интернет спрямо над 85 на сто в Европа, но в много по-малките му възможности и степени в сравнение със страните в ЕС. Българите използват интернет най-много за онлайн четене на новини, за комуникации - най-често с близки и роднини, докато интернет банкирането, електронната търговия все още са с доста по-ниски равнища. В бизнеса внедряването на цифрови технологии от малки и средни предприятия достига почти само половината от средното ниво за ЕС, като в страната тези технологии са около 25 на сто, докато в Европа - над 55 на сто. Само 6 на сто от българските предприятия използват големите информационни масиви, 10 на сто – услуги в облак, а за момента едва 3 на сто използват изкуствения интелект.

/ЕС/

Българската стопанска камара (БСК), в сътрудничество с Contipso Learning, създаде електронна платформа за обучение в областта на дигиталните умения. Дейността е реализирана в рамките на проект "Готови за дигитална трансформация", осъществяван от БСК, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

В електронната платформа са достъпни 36 курса, разделени в две категории - Специфични дигитални умения и Секторни базови умения в 16 икономически сектора.

Курсовете в електронната платформа са напълно безплатни и свободно достъпни, след регистрация на https://bia.contipso.com.

Всеки курс в платформата отнема между 40 и 180 минути. Още в самото начало потребителите имат възможността да се запознаят с цялото съдържание и изискванията към тях. Всеки курс завършва с финален тест, чието успешно преминаване носи удостоверение за завършено обучение в съответната дигитална област.

Потребителите имат възможност да изберат от 20 курса, с които да подобрят специфичните си дигитални умения. Сред темите са:

• Дигитален мониторинг и контрол на производствени процеси
• Оценяване надеждността на данни, информация и дигитално съдържание
• Работа със система за планиране ресурсите на предприятието (ERP).
• Разработване на дигитални маркетинг стратегии
• Работа със софтуерни програми за техническо чертане, проектиране, моделиране и дизайн.
• Работа със специализиран софтуер за управление на складови наличности
• Проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства
• Работа със софтуер за управление на взаимоотношенията с клиенти и доставчици (CRM)
• Онлайн набиране и подбор на персонал
• Работа със софтуер за текстообработка
• Създаване на презентации с електронни инструменти

Курсове от категория "Секторни базови курсове" са свързани с характеристики на прехода към цифрова икономика в секторите:

• Производство на бои, лакове и подобни продукти, печатарско мастило и китове;
• Производство на електрически съоръжения;
• Производство на превозни средства, без автомобили;
• Производство на мебели;
• Търговия на едро, без търговия с автомобили и мотоциклети;
• Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети;
• Спортни и други дейности, свързани с развлечение и отдих=

Електронните курсове са разработени на високо професионално ниво, с атрактивно и удобно за онлайн навигация учебно съдържание, отразяващо съвременните тенденции в информационните и комуникационните технологии. Учебното съдържание отговаря на стандартите на Европейската рамка за дигитална компетентност на гражданите DigComp и на актуалните изисквания на българския пазар на труда към дигиталната компетентност на работната сила.

Припомняме, че в рамките на проекта на БСК бяха изготвени анализи на потребностите от дигитални умения в 16 икономически сектора, които показаха, че само 19% от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност, а над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения.

Никога не е късно да бъдете по-добрата версия на себе си!

Включете се в Електронната платформа за обучения!

Българската стопанска камара (БСК), в сътрудничество с Contipso Learning, създаде електронна платформа за обучение в областта на дигиталните умения. Дейността е реализирана в рамките на проект "Готови за дигитална трансформация", осъществяван от БСК, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

В електронната платформа са достъпни 36 курса, разделени в две категории - Специфични дигитални умения и Секторни базови умения в 16 икономически сектора.

Курсовете в електронната платформа са напълно безплатни и свободно достъпни, след регистрация на https://bia.contipso.com.

Всеки курс в платформата отнема между 40 и 180 минути. Още в самото начало потребителите имат възможността да се запознаят с цялото съдържание и изискванията към тях. Всеки курс завършва с финален тест, чието успешно преминаване носи удостоверение за завършено обучение в съответната дигитална област.

Потребителите имат възможност да изберат от 20 курса, с които да подобрят специфичните си дигитални умения. Сред темите са:

Курсове от категория "Секторни базови курсове" са свързани с характеристики на прехода към цифрова икономика в секторите:

Електронните курсове са разработени на високо професионално ниво, с атрактивно и удобно за онлайн навигация учебно съдържание, отразяващо съвременните тенденции в информационните и комуникационните технологии. Учебното съдържание отговаря на стандартите на Европейската рамка за дигитална компетентност на гражданите DigComp и на актуалните изисквания на българския пазар на труда към дигиталната компетентност на работната сила.

Припомняме, че в рамките на проекта на БСК бяха изготвени анализи на потребностите от дигитални умения в 16 икономически сектора, които показаха, че само 19% от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност, а над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения.

Никога не е късно да бъдете по-добрата версия на себе си!

Включете се в Електронната платформа за обучения!

Павел Димов е член на УС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост у нас и управляващ партньор на МОС Роботикс. Той е трето поколение в мебелната индустрия, познава в детайл пътя на развитие и постиженията в сектора, който се модернизира и дигитализира в последните години. Над 80% от производство от продукцията на бг компаниите от сектора отива за износ, а качеството отговаря на всички европейски изисквания.Вижте какво разказа той в интервю за Darik Business Review.

Каква е ситуацията в мебелното производство у нас към момента по отношение на модернизацията и в каква степен са дигитализирани предприятията в сектора?

Дигитализацията на мебелната индустрия е във възход в последните 3 години, но определено е гореща и изключително актуална тема, тъй като множество фирми изпитват затруднения в обработката на данни за производството.

Затова е необходимо неотложно да предприемат мерки в посока внедряване на цифровизация на данните и софтуерни програми, които да подпомогнат процесите в предприятията.

За да станат конкурентноспособни и да се адаптират към пазара, за компаниите днес е все по-важно да извършват анализ и статистика на реалното производство и оптимизация на производствените процеси, за да снижат себестойността.

Пазарът ще наложи бърз темп за модернизация в сектора – фирмите трябва да отговорят на увеличените темпове на производство, изискванията за качество на западните пазари.

За тях вече е жизненоважно не само да направляват поточните линии с мебелните изделия, но и да създават мрежа от машини, които да произвеждат с възможно най-малко грешки и да променят параметри и функции с цел по-висока ефективност.

Какъв е процесът, който всяка фабрика в сектора трябва да извърви, за да се модернизира и снабди производството си със софтуер и умни машини?

На първо място, всички процеси трябва да са ясни и дефинирани, важно е заданието да е описано добре, за да може след това то да бъде дигитализирано.

Огромна пречка в процеса по модернизацията е липсата на кадри в администрацията и съответно екип за внедряване на нови системи.

Умните машини са просто функция на повече софтуер. Това означава, че първата стъпка е да се дефинира ясно заданието. После да се сформира опитен и енергичен екип, който да се въоръжи с много търпение и време.

Процесите по дигитализация в производството са бавни и изискват постоянство.

Какви са предимствата на така наречените умни фабрики в мебелното производство?

Изцяло дигитализираните и модернизирани предприятия могат да направят прозрачно планирането на производствените капацитети, да предвидят срокове, да оптимизират себестойността на продукцията.

Не на последно място, съвкупността от автоматизация и внедряване на софтуерни програми води до повишаване на ефективността и качеството на производството. Намалява значително брака, разходите за енергия и ресурси.

Инвестициите в автоматизация на процесите в дървообработването и мебелната промишленост и внедряване на високотехнологични машини безспорно са нужни, те ще помогнат на предприятията да станат конкурентни на производителите в Европа.

Без да извървим пътя на развитие, няма как да отговорим на високите изисквания на ЕС за качеството на мебели и изделия от дървесина.

Имаме добри добри примери в различни напълно модернизирани производства в страната – имате ли наблюдения как се случиха при тях процесите?

В сектора вече има не малко предприятия, в които ще се впечатлите, щом влезете в цеховете им. Там процесите са в голямата си част автоматизирани, използват се роботизирани системи и софтуерни програми, които свеждат до минимум физическия труд.

Изключително чисто е заради модерните пречиствателни системи. За да успееш в този процес, е нужно да имаш ясни цели и постояннство, за да ги изпълниш, освен това добро финансово планиране и дисциплина в инвестициите.

Наблюдавал съм процесите в мебелни фирми, в които етапите на дигитализация са вече извършени. Там вече внедряването на робот, примерно, не е трудно – той трябва да просто извършва определен вид операции. Но за да се управлява, са нужни всички данни от офиса в цифров вид.

След като всичко е автоматизирано, подобни предприятия постигат много голяма производителност – увеличават създадените изделия и постигат по-високо качество на индивидуални поръчки и продукти, съкращават времето за реализиране на проектите.

Заемат ли своето място роботизираните системи в мебелното производство и за какъв тип работа са подходящи?

Все повече фабрики в глобален мащаб започват да разкрояват детайли благодарение на роботизирани циркуляри. България прави първи стъпки в тази насока, съседите ни в Румъния и Сърбия вече се сдобиха с технологията.

Имаме доста производства, оборудвани с роботи за зареждане на CNC машини. Индустриалните роботи в производството спестяват на служителите извършване на операции при повишена запрашеност, висока температура или с висок риск.

Осигуряват време на екипа да се фокусира върху друг тип по-висококвалифицирани и творчески задачи. Освен това машините са прецизни и неуморни, но няма как да работят, без да бъдат направлявани от хората.

Можем да дадем прост пример: роботите в мебелната индустрия могат да работят усилено - режат, огъват, заваряват, фрезоват и шлайфат. Те умеят да обработват дърво, стъкла, стомана и други материали. Но се нуждаят от обучен и квалифициран персонал, който да работи с тях.

Като цяло интересът е голям, но все още липсва подготовка от страна на администрацията – дигитализация, захранване с данни, промяна на производствени процеси.

Казваме, че въвеждането на Индустрия 4.0 е това, което предстои. Защо е толкова важно и готови ли сме за тази трансформация?

Индустрия 4.0 е факт от много години, тя се захранва от данни чрез сензори и датчици. Всички модерни машини са вече напълно оборудвани, важно е потребителите да започнат да използват тези данни с цел оптимизация на процесите си.

От изключително значение е, за да можем бързо да променяме продуктовото си портфолио, да сме гъвкави във всякакви ситуации – повече или по-малко натоварване и да можем да предвиждаме производствените капацитети.

Какво не знаят хората за мебелните фабрики у нас?

Те стават все по-добре оборудвани дигитално, а също така и свързани помежду си, като различни фабрики обменят информация с цел балансиране на капацитетите си.

В дигитализираните мебелни предприятия процесите са значителни облекчени: там могат автоматично да се приемат поръчки от дистрибутори и крайни клиенти, които сами проектират своите помещения и конфигурират мебелите си.

Изчисляват се автоматизирано оферти и след тяхното одобрение се създават файловете за машините в производството, за различните типови складови и други системи.

Така времето от потвърждението на поръчката до влизането й в производство е толкова съкратено, че отнема не повече от 10 минути и то без да е нужна човешка намеса.

В Камарата стартираме кампания "Мебелите на България – традиции и иновации" с цел да предоставим повече информация за произведените от сектора изделия, които са качествени и отговарят на всички европейски стандарти.

Малко потребители знаят, че над 80% от продукцията ни отива за износ в чужбина, което е знак, че родните мебели спокойно могат да се мерят с тези от Европа.

Българските мебелни предприятия създават продукция за световноизвестни чуждестранни брандове и ние можем да се гордеем с това, а освен това и да ги подкрепяме, като избираме именно тях, когато обзавеждаме домовете си.

През април Световният икономически форум публикува някои проницателни данни в своя "Доклад за бъдещето на работните места през 2023 г.". В него са очертани няколко професии, които се развиват значително, докато други – административни или секретарски, същевременно намаляват. Особено внимание е обърнато на STEM областите: "Най-бързо развиващите се роли днес се дължат на технологиите, дигитализацията и устойчивостта."В светлината на последното развитие в тези сфери специалистите по изкуствен интелект и машинно обучение заемат първо място в списъка с най-търсени професии. След тях се нареждат експертите по устойчивост, анализаторите на бизнес разузнаването и на информационната сигурност.

С нарастващия акцент върху възобновяемата енергия, тъй като светът напредва към нулева нетна околна среда и намален въглероден отпечатък, работните места за инженери по възобновяема енергия и инженери по инсталации и системи за слънчева енергия също са в относително прогресивен растеж. Ако вече работите в някоя от тези области, това е фантастично. Ако обаче имате интерес към технологиите и устойчивото развитие, това са някои полезни професии, които бихте могли да разгледате, пише за Forbes Рейчул Уелс. Прочетете нататък за повече информация за всяка от тях и как да влезете в тази сфера:

Специалист по изкуствен интелект и машинно обучение
В доклада на LinkedIn "Бъдещето на работата", публикуван през август 2023 г., се посочва: "Делът на глобалните англоезични обяви за работа, в които се споменава GPT или ChatGPT, се е увеличил 21 пъти от ноември 2022 г." Неотдавнашно проучване на 365 Data Science прогнозира, че търсенето на специалисти по изкуствен интелект и машинно обучение ще нарасне с 40% от 2023 г. до 2027 г., като средните заплати ще започват от $153 000 годишно.

Как да получите тази длъжност:
Кариерата в областта на изкуствения интелект и машинното обучение изисква бакалавърска степен по компютърни науки или наука за данните. Освен това ще ви трябват познания, опит, прогресивна квалификация и свободно владеене на компютърни езици и езици за програмиране, както и на математика. Познанията по статистика също са полезни. Можете да надградите бакалавърската си степен чрез преминаване на кратки курсове по машинно обучение или чрез продължаване на магистърска степен със специализация в областта на изкуствения интелект.

Специалист по устойчивост
Специалистите по устойчиво развитие работят в рамките на една или няколко организации, за да разработват и прилагат устойчиви политики и практики в корпорациите. В тази удовлетворяваща роля ще отговаряте за разработването и управлението на инициативи за устойчивост и ще работите с множество вътрешни заинтересовани страни, за да реализирате тези инициативи, включително всички свързани с тях усилия за изграждане на търговска марка. Средната заплата на специалист по устойчиво развитие в САЩ варира между $65 000 и $81 000 годишно.

Как да получите тази длъжност:
Като начало е идеално да имате бакалавърска степен в областта на бизнеса или науките за околната среда. След това можете да натрупате опит чрез разработване и прилагане на устойчиви практики на начално ниво, което ще докаже на вашия или потенциалния ви работодател, че имате опит и страст към тази област. Освен това можете да предложите услугите си като доброволец в подкрепа на устойчивото развитие и борбата с изменението на климата в организации с нестопанска цел, което ще бъде предимство за вашата автобиография.

Анализатор на бизнес разузнаването
Познати още като BI анализатори, те преглеждат необработени бизнес данни и превръщат резултатите от тях в информационни табла, таблици и отчети, които позволяват на вземащите решения в компанията да използват тези данни, за да увеличат печалбите и ефективността на бизнеса. По информация на Salary.com средната им заплата в САЩ достига $90 000.

Как да получите тази длъжност:
Не е задължително да имате диплома за висше образование, за да се реализирате в тази сфера, макар че тя със сигурност няма да навреди на перспективите ви за кариера, подчертават от Coursera. Можете да започнете с обучение за придобиване на сертификати, като се включите в курсове като "Анализ на данни" и "Основи на бизнес разузнаването". Когато обмисляте бакалавърска степен, специализирайте в областта на статистиката, за да усъвършенствате аналитичните си умения. Професионалният ви път може да започне от начално ниво като анализатор на данни и да продължи в областта на науката за данни.

Анализатор по информационна сигурност/киберсигурност
Подобно на начина, по който анализаторът на бизнес разузнаването пресява данните, моделира ги и предоставя резултатите на лицата, вземащи решения в бизнеса, анализаторите на информационната сигурност анализират системите на компанията и използват техническите си познания, за да помогнат на предприятията да се предпазят от рискове и дългосрочни щети. Те участват в инсталирането на софтуер за защита на системните мрежи, в създаването на план за възстановяване след бедствие за архивиране на информацията и в препоръчването на подобрения в сигурността. Важно е обаче да се отбележи, че макар киберсигурността да се ограничава до цифровите системи, обхватът на анализатора по информационна сигурност е по-широк и се простира и върху недигиталните информационни активи. Средната заплата е около $94 000 годишно.

Как да заемете тази длъжност:
С нарастването на интереса към тази професия компаниите търсят начини да излязат извън рамките на традиционния път за придобиване на диплома, казва Brainstation. Въпреки че бакалавърската степен по компютърни науки или програмиране може да бъде полезна, изучаването на основите на информационната сигурност и киберсигурността, получаването на сертификат и практикуването на уменията ви, докато кандидатствате за позиции на начално ниво или стажове, са напълно приемливи начини за навлизане в тази област.

Инженер по възобновяема енергия
Инженерите по инсталации за слънчева енергия проектират, инсталират и анализират инсталации за слънчева енергия, вариращи от познатите ни слънчеви панели на жилищни и търговски сгради до електроцентрали и дори отоплителни системи. Те участват и в планирането на малки и големи проекти. Според Salary.com средната заплата е $94 000.

Как да получите тази длъжност:
Според RatedPower ще трябва да започнете с бакалавърска степен по електротехника, гражданско или машинно инженерство. След това можете да развиете кариерата си, като придобиете специалност в областта на слънчевата енергия и натрупате практически опит.

Както е очевидно, професиите в областта на STEM се развиват в забележителен мащаб. Ако сте в преломен момент в настоящата си кариера и се интересувате от технологии или инженерство, обмислянето на някоя от горепосочените позиции ще ви донесе удовлетворение и ще ви осигури ключова роля в създаването на бъдещето на планетата ни с по-чист въздух и технологии.

Първият годишен доклад за състоянието на цифровото десетилетие, представен днес от Европейската комисия, предоставя цялостен преглед на напредъка към постигане на цифровата трансформация. Докладът включва оценка на резултатите в постигането на целите и задачите на Европа до 2030 г. в направленията цифрови умения, цифрова инфраструктура, цифровизация на предприятията - включително използването на изкуствен интелект (ИИ) - и цифровизация на обществените услуги.

Докладът отправя призив към държавите членки за колективни действия за преодоляване на недостига на инвестиции, ускоряване на цифровата трансформация в Европа и за повече усилия за постигане на целите на политическата програма "Цифрово десетилетие", влязла в сила на 9 януари 2023 г.

Докладът съдържа глави за отделните държави членки и формулира препоръки - както общи, така и специфични за отделните страни - на базата на констатации в следните области:

• Цифрова инфраструктура — сигурна свързаност: Необходими са допълнителни инвестиции от най-малко 200 милиарда евро, за да се гарантира пълно покритие с гигабитов интернет в целия ЕС, както и 5G покритие във всички населени райони. Държавите членки следва да картографират своите пропуски в свързаността и да проучат възможностите за финансиране, за да допълнят частните инвестиции в райони, които не са икономически жизнеспособни;
• Полупроводници: Държавите членки следва да насърчават националните политики и инвестиции за допълнително стимулиране на вътрешния капацитет за проектиране и производство на интегрални схеми и за повишаване на местните умения в областта на модерните технологии;
• Цифровизация на предприятията: За да се подобри внедряването на технологиите, държавите членки следва да повишават осведомеността относно ползите от цифровизацията на предприятията, както и да насърчават и подкрепят европейските цифрови иновационни центрове;
• Цифровизация на публичните услуги: Много държави членки са в добра позиция да постигнат пълна цифровизация на обществените услуги и здравните досиета, както и внедряването на цифровата самоличност за своите граждани. Необходими са обаче значителни инвестиции за подобряване на трансграничната достъпност и ефективност на обществените услуги. Що се отнася до европейския портфейл за цифрова самоличност, пълното му внедряване е в ход: очаква се то да завърши до 2030 г. и бъде допълнено от цифровото евро, предложено през юни 2023 г.;
• Цифрови умения: Държавите членки трябва да дадат приоритет на инвестициите във висококачествено образование и умения и да насърчават участието на жените в НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) от ранна възраст.

Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар, заяви: "Посланието на първия ни доклад за цифровото десетилетие е ясно: трябва да увеличим усилията си за постигане на целите си до 2030 г. Сега е моментът да работим заедно, за да поставим Европа на челно място в цифровия преход. Това е смисълът на препоръките, които отправяме днес към държавите членки."

Следващи стъпки

Държавите членки ще очертаят действията, които възнамеряват да предприемат за постигане на целите и задачите, в своите национални пътни карти, които ще бъдат публикувани до 9 октомври. В срок от два месеца след приемането на доклада Европейската комисия и държавите членки ще обсъдят предварителните забележки с акцент върху препоръките, отправени от Комисията в нейния доклад.

Допълнителна информация

Първи доклад за състоянието на цифровото десетилетие - съобщение за пресата

Информационен документ за състоянието на цифровото десетилетие

Първи доклад за състоянието на цифровото десетилетие — въпроси и отговори

Хората изчезват, роботите остават, светът отново се събира в един супер голяма континент, наречен Пангея Ултима.

Това сочи международно изследване с активното участие на Изследователския център по геология в Потсдам, Германия. Ръководител на проекта е Хана Дейвис, а за цялата научна прогноза са ползвани силите и познанията на изкуствен интелект (ИИ).

Поставена е граница да се види как ще са континентите след 250 милиона години. Резултатите са били изненадващи, защото ИИ дава доста песимистична прогноза. "И досега се знаеше, че континентите ще се съберат отново в един, но не очаквахме това да е толкова скоро, колкото сочи този модел. Изглежда, че поколенията в бъдещето ще имат много по-малко време, отколкото предполагахме", заявява Хана Дейвис пред сп. "Нейчър джиосайънс".

Според прогнозата на ИИ само роботите могат да останат, но е твърде малка вероятността да има хора на планетата след 250 милиона години. И липсата на хомо сапиенс ще бъде факт много по-рано, ако се запази сегашната тенденция.

Новият суперконтинент е наречен от учените Пангея Ултима.

Около 92% от сушата ще бъде необитаема. Земята най-вероятно ще стане необитаема за повечето, ако не и за всички, бозайници след 250 милиона години, прогнозират изследователите. Очаква се континентите на планетата да образуват Пангея Ултима, каквото название още от сега са му дали учените. А това ще е съпроводено с изригването на множество съществуващи и нови вулкани. От своя страна повишената вулканична дейност води до чувствително завишаване нивата на въглероден диоксид, което ще остави по-голямата част от земята безплодна. "Изглежда, че животът на планетата ще има доста по-трудни времена в бъдеще. Това е направо депресиращо", казва още Хана Дейвис.

Според модела, Черно море и Каспийско море се сливат в едно голямо вътрешно езеро. България остава на неговия бряг и това може би ще бъде едно от малкото места, където ще има живот, но едва ли и хора.

Средиземно море изчезва много преди това. И в момента се наблюдава тази тенденция. Смята се, че още около 100 милиона години в бъдещето вече няма да има Средиземноморие, а пустиня.

Моделът сочи, че температурите ще се повишат стремително. 48 градуса ще са нормални стойности за през деня. Ще има райони в крайния север и най-южните части на суперконтинента, къде температурите ще стигат по-ниски стойности. А на юг, в части от съвременна Антарктида, температурите ще падат и под нулата, стигайки до минус 16 градуса.

Моделирайки климата на новия суперконтинент, Александър Фарнсуърт от университета в Бристол, Великобритания, с колегите си установява, че голяма част от Пангея Ултима ще бъде необитаема за повечето познати ни животни, най-вече за бозайниците.

Регионите в средата на суперконтинента, които ще са далеч от океаните, биха се превърнали в пустини, които са тотално непригодни за живеене. Нещо като описаното в поредицата романи и съответно филми по тях "Дюн", но още по-зле, защото едва ли ще има живи хора и бозайници там. Все пак Фарнсуърт допълва, че е възможно някои бозайници да еволюират и да останат пригодни за тези сурови жарки условия. Океаните също сериозно ще пострадат и това тотално ще промени живота и при тях, гласи другото заключение.

Слънцето също допълнително ще влоши ситуацията. Повишената слънчева радиация ще доведе до допълнително нагряване. Предвижда се, че Слънцето ще бъде с 2,5% по-ярко по време на образуването на Пангея Ултима, в резултат на това, че звездата е изгорила повече от своето водородно гориво и е свила ядрото си, увеличавайки скоростта на ядрения си синтез. В най-лошия сценарий, при който нивата на въглероден диоксид достигат повече от два пъти сегашните равнища, само 8% от повърхността на планетата - крайбрежни и полярни региони - ще бъде обитаема за повечето бозайници - в сравнение с около 66% днес. Фарнсуърт продължава: "Изчезването ще е масово и не само за бозайниците, но и за повечето от познатите ни растения и други животински видове. Предишни масови измирания на животни и растения са показали, че ограничена част от видовете взимат предимство и постепенно започват да доминират". Учените допълват, че в този модел ИИ не е взел под внимание въглеродните емисии, причинени от човешката дейност, а фокусът е само върху дългосрочното моделиране на климата.

Според Хана Дейвис човечеството много по-рано трябва да помисли за своето преселение на други светове.

Досега смятахме, че за това ще са ни нужни милиарди години, но нещата изглежда ще се случват в милиони пъти по-бързо. И ако не искаме само роботи да останат, то трябва да помислим за друг вид спасение, както и за пътуване в други части на Слънчевата система или за намирането на нови светове отвъд нея.

Само ще припомним, че според част от уфолозите, в древността се е случило нещо подобно и на нашата планета са пристигнали извънземни, които са търсели спасение или просто разселване из галактиката. От тука следват и различни разклонения на теориите. Едни казват, че извънземните са били древните богове и са потискали хората, на които са вдъхнали разум. Други смятат, че ние сме наследници на тези извънземни пришълци, а в един момент нещата са се объркали и сме загубили колективната памет за това. Въпрос на множество интерпретации и може би на художествена украса.

Председателят и главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън възлага големи надежди на изкуствения интелект.

В интервю за Bloomberg той казва, че според него следващото поколение служители "вероятно ще работи 3,5 дни в седмицата" поради напредъка в технологиите като AI, които ще направят работните процеси по-ефективни.

"Вашите деца ще живеят до 100 и няма да имат рак благодарение на технологиите", казва още Даймън пред Bloomberg TV.

Ръководителят на JPMorgan посочва, че AI вече се използва от хиляди служители в банката и е вероятно да доведе до драстични подобрения в качеството им на живот, дори ако премахне някои работни места.

Даймън, който нарече AI "критичен за бъдещия успех на компанията", вече е казвал, че технологията може да се използва, за да помогне на компанията да разработи нови продукти, да стимулира ангажираността на клиентите, да подобри производителността, както и управлението на риска.

Дори и при всички позитиви, предлагани от AI обаче, технологията крие рискове, казва Даймън: "Най-големият негатив според мен е, че изкуственият интелект се използва от лоши хора, за да правят лоши неща."

"Аз съм длъжен да гледам положително и с надежда към бъдещето, но с абсолютната яснота, че не винаги нещата не се случват така, както ги плануваме. Това, което в момента се случва в българската икономика, следва тенденциите, които се случват малко по-западно от нас", заяви той.

Още:

Димитров посочи, че Германия е в рецесия от началото на годината, а лихвите по заемите в ЕС и в САЩ растат от миналата година насам. Според него това неминуемо ще засегне и България. "На мен случващото се в момента ми прилича много на 2008 г., когато по гледахме по Си Ен Ен как се случваха едни много неприятни неща в САЩ. Тук имаше едно успокоение, но всичко това дойде и при нас през 20089 г.", посочи още той.

Експертът е категоричен, че у нас процесите в икономиката се служат със закъснение от около 9-12 месеца. "Тези разговори, които изглеждат невинни в предизборната кампания, имат реални изражения за бизнеса", каза още той.

Още:

Димитров взе отношение и по темата с изкуствения интелект. "Изкуственият интелект не е терминатор, който ще дойде да взриви, както би направила една бомба. Той прави това, в което сме смятали, че сме абсолютни господари: когнитивната и творческа дейност и това, което всъщност ни прави хора. Ако си работим работата като роботи, роботът е по-добър в тази дейност. Трябва да проявим повече човечност в това което правим, иначе ще ни замести" каза той.

"Хора, които използват изкуствен интелект, ще вземат работата, не самият той. Изкуственият интелект е икономическа сфера. Ако не вземем мерки сега, след не повече от година-две ще бъдем изправени пред много сериозни икономически проблеми. Ако не повишим възможностите си, можем да станем излишни", предупреди той.

Още:

Председателят на БАСКОМ обясни, че в същността на високите технологии от критично значение е човекът. И добави, че за съжаление има липса на достатъчно хора и талант в сектора. Затова и "Гугъл", например, нямало да дойдат в България. "Ако кажа: "Дайте ми 5 000 инженера с еди-каква си специалност", няма откъде да се вземат тези хора", допълни той.

По думите му хора могат да бъдат "осигурени" чрез много сериозна реформа в образованието или с връщане на наши сънародници. "Политиците не създават работни места и не увеличават заплати. Прави го бизнесът. Политиците трябва да осигурят средата", подчерта още Димитров.

Още:

Вижте всички от Actualno.com

Още от ИКОНОМИКА:

Предприемачеството в областта на AI набира скорост, включително и у нас. Над 900 AI стартъп компании развиват дейност в Централна и Източна Европа, а от тях поне 80 са български. Това се посочва в публикувания днес от The Recursive доклад за състоянието на AI екосистемата в Централна и Източна Европа.

Здравеопазването е индустрията с най-много иновативни AI решения от гледна точка на броя стартъпи както в региона, така и у нас, сочи друг извод в доклада. Той обхваща десетки тенденции във финансирането, развитието на стартъп екосистемата, области на специализация, талант, научни изследвания, местна и ЕС регулация, както и необходимите следващи стъпки за растеж на екосистемата на база анализ на данни за

над 1200 компании и инвеститори в областта на изкуствения интелект от 12 страни в региона, над 40 задълбочени интервюта и анкети на над 180 представители на бизнеса.

Български AI компании са набрали общо близо 1 милиард долара досега. Средствата обаче са привлечени основно от 6 компании, показателна тенденция е, че повечето компании на ранна фаза все още изпитват затруднения с привличането на финансиране. Едва 22% са достигнали до Series A или по-късен етап.

Също така България е лидер в Югоизточна Европа по брой фондове за рисков капитал, но все още липсват такива специализиращи в AI и Deep Tech, каквито има в по-напредналите екосистеми като Полша и Чехия, отбелязват авторите на доклада.

Една от най-големите пречки за развитието на екосистемата си остава липсата на инвестиции в научни институти и качествено образование в сферата на изкуствения интелект. "По тази причина въпреки, че разполагаме с изключителен залеж от млади таланти, те често избират да се реализират в чужбина.", допълват от The Recursive

Докладът отчита безспорната роля на AI институти като INSAIT и GATE като силни и уникални примери за региона, показващи потенциала за развитие на България като дестинация за научни постижения от световна класа и успешен технологичен трансфер. "Нужни са обаче бързи действия от страна на държавата, за да реализираме този потенциал.", допълват авторите на доклада.

В подкрепа на този извод те посочват, че 51% от анкетираните от нас компании заявяват, че създаването на целенасочени държавни политики за развитието на иновации в изкуствения интелект е една от най-важните стъпки за растежа на индустрията.

Подробно с целия доклад можете да се запознаете тук

Подготвителното училище Cottesmore в Обединеното кралство внимателно избра два чат бота с изкуствен интелект, наречени "Абигейл Бейли" и "Джейми Райнър", за да допринесат за обучението на учениците. Тези виртуални "слуги" ще бъдат въведени в ролята на "главен директор" и "ръководител на AI" с цел съдействие за обучението и развитието на учениците.

"Чатботовете се наричат "Абигейл Бейли" и "Джейми Райнър". И двамата са цветнокожи и ще помагат в управлението ни", заявява директорът на училището Cottesmore пред в. "Телеграф".

Чатботът Абигейл Бейли, стилизиран като чернокожа жена, е новият заместник-директор на училището, докато ботът Джейми Райнър, представен като човек от смесена раса, заема позицията на "ръководител на AI" и ще се занимае с училищните инициативи в областта на изкуствения интелект. Целта на училището е да насърчи учениците да научат как да взаимодействат и работят с ботовете, като ги използват като "доброжелателни помощници".

При това съобщение обаче не се разкриват конкретните задачи, които чатботовете ще изпълняват в учебния процес.

Дебатът за това кой трябва да регулира изкуствения интелект (AI) беше в голяма степен от горе надолу. Технологичните титани казват, че искат избрани длъжностни лица да определят лимитите. Но на Вашингтон му беше достатъчно трудно да се справи с целенасочената реклама и капитализма на наблюдението. Отделни американски щати имат регулаторни AI предложения – често съответстващи на големите казуси за индустриална употреба в техните райони. Европейските и китайските власти също работят върху идеи.

Никой обаче не разбира напълно възможностите на новата технология, което затруднява намирането на перфектното, специално създадено решение, пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар.

Но една група току-що постигна голям напредък в изграждането на някои нови защити - Гилдията на сценаристите в Америка (WGA), представляваща онези стачкуващи холивудски сценаристи, които сключиха сделка, за да се върнат на работа. Заедно с по-високите заплати сценаристите получиха нещо, което може да се каже, че е още по-важно: нови правила за това как развлекателната индустрия може и не може да използва AI.

Правилата се прилагат за всеки проект, използващ синдикализирани сценаристи, които решават дали искат да използват AI в работата си, или не. Студиата също трябва да разкриват на сценаристите, ако някой от предоставените им материали е генериран от AI - което не може да се използва за подкопаване на интелектуална собственост на сценариста.

Постигнатата сделка е нещо много сериозно. Първо, тя показва, че изкуственият интелект всъщност може да бъде регулиран. Макар че технолозите обичат да се държат така, сякаш молят Вашингтон да се намеси, за да не взривят света техните нови продукти и услуги, истината е, че те харчат милиарди, опитвайки се да прокарат регулаторна линия, която да им осигури възможно най-голямо правно покритие за проблемите, които могат да възникнат, като същевременно им позволява да продължат напред с иновациите. Притесненията на заинтересованите страни са много по-маловажни за главните изпълнителни директори от вървенето в крак с конкуренцията в Силициевата долина, както и с Китай.

Втората причина сделката да е важна е, че тези нови правила не се налагат от горе надолу, а по-скоро от долу нагоре. Работниците, които имат ежедневен досег с новата технология, са в добра позиция да разберат как да я ограничат по подходящ начин.

"Работниците си знаят нещата", казва Аманда Балънтайн, директор на Технологичния институт AFL-CIO, с която обсъдих развитията по време на конференцията Code за AI наскоро в Южна Калифорния, пише авторката. "Има дълга история на синдикатите, които използват знанията на работещите хора, за да създадат по-добри правила относно безопасността, поверителността, здравето и човешките права и т.н."

Балънтайн посочва, че синдикатите са били от решаващо значение за внедряването на други трансформиращи технологии, като електричеството, помагайки за оформянето на нови индустриални системи за повишаване на безопасността, но и на производителността. Проектът на Tennessee Valley Authority от 30-те години на миналия век беше успешен до голяма степен благодарение на приноса на Международното братство на електрическите работници, което се разви в тандем с новата технология. Синдикатът направи поредица от предложения до правителството за това как най-добре да се организира мащабният проект за електрифициране на част от селския юг. Синдикатите също бяха от ключово значение за успешните усилия за индустриализация през Втората световна война - и за разработването на някои от последвалите фабрични стандарти.

Идеята, че работниците "си знаят нещата", не е изненада за германците или японците. И двете страни използваха модел на по-голямо сътрудничество с труда, за да грабнат пазарен дял от американската автомобилна индустрия през последните десетилетия. Детройт често е критикуван за това, че не е внедрил методи за икономично производство в азиатски стил по-рано, но тези системи разчитат на ежеминутно сътрудничество между работници и мениджъри, което изисква доверие – нещо, което често липсва в Америка.

Колективното договаряне в САЩ е спорно и в известен смисъл корпоративна Америка има системата, която заслужава - в началото компаниите избраха просто да преговарят за заплащането, като се противопоставят на производствените методи, които включват споделяне на власт. Но отношенията между работниците и шефовете, които вземат решения за нови технологии като AI, не трябва да бъдат такива. Всъщност има силен аргумент, че ръководството трябва да сондира мнението на работниците относно новите технологии, докато те се разпространяват, за да разбере какво помага за производителността, какво подкопава поверителността и какво създава нови възможности и предизвикателства.

В най-добрия случай това може да се развие в един вид дигитален процес, в който работниците и ръководството правят постепенни промени, като бавно, но сигурно заедно развиват своето разбиране за AI.

Повечето хора разбират, че ако изкуственият интелект не е центриран около човека и в крайна сметка не подобрява човешкия труд, ни очаква много неприятна политическа динамика. Едно скорошно академично проучване установи, че 80 процента от работната сила в САЩ ще претърпи промяна на поне някои от работните си задачи вследствие на AI. Това е още една причина да възприемем подход от долу нагоре за управление на новата технология. Трудът, с ежедневен опит на първа линия в използването на AI, може да помогне за откриването на най-добрия вид придобиване на умения, необходимо, за да се гарантира, че новите инструменти са печеливши за всички.

А и воденото от синдикатите регулиране на AI изглежда вероятно да се разпространи. SAG-AFTRA, профсъюзът, който представлява стачкуващите актьори, разглежда внимателно сделката за AI на сценаристите, както и на други работнически организации. Всичко това изпълва със съдържание по-широкия разговор за синдикатите като потенциални пазители на данните, защитаващи интересите на работниците и гражданите. И в двете области трудът може да бъде полезен противовес както на Big Tech (технологичните гиганти – бел. прев.), така и на голямата държава.

Изследователски екип е създал лесен за използване полеви тест за наличие на микропластмаси, в който ключовата роля е на алгоритъм с изкуствен разум. Постижението е съществено, защото микропластмасите се сочат като токсични за живите организми, а това прави важно откриването им в околната среда и храните.

Тестът е разработка на учени от Корейския институт за наука за материалите (KIMS), изследователски институт към Министерството на науката и ИКТ, в сътрудничество с KOTITI Testing & Research Institute. Технологията е бърза и много чувствителна.

Изследователите са създали лесен за използване лабораторен набор с филтърен тип спринцовка. Приложим е в полеви условия. Типът, броят и разпределението на микропластмасите (МП) могат да бъдат идентифицирани в рамките на 20 минути без предварителна обработка.

Идеята за създаването на системата стъпва на факта, че МП могат да бъдат филтрирани. Екипът синтезирал плазмоничен материал под формата на наноджоб, който може да улови частиците на повърхността на хартиен филтър с микро-пори и да усили оптичния сигнал на уловените МП. Когато разтвор на проба, съдържащ МП, се инжектира през спринцовката, рамановият спектрален сигнал на МП се усилва върху плазмоничния материал, което позволява високочувствително откриване.

След това изследователският екип обучил система с изкуствен интелект (AI) да разпознава уникалните сигнали на раманова спектроскопия на МП. Така изкуственият интелект може да определи дали откритият сигнал съответства на МП, дори ако има смущаващи елементи в мострата. Технологията прави възможно точното идентифициране на МП в сложни среди или човешки проби, както и тяхната концентрация, разпределение и тип.

Съществуващите технологии за откриване на МП са трудни за полево използване. Така е, защото се изискват сложна предварителна обработка, високо-ефективно оборудване и анализ от квалифицирани изследователи. Новата технология замества процеса на предварителна обработка под формата на филтър и подобрява чувствителността на материала, вместо да повишава производителността на оборудването.

Най-голямата разлика е, че аналитичните умения на квалифицираните изследователи са заменени от машинно обучение. Освен това устройството използва преносим раманов спектрометър, което увеличава възможността за използване в полеви условия.

Понастоящем продължават да възникват въпроси относно замърсяването на околната среда с микропластмаси и произтичащият от това риск за човека. Има достатъчно данни, че МП лесно се освобождават от ежедневните ни продукти като козметика, почистващи препарати, кутии за храни и напитки. Засега обаче няма метод за откриване на малки МП с микро- или наноразмери. Затова има нужда от разработване на технология за установяване на международен стандартен метод за откриване.

Тъй като проблемът може да доведе до бъдещи регулации за пластмасови продукти и контейнери за храни и напитки, учените виждат съществен смисъл от разработването на технология за лесно засичане на МП в полеви условия.