България посрещна 2026 година с най-ниското ниво на безработица в Европа- 3,1% през януари, при средно ниво за Европейския съюз от 5,9%. Поглед към статистиката за безработните млади обаче изпраща България много по-надолу в класацията. Притеснение поражда и фактът, че голям процент от българските младежи нито учат, нито работят, като по този показател в по- лоша ситуация е само съседна Румъния. Това идва да покаже, че пазарът на труда у нас страда. Докато работодателите търсят обучени млади кадри, голяма част от младежите напускат образователната система след последния училищен звънец, без да бързат към първото си работно място. Темата разработихме с помощта на Google Pinpoint.

Безработицата у нас в числа: Има ли повод за притеснение?

Ако проследим само общата безработица, картината изглежда обнадеждаваща - тя намалява почти без прекъсване през последните три години - от 4,3% през 2023 г., до 4,2% през 2024-та и 3,5% през 2025 г., сочат данните на НСИ. Извън положителната тенденция на числата са оценките на работодателите, които разказват, че все по-трудно намират кадри, което води и до все повече чуждестранни работници у нас.

Показателите за младежката безработица дават още по-притеснителна картина. През първото тримесечие на 2023 г. показателят е 7,1%, но само година по-късно, през първите месеци на 2024 г., прави рязък скок до 9,3% - най-високата стойност през последните години. През 2025 г. колебанията на пазара на труда продължават: второто тримесечие носи известно облекчение до 8,0%, но третото отново тръгва нагоре до 8,7%. В началото на 2026 г. има сериозен спад на младежката безработица до 7,2% през първото тримесечие, но данните от април до юни тази година са за младежка безработица от 8,1%.

С други думи- докато общата безработица в страната уверено пада вече трета поредна година, при младежката движението е без ясна посока, но и без да се връща до нивата отпреди 2023 г. Данните показват, че работещите мъже в тази възраст са доста по-малко от жените- през второто тримесечие на 2026 г. безработицата при младите мъже (71,3%) е много по-висока от тази при младите жени (28,7%).

Извън процентите картината е следната- от април до юни на тази годна безработните младежи са 27 200 - 19 400 мъже и 7 800 жени. Година по-рано, през същото тримесечие на 2025 г., броят е бил 26 500, т.е. 700 младежи повече без работа за една година. Тогава безработните мъже са били 16 700, а жените - 9 800.

Снимка: iStock

NEETs - терминът, който обяснява истинския размер на проблема

Терминът NEETs (акроним на фразата на английски език "Not in Employment, Education, or Training") се появява за първи път във Великобритания през 90-те години на миналия век, за да обозначи определен статус на млади хора на възраст между 16 и 18 години, които са напуснали преждевременно училище и не са успели да се реализират на пазара на труда.

Днес терминът се използва много по-широко - за да опише младите хора до 29 години, които изобщо не са част от системата: нито учат, нито работят, нито се обучават. За разлика от коефициента на безработица, който брои само хората, активно търсещи работа, NEET показателят улавя и тези, които изобщо са се отказали да търсят - младежи, останали напълно извън радара на статистиката за заетост.

По последни данни на Евростат делът на NEET младежите в България е около 13,8% за 2025 г., при средно за Европейския съюз 11%. Мястото на България в класацията на ЕС е незавидно - сред първите места сме по този показател, като по-зле е единствено съседна Румъния, следвана плътно от Италия и Гърция. Това са около 112 хиляди млади българи, останали извън образованието и заетостта към 2025 г. Вероятно не всички от тях наистина трябва да се гледат като част от тази статистика, тъй като те може да работят на свободна практика или да са в сивия сектор, без изобщо да фигурират в официалната статистика за заетост.

Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. поставя конкретна цел: NEET делът да падне от базовите 16,7% през 2019 г. до 15% до 2030 г. Тази амбиция обаче звучи скромно, защото дори при постигане на целта, България пак ще изостава сериозно от средното за ЕС. Делът на NEET младежите варира драстично между държавите членки на ЕС - от едва 5% в Нидерландия до близо 19% в Румъния.

А докато младежката безработица расте, бизнесът в редица сектори- производство, строителство, транспорт, търговия, хотелиерство - трупа хроничен недостиг на работна ръка по данни на Агенцията по заетостта за регистрирана безработица и разкрити свободни позиции. Самата Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030 описва директно профила на безработните младежи: липса на професионален опит при търсещите първа работа, специалности, които не са търсени от работодателите и ниска мотивация за работа.

Погрешният избор на специалност задълбочава кризата на пазара на труда

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) измерва разминаването между търсенето на пазара на труда и специалностите, които студентите завършват. Тук се крие може би най-показателната диспропорция. Само 14 от всеки 100 младежи завършват висше образование в областта на технологиите, точните науки и математиката- при средно 19 на 100 в ЕС. И обратно, всеки втори студент у нас завършва социални науки, бизнес администрация или право, докато за ЕС това важи за всеки трети. Всяка година Институтът публикува "Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката". Последното издание дава на България едва 54,4 точки от максимум 100, т.е. при около половината от учениците в професионалните гимназии няма реално пазарно търсене на квалификацията, която получават. Докато в преработващата промишленост работят над една трета от хората с придобита професионална квалификация, натам е насочен едва всеки осми ученик. Регионалните различия допълват картината: в Разград и Добрич приемът реално отразява местната икономика, докато в Габрово и Смолян училищата продължават да пълнят паралелки по специалности, за които местната индустрия не предлага работа.

Още един фактор оказва влияние върху това колко подготвени са младите хора за пазара на труда. Това е дигиталната компетентност. България е на предпоследно място в ЕС по дял на младите хора с основни или над основните дигитални умения - 58%, при 97% за Хърватия, които са първи в класацията.

Снимка: iStock

От какво има нужда бизнесът?

Към началото на юли 2026 г. в бюрата по труда в страната са заявени 9819 свободни работни места. По данни на Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), практически няма сектор в икономиката, който да не изпитва недостиг на хора, но най-силно засегнати остават строителството, туризмът, преработващата промишленост, транспортът, логистиката и земеделието. От АИКБ дават и конкретен пример с леярството - професия, която е критично важна за тежката индустрия. През последните години в България обаче няма нито един завършил ученик с такава насоченост, а самата асоциация свързва това пряко с колапс в структурата на професионалното образование. Все по-настойчиво расте и търсенето на инженери, ИТ специалисти и медицински кадри- професии с по-висок праг на влизане, при които недостигът вече не е ограничен само до нискоквалифицирания труд.

Голяма част от свободните позиции с по-ниска квалификация- оператори на различни машини, заварчици, строители, персонал в туризма - вече се запълват не от вътрешния пазар, а чрез внос на работна ръка от трети страни като Турция, Египет, Непал и държави от бившия СССР. Това е ясен знак, че разминаването между образователната система и нуждите на пазара на труда вече не е теоретичен въпрос, а практика, на която бизнесът се опитва да намери решение без съдействие от държавата.

След всички тези данни идва и въпросът:

Променя ли се образованието, за да се справи с проблема и да отговори на нуждите на бизнеса?

Ключовият инструмент, с който държавата се опитва да отговори на нуждите на бизнеса, е дуалното обучение - модел, при който учениците съчетават учене в училище с реална работа в предприятие. Дуалното обучение е въведено за първи път у нас през 2015 година в няколко професионални гимназии по модел на Швейцария, Германия и Австрия

От 2022 г. тече реформа, по силата на която всички програми по професионално образование включват задължителен елемент на обучение в работна среда. Реалната картина обаче показва, че през учебната 2024/2025 г. само около 9% от учениците, започващи професионално образование, наистина са включени в пълноценна дуална форма. В доклада на Института за пазарна икономика се извежда една от основните пречки пред подобряването на този модел- дуалното обучение може да стартира едва след 16-годишна възраст поради ограничението от Кодекса на труда. Така симбиозата между работа и училище се прилага само в последните две години от средното образование, докато в Италия и Франция периодът е три години, а в Швейцария, Австрия и Словения - четири. ИПИ препоръчва намаляване на минималната възраст за работа на 15 години, изместване на нетрудовите дейности в 10. клас и облекчаване на административната тежест за работодателите. Изводът от доклада на ИПИ е ясен: реформата с дуалното обучение е в правилната посока, но е "малко и кратко" приложена спрямо мащаба на проблема.

Как държавите в Европа включват младите в пазара на труда?
На европейско ниво основният инструмент е Гаранцията за младежта, задължаваща държавите членки да осигурят на младежите до 25 години добро предложение за работа, образование или стаж в рамките на 4 месеца. Финансирането ѝ минава през Инициативата за младежка заетост (YEI), с първоначален бюджет от 6,4 милиарда евро, увеличен с още 2,5 милиарда евро между 2017 и 2020 г., а от 2021 г. програмата е интегрирана в Европейския социален фонд.

На национално ниво Стратегията по заетостта на Република България 2021–2030 предвижда конкретни инструменти: младежки медиатори за активиране на NEET младежите, регистър на неактивните младежи за индивидуално профилиране, "бърза писта" за приоритетно насочване на квалифицираните безработни към работа и удължен до 6 месеца срок за качествено предложение при най-необлагодетелстваните младежи.

Снимка: iStock

Превенцията, която може да спаси икономиката

Картината, която се очертава от статистиката, е на два процеса с различна скорост. Общата безработица в България пада стабилно вече трета поредна година, докато младежката се движи без ясна посока и остава по-висока от нивата отпреди 2023 г. Зад тази разлика в темпото стои не само пазарна динамика, а и въпросът каква роля поема държавата в свързването на образованието с реалните нужди на бизнеса и на какъв етап от живота на младия човек тя се намесва.

Действията на институциите, описани в Стратегията по заетостта и Националната стратегия за младежта, са насочени предимно към младежи, вече останали извън системата. Младежките медиатори, регистърът на неактивните младежи и дейностите по Гаранцията за младежта действат на този по-късен етап: опитват се да върнат в системата хора, които вече са я напуснали. Дуалното обучение, единствената реформа, насочена директно към учениците, докато все още са в училище, остава ограничена по обхват и продължителност спрямо моделите, които държавата самата посочва като пример за подражание.

По-слабо застъпена в наличните стратегически документи остава по-ранната намеса - систематична работа с учениците още преди те да напуснат образователната система. Това може да е професионално ориентиране, кариерно консултиране, изградена връзка между училището и работодателите, които да съпътстват избора на специалност, а не да коригират последствията от него години по-късно.

Въпросът, който остава отворен след прегледа на всички налични документи, е дали тежестта на държавната политика ще се измести от коригиране на последствията към работа с младите хора на етапа, в който все още вземат решения за образованието и бъдещата си реализация. Ако това не се случи, изглежда кризата на борсата на труда ще се задълбочава, от което страдат и безработните и работещите.

Училището и цифрите след него

България посрещна 2026 година с най-ниското ниво на безработица в Европа- 3,1% през януари, при средно ниво за Европейския съюз от 5,9%. Поглед към статистиката за безработните млади обаче изпраща България много по-надолу в класацията. Притеснение поражда и фактът, че голям процент от българските младежи нито учат, нито работят, като по този показател в по- лоша ситуация е само съседна Румъния. Това идва да покаже, че пазарът на труда у нас страда. Докато работодателите търсят обучени млади кадри, голяма част от младежите напускат образователната система след последния училищен звънец, без да бързат към първото си работно място. Темата разработва nova.bg с помощта на Google Pinpoint.

Ако проследим само общата безработица, картината изглежда обнадеждаваща - тя намалява почти без прекъсване през последните три години - от 4,3% през 2023 г., до 4,2% през 2024-та и 3,5% през 2025 г., сочат данните на НСИ. Извън положителната тенденция на числата са оценките на работодателите, които разказват, че все по-трудно намират кадри, което води и до все повече чуждестранни работници у нас.

Показателите за младежката безработица дават още по-притеснителна картина. През първото тримесечие на 2023 г. показателят е 7,1%, но само година по-късно, през първите месеци на 2024 г., прави рязък скок до 9,3% - най-високата стойност през последните години. През 2025 г. колебанията на пазара на труда продължават: второто тримесечие носи известно облекчение до 8,0%, но третото отново тръгва нагоре до 8,7%. В началото на 2026 г. има сериозен спад на младежката безработица до 7,2% през първото тримесечие, но данните от април до юни тази година са за младежка безработица от 8,1%.

С други думи- докато общата безработица в страната уверено пада вече трета поредна година, при младежката движението е без ясна посока, но и без да се връща до нивата отпреди 2023 г. Данните показват, че работещите мъже в тази възраст са доста по-малко от жените- през второто тримесечие на 2026 г. безработицата при младите мъже (71,3%) е много по-висока от тази при младите жени (28,7%).

Извън процентите картината е следната- от април до юни на тази годна безработните младежи са 27 200 - 19 400 мъже и 7 800 жени. Година по-рано, през същото тримесечие на 2025 г., броят е бил 26 500, т.е. 700 младежи повече без работа за една година. Тогава безработните мъже са били 16 700, а жените - 9 800.

Терминът NEETs (акроним на фразата на английски език "Not in Employment, Education, or Training") се появява за първи път във Великобритания през 90-те години на миналия век, за да обозначи определен статус на млади хора на възраст между 16 и 18 години, които са напуснали преждевременно училище и не са успели да се реализират на пазара на труда.

Днес терминът се използва много по-широко - за да опише младите хора до 29 години, които изобщо не са част от системата: нито учат, нито работят, нито се обучават. За разлика от коефициента на безработица, който брои само хората, активно търсещи работа, NEET показателят улавя и тези, които изобщо са се отказали да търсят - младежи, останали напълно извън радара на статистиката за заетост.

По последни данни на Евростат делът на NEET младежите в България е около 13,8% за 2025 г., при средно за Европейския съюз 11%. Мястото на България в класацията на ЕС е незавидно - сред първите места сме по този показател, като по-зле е единствено съседна Румъния, следвана плътно от Италия и Гърция. Това са около 112 хиляди млади българи, останали извън образованието и заетостта към 2025 г. Вероятно не всички от тях наистина трябва да се гледат като част от тази статистика, тъй като те може да работят на свободна практика или да са в сивия сектор, без изобщо да фигурират в официалната статистика за заетост.

Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. поставя конкретна цел: NEET делът да падне от базовите 16,7% през 2019 г. до 15% до 2030 г. Тази амбиция обаче звучи скромно, защото дори при постигане на целта, България пак ще изостава сериозно от средното за ЕС. Делът на NEET младежите варира драстично между държавите членки на ЕС - от едва 5% в Нидерландия до близо 19% в Румъния.

А докато младежката безработица расте, бизнесът в редица сектори- производство, строителство, транспорт, търговия, хотелиерство - трупа хроничен недостиг на работна ръка по данни на Агенцията по заетостта за регистрирана безработица и разкрити свободни позиции. Самата Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030 описва директно профила на безработните младежи: липса на професионален опит при търсещите първа работа, специалности, които не са търсени от работодателите и ниска мотивация за работа.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) измерва разминаването между търсенето на пазара на труда и специалностите, които студентите завършват. Тук се крие може би най-показателната диспропорция. Само 14 от всеки 100 младежи завършват висше образование в областта на технологиите, точните науки и математиката- при средно 19 на 100 в ЕС. И обратно, всеки втори студент у нас завършва социални науки, бизнес администрация или право, докато за ЕС това важи за всеки трети. Всяка година Институтът публикува "Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката". Последното издание дава на България едва 54,4 точки от максимум 100, т.е. при около половината от учениците в професионалните гимназии няма реално пазарно търсене на квалификацията, която получават. Докато в преработващата промишленост работят над една трета от хората с придобита професионална квалификация, натам е насочен едва всеки осми ученик. Регионалните различия допълват картината: в Разград и Добрич приемът реално отразява местната икономика, докато в Габрово и Смолян училищата продължават да пълнят паралелки по специалности, за които местната индустрия не предлага работа.

Още един фактор оказва влияние върху това колко подготвени са младите хора за пазара на труда. Това е дигиталната компетентност. България е на предпоследно място в ЕС по дял на младите хора с основни или над основните дигитални умения - 58%, при 97% за Хърватия, които са първи в класацията.

Към началото на юли 2026 г. в бюрата по труда в страната са заявени 9819 свободни работни места. По данни на Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), практически няма сектор в икономиката, който да не изпитва недостиг на хора, но най-силно засегнати остават строителството, туризмът, преработващата промишленост, транспортът, логистиката и земеделието. От АИКБ дават и конкретен пример с леярството - професия, която е критично важна за тежката индустрия. През последните години в България обаче няма нито един завършил ученик с такава насоченост, а самата асоциация свързва това пряко с колапс в структурата на професионалното образование. Все по-настойчиво расте и търсенето на инженери, ИТ специалисти и медицински кадри- професии с по-висок праг на влизане, при които недостигът вече не е ограничен само до нискоквалифицирания труд.

Голяма част от свободните позиции с по-ниска квалификация- оператори на различни машини, заварчици, строители, персонал в туризма - вече се запълват не от вътрешния пазар, а чрез внос на работна ръка от трети страни като Турция, Египет, Непал и държави от бившия СССР. Това е ясен знак, че разминаването между образователната система и нуждите на пазара на труда вече не е теоретичен въпрос, а практика, на която бизнесът се опитва да намери решение без съдействие от държавата.

Променя ли се образованието, за да се справи с проблема и да отговори на нуждите на бизнеса?

Ключовият инструмент, с който държавата се опитва да отговори на нуждите на бизнеса, е дуалното обучение - модел, при който учениците съчетават учене в училище с реална работа в предприятие. Дуалното обучение е въведено за първи път у нас през 2015 година в няколко професионални гимназии по модел на Швейцария, Германия и Австрия

От 2022 г. тече реформа, по силата на която всички програми по професионално образование включват задължителен елемент на обучение в работна среда. Реалната картина обаче показва, че през учебната 2024/2025 г. само около 9% от учениците, започващи професионално образование, наистина са включени в пълноценна дуална форма. В доклада на Института за пазарна икономика се извежда една от основните пречки пред подобряването на този модел- дуалното обучение може да стартира едва след 16-годишна възраст поради ограничението от Кодекса на труда. Така симбиозата между работа и училище се прилага само в последните две години от средното образование, докато в Италия и Франция периодът е три години, а в Швейцария, Австрия и Словения - четири. ИПИ препоръчва намаляване на минималната възраст за работа на 15 години, изместване на нетрудовите дейности в 10. клас и облекчаване на административната тежест за работодателите. Изводът от доклада на ИПИ е ясен: реформата с дуалното обучение е в правилната посока, но е "малко и кратко" приложена спрямо мащаба на проблема.

На европейско ниво основният инструмент е Гаранцията за младежта, задължаваща държавите членки да осигурят на младежите до 25 години добро предложение за работа, образование или стаж в рамките на 4 месеца. Финансирането ѝ минава през Инициативата за младежка заетост (YEI), с първоначален бюджет от 6,4 милиарда евро, увеличен с още 2,5 милиарда евро между 2017 и 2020 г., а от 2021 г. програмата е интегрирана в Европейския социален фонд.

На национално ниво Стратегията по заетостта на Република България 2021–2030 предвижда конкретни инструменти: младежки медиатори за активиране на NEET младежите, регистър на неактивните младежи за индивидуално профилиране, "бърза писта" за приоритетно насочване на квалифицираните безработни към работа и удължен до 6 месеца срок за качествено предложение при най-необлагодетелстваните младежи.

Картината, която се очертава от статистиката, е на два процеса с различна скорост. Общата безработица в България пада стабилно вече трета поредна година, докато младежката се движи без ясна посока и остава по-висока от нивата отпреди 2023 г. Зад тази разлика в темпото стои не само пазарна динамика, а и въпросът каква роля поема държавата в свързването на образованието с реалните нужди на бизнеса и на какъв етап от живота на младия човек тя се намесва.

Действията на институциите, описани в Стратегията по заетостта и Националната стратегия за младежта, са насочени предимно към младежи, вече останали извън системата. Младежките медиатори, регистърът на неактивните младежи и дейностите по Гаранцията за младежта действат на този по-късен етап: опитват се да върнат в системата хора, които вече са я напуснали. Дуалното обучение, единствената реформа, насочена директно към учениците, докато все още са в училище, остава ограничена по обхват и продължителност спрямо моделите, които държавата самата посочва като пример за подражание.

По-слабо застъпена в наличните стратегически документи остава по-ранната намеса - систематична работа с учениците още преди те да напуснат образователната система. Това може да е професионално ориентиране, кариерно консултиране, изградена връзка между училището и работодателите, които да съпътстват избора на специалност, а не да коригират последствията от него години по-късно.

Въпросът, който остава отворен след прегледа на всички налични документи, е дали тежестта на държавната политика ще се измести от коригиране на последствията към работа с младите хора на етапа, в който все още вземат решения за образованието и бъдещата си реализация. Ако това не се случи, изглежда кризата на борсата на труда ще се задълбочава, от което страдат и безработните и работещите.

Училището и цифрите след него

България посрещна 2026 година с най-ниското ниво на безработица в Европа- 3,1% през януари, при средно ниво за Европейския съюз от 5,9%. Поглед към статистиката за безработните млади обаче изпраща България много по-надолу в класацията. Притеснение поражда и фактът, че голям процент от българските младежи нито учат, нито работят, като по този показател в по- лоша ситуация е само съседна Румъния. Това идва да покаже, че пазарът на труда у нас страда. Докато работодателите търсят обучени млади кадри, голяма част от младежите напускат образователната система след последния училищен звънец, без да бързат към първото си работно място. Темата разработва nova.bg с помощта на Google Pinpoint.

Ако проследим само общата безработица, картината изглежда обнадеждаваща – тя намалява почти без прекъсване през последните три години – от 4,3% през 2023 г., до 4,2% през 2024-та и 3,5% през 2025 г., сочат данните на НСИ. Извън положителната тенденция на числата са оценките на работодателите, които разказват, че все по-трудно намират кадри, което води и до все повече чуждестранни работници у нас.

Показателите за младежката безработица дават още по-притеснителна картина. През първото тримесечие на 2023 г. показателят е 7,1%, но само година по-късно, през първите месеци на 2024 г., прави рязък скок до 9,3% – най-високата стойност през последните години. През 2025 г. колебанията на пазара на труда продължават: второто тримесечие носи известно облекчение до 8,0%, но третото отново тръгва нагоре до 8,7%. В началото на 2026 г. има сериозен спад на младежката безработица до 7,2% през първото тримесечие, но данните от април до юни тази година са за младежка безработица от 8,1%.

С други думи- докато общата безработица в страната уверено пада вече трета поредна година, при младежката движението е без ясна посока, но и без да се връща до нивата отпреди 2023 г. Данните показват, че работещите мъже в тази възраст са доста по-малко от жените- през второто тримесечие на 2026 г. безработицата при младите мъже (71,3%) е много по-висока от тази при младите жени (28,7%).

Извън процентите картината е следната- от април до юни на тази годна безработните младежи са 27 200 – 19 400 мъже и 7 800 жени. Година по-рано, през същото тримесечие на 2025 г., броят е бил 26 500, т.е. 700 младежи повече без работа за една година. Тогава безработните мъже са били 16 700, а жените – 9 800.

Терминът NEETs (акроним на фразата на английски език "Not in Employment, Education, or Training") се появява за първи път във Великобритания през 90-те години на миналия век, за да обозначи определен статус на млади хора на възраст между 16 и 18 години, които са напуснали преждевременно училище и не са успели да се реализират на пазара на труда.

Днес терминът се използва много по-широко – за да опише младите хора до 29 години, които изобщо не са част от системата: нито учат, нито работят, нито се обучават. За разлика от коефициента на безработица, който брои само хората, активно търсещи работа, NEET показателят улавя и тези, които изобщо са се отказали да търсят – младежи, останали напълно извън радара на статистиката за заетост.

По последни данни на Евростат делът на NEET младежите в България е около 13,8% за 2025 г., при средно за Европейския съюз 11%. Мястото на България в класацията на ЕС е незавидно – сред първите места сме по този показател, като по-зле е единствено съседна Румъния, следвана плътно от Италия и Гърция. Това са около 112 хиляди млади българи, останали извън образованието и заетостта към 2025 г. Вероятно не всички от тях наистина трябва да се гледат като част от тази статистика, тъй като те може да работят на свободна практика или да са в сивия сектор, без изобщо да фигурират в официалната статистика за заетост.

Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. поставя конкретна цел: NEET делът да падне от базовите 16,7% през 2019 г. до 15% до 2030 г. Тази амбиция обаче звучи скромно, защото дори при постигане на целта, България пак ще изостава сериозно от средното за ЕС. Делът на NEET младежите варира драстично между държавите членки на ЕС – от едва 5% в Нидерландия до близо 19% в Румъния.

А докато младежката безработица расте, бизнесът в редица сектори- производство, строителство, транспорт, търговия, хотелиерство – трупа хроничен недостиг на работна ръка по данни на Агенцията по заетостта за регистрирана безработица и разкрити свободни позиции. Самата Стратегия по заетостта на Република България 2021-2030 описва директно профила на безработните младежи: липса на професионален опит при търсещите първа работа, специалности, които не са търсени от работодателите и ниска мотивация за работа.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) измерва разминаването между търсенето на пазара на труда и специалностите, които студентите завършват. Тук се крие може би най-показателната диспропорция. Само 14 от всеки 100 младежи завършват висше образование в областта на технологиите, точните науки и математиката- при средно 19 на 100 в ЕС. И обратно, всеки втори студент у нас завършва социални науки, бизнес администрация или право, докато за ЕС това важи за всеки трети. Всяка година Институтът публикува "Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката". Последното издание дава на България едва 54,4 точки от максимум 100, т.е. при около половината от учениците в професионалните гимназии няма реално пазарно търсене на квалификацията, която получават. Докато в преработващата промишленост работят над една трета от хората с придобита професионална квалификация, натам е насочен едва всеки осми ученик. Регионалните различия допълват картината: в Разград и Добрич приемът реално отразява местната икономика, докато в Габрово и Смолян училищата продължават да пълнят паралелки по специалности, за които местната индустрия не предлага работа.

Още един фактор оказва влияние върху това колко подготвени са младите хора за пазара на труда. Това е дигиталната компетентност. България е на предпоследно място в ЕС по дял на младите хора с основни или над основните дигитални умения – 58%, при 97% за Хърватия, които са първи в класацията.

Към началото на юли 2026 г. в бюрата по труда в страната са заявени 9819 свободни работни места. По данни на Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), практически няма сектор в икономиката, който да не изпитва недостиг на хора, но най-силно засегнати остават строителството, туризмът, преработващата промишленост, транспортът, логистиката и земеделието. От АИКБ дават и конкретен пример с леярството – професия, която е критично важна за тежката индустрия. През последните години в България обаче няма нито един завършил ученик с такава насоченост, а самата асоциация свързва това пряко с колапс в структурата на професионалното образование. Все по-настойчиво расте и търсенето на инженери, ИТ специалисти и медицински кадри- професии с по-висок праг на влизане, при които недостигът вече не е ограничен само до нискоквалифицирания труд.

Голяма част от свободните позиции с по-ниска квалификация- оператори на различни машини, заварчици, строители, персонал в туризма – вече се запълват не от вътрешния пазар, а чрез внос на работна ръка от трети страни като Турция, Египет, Непал и държави от бившия СССР. Това е ясен знак, че разминаването между образователната система и нуждите на пазара на труда вече не е теоретичен въпрос, а практика, на която бизнесът се опитва да намери решение без съдействие от държавата.

Променя ли се образованието, за да се справи с проблема и да отговори на нуждите на бизнеса?

Ключовият инструмент, с който държавата се опитва да отговори на нуждите на бизнеса, е дуалното обучение – модел, при който учениците съчетават учене в училище с реална работа в предприятие. Дуалното обучение е въведено за първи път у нас през 2015 година в няколко професионални гимназии по модел на Швейцария, Германия и Австрия

От 2022 г. тече реформа, по силата на която всички програми по професионално образование включват задължителен елемент на обучение в работна среда. Реалната картина обаче показва, че през учебната 2024/2025 г. само около 9% от учениците, започващи професионално образование, наистина са включени в пълноценна дуална форма. В доклада на Института за пазарна икономика се извежда една от основните пречки пред подобряването на този модел- дуалното обучение може да стартира едва след 16-годишна възраст поради ограничението от Кодекса на труда. Така симбиозата между работа и училище се прилага само в последните две години от средното образование, докато в Италия и Франция периодът е три години, а в Швейцария, Австрия и Словения – четири. ИПИ препоръчва намаляване на минималната възраст за работа на 15 години, изместване на нетрудовите дейности в 10. клас и облекчаване на административната тежест за работодателите. Изводът от доклада на ИПИ е ясен: реформата с дуалното обучение е в правилната посока, но е "малко и кратко" приложена спрямо мащаба на проблема.

На европейско ниво основният инструмент е Гаранцията за младежта, задължаваща държавите членки да осигурят на младежите до 25 години добро предложение за работа, образование или стаж в рамките на 4 месеца. Финансирането ѝ минава през Инициативата за младежка заетост (YEI), с първоначален бюджет от 6,4 милиарда евро, увеличен с още 2,5 милиарда евро между 2017 и 2020 г., а от 2021 г. програмата е интегрирана в Европейския социален фонд.

На национално ниво Стратегията по заетостта на Република България 2021–2030 предвижда конкретни инструменти: младежки медиатори за активиране на NEET младежите, регистър на неактивните младежи за индивидуално профилиране, "бърза писта" за приоритетно насочване на квалифицираните безработни към работа и удължен до 6 месеца срок за качествено предложение при най-необлагодетелстваните младежи.

Картината, която се очертава от статистиката, е на два процеса с различна скорост. Общата безработица в България пада стабилно вече трета поредна година, докато младежката се движи без ясна посока и остава по-висока от нивата отпреди 2023 г. Зад тази разлика в темпото стои не само пазарна динамика, а и въпросът каква роля поема държавата в свързването на образованието с реалните нужди на бизнеса и на какъв етап от живота на младия човек тя се намесва.

Действията на институциите, описани в Стратегията по заетостта и Националната стратегия за младежта, са насочени предимно към младежи, вече останали извън системата. Младежките медиатори, регистърът на неактивните младежи и дейностите по Гаранцията за младежта действат на този по-късен етап: опитват се да върнат в системата хора, които вече са я напуснали. Дуалното обучение, единствената реформа, насочена директно към учениците, докато все още са в училище, остава ограничена по обхват и продължителност спрямо моделите, които държавата самата посочва като пример за подражание.

По-слабо застъпена в наличните стратегически документи остава по-ранната намеса – систематична работа с учениците още преди те да напуснат образователната система. Това може да е професионално ориентиране, кариерно консултиране, изградена връзка между училището и работодателите, които да съпътстват избора на специалност, а не да коригират последствията от него години по-късно.

Въпросът, който остава отворен след прегледа на всички налични документи, е дали тежестта на държавната политика ще се измести от коригиране на последствията към работа с младите хора на етапа, в който все още вземат решения за образованието и бъдещата си реализация. Ако това не се случи, изглежда кризата на борсата на труда ще се задълбочава, от което страдат и безработните и работещите.

Източник: Tribune.bg

Българската стопанска камара (БСК) изрази своята принципна подкрепа за предложения законопроект, целящ изменения в Кодекса на труда. Тези промени имат за цел да въведат нов механизъм за формиране на минималната работна заплата (МРЗ), което беше съобщено от самата Камара.

От организацията припомнят в официалната си позиция по проектозакона, че тяхната дългогодишна и последователна позиция е, че размерът на минималната работна заплата трябва да се определя въз основа на комплексен механизъм. Този механизъм следва да отчита както социалните критерии и нуждите на работещите, така и редица икономически фактори. Сред тях са различията между икономическите дейности и региони, динамиката на производителността на труда, финансовото състояние и икономическите възможности на предприятията, както и общата икономическа среда в страната.

БСК категорично подкрепя предложението минималната работна заплата за следващата година да бъде определяна до 15 август на текущата година. Според Камарата, това осигурява по-добра възможност за бизнеса да планира своите разходи за труд, да формира цени, да осъществява инвестиции и да участва ефективно в обществени поръчки.

Българската стопанска камара (БСК) отхвърля в свой анализ тезата, че роботите и изкуственият интелект (ИИ) директно ще заменят масово хората. Вместо това се очаква автоматизация на отделни рутинни задачи, преструктуриране на съществуващите професии и поява на нови хибридни роли.

БСК представи днес нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години, съобщиха от Камарата.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК посочват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдещи" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици, а времевият хоризонт е повече от 10 години, отбелязват от Камарата.

От линейна индустрия към "индустриален организъм"

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Не роботите ще заменят хората, а задачите ще променят професиите

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии, коментират от БСК. Според анализа по-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Най-големият риск за пазара на труда според анализа не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Затова стойността постепенно се измества от механичното изпълнение към интерпретация, преценка, адаптивност, критическо и системно мислене, творчество и способност за учене, се посочва в анализа. Първите резултати от блиц анкета на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи към БСК показват, че близо 44 на сто от отговорилите предприятия поставят метауменията пред уменията за работа с ръце и работата със сложни системи като ключови за бъдещето, посочват от Камарата.

Ще има и професии, които днес звучат като научна фантастика

Анализът очертава и възможни нови професионални роли – например, архитект на дигиталното съжителство, който разработва протоколи за взаимодействие с автономни системи; дигитален археолог; специалист по поддръжка на аналогови системи; както и "майстор на сетивни преживявания", който използва ИИ за създаване на персонализирани човешки преживявания.

Кой ще притежава бъдещето?

Сред големите въпроси, поставени от анализа, е този за собствеността и контрола. Физическата децентрализация – например, домакинства и фирми да притежават роботи, енергийни мощности или производствени технологии – не означава автоматично икономическа демократизация. Контролът може да се премести към тези, които притежават алгоритмите, данните, патентите, облачната инфраструктура, операционните системи и правата върху актуализациите и ремонта. Затова според БСК бъдещето не е само технологичен въпрос - то е въпрос и на икономическа власт, регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.

От реакция към ранно действие

Основното послание на анализа към бизнеса е да не чака бъдещето да се превърне в настояще. Futures Thinking и Strategic Foresight са преди всичко начин на мислене, който позволява промените да бъдат разпознати по-рано и бизнесът да се позиционира, преди те да са станали очевидни за всички. Бъдещето не се предсказва. То се подготвя – и в определена степен се формира, изтъкват от БСК.

Пълният анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори" е достъпен ТУК.

Анализът е разработен в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси" и изпълняван от БСК в партньорство с МТСП и КНСБ.

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Основни аргументи:

Повече икономически и социални критерии – при определянето на МРЗ следва да се отчитат не само социалните потребности, но и покупателната способност, динамиката на заплатите и производителността на труда.

Повече предвидимост за бизнеса – БСК подкрепя МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Това дава по-добра възможност на предприятията да планират разходите за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Периодична оценка на адекватността – необходимо е да се проследява доколко минималното възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

Прозрачна методология за "издръжката на живот" – БСК настоява показателят да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, основан на официални статистически данни.

По-силно колективно договаряне – БСК принципно подкрепя възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори.

Позицията на БСК е: Устойчивият ръст на възнагражденията в дългосрочен план трябва да бъде съобразен както с потребностите на работещите, така и с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Вижте пълното становище на БСК тук.

Роботите няма да заменят хората, нито ще има масово и едновременно изчезване на професии, а вместо това сегашните роли ще се променят и ще се появят нови хибридни такива, комбиниращи професионална експертиза с умения за работа с изкуствен интелект (ИИ). Това се посочва в анализ на Българската стопанска камара (БСК).

Най-големият риск за пазара на труда, според анализа на БСК, не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Изследването "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори" е с хоризонт над 10 години и използва методологията Futures Thinking и Strategic Foresight, която не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдеща" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат.

Обхванати са 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство.

Сред най-ясно очертаните тенденции са преминаването на ИИ от помощник към автономна система, която действа във физическия свят, превръщането на отпадъците в стратегически ресурс, индустриализацията на биологията и появата на програмируеми материали. Освен тях са изредени още:

• отделяне на производството от традиционните географски и ресурсни зависимости;
• децентрализиране на инфраструктурата физически, но централизирано управлявана чрез данни и софтуер;
• разширяване на автоматизацията от отделни задачи към цялата среда;
• задълбочаване на персонализацията до непрекъснато профилиране;
• ремонтът отстъпва място на предотвратяването на повредата, и др.

Анализът очертава и възможни нови професионални роли – архитект на дигиталното съжителство, който разработва протоколи за взаимодействие с автономни системи, дигитален археолог, специалист по поддръжка на аналогови системи и "майстор на сетивни преживявания".

Сред големите въпроси, поставени от изследването, е този за собствеността и контрола. Физическата децентрализация – домакинства и фирми да притежават роботи, енергийни мощности или производствени технологии – не означава автоматично икономическа демократизация. Контролът може да се премести към тези, които притежават алгоритмите, данните, патентите, облачната инфраструктура и правата върху актуализациите и ремонта.

Затова според камарата бъдещето е въпрос на икономическа власт, регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол, а основното послание към бизнеса, което БСК отправя, е да не чака бъдещето да се превърне в настояще.

• AI робот
• Българска стопанска камара
• изкуствен интелект
• най-перспективните професии
• пазар на труда
• хуманоиден робот

Роботите няма да заменят хората, нито ще има масово и едновременно изчезване на професии, а вместо това сегашните роли ще се променят и ще се появят нови хибридни такива, комбиниращи професионална експертиза с умения за работа с изкуствен интелект (ИИ). Това се посочва в анализ на Българската стопанска камара (БСК).

По-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които, автоматизация, биотехнологии и сложни системи", казват от там.

Най-големият риск за пазара на труда, според анализа на БСК, не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Затова стойността постепенно се измества от механичното изпълнение…

Съдържанието е извлечено от външен източник. Можете да прочетете пълния текст на новината ТУК .

Българската стопанска камара (БСК) отхвърля в свой анализ тезата, че роботите и изкуственият интелект (ИИ) директно ще заменят масово хората. Вместо това се очаква автоматизация на отделни рутинни задачи, преструктуриране на съществуващите професии и поява на нови хибридни роли.

БСК представи днес нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години, съобщиха от Камарата.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК посочват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдещи" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици, а времевият хоризонт е повече от 10 години, отбелязват от Камарата.

От линейна индустрия към "индустриален организъм"

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Не роботите ще заменят хората, а задачите ще променят професиите

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии, коментират от БСК. Според анализа по-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Най-големият риск за пазара на труда според анализа не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Затова стойността постепенно се измества от механичното изпълнение към интерпретация, преценка, адаптивност, критическо и системно мислене, творчество и способност за учене, се посочва в анализа. Първите резултати от блиц анкета на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи към БСК показват, че близо 44 на сто от отговорилите предприятия поставят метауменията пред уменията за работа с ръце и работата със сложни системи като ключови за бъдещето, посочват от Камарата.

Ще има и професии, които днес звучат като научна фантастика

Анализът очертава и възможни нови професионални роли – например, архитект на дигиталното съжителство, който разработва протоколи за взаимодействие с автономни системи; дигитален археолог; специалист по поддръжка на аналогови системи; както и "майстор на сетивни преживявания", който използва ИИ за създаване на персонализирани човешки преживявания.

Кой ще притежава бъдещето?

Сред големите въпроси, поставени от анализа, е този за собствеността и контрола. Физическата децентрализация – например, домакинства и фирми да притежават роботи, енергийни мощности или производствени технологии – не означава автоматично икономическа демократизация. Контролът може да се премести към тези, които притежават алгоритмите, данните, патентите, облачната инфраструктура, операционните системи и правата върху актуализациите и ремонта. Затова според БСК бъдещето не е само технологичен въпрос - то е въпрос и на икономическа власт, регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.

От реакция към ранно действие

Основното послание на анализа към бизнеса е да не чака бъдещето да се превърне в настояще. Futures Thinking и Strategic Foresight са преди всичко начин на мислене, който позволява промените да бъдат разпознати по-рано и бизнесът да се позиционира, преди те да са станали очевидни за всички. Бъдещето не се предсказва. То се подготвя – и в определена степен се формира, изтъкват от БСК.

Анализът е разработен в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси" и изпълняван от БСК в партньорство с МТСП и КНСБ.

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа по предложения законопроект, регламентиращ нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната при съобразяване на социални и икономически критерии.

Според организацията с него на практика се финализира процесът на преговори и консултации между социалните партньори и държавата по транспониране на чл. 5 на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, като се отчитат и изискванията на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална работна заплата.

Предложеният нов текст на чл. 244 на Кодекса на труда за създаване на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната е плод на степента на съгласие, която бе възможно да бъде постигната между социалните партньори и държавата, в лицето а изпълнителната власт, отбелязва се в позицията.

Дългогодишно отстояваната принципната позиция на БСК е, че минималната работна заплата следва да се определя на базата на механизъм, който да взема предвид както социални критерии и потребностите на работещите, така и икономически фактори, като се отчитат различията между отделните икономически дейности и региони, динамиката на производителността на труда, финансовото състояние и икономическите възможности на предприятията, както и общата икономическа среда.

По отношение на предложената ал. 2 на чл. 244, регламентираща критериите за определяне на МРЗ, БСК оценява положително разширяването на набора от показатели, които следва да бъдат вземани предвид покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати и дългосрочните равнища на производителността на труда. Особено важно е изричното включване на производителността на труда сред критериите, тъй като устойчивият ръст на трудовите възнаграждения в дългосрочен план следва да бъде съобразен с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Организацията оценява положително и предложението размерът на МРЗ за следващата календарна година да бъде определян до 15 август на текущата година. Подобен срок е по-подходящ от практиката решенията да се приемат непосредствено преди началото на съответната година, тъй като по-ранното определяне на размера създава необходимата предвидимост при планирането на разходите за труд, ценообразуването, участието в обществени поръчки и инвестиционните решения на предприятията.

БСК подкрепя въвеждането на периодична оценка, която да позволява да се проследява доколко минималното трудово възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

По отношение на показателя "издръжка на живот" организацията счита, че е необходимо да бъде осигурена единна, прозрачна и общоприета методология, основана на официални статистически данни. От съществено значение е този показател да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето.

БСК подкрепя и необходимостта от оценка на адекватността на МРЗ чрез подзаконов нормативен акт. Следва още на законово ниво да бъде гарантирано, че консултациите със социалните партньори са реални, навременни и съдържателни, а не формални.

БСК принципно подкрепя и възможността за договаряне на по-високи минимални размери на трудовите възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори. Подобен подход съответства на принципите на колективното трудово договаряне и позволява по-пълно да бъдат отчетени специфичните икономически условия, производителността и възможностите за заплащане в отделните отрасли и браншове.

БСК оценява положително и предложението за въвеждане на нормативно задължение за определяне и публикуване на официални данни за издръжката на живот.

Когато разделиш две числа от Евростат, не получаваш автоматично "показател на Евростат". В последните дни се разпространява тезата, че според европейската статистика срещу 1 евро минимална работна заплата българският работник произвеждал 6.10–6.25 евро, което е повече от средноевропейския показател и затова МРЗ спокойно можела да стане 690 евро. Само че такъв показател на Евростат няма. Това твърди Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"Сметката е авторска и сравнително проста. Взема се БВП на един отработен час за цялата българска икономика, което е около 20.1 евро. После се взема минималната заплата за един час, което е около 3.3 евро. Делиш едното на другото и получаваш около 6.1 евро. Математиката е лесна. Икономическият смисъл обаче напълно липсва", казва той.

В числителя на показателя е поставен БВП на отработен час, който е произведен от всички заети лица – наети и самонаети, а в знаменателя поставяме заплатата за 1 отработен час само на работещите на МРЗ. Производителността е средната в цялата икономика за отработен час, а заплатата е минималната за отработен час. И после заключаваме, че "работникът на МРЗ произвежда 6.1 евро срещу всяко евро заплата", но от тези данни такъв извод просто не може да се направи.

Същото е и със "средноевропейските 5.50". Евростат не публикува такъв показател и не изчислява подобна средна стойност. За да получи това число някой сам е избрал държавите, начина на преобразуване на МРЗ и начина на осредняване.

Най-интересното е, че ако приложим същия подход, но изберем други две напълно реални величини от Евростат, можем да получим точно обратния икономически/политически извод. Например да съпоставим годишната МРЗ с номиналния БВП на човек от населението. При МРЗ за 2026 г. от около 620 евро месечно, или 7440 евро годишно, България излиза със съотношение около 43–45 процента. По същата съпоставка Германия е приблизително 35–37%, Испания и Полша – около 33–38%, Ирландия – под 25%, а Люксембург – около 26–28 процента.

"Ако използвам този показател със същия ентусиазъм, бих могъл да обявя: "Евростат доказва, че българската минимална заплата е прекалено висока спрямо това, което икономиката произвежда." Само че и това няма да е коректно, изтъква Иванов. Защото и този показател не определя каква трябва да бъде МРЗ. Той обаче показва колко лесно чрез избор на удобен числител и знаменател от една и съща официална статистика могат да се произведат две напълно противоположни тези.

Никой не спори, че доходите трябва да растат. Но МРЗ е прекалено важен икономически и социален инструмент, за да я определяме чрез политически желано число и удобно конструирано съотношение.

Ръстът на МРЗ трябва да отчита инфлацията, динамиката и разпределението на заплатите, производителността и състоянието на пазара на труда, а размерът ѝ да бъде резултат от реално договаряне между социалните партньори, твърди Иванов.

Основният аргумент на работодателите е, че възнагражденията не могат дълго да растат по-бързо от това, което икономиката произвежда и продава. Последното ясно предложение на БСК е 646.50 евро. Председателят на организацията Добри Митрев обясни сметката съвсем конкретно: "Нашето предложение беше… с 26 евро и 30 цента да бъде увеличена минималната работна заплата." Така бизнесът избира приблизително средата между сегашните 620.20 евро и горната граница от 672.80 евро.

Впрочем работодателите имат и по-силен икономически аргумент. Заместник-председателят на БСК Мария Минчева казва: "Имаме спад в износа, на производителността. Това трябва да се отчете." Именно затова камарата настоява движението да бъде в по-долната част на допустимия диапазон.

Голямата компания може да има резерви, достъп до кредити и по-висока печалба. Само че малкият цех, ресторант, магазин или семейна фирма често няма такъв буфер. Ако разходът за труд се качи рязко, собственикът има няколко лоши избора – да увеличи цените, да замрази назначенията, да намали други разходи или в най-лошия случай да съкрати хора.

Спорът за минималната заплата вече зацикли. На масата са поне четири суми – сегашните 620.20 евро, предложените от бизнеса 646.50 евро, бюджетният ориентир от 660 евро и около 692 евро, за които настояват синдикатите.

Това означава и че записаните по-рано 660 евро вече още по-малко могат да се разглеждат като окончателната сума за 2027 година. Социалният министър Наталия Ефремова първоначално обясни, че става дума за сметки на Министерството на финансите, а след последното заседание на кабинета посочи конкретния диапазон, в който ще се водят преговорите – между сегашните 620.20 евро и горната граница от 672.80 евро.

Окончателното число обаче няма. Първо, Народното събрание трябва да приеме промените в Кодекса на труда. След това предстоят съгласувателна процедура, обществено обсъждане, разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество и накрая постановление на Министерския съвет с конкретната сума.

Ефремова предупреждава, че ако нещата се забавят прекалено, може да се стигне до ситуация, в която минималната заплата изобщо да не бъде увеличена от началото на 2027 година. Причината е, че държавата вече навлиза в бюджетната процедура и решението не може да бъде отлагано безкрайно.

На декларации всичко е наред. Има вече нов механизъм за смятане на МРЗ, който ще отчита покупателна й способност за страната, като се взема предвид издръжката на живот, общото равнище и темпът на растеж на работните заплати и производителността на труда.

Българската стопанска камара подкрепя принципно промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това става ясно от официално становище на работодателската организация, изпратено до четири парламентарни комисии.

Според БСК новият подход е по-балансиран, защото при определянето на минималното възнаграждение няма да се гледа само един показател, а ще се отчитат едновременно социални и икономически критерии.

Производителността влиза в сметката

Един от най-важните елементи за работодателите е изричното включване на производителността на труда сред критериите.

От БСК посочват, че при определянето на минималната заплата трябва да се отчитат още покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати, както и икономическите възможности на предприятията.

Позицията на камарата е, че устойчивото увеличение на възнагражденията трябва да върви заедно със способността на бизнеса да създава добавена стойност.

Работодателската организация от години настоява минималната заплата да не се определя чрез автоматичен механизъм, а чрез по-широк набор от показатели, които да отразяват както потребностите на работещите, така и състоянието на икономиката.

Размерът да е ясен още до 15 август

БСК подкрепя и предложението минималната работна заплата за следващата година да се определя до 15 август на текущата година.

Според организацията това ще даде повече време на предприятията да планират разходите си за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Досегашната практика размерът да става ясен непосредствено преди началото на новата година създава по-малко време за реакция на бизнеса.

Искат ясна методика за "издръжката на живот"

БСК подкрепя и периодичната оценка дали размерът на минималната заплата е адекватен, но поставя условие начинът, по който се измерва издръжката на живот, да бъде ясен и проверим.

Според работодателската организация е необходима единна и прозрачна методология, основана на официални статистически данни. Показателят трябва да може да бъде измерван и сравняван във времето, а не да зависи от различни оценки и методики.

Камарата настоява още участието на работодатели и синдикати при оценката и определянето на минималната заплата да бъде реално и навременно, а не формално.

По-високи минимални заплати могат да се договарят по браншове

Работодателската организация подкрепя и възможността в отделни отрасли и браншове да се договарят по-високи минимални възнаграждения чрез колективни трудови договори.

Аргументът е, че така могат да се отчетат различията между секторите - както по отношение на производителността, така и по отношение на финансовите възможности за по-високо заплащане.

Според БСК този подход позволява минималните възнаграждения да бъдат по-близо до реалните условия в конкретния сектор, вместо една и съща стойност да се използва като единствен ориентир за цялата икономика.

Новият механизъм е резултат от преговори

От БСК определят законопроекта като резултат от постигнатото между държавата, работодателите и синдикатите съгласие след преговорите за промяна на досегашния начин за определяне на минималната заплата.

Предложеният модел отчита изискванията на европейската директива за адекватните минимални работни заплати и Конвенция №131 на Международната организация на труда.

Законопроектът вече е внесен в Народното събрание и предстои да бъде разглеждан от парламентарните комисии.

Българската стопанска камара подкрепя принципно промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това става ясно от официално становище на работодателската организация, изпратено до четири парламентарни комисии.

Според БСК новият подход е по-балансиран, защото при определянето на минималното възнаграждение няма да се гледа само един показател, а ще се отчитат едновременно социални и икономически критерии.

Производителността влиза в сметката

Един от най-важните елементи за работодателите е изричното включване на производителността на труда сред критериите.

От БСК посочват, че при определянето на минималната заплата трябва да се отчитат още покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати, както и икономическите възможности на предприятията.

Позицията на камарата е, че устойчивото увеличение на възнагражденията трябва да върви заедно със способността на бизнеса да създава добавена стойност.

Работодателската организация от години настоява минималната заплата да не се определя чрез автоматичен механизъм, а чрез по-широк набор от показатели, които да отразяват както потребностите на работещите, така и състоянието на икономиката.

Размерът да е ясен още до 15 август

БСК подкрепя и предложението минималната работна заплата за следващата година да се определя до 15 август на текущата година.

Според организацията това ще даде повече време на предприятията да планират разходите си за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Досегашната практика размерът да става ясен непосредствено преди началото на новата година създава по-малко време за реакция на бизнеса.

Искат ясна методика за "издръжката на живот"

БСК подкрепя и периодичната оценка дали размерът на минималната заплата е адекватен, но поставя условие начинът, по който се измерва издръжката на живот, да бъде ясен и проверим.

Според работодателската организация е необходима единна и прозрачна методология, основана на официални статистически данни. Показателят трябва да може да бъде измерван и сравняван във времето, а не да зависи от различни оценки и методики.

Камарата настоява още участието на работодатели и синдикати при оценката и определянето на минималната заплата да бъде реално и навременно, а не формално.

По-високи минимални заплати могат да се договарят по браншове

Работодателската организация подкрепя и възможността в отделни отрасли и браншове да се договарят по-високи минимални възнаграждения чрез колективни трудови договори.

Аргументът е, че така могат да се отчетат различията между секторите – както по отношение на производителността, така и по отношение на финансовите възможности за по-високо заплащане.

Според БСК този подход позволява минималните възнаграждения да бъдат по-близо до реалните условия в конкретния сектор, вместо една и съща стойност да се използва като единствен ориентир за цялата икономика.

Новият механизъм е резултат от преговори

От БСК определят законопроекта като резултат от постигнатото между държавата, работодателите и синдикатите съгласие след преговорите за промяна на досегашния начин за определяне на минималната заплата.

Предложеният модел отчита изискванията на европейската директива за адекватните минимални работни заплати и Конвенция №131 на Международната организация на труда.

Законопроектът вече е внесен в Народното събрание и предстои да бъде разглеждан от парламентарните комисии./Вести БГ

Какво ще прави човекът, когато машината сама открива повредата, прогнозира търсенето и управлява производствения процес? Според анализ на Българската стопанска камара отговорът няма да бъде просто "нищо". Част от рутинните задачи могат да бъдат автоматизирани, докато хората ще поемат повече функции по настройване, контрол, интерпретация на резултатите и реакция при нестандартни ситуации.

Това е една от посоките, очертани в аналитичния доклад "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори". Изследването използва методите Futures Thinking и Strategic Foresight и разглежда хоризонт от над 10 години. Авторите са анализирали общо 525 сигнала за промяна – 496 в десет икономически сектора и още 29 сигнала с потенциално отражение върху всички тях.

Сред разглежданите области са хранителната промишленост, химическата индустрия, металургията, производството на мебели, енергетиката, дървообработването, управлението на отпадъците, логистиката и транспортът, както и хотелиерството и ресторантьорството.

ИИ вече не само анализира – може да управлява процеси

Един от най-съществените сигнали в анализа е промяната в ролята на изкуствения интелект. Докладът описва посока, при която ИИ постепенно преминава от инструмент за генериране на текст, изображения и анализи към система, която може да участва в реални оперативни решения.

Сред конкретните примери са откриване на нови сплави и химически формули, определяне на цени в реално време, прогнозиране на търсенето и ресурсите, предвиждане на повреди и аварии, както и управление на транспортни, логистични и енергийни системи. Така се преминава от модел, в който ИИ "анализира", към модел, при който системата може да вземе решение и да задейства действие във физическата среда.

Докладът посочва и друг конкретен сигнал – развитието на автономни пазари, в които роботи могат да бъдат "наемани" за изпълнение на определени задачи. Разглежда се и възможността хуманоидните роботи да се превърнат от технологична разработка в търгуван актив.

Някои професии няма да изчезнат, а ще се променят

Авторите не намират в анализираните сигнали основание да се очаква масово изчезване на цели професии. По-ясно се очертава друга промяна – автоматизиране на отделни задачи и трансформиране на съществуващите професии.

Например технологията може да поеме въвеждането и обработката на структурирани данни, повторяемите изчисления, сортирането и окомплектоването, резервациите и част от визуалните проверки, когато те могат да бъдат извършвани от сензори.

За сметка на това остават задачи, при които е необходимо човек да реагира на нестандартна ситуация, да общува с други хора, да носи отговорност или да следи за спазването на регулации и изисквания за безопасност.

Това означава и промяна в ролята на работника. Вместо да извършва една и съща операция многократно, той може да задава цели на автоматизираната система, да я конфигурира, да следи резултатите и да се намесва при отклонения.

От ремонт след повредата към предотвратяването ѝ

Друг конкретен пример е промяната в поддръжката на производственото оборудване. Вместо техникът да бъде повикан след повреда, системата може да следи параметрите на машините и да сигнализира за вероятен проблем предварително.

В анализа тази промяна е описана като преход "от реактивна към предиктивна работа" – прогнозиране и предотвратяване на аварии и производствен брак, използване на симулации, оптимизация и автоматично възстановяване.

Това променя и изискванията към специалистите. Те ще трябва да разбират не само конкретната машина, но и данните, автономните системи и правилата за безопасност и сигурност.

Появяват се нови хибридни роли

Докладът очертава професии, които комбинират знания от няколко различни области. Сред възможните нови роли са специалисти по одит и контрол на автономни системи, експерти по киберустойчивост, регулаторна проследимост и валидиране на решенията, взети от автоматизирани системи.

При инженерите, химиците и технолозите например се очаква не толкова отпадане на професията, колкото разширяване на нейния обхват. Наред с техническите знания ще са необходими разбиране на екологичните, икономическите и социалните ефекти от използваните технологии.

Друг пример е т.нар. "паспорт" на продукта. Според анализа могат да се появят специалисти, които следят целия жизнен цикъл на даден продукт – от произхода на суровините и използваната енергия до възможностите за ремонт, повторна употреба, разграждане и управление на отпадъците.

Човешкият труд може да стане по-скъп

Автоматизацията не означава непременно, че всичко човешко ще бъде заменено. Напротив – анализът посочва възможност човешкото присъствие да се превърне в характеристика на премиум услугите.

Това може да се случи особено в хотелиерството и ресторантьорството, производството на мебели, дървообработването и хранителната индустрия, където ръчният труд и занаятчийските умения могат да бъдат позиционирани като отличителна характеристика на продукта или услугата.

Така например в бъдещия пазар може да съществуват едновременно автоматизирана услуга и по-скъпа услуга, която предлага човешко обслужване.

Как ще изглежда работното място?

Докладът разглежда и промени в самата организация на труда. Сред възможните модели са смесени екипи от хора и автономни системи, при които машините изпълняват определени задачи, а хората задават цели, следят резултатите и се намесват при изключения.

Друг сценарий предвижда дистанционно управление на автономни системи. Човек може да управлява флотилия от машини от разстояние, като физическото му присъствие остава необходимо при монтаж, авария, проверка на качеството или преминаване към ръчен режим.

Работното време също може да се промени. Вместо фиксиран осемчасов ден анализът разглежда модел, при който работата се организира около конкретни проекти и резултати.

Какви умения ще са нужни?

Една от най-конкретните промени е преместването на фокуса от механичното изпълнение към преценката. Докладът посочва като все по-важни решаването на проблеми, справянето с нестандартни ситуации, творческото мислене, способността за разсъждение и извеждане на заключения.

На практика това означава, че човек, който работи с автоматизирана система, няма да трябва просто да знае как да я включи. Той ще трябва да разбира защо системата е взела дадено решение, да прецени дали резултатът е коректен и да знае кога е необходимо да се намеси.

Три възможни сценария за пазара на труда

Анализът не предлага една прогноза, а разглежда различни възможни сценарии.

При сценария "Умни машини, сръчни ръце" технологиите се използват, за да подпомагат работниците при недостиг на кадри. Сред конкретните примери са екзоскелети, ергономични системи и колаборативни роботи.

В сценария "Стъклен под" рутинните операции се стандартизират за автономни системи. Компаниите, които могат да си позволят автоматизация, я внедряват, докато други компенсират недостига на кадри чрез внос на работна сила. Анализът разглежда и възможност за над 30% ценова разлика между "човешка" и автоматизирана услуга.

Третият сценарий – "Етичен алгоритъм" – предполага широко използване на автоматизация и автономни системи, но при задължително обясняване на решенията на алгоритмите, участие на синдикатите, фондове за справедлив преход и регионални програми за преквалификация.

Въпросът вече е как ще се промени конкретната работа

Изводът на анализа не е, че една професия просто ще бъде заменена от машина. По-скоро се очертава разделяне на задачите – машините поемат повторяемите операции, а хората остават по-ангажирани с контрола, нестандартните ситуации, безопасността, отговорността и взаимодействието с други хора.

Затова промяната може да се усети първо не в названието на професията, а в ежедневните задачи. Операторът може да се превърне в човек, който управлява автоматизирана система; техникът – в специалист по прогнозна поддръжка; инженерът – в експерт, който съчетава технически знания с познания за данни, регулации и безопасност.

Именно тази постепенна промяна в съдържанието на труда е сред основните въпроси, които анализът на Българската стопанска камара поставя пред бизнеса и образованието за хоризонт от 10 и повече години.

Българската стопанска камара (БСК) отхвърля в свой анализ тезата, че роботите и изкуственият интелект (ИИ) директно ще заменят масово хората. Вместо това се очаква автоматизация на отделни рутинни задачи, преструктуриране на съществуващите професии и поява на нови хибридни роли.

БСК представи днес нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години, съобщиха от Камарата.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК посочват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдещи" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици, а времевият хоризонт е повече от 10 години, отбелязват от Камарата.

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии, коментират от БСК. Според анализа по-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Българската стопанска камара (БСК) отхвърля в свой анализ тезата, че роботите и изкуственият интелект (ИИ) директно ще заменят масово хората. Вместо това се очаква автоматизация на отделни рутинни задачи, преструктуриране на съществуващите професии и поява на нови хибридни роли.

БСК представи днес нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години, съобщиха от Камарата.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК посочват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдещи" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици, а времевият хоризонт е повече от 10 години, отбелязват от Камарата.

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии, коментират от БСК. Според анализа по-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Б ългарската стопанска камара подкрепя принципно промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това става ясно от официално становище на работодателската организация, изпратено до четири парламентарни комисии.

Според БСК новият подход е по-балансиран, защото при определянето на минималното възнаграждение няма да се гледа само един показател, а ще се отчитат едновременно социални и икономически критерии.

Производителността влиза в сметката

Един от най-важните елементи за работодателите е изричното включване на производителността на труда сред критериите.

От БСК посочват, че при определянето на минималната заплата трябва да се отчитат още покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати, както и икономическите възможности на предприятията.

Позицията на камарата е, че устойчивото увеличение на възнагражденията трябва да върви заедно със способността на бизнеса да създава добавена стойност.

Работодателската организация от години настоява минималната заплата да не се определя чрез автоматичен механизъм, а чрез по-широк набор от показатели, които да отразяват както потребностите на работещите, така и състоянието на икономиката.

Размерът да е ясен още до 15 август

БСК подкрепя и предложението минималната работна заплата за следващата година да се определя до 15 август на текущата година.

Според организацията това ще даде повече време на предприятията да планират разходите си за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Досегашната практика размерът да става ясен непосредствено преди началото на новата година създава по-малко време за реакция на бизнеса.

Искат ясна методика за "издръжката на живот"

БСК подкрепя и периодичната оценка дали размерът на минималната заплата е адекватен, но поставя условие начинът, по който се измерва издръжката на живот, да бъде ясен и проверим.

Според работодателската организация е необходима единна и прозрачна методология, основана на официални статистически данни. Показателят трябва да може да бъде измерван и сравняван във времето, а не да зависи от различни оценки и методики.

Камарата настоява още участието на работодатели и синдикати при оценката и определянето на минималната заплата да бъде реално и навременно, а не формално.

По-високи минимални заплати могат да се договарят по браншове

Работодателската организация подкрепя и възможността в отделни отрасли и браншове да се договарят по-високи минимални възнаграждения чрез колективни трудови договори.

Аргументът е, че така могат да се отчетат различията между секторите - както по отношение на производителността, така и по отношение на финансовите възможности за по-високо заплащане.

Според БСК този подход позволява минималните възнаграждения да бъдат по-близо до реалните условия в конкретния сектор, вместо една и съща стойност да се използва като единствен ориентир за цялата икономика.

Новият механизъм е резултат от преговори

От БСК определят законопроекта като резултат от постигнатото между държавата, работодателите и синдикатите съгласие след преговорите за промяна на досегашния начин за определяне на минималната заплата.

Предложеният модел отчита изискванията на европейската директива за адекватните минимални работни заплати и Конвенция №131 на Международната организация на труда.

Законопроектът вече е внесен в Народното събрание и предстои да бъде разглеждан от парламентарните комисии.

Проф. д.ик.н. Петър Стефанов бе преизбран в Глобалния Борд на Международния кооперативен алианс (МКА) като президент на Световната организация на потребителните кооперации (CCW), която обединява над 78 милиона член-кооператори и реализира над 600 милиарда щатски долара годишен стопански оборот, съобщиха от Българската стопанска камара (БСК) и Централния кооперативен съюз.

На 15 септември в Панама сити, Панама, се проведе изборна Генерална асамблея на Международния кооперативен алианс с участието на над 1000 делегати от всички континенти. Делегатите избраха президент и членове на Глобалния Борд с мандат 2026-2030 и определиха стратегическите насоки за развитие на световното кооперативно движение.

Дългогодишното участие на проф. Стефанов в Глобалния Борд на МКА е заслужено признание за активната роля и приноса на Централния кооперативен съюз за засилване значимостта и видимостта на потребителните кооперации в света, изтъкват от БСК.

Проф. Петър Стефанов е председател на Централния кооперативен съюз и президент на Световната организация на потребителните кооперации (CCW). От 2014 г. е член на Управителния съвет на БСК. Носител е на множество международни и национални награди.

/ЕС/

Българската стопанска камара (БСК) отхвърля в свой анализ тезата, че роботите и изкуственият интелект (ИИ) директно ще заменят масово хората. Вместо това се очаква автоматизация на отделни рутинни задачи, преструктуриране на съществуващите професии и поява на нови хибридни роли.

БСК представи днес нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години, съобщиха от Камарата.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК посочват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдещи" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици, а времевият хоризонт е повече от 10 години, отбелязват от Камарата.

От линейна индустрия към "индустриален организъм"

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Не роботите ще заменят хората, а задачите ще променят професиите

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии, коментират от БСК. Според анализа по-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Най-големият риск за пазара на труда според анализа не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Затова стойността постепенно се измества от механичното изпълнение към интерпретация, преценка, адаптивност, критическо и системно мислене, творчество и способност за учене, се посочва в анализа. Първите резултати от блиц анкета на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи към БСК показват, че близо 44 на сто от отговорилите предприятия поставят метауменията пред уменията за работа с ръце и работата със сложни системи като ключови за бъдещето, посочват от Камарата.

Ще има и професии, които днес звучат като научна фантастика

Анализът очертава и възможни нови професионални роли – например, архитект на дигиталното съжителство, който разработва протоколи за взаимодействие с автономни системи; дигитален археолог; специалист по поддръжка на аналогови системи; както и "майстор на сетивни преживявания", който използва ИИ за създаване на персонализирани човешки преживявания.

Кой ще притежава бъдещето?

Сред големите въпроси, поставени от анализа, е този за собствеността и контрола. Физическата децентрализация – например, домакинства и фирми да притежават роботи, енергийни мощности или производствени технологии – не означава автоматично икономическа демократизация. Контролът може да се премести към тези, които притежават алгоритмите, данните, патентите, облачната инфраструктура, операционните системи и правата върху актуализациите и ремонта. Затова според БСК бъдещето не е само технологичен въпрос - то е въпрос и на икономическа власт, регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.

От реакция към ранно действие

Основното послание на анализа към бизнеса е да не чака бъдещето да се превърне в настояще. Futures Thinking и Strategic Foresight са преди всичко начин на мислене, който позволява промените да бъдат разпознати по-рано и бизнесът да се позиционира, преди те да са станали очевидни за всички. Бъдещето не се предсказва. То се подготвя – и в определена степен се формира, изтъкват от БСК.

Пълният анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори" е достъпен ТУК.

Анализът е разработен в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси" и изпълняван от БСК в партньорство с МТСП и КНСБ.

/ЕС/

Българската стопанска камара представя нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори - Futures Thinking и Foresight перспектива", който изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години.

Анализът обхваща 10 икономически сектора - храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна - 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК уточняват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдеща" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат.

От линейна индустрия към "индустриален организъм"

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация - от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Сред най-ясно очертаните тенденции са:

• ИИ преминава от помощник към автономна система, която взема решения и предприема действия във физическия свят;

• отпадъците се превръщат в стратегически ресурс;

• биологията се превръща в индустриална технология;

• появяват се "живи" и програмируеми материали;

• производството започва да се отделя от традиционните си географски и ресурсни зависимости;

• инфраструктурата се децентрализира физически, но може да остане централизирано управлявана чрез данни и софтуер;

• автоматизацията се разширява от отделни задачи към цялата среда;

• персонализацията се задълбочава до непрекъснато профилиране;

• ремонтът отстъпва място на предотвратяването на повредата;

• все по-важен става въпросът какво означава "човешко" в свят, в който ИИ присъства навсякъде.

Не роботите ще заменят хората, а задачите ще променят професиите

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии. По-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Най-големият риск за пазара на труда според анализа не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Затова стойността постепенно се измества от механичното изпълнение към интерпретация, преценка, адаптивност, критическо и системно мислене, творчество и способност за учене. Първите резултати от блиц анкета на ЦИНТРА към БСК показват, че близо 44% от отговорилите предприятия поставят метауменията пред уменията за работа с ръце и работата със сложни системи като ключови за бъдещето.

Ще има и професии, които днес звучат като научна фантастика

Анализът очертава и възможни нови професионални роли - например, архитект на дигиталното съжителство, който разработва протоколи за взаимодействие с автономни системи; дигитален археолог; специалист по поддръжка на аналогови системи; както и "майстор на сетивни преживявания", който използва ИИ за създаване на персонализирани човешки преживявания.

Кой ще притежава бъдещето?

Сред големите въпроси, поставени от анализа, е този за собствеността и контрола. Физическата децентрализация - например, домакинства и фирми да притежават роботи, енергийни мощности или производствени технологии - не означава автоматично икономическа демократизация. Контролът може да се премести към тези, които притежават алгоритмите, данните, патентите, облачната инфраструктура, операционните системи и правата върху актуализациите и ремонта.

Затова бъдещето не е само технологичен въпрос. То е въпрос и на икономическа власт, регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.

От реакция към ранно действие

Основното послание на анализа към бизнеса е да не чака бъдещето да се превърне в настояще.

БСК отбелязва, че Futures Thinking и Strategic Foresight са преди всичко начин на мислене, който позволява промените да бъдат разпознати по-рано и бизнесът да се позиционира, преди те да са станали очевидни за всички.

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Това става ясно от становище на БСК.

В качеството си на представителна организация на работодателите, БСК изразява принципна подкрепа по предложения законопроект, регламентиращ нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната при съобразяване на социални и икономически критерии.

"С предложения законопроект на практика се финализира процесът на преговори и консултации между социалните партньори и държавата по транспониране на чл. 5 на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, като се отчитат и изискванията на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална работна заплата (ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 24 януари 2018 г. Предложеният нов текст на чл. 244 на Кодекса на труда за създаване на механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната е плод на степента на съгласие, която бе възможно да бъде постигната между социалните партньори и държавата, в лицето а изпълнителната власт", смятат от БСК.

"Дългогодишно отстояваната принципната позиция на БСК е, че минималната работна заплата следва да се определя на базата на механизъм, който да взема предвид както социални критерии и потребностите на работещите, така и икономически фактори, като се отчитат различията между отделните икономически дейности и региони, динамиката на производителността на труда, финансовото състояние и икономическите възможности на предприятията, както и общата икономическа среда", гласи още становището.

По отношение на предложената ал. 2 на чл. 244, регламентираща критериите за определяне на МРЗ, БСК оценява положително разширяването на набора от показатели, които следва да бъдат вземани предвид покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати и дългосрочните равнища на производителността на труда.

"Особено важно е изричното включване на производителността на труда сред критериите, тъй като устойчивият ръст на трудовите възнаграждения в дългосрочен план следва да бъде съобразен с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност. Оценяваме положително и предложението размерът на МРЗ за следващата календарна година да бъде определян до 15 август на текущата година. Подобен срок е по-подходящ от практиката решенията да се приемат непосредствено преди началото на съответната година, тъй като по-ранното определяне на размера създава необходимата предвидимост при планирането на разходите за труд, ценообразуването, участието в обществени поръчки и инвестиционните решения на предприятията", смятат от камарата.

По отношение на оценката на адекватността на МРЗ, БСК подкрепя въвеждането на периодична оценка, която да позволява да се проследява доколко минималното трудово възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

По отношение на показателя "издръжка на живот" е необходимо да бъде осигурена единна, прозрачна и общоприета методология, основана на официални статистически данни, като от съществено значение е този показател да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, смятат от БСК.

Камарата подкрепя и необходимостта от оценка на адекватността на МРЗ чрез подзаконов нормативен акт. Следва още на законово ниво да бъде гарантирано, че консултациите със социалните партньори са реални, навременни и съдържателни, а не формални, пише в позицията.

БСК принципно подкрепя и възможността за договаряне на по-високи минимални размери на трудовите възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори. "Подобен подход съответства на принципите на колективното трудово договаряне и позволява по-пълно да бъдат отчетени специфичните икономически условия, производителността и възможностите за заплащане в отделните отрасли и браншове", гласи становището.

БСК оценява положително и предложението за въвеждане на нормативно задължение за определяне и публикуване на официални данни за издръжката на живот.

AI излиза от компютъра и влиза във физическия свят, отпадъците се превръщат в суровина, биологията се индустриализира, а човешките умения за мислене и адаптация стават все по-ценни

Българската стопанска камара (БСК) представя нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

Това не е традиционна прогноза. Анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдеща" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици. Времевият хоризонт е 10+ години.

От линейна индустрия към "индустриален организъм"

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Сред най-ясно очертаните тенденции са:

· ИИ преминава от помощник към автономна система, която взема решения и предприема действия във физическия свят;

· отпадъците се превръщат в стратегически ресурс;

· биологията се превръща в индустриална технология;

· появяват се "живи" и програмируеми материали;

· производството започва да се отделя от традиционните си географски и ресурсни зависимости;

· инфраструктурата се децентрализира физически, но може да остане централизирано управлявана чрез данни и софтуер;

· автоматизацията се разширява от отделни задачи към цялата среда;

· персонализацията се задълбочава до непрекъснато профилиране;

· ремонтът отстъпва място на предотвратяването на повредата;

· все по-важен става въпросът какво означава "човешко" в свят, в който ИИ присъства навсякъде.

Не роботите ще заменят хората, а задачите ще променят професиите

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии. По-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Най-големият риск за пазара на труда според анализа не е просто "ИИ да замени хората", а задачите да изчезват по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да изградят нови кариерни пътеки.

Затова стойността постепенно се измества от механичното изпълнение към интерпретация, преценка, адаптивност, критическо и системно мислене, творчество и способност за учене. Първите резултати от блиц анкета на ЦИНТРА към БСК показват, че близо 44% от отговорилите предприятия поставят метауменията пред уменията за работа с ръце и работата със сложни системи като ключови за бъдещето.

Ще има и професии, които днес звучат като научна фантастика

Анализът очертава и възможни нови професионални роли – например, архитект на дигиталното съжителство, който разработва протоколи за взаимодействие с автономни системи; дигитален археолог; специалист по поддръжка на аналогови системи; както и "майстор на сетивни преживявания", който използва ИИ за създаване на персонализирани човешки преживявания.

Това не са прогнози за конкретни длъжности, които задължително ще се появят, а илюстрации на това какви нови функции и отговорности могат да възникнат, ако очертаните сценарии се реализират.

Кой ще притежава бъдещето?

Сред големите въпроси, поставени от анализа, е този за собствеността и контрола. Физическата децентрализация – например, домакинства и фирми да притежават роботи, енергийни мощности или производствени технологии – не означава автоматично икономическа демократизация. Контролът може да се премести към тези, които притежават алгоритмите, данните, патентите, облачната инфраструктура, операционните системи и правата върху актуализациите и ремонта.

Затова бъдещето не е само технологичен въпрос. То е въпрос и на икономическа власт, регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.

От реакция към ранно действие

Основното послание на анализа към бизнеса е да не чака бъдещето да се превърне в настояще.

Futures Thinking и Strategic Foresight са преди всичко начин на мислене, който позволява промените да бъдат разпознати по-рано и бизнесът да се позиционира, преди те да са станали очевидни за всички.

Бъдещето не се предсказва. То се подготвя – и в определена степен се формира.

***

Пълният анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори"
е достъпен ТУК.

Анализът е разработен в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси" и изпълняван от БСК в партньорство с МТСП и КНСБ.

БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция

Българската стопанска камара (БСК) изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), съобщиха от Камарата.

От организацията напомнят в становището си по проектозакона, че дългогодишно отстояваната принципната позиция на БСК е, че минималната работна заплата следва да се определя на базата на механизъм, който да взема предвид както социални критерии и потребностите на работещите, така и икономически фактори, като се отчитат различията между отделните икономически дейности и региони, динамиката на производителността на труда, финансовото състояние и икономическите възможности на предприятията, както и общата икономическа среда.

БСК подкрепя МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Според Камарата това дава по-добра възможност на предприятията да планират разходите за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Камарата подкрепя въвеждането на периодична оценка, която да позволява да се проследява доколко минималното трудово възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

По отношение на показателя "издръжка на живот" от БСК смятат, че е необходимо да бъде осигурена единна, прозрачна и общоприета методология, основана на официални статистически данни и изтъкват, че от съществено значение е този показател да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето.

Камарата принципно подкрепя възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори.

Според БСК устойчивият ръст на възнагражденията в дългосрочен план трябва да бъде съобразен както с потребностите на работещите, така и с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Пълното становище на БСК може да бъде открито тук: https://bia-bg.com/standpoint/view/36490/

Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда беше внесен от Министерския съвет в парламента на 10 септември. Вчера вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев съобщи пред журналисти, че диапазонът, в който трябва да бъде определена минималната работна заплата за 2027 година, е между 620,20 евро и 672,80 евро, като финансовото министерство прави всичко възможно размерът да бъде колкото се може по-близък до максималната граница.

/ЕС/

Пекселс

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Основни аргументи:

Повече икономически и социални критерии – при определянето на МРЗ следва да се отчитат не само социалните потребности, но и покупателната способност, динамиката на заплатите и производителността на труда, пише "Фокус".

Повече предвидимост за бизнеса – БСК подкрепя МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Това дава по-добра възможност на предприятията да планират разходите за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Периодична оценка на адекватността – необходимо е да се проследява доколко минималното възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

Прозрачна методология за "издръжката на живот" – БСК настоява показателят да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, основан на официални статистически данни.

По-силно колективно договаряне – БСК принципно подкрепя възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори.

Позицията на БСК е: Устойчивият ръст на възнагражденията в дългосрочен план трябва да бъде съобразен както с потребностите на работещите, така и с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Вижте пълното становище на БСК тук.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Основни аргументи:

Повече икономически и социални критерии – при определянето на МРЗ следва да се отчитат не само социалните потребности, но и покупателната способност, динамиката на заплатите и производителността на труда.

Повече предвидимост за бизнеса – БСК подкрепя МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Това дава по-добра възможност на предприятията да планират разходите за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Периодична оценка на адекватността – необходимо е да се проследява доколко минималното възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

Прозрачна методология за "издръжката на живот" – БСК настоява показателят да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, основан на официални статистически данни.

По-силно колективно договаряне – БСК принципно подкрепя възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори.

Позицията на БСК е: Устойчивият ръст на възнагражденията в дългосрочен план трябва да бъде съобразен както с потребностите на работещите, така и с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Вижте пълното становище на БСК тук.

На 15 септември 2026 г. в Панама сити, Панама, се проведе изборна Генерална асамблея на Международния кооперативен алианс (МКА), с участието на над 1000 делегати от всички континенти на света.

Делегатите избраха президент и членове на Глобалния Борд с мандат 2026-2030 и определиха стратегическите насоки за развитие на световното кооперативно движение.

Проф. д.ик.н. Петър Стефанов бе преизбран в Глобалния Борд на МКА като президент на Световната организация на потребителните кооперации (CCW), която обединява над 78 милиона член-кооператори и реализира над 600 милиарда щатски долара годишен стопански оборот.

Дългогодишното участие на проф. Стефанов в Глобалния Борд на МКА е заслужено признание за активната роля и приноса на Централния кооперативен съюз за засилване значимостта и видимостта на потребителните кооперации в света.

Проф. Петър Стефанов е председател на Централния кооперативен съюз и президент на Световната организация на потребителните кооперации (CCW). От 2014 г. е член на УС на БСК. Носител е на множество международни и национални награди.

БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Основни аргументи:

Повече икономически и социални критерии – при определянето на МРЗ следва да се отчитат не само социалните потребности, но и покупателната способност, динамиката на заплатите и производителността на труда.

Повече предвидимост за бизнеса – БСК подкрепя МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Това дава по-добра възможност на предприятията да планират разходите за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Периодична оценка на адекватността – необходимо е да се проследява доколко минималното възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.

Прозрачна методология за "издръжката на живот" – БСК настоява показателят да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, основан на официални статистически данни.

По-силно колективно договаряне – БСК принципно подкрепя възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори.

Позицията на БСК е: Устойчивият ръст на възнагражденията в дългосрочен план трябва да бъде съобразен както с потребностите на работещите, така и с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Вижте пълното становище на БСК тук.

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Основни аргументи:

• Повече икономически и социални критерии – при определянето на МРЗ следва да се отчитат не само социалните потребности, но и покупателната способност, динамиката на заплатите и производителността на труда.
• Повече предвидимост за бизнеса – БСК подкрепя МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Това дава по-добра възможност на предприятията да планират разходите за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.
• Периодична оценка на адекватността – необходимо е да се проследява доколко минималното възнаграждение изпълнява своята социална и икономическа функция.
• Прозрачна методология за "издръжката на живот" – БСК настоява показателят да бъде обективен, измерим и съпоставим във времето, основан на официални статистически данни.
• По-силно колективно договаряне – БСК принципно подкрепя възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори.
• Позицията на БСК е: Устойчивият ръст на възнагражденията в дългосрочен план трябва да бъде съобразен както с потребностите на работещите, така и с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност.

Вижте пълното становище на БСК тук https://bia-bg.com/standpoint/view/36490/

БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция

Българската стопанска камара (БСК) изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Според позицията на работодателската организация, при определянето на минималното възнаграждение трябва да се отчитат не само социалните потребности, но и покупателната способност, динамиката на заплатите и производителността на труда. От БСК настояват за повече предвидимост за бизнеса, като предлагат размерът на МРЗ за следващата година да се определя до 15 август на текущата. Това ще даде по-добра възможност на предприятията да планират своите разходи за труд, цени, инвестиции и участие в обществени поръчки.

Работодателите изискват още прозрачна методология за изчисляване на "издръжката на живот", която да бъде обективна, измерима и основана на официални статистически данни. Те подкрепят и възможността за договаряне на по-високи минимални възнаграждения на отраслово и браншово равнище чрез колективни трудови договори. Устойчивият ръст на доходите трябва да бъде съобразен с реалната икономическа способност на предприятията да генерират добавена стойност, посочват от камарата.

Масовото и едновременно изчезване на професии заради нахлуването на AI не е сценарият, който се очертава за пазара на труда през следващите 10 и повече години. Нов анализ на Българската стопанска камара показва, че по-вероятно е технологиите да автоматизират отделни задачи, да променят съдържанието на съществуващи професии и да създадат нови роли.

Изследването разглежда 525 сигнала за промяна в 10 индустриални сектора. Сред тях са изкуственият интелект, роботиката, автоматизацията, биотехнологиите, новите материали, децентрализираната инфраструктура и промяната в начина, по който се използват ресурсите.

Промяната започва от задачите

Малко вероятно е в скоро време роботите да заменят хората. Според анализа, по-вероятно е една професия да остане, докато част от задачите в нея бъдат поети от софтуер, роботи или автономни системи.

Това променя изискванията към работниците, защото стойността на човешкия труд постепенно се измества от рутинното изпълнение към преценката, интерпретацията, адаптивността и решаването на сложни проблеми. Критичното и системното мислене, творчеството и способността за постоянно учене могат да придобият по-голяма тежест от конкретното изпълнение на повтаряеми операции.

Близо 44% от предприятията, участвали в блиц анкета на ЦИНТРА към БСК, определят мета-уменията и уменията за работа със сложни системи като ключови за бъдещето. Това показва и къде може да се появи един от най-сериозните проблеми: ако технологиите променят задачите по-бързо, отколкото образованието и бизнесът успяват да подготвят хората за новите роли.

Индустрията се превръща в свързана система

Анализът очертава движение от линейни производствени модели към по-автоматизирани и взаимосвързани системи, в които физическата инфраструктура и софтуерът работят като единна среда.

ИИ постепенно може да премине от инструмент, който подпомага служителя, към система, която самостоятелно взема решения и предприема действия във физическия свят. Това е особено съществено за производството, транспорта, логистиката и енергетиката, където алгоритмите вече могат да бъдат свързвани директно с машини, роботи и инфраструктура.

Автоматизацията също няма да остане ограничена до отделни операции, тъй като сензори, софтуер и автономни системи позволяват управление на цели процеси. Ремонтът например може постепенно да отстъпва място на прогнозната поддръжка, при която системата открива признаци за бъдеща повреда и предприема действия, преди тя да настъпи.

Отпадъкът може да се превърне в ресурс

Сред очертаните тенденции е и промяна в начина, по който индустрията използва материалите. Отпадъците могат да се превръщат в суровина, докато продуктите и материалите се проектират така, че техният жизнен цикъл да бъде проследим и управляем.

Биологията също постепенно излиза от лабораторията и навлиза в производството. Нови био-базирани процеси, живи материали и програмируеми материали могат да променят начина, по който се произвеждат определени продукти.

Паралелно с това производството може да стане по-малко зависимо от традиционните географски ограничения, ако автоматизацията, локалното производство и новите технологии намалят необходимостта от големи централизирани производствени вериги. Физическата инфраструктура може да се децентрализира, докато управлението ѝ остане концентрирано в софтуерни платформи и системи за анализ на данни.

Ще се появят професии, които днес не съществуват

Промяната в задачите ще създава и нови професионални роли. В анализа като възможни примери са посочени архитект на дигиталното съжителство, дигитален археолог, специалист по поддръжка на аналогови системи и специалист, който използва ИИ за създаване на персонализирани сетивни преживявания.

Тези названия не представляват прогноза за конкретни длъжности, които със сигурност ще се появят подобни позиции. Те илюстрират как технологичната промяна може да създаде нови функции, които днес изглеждат необичайни.

Подобен процес вече се наблюдава при други технологични трансформации, когато новите инструменти не просто премахват определени дейности, а създават работа по тяхното внедряване, управление, контрол, поддръжка и сигурност.

Кой ще контролира автоматизираната икономика

Технологичната промяна поставя и въпрос, който надхвърля самия пазар на труда. Дори когато роботи, енергийни системи или производствени мощности станат достъпни за повече компании и домакинства, контролът върху тях може да остане концентриран при собствениците на софтуера, данните, алгоритмите и инфраструктурата.

Следователно собствеността върху физическата машина няма непременно да означава контрол върху цялата система, ако нейното функциониране зависи от облачна платформа, алгоритъм, лиценз, патент или външна система за актуализация. Затова анализът поставя технологичната трансформация в по-широк контекст, който включва регулации, образование, интелектуална собственост, сигурност и човешки контрол.

Силвия Тодорова (директор в БСК) бе избрана за член на УС на БИФ

Общото събрание на Сдружение "Български икономически форум" преизбра Георги Табаков за председател на Управителния съвет на организацията за нов петгодишен мандат – до 2031 г.

За заместник-председател на Управителния съвет беше избран Никола Христович.

Новият Управителен съвет на Български икономически форум е в състав:

• Георги Табаков – председател;
• Никола Христович – заместник-председател;
• Силвия Тодорова – член;
• Христо Михайловски – член;
• Мартин Ганев – член.

"През следващия мандат ще продължим да развиваме Български икономически форум като платформа за практическо сътрудничество между бизнеса, общините, университетите и публичните институции. Сред основните ни приоритети остават предприемачеството, регионалното развитие, европейските проекти и международният обмен на добри практики", заяви Георги Табаков след избора.

Общото събрание прие отчета за дейността и годишния финансов отчет на организацията за 2025 г., както и програмата и бюджета за 2026 г.

В момента БИФ работи по множество проекти, финансирани по европейски програми, в областта на предприемачеството и иновациите, регионалното развитие, устойчивата градска мобилност и развитието на нови услуги и бизнес модели в сектор здравеопазване и грижа за хората.

Българската стопанска камара подкрепя принципно промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Това става ясно от официално становище на работодателската организация, изпратено до четири парламентарни комисии.

Според БСК новият подход е по-балансиран, защото при определянето на минималното възнаграждение няма да се гледа само един показател, а ще се отчитат едновременно социални и икономически критерии.

Производителността влиза в сметката

Един от най-важните елементи за работодателите е изричното включване на производителността на труда сред критериите.

От БСК посочват, че при определянето на минималната заплата трябва да се отчитат още покупателната способност, общото равнище и динамиката на работните заплати, както и икономическите възможности на предприятията.

Позицията на камарата е, че устойчивото увеличение на възнагражденията трябва да върви заедно със способността на бизнеса да създава добавена стойност.

Работодателската организация от години настоява минималната заплата да не се определя чрез автоматичен механизъм, а чрез по-широк набор от показатели, които да отразяват както потребностите на работещите, така и състоянието на икономиката.

Размерът да е ясен още до 15 август

БСК подкрепя и предложението минималната работна заплата за следващата година да се определя до 15 август на текущата година.

Според организацията това ще даде повече време на предприятията да планират разходите си за труд, цените, инвестициите и участието си в обществени поръчки.

Досегашната практика размерът да става ясен непосредствено преди началото на новата година създава по-малко време за реакция на бизнеса.

Искат ясна методика за "издръжката на живот"

БСК подкрепя и периодичната оценка дали размерът на минималната заплата е адекватен, но поставя условие начинът, по който се измерва издръжката на живот, да бъде ясен и проверим.

Според работодателската организация е необходима единна и прозрачна методология, основана на официални статистически данни. Показателят трябва да може да бъде измерван и сравняван във времето, а не да зависи от различни оценки и методики.

Камарата настоява още участието на работодатели и синдикати при оценката и определянето на минималната заплата да бъде реално и навременно, а не формално.

По-високи минимални заплати могат да се договарят по браншове

Работодателската организация подкрепя и възможността в отделни отрасли и браншове да се договарят по-високи минимални възнаграждения чрез колективни трудови договори.

Аргументът е, че така могат да се отчетат различията между секторите - както по отношение на производителността, така и по отношение на финансовите възможности за по-високо заплащане.

Според БСК този подход позволява минималните възнаграждения да бъдат по-близо до реалните условия в конкретния сектор, вместо една и съща стойност да се използва като единствен ориентир за цялата икономика.

Новият механизъм е резултат от преговори

От БСК определят законопроекта като резултат от постигнатото между държавата, работодателите и синдикатите съгласие след преговорите за промяна на досегашния начин за определяне на минималната заплата.

Предложеният модел отчита изискванията на европейската директива за адекватните минимални работни заплати и Конвенция №131 на Международната организация на труда.

Законопроектът вече е внесен в Народното събрание и предстои да бъде разглеждан от парламентарните комисии.

Редакционният екип Ви представя най-важните икономически новини от изминалия ден, 16 септември 2026 г.

Министър-председателят Румен Радев анонсира пакет от мерки във връзка с високите цени на горивата, като отчете, че той ще касае обществения и училищния транспорт, линейките и гражданите. Това стана ясно по време на неговия брифинг в Министерски съвет след срещата му с чешкия премиер Андрей Бабиш. Той обаче отбеляза, че цените на горивата в България са едни от най-ниските в Европа, но и че това не успокоява властта.

Българската стопанска камара изразява принципна подкрепа за законопроекта за промени в Кодекса на труда, който регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Това става ясно от становище на БСК.

След като на 11 септември (петък) курсът на еврото падна под психологическата граница от 1,16 спрямо щатския долар за първи път от доста време насам, единната европейска валута стигна месечно дъно на 15 септември. Тогава тя падна до курс от 1,1541, но днес, изглежда, спадът спрямо американския долар приключва. Поне това може да се съди от часовете след отварянето на борсата, когато еврото смени посоката, макар и не рязко нагоре.

Снимка: Правителствена информационна служба

Цената на петрола отбеляза спад в сряда, 16 септември, след като стана ясно, че енергийните запаси в САЩ са се увеличили миналата седмица. Фючърсите с доставка през ноември на международния еталон "Брент", който е и референтен за Европа, спаднаха с 1,02% до 107,64 долара за барел в началото на търговията, макар после да отбелязаха лек ръст до 108,14 долара. Фючърсите на американския сорт WTI с доставка през октомври отбелязаха спад от 1,29% до 104,46 долара за барел. Към момента на публикуване на материала цената е 104,67 долара.

Ново поскъпване на дизела - 3 евроцента на литър, и на бензина - 1 евроцентър на литър, има през тази седмица. И няма да е последното - до края ще има още около 2 евроцента отгоре. Средно цената на дизела в България е 1,95 евро, на бензин А-95 - 1,70 евро. А следващата седмица дизелът ще е на около 1,97-1,98 евро на литър - това заяви Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

България се нарежда на 9-о място сред 25 водещи аутсорсинг дестинации по готовност за изкуствен интелект. Страната се представя силно при използването на AI от населението и подготовката на бъдещи специалисти, но значително изостава при внедряването му в бизнеса. Индексът на Ataraxis дава на България 62.8 точки и я поставя трета в Централна и Източна Европа след Унгария и Чехия. Най-големият потенциал за напредък е именно в реалното използване на технологията от компаниите.

България и Чехия създават обща работна група за сътрудничество в енергетиката и развитието на ядрени проекти. Сред обсъжданите направления са и малките модулни реактори, които двете страни разглеждат като важни за бъдещата енергийна и индустриална сигурност. София и Прага ще координират позиции и по европейската система за търговия с емисии, като настояват за нейното преразглеждане и отлагане на част от правилата заради отражението им върху индустрията и транспорта.

"Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп" получи разрешение от КЗК да придобие пълен контрол върху медицинския център "АмериМед" и свързаното с него имотно дружество. Застрахователят вече притежава 51% от двете компании и ще изкупи останалите 49%, след което ще контролира изцяло стратегическите им решения. Сделката разширява присъствието на "Булстрад Живот" отвъд традиционното застраховане и задълбочава навлизането му във веригата на здравните услуги.

Изкуственият интелект и роботизацията няма да доведат до масово изчезване на професии, но ще променят фундаментално начина, по който хората работят, показва анализ на Българската стопанска камара. Рутинните задачи ще се автоматизират, а все повече професии ще комбинират експертни знания с работа с AI. Най-големият риск е образованието и бизнесът да не успеят да създават нови умения достатъчно бързо. Все по-ценни ще стават критическото мислене, адаптивността, преценката и способността за учене.

Три от най-големите конкуренти в изкуствения интелект – OpenAI, Google и Anthropic – обсъждат възможности за съвместна работа по стандарти за безопасност на AI. Разговорите идват на фона на засилващите се опасения около развитието на все по-мощни модели. Сред идеите е създаването на воден от САЩ орган за стандарти. Ръководителите на трите компании вече публично признават необходимостта индустрията да контролира по-внимателно темпа, с който развива най-напредналите системи.

България ще бъде домакин на регионална среща на върха за развитието на Средния транспортен коридор между Европа и Азия. Инициативата бе обявена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ще бъде организирана съвместно с българското правителство. Проектът е част от по-широката стратегия на ЕС за по-добра свързаност и по-малка зависимост от външни партньори. Брюксел подготвя още европейска корпорация за критични суровини, банков пакет и алианс за климатично застраховане.

Lidl започна реални доставки в Германия с автономен електрически камион без кабина и без шофьор. Превозното средство на шведската Einride работи при ниво 4 на автоматизация и може да се движи самостоятелно по предварително определен маршрут. Камионът превозва до 15 европалета и прави до три курса дневно между логистичен център и магазин. За четиримесечния тест се очаква да бъдат превозени над 3000 палета, а експериментът може да даде посока за бъдещето на автоматизираната логистика.

Петролът поевтиня, след като данните показаха неочаквано силен ръст на енергийните запаси в САЩ. Brent отстъпи до около 107.8 долара за барел, а американският WTI – до 104.6 долара. Само запасите от суров петрол са нараснали със 7.1 млн. барела при очаквания за спад. Пазарът обаче остава силно чувствителен към конфликта в Близкия изток и риска от прекъсвания на доставките след атаката срещу ключов саудитски петролопровод.

• аутсорсинг
• аутсорсинг индустрия
• Българска стопанска камара
• вечерни новини
• всички новини
• изкуствен интелект
• Роботи
• транспортен коридор

Българската стопанска камара (БСК) отхвърля в свой анализ тезата, че роботите и изкуственият интелект (ИИ) директно ще заменят масово хората. Вместо това се очаква автоматизация на отделни рутинни задачи, преструктуриране на съществуващите професии и поява на нови хибридни роли.

БСК представи днес нов анализ "Бъдещето на професиите и уменията в индустриалните сектори – Futures Thinking и Foresight перспектива", който поглежда отвъд традиционния хоризонт на икономическите прогнози и изследва възможните промени в индустрията и пазара на труда през следващите 10 и повече години, съобщиха от Камарата.

Анализът обхваща 10 икономически сектора – храни, дървен материал, химикали, каучук и пластмаси, металургия, мебели, енергетика, ВиК и управление на отпадъците, складиране и транспорт, хотелиерство и ресторантьорство. За целите на изследването са събрани и анализирани 525 сигнала на промяна – 496 секторни и 29 сигнала с потенциал да засегнат всички изследвани сектори.

От БСК посочват, че анализът не се опитва да каже "какво ще се случи", а изследва какви "бъдещи" са възможни, кои изглеждат вероятни и кои бихме искали да се случат. Методологията на Futures Thinking и Strategic Foresight позволява да бъдат откривани ранни сигнали, двигатели на промяната, тенденции, рискове, блокери и потенциални непредвидени последици, а времевият хоризонт е повече от 10 години, отбелязват от Камарата.

Един от основните изводи е, че отделните индустриални сектори няма да се развиват изолирано. Очертава се обща посока на трансформация – от линейни, централизирани и управлявани основно от хора производствени системи към кръгови, автоматизирани, управлявани от ИИ и частично децентрализирани системи, в които отпадъкът може да бъде суровина, материалите да имат програмиран жизнен цикъл, а ИИ да координира все по-голяма част от икономическите процеси.

Един от най-важните изводи за пазара на труда е, че събраните сигнали не подкрепят тезата за масово и едновременно изчезване на професии, коментират от БСК. Според анализа по-вероятният сценарий е автоматизация на рутинни задачи, трансформация на съществуващи професии и появата на нови хибридни роли, които комбинират професионална експертиза с умения за работа с ИИ, автоматизация, биотехнологии и сложни системи.

Протестите на филмовата общност във връзка с бъдещето на Киноцентъра продължават утре сутрин, 17 септември, от 8:30 часа пред Министерството на културата. Кинодейците настояват за публичност, независима проверка и реални гаранции за бъдещето на Киноцентъра в "Бояна".

"Вероятно няма човек, който да не си дава сметка за значението на Киноцентъра в Бояна – не само за българското кино, но и за националната ни история, култура и икономика. Това е инфраструктура, създавана с публични средства и труда на поколения български кинематографисти, която и днес осигурява работни места, привлича международни продукции и позволява България да присъства на световната карта на филмовата индустрия. Безспорно една от най-скандалните приватизационни сделки", пишат те в своя призив, разпространен до медиите. Писмото е подписано от Павел Павлов, изпълнителен директор на "Аудио-видео "Орфей", Габриел Георгиев от "Алианс на независимите продуценти", продуцента Иван Кирилов и Любомира Костова - председател на Сдружение "Независим културен сектор".

След като на 7 септември културните дейци се събраха да протестират пред самия Киноцентър, собствениците на "Ню Бояна" отвърнаха, че нямат намерение да променят предназначението на терена, нито да го продават. През миналата седмица позиции по темата изразиха както членове на Комисията по културата и медиите към Народното събрание, така и самият министър Евтим Милошев. "Все още обаче не виждаме предприети действия и независима проверка на приватизационния договор и за дългосрочна защита на Киноцентъра", категорични са протестиращите. Те имали информация, че екип на Министерството на финансите не е бил допускан периодично до територия и земи на Киноцентъра за оглед на терен с претенцията, че не е държавен, а на "Ню Бояна", въпреки че в справката от кадастъра е отбелязана държавната собственост.

Според договора от 2006 г. за приватизация на държавния дотогава Киноцентър, в продължение на 20 години дружеството няма право да се разпорежда със земята и сградите чрез продажба, замяна, дарение, апорт и др. Този срок изтича на 17 ноември тази година.

Сред задълженията на купувача "Ню Имидж" обаче са били и тези: в продължение на пет години Киноцентърът, самостоятелно или съвместно с български и чуждестранни продуценти, да участва всяка година в продуцирането на не по-малко от два български пълнометражни игрални филма и 20 минути анимация. Това означава общо минимум 10 български пълнометражни филма и 100 минути анимация за петгодишния период. Също така е поет ангажимент за извършване на инвестиции в размер на най-малко 15,6 млн. евро в рамките на три години, от които поне 11,4 млн. евро още през първата година.

От протестиращата общност отбелязват, че тези 10 български пълнометражни филма и 100 минути анимация никога не са се случили. Те припомнят и предшестващата сделката приватизация на държавното дружество "София филм", което стопанисваше най-големите и важни киносалони в столицата. Сделката е сключена на 1 октомври 2001 г. срещу цена от 4,7 млн. лв., като купувачът поема ангажименти за инвестиции в размер на 6 млн. лв. и за запазване на дейността за срок от 10 години. Условията по договора обаче са нарушени само месеци след приватизацията, а дружеството впоследствие изпада във фалит. Припомнят се и дългосрочните резултати от това:

• кино "Мир" е разрушено, дълги години е паркинг, а по-късно на парцела е построен бизнесцентър;
• кино "Сердика" е препродадено, впоследствие разрушено и теренът е използван за изграждането на хотел;
• кино "Изток" е превърнато в супермаркет;
• "Европа Палас", въпреки че сградата е обявена за архитектурно-строителна културна ценност, също е преустроено в супермаркет;
• кино "София" е използвано първо като бинго зала, а след това като нощен клуб;
• "Модерен театър", първата специално построена сграда за кино в София, десетилетия наред остава затворен, руши се и не изпълнява предназначението.
• Кино "Москва" е затворено и преустроено преди години.
• Кино "Култура" - и двете му зали на площад "Славейков" се превръщат в търговски обекти.

Тези примери не доказват, че същото ще се случи с Киноцентъра, уточняват от гилдията, но подсещат, че след изтичането на договорните ограничения устните уверения не са достатъчни.

Според публично представена информация стойността на "Бояна" като действащ филмов бизнес е 45–50 млн. евро, а посочваната от собствениците цена, изчислена основно според стойността на земята, е около 180 млн. евро. Сумите могат да бъдат уравнени на 1 до 4 км магистрала, посочват авторите на писмото, позовавайки се на публикация в "Сега" за нов участък от АМ "Струма" в договор от 2026 г.

По-лесно за куриерите

Нови пощенски кодове ще има за всеки апартамент или къща в страната. Вместо сегашните 4 цифри, новите пощенски кодовете ще бъдат от 8 символа, като ще има и букви. Това предвиждат проекти на наредба за регистъра на пощенските кодове в България и система за образуване на пощенските кодове, които са пуснати за обществено обсъждане.

Новата система от пощенски кодове задължително ще трябва да бъде използвана от куриери и пощенски оператори.

Предложеният модел предвижда пощенският код да се формира като уникален буквено-цифров код, който ще се отнася за конкретен адресируем обект. Тоест за всеки апартамент, къща, магазин или офис ще има отделен пощенски код. Това създава възможност за значително по-висока точност при адресирането, обработката и доставката на пощенски пратки.

При преминаване към новите пощенски кодове ще има приемственост със сега използваните. Това ще стане, като бъде запазен настоящият четирицифрен пощенски код, към който ще бъдат добавени още четири символа за индивидуализация на всеки конкретен обект със собствен адрес. Например за София първите четири цифри от новите пощенски кодове ще бъдат от 1000 до 1999. И в момента пощенският код за центъра на София е 1000. Към тези четири цифри ще бъдат добавени още четири символа за всеки имот.

Втората група от четири символа представлява Уникален идентификатор на адресируем обект (УИАО), чрез който ще се идентифицират всички адресируеми обекти (АО). За УИАО приоритетно ще може да бъдат използвани следните символи: А, В, С, Е, К, М, Н, Р, Т, У, Х, 0–9. Всъщност това са всички цифри и буквите, които присъстват в азбуките на българския и английския език. В случай на изчерпване на тези символи или техническа невъзможност, се допуска използване на разширен набор от символи, който включва всички букви от английската азбука A–Z.

Предвижда се създаването регистър на пощенските кодове, който ще бъде поддържан от Комисията за регулиране на съобщенията. В регистъра ще вписват следната информация за всеки имот: 1 населено място (град/село), област, община, локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент, местност; 2. пощенски код, образуван съгласно системата за образуване на пощенските кодове; 3. предназначение на недвижимия имот; 4. географските координати на обекта, когато такива данни са налични.

Очакваният положителен ефект от промяната обхваща различни сфери. За бизнеса и електронната търговия регистърът ще създаде условия за по-точна проверка и валидиране на адресна информация, намаляване на върнатите пратки, ограничаване на логистичните разходи и по-ефективна обработка на поръчки. За държавните органи и общините ще създаде предпоставки за по-добро административно обслужване, уеднаквяване на адресната информация и по-надежден обмен на данни между информационни системи. За службите за спешна помощ и сигурност по-точната адресна идентификация ще подпомогне идентифицирането на адреси и по-ефективната реакция при инциденти. В по-широк план наличието на единен официален източник на актуална информация за пощенските кодове ще създаде предпоставки за повишаване на оперативната съвместимост между информационните системи и за развитието на процесите по цифровизация в публичния и частния сектор, като по този начин значението на регистъра надхвърля непосредственото му приложение в областта на пощенските услуги.

1. Лъчезар Аспарухов Аврамов – кандидат за президент, и Ивайло Дражев Атанасов – кандидат за вицепрезидент

2. Венцислав Атанасов Ангелов – кандидат за президент, и Атанас Иванов Стефанов – кандидат за вицепрезидент

3. Нако Райнов Стефанов – кандидат за президент, и Нина Петкова Ламбова – кандидат за вицепрезидент

4. Камен Захариев Тасков – кандидат за президент, и Галя Димитрова Иванова – кандидат за вицепрезидент

5. Борис Кирилов Анзов – кандидат за президент, и Бранимир Мичев Мичев – кандидат за вицепрезидент

6. Радостин Петев Василев – кандидат за президент, и Красимир Цветков Манов – кандидат за вицепрезидент

7. Методи Веселинов Бъчваров – кандидат за президент, и Ленин Велинов Станоев – кандидат за вицепрезидент

8. Александър Трифонов Томов – кандидат за президент, и Сергей Петков Инджов – кандидат за вицепрезидент

9. Волен Николов Сидеров – кандидат за президент, и Славчо Георгиев Велков – кандидат за вицепрезидент

10. Ивелин Людмилов Михайлов – кандидат за президент, и Юлиана Младенова Матеева – кандидат за вицепрезидент.

Според хронограмата, приета от ЦИК, до 22 септември е срокът, в който партиите, коалициите и инициативните комитети правят предложение до ЦИК за регистрация на кандидатите за президент и вицепрезидент.

Народното събрание ще избере своята квота от 11 членове на новия Висш съдебен съвет на 19 ноември. Преди това в три дни - от 2 до 4 ноември, комисията ще изслушва двадесетте кандидати, номинирани от депутатите.

План-графикът за избора беше приет единодушно от правната комисия в парламента, предаде БТА.

Народното събрание избира всеки член поотделно с мнозинство от 2/3, т.е. 160 гласа.

"Прогресивна България" издигна кандидатурите на 11 души, точно толкова, колкото е квотата на парламента в съвета. Само гласовете на ПБ обаче няма да стигнат за избора.

За Съдийската колегия управляващите номинираха адвокат Силвия Цанова, председателят на Окръжния съд в Перник Калин Баталски, съдията от Апелативен съд - Пловдив Иван Ранчев, адвокат Петьо Славов, съдията от СГС Михаил Малчев и доц. д-р Анета Антонова.

За Прокурорска колегия са проф. д-р Екатерина Салкова, съдията от РС-Пловдив Иван Калибацев, зам.-председателят на ОС-Велико Търново Милена Карагьозова, съдията от СГС Стефан Милев и съдията от ОС-Пазарджик Красимир Комсалов.

Самостоятено депутатът от ПБ Румен Миланов предлага съдията от АС-София Цветко Лазаров за член на Съдийската колегия.

Депутатът от "Възраждане" Коста Стоянов номинира доскорошната си колежка адвокат Цвета Рангелова.

"Продължаваме промяната" и "Демократична България" също имат свои предложения за членове на ВСС като три от тях се припокриват.

Те са за адвоката и бивш служебен правосъден министър и бивш прокурор Андрей Янкулов, за съдията от СГС и бивш служебен вътрешен министър Емил Дечев, предложени за членове на Прокурорската колегия, както и за бившия съдия, сега адвокат Таня Радуловска, номинирана за член на Съдийската колегия.

ПП предлага и бившите съдии от ВКС Евгений Стайков и от ОС-Варна Светлозар Георгиев, както и доц. Васил Пандов за Съдийската колегия и бившият вътрешен министър проф. Веселин Вучков за Прокурорската.

Според приетия днес план-график до 25 септември всички кандидати трябва да представят концепция за работата си във ВСС, а до 30 септември – имуществените декларации и такива за конфликт на интереси, пише "Лекс".

На 2 октомври правната комисия трябва да се произнесе по допустимостта на кандидатите и да насрочи изслушването им.

Професионални и неправителствени организации, представители на висшите училища и медиите ще може да представят становища и да отправят въпроси към кандидатите до 26 октомври.

Прокурорите ще избера своите представители на 24 октомври, съдиите - на 7 ноември, а следователите - на 21 ноември.

5 прокурори са номинирани за четири места в съвета. Кандидатите съдии може да се окажат 21 като предстои Съдийската колегия да се произнесе по допустимостта им, а в момента тече срокът за издигане на кандидатури от следователите, който изтича на 20 септември.

И парламентарната Комисия по иновациите и дигиталната трансформация одобри на първо четене удостоверенията за електронна идентичност да са безплатни. Тези промени в Закона за електронната идентификация вече получиха единодушна подкрепа на първо четене и в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Проектът премахва не само таксата за издаване на електронна идентичност, но и плащането за проверките при използването ѝ.

Законопроектът бе внесен в края на август от депутата от "Прогресивна България" и бивш главен секретар на МВР Петър Тодоров и група народни представители.

Сегашният Закон за електронната идентификация предвижда възможност да се събира такса за издаването на удостоверение за електронна идентичност. Вносителите предлагат тя да отпадне. Проектът премахва и възможността държавата да събира такси за определени проверки на електронната идентичност, когато те се правят във връзка с публични услуги.

Аргументът е, че електронната идентичност не трябва да се разглежда като още една административна услуга, от която държавата да събира приходи, а като базова цифрова инфраструктура – нещо, необходимо, за да може изобщо да се използва електронната държава.

Промените идват на фона на продължилото с години изграждане на националната система за електронна идентификация и опитите повече административни услуги да бъдат преместени изцяло онлайн. Основната теза на вносителите е, че ако електронната идентичност трябва да бъде входът към тези услуги, самият достъп до нея не бива да създава допълнителна финансова бариера.

Тодоров аргументира предложението именно с риска таксите да ограничат практическото използване на националната схема. По думите му целта ѝ е да осигури надежден и широко достъпен начин за доказване на самоличност в електронна среда, а не да генерира приходи.

Удостоверенията за електронна идентичност е предвидено да се издават и записват върху електронния носител на информация в документите за самоличност, повече известен като чипа в личните карти. Този чип имат новите лични карти. Към момента обаче МВР не ги е задействала. Удостоверенията за електронна идентичност е предвидено да могат да се използват при отношения с държавата - например с данъчни, социални служби. Става въпрос за нещо различно от пиковете на НАП или ДОПК. Въпросните бъдещи удостоверения е предвидено да са много по-масово използвани.

Зад понятието "електронна идентификация" стои идеята човек да може да докаже кой е в интернет така все едно показва личната си карта на гише. Това е основата, върху която би трябвало да се ползват повече държавни услуги дистанционно – без отделни регистрации, посещение на администрация или различен начин за идентификация пред всяка институция.

Официалното определение е, че електронната идентификация позволява сигурно установяване и проверка на самоличността от разстояние при общуването между граждани, бизнес и публични институции. Тя не е същото като електронния подпис – електронната идентификация доказва кой си, докато подписът служи за подписване на документи и изявления.

Шефът на Агенцията по вписванията ще може да назначи по бързата процедура до 30 длъжностни лица по регистрация над утвърдената численост на персонала. Тези служители ще бъдат назначени временно за две години със скоростни конкурси, при които няма да се дава един месец на кандидатите за подаване на документи, както изисква Кодексът на труда.
Това гласуваха на първо четене депутатите в Народното събрание с промени в Закона за търговския регистър, чийто вносител е "Прогресивна България". Увеличаването на капацитета на агенцията с допълнително съдии по вписванията е една от мерките за отпушване на задръстения с необработени с години заявления Търговски регистър.
Друга законова поправка е пълното изваждане на годишните финансови отчети (ГФО) от потока на заявленията за вписвания, също с цел отпушване на регистъра.
"Дълги години наблюдаваме забавяне на обработката на годишните финансови отчети. До края на септември неразгледаните заявления за обявяване на годишни финансови отчети ще достигнат един милион, като някои са от 2023 г. Досега нито едно правителство не е предприело адекватни законодателни мерки, за да се отблокира работата на Търговския регистър", посочи Даниела Кършева от ПБ. Тя припомни, че Законът за въвеждане на еврото е поставил "два големи капана", които съвсем да довели до срив в регистъра. Единият е поставеният кратък срок за представяне на нови дружествени документи и устави с превалутиран в евро капитал - до края на 2026 г., а вторият капан е непрецизната разпоредба това да стане с първото по ред ново вписване в ТР, каквото е обявяването на ГФО за миналата година - до 30 септември 2026 г.
Управляващите вече удължиха срока за подаване на документите с превалутиран в евро капитал до края на 2028 г. и уточниха, че обявяването на ГФО няма да влияе върху този процес. "Сега обособяваме ГФО в отделен поток - нещо, което отдавна трябваше да се случи. Това ще освободи капацитет на Агенцията по вписванията за обработка на останалите заявления", посочи Кършева.
От опозицията изразиха притеснение и от спешното наемане на длъжностни лица по вписванията без конкурс.
Законовите промени бяха подкрепени на първо четене със 159 гласа "За". Трима гласуваха "против", 7 - "въздържали се".

България се очаква да бъде извадена от "сивия списък" на Специалната група за финансови действия (FATF) заедно с Монако и Кот д'Ивоар, съобщи "Блумбърг", позовавайки се на запознати с обсъжданията източници.
Окончателното решение се очаква на 30 октомври – последния ден от следващото пленарно заседание на организацията в Париж. То все още не е взето, а промените в списъка се одобряват с консенсус от членовете на FATF, сред които са САЩ, Великобритания, Европейската комисия, Китай, Япония и Индия.
България влезе в списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение през октомври 2023 г., в разгара на преговорите за присъединяването на страната към еврозоната. През октомври 2024 г. FATF остави страната в "сивия списък". "Блумбърг" отбелязва, че България от години е обект на критики във връзка с корупцията, но в последно време организацията отчита съществен напредък.
Според официалното съобщение на FATF България е въвела национална стратегия и цялостен план за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Страната засили надзора, основан на оценка на риска, върху операторите на парични преводи, обменните бюра и посредниците при сделки с недвижими имоти и въведе изисквания за достъп до пазара за доставчиците на услуги с виртуални активи, е отбелязано в съобщението.
Сред предприетите мерки организацията посочва още по-активно търсене на конфискация на имущество, възможност за паралелни финансови разследвания при всички разследвания за тероризъм и отстраняване на пропуски при целевите финансови санкции срещу финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.
Новината повлия положително на българския фондов пазар. Борсово търгуван фонд, който следва основния индекс на Българската фондова борса, се повиши с 2,8 на сто към 12 ч. българско време, посочва "Блумбърг".
FATF включва в "сивия списък" държави и юрисдикции със стратегически слабости в системите им за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение. Те поемат ангажимент да отстранят пропуските в договорени срокове и попадат под засилено наблюдение.

Председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев заяви, че ДАНС носи отговорност за това, че не е предотвратила трагедията "Петрохан". Това той каза на брифинг в парламента, а поводът бе въпрос дали ПП ще се разграничат от кмета на София Васил Терзиев заради даренията му към Ивайло Калушев и групата му.

"Истинският въпрос е, когато са подадени сигнали в ДАНС през 2022 година, къде е спала ДАНС в продължение на три години? Кой в ДАНС е покровителствал това нещо? Защо от ДАНС не са сигнализирали прокуратурата?", каза Василев. Това прилича на това, което се случи в Пловдив, където пак ДАНС са знаели за неофашистките групи и нищо не са направили. Очевидно някой в ДАНС покровителства групи, които нанасят щети на българските деца. Васил Терзиев няма служебното положение да покровителства", заяви Василев.

Накрая той призова президентът Илияна Йотова да даде обяснения за случаите на помилване на лица, свързани с наркотрафик: "Ние искаме госпожа Йотова да обясни защо е направила тези помилвания, защо от всички болни престъпници е взела точно наркодилъра и наркотрафиканта. Защо от 28 помилвания пет са свързани с наркоразпространение и да припомня на госпожа Йотова нейните думи от 2019 година, когато казва "милост няма да има за престъпления, свързани с наркотици", а сега изведнъж откриваме, че 5-има са помилвани".

От "Демократична България" пък поискаха кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев да се разграничат и да извадят от инициативния си комитет журналистката Валерия Велева, след като експертиза по разследването за Петрохан, публикувана на нейния сайт, излезе с имената на хора, пострадали в казуса. "Призовавам госпожа Йотова и господин Вълчев, които са журналисти, да се разграничат незабавно от госпожа Велева, да я извадят от инициативния комитет, защото такава безотговорност към пострадали лица е абсолютно недопустима не само от журналистическа гледна точка, а и от етична гледна точка", каза съпредседателят на ДБ Божидар Божанов.

Във връзка с твърденията, че кметът на Сафия Васил Терзиев е водил кореспонденция с Ивайло Калушев за прехвърляне на охраната на Национален парк "Витоша" към неговата група, Божанов каза, че паркът се охранява по заповед на неговия директор, който пък се назначава от Изпълнителната агенция по горите. "В този смисъл това дори не е в компетентността на Васил Терзиев като кмет и това поставя някои въпроси как изобщо са тълкувани съобщенията, които са се разменяли. Трябва да разграничим неадекватността на прокуратурата и на разследващите, използването на вещи лица, които, меко казано, се занимават с пропаганда, а не с експертизи, да го разграничим от строгото осъждане на всички сексуални посегателства срещу деца", каза Божанов.

"Цените на горивата в България вече придобиват безпрецедентни стойности. В миналото винаги се е реагирало. Тогава, когато ние сме били част от някаква коалиция и цените на горивата стигнат определени нива, веднага се взимат мерки – държавата взима мерки, парламентът предлага и правителството действа. Сега обаче това ние не го виждаме", коментира в кулоарите на парламента съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев.

Той настоя да се провери защо тези цени са толкова високи, както и причината за това – дали само от това, което се случва в Иран или също така и в рафинерията на "Лукойл".

Лидерът на "Продължаваме Промяната" Асен Василев също призова правителството за незабавни действия и пакет от мерки заради високите цени на горивата.

"Вчера Саудитска Арабия обяви, че ограничава доставките на нефт за Европа. Това означава, че между сега и края на годината можем да очакваме допълнително увеличение на цената на дизела и на бензина по бензиноколонките извън това, което вече имаме", коментира той и попита колко висока трябва да стане цената, за да се "събуди" правителството.

Димо Дренчев от "Възраждане" настоя в кулоарите на Народното събрание да се намали ДДС за горивата с цел подпомагане на гражданите.

"Ние очакваме от органите като КЗП, Комисията за защита на конкуренцията и от правителството като цяло да предприемат някакви мерки. Дали това ще бъде корекция в цената на ДДС за горивата, защото акцизите вече са много ниски, или някакъв тип субсидия за фирмите, които ползват горива, и за гражданите, дали ще е на критерии социално слаби, но тези мерки трябва да започнат да се обсъждат, защото иначе икономическата активност ще спадне до края на годината", прогнозира той.

Бившият финансов министър в кабинета "Гюров" Георги Клисурски също разкритикува сегашното правителство на "Прогресивна България" в публикация във "Фейсбук" за бездействието и напомни, че при избухването на войната в Иран веднага е създаден Щаб за ценова стабилност към Министерския съвет.

Става въпрос за целевата подкрепа от 20 евро на месец за хората с най-ниски доходи, която се задействаше при цена на горивата над 1.60 евро в три поредни дни.

България отчита най-силния годишен ръст в Европейския съюз на почасовите разходи за заплати и възнаграждения през второто тримесечие на 2026 г., показват публикуваните днес най-нови данни на Евростат. Увеличението е 9,9 на сто спрямо същия период на миналата година при среден ръст от 3,2% в ЕС. Показателят обхваща брутните заплати и възнаграждения в пари и натура, включително бонусите и допълнителните плащания към служителите.

През второто тримесечие на 2026 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година, най-голямо увеличение на разходите за почасово заплащане за цялата икономика е регистрирано в България (+9,9%), Литва (+9,6%) и Хърватия (+8,9%), показват данните.

Най-малко средно увеличение са получили заетите в Люксембург и Румъния (+1,8%), следвани от Франция и Италия (+2,1%).

През първото тримесечие България беше на второ място в ЕС по този показател с ръст от 13,2%, а на първо тогава излезе Унгария с увеличение от 16,4 на сто.

От едни от най-възрастните европейци в края на века българите ще бъдем най-младите от всички. Прогнозата правят от европейската статистика, като добавят още, че населението на континента ще намалее с общо една десета, а в България - с 1 милион и 800 хиляди души.
Евростат изнесоха данните само преди няколко дни в опит да предположат как ще изглежда демографската карта на Европейския съюз през следващите години чак до края на века. Според тях след 10 години, населението в България ще падне под 6 милиона души. В момента сме малко по-малко от 6 милиона и половина. След още 30 години пък, ще намалеем до под 5 милиона. През следващите десетилетия до края на века, ще продължим да се топим, но вече доста по-бавно, предаде Нова телевизия.
Такава обаче ще бъде съдбата на целия Европейски съюз. Гражданите му ще намаляват все повече, като през предпоследната година на този век те ще слязат под бариерата от 400 милиона. В момента, на територията на общността живеят общо 452 милиона души.
Всички ще загубят население, с изключение на 9 държави. Първите пет през 2100 г. ще са увеличили населението си с най-много в сравнение с днес. Впечатление прави, че процентите на първите две държави са значително по-големи от тези на следващите, но фактът, че става въпрос за микродържави като Люксембург и Малта, може би донякъде обяснява това. Следват ирландците, които ще са с 15% повече и шведите с 10%. Увеличението при останалите се прогнозира да бъде с по няколко процента.
Останалите държави, които ще се топят, са по-голямата част и ни засягат пряко, защото в това число попадаме и ние. Най-голям дял от днешното си население ще загубят Латвия и Литва, като намалеят с една трета. Почти с толкова и Полша, а Гърция с 30%. На петата позиция сме ние - с 28% по-малко българи в края на века, според прогнозата на Евростат.
Страната ни е в дъното на класацията за средна възраст. Делим предпоследното място с Португалия и средна възраст на населението 47,3 години. По-висока тази възраст е единствено в Италия, където дори надминава 49 години. Непосредствено преди нас пък са гърците.
През 2100 година обаче прогнозата обръща тази класация с главата надолу. И от предпоследни ставаме първи. Така българите се очертават да бъдат най-младото население в Европейския съюз в края на века, като след нас се нареждат държави като Нидерландия и Германия.
Средната възраст на българина ще бъде с една година по-висока от тази в момента. Просто тази на средностатистическия европеец ще се увеличи с много повече. Той ще остарее с близо 7 години.
Но освен това и други фактори влияят на този все още неслучил се парадокс. След леко увеличение, което ще се задържи около 15 години, най-накрая смъртността в България ще започне да спада. И през 2100 г. тя ще бъде почти наполовина - от близо 100 хил. души годишно, каквато е сега, до около 55 хил. тогава.
Раждаемостта също ще спада, но изключително бавно. Предвид, че населението се предвижда да бъде дори под 5 милиона, родените деца у нас ще бъдат 41 хил. на фона на 51 хил. сега.
Още един фактор е нетната миграция. Получаваме я от разликата между напусналите страната и чужденците, приели я за свой нов дом. Когато напусналите са по-малко от пристигналите да живеят в нея, тогава тя е положителна. От няколко години у нас се случва именно това.
След спад през следващите 4-5 години тя отново ще започне да расте и да допринася все повече за броя, а в случая и за средната възраст на българското население. Поне до края на периода, за който се отнася тази прогноза.

Космическата компания EnduroSat обяви, че успешно е затворила инвестиционен рунд в размер на рекордните за изцяло българска компания 205 млн. долара (или 178 млн. евро).

Рундът водят американските фондове Riot Ventures и Atreides Management. В него участват и Founders Fund, където партньор е българинът Делян Аспарухов, както и GV (Google Ventures), Lux Capital, Omnes Capital, House Capital, Giant Ventures, Emphatic Capital, Endeavor Catalyst и фондът на Европейския съвет за иновации.

Сумата надхвърля двойно последното финансиране на компанията, която през октомври 2025 г. набра 104 млн. долара, с които да завърши космическия си център на бул. "Цариградско шосе". Изглежда е и най-голямата инвестиция в българска технологична компания в един рунд (досегашният рекорд държеше Gtmhub със 120 млн. долара през декември 2021 г.)

Парите ще се използват за достигането на серийно производство на по-тежки сателити, изграждането на нов завод в САЩ, както и създаването на най-големия космически и отбранителен хъб в ЕС на мястото на бившата авиобаза Доброславци край София, за който преди месец компанията подписа меморандум с правителството.

EnduroSat не обявява публично оценката си след инвестицията, но по размера на рунда може да се каже, че космическият производител вече е еднорог (има оценка от над 1 млрд. долара). При финансиране от този мащаб в серия C, новите инвеститори обикновено взимат между 15 и 25% от компанията, което при 205 млн. долара означава оценка след парите между 800 млн. и 1.4 млрд. долара.

Залогът на Райчо Райчев, който създава EnduroSat през 2015 г., продължава да е, че бъдещето на космическата индустрия е в стандартизацията ѝ, а не в изработката на продукти по поръчка. Така например технологията на EnduroSat позволява един техник да сглоби и тества цял сателит в рамките на един работен ден, което сваля както цената на апарата, така и времето до орбита от години на месеци.

В края на миналата есен компанията отвори новия си космически център в София, проектиран да доставя до два сателита от клас ESPA (200-500 кг) на ден. Сега тя ще инвестира в ново поколение апарати. Досега най-тежкият ѝ модел носи полезен товар до 300 кг, а следващата стъпка са серийно произвеждани сателити от половин тон до пет тона.

Парите ще служат и за географска експанзия на производството. Компанията ще открие завод за високосерийно производство в САЩ, а в България продължава проектът в Доброславци.

Местният проект ще се реализира на принципа на публично-частното партньорство в икономическа зона "Доброславци", обособена през 2023 г. При обявяването му компанията предложи да инвестира над 100 млн. евро

В последната година и половина EnduroSat изглежда се движи с космическа скорост. През май 2025 г. Founders Fund поведе рунд от 43 млн. евро в проекта, а през октомври нова инжекция от 104 млн. долара помогна на компанията да довърши новия си космически център в София. Това означава близо 350 млн. долара инвестиции за 16 месеца.

Растежът на бизнеса следва подобен ритъм. По предварителни данни приходите на компанията за 2025 г. достигат 34-35 млн. евро, ръст от над 55% спрямо предходната година, а за тази година Райчев очаква удвояване на база вече подписаните сделки и новите мисии. Екипът е над 350 души в седем локации, а клиентите са над 450.

В продължение на 16 дни служители на компанията ще превръщат всяка крачка в подкрепа за новия випуск от 35 учители в програмата "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час"

Кока-Кола ХБК България се присъединява към шестото издание на спортно-благотворителната инициатива на фондация "Заедно в час" -"Предизвикай се с кауза". От 12 до 27 септември служители на компанията ще участват в 16-дневното предизвикателство, като ще изминават между 10 000 и 12 000 крачки дневно в подкрепа на новия випуск от 35 учители в програмата "Нов път в преподаването".

Благотворителното спортно предизвикателство стартира на 12 септември с откриващо събитие в София, на което участниците направиха първите си 10 000 крачки заедно. През следващите дни отборите ще продължат активността си от различни точки в страната, като ще имат възможността да следят напредъка си чрез платформата Big Team Challenge.

"Най-ценното в тази инициатива е, че дава възможност на екипа ни да направим нещо наистина смислено заедно - както за собственото ни благосъстояние, така и за важна обществена кауза. В "Предизвикай се с кауза" всеки участва лично - с времето, усилията и дарението си, а компанията застава зад общия принос на екипа. Радваме се, че тази година ще бъдем част от инициативата и ще подкрепим дейността на "Заедно в час" и усилията им за по-качествено образование в България", коментира Лилия Велинова, мениджър "Корпоративни партньорства и социална отговорност" в Кока-Кола ХБК България.

Събраните дарения в "Предизвикай се с кауза" ще подпомогнат подготовката и развитието на начинаещи преподаватели. Програмата "Нов път в преподаването" адресира едно от сериозните предизвикателства пред българското образование - отпадането на начинаещи учители от системата още през първите години от професионалния им път. Програмата има за цел да помогне на повече учители в началото на професионалния им път да останат в класната стая.

Участието на Кока-Кола ХБК България в "Предизвикай се с кауза" е част от постоянните усилия на компанията да допринася положително за общностите, в които оперира. Подкрепата за инициативата естествено допълва дългогодишните усилия на компанията в сферата на образованието и развитието на младите хора чрез програмата #YouthEmpowered, която предоставя практически знания и умения за по-успешен старт в професионалния път. От стартирането си през 2017 г. до днес, програмата е достигнала до над 36 000 младежи в България, помагайки им да изграждат умения за бъдеща професионална реализация.

Редица промени, улесняващи чуждестранните работници от трети страни, одобри Народното събрание на първо четене.

С поправки в Закона за чужденците, внесени от правителството, се позволява на работници, притежаващи Единно разрешение за пребиваване и работа в България, да се регистрират като безработни в Агенцията по заетостта в случай, че загубят работата си, без да им се отнема правото пребиваване в страната. При това положение те трябва да уведомяват дирекция "Миграция" на МВР.

Позволява им се, също така, да сменят работодателя си, докато са на територията на България. Ще бъдат обаче задължени да прекарат при първия си работодател поне 6 месеца, преди да могат да отидат при друг.

Промените са добре дошли за бизнеса у нас, който от години страда от недостиг на кадри. През 2025 г. при нужда от 180 000 сезонни работници у нас са били регистрирани едва 19 054.

Новите улеснения са предвидени в европейска директива, която така или иначе трябва да влезе в българското законодотелство. Освен управляващите от "Прогресивна България", законопроектът получи подкрепата на "Демократична България", "Продължаваме Промяната" и ДПС. "Затрудненията за набиране на персонал, особено в ключови сектори като туризма, са явни и ние трябва да направим така, че процедурите да са възможно най-улеснени, спазвайки всички изисквания и ангажименти, които България има по линия на Шенгенското пространство", коментира Богдан Богданов от ПП.

Дебатът в пленарната зала се запомни най-вече с размяна на реплики между лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и зам.-шефа на групата на ПБ Владимир Николов. Костадинов обяви, че със законовите промени се "доунищожава трудовият пазар в страната и етнодемографският баланс в страната", чуждите работници се експлоатират като "роби", а управляващите нарече "слуги на олигархията, на които не им пука за работниците в страната, защото по-голямата част никога не са работили". Това обиди Николов, който го поучи, че "робите не получават заплати", и обясни, че в България се внасят нискоквалифицирани работници, защото родните кадри са по-образовани и квалифицирани.

От ДБ предложиха да се създаде единна електронна платформа, която да позволява на институциите да си взаимодействат при разглеждането и заявленията за пребиваване и работа от трети страни, но предложението беше отхвърлено от мнозинството.

Това е записано в новия Национален рамков договор между Касата и Зъболекарския съюз, който ще действа до края на 2028 г.

В момента пълнолетните пациенти имат право на до 3 дейности при зъболекар годишно за сметка на здравното си осигуряване. Сред тях са пломба и вадене на зъб, като и двете дейности се заплащат от Касата на една и съща цена – 44 евро.

В много случаи пациентите доплащат, в зависимост от използваните от зъболекаря материали и консумативи. Годишният пакет на човек над 18 години, поеман от Касата, е в размер на около 150 евро, а от 1 ноември стойността му ще бъде увеличена до малко над 190 евро.

При децата се запазват като брой досега заплащаните преглед, пломба, вадене на временен или постоянен зъб, лечение на пулпит.

Годишният преглед за подробно обследване на зъбния статус и при децата, и при възрастните е безплатен за пациентите, припомнят от Здравната каса.

Преподавателите са били най-търсени на пазара на труда през август във Велико Търново. Това сочат данните на Бюрото по труда. В топ 5 на дефицитните професии са още персонал, полагащ грижи за хора, продавачи, специалисти в сферата на персоналните услуги.

4 % е регистрираната безработица през месец август 2026 г. за региона на Дирекция "Бюро по труда" – Велико Търново. По общини безработицата е както следва – община Велико Търново 3,1%, община Елена 10% и община Златарица 17,3%.

Регистрираните безработни са 1 605. За ползване на посредничеството и услугите на бюрото по труда през месеца са се регистрирали нови 240 безработни лица.В резултат от работата на трудовите посредници в бюрото по труда, както и на ромския медиатор, за месеца са активирани 37 неактивни лица за регистрация в бюрото по труда, отчитат от борсата .

През месец август 2026 г., 125 безработни лица са започнали работа, наблюдава се намаление на броят им в сравнение с предходния месец юли и спрямо същия месец на предходната година.

Най-много са наетите в образование – 30,7%, преработваща промишленост – 15,3, хотелиерство и ресторантьорство – 11,5%, търговия – 11,5%, строителство – 7,6%, транспорт – 7,6% и др.

Продължава търсенето на работна сила, през месец август работните места обявени на първичен пазар на труда са 73 работни места. Най-голям дял свободни работни места са заявени в образование (41%), държавно управление (20%), преработваща промишленост (12%), хотелиерство и ресторантьорство (9%), строителство (6%) и др.

Успоредно с това се работи по три подробни устройствени плана – за улицата до болницата, голям паркинг с подземна връзка към нея и електрическата подстанция. Извършват се и предварителните проучвания за довеждащата инфраструктура и връзката ѝ със Софийския околовръстен път.

Първият план предвижда удължаване на съществуващата задънена улица от Околовръстния път до терена на болницата, с което да бъде осигурен необходимият достъп до лечебното заведение.

Вторият е за обособяването на голям паркинг срещу болницата, при ул. "Харманлийско въстание", с подземна връзка към нея.

Третата процедура е за електрическата подстанция, необходима за бъдещата болница.

"Устройственият проект вече е готов, изготвени са необходимите оценки и се работи по уреждането на собствеността с оглед приключване на процедурата с одобряване на ПУП", уточнява главният инженер на направлението "Градско планиране и развитие" Деляна Сеченска.

Освен устройствените и отчуждителните процедури Столична община извършва и предварителни проучвания за връзките на довеждащата улична мрежа със Софийския околовръстен път и със съществуващата инженерна инфраструктура.

"Общината подкрепя усилията на регионалното министерство за завършване на липсващите участъци от Околовръстния път и ще продължи активно да изпълнява своите ангажименти. Околовръстният път е важен не само защото ще съкрати времето за пътуване и ще намали вредните емисии, но и защото ще осигури бързи трасета до Националната детска болница", заявява заместник-кметът по обществено строителство Никола Лютов, цитиран в съобщението.

За близо две седмици горивото поскъпна с около 12 евроцента, а световният недостиг на дизел продължава да държи пазара под напрежение дори при днешния спад на петрола

Дизелът в Бургас се приближи на сантиметри от психологическата граница от 2 евро за литър и при ново преоценяване на колонките тя може да бъде достигната на отделни бензиностанции още утре.

Проверка на Флагман.бг от последните минути показва, че на следени от нас обекти стандартният дизел днес вече е 1,95 евро при 1,92 евро вчера. Това вече не е обичайното движение с един цент нагоре или надолу, а ускоряваща се ценова вълна.

На 3 септември Българската петролна и газова асоциация отчита средна цена на дизела в страната от 1,83 евро за литър. На 8 септември "Фюело" вече показва 1,86 евро, ден по-късно средната стойност достига 1,87 евро, на 12 септември е около 1,88 евро, а на 15 септември за първи път официално е премината средната граница от 1,90 евро. Днес представителите на бранша вече говорят за средно ниво около 1,95 евро. Само за близо две седмици това означава движение от около 1,83 до 1,95 евро за литър. Още по-показателно е, че прогнозата, която само преди осем дни звучеше като песимистичен сценарий, вече практически се сбъдна. На 8 септември Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на търговците, производителите, вносителите и превозвачите на горива прогнозира, че през следващата седмица дизелът ще бъде между 1,90 и 1,95 евро. Днес горната граница на тази прогноза вече е факт.

Бензинът върви в същата посока, но засега с по-слабо напрежение. В началото на септември средната му цена беше около 1,59 евро, докато днес браншът говори за приблизително 1,70 евро за литър. Големият проблем обаче остава дизелът - горивото, върху което зависят тежкият транспорт, логистиката, земеделието и огромна част от икономическата активност.

Причината за рязкото поскъпване не е само цената на суровия петрол. Именно тук е и особеността на сегашната криза. Петрол на световния пазар има, но дизеловото гориво е в недостиг заради ограничените рафиниращи мощности, войните и прекъснатите доставки от ключови производители. Ръководители от енергийния сектор предупредиха пред Reuters, че световните доставки на дизел вероятно ще останат напрегнати и през зимата. Според оценки, цитирани от агенцията, недостигът от Русия и Близкия изток достига приблизително 4 млн. барела дневно. Руски рафинерии бяха засегнати от украински удари, а Москва ограничава износа на горива. Едновременно с това войната в Близкия изток наруши традиционните потоци на нефтопродукти от Персийския залив. Reuters посочва, че от февруари насам износът на дизел от Русия и региона на Залива е намалял с около 1,6 млн. барела дневно, като възстановяването на част от повредените мощности не може да стане бързо.

Затова в момента дизелът се държи почти като отделна суровина. Маржовете при неговото производство достигнаха рекордни стойности. На азиатския пазар печалбата от преработката на суров петрол в нискосернист дизел премина 87 долара за барел - ниво, което показва колко силно пазарът плаща за всеки допълнителен произведен барел гориво.

Допълнителен натиск дойде през последните дни от Саудитска Арабия. След атаки срещу петролна инфраструктура бяха нарушени доставки по ключовия тръбопровод Изток-Запад и товаренето през пристанището Янбу. На 15 септември физическите цени на някои петролни товари в Европа преминаха 130 долара за барел, докато фючърсният Brent се приближи до 110 долара.

Днес се появи и първият по-сериозен сигнал за известно охлаждане. Brent отстъпи с около 3,3% до приблизително 105 долара за барел, след като Саудитска Арабия успя да увеличи доставките чрез алтернативна схема край Оман, а данните от САЩ показаха по-високи от очакваните запаси от горива. Това обаче не означава автоматично поевтиняване на бензиностанциите утре сутрин.

Цените на колонките реагират със закъснение на международните котировки. Горивото, което днес се продава в Бургас, е закупувано и договаряно при предходни, по-високи цени, а търговците тепърва прехвърлят към дребния пазар последните движения на едро. Затова е напълно възможно суровият петрол да поевтинява в рамките на един ден, докато дизелът на българските бензиностанции продължава да поскъпва.

Точно това прави следващите 24-72 часа критични. Хаджидимитров заяви тази сутрин, че днешното увеличение с 3 евроцента няма да бъде последното през седмицата и очаква поне още 2 цента нагоре. Неговата прогноза поставя средната цена в диапазона 1,97-1,99 евро още до края на седмицата, а границата от 2 евро той очаква да бъде достигната до края на септември.

За Бургас обаче 2 евро могат да се появят на табелите по-рано. При положение че част от големите обекти вече продават стандартния дизел за 1,95-1,96 евро, само още една по-рязка корекция би доближила или преминала тази граница. Затова не е изключено още утре отделни бургаски бензиностанции да покажат цена от 1,99-2,00 евро за литър. Това не означава, че средната цена за целия град непременно ще бъде 2 евро още утре, но психологическият праг вече е непосредствено пред пазара.

Всъщност при премиум дизела той отдавна е преминат. Данните за Бургас от 15 септември показват средна цена около 2,05 евро за литър, като при отделни обекти офертите достигат и значително по-високи нива.

Накъде ще тръгнат цените оттук нататък? В краткосрочен план предпоставките все още са по-скоро за задържане на високите нива и нови малки увеличения, отколкото за бързо връщане назад. Днешното отстъпление на Brent е положителен сигнал, но за да се превърне в реално поевтиняване на дизела, трябва да бъде устойчиво и едновременно с него да се успокоят цените на готовите нефтопродукти и рафиниращите маржове.

Ако Brent се задържи около 100-105 долара и не последват нови нарушения на доставките, има възможност след сегашната вълна цените да се стабилизират около достигнатите нива. Ако обаче конфликтът в Близкия изток отново ескалира, Саудитска Арабия изпита допълнителни затруднения с износа или глобалният недостиг на дизел се задълбочи с настъпването на есента, цена над 2 евро няма да бъде краткотрайно изключение, а може да се превърне в новото нормално равнище за стандартното гориво.

Правителството вече разработват ясни мерки срещу високите цени на горивата. Те ще са за подкрепа на публичния транспорт, бърза помощ, училищния транспорт и на българските граждани.

Това стана ясно от думите на премиера Румен Радев. Обяви го на срещата си с чешкия му колега Андрей Бабиш в сряда.

Все още обаче няма яснота какви ще са конкретните мерки, но Радев обеща да бъдат представени "съвсем скоро".

Думите на премиера дойдоха, след като от дни опозицията настоява за компенсации заради рекордно високите цени на горивата. Днес средната цена на бензин А95 е около 1,66 евро, на дизел - около 1,91 евро, а пропан-бутан се търгува за около 0,68 евро на литър. Така дизелът в България вече е по-скъп, отколкото при големия ценови скок след началото на войната в Украйна през 2022 г.

С 3 цента се е увеличила цената на дизела тази сутрин, а на бензина - с един. Цените обаче ще продължат да растат и вероятно дизелът ще стигне 2 евро в края на септември. Това предупреди Димитър Хаджидимитров - заместник-преседател на Асоциацията на българските търговци, производители и вносители на горива пред bTV. Той обаче допълни, че високите цени не са намалили потреблението.

Чешкият премиер Бабиш също даде предложение, но за цяла Европа. Според него проблемът е в липсата на капацитет на рафинериите в Европа, тъй като в последните години много бяха закрити заради Зелената сделка.

Бях потресен, когато разбрах, че вашата е с капацитет 12 млн., а обработвате само половината. Ще говорим с Европа - ако наистина иска да спаси индустрията и жизнените условия на хората по отношение на цените, трябва новата схема за търговия с емисиите да се отсрочи, защото останалите рафинерии ще напуснат. Трябва да спре действието и на ETS1. С Братислава сме говорили и щe търсим още партньори", призова Бабиш.

Докато течеше срещата между двамата премиери, "Продължаваме промяната" дадоха брифинг в парламента по темата.

"Колко висока трябва да стане цената, за да се събуди правителството от летния сън и да види, че трябва да даде компенсации? И тук не става въпрос само за това българските граждани да могат да си карат автомобилите. Тук става въпрос, че при 1,92 евро за дизел това започва да се отразява на цялата верига на доставки, влиза в инфлацията и ни очаква много сериозен инфлационен шок", ядоса се председателят Асен Василев. И изброи още фактори, които го подхранвали - високата цена на природния газ от над 80 евро на TTF, както и на зърното, защото са бомбардирани складовете и мощностите за износ и в Одеса, и в Новоросийск.

Според него, ако правителството изпусне тази криза, няма да можем да се оправим две години, защото ще влезем в стагнация на икономиката с инфлационна спирала, или стагфлация. "Така че правителството трябва да действа незабавно с пакет от мерки. Ако не знаят какво да правят, да препишат мерките, които ние въведохме 2022 година и не позволихме икономиката на страната да се срине", посъветва той.

От "Демократична България" пък директно дадоха предложение - компенсации от 20 цента за всеки литър гориво, за всички. Според председателят Ивайло Мирчев това е във възможностите на правителството и няма да увеличи дефицита и ще се компенсира от по-големите приходи от ДДС.

Високите цени на горивата трябва да бъдат компенсирани през помощ от държавата, смятат и от "Възраждане".

Помощ за горивата имаше при служебното правителство на Андрей Гюров. Тогава на българите под линията на бедност се изплащаше по 20 евро на месец. Условието беше цените да са над 1,60 евро за литър. Тази помощ обаче приключи на 30 юни

Мирчев изрази и подозрение, че причината за високите цени не е само случващото се в Иран. Затова ДБ ще инициират проверки дали "има определени схеми на пътя на горивата до бензиностанциите".

Двете войни - в Украйна и Иран, липсата на работещи рафинерии в Европа и в световен мащаб, ограниченията да внасяме горива от Русия, която е близо до България, високите борсови котировки, недостигът, който вече засегна дори и САЩ - всички тези причини качват цените на горивата у нас, обясни обаче в интервю за "24 часа" особеният управител на "Лукойл" Евгени Симеонов. Той подчерта, че страната ни има достатъчно запаси и криза няма да има, но те се доставят отдалеч, което вдига транспортните разходи. Заради Черно море, което е рискова територия, се увеличават и застраховките.

А България въпреки всичко има едни от най-ниските цени на горивата в Европа.

Цената на петрола на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) вчера се покачи до 124,63 долара за барел, което е максимум от 7 април, съобщи петролният картел.

В началото на седмицата петролът на ОПЕК премина над 120 долара за барел за първи път от май, като един барел се продаваше за 123,11 долара в понеделник.

На 27 февруари, преди началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран, петролът на ОПЕК се котираше за 70,07 долара за барел.

За определяне на цената на петрола на ОПЕК се използва т. нар. петролна кошница, включваща 12 сорта петрол за износ на страните членки на картела: Сахаран бленд или "Сахарска смес" (Алжир), Джено (Конго), Зафиро (Екваториална Гвинея), Раби лек (Габон), ирански тежък (Иран), Басра лек (Ирак), Кувейт експорт (Кувейт), Ес Сидер (Либия), Бони лек (Нигерия), Лек арабски (Саудитска Арабия) и Мерей (Венецуела).

Историческият максимум за "кошницата на ОПЕК" е цената от 146,05 долара за барел, отчетена на 19 март 2026 година. Предишният максимум от 140,73 долара за барел бе достигнат на 3 юли 2008 година.

Цената на барел петрол се определя чрез извеждане на средна аритметична величина от котировките към момента на закриване на търговията с всички сортове от "кошницата на ОПЕК" предходния работен ден.

Саудитска Арабия обяви, че спира доставките на петрол за Европа, планирани за края на септември, а вероятно и за по-дълъг период. Причината - тежките поражения върху инфраструктурата в района на пристанищния комплекс Янбу, причинени от нападенията на хутите. Съоръженията за товарене на петрол на танкери са получили сериозни повреди, освен това е спряна работата на петролопровода изток-запад, през който Саудитска Арабия успяваше да изнася между 5 и 7 милиона барела петрол дневно през Червено море. След нападенията на йеменските бунтовници и този алтернативен маршрут за износ на нефт от Близкия изток не функционира.
Търговци и спедитори започнаха трескаво да търсят алтернативи за доставките за Европа, като на спотовия пазар петролът достигна 122 долара за барел. Полската компания Orlen е обявила търгове за доставка на нефт от Алжир и Северно море, но няма много предложения, отбелязват наблюдатели на пазара.
Според анализатори е възможно Рияд да потърси увеличаване на износа на суровината през критичния Ормузки проток, като използва "сенчест флот". Съобщава се, че към момента наемът на танкер за превоз на петрол от Близкия изток може да достигне до 1 милион долара на ден. Само за сравнение - допреди началото на войната в Иран цената е била около 100 000 долара.
Напрежението между хутите и Саудитска Арабия продължава да расте. Проиранското движение на йеменските бунтовници днес заяви, че е свалило саудитски изтребител Ф-15, и обвини Рияд, че е нанесъл 450 въздушни удара тази седмица в съседната му страна. Той пък обвини хутите за атака с дронове срещу свещения град Мека - обвинение, което бе отхвърлено. "Нашите действия са насочени срещу петролни съоръжения и военни бази, които са далече от свещените места", заявиха хутите.

Франция въвежда нов етикет за птичи продукти, който обозначава продукция, получена при спазване на допълнителни ангажименти за хуманно отношение към птиците. Това съобщава Съюзът на птицевъдите в България, позовавайки се на информация за новата френска инициатива. Логото "Bien-Être Animal – Filière Agricole Engagée" ("Хуманно отношение към животните – ангажиран земеделски сектор") започва да се поставя поетапно върху продуктите от средата на септември.

Инициативата обединява близо 80 организации от френската птицевъдна верига и повече от 1300 фермери. Според официалната информация на инициативата тя се основава на общ референтен документ с 26 конкретни ангажимента, които надхвърлят законовите изисквания.

Сред основните акценти са повече пространство за птиците, наличие на естествена светлина в помещенията, обогатяване на средата, контролирани санитарни изисквания и обучение на фермерите и персонала. Тези пет елемента са определени от инициативата като основни гаранции за хуманно отношение.

Системата обхваща различни етапи от производството – от люпилните и отглеждането до организациите на производителите и транспорта. Спазването на ангажиментите се проверява чрез независими контролни организации.

Етикетът е предназначен за продукти от 100% френски пилета, като самото лого не означава задължително отглеждане на открито. То може да бъде поставено както върху продукти от птици, отглеждани на открито, така и върху такива, отглеждани в птицеферми без достъп до външна среда.

Новият френски етикет е базиран на система, която според френското специализирано издание Agra е близка до изискванията на European Chicken Commitment (ECC). Сред посочените критерии са 10% повече пространство спрямо регулаторния минимум, естествена светлина, обогатяване на помещенията, контролирани санитарни изисквания и продължаващо обучение на фермерите и персонала.

В същото време инициативата "Filière Agricole Engagée" представлява отделен референтен стандарт. За разлика от френската "Étiquette Bien-être animal", която позволява сравнение между различни нива, новият етикет е структуриран на едно ниво.

Хуманното отношение към птиците не се определя единствено от условията в помещенията. Храненето, достъпът до вода, здравният статус и наблюдението на животните също са част от цялостния подход към благосъстоянието. Според информацията на инициативата сред ангажиментите са показатели, свързани с комфорта на птиците, качеството на въздуха, наличното пространство, здравето на животните, наблюдението и проследяването им, както и обучението на хората, които работят с тях. Това поставя и въпроса за икономическата страна на по-високите стандарти. Допълнителните изисквания могат да означават инвестиции и по-високи разходи за производителите, поради което начинът, по който добавената стойност се разпределя по веригата, остава важен въпрос за сектора.

Въвеждането на обозначението вече предизвика реакция от организации за защита на животните. Четири френски организации – CIWF France, LFDA, OABA и Welfarm – обявиха, че са сезирали френската DGCCRF заради новия етикет. Според тях част от базовите изисквания позволяват използването на бързорастящи породи и плътност до 38 кг/кв. м, което според организациите не съответства на изискванията на ECC. Това е позиция на самите организации и не следва да се представя като установен факт за нарушение. От своя страна официалната информация за инициативата посочва, че референтният стандарт включва 26 ангажимента, пет основни гаранции и независим контрол, като целта е постепенно подобряване на практиките в птицевъдството.

Новото обозначение е част от усилията на френския птицевъден сектор да направи условията на производство по-разбираеми за потребителите и да отличи продукцията, произведена при допълнителни стандарти за хуманно отношение. За фермерите обаче ключов остава въпросът дали по-високите изисквания ще бъдат съпроводени с реално икономическо възнаграждение. Именно балансът между по-високите стандарти, контрола, информираността на потребителите и доходите на производителите ще бъде определящ за устойчивостта на подобни инициативи.

Френският модел показва, че темата за хуманното отношение към птиците постепенно се превръща и в инструмент за диференциация на продукцията на пазара, а не само в регулаторно изискване.

По-високите цени на пшеницата, горивата, електроенергията и транспорта могат да доведат до поскъпване на хляба през есента, съобщава БНТ.
Хлебопроизводители обаче засега се опитват да задържат цените въпреки увеличаващите се разходи. Те изчисляват, че себестойността вече се е повишила с около 5%, а евентуално увеличение на цената на хляба би могло да бъде около 10%.
По-скъпата пшеница и рекордните нива на дизела са сред факторите, които могат да окажат влияние върху цената на насъщния през есента.
"Положението, в което се намираме, е доста сериозно както за бизнеса, така и за хората. Но въпреки това ще се опитаме да задържим цената максимално достъпна за хората. Въпреки ежедневните вдигания на цените на суровините, на горивото, което е близо до 2 евро, засега ще се опитаме да задържим цената максимално достъпна, за да могат хората да имат вкусен селски хляб", увери Цветан Георгиев, хлебопроизводител от санданското село Плоски. Той отбеляза, че през последните два месеца има сериозно увеличение на цените на дизела и пшеницата. Въпреки това производителите засега ще се опитат да запазят досегашните цени.
"Ще се опитаме да задържим цената, както си беше досега. Но евентуално по-нататък - месец, два, три - ще видим дали ще има вдигане, защото това не зависи само от нас. Имаме си бранш, който комуникира и се определя цената на хляба", каза производителят. По негови думи горивото оказва най-силно влияние върху цената на хляба.
Очаква се евентуално увеличение да засегне различните видове хляб. Производителите обаче се надяват да успеят да задържат сегашните цени поне още месец-два. Повишаването на цената на хляба се усеща особено силно от потребителите, тъй като той е сред основните хранителни продукти.
Според Георгиев не се очаква рязък скок на цената, а ще е в рамките на 10%. По думите му себестойността на хляба вече се е увеличила с около 5%. Така при евентуално увеличение цената на хляба би могла да достигне около 1,20 евро. По-високите цени неминуемо ще се отразят и на търсенето.
За бизнеса ситуацията остава трудна, а производителите трябва да търсят начини да се адаптират към постоянно променящите се разходи. Георгиев обясни, че част от хлебопроизводителите в района вече са прекратили дейността си заради увеличаващите се разходи.

GPS – широко използван от началото на века, триангулира сателитните сигнали, за да предостави точно местоположение, време и скорост за важни услуги на авиация, корабоплаване, автомобилен транспорт, телекомуникации, електрически мрежи и финансови пазари.

Алън Удуърд — гостуващ професор в Университета в Съри, който е работил за британското правителствено разузнаване по време на Студената война и сега е специализиран в системната сигурност — твърди, че основният проблем с навигационните системи, използващи спътници, е, че те се контролират или от определено правителство, или от "технологичен събрат".

"Трябва да имате резервни варианти", казва той. "Ето защо голяма част от тези изследвания се провеждат тихомълком на заден план."

Рискът, породен от GPS-смущенията, е "много значителен" за жизненоважната инфраструктура, икономиката и националната сигурност, казва Малкълм Макдоналд – експерт по обработка на сигнали и космически технологии в Университета в Стратклайд. "Това вече виждаме в Източна Европа и Близкия изток, където заглушаването е редовно ежедневно явление", добавя той. И то "след това се простира и на бойното поле, където GPS обикновено е недостъпен."

Сред най-високотехнологичните (и най-скъпите) потенциални решения е разработката на Infleqtion – фирма за квантови технологии, базирана в Колорадо, чиято експериментална методика е изпробвана на борда на полет над Южна Англия през май 2024 г. от екип от британски и американски физици по време на военен изпитателен полет на Обединеното кралство. Те носили обект с размерите на куфарче, съдържащ едно от най-странните вещества във Вселената: облак от атоми, охладени толкова близо до абсолютната нула, че се сливали в едно квантово състояние.

Чрез използване на лазери за задържане на атомите почти напълно неподвижни при температура от няколко милиардни от градуса над абсолютната нула, въпреки че корпусът на устройството остава на стайна температура, ​​технологията създава квантов сензор. Той е способен да открива минимални движения с много по-голяма прецизност от конвенционалните инерционни навигационни системи, като например лазерните пръстеновидни жироскопи, използвани от съвременните самолети и крилати ракети.

Известен като кондензат на Бозе-Айнщайн, това е нова форма на материя, създадена за първи път в лаборатория през 1995 година. Проведеният експеримент е първия, за който се знае, че подобен обект е оцелял непокътнат на борда на самолет по време на полет. Отбранителни компании като BAE вярват, че това би могло да помогне за решаването на един от най-належащите проблеми на съвременната война: как да се ориентираме, когато GPS изчезне.

За разлика от GPS, който зависи от триангулирането на прецизно синхронизирани радиосигнали, получени от спътници, той не може да бъде заглушен, защото е самостоятелен. Матю Кинсела – главен изпълнителен директор на Infleqtion, заяви, че материалът е с порядъци по-прецизен от сегашното ниво на техниката в инерционната навигация.

"Най-важното е, че не се отклонява", казва той. Но предупреждава, че при около 1 милион долара за бройка, вероятната цена засега е непосилна, с изключение на ценни подводници, кораби и самолети. "Това не е нещо, което бихте сложили на дрон за еднократна употреба", коментира Кинсела.

Предположението, че GPS винаги ще бъде наличен, тихомълком се превърна в една от първите жертви на съвременната електронна война. Поради електронното заглушаване, много от някога страховитите GPS-насочвани оръжия, като ракетната артилерия Himars и насочваната артилерия Excalibur, престанаха да бъдат точни в Украйна.

Предположението, че GPS винаги ще бъде наличен, тихомълком се превърна в една от първите жертви на съвременната електронна война. Поради електронното заглушаване, много от някога страховитите GPS-насочвани оръжия, като ракетната артилерия Himars и насочваната Excalibur, престанаха да бъдат точни в Украйна.

Проблемът обаче вече не се ограничава само до военните зони. Около 40% от европейския въздушен трафик е засегнат от смущения в GPS, според европейските авиационни власти, като доказателствата сочат силно милитаризирания анклав на Русия Калининград и полуостров Кола като основни източници на смущения.

Търговските самолети – особено в източното Средиземноморие близо до Израел или в Черно море близо до Украйна – съобщават за загуба на GPS сигнали или получаване на фалшиви данни за местоположение, принуждавайки пилотите да се върнат към традиционните инерционни навигационни сензори.

Друго възможно високотехнологично решение идва от канадския стартъп SBQuantum, базиран в Квебек, който разработва квантови магнитометри, които насочват като отчитат фини вариации в магнитното поле на Земята. Подходът е подобен на един от методите, които учените смятат, че се използват от китове, морски костенурки и прелетни птици за навигация през океаните.

"Природата е усвоила до известна степен магнитната навигация", каза Дейвид Рой-Гуай – основател и главен технологичен директор на SBQuantum. "Донякъде наваксваме."

"Zero Drift Navigator" на компанията е проектиран да работи успоредно с инерционната навигационна система на самолета, като периодично коригира постепенните грешки, които се натрупват след загуба на GPS сигнали. За разлика от GPS, характеристиките и аномалиите в магнитното поле на Земята не могат лесно да бъдат заглушени или фалшифицирани.

Компромисът е точността. Магнитната навигация обикновено изисква подробни карти на магнитния пейзаж на Земята и в момента предлага прецизност, измерена в десетки или стотици метри, а не в метри или сантиметри, предоставяни от GPS.

SBQuantum казва, че системата им от първо поколение е с точност на насочване от около 100 метра по време на целия полет и се очаква да струва около 25 хиляди долара. Това е достатъчно евтино за големи дронове, самолети и автономни подводни апарати, макар че все още не е за еднократни боеприпаси, нито е достатъчно точно за ракети или снаряди.

Други компании разработват "зрителни" системи, които позволяват на дронове и ракети да сравняват изображения на живо от камери със съхранени сателитни образи – технология, някога достъпна само за най-модерните крилати ракети, която сега е достатъчно евтина за използване на безпилотни апарати.

Употребата на множество навигационни системи, които могат да поемат контрола една от друга, когато една от тях е блокирана, също е на дневен ред. Вместо да залагат на едно-единствено решение, специалистите по отбрана все повече вграждат резервни опции в следващото поколение оръжия.

"За мен най-устойчивата система е тази, която обединява множество техники, вместо да разчита само на една от тях", отбелязва Макдоналд. Съвременните крилати ракети, като най-новата "Томахоук", комбинират GPS с инерционна навигация, съпоставяне на контурите на терена и оптично сравняване на сцената, като гарантират, че ако един метод бъде отказан, друг може да поеме контрола.

Немско-американската компания за софтуер за дронове Auterion предлага технология за бойни дронове, която комбинира сателитни сигнали с инерционни сензори и насочена надолу камера, сравняваща непрекъснато видео на терена отдолу с цифрови карти. Фирмата твърди, че целият пакет добавя само "малко десетки хиляди" долари към цената на безпилотното устройство, въпреки че картографирането не работи добре над вода или безличен терен.

Друга такава комбинация от сензори е била тествана на 9 септември, когато Sandbox AQ – поделение на Alphabet Inc, демонстрира квантово-сензорно магнитно навигационно устройство, съчетано с визуална навигационна система, на еднопосочен атакуващ дрон, произведен от Northrop Grumman.

Потенциалното прекъсване на сателитната навигация също така предизвика повторната поява на техники отпреди GPS – онова, което Удуърд нарича "старите начини", използващи наземна инфраструктура.

Обединеното кралство, например, изгражда наземни предаватели и приемници, известни като подобрена навигация на дълги разстояния (eLoran), базирани на системата Loran, внедрена за първи път по време на Втората световна война и по-късно използвана от корабите до появата на GPS. През май правителството на Обединеното кралство обяви, че е възложило договор на стойност 6 милиона паунда на партньорство, ръководено от QinetiQ, за разработване на eLoran. Значително предимство на eLoran е, че подправянето или заглушаването му изисква големи, мощни предаватели, което означава, че потенциалните атаки би трябвало да са лесни за откриване и следователно по-предотвратими.

Друг вариант е да се спре разчитането на GPS сигнали, излъчвани от спътници в геостационарни орбити на 20 хиляди километра над Земята, и вместо това да се използват други спътници. Тод Хъмфрис – директор на Лабораторията по радионавигация в Тексаския университет в Остин, информира, че различни сателитни съзвездия в по-ниски орбити могат да предоставят по-стабилни сигнали, които са по-трудни за заглушаване. Компаниите, които експлоатират такива сателити, включват телекомуникационната Iridium и фирмата за интернет данни Starlink на Илон Мъск, и двете от които предлагат навигационни услуги.

"Няма чародейно решение" за търсенето на алтернативи на GPS, "но се появиха няколко бронзови решения", резюмира Хъмфрис.

Имаме твърда политическа воля да насърчим съвместните инвестиции и връзките между бизнеса. Чешките инвестиции в България вече надхвърлят 500 милиона евро, а търговският оборот доближава 3 милиарда евро и това е солидна основа, която можем и трябва да надграждаме. Това заяви премиерът Румен Радев на българо-чешкия бизнес форум, в който участва заедно със своя чешки колега Андрей Бабиш. Българският министър-председателят подчерта, че целта и на двете страни е да надхвърлят отношенията на традиционната търговия и съвместно да развиват технологии и индустриално сътрудничество, което да реализират на нови пазари.

Министър-председателят отбеляза стратегическото положение на България като важна предпоставка за развитието на нови съвместни проекти и открои ролята на страната като пресечна точка на транспортни, енергийни и цифрови коридори. "Днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи, че България съвместно с ЕК ще организира среща на високо равнище, посветена на Средния коридор – транспортния коридор, свързващ Централна Азия, Кавказ и Европа. България има ключова роля в него и може да предложи партньорство в тази сфера", заяви премиерът Радев.

Министър-председателят подчерта, че страната ни разполага със значителен потенциал за развитие на транспортни и енергийни решения, логистични хъбове и мащабни инфраструктурни проекти. "Затова насърчаваме чешките компании да участват активно в бъдещите ни проекти. Основната ни цел обаче е, наред с традиционните отрасли като транспорта, да развиваме и индустриите на бъдещето", допълни министър-председателят.

'

Румен Радев благодари на своя чешки колега премиера Бабиш за изпълнения ангажимент на чешката индустрия да достави в срок 20 модерни влака за България, което позволи на страната ни да изпълни изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост и да получи предвидени за страната ни средства от ЕС. Министър-председателят подчерта и че това е само част от потенциала за сътрудничество в транспортния сектор и изрази надежда в България да бъде изграден логистичен център за поддръжка и обслужване на Škoda и други чешки компании.

"Днес гледаме отвъд традиционните сфери – търсим възможности в областта на дроновете, системите против дронове, киберсигурността и управлението на въздушното движение", каза премиерът. Сред перспективните направления премиерът открои още космическия сектор и българската ИТ екосистема, включително развитието на изкуствения интелект и центровете за данни.

В сферата на енергетиката премиерът Радев посочи и възможностите за сътрудничество с Чехия в областта на ядрената енергетика и малките модулни реактори.

От своя страна премиерът на Чехия Андрей Бабиш заяви, че двете държави имат потенциал да задълбочат икономическото и търговското си сътрудничество, като създават по-добри условия за развитие и разширяване на бизнеса. Премиерът Бабиш посочи, че чешкото правителство води прагматична политика в подкрепа на експортно ориентираните компании и активно работи за разширяване на възможностите им за международни партньорства. Чешкият премиер подчерта необходимостта от мерки за повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия чрез гарантирането на достъп до евтини и надеждни доставки на енергийни ресурси.

В присъствието на двамата премиери бяха подписани 7 документи, които задълбочават българо-чешкото партньорство в ключови сектори. Сред тях са меморандум за разбирателство относно съвместното изпитване и сертифициране на оръжейни системи за самолет AERO L-39 Skyfox и меморандум за сътрудничество, насочен към развитието на българския здравен сектор. Подписани бяха също меморандум за сътрудничество между Чешката търговска камара и Българската търговско-промишлена палата и споразумение за сътрудничество между Чешката търговска камара и Българо-чешката търговска камара. В областта на отбраната бяха сключени меморандум за сътрудничество между Асоциацията на отбранителната и охранителната индустрия на Чешката република и Българската отбранителна индустриална асоциация, както и меморандум, насочен към производството и поддръжката на бронирани машини MARS 4x4. В сферата на транспорта бе подписан договор за закупуване на осем електрически автобуса за Община Русе.

Участниците могат да прекарат от 1 до 6 месеца при опитен предприемач – домакин в друга държава, като обменят знания и идеи, наблюдават реални бизнес практики и тестват своите бизнес стратегии. Престоят се финансира частично от Европейската комисия.

Какво предлага програмата?

Развитие на умения и увереност – практически знания и нови перспективи за предприемаческия път.

Международно сътрудничество – възможност за работа и обмен с предприемачи от различни европейски държави.

Развитие на устойчив бизнес модел – подкрепа за превръщането на бизнес идеята в реално и устойчиво начинание.

Нови контакти и пазари – изграждане на международна мрежа от партньори и потенциални бизнес възможности.

Програмата обхваща над 40 държави и свързва нови предприемачи с опитни бизнесмени, готови да споделят своя опит и експертиза.

В подкрепа на женското предприемачество

Програмата показва и силното участие на жените в международния предприемачески обмен. Общо 52% от регистрираните нови предприемачи в EYE са жени, което подчертава значимото присъствие на жените в трансграничните предприемачески инициативи.

EYE може да бъде следващата стъпка към реализиране на бизнес идея или когато сте в началото на своя предприемачески път.

Повече информация за участие в програмата на сайта на БТПП. За кандидатстване: https://www.erasmus-entrepreneurs.eu/

Председателката на ЕК без да иска се похвали, че благодарение на нея ЕС е все по-могъщ

"Ако погледна Европа днес, моето мнение е следното - състоянието на нашия Съюз е най-силното, което някога е било!" – обяви в годишната си реч за състоянието на Съюза пред Европарламента в Страсбург председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. А имайки предвид факта, че това "величаво днес" е плод на дългогодишното й позициониране начело на ЕС, неминуемо се налага изводът, че той май е станал важен фактор в международните отношения и планетарната икономика единствено благодарение на нея. По простата причина, че дипломираната гинеколожка и бивша министърка на отбраната на Германия е начело на изпълнителната власт в ЕС от юли 2019 г. или вече цели седем години - напълно достатъчни, за да се впише тя подобаващо в очертаното му извисяване. Ех, сякаш за да не се изяви като елементарна самохвалка, а по-скоро като духовита началничка, Фон дер Лайен цитира Чарлз Дикенс, който бил казал за Европа във времето на Великата френска буржоазна революция: "Бяха най-добрите времена, бяха най-лошите времена". Ами за еврошефката състоянието на съюза сега можело да се усеща и като най-несигурното, случвало се някога, но подобни внушения, видиш ли ти, излъчвали ултранационалистите, антиевропейците и поддаващите се на руските кукловоди маргинални политици из Стария континент. Иначе с буйния си оптимизъм шефката на ЕС очерта светло бъдеще за неговите граждани и повече сигурност, разбира се, с налагането на куп ограничения и затягане на коланите, ама за това били виновни чужди сили, а не неговите днешни началници.

"Всички държави се стремят да се ориентират в тази сложна епоха, белязана както от огромни възможности, така и от големи опасности. – обяви Фон дер Лайен в речта си като натърти: - В този свят Европа избра да проправи собствен път." И още: "Оформя се една по-силна и по-независима Европа. Европа, която укрепва своето благоденствие. Европа, която се освобождава от пагубната си зависимост от руските изкопаеми горива. Която се превърна в най-голямата търговска сила на планетата. Която преобразява промишлената си политика, като същевременно отстоява нашия уникален социален модел. Това е Европа, по-способна от всякога да се защитава. Европа, която радикално промени подхода си към сигурността на нашите територии. Която увеличи разходите за отбрана с близо 80% само през последните пет години. Това е Европа, която действа единно – както правим сега, подкрепяйки Украйна в борбата ѝ за нейното бъдеще и за нашата свобода, или както постъпихме, когато защитихме Гренландия пред лицето на заплахи" – подчерта още еврошефката. "Всичко това доказва, че това е Европа, която служи на европейците. И че сред студената уязвимост на днешния свят единствено Европа може да гарантира истински суверенитет за европейците. Ето защо, уважаеми членове на Парламента, това е Европа, с която можем истински да се гордеем" – изтъкна Фон дер Лайен, като само не добави, че това е "Нейната Европа".

Защото дори в собствената й Германия вече са все повече и повече онези нейни жители, които ненавиждат ръководеното от сънародничката им сдружение в сегашния му свръх бюрократгичен вид, никак не одобряват водената от нея външна политика, тласкаща ги малко или много към война, дума да не става за паянтовите й антиимиграционни мерки. Ненужно е да се повтаря, че точно на тези настроения се дължи силата на крайнодясната "Алтернатива за Германия", която вече превъзхожда по брой на симпатизанти Християн демократическия съюз на еврошефката и на нейния ментор – канцлера Фридрих Мерц и е партия №1. Същото – безпардонно отрицателно, е отношението към ЕС и към неговата "премиерка" на все по-популярния "Национален сбор" на Франция, чийто президент Джордан Бардела обяви миналата седмица, че никога няма да позволи Урсула фон дер Лайен да прати на смърт френски войници. Свръх популярният млад политик имаше предвид амбициите на шефката на ЕК да си създаде - според него - Общоевропейски въоръжени сили и едва ли не да ги предвожда самата тя. А какво ще каже германската социалдемократка за вицепремиера на Италия и лидер на управляващата партия "Лига" – Матео Салвини, който от доста време я жигосва като "неадекватна за поста й чиновничка", "войнолюбка" и дори "корумпирана дама" покрай познатата история за купените "под тезгяха" от ЕС антиковид-ваксини за стотици милиони евро. Вълна срещу "европремиерката" и политиките й се е надигнала също така в Испания, Нидерландия, Финландия, Швеция и т.н., и ето защо поне от кумува срама пред Европарламента в Страсбург тя можеше да бъде малко по-скромна във възторжените хвалби на делото си. И да парира поне отчасти отприщилите се след това от недолюбващите я фракции в палатата на европейската законодателна власт словесни потоци на безпощадна критика и неодобрение.

Доста неочаквано, но не се оправдаха очакванията на политическите анализатори из големите европейски столици, че в речта си за състоянието на Съюза Фон дер Лайен ще бъде безпощадна към Русия и за пореден път ще я озари като враг №1 на Европа. Изглежда обаче шефката на ЕС остави тази тегоба на външнополитическото си острие Кая Калас, която "в аванс" или точно в навечерието на заседанието на Европарламента, за пореден път се озъби на Москва и очерта "пет фронта" на действие с цел " да бъде Путин спрян, тъй като той сам никога няма да се спре". Първо за естонката ЕС трябва "продължително и системно да осъжда руските атаки срещу Украйна и Европа", предвид факта, че Москва "винаги е използвала двусмислието като оръжие". Второ - необходимо е да се "наложат санкции и на подстрекателите", без да се уточнява кои са те, така че да се засегнело "всяко звено от веригата". После трябвало да се продължи с "прекъсването на финансирането" за Кремъл чрез санкции и да се засилят мерките срещу "сенчестия руски флот". "Вече лишихме Москва от един трилион евро" – заяви завчера гордо Калас, - "а стотици кораби загубиха флага си в резултат на нашите усилия." Четвъртият "фронт" засяга ограниченията върху свободното движение на руски граждани в Европа с цел "да се намали броя на лицата, извършващи нападения на европейска земя". Как? "Можем допълнително да затегнем контрола върху придвижването на руски дипломати в Шенгенското пространство" - обясни върховната представителка за външната политика и сигурността на ЕС. "Можем да забраним - допълни дипломат №1 на Съюза - издаването на визи за бивши участници във военни действия и трябва въобще да преразгледаме издаването на туристически визи за руски граждани." Последната насока на действие за Кая Калас е свързана със "защитата на нашето информационно пространство" и цели най-вече противодействие на дезинформацията и кибератаките на Москва.

Иначе казано, ще вървим с рогата напред срещу Русия, пък каквото ще да става – е логиката на двете най-важни дами на върха на ЕС. Само Фон дер Лайен и Калас досега не са изръсили нещо и за потоп след тях, но подобна мисъл вече прозира в публичните им изяви на висок глас. Но както се казва по нашите географски ширини, не е луд този, дето яде зелника, а този дето му го дава. Значи целокупният европейски народ, който все още се оповава на сякаш приватизираната от Фон дер Лайн, Калас и компания демокрация.

Това каза пред журналисти в Страсбург президентът Илияна Йотова.

"За първи път чувам за това предложение", призна Йотова.

"Имах възможност да разменя няколко думи и с канадския министър-председател тук в кулоарите. Той ме увери, че този проект предстои да бъде детайлизиран. Да видим как ще изглежда в цялост. Ако е свързан с европейската автономия по сигурността – нещо, на което аз съм един от най-големите привърженици, и повече независимост по отношение на отбраната на Европейския съюз, само бих приветствала такъв проект", посочи Йотова.

Три теми бяха основните ми теми по време на срещите ми с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, уточни Илияна Йотова – реформата в Съвета на Европа, движението по досието на ОМО "Илинден и съдбата на Ива Михайлова.

За съжаление, каза държавният глава, темата за групата дела ОМО "Илинден" се използва изключително много срещу България , включително се опитват да включват текстове и в резолюцията за напредъка на Северна Македония, когато се говори за евентуални спорове с България.

"Ние това нещо отричаме, защото няма двустранен спор с България. Те просто не изпълняват европейската политика, вследствие на френския компромис, който беше постигнат", посочи тя.

Трябва да сме наясно, продължи тя, че "тези досиета трябва да бъдат приключени, защото това не е добре за образа на страната ни".

Тя отказа да коментира дали би свикала КСНС у нас.

"Никога не коментирам вътрешни теми от чужбина. А и не съм видяла и последните документи, които съм помолила да бъдат подготвени по темата", каза тя.

"В България ситуацията с финансите и социалната политика е тежка, но както днес говорих с много колеги, проблеми има в цяла Европа, особено сега с настъпващата зима. И по отношение на доставките на горива, защото както конфликтът в Украйна, така и конфликтът в Близкия Изток, слагат твърде много рестрикции. Трябва да се вземат спешни мерки", призова Йотова.

Бившата говорителка на украинския президент Володимир Зеленски Юлия Мендел заяви, че днес ѝ е бил отказан достъп до Европейския парламент, където е трябвало да произнесе реч. Това се случва само няколко дни след като самият Зеленски наложи санкции срещу нея, предаде Франс прес.

"В деня, в който аз трябваше да държа речта си, достъпът до Европейския парламент ми бе отказан. Това се дължи пряко на санкциите на Зеленски", написа Мендел в социалната платформа "Екс". Тя уточни, че въпреки това речта ѝ ще бъде произнесена по време на видеоконференция.

Тази вечер Мендел трябваше да говори по време на заседанието на Европейския парламент, посветено на Украйна. За отказания ѝ достъп съобщи евродепутатът Ханс Нойхоф от германската крайнодясна популистка партия "Алтернатива за Германия" на страницата си във "Фейсбук".

40-годишната Мендел беше говорител на Зеленски между 2019 и 2021 г. В последните години обаче тя се дистанцира от украинския президент и се превърна в един от най-яростните му критици. Тя го обвинява в корупция и авторитарни методи.

Миналия уикенд Зеленски наложи санкции на Мендел и на други лица, като в президентския указ ги обвини, че "разпространяват дезинформация и руска пропаганда", пише БТА.

След обявяването на санкциите Мендел заяви, че "Зеленски не се задоволява само с воденето на войната - той напада всички, които се противопоставят на неговото тълкуване на фактите". Тя определи санкциите срещу себе си като "противоконституционни".

В началото на миналия месец говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихи заяви, че Мендел "разпространява манипулативни изявления, които все повече повтарят посланията на руската пропаганда".

Макар да осъжда руското нахлуване и атаките срещу Украйна, Мендел призовава за сключване на споразумение с Москва възможно най-скоро. По думите ѝ продължаването на войната заплашва самото съществуване на Украйна като държава.

Бившата говорителка е заявявала още, че Зеленски "е основният човек, който извлича ползи от войната", както и "едно от основните препятствия пред мира". В миналото обаче тя е била сред публичните му поддръжници и дори го е възхвалявала.

От началото на войната в Украйна през 2022 г. Зеленски е наложил санкции и на други свои бивши съюзници и политически противници. Сред тях са политическият му съперник Петро Порошенко, бившият му началник на кабинета Андрий Богдан и олигархът Игор Коломойски, който е подкрепил предизборната кампания на Зеленски, преди впоследствие да изпадне в немилост, отбелязва АФП.

Актуални теми от дневния ред на Европейския съюз обсъди президентът Илияна Йотова с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. Акцент в разговора беше Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Държавният глава подчерта планираната нова философия на разпределение на средствата, за която има опасения, че ще ощети по-слабо развитите държави членки.

Президентът отбеляза необходимостта от засилване на общата сигурност на ЕС в контекста на конфликтите в Украйна и Близкия изток, като постави фокус върху значението на Черно море за сигурността на цяла Европа, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Илияна Йотова и Роберта Мецола коментираха и анонсираната от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен идея за създаване на Европейски съвет за сигурност. Специален гост на годишната реч на Фон дер Лайен беше премиерът на Канада Марк Карни, с когото българският държавен глава разговаря по-рано.

Тема на срещата между Илияна Йотова и Роберта Мецола беше и европейската политика за миграцията, що се отнася до охраната на външните граници на ЕС и връщането на мигрантите в техните страни на произход. Президентът подчерта, че като външна граница на ЕС България допринася активно за защитата на Съюза.

В разговора с Роберта Мецола Илияна Йотова изтъкна необходимостта от засилване на координацията на Европейския парламент с националните парламенти, за каквато настояват и български евродепутати, с които по-рано президентът имаше среща.

Германия е готова да обсъди нови модели на партньорство между Европейския съюз и Канада, но използваният от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен термин "асоцииран член" трябва да бъде преразгледан, заяви говорител на германското правителство в Берлин, цитиран от Ройтерс, предаде БТА.

"Канада е особено близък партньор на Европа. Затова сме отворени за обсъждането на нови модели на партньорство", заяви говорителят днес след речта на Фон дер Лайен за състоянието на ЕС.

"Що се отнася обаче до терминологията - до наименованието, което ще бъде използвано - смятаме, че то трябва да бъде преразгледано", добави говорителят.

Канада не се стреми да стане член на Европейския съюз, а да изгради уникално сътрудничество с него. Това заяви наскоро премиерът на страната Марк Карни, който се опитва да задълбочи връзките с Брюксел, докато икономическият натиск от САЩ продължава да нараства срещу Отава.

Според него Канада и ЕС споделят едни и същи ценности и приоритети, а силните им страни се допълват.

"По-силни сме, когато сме заедно. А това се случва във време, когато светът е по-опасен и разделен, и в такива моменти приятелите трябва да бъдат единни", посочи той.

Думите му идват, след като американското издание "Уолстрийт Джърнъл" съобщи през уикенда, че канадецът е предложил на европейските лидери държавата му да приеме статут на асоцииран член на блока. Към този момент подобна квалификация не съществува в европейското право, но не е първият път, в който е споменавана.

Към момента подобен статут не съществува

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи създаването на нов формат за отношенията на Канада с Европейския съюз – "асоциирано членство". Обръщайки се към Европейския парламент по време на годишното си обръщение, на което присъства и канадският премиер Марк Карни, тя заяви необходимостта от "спешно преосмисляне на нашето партньорство".

Според фон дер Лайен, ЕС и Канада трябва да си сътрудничат по-тясно в производството, технологиите, отбраната, енергетиката, изкуствения интелект, доставките на критични ресурси и в Арктика. "Споделяме едни и същи ценности, имаме един и същ мироглед", подчерта ръководителката на Еврокомисията.

"В този нов свят спешно трябва да преосмислим партньорствата си и да изградим глобални коалиции в името на нашата устойчивост и демокрация. Бих искала да се присъединя към вас в отварянето на вратата за Канада, за да стане първият асоцииран член на Европейския съюз", каза Фон дер Лайен.

"Това партньорство не е срещу никого, а за нашата обща сила", подчерта тя.

В момента ЕС няма статут "асоцииран член". Идеята е да се създаде нова форма на партньорство, която би позволила на Канада да се интегрира по-тясно с блока, без да става пълноправен член. През май Германия предложи въвеждането на такъв статут за Украйна, но идеята не получи подкрепа.

По-рано Карни заяви, че Отава се стреми към "уникален съюз" с Европа, а не към членство в ЕС.

Конкретните права и задължения на този нов статут все още не са определени. Планирано е преговорите да продължат на срещата на върха ЕС-Канада в Монреал през октомври.

Статутът на Канада като нов стратегически суперпартньор би могъл да изпрати сигнал и към президента на САЩ Доналд Тръмп и неговите строги политики по отношение на тарифите и икономиката.

Съветът на ЕС съобщи, че е постигнал съгласие за преразглеждане на европейското законодателство за безплатните квоти за търговия с емисии въглероден двуокис за топлинна енергия и горива. Тази мярка цели да защити европейските производства и предстои да бъде договорена с Европейския парламент, се уточнява в съобщението, предаде БТА.
Промяната ще помогне на енергоемките производства да запазят конкурентоспособност и е част от промените в системата на ЕС за търговия с емисии.
Държавите от ЕС днес са се споразумели да се увеличи безплатното разпределяне на квоти за емисии, като се използват около 88 милиона налични квоти до 2030 година. Според оценки на Европейската комисия това представлява спестяване на разходи за 6 милиарда евро за посочените сектори, се допълва в съобщението.
Съветът добавя още 33 милиона квоти, неразпределени по-рано. Преговорите с ЕП ще започнат, след като евродепутатите определят своята позиция.
Промяна бе предложена от Европейската комисия през юли и взима предвид опасенията за конкурентоспособността, изразени от промишлеността и държавите от ЕС заради намалените референтни стойности на европейската система за търговия с емисии и за безплатни квоти.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен е споменала войната цели 24 пъти в годишната си реч за състоянието на ЕС.

Това прави темата основна. Във фокуса са още изкуственият интелект, споменат 23 пъти, сигурността и отбраната - съответно по 17 и 15 пъти, Украйна - 14 пъти, а Русия - 12.

Друга тема, на която Фон дер Лайен обърна повече внимание, особено предвид тежкото лято, което преживя Европа, е климат, или по-скоро изменението му. Германката е споменала климатичните промени 10 пъти. Същата цифра се полага и на "ценности".

Икономиката, търговията, индустрията и "Канада", са следващи в списъка за най-обсъждани по време на речта, което не е изненада предвид посещението на канадският премиер Марк Карни, който пристигна в Страсбург за речта на Фон дер Лайен, а утре се очаква да направи обръщение към евродепутатите.

От кабинета на Карни по-рано бяха съобщили, че визитата му е свързана укрепването на връзките на Канада с ЕС в областта на търговията, инвестициите и сигурността.

Доста по-надолу в списъка остават възобновяемата и ядрената енергия, споменати по 2 пъти. Наука и иновации са споменати по веднъж, а кохезията в тазгодишната реч не присъства изобщо.

България се бори за увеличение с 2 млрд. евро на средствата, които страната ще получи в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028 - 2034 г. Това заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Новаков след речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС.

"Конкретно за България се борим за 2 млрд. повече", каза Новаков. В момента предвиденият бюджет за страната е около 22 млрд. евро, а целта е той да достигне 24 млрд. евро.

Новаков обясни, че има няколко инструмента, чрез които може да се постигне това увеличение. Сред тях са приоритетни инвестиции в държавите, които понасят най-тежко последиците от войната в Украйна и са пряко изложени на рискове за сигурността.

"Видяхме какво се случи с дроновете и в Румъния, и в България, и в Полша", каза Новаков.

Друг приоритет са инвестициите в инфраструктура с двойно предназначение - която в мирно време служи за свободно движение на хора, туристи и стоки, но при необходимост може да бъде използвана и за отбраната на Източния фланг на НАТО.

Като пример Новаков посочи бъдещата магистрала "Черно море" между Варна и Бургас.

Според евродепутата архитектурата на следващия дългосрочен бюджет на ЕС вече трудно може да бъде променена съществено. ЕК представи предложението за МФР преди повече от година, а ЕП вече определи докладчиците си.

"Като вносител на регламента, отговарящ за фондовете, ще поискам гласуване в комисия през октомври, гласуване в пленарна зала през ноември и после започват преговорите", обясни той.

По думите му отделни параметри могат да бъдат променени, но "генерално архитектурата на многогодишния бюджет на ЕС остава такава, каквато е".

Новаков определи речта на Фон дер Лайен като добре структурирана, в която е имало "за всекиго по нещо". Той отбеляза като положителни акцентите върху реиндустриализацията, сигурността и контрола по външните граници.

Но и отправи критика към зелените политики, пределяйки ги за "насилствено озеленяване": "Приемам, че климатичните промени са факт, те не подлежат на обсъждане и трябва да бъдат адресирани по много адекватен начин, но не мисля, че това трябва да стане, невключвайки хората. Напротив - това трябва да бъде с тях, а не въпреки тях".

Според Новаков приоритетите трябва да бъдат първо работните места, след това сигурността и после са това останалите политики.

"Един гладен човек, който не може да вземе нови обувки за детето си за училище, няма да тръгне да спасява планетата, просто не му е приоритет",отбеляза евродепутатът.

Той призова ЕС да премине "от декларации към действия" по отношение на сигурността.

"Дроновете продължават да падат в Европа и няма да стане само с речи, ще трябва да почнем да ги сваляме, така че хората да видят, че ЕС действа в тяхна полза", каза той.

По отношение на кохезионната политика Новаков посочи, че България разполага със задоволително финансиране, но проблем остава усвояването на вече договорените средства.

"Паралелно с това да се борим за достатъчно финансиране, да се подготвим да вземем и това, което имаме в момента, тъй като то не е никак малко, за да имаме и основание да искаме повече", обясни той.

Новаков отбеляза, че е време да се развенчае мита, че някои държави финансират други.

Той даде за пример покупката на влакове и автобуси с европейско финансиране, при която значителна част от средствата се връща към компании в големи европейски държави, например Германия и Франция.

И отбеляза, че от еврофондовете за научни изследвания по "Хоризонт" около 80% от средствата се концентрират в пет държави, сред които именно Германия, Франция и Италия.

И точно затова твърдението, че някои страни само финансират ЕС, което се "използва от популистите" в гореспоменатите страни, а други единствено получават средства, е "повърхностно".

Евродепутатът коментира и обвързването на еврофинансиране с върховенството на закона. Според него България не трябва да се страхува от това условие.

"Не бива да се страхуваме, трябва да сме първите, които подкрепят върховенството на закона, тъй като то е основата на една конкурентна и справедлива среда", заяви Новаков.

Той определи върховенството на закона като хоризонтален принцип във финансирането на ЕС и добави: "Ако липсва върховенството на закона, липсва финансиране и така е редно."

По думите му за България е важно и да има по-добра координация между правителството и българската делегация в ЕП при преговорите за следващия бюджет.

"Ние всички сме призвани да служим на българския народ, без значение от коя партия", каза Новаков и допълни, че българските евродепутати в Страсбург са се научили да работят заедно въпреки различията си.

"Надявам се българската политическа класа в София да израсне най-после до това ниво, за да можем да си говорим и да свършим нещо за България, без значение кой ще отреже лентичката", каза още той.

Черна гора е готова за членство в ЕС, заяви италианският външен министър Антонио Таяни, като добави, че процесът на разширяване трябва да бъде ускорен, за да се запази важният импулс в Западните Балкани, предаде МИНА за БТА.

Таяни направи това изявление в Триест по време на годишния форум на Обсерваторията за Югоизточна Европа, в който участва и черногорският външен министър Ервин Ибрахимович.

Според съобщение за медиите от Министерството на външните работи на Черна гора, Ибрахимович – говорейки в панел заедно с Таяни, е обсъдил перспективите за разширяване на ЕС, ролята на Западните Балкани за европейската сигурност и потенциала за по-силни икономически връзки между региона и ЕС.

От министерството посочиха, че говорейки за европейската перспектива на Черна гора, Таяни е оценил страната като готова за членство в ЕС.

Таяни подчерта, че ускоряването на разширяването е важно не само за европейската перспектива на региона, но и за укрепването на европейската сигурност.

Ибрахимович заяви още, че моментът е подходящ за разширяване на ЕС и че Черна гора е готова да изпълни своята част от ангажиментите. Той отбеляза, че Черна гора е лидер в процеса на разширяване с 18 временно затворени преговорни глави, като целта е те да приключат до края на 2026 г., а страната да стане член на ЕС през 2028 г.

Ибрахимович заяви, че процесът трябва да продължи да се основава на индивидуалните постижения: който постига резултати, трябва да може да напредва. " Сигурността в Европа, Адриатика и Средиземноморието е взаимосвързана и че Западните Балкани не трябва да се разглеждат единствено като обект на европейската политика, а като част от отговора на съвременните геополитически предизвикателства", подчерта той.

Миналата седмица Европейската комисия представи нова стратегия за най-отдалечените си райони, придружена от първия по рода си регулаторен пакет с конкретни адаптации на европейското законодателство. Това е съществена промяна в подхода. Вместо политиките към тези територии да се разглеждат единствено заради необходимостта от финансова подкрепа, Комисията поставя акцент и върху тяхното географско, икономическо и стратегическо значение.

Правната основа за специалния подход е член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Той позволява приемането на специфични мерки за най-отдалечените региони, като се вземат предвид постоянните ограничения, произтичащи от отдалечеността, островния характер, малкия размер на пазарите, трудната достъпност, климатичните рискове и икономическата зависимост от ограничен брой сектори. Тези територии са част от ЕС, но европейското първично право признава, че еднаквото прилагане на всички правила там невинаги води до еднакви възможности.

Разликата между отделните региони е огромна. Канарските острови и Мадейра са важни туристически и транспортни центрове, Азорските острови имат значение за морското наблюдение, научните изследвания и връзките между Европа и Атлантика, а във Френска Гвиана се намира космодрума в Куру, който е ключовата европейска инфраструктура за достъп до космоса. Френските територии в Карибите и Индийския океан разширяват присъствието на ЕС в места, които са извън непосредствения европейски континентален хоризонт.

Тяхното значение е особено видимо по море. Морските икономически зони на деветте региона представляват повече от половината от изключителните икономически зони на ЕС. Това поставя на едно място въпроси като морската сигурност, риболова, наблюдението на океана, подводната инфраструктура, възобновяемата енергия и опазването на морските екосистеми. Отдалечеността, която създава високи разходи и затруднява достъпа до единния пазар, едновременно с това дава на ЕС достъп до огромни морски пространства и стратегически точки между Европа, Африка, Карибите, Латинска Америка и голяма част от Индийско-тихоокеанския регион.

Геостратегическото значение и социални ограничения

Тази географска стойност не отменя икономическите проблеми. Напротив, именно най-отдалечените региони показват колко трудно се съчетава принадлежността към единния европейски пазар с живот на остров или територия, отделена от континента на хиляди километри.
Данните на Евростат показват мащаба на разликите. През 2022 г. регионалният БВП на човек, измерен в стандарти на покупателната способност, е бил едва 30% от средното за ЕС в Майот, което е най-ниската стойност сред регионите на Съюза. Френска Гвиана е била на 40% от средното равнище.

Ситуацията на пазара на труда в Майот остава особено сложна. Последното проучване на INSEE, публикувано през септември, показва, че през 2025 г. само 30% от хората на възраст между 15 и 64 години са имали работа. Делът на населението в тази възрастова група, което участва на пазара на труда, е спаднал до 40 процента. Основната причина за тежката безработица са последиците от циклона Чидо, който удари Майот през декември 2024 година.

Тези данни показват защо стратегията на Комисията не се ограничава до инфраструктура или конкурентоспособност. Сред поставените цели са достъпът до образование, заетостта, социалното включване, жилищата, здравеопазването, чистата вода и възможностите младите хора да останат в своите региони. Проблемът с обезлюдяването е особено важен за някои от островните територии, където ограничените възможности за квалифицирана работа насърчават младите да се преместват в континентална Европа.

Същевременно климатичните рискове увеличават цената на изолацията. Урагани, циклони, наводнения, суши, покачване на морското равнище и натиск върху водните и енергийните системи засягат различните региони по различен начин. В Карибите допълнителен проблем са масовите нашествия на саргасови водорасли, които засягат риболова, туризма и крайбрежните екосистеми. ЕС вече финансира трансгранични проекти за адаптация и регионално сътрудничество, включително инициативи срещу въздействието на тези водорасли.

Новата стратегия се опитва да свърже двете страни на реалността. Да, най-отдалечените региони имат по-високи разходи и ограничения. Но същевременно те притежават активи, които не могат да бъдат възпроизведени на континента – тропическо биоразнообразие, обширни морски пространства, специфични природни условия за научни изследвания и възобновяема енергия, както и достъп до различни географски и икономически пространства.

Какви са първите конкретни промени

Комисията предлага конкретни промени в европейските правила в области като земеделие, горско стопанство, рибарство, миграция и данъчно облагане. Целта е местните власти и икономики да не бъдат поставяни в ситуация, в която общите правила на ЕС създават допълнителни пречки именно заради географската им изолираност.

Сред предложенията е адаптиране на правилата за селското стопанство така, че специфични тропически култури да могат да бъдат включени в схемите за подпомагане. За Майот се предвижда повече време за определяне на таван на капацитета на риболовния флот. За Френска Гвиана се предлага специфична корекция на прилагането на правилата за обезлесяването при определени местни производства и потребление.

Във френските най-отдалечени региони вече съществува специален режим на т.нар. octroi de mer – данък върху стоките, който има специфична роля за местните публични финанси и икономическата защита на производството. Европейската рамка допуска подобни отклонения именно заради особеното положение на тези територии.

Стратегията има и по-дългосрочно измерение. В предложения дългосрочен бюджет на ЕС за 2028–2034 г. Франция, Португалия и Испания ще трябва да включат специфични мерки за своите най-отдалечени региони в националните и регионалните планове за партньорство. Така въпросът за тези територии трябва да бъде вграден не само в отделни програми, а в начина, по който бъдещото финансиране на ЕС се планира на национално и регионално равнище.

Комисията предвижда и постоянен механизъм за диалог с регионите, включително специален портал. Целта е да се подобри достъпът до европейско финансиране и административна експертиза, тъй като усвояването на средства само по себе си може да се окаже трудно за малки администрации, които управляват непосилно сложни местни проблеми.

Новият подход поставя в центъра четири задачи – използване на геостратегическото положение на регионите, повишаване на конкурентоспособността и достъпа до единния пазар, укрепване на устойчивостта срещу климатични и природни рискове и подобряване на социалните условия. Това означава, че бъдещата политика към тези територии няма да се измерва единствено с размера на европейското финансиране. Важният въпрос е дали правилата на ЕС ще могат да се съобразяват с реалните условия на място, без да се размива принадлежността им към единния европейски правен и икономически ред.

Безспорно решението на Комисията е идея с бъдеще, защото има потенциал да даде на Европа достъп до океани, континенти, космос и морски пространства, които континенталната ѝ територия не би могла да осигури.

Американски военни бази в Близкия изток са понесли сериозни щети от ирански ракетни и дронови атаки, а мащабът на разрушенията за първи път излиза наяве. Ексклузивни снимки, публикувани от CBS News, показват унищожени сгради, превозни средства и военна техника на няколко американски позиции в региона.

Кадрите, които бързо се разпространиха в социалните мрежи, са изпратени на медията от действащи военнослужещи, пожелали анонимност заради строгите ограничения за медиите в американската армия. Един от тях описва ситуацията като сериозен удар по американските бази, за който обществото в САЩ не е получило пълна информация.

"Това са сериозни щети на нашите бази, за които не е било съобщено на американската общественост. Стоим там със затворени очи и ни удрят в лицето", казва военният.

Един от най-фрапиращите кадри е направен във военновъздушната база "Принц Султан" в Саудитска Арабия. На снимката се вижда Boeing E-3 Sentry с директно попадение в задната част. Опашката на четиримоторния самолет е откъсната от овъгления фюзелаж, върху който се намира въртящият се радар, използван за събиране на разузнавателна информация във въздуха.

Щетите по базата не се ограничават до един самолет. Други снимки показват разрушени сгради и казарми, превърнати в обгорели останки. До тях стоят непокътнати бетонни Т-образни конструкции, изграждани като защита срещу гранатометни и минохвъргачни атаки. При въздушните удари обаче тези укрепления са се оказали неефективни.

Още по-тежка картина идва от лагер Бюринг в Кувейт – ключова американска база за струпване на сухопътни войски, бронирани машини и част от самолетите на американската армия. Разположен в отдалечен пустинен район северозападно от град Кувейт, лагерът също е бил ударен.

Снимките оттам показват разрушени сгради, унищожени фургони и напълно изгорели автомобили. Един от кадрите показва последствията от удар по лагер Арифджан в Кувейт, където също има сериозно повредена сграда.

Зад разрушенията стоят и милиарди долари загуби. Тази седмица главният инспектор на американското министерство на отбраната публикува нов доклад за войната с Иран, според който загубите на военно оборудване достигат до 3,7 млрд. долара. Сред тях са близо 60 самолета.

Докладът е първият по рода си задължителен доклад до Конгреса. В него се посочва още, че Централното командване на САЩ е отчело ирански атаки срещу американски бази в Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Ирак, Оман и Йордания.

Друг американски военнослужещ, цитиран от телевизията, описва ситуацията още по-директно. Той се позовава на термина "squirters" (от английски - военен жаргон за ракети или дронове, които успяват да пробият противовъздушната отбрана и да достигнат целта - б.р.), използван от министъра на отбраната Пийт Хегсет след смъртоносната атака на 1 март срещу пристанището Шуаиба в Кувейт, при която загинаха шестима американски военнослужещи.

"Ние не защитаваме тези бази. Просто гледаме как ги унищожават", казва военнослужещият.

Руският президент Владимир Путин днес определи гласуването на предстоящите парламентарни избори като барометър за подкрепата за войната в Украйна и призова хората да отидат до урните, предаде Ройтерс.

Изборите започват в петък и ще продължат три дни, като руските граждани ще изберат членовете на 450-местната долна камара на парламента - Държавната дума.

Това са първите избори за състава на законодателния орган, откакто през февруари 2022 г. Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна. Вотът се произвежда в момент, в който резултатите от социологическите проучвания показват, че руснаците изпитват по-голяма тревога от начините, по които конфликтът ги засяга. Икономиката на Русия е подложена на натиск, а повечето от кандидатите с антивоенни възгледи не бяха допуснати до участие в изборите, информира БТА.

Руската политическа система е строго контролирана и преобладават очакванията, че управляващата партия "Единна Русия", която се ползва с подкрепата на Путин, ще запази доминиращата си позиция.

Руският президент заяви в телевизионно обръщение към нацията в навечерието на вота, че отиването до урните ще помогне за победата на Русия в Украйна и ще демонстрира националната решителност пред външния натиск.

"Вашият избор за пореден път ще покаже, че милиони хора застават зад нашите войници, че сме единен народ, обединен от общи ценности, историческа памет, любов към родината и че никой няма да успее да ни раздели, изплаши или да подкопае нашата държавност и социално-политическата ни система", каза Путин.

Той добави, че вотът ще бъде колективна реакция към тези, които се опитват да отслабят Русия, да възпрепятстват развитието ѝ, както и да я лишат от суверенитет и от правото ѝ сама да определя бъдещето си.

Върховният административен съд на Белгия постанови, че Министерството на финансите на страната не разполага с необходимите законови правомощия да откаже освобождаването на замразени активи на руската банка BCS, държани в брюкселската клирингова къща Euroclear.

Съдът обаче не разпореди освобождаването на активите и затова не е ясно дали решението ще позволи на руската банка начин да си върне ценните книжа и средствата, информира Reuters.

Въпреки че това съдебно решение се отнася конкретно за BCS, други решения, взети от Министерството на финансите по същия механизъм, също биха могли да бъдат оспорени, освен ако Белгия не преразгледа правната си рамка.

BCS е държала ценни книжа и средства в системата на Euroclear чрез руския Национален депозитар за сетълмент, който беше санкциониран от ЕС през юни 2022 г. Това доведе до замразяване на активите на банката, съхранявани в Euroclear.

През юли 2024 г. банката поиска от белгийските власти да размразят активите ѝ, но Министерството на финансите отхвърли искането. BCS оспори този отказ пред Белгийския държавен съвет.

В съдебното решение се посочва, че съгласно регламентите на ЕС за санкциите Белгия е длъжна да определи "компетентен орган", който да взема решения по искания за размразяване на замразени активи.

Говорител на белгийското финансово министерство заяви, че то проучва решението и възможните му последици.

Цените на горивата в Гърция продължават да се покачват. От началото на месеца цената на безоловния бензин в рафинериите се е увеличила с 14,8%, а тази на дизела – с цели 28%.

В Солун литър безоловен бензин в момента струва около 2,15 евро, като се очаква още до петък или най-късно до понеделник цената да достигне 2,20 евро.

При тези нива 50-литров резервоар с бензин 95 октана вече струва приблизително 107,50 евро. За сравнение, в началото на годината литър безоловен бензин се е продавал за около 1,67 евро.

Особено сериозни са притесненията преди началото на зимния сезон. Продажбата на гориво за отопление започва на 15 октомври, а според настоящите прогнози цената му може да достигне 2 евро за литър. Миналата година началната цена в Солун беше 1,12 евро, което означава възможно поскъпване с около 66%.

Представители на пазара обясняват рязкото увеличение с геополитическата обстановка и силното поскъпване на петрола на международните пазари, където цената на барел достига до 110 долара.

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров изрази надежда, че Европа е обърнала внимание на предупреждението за готовността да се отговори на всяка агресия.

"Подчертавам, че нямаме интерес да се занимаваме с това, но ако Европа, която ежедневно говори за подготовка за война срещу Русия, атакува Руската федерация, това ще бъде съвсем различна война и ще бъде много кратка", каза той на Международния младежки фестивал в Екатеринбург, предава РИА Новости.

Според него, европейците "открито обсъждат планове за разполагане на някакъв вид мобилизационни сили на украинска територия, стремейки се да запазят на власт открито нацисткия, русофобски режим там", докато Москва, междувременно, последователно преследва целите, поставени в началото на Втората световна война, които са насочени към премахване на коренните причини за конфликта.

"И аз съм уверен, че постигането на тези цели, които президентът Путин формулира, ще послужи не само за разрешаване на тази криза, но и за подобряване на ситуацията на целия Евразийски континент, преди всичко, разбира се, в западноевропейската му част", ​​заключи министърът на външните работи на Руската федерация.

Сенатът на САЩ не успя да придвижи всеобхватното законодателство за криптовалутите, подкрепено от президента Доналд Тръмп, което е сериозен удар за компаниите за цифрови активи и републиканците, които подкрепяха законопроекта в продължение на месеци, информира Ройтерс.
Законопроектът, наречен "Закон за яснота", не достигна прага от 60 гласа, необходим за приемането на повечето законодателни актове в 100-местната камара. Четирима републикански сенатори се присъединиха към всички демократи, гласувайки против него. Гласуването на практика замрази законопроекта, тъй като Конгресът ще напусне Вашингтон този месец преди междинните избори през ноември, на които колегите на Тръмп, републиканци, се борят да запазят контрола си над Камарата на представителите и над Сената.
В неделя вечерта републиканците в Сената публикуваха нов текст на законопроекта в последен опит да отговорят на опасенията на банковата индустрия и някои демократи, но противниците не се поддадоха на това.
Проектозаконът трябваше да създаде регулаторна рамка за цифровите активи, която според криптокомпаниите би ги поставила на по-солидна правна основа. Заможната индустрия похарчи стотици милиони долари за кампания за ускоряване на приемането на законопроекта.
Тръмп, който е спечелил над 1,4 милиарда долара от криптоначинанията на семейството си, също настояваше Конгресът да го приеме.
Експерти от индустрията казват, че само Конгресът може да създаде трайна регулаторна рамка. Без законодателство регулациите ще бъдат уязвими към променящия се политически климат и съдебните предизвикателства, създавайки трайни опасности за криптоиндустрията.

Промишленото производство в Китай се е увеличило с 5,2% на годишна база през август след 4,5% през юли, според данни, публикувани от Националното статистическо бюро на 15 септември. Анализаторите, анкетирани от Trading Economics, очакваха по-слаб ръст от 4,8% в китайската индустрия. Ускорението се дължи главно на подобрените резултати в производствения сектор (с 6,1% на годишна база), докато производството в добивния сектор е намаляло с 1,4 на сто.

Технологиите остават основният двигател на китайската индустрия.

Производството на компютри, комуникационно оборудване и друго електронно оборудване се е увеличило със 17,2% на годишна база през август, докато производството на полупроводници е нараснало с 20,6 на сто. Външното търсене осигурява значителна подкрепа за сектора: стойността на износа на технологии е с ръст от 11,1% на годишна база.

В същото време

производството в сектори, свързани с недвижими имоти и строителство, е намаляло:

на цимент с 11,7%, на стъкло – със 7,6%, и на стомана – с 5,5 на сто. "Текущата технологична и индустриална модернизация в Китай подкрепя икономическия растеж", отбелязват анализаторите на ING. "Разминаването между различните сегменти на китайската икономика обаче продължава да се разширява. Високотехнологичните и ориентираните към външното търсене индустрии продължават да се представят добре, докато повечето други категории изостават."

Потребителската активност в Китай обаче остава слаба:

продажбите на дребно през август са се увеличили с 0,4% на годишна база в сравнение с 0,6% през юли. Това се дължи главно на спада на вътрешното търсене на автомобили, което се е свило с 18,5% на годишна база през август.

Според оценките на ING, слабото потребление в Китай ще ограничи икономическия растеж на страната и ще увеличи зависимостта на икономиката от износа. Ако компаниите не могат да продават цялото си производство на вътрешния пазар, те все повече изнасят продуктите си. Междувременно евтините китайски стоки се превръщат в сериозен проблем за други страни. Техният приток обикновено означава загуба на пазарен дял за местните производители, намалени приходи и необходимост от понижаване на цените.

На този фон

инвестиционната активност в Китай продължава да отслабва.

Инвестициите в дълготрайни активи са намалели със 7,2% на годишна база през януари-август 2026 г. и с 0,5% през август в сравнение с юли. Тази тенденция се дължи главно на спад в инвестициите в недвижими имоти: вложенията на предприемачи са намалели с 19,9% на годишна база през първите осем месеца. Дълговата криза на най-големите китайски предприемачи, която започна през 2021 г., продължава да ограничава строителството, продажбите и следователно инвестициите.

Междувременно инвестициите в технологичния сектор са нараснали с 5,2% на годишна база.

"В момента динамиката на инвестициите изглежда е ясен фактор за натиск върху икономическия растеж на Китай. Статистиката ясно илюстрира дисбалансите в икономиката: капиталът активно се влива във високите технологии, докато други сектори стагнират", отбелязват анализаторите на ING.

Руското правителство е решило да удължи до края на октомври ограниченията върху износа на дизелово гориво от производителите, съобщи в. "Ведомости", позовавайки се на двама неназовани източници, предаде Ройтерс.

Решението все още не е обявено официално. Канцеларията на руския вицепремиер Александър Новак, който отговаря за петролния сектор, не е отговорила на запитване за коментар.

Според "Ведомости" удължаването е било одобрено след заседание, председателствано от Новак. Действащата забрана за износ на дизелово гориво изтича в края на септември.

Русия въведе ограничения върху износа на бензин, авиационно гориво и дизел заради недостига на вътрешния пазар, задълбочен от украинските удари срещу петролни рафинерии, пише БТА.

Три от шестте най-големи руски рафинерии за производство на дизел са били принудени значително да намалят добива или напълно да спрат работа през септември заради щети от нападения с дронове, показват изчисления на Ройтерс, основани на данни от участници на пазара на горива.

Недостигът в Русия бе коментиран в неделя и от президента на САЩ Доналд Тръмп. Той призова украинския президент Володимир Зеленски да прекрати ударите срещу руската инфраструктура за производство на дизел, като заяви, че нападенията причиняват недостиг на горивото, който "вреди на света".

В понеделник Тръмп каза, че Русия и Украйна са се споразумели да не атакуват взаимно енергийната си инфраструктура. Въпреки това и двете страни продължиха ударите срещу енергийни обекти на противника.

Ефектът "Румен Радев"!

4 месеца след изборите и зрелищната победа на Армията на Генерала Сглобката се разпадна по шевовете и по съставните си части, а съставните части – от ГЕРБ и градската либерастия, започнаха да се разпадат от самосебе си.
Фактите са ясни и позорни.

За първи път от 21 години лично Бойко Борисов и партията му ГЕРБ не участват на избори. А и да участваха, нямаше да има никакъв смисъл. ГЕРБ приключи за няколко месеца и вече нищо не зависи нито от тях, нито от лидера им Бойко Борисов. Затова разбитата му армия започна да се разбягва.

В ГЕРБ мощно върви разпад по места и емблематичните, знакови и обичани от герберите политици си тръгват – харизматичният Живко Тодоров от Стара Загора и такива като Делян Добрев и Мартин Харизанов "повлякоха крах" и днес ги последваха и във Враца. Разпадът е неудържим и тепърва набира сериозна скорост. ГЕРБ е в състояние на "Ликвидация", което скоро ще обхване и депутатската им група. До местните избори догодина от партията на Борисов вече няма да е останало нищо и повечето кметове, които се явиха от името на ГЕРБ в политиката, ще продължат напред с инициативни комитети и като независими. Симптоматично е, че напускането на ГЕРБ започна от младите, които въобще не виждат бъдещето си във властта, ако останат с аналоговия Борисов, и отказаха да повярват в лъжите на бутафорната му кампания "Новите умове". Стар партиен бардак с нови умове, но със старата съдържателка, се оказа илюзия.

"Петроханската секта" се разпада точно година, след като Асен Василев и Ивайло Мирчев опитаха неуспешно да яхнат и оглавят гнева и бунта на младите джензита срещу корупционния модел, който изяде най-хубавите години на цяло едно поколение – на техните бащи и майки.

Старите неолиберални партии и проекти ПП и ДБ приключват с типичните си истерични писъци и крясъци. Щели да правят и протести – но за какво и срещу кого? За връщането на Сглобката и на Бойко Борисов ли? Или за повече помощи и пушки за фронта в Украйна? Ойларипи от Курило.

Разкритията за ужасните извращения в Хижата на ужасите в Петрохан напълно стесняват базата на жълтопаветните партии и от морални ментори и патриции превръщат техните лидери в токсични политици и в политически парии, които вече са морално неприемливи за останалите, а и за софийската снобария, която доскоро ги следваше като модно течение.
Това се отнася и за тяхното влияние в медиите. Медиите, основно частните, които доскоро следваха тренда и бяха в мейнстрийма, вече нямат ползата да се асоциират с ПП и ДБ, защото ще си загубят и малко останалата вярна аудитория. Дарик ярко взе завия, а основателят им Радосвет Радев сигурно се върти в гроба.
Проверете колко четат и гледат хардлайнерите на медийната армада на ПП и ДБ и ще се уверите сами. Цялата мощ на тези доскорошни властелини на медийното влияние се е събрало в мижавия социален балон на троловете на Ивайло Мирчев в мрежата
Най-веселата част идва от факта, че ПП и ДБ ще бъдат занулени от своите кандидати на тези избори – Гюров и Христанов.
Гюров – защото има план да стигне до почетна загуба от Илияна Йотова и после да го оставят да оглави нов ляво либерален проект на основата на ПП и ДБ. Нещо като хайверената шампейн левица, в каквато навремето Сергей Станишев не успя да превърне чугунените комунисти от БСП.
Христанов – защото прави великолепна кампания като по учебник и налага себе си като "президент на народа". Има голям шанс "Бай Иван" или "Христана", както го наричат от простолюдието по мегданите, да занули Гюров и да им обърка плановете. За разлика от домораслия Гюров Христанов си е автентичен лидер с харизма, какъвто либералите отдавна не са имали.
Именно в това е техният проблем. Задкулисието на либералите (Капитал, Сорос) са леви бивши комунисти и не искат десни лидери с харизма и с бекграунд в реалния бизнес. На тях им дай зависими грантаджии на заплата в разни НПО-та като левия неокомунист Христо Иванов или фалирали измамници в бизнеса – като Асен Василев. Онова нещо Мирчев е нещо средно.

Румен Радев ги приключи целокупно и без много шум. Но покрай отчаяните и налудни крясъци отляво и отдясно, дима от фишеците и хвърчащите партийни осколки – детайлите пречат да се види цялото и най-важното.

Радев ги приключи, защото им дръпна щепсела от държавната хранилка. Той прекъсна хранителната верига от бюджета на Сглобката във формат ГЕРБ – ППДБ – ДПС и те директно преминаха в режим оцеляване. Историята недвусмислено сочи, че без държавната
хранилка и извън властта такива като ГЕРБ и разни политически ГМО-та, като Промяната и ДБ, никога не оцеляват. Лошата новина за депутатите и функционерите от ГЕРБ и ППДБ
е, че ги очакват още цели 4 дълги и гладни години! Дупе да им е яко.

Николай Бареков

Bnews.bg

София ще бъде домакин на ключовата Среща на върха за свързаност (Connectivity Summit) през следващата година, обявиха българската външна министърка Велислава Петрова и евроокомисарката по разширяването Марта Кос в сряда, в Страсбург.

Инициативата е част от "Global Gateway", обявен по-рано същия ден от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на годишната й реч за състоянието на Съюза. "Ще се стремим да мобилизираме публични и частни инвестиции на стойност до 12 млрд. евро. Целта ни е до 2030 г. да диверсифицираме маршрутите, да утроим търговските потоци и драстично да съкратим времето за транзит на товари (от Европа през Южен Кавказ до Централна Азия - бел ред.).", каза Фон дер Лайен и добави: "За да превърнем това в реалност, ще организираме среща на върха за регионална свързаност съвместно с министър-председателя на България."

• Брюксел предлага съвет за сигурност, ще гради с помощта на България нов търговски коридор с Централна Азия

Домакинството съвпада символично с 20-годишнината от присъединяването на България към Европейския съюз и бе определено от дипломати като силен знак за нарастващото геополитическо значение на страната в региона.

Въпросът кога и от кого е договаряна мащабната инициатива остава без категоричен отговор на официално равнище. От огласената позиция на еврокомисарката по разширяването Марта Кос стана ясно, че форумът и съпътстващите инфраструктурни коридори са резултат от дългогодишна работа по вече съществуващи и утвърдени рамки на ЕС, чието реализиране навлезе в нов етап.

От своя страна българската външна министърка отказа да навлиза в подробности относно конкретната хронология на преговорите. "Ние поставихме тази тема и мисля, че бяхме чути на най-високо ниво... и показахме защо ние можем да бъдем домакини на тази среща", коментира Петрова в Страсбург. Тя обясни единствено, че домакинството е "голям успех и ясен знак за висока степен на доверие от страна на Европейската комисия спрямо настоящото българско правителство и способността му да действа бързо и проактивно".

Велислава Петрова припомни, че по-рано тази седмица "министърът на транспорта представи списък с приоритети (приоритетни инфраструктурни проекти - бел ред.). Точно сега не става въпрос само за нашите проекти, а за проекти, които допринасят за сигурността и стабилността на региона. Именно тук е ролята и на този нов коридор".

Т.нар. Среден коридор (Middle Corridor) ще представлява мултимодален транспортен и енергиен маршрут, целящ да свърже пряко Европа с Централна Азия, заобикаляйки традиционните трасета на север поради войната в Украйна и нестабилността на юг.

Проектът пряко засяга и обвързва интересите на държави като България, Турция, Албания, Армения и Азербайджан, като осигурява пряк мост към региона на Централна Азия. Инициативата надхвърля рамките на стандартното строителство и обхваща четири основни стълба: изграждане и модернизация на нови пътни и железопътни линии (включително пряка връзка между региона и Истанбул); диверсификация на доставките чрез преносни мрежи, целяща пряко намаляване на сметките за енергия на гражданите; нови оптични и съобщителни трасета от ново поколение; оптимизиране на митническите процедури за скъсяване на времето за транзит. "Всъщност, когато говорим за свързаност, не става дума за това ние да обслужваме останалите държави. Става дума за това как можем да използваме по-добри връзки в търговията, енергетиката, транспорта и дигиталните технологии, за да защитим собствените си интереси. Как можем чрез свързаността и нашите връзки да намалим сметките за енергия на нашите граждани и така нататък", коментира еврокомисарката Марта Кос.

Според нея България позиционира себе си като естествен "портал за свързаност" на Европа. Очаква се през октомври тя да посети София за старт на дейностите по коридора, последвано от официално откриване на новата търговска връзка по направлението към Истанбул.

Въпрос на решение на парламента и Министерския съвет е да преценят дали да има евентуални отстъпки за бизнеса и потребителите, казва особеният търговски управител на дружествата на "Лукойл"

- Г-н Симеонов, цената на барел сорт "Брент" мина 100 долара. Това обаче се е случвало и преди, защо сега наблюдаваме толкова по-високи цени и на колонките?

- Причините са много. Първо, в годините назад, когато се осмисляше зелената сделка, Европа взе решение да бъдем много по-екологични и започна деиндустриализация. Тя обхвана и рафинериите и за последните 20 г. около 35 рафинерии в Европа бяха затворени. Това производство беше изнесено в Персийския залив, тоест оттам, освен че идва нефт, идва и готова рафинирана продукция. Към днешна дата Персийският залив е буквално затворен, Ормузкият проток е затворен и оттам не може да идва нито нефт, нито готов рафиниран продукт.

Следващата причина е войната в Украйна. В последните месеци имаше много атаки с дронове, които атакуваха рафинерии в Русия. Голяма част от рафинираната продукция от Русия влизаше в Турция и впоследствие много от държавите в Западна Европа се снабдяваха с готови рафинирани продукти оттам. Те казваха, че не са руски, но реално първоизточникът е бил там.

Така на практика в Европа не идва готов рафиниран продукт и дизелът става една много дефицитна стока.

Следващото нещо вече пряко касае България. Защото всички казват: Преди 10-12 години пак имахме 100 долара за барел, а цената на бензина беше 2,15 лв. Голямата разлика е, че тогава не е имало санкционни режими. България се снабдяваше с петрол от Русия, който е на 36 часа път, идваше и се преработваше на много по-ниска цена от котировките за "Брент".

В началото на войната с Иран през февруари тази година също имахме 100 долара за барел, но цената по бензиностанциите беше значително по-ниска. Тогава обаче все още вървяха въпросните танкери от Персийския залив, докато в момента имаме пълен блокаж.

Освен това цената на дизела се определя по борсова котировка. Това е борсов продукт и цената в България се формира от стойността на Лондонската борса плюс премия. Ние купуваме нефт на една конкретна цена, добавяме транспортните разходи, преработвателния марж, това е основата. Но винаги в ценообразуването се включва и борсовата котировка. Ако през февруари цената на борсата на тон дизел е била 756 евро на тон, сега - септември, достига 1453 евро на тон. Това е огромна разлика.

Има още един фактор. Това е преработвателният марж на рафинериите. Той е много висок във връзка с това, че няма достатъчно работещи мощности - заради затворените рафинерии в Европа, а и знаете, Иран много пъти атакуваше инфраструктура в съседни държави. В предни години маржът е бил около 20 долара за барел, през юни стигна до 44 долара, а през септември - до 98 долара.

Има го и американския фактор. В момента и в Америка има недостиг на дизел, така че Европа се конкурира дори и със САЩ. Галонът в Щатите минава 6 долара, което е безпрецедентно висока цена, за пръв път в историята се случва.

- Има ли основание да очакваме още по-висока цена на бензина и на дизела?

- Единствено и само можем да гадаем. Когато на 13 август дадохме последната си пресконференция, беше обявено абсолютно примирие с Иран и всички очаквахме нефтът и готовата рафинирана продукция да тръгнат към Европа и към останалата част от света, затова прогнозирахме поевтиняване. Но това не се случи, а кризата се задълбочи. В момента виждаме поредните върхови котировки и на нефта, и на готовата продукция.

- Докога "Лукойл" има договорени доставки за България?

- Тук е моментът да успокоим хората в България, защото доставките на суров петрол са договорени до 10 ноември. С продуктите няма да имаме криза, категорично.

- Откъде идват тези доставки?

- Работим с различни доставчици, които ползват петрол от Ирак, Казахстан, Азербайджан, Либия, дори караме петрол от Южна Америка, от Гаяна. До момента сме преработили 52-53 вида нефт. Блендираме го, правим го годен за производство и произвеждаме от него готова продукция.

- Сигурен ли сте, че няма руски петрол сред тях?

- Един от механизмите, с които следим нещата да се случват спрямо ограниченията, наложени от санкционните режими, е създаването на санкционния комитет в "Лукойл Нефтохим Бургас". Това означава, че всяка една сделка, която подписваме, се проверява да не се извършва със санкционирано лице или дружество.

- Стана ясно, че това да не работим с руски нефт, забавя производството, амортизира рафинерията.

- Ние сме се справили с този проблем, но това също оскъпява продукцията, защото едно е да докараш нефт, който е на 36 часа, от Новоросийск, друго е да докараш нефт от Южна Америка. В България продукцията се оскъпява и заради Черно море, което се води много рисков транспортен коридор, и в момента, в който един кораб минава Босфора, всички застраховки, които плащаме за този танкер, се увеличават значително. Тоест ние плащаме заради евентуален риск от атака от дронове в Черно море.

- И все пак цените у нас са по-евтини от повечето в Европа.

- Това е другата добра новина. Има няколко държави с по-ниски цени, но там има държавни дотации. Това вече е въпрос на решение на парламента и на Министерския съвет да преценят дали да има евентуални отстъпки за бизнеса и потребителите.

- Мисли ли се по този въпрос? В какви случаи?

- Смятам, че да, но това не е от моята компетенция. Аз не мога да кажа какъв е лимитът на цената, над който трябва да има помощи, това трябва да се определи от политиците. Във всяка държава е различно, някъде са решили 1,60 евро за литър, другаде – 2 евро. Подходът е абсолютно различен и специфичен. Имаме примери, в които има таван на цените на горивата и държавата поема разликата. Имаме държави, в които е намален акцизът. Има страни, където е намален ДДС.

- Според вас кой е правилният подход?

- В България не са много опциите. Акцизът за светлите горива е на най-ниското ниво. Ние имаме възможност да намалим акциза на пропан-бутана. Може да се сложи субсидия до определени литри - да се намали цената, както беше ковид добавката. Може да се намали ДДС на 10% или на 15%, както беше за ресторантьорите. Но финансовото министерство трябва да направи точна сметка кое колко би струвало на фиска.

- Положително ли сте настроен към възможността САЩ и Великобритания отново да удължат дерогацията за "Лукойл България"?

- Разчитаме на пълната подкрепа на нашите партньори, че те ще бъдат достатъчно разумни да влязат в положението на българския народ и да видят колко е важно това за нашата държава. Ако нямаме дерогация, това означава около 4 хил. служители, които са пряко наети в "Лукойл Нефтохим Бургас" и в компаниите на "Лукойл", да останат на улицата. Още 1500 души работят във фирмите, които подпомагат дейността, външни изпълнители в завода. Ще затворят 220 бензиностанции, петролните бази. Това е близко до катастрофа.

Ако това се случи, гарантирано цената ще се увеличи многократно, защото България ще бъде пред ситуацията да трябва да внася всички количества, които е ползвала от рафинерията. А не е ясно дори откъде ще се купи. Но докато има дерогация и работим, криза за горива в България няма да има.

- Важно ли е да падне забраната за износ на горива от България?

- Важно е, защото в момента ние произвеждаме достатъчно горива, които можем да изнасяме, без да има нарушение на доставките на вътрешния пазар, и това са едни пропуснати ползи за компаниите.

- Какво е финансовото състояние на рафинерията в момента?

- Успяхме да превъзмогнем проблемите по няколко начина. Първо, всички доставки бяха предоговорени да получат отложени плащания. Това нещо позволи да се съберат достатъчно средства, за да се разплащаме с нашите доставчици. Успяваме лека-полека да постигаме по-добри резултати, без да се натоварват потребителите. Надценката е минимална. И все пак компаниите са на една много добра печалба.

- Какво се случва с арбитражното дело, което "Литаско" заплашва да заведе срещу Бългрия?

- Компанията няма информация дали изобщо е заведено такова дело, защото то би било към държавата.

- А има ли развитие относно продажбата на международните активи на "Лукойл"?

- Това трябва да се извърши от компанията майка. С нея се водят преговори, включително за българските активи. Но кой води преговори към днешна дата и на какъв етап са, ние нямаме информация. Българските компании не участват в тези преговори.

- Държавата може ли изобщо да се намеси по някакъв начин в решението?

- Имаше решение на Конституционния съд, което каза, че държавата няма право да продава.

- Ще обжалвате ли наложените от РИОСВ - Бургас санкции за вредни миризми?

- Според мен те бяха прибързано наложени, защото нямаме реално констатирано завишаване на станциите, които измерват вредните емисии. Мониторингът не показва завишени стойности. Санкцията е наложена на базата на усещане на миризма. Така че най-вероятно ще обжалваме.

Преди обречеността да надвисне миналата седмица, изследователите в OpenAI бяха изпълнени с еуфория. Стартъпът заяви, че последният му вътрешен AI модел е решил една от прочутите със сложността си математически задачи от наградата "Милениум" - експеримент, предприет след появата онлайн на слухове, че конкурентът Anthropic вече е постигнал това. Изследователите развълнувано си звъннали един на друг и публикували съобщения за триумфа си в Slack.

Руска атака с дронове е унищожила склад на украинската продуцентска компания "Квартал 95", чийто съосновател е президентът на Украйна Володимир Зеленски от времето, когато е бил комедиен актьор. Това съобщи самата компания, цитирана от Франс прес.

При удара няма жертви, но са унищожени голям брой декори, костюми и реквизит, използвани в продължение на 20 години в концерти, телевизионни предавания, филми и сериали на "Квартал 95".

"Загубихме голям брой декори, костюми и друг реквизит, който в продължение на 20 години беше част от нашите концерти, телевизионни предавания, филми и сериали", написа продуцентската компания в социалните мрежи. Тя публикува и кадри от мястото, на които се вижда как огнеборци гасят разразилия се голям пожар в склада, пише БТА.

"Руските оръжия могат да унищожават имущество, но не могат да ни спрат. Продължаваме да работим и да помагаме на защитниците на Украйна", заявиха от "Квартал 95". Компанията допълни, че подкрепя организирането на благотворителен концерт, който трябва да се проведе в средата на следващия месец.

"Квартал 95" е основана през 2003 г. от Володимир Зеленски и братята Борис и Серхий Шефир. И тримата са родом от централния украински град Кривой Рог.

Продуцентската компания стои зад сериала "Слуга на народа", излъчван между 2015 и 2019 г. В него Зеленски играе обикновен учител по история, който неочаквано е избран за президент на Украйна.

Именно сериалът поставя началото и на политическата кариера на Зеленски, отбелязва Франс прес.

Руският външен министър Сергей Лавров не изключи възможността Сърбия да бъде домакин на преговори между Русия и Украйна за прекратяване на войната, съобщи сръбската редакция на регионалната телевизия Ен1, позовавайки се на руската информационна агенция РИА Новости.

"Всяка платформа за преговори за Украйна, включително Сърбия, може да бъде разгледана, ако е приемлива за участниците", заяви Лавров в Екатеринбург в отговор на въпрос дали Сърбия може да бъде място за преговори.

Лавров заяви, че Русия е готова както за двустранни, така и за тристранни преговори за уреждане на конфликта. По думите му Москва не е прекратявала по своя инициатива нито един от започналите досега преговорни процеси.

Той посочи като примери преговорите между Русия и Украйна в Беларус и Турция през 2022 г., последвалите двустранни разговори в Женева и тристранните преговори с американско участие в Абу Даби. Според Лавров всички тези процеси са били преустановени не по инициатива на Русия, пише БТА.

Лавров направи изявлението в рамките на Международния младежки фестивал в Екатеринбург, който се провежда от 11 до 17 септември с участието на около 10 000 млади хора от 191 държави, отбелязва Ен1.

Подразделенията на бойна група "Север" продължиха да затягат обкръжението на украинските бойци в Харковска област, съобщи Министерството на отбраната на Руската федерация.

"Водят се боеве за освобождаване на село Мала Волчя. <...> Опитът на украинска щурмова група да излезе от обкръжението в района на Гогино е осуетен", се казва в доклада на военното ведомство.

Руската армия е унищожила и вражески формирования близо до селата Сердобино, Хрипуни и Бузово. През деня украинските сили са загубили до 50 войници, две бронирани бойни машини, две наземни роботизирани системи и едно превозно средство в казана, отбеляза руското МО.

Разширявайки външната зона за контрол, войските от група "Север" са атакували подразделения на украинските въоръжени сили близо до Приколотне, Петровпавливка и Новоолександровка, добавиха от министерството.

На 7 септември Министерството на отбраната обяви, че армията е обкръжила приблизително 1700 украински войници в северната Харковска област. Според държавния глава на Русия Владимир Путин, премахването на обкръжението ще измести линията на контакт с поне 20 километра назад от граничните райони на Белгородска област, пише РИА Новости.

Междувременно операторите на ударните групи на на БПЛА от "Изток" са направили опит за укрепване на позициите и са унищожили опорните точки на ВСУ в Запорожка област, съобщиха от военното ведомство в Telegram и публикуваха видео от операцията.

Всички са фокусирани върху премахването на коренните причини

Украинското уреждане изисква изпълнение на първоначалните цели на специалната военна операция, насочена към премахване на коренните причини за кризата, каза руският външен министър Сергей Лавров по време на изказване на Международния младежки фестивал, съобщават руски медии.

"За нас разрешаването на цялата тази ситуация в Украйна изисква изпълнение на задачите, които бяха поставени в началото на вероятната специална операция и които са насочени към премахване на коренните причини за кризата", отбеляза Лавров.

По думите му, украинският конфликт е пряко следствие от експанзионистичната политика на Запада.

"Връзките в една верига – това е, което се случваше в действията на Запада, който само през тази година, в опит да защити изплъзващото му се господство, осъществи и нахлуване във Венецуела, отвличане на законно избрания президент, убийството на върховния лидер на Иран и членовете на семейството му, и като цяло, разбира се, въоръжена агресия срещу Ислямската република. Всичко това са звена, както казах, на една верига, точно както и конфликтът в Украйна, който е пряко следствие от експанзионистката политика на Запада", каза още Лавров.

Министерският съвет ще проведе заседание в четвъртък, 17 септември, от 10 ч. при следния предварителен дневен ред:

1. Проект на Разпореждане за изменение и допълнение на Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2026 г. за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата от държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала.
Внася: заместник министър-председателят и министър на финансите

2. Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за участие в заседанието на Еврогрупата и в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), които ще се проведат на 18 и 19 септември 2026 г. в гр. Дъблин, Ирландия.
Внася: заместник министър-председателят и министър на финансите

3. Проект на Решение за изменение на Решение № 682 на Министерския съвет от 2021 г. за създаване и организиране на дейността на национална контактна точка за прилагане на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за мултинационалните предприятия за отговорно бизнес поведение в България, изменено и допълнено с Решение № 479 на Министерския съвет от 2022 г. и изменено с Решение № 275 на Министерския съвет от 2026 г.
Внася: заместник министър-председателят и министър на икономиката, инвестициите и индустрията

4. Проект на Решение за определяне на председател на Комисията за защита на потребителите.
Внася: заместник министър-председателят и министър на икономиката, инвестициите и индустрията

5. Проект на Решение за освобождаване и за определяне на председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
Внася: заместник министър-председателят

6. Проект на Решение за разрешаване влизането и пребиваването във вътрешните морски води и териториалното море на Република България, пристанище Бургас и База "Гранични полицейски кораби" - Созопол при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, на кораб TCSG - 312 (резервен TCSG - 303) на Командването на Бреговата охрана на Република Турция със статут на държавен кораб, в периода от 29 септември 2026 г. до 2 октомври 2026 г., във връзка с провеждането на дейност "Посещение на гранично-полицейски кораб на Турската брегова охрана в пристанища на Република България" от Плана за двустранно сътрудничество между Главна дирекция "Гранична полиция" и Командването на Бреговата охрана на Република Турция.
Внася: министърът на вътрешните работи

7. Проект на Решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство за двустранни политически консултации между Министерството на външните работи на Република България и Министерството на външните работи на Република Ирак.
Внася: министърът на външните работи

8. Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране със закон на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна.
Внася: министърът на външните работи

9. Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за участие в заседанието на Съвет "Общи въпроси", което ще се проведе на 22 септември 2026 г. в Брюксел.
Внася: министърът на външните работи

10. Проект на Решение за одобряване и подписване на Конвенцията на ООН срещу киберпрестъпността - засилване на международното сътрудничество в областта на борбата с определени престъпления, извършени чрез системи за информационни и комуникационни технологии, и на обмена на доказателства в електронна форма за тежки престъпления
Внася: министърът на правосъдието

11. Проект на Постановление за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.
Внася: министърът на труда и социалната политика

12. Проект на Решение за приемане на Национален план за действие по заетостта през 2026 г.
Внася: министърът на труда и социалната политика

13. Проект на Постановление за определяне размера на линията на бедност за страната за 2027 г.
Внася: министърът на труда и социалната политика
14. Проект на Решение за приемане на План за 2026 г. за мониторинг на изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.).
Внася: министърът на труда и социалната политика

15. Проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на образоването и науката, на Министерството на младежта и спорта и на общините за 2026 г.
Внася: министърът на образованието и науката

16. Проект на Решение за изменение на Решение № 438 на Министерския съвет от 2026 г. за утвърждаване на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища и научните организации за учебната 2026/2027 година.
Внася: министърът на образованието и науката

17. Проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи за 2026 г. по бюджетите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата и на Министерството на младежта и спорта.
Внася: министърът на образованието и науката

18. Проект на Решение за приемане на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести 2026 - 2030 г.
Внася: министърът на здравеопазването

19. Проект на Решение за одобряване позицията на Република България по Дело С-546/26, министър на здравеопазването пред Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд (България) по административно дело № 11030/ 2025 г. по описа на ВАС, касационни жалбоподатели - министър на здравеопазването, РВ, ИУ.
Внася: министърът на здравеопазването

20. Проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2004 г.
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството

21. Проект на Решение за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост върху имот - частна държавна собственост, на община Пирдоп, Софийска област.
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството

22. Проект на Решение за приемане на Програма за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи, за периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. и за изменение на Решение № 344 на Министерския съвет от 2026 г.
Внася: министърът на енергетиката

23. Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за сезиране на Общия съд на Европейския съюз на основание чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно недължима периодична имуществена санкция вследствие на решение от 22 януари 2026 г. на Съда на европейския съюз по Дело С-206/23 Комисия/Република България във връзка с неуведомяване за мерките за транспониране на Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
Внася: министърът на енергетиката

24. Проект на Решение за безвъзмездно предоставяне на имоти - публична държавна собственост за управление на Национална компания "Железопътна инфраструктура" за реализацията на проект "Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас, Фаза 2", Позиция 2: "Премахване на прелезите и изграждане на надлези/подлези за ж .п. участък Пловдив – Бургас", находящи се в землището на село Маноле, община Марица, област Пловдив.
Внасят: министърът на транспорта и съобщенията;
министърът на регионалното развитие и благоустройството

25. Проект на Решение за изменение на Решение № 502 на Министерския съвет от 2024 г. за възлагане на "Български пощи" ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес - обмяна на каса на банкноти и монети от левове в евро, чрез пощенски станции на територията на Република България, изменено с Решение № 935 на Министерския съвет от 2025 г. и Решение № 506 на Министерския съвет от 2026 г.
Внася: министърът на транспорта и съобщенията

26. Проект на Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията за Бюрото на Европейската конференция за гражданска авиация.
Внася: министърът на транспорта и съобщенията

27. Проект на Решение за одобряване позицията на Република България за участие в неформално заседание на министрите на транспорта на държавите членки на Европейския съюз на 21 септември 2026 г. в гр. Дъблин, Ирландия.
Внася: министърът на транспорта и съобщенията

28. Проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери по бюджета на Министерството на културата и по бюджетите на общините за 2026 г.
Внася: министърът на културата

29. Проект на Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Внася: министър-председателят

30. Проект на Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Внася: министърът на иновациите и дигиталната трансформация

31. Проект на Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите.
Внася: министърът на околната среда и водите