До края на 2012-та държавата планира да спести 110 милиона лева на фирмите с облекчаване на административните процедури. Сумата трябва да нарасне до 300 милиона до 2014-та. Бизнесът протестира срещу бюрокрацията, неясните изисквания и многото такси.
68% от фирмите в проучването на БСК се оплакват от засилен административен натиск през тази година.
След проучване на нормативната уредба става ясно, че част от изискванията към бизнеса могат да бъдат премахнати, други облекчени в голяма степен. Един от примерите – да отпадне изискването работодателят да подава декларация за внесени осигурителни вноски.
А само от въвеждането на така наречения електронен болничен и отпадането на изискването работодателят да води дневник на болничните, фирмите ще бъдат облекчени с повече от 100 милиона лева годишно.
Плановете на правителството са до края на 2012-та бизнесът да спести повече от 110 милиона лева от намалена административна тежест.
Вижте повече във видеото.

83% от фирмите у нас имат неразплатени задължения, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показва съвместно проучване сред 500 компании на Българската стопанска камара и "Мост финанс мениджмънт" АД, представено вчера. Най-голям процент са вземанията от 10 000 до 50 000 лв. Засегнати са всички сектори - услугите, търговията, добивната, преработващата промишленост и селското стопанство. 22% от всички просрочени дългове са в селското стопанство, добивната и преработващата промишленост, а 17% - в услугите и търговията.
Значителен остава и размерът на държавните и общинските задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Според заместник-председателя на БСК Камен Колев държавата дължи между 420 и 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки от началото на годината. Припомняме, че миналата седмица изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов посочи, че до края на годината данъчните ще възстановят на бизнеса около 400 млн. лв. дължим ДДС.
Според проучването на БСК и "Мост финанс мениджмънт" АД големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост имат да си прибират най-много пари от държавата и общините. Колев дори цитира данни на Търговския регистър, според които фалитите тази година са се удвоили спрямо 2010 г.
Резултатите показват още, че 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми. Почти всяка трета фирма у нас - 27%, има несъбрани вземания за 10-50 хил. лв., всяка пета трябва да си прибере до 10 хил. лв., а 15% - от 50 до 100 хил. лв. Едва 3% от компаниите, участвали в проучването, посочват, че имат несъбрани вземания над 1 млн. лева. Минималният срок за издължаване е от три месеца до над година, като преобладават просрочванията до 6 месеца, съобщиха от БСК.
И докато забавените им плащания и задължения продължават да се увеличават, сравнително малка част от компаниите контролират целенасочено паричните си потоци, сочи още изследването. Едва 7% от тях се оказва, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една трета от фирмите (28,44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на задълженията. Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимализиране на лошите вземания - под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг по сделките.
Поради кризата все повече на пазара се появяват фирми, които вземат дългове на цесия, отчетоха от "Мост финанс мениджмънт". Развитието на този пазар е в сферата не само на събиране на вземанията, но и на тяхното управляване, каза за "Класа" Божидар Гергов, изпълнителен директор на компанията. Според него превантивните мерки включват проучване и контрол над длъжника преди натрупване на задължението. Отложено плащане до 60 дни е рисково, но има възможност през това време да се извърши предварителният контрол чрез напомняне. За малките фирми механизмите могат да бъдат външни – чрез външни партньори, а за големите експертите препоръчват да бъдат и вътрешни, т.е. самите компании да контролират финансовите си потоци. Самото заплащане на услугата "вземане на дълг" е процент от задължението. Създаването на онлайн пазар на дългове също е част от решението на проблемите с междуфирмената задлъжнялост. Колев пък коментира, че става все по-важно основаването на клирингова къща, която да "изчиства" вземанията и задълженията на бизнеса. Създаването й в момента обаче е почти невъзможно, тъй като изисква участие на бюджета.

Намаляването на административната тежест у нас има потенциал да спести на фирмите близо 1 млрд. лв. Но това е само потенциал, който все още не е реализиран. Действително в началото на тази година чрез промените в Закона за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност бе въведен принципът на мълчаливото съгласие при регистрационните режими. Таксите вече не се ползват за материално стимулиране на чиновниците. Изпълнен е и ангажиментът за създаването на нова методика за определяне на таксите, защото досега не беше ясно как точно ставаше това. Надяваме се тя да въведе ред в тази област. Законът за ограничаване на административния контрол върху стопанската дейност би трябвало да създава добра бизнес среда, но по редица причини реално той не действа. За да работи той добре, се оказа, че трябва да бъдат променени 81 нормативни документа. Има наредби, в които се говори за лицензи за отделни сделки, или за разрешителни за отделни дейности, което е абсурд. Големият проблем, който предстои да се решава, това е оценката на въздействието на различните нормативни документи. Ще дам примери. Дадена компания има лиценз за охранителна дейност, а сега й искат и лиценз за самоохрана. Случаят е типичен за това как не е направена оценка на въздействието на дадена административна разпоредба. В Закона за стоковите борси и тържищата се въвежда изискването всеки склад на едро да се регистрира като стоково тържище. Това означава разход от 3000 лв. плюс доста обемиста документация. Това са сериозни регулации, които вероятно имат основание, но не се вижда как те ще влияят на бизнеса.
Последното проучване на БСК сочи, че 68 % от представителите на бизнеса смятат, че през последната година административният натиск върху тях се е увеличил. Основният проблем е свързан не толкова и с таксите, колкото времето за реакция на администрация на молбите и исканията на бизнеса. Защото регулациите са източник на корупция. Когато не ти отговарят за един месец, явно има някакъв проблем. Трябва да бъде актуализиран и електронният регистър за административни услуги, защото той подвежда предприемачите. Там има стотици примери за незаконни режими, въведени от общинските администрации, за които няма законова регламентация.

Владимир Путин

Владимир Путин е министър-председател на Руската федерация ...

Над 80% от фирмите в България имат просрочени несъбрани вземания. Това показват резултатите от проучване на БСК и "Мост финанс мениджмънт" АД, направено сред 500 компании, предаде investor.bg. В 40% от случаите просрочието е за повече от година. По-голямата част от просрочените вземания обаче са за период до шест месеца. Резултатите показват още, че 50% от бизнеса в България отчита ръст на лошите вземания от контрагенти през тази година спрямо миналата. Тенденцията е за увеличаване на срока за изплащане на дължимите суми, посочи изпълнителният директор на "Мост финанс" Божидар Гергов.
Значителен е размерът на държавните и общинските задължения към бизнеса, сочат още резултатите от изследването. Заместник-председателят на БСК Камен Колев съобщи, че държавата дължи между 420 и 470 милиона лева по изпълнени договори за обществени поръчки от началото на годината. Колев посочи още, че по данни на търговския регистър фалитите през 2011 г. са се удвоили спрямо 2010 г.
Колев коментира, че става все по-важно основаването на клирингова къща, която да "изчиства" вземанията и задълженията на бизнеса. Създаването й в момента обаче е почти невъзможно, тъй като изисква участие на бюджета, каза Камен Колев. Друга възможност е изграждането на онлайн пазар на несъбраните вземания, за който не е необходимо участието на държавата. Колев съобщи, че БСК е стартирала пробно подобна инициатива. Фирмите, които искат да продадат вземания обаче, са много по-малко от желаещите да купят, констатира Колев.

Държавата щяла да пести на компаниите 313 млн. лева годишно
По 313 милиона лева годишно ще може да спестява бизнесът от 2014 г. в резултат на ново намаляване на административната тежест. Това бе обещано на конференция за намаляването на административната тежест за бизнеса, организирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това е вторият етап от работата по намаляването на административната тежест. При първия етап беше приет национален план, според който тежестта трябва да бъде съкратена с 20 на сто до края на 2012 г. Новото изследване показва, че нормативите изискват от бизнеса 918 задължения за представяне на информация пред администрацията, които му струват 2,7 млрд. лева. Трайков даде пример, че само въвеждането на електронния болничен лист носи спестявания за бизнеса над 100 млн. лева годишно.

 Към днешна дата 82 процента от нашите членове имат несъбрани вземания от свои контрагенти, каза в "Преди всички" Камен Колев, заместник-председател на БСК. 

Основно вземанията са от фирми, но и от държавната администрация и общините.  Периодът на забавяне също е различен, но в сравнение с края на миналата година фирмите категорично декларират, че има увеличение. Има влошаване в договорната дисциплина, в отношенията между фирмите. Има логика в това, че по време на кризата е нормално да се забавят плащанията, но в началото на годината имаше известен оптимизъм. Към средата и особено към края се замени с песимизъм. В много случаи финансовото състояние не е лошо, но когато една фирма  не може да си събере вземанията тя също задлъжнява и се поолучава порочен кръг. Много фирми са във фактически фалит – не могат да си плащат, без това да е юридически оформено. ДДС-то сръщо е сред парите, които бизнесът има да получава от държавата, уточни Колев.

Цялото интервю на Борислава Борисова с Камен Колев чуйте в звуковия файл.

83% от фирмите имат просрочени взимания. В 40% от случаите става въпрос за просрочие от повече от 1 година. Проблемът касае компаниите и предприятията от всички браншове. Тези изводи бяха представени днес по време на пресконференцията "Лошите вземания = двигател на кризата". По време на нея станаха ясни данните от съвместното проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост Финанс Мениджмънт", проведено в периода 23 ноември - 4 декември 2011 г. сред 500 фирми.

През тази година лошите вземания от контрагенти са се увеличили с 50% спрямо 2010 г. Тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дълговете. Средните и микропредприятията са с най-голям размер на дългосрочните вземания.

27% от анкетираните имат несъбрани взимания в размер от 10 до 50 хил. лв. От "Мост Финанс Мениджмънт" наричат тази сума "златната среда". Други 20% от компаниите имат да събират суми до 10 хил. лв. За 23% от всички фирми несъбраните задължения съставляват между 10 и 25% от целия оборот, за 16% тази сума варира между 25 и 50 на сто.

"Явно имаме влошаване в договорната дисциплина. Това е така, тъй като основните контрагенти на фирмите с несъбрани вземания са други фирми". Това коментира от своя страна заместник-председателят на БСК Камен Колев.

В цялата верига участие взима и държавата. От началото на годината тя дължи на бизнеса променливи суми от 420 до 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки. Към тази сума трябва да се добави и невъзстановеното ДДС. "Основният проблем отново си стои. Ние не знаем във всеки един момент колко е ДДС за възстановяване. Тоест - нямаме информация, която да е публикувана в сайта на НАП или Министерството на финансите и да се каже "салдото по ДДС" (дължимите, но невъзстановени суми по ДДС), коментира още Колев.

По време на днешното събитие бяха представени и някои препоръки за справяне с проблема с лошите взимания. Изпълнителният директор на "Мост Финанс Мениджмънт" АД Божидар Гергов отчете, че голяма част от фирмите нямат изградени вътрешни механизми за събиране на задълженията си. Отхвърлена беше идеята, че включването на посредник ще развали отношенията между страните по договора.

Малко се използва възможността да бъде наета външна фирма за събиране на вземанията. Друг вариант за предварително решаване на бъдещи спорове е сключването на арбитражни клаузи. С тяхна помощ евентуални бъдещи спорове ще могат да се решават бързо и извън съда.

Няма рецепта, касаеща срока на забавените плащания. По този повод Гергов препоръча на фирмите да проучват клиентите, на които ще предоставят стока или услуга със забавено плащане.

Някои нестандартни решения бяха оповестени по време на днешното събитие. Сред тях например е борсата за покупка и продажба на дългове. Камен Колев коментира, че наблюденията му сочат, че повечето фирми имат интерес да купуват, а не да продават дълговете си. Припомнена беше и една от старите идеи на Стопанската камара - създаването на клирингова къща, в която част от междуфирмената задлъжнялост да бъде компенсирана чрез взаимно погасяване на дългове. На този етап идеята е неприложима, тъй като участие в нея ще трябва да вземе и държавата с определена значителна сума от бюджета.

За опасност от верига от фалити предупреди още днес Камен Колев. Всяка фирма има и задължения и несъбрани взимания от друга компания. За да се разплатят повечето дружества, те първо трябва да си приберат задълженията, а това е доста сложна процедура. И тук идва възможността една компания да поиска обявяването на друга, която е неин длъжник, в несъстоятелност. От друга страна втората фирма дължи на трета. "Това разбира се не се прави, тъй като този, който трябва да ви обяви във фалит, той пък от своя страна дължи на други. Така че ако се подходи по този показател, би следвало да се получат верижни фалити", завърши зам.-шефът на БСК.

Днес в сградата на Българската стопанска камара ще се проведе пресконференция на тема: "Лошите вземания = двигател на кризата". В събитието ще участват:

• Камен Колев - зам.-председател на БСК;
• Божидар Гергов - изпълнителен директор на "Мост Финанс Мениджмънт" АД

Ще бъдат представени резултатите от проучване сред бизнеса, осъществено съвместно от БСК и "Мост Финанс Мениджмънт" АД, съобщиха от БСК.

83% от фирмите имат несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост Финанс Мениджмънт" сред 500 фирми, направено в периода 23 ноември - 4 декември 2011 г. Анкетирани са големи и малки компании от всички региони на страната, които работят в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство.

Половината от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти през тази година спрямо предходната, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

- пълно документално оформление на сделките

- проучване на потенциални и настоящи партньори

- изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията

- опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане

- стриктно следене на сроковете за плащане

Най-засегнати са средните предприятия, като всяко трето има проблемни вземания, показва проучването. Най-много несъбрани дългове имат компаниите от селското стопанство, добивната и преработващата промишленост (общо 22%). По-малко са те в търговията и услугите (17%).

Около една трета от лошите дългове, които компаниите си чакат, са на стойност 10-50 хил. лв. Над един милион несъбрани задължения имат 3% от фирмите.

Държавата и общините са най-неизрядни

Компаниите, които работят повече с държавни и общински структури, имат повече проблеми с просрочени вземания, сочи изследването. Според него големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.

Дълговете на държавата към бизнеса само по изпълнени вече обществени поръчки са на стойност 420-470 млн. лв., по данни на БСК. Общо 15% от фирмите са посочили, че имат несъбран дълг от общинска администрация, толкова е делът и на просрочията на държавната. Още 4% са от фирми, където основен дял имат държавата или общини.
Към тези просрочия не влиза ДДС за възстановяване, за което няма точни данни, каза зам.-председателят на камарата Камен Колев. Само преди два дни директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов обяви, че е получил нареждане от финансовия министър за ускорено връщане на 400 млн. лв. ДДС на бизнеса, но само на фирмите, които са изрядни данъкоплатци.

Колев съобщи още, че в момента разработват пробно пазар на вземания, при който фирми могат да продадат правото си да получат даден дълг. Той посочи, че засега интерес има повече от купувачи, финансови институции, които се занимават с това, и доста по-малко от продавачи.
Проблемът с несъбраните дългове е сериозна спирачка за икономиката, а държавата може да се намеси, най-малкото като се издължи на бизнеса, смятат авторите на изследването. Връщането на 400 млн. лв. нейни дългове ще доведе до погасяването на по-голяма сума от задлъжнялостта между фирмите, посочи Камен Колев.

Дълговете свиват производството

Заради несъбраните вземания близо една трета от фирмите са свили производството си и са намалили доставките, показва проучването. Близо две трети от компаниите пък увеличават сроковете за връщане на пари. Това са частични решения на много компании за борба с проблемните дългове, посочи Божидар Гергов, изпълнителен директор на "Мост финанс".

Заради проблемните вземания фирмите бавят заплатите на работещите и обслужването на банковите си кредити.

Компаниите нямат ефективни политики за събиране на вземанията

Оказва се, че сравнително малка част от българските фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци, показва проучването. По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи за събиране на дълговете си като изчакват контрагентите си или се обаждат на счетоводители.

Едва 7% от компаниите, и то предимно големи, имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една трета от фирмите (28.4%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.

Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания. Под 15% са фирмите, използвали услуги на специализирани компании по събиране на просрочени задължения. Едва 10% от компаниите пък са запознатите с факторинг сделките.

Българският бизнес се страхува да наеме събирач на дългове, за да не си развали отношенията с клиенти и партньори, смята Божидар Гергов. Макар кредиторите да имат право да поискат несъстоятелност заради просрочено задължение, те много рядко го правят, защото не се знае дали след това ще могат да си го получат, посочи Камен Колев.

По информация от БСК около 400 са обявените в несъстоятелност компании през тази година. За 2011 г. очакваме около 350 фирми да фалират, което е близо двоен ръст спрямо 2010 г., каза Ивайло Тосков, мениджър отдел "Щети и събиране" в "Кофас България" в средата на ноември. Анализът на компанията показва, че най-много фалити се очакват в търговията, строителството и промишлеността.

Междуфирмената задлъжнялост пък се е увеличила с около 20% през 2011 г. спрямо година по-рано. Срокът на забавяне на плащанията между фирмите е нараснал от 78 дни през 2010 г. на 105 дни през тази година, показват още данните на "Кофас България".

Идеята държавните служители, полицаите и военните да си поемат личните осигурителни вноски отново е на дневен ред и желанието на финансовия министър Симеон Дянков е това да стане от средата или есента на следващата година. За тази мярка бизнесът настоява от години, за да може да има по-голяма прозрачност на разходите в социалната сфера и в бюджетите на силовите министерства. До момента обаче няма представен фискален ефект от мярката. Ясно е само, че реализацията й ще е свързана с допълнителни разходи за държавния бюджет.

Поемането на личните осигурителни вноски обаче далеч не изчерпва темата с дефицита на Националния осигурителен институт (НОИ) и приноса на силовите ведомства за постоянно увеличаващата се дупка в бюджета на общественото осигуряване. Затова от ключово значение е дали тази мярка ще бъде съпътствана от други и какъв ще е цялостният ефект.

Разпоредбата, че осигуряването на държавния служител става за сметка на държавния бюджет, съществува още от 2000 година и е приета в най-първоначалния вариант на Закона за задължителното обществено осигуряване, гласуван от парламента през 1999 година . Тогава обаче полицаите и военните са изключени от тази разпоредба и е записано, че се осигуряват на общото основание – те си плащат личните вноски, а работодателят (държавата) – нейният дял.
Още

В момента за сметка на държавния бюджет и бюджета на съдебната власт се осигуряват държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите, полицаите и военните. Според сега обсъждания вариант, ако те си поемат сами личните вноски, заплатите им трябва да бъдат увеличени със стойността на вноските, за да не се намалят доходите им. Изхожда се от това, че преди години с постановление на Министерския съвет заплатите на държавните служители са били намалени с размера на осигурителната вноска. За останалите категории обаче не е сигурно дали е имало намаление на заплатите.

"Основният препъни камък и онова, което е спирало правителствата досега да се решат на тази мярка е, че когато се увеличи работната заплата на служителите, ще се увеличи и базата, върху която се правят осигуровки", коментира пред Mediapool Хасан Адемов (ДПС), който е зам.-председател на парламентарната социална комисия. "Сега работодателят плаща 60% от вноската, а служителят 40%. Приходите от вноските на служителите ще се увеличат, но 60-те процента, които държавата плаща като работодател, също ще бъдат върху по-висока сума. Т.е. разходът за държавата също се увеличава", посочи той.

С нарастването на доходите приходите от данъци за държавата ще се увеличат, но наред с това ще нараснат редица други разходи в социалната сфера.

"Всички обезщетения – майчински, детски, за временна нетрудоспособност, за трудова злополука, професионална болест ще се плащат върху по-висока база. Т.е. разходите на НОИ за тези обезщетения ще бъдат значително повече", посочи Адемов.

Наред с това ще се увеличат и парите, които чиновниците, полицаите и военните получават при пенсиониране. В силовите ведомства могат да бъдат получени до 20 заплати, а чиновниците – до десет. Преди месец темата с бонусите при пенсиониране отново излезе на дневен ред като за чиновниците и работещите в ДАНС те бяха намалени, но за работещите в МВР и МО останаха.

Според Адемов въпреки по-големите разходи, които ще има държавата, поемането на личните осигуровки от тези категории служители ще донесе много по-голяма прозрачност на публичните финанси.

По думите му сега не е ясно какво плаща държавата и на кои ведомства плаща. "Сега се говори за 600-650 млн. лева, които отиват като трансфери в НОИ, но на практика са за силовите ведомства и ако се изчисли като процент от БВП, ще се окаже, че тези министерства са с най-високите бюджети като процент от БВП в Европа ", коментира той.

Според Адемов е възможно, когато се види с колко ще нараснат бюджетите на МО и МВР за по-високите заплати, отново да тръгнат коментари защо се отделят толкова пари за тях.

На заден план в обсъжданията засега обаче остава друг, дори по-сериозен въпрос. В момента вноските на полицаите и военните, които постъпват всяка година в НОИ, са много по-малко от пенсиите, които се изплащат за същите категории. Дефицитът по това перо е над 300 млн. лева годишно. За сравнение акумулираният ефект от вдигането на пенсионната възраст за всички категории от 2012 година се очаква през 2017 г. да е 300 млн. лв., а до 2020 г. – около 660 млн.

От БСК отдавна настояват осигурителните вноски за полицаите и военните да се повишат на основата на актюерски разчети, отчитащи времето на получаване на пенсията, размера й и т.н. Според камарата вноските на полицаи, военни и заети в съдебната система трябва да се увеличат с 12%, за да отговоря осигурителния им принос на пенсиите и системата да бъде балансирана.

Освен това оттам искат реформиране на системата за ранно пенсиониране за служителите от отбраната и сигурността, така че при по-лек режим да се пенсионират наистина само хора, работещи при повишен риск.

Поемането на личните вноски от чиновниците и работещите в силовите ведомства безспорно е справедлива и подкрепяна мярка, но тя сама по себе си не би намалила сериозния дефицит в НОИ. Затова, ако до следващата година правителството не се откаже за пореден път от тази мярка, е добре да я съчетае с още по-смели стъпки, за да постигне желаният ефект.

83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г.
В анкетата се включиха фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони на страната.
Целта на проучването бе да изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, най-вече от гледна точка на задлъжнялостта към фирмите, техните политики за кредитен контрол, познаваемостта и ползването на външни партньори и услуги за повишаване на събираемостта на вземанията и намаляване на риска. Освен това, обект на изследване е и връзката между размера и сферата на дейност на анкетираните, от една страна, и вземанията им, от друга.
През 2011г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.
Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип. Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания. По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).
Бе направено изследване и на произхода на просрочените вземания. Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми. Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.
Натрупването на вземания и задължения е наболяла тема за бизнеса не само по време на утежнена икономическа обстановка. Затова изследването на БСК имаше за цел да разгледа и въпроса предприема ли бизнесът в България мерки за регулиране на процеса по акумулиране и минимизиране на вземанията и задълженията.
Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28.44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.
Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания – под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.
По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.
За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; стриктно следене на сроковете за плащане.

Над 80% от фирмите в България имат просрочени несъбрани вземания. Това показват резултатите от проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост финанс мениджмънт" АД, направено сред почти 500 компании.

В 40% от случаите просрочието е за повече от година. По-голямата част от просрочените вземания обаче са за период до шест месеца.

Резултатите показват още, че 50% от бизнеса в България отчита ръст на лошите вземания от контрагенти през тази година спрямо миналата. Тенденцията е за увеличаване на срока за изплащане на дължимите суми, посочи изпълнителният директор на "Мост финанс" Божидар Гергов.

Значителен е размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, сочат още резултатите от изследването. Заместник-председателят на БСК Камен Колев съобщи, че държавата дължи между 420 и 470 милиона лева по изпълнени договори за обществени поръчки от началото на годината. Колев посочи още, че по данни на търговския регистър фалитите през 2011 г. са се удвоили спрямо 2010 година.

Колев коментира, че става все по-важно основаването на клирингова къща, която да "изчиства" вземанията и задълженията на бизнеса. Създаването й в момента обаче е почти невъзможно, тъй като изисква участние на бюджета, каза Камен Колев.

Друга възможност е изграждането на онлайн пазар на несъбраните вземания, за който не е необходимо участието на държавата. Колев съобщи, че БСК е стартирала пробно подобна инициатива. Фирмите, които искат да продадат вземания обаче са много по-малко от желаещите да купят, констатира Колев.

83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40% от случаите просрочието е повече от година.

Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД.

През 2011 г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Според проучването най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия.

30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип.

Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания.

По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).

Направено е изследване и на произхода на просрочените вземания. Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица.

71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях.

Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми.

Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни.

Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.

Повече икономически и финансови новини в PariteNi.bg

Четири от всеки пет фирми имат длъжници, които закъсняват да погасят задълженията си като в 40% от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от проучване сред 500 компании, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г.
В анкетата се включиха фирми, които предоставят услуги, занимават се с търговия, дружества от добивната, преработващата промишленост и селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони.
През 2011 г. половината от компаниите отчитат ръст на лошите вземания от контрагенти като сроковете на изплащане се удължават. Най-силно пострадали от тази тенденция са средните предприятия - 30% от всички с такъв проблем. Най-много компании с такива проблеми има в селското стопанство, добивната и преработващата промишленост.
Според 71% от анкетираните имат вземания от юридически лица, но най-дългосрочни са тези от държавата и общините. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.
Изследването показва, че сравнително малка част от дружествата провеждат ефективни политики за контрол на постъпленията си като повечето изчакват длъжниците си като им напомнят по телефона. Едва 7% са обособили специални звена за управление на вземанията си, а 28.5% са разработили вътрешни процедури за това. Под 10% от компаниите ползват външни услуги, за да си съберат вземанията, всяко десето е започнато с факторинг сделките.
Авторите на изследването отбелязват, че основната им цел е била да проучи състоянието на бизнеса при сегашните макроикономически условия, политиките за кредитен контрол и използването н авъншни услуги за повишаване на събираемостта и намаляване на риска.

Българинът все по-често не си плаща парното, телефона и кабелната телевизия – това са показвали не едно и две изследвания досега. Днес обаче за първи път бе представено изследване, което прави опит да обобщи какви са лошите вземания на фирмите. То бе представено от Божидар Гергов, изпълнителен директор на "Мост Финанс Мениджмънт" – една от водещите фирми за събиране на просрочени вземания. Според анкетата, направена сред 500 фирми – членове на Българската стопанска камара, най-големият длъжник на фирмите са други фирми, а това води до навлизане в безкрайна спирала от задължения и неплащания. Разбира се, в тази спирала има и роля държавата, която тази година е натрупала над 400 млн. лева нови дългове към фирмите. Те обаче представляват едва 15 на сто от общите задължения към компаниите.

Ние изследвахме проблема лоши вземания, който сам по себе си не включва единствено междуфирмената задлъжнялост. Под термина "лоши вземания" може да се разбира всичките вземания, които се дължат на фирмите от юридически и физически лица. Ние изследвахме този проблем.

У нас много е изследван проблемът за задълженията на държавата към фирмите, но не и лошите вземания като цяло, особено в сферата на физическите лица.

Какво показа вашето изследване?

Изследването е направено сред членовете на Българската стопанска камара, което ни позволи да направим една голяма представителна извадка. За съжаление, анкетата показа, че 83 процента от анкетираните фирми имат проблеми с лошите вземания, което не е малък процент.

Каква част от тях са лоши вземания от физически лица и какъв е процентът на задълженията на държавата към фирмите?

Най-голям е процентът на вземанията от фирми, от юридически лица. Той е 71 на сто, следван от процента на физически лица, който е 30 процента и чак след това е държавата – 15 на сто.

Какъв е основният тип задължения, които имат физическите лица – например, към комуналните дружества – ВиК, топлофикациите или към банките?

Анкетата не дава толкова подборни отговори. Нашата цел беше да видим дали въобще има проблем с лошите вземания и да отговорим на няколко основни въпроси. Благодарение на отговора на тези въпроси, ние може да кажем, че проблематиката има нужда от по-сериозно изследване. Оказа се, че проблемът лоши вземания е мащабно явление.

Увеличили ли са се лошите кредити на фирмите заради кризата? Какви са наблюденията на мениджърите, с които сте разговаряли?

Ние не може да направим тотален разрез, но може да кажем, че спрямо 2010 г. лошите вземания са се увеличили с 50 процента, което не е никак малко.

В какви браншове са най-големите лошите вземания?

Ние се опитахме съвсем сегментирано да изследваме дали има зависимост между задлъжнялостта и бранша. Да, такава зависимост има. Малките предприятия и микропредприятия имат по-големи вземания от физически лица, докато големите предприятия имат повече вземания от юридически лица, което е напълно нормално за бранша, в който работят.

Как фирмите се справят с проблема "лоши вземания"?

Малка част от фирмите в България имат традиционни методи или вътрешни отдели за справяне с тази тематика. Голяма част от тях разбират като справяне с проблема намаляване на срока за плащане на фактурата, което не е ефективно и не води до решаване на проблема.

За съжаление, само 15 на сто от фирмите са се обърнали към фирми, специализирани в събирането на лоши вземания; 30 процента от компаниите имат собствени вътрешни правила и лица, които се занимават с лошите вземания и това са само големите компании.

Какво е Вашето наблюдение – фирмите индивидуален подход ли имат към различните клиенти за събиране на лошите си вземания или напротив – имат разписана процедура, както банките със своите клиенти?

Анкетата не може да даде отговор на този въпрос. Аз мога да го дам от моята практика. Повечето фирми нямат изградени принципи на работа с цел превантивен контрол. Това е част от проблематиката.

Какъв е Вашият съвет към фирмите и къде всъщност се корени проблемът?

Със сигурност проблемът е комплексен. Много клиенти имат проблем с платежоспособността си. Би трябвало самите фирми малко по-целенасочено да изследват своите клиенти, особено когато става дума за предоставяне на стоки и услуги с отсрочено плащане. Липсва превантивен контрол. Дори понякога се сблъскваме с недобре оформени документи още по време на сключване на сделката, което по-късно затруднява събирането на просроченото вземане.

Като проблематики в бизнеса, голяма част от малкия и среден бизнес със сигурност използват утвърдени практики със свои дългогодишни клиенти, без контрол, което после им изиграва лоша шега.

Като суми изследвали ли сте вземанията, които фирмите имат?

Ние изследвахме типовете просрочия и се оказа, че 30 на сто от фирмите имат вземания между 10 000 и 50 000 лева, което в нашата анкета се явява златната среда. Малко са фирмите с голям брой вземания или много малък брой вземания.

Отрицателното е обаче, че 23 процента от фирмите заявяват, че вземанията им представляват между 10 и 15 на сто от оборотите, което е плашещо.

Изследвахте ли това дали фирмите, които имат просрочени вземания, също са големи длъжници или понякога веригата е нарушена?

Със сигурност съществува една обвързаност. На много места кредиторът се оказва и длъжник. Точно заради това започнах с това, че тази проблематика трябва да се изследва много сериозно. Трудно е да се изследва един процес колко дължиш и колко имаш да събираш и със сигурност това, че фирмите не могат да си плащат, се дължи и на това, че имат да събират вземания. Така се получава една спирала, която става все по-отворена.

Държавата може ли да подпомогне излизането от тази спирала по някакъв начин?

Задълженията на държавата към бизнеса е 15 на сто. Това не е най-същественият проблем. Проблемът идва от културата на мениджърите на компаниите. Българинът още се плаши от използване на услугите на компании за събиране на вземанията. Много от мениджърите смятат, че наличието на посредник ще наруши техните взаимоотношения с клиентите, което не е вярно. Освен това бизнесът не е създал механизми и превантивни действия за събиране на тези вземания.

83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година.

Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г., съобщиха от пресофиса на Камарата.

През 2011 г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип.

Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания. По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).

Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми.

Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.

Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28.44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.

Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания – под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.

По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.

За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; стриктно следене на сроковете за плащане.

Българинът все по-често не си плаща парното, телефона и кабелната телевизия – това са показвали не едно и две изследвания досега. Днес обаче за първи път бе представено изследване, което прави опит да обобщи какви са лошите вземания на фирмите. То бе представено от Божидар Гергов, изпълнителен директор на "Мост Финанс Мениджмънт" – една от водещите фирми за събиране на просрочени вземания. Според анкетата, направена сред 500 фирми – членове на Българската стопанска камара, най-големият длъжник на фирмите са други фирми, а това води до навлизане…

83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочването е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г.
В анкетата се включиха фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони на страната.

Целта на проучването бе да изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, най-вече от гледна точка на задлъжнялостта към фирмите, техните политики за кредитен контрол, познаваемостта и ползването на външни партньори и услуги за повишаване на събираемостта на вземанията и намаляване на риска. Освен това, обект на изследване е и връзката между размера и сферата на дейност на анкетираните, от една страна, и вземанията им, от друга.

През 2011г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември - 4 декември 2011 г., съобщава КРОСС.

В анкетата се включиха фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони на страната.

Целта на проучването бе да изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, най-вече от гледна точка на задлъжнялостта към фирмите, техните политики за кредитен контрол, познаваемостта и ползването на външни партньори и услуги за повишаване на събираемостта на вземанията и намаляване на риска. Освен това, обект на изследване е и връзката между размера и сферата на дейност на анкетираните, от една страна, и вземанията им, от друга.

През 2011г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип. Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания. По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).

Бе направено изследване и на произхода на просрочените вземания. Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми. Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.

Натрупването на вземания и задължения е наболяла тема за бизнеса не само по време на утежнена икономическа обстановка. Затова изследването на БСК имаше за цел да разгледа и въпроса предприема ли бизнесът в България мерки за регулиране на процеса по акумулиране и минимизиране на вземанията и задълженията.

Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28.44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.

Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания - под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.

По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.

За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; стриктно следене на сроковете за плащане.

83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40% от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара (БСК) и Мост Финанс Мениджмънт АД в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г.
В анкетата са се включили фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, и селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони на страната.
Целта на проучването е било да изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, най-вече от гледна точка на задлъжнялостта към фирмите, техните политики за кредитен контрол, познаваемостта и ползването на външни партньори и услуги за повишаване на събираемостта на вземанията и намаляване на риска. Освен това, обект на изследване е и връзката между размера и сферата на дейност на анкетираните, от една страна, и вземанията им, от друга.
През 2011г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.
Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип. Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания. По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).
Направено е и изследване и на произхода на просрочените вземания. Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми. Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.
Натрупването на вземания и задължения е наболяла тема за бизнеса не само по време на утежнена икономическа обстановка. Затова изследването на БСК е имало за цел да разгледа и въпроса предприема ли бизнесът в България мерки за регулиране на процеса по акумулиране и минимизиране на вземанията и задълженията.
Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28.44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.
Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания – под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.
По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.
За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; стриктно следене на сроковете за плащане.

Почти 83% от фирмите имат просрочени взимания. В 40% от случаите става въпрос за просрочие от повече от 1 година. Проблемът касае компаниите и предприятията от всички браншове. Тези изводи бяха представени днес по време на пресконференцията "Лошите вземания = двигател на кризата". По време на нея станаха ясни данните от съвместното проучване на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост Финанс Мениджмънт", проведено в периода 23 ноември - 4 декември 2011 г. сред 500 фирми.

През тази година лошите вземания от контрагенти са се увеличили с 50% спрямо 2010 г. Тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дълговете. Средните и микропредприятията са с най-голям размер на дългосрочните вземания.

27% от анкетираните имат несъбрани взимания в размер от 10 до 50 хил. лв. От "Мост Финанс Мениджмънт" наричат тази сума "златната среда". Други 20% от компаниите имат да събират суми до 10 хил. лв. За 23% от всички фирми несъбраните задължения съставляват между 10 и 25% от целия оборот, за 16% тази сума варира между 25 и 50 на сто.

"Явно имаме влошаване в договорната дисциплина. Това е така, тъй като основните контрагенти на фирмите с несъбрани вземания са други фирми". Това коментира от своя страна заместник-председателят на БСК Камен Колев.

В цялата верига участие взима и държавата. От началото на годината тя дължи на бизнеса променливи суми от 420 до 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки. Към тази сума трябва да се добави и невъзстановеното ДДС. "Основният проблем отново си стои. Ние не знаем във всеки един момент колко е ДДС за възстановяване. Тоест - нямаме информация, която да е публикувана в сайта на НАП или Министерството на финансите и да се каже "салдото по ДДС" (дължимите, но невъзстановени суми по ДДС), коментира още Колев.

По време на днешното събитие бяха представени и някои препоръки за справяне с проблема с лошите взимания. Изпълнителният директор на "Мост Финанс Мениджмънт" АД Божидар Гергов отчете, че голяма част от фирмите нямат изградени вътрешни механизми за събиране на задълженията си. Отхвърлена беше идеята, че включването на посредник ще развали отношенията между страните по договора.

Малко се използва възможността да бъде наета външна фирма за събиране на вземанията. Друг вариант за предварително решаване на бъдещи спорове е сключването на арбитражни клаузи. С тяхна помощ евентуални бъдещи спорове ще могат да се решават бързо и извън съда.

Няма рецепта, касаеща срока на забавените плащания. По този повод Гергов препоръча на фирмите да проучват клиентите, на които ще предоставят стока или услуга със забавено плащане.

Някои нестандартни решения бяха оповестени по време на днешното събитие. Сред тях например е борсата за покупка и продажба на дългове. Камен Колев коментира, че наблюденията му сочат, че повечето фирми имат интерес да купуват, а не да продават дълговете си. Припомнена беше и една от старите идеи на Стопанската камара - създаването на клирингова къща, в която част от междуфирмената задлъжнялост да бъде компенсирана чрез взаимно погасяване на дългове. На този етап идеята е неприложима, тъй като участие в нея ще трябва да вземе и държавата с определена значителна сума от бюджета.

За опасност от верига от фалити предупреди още днес Камен Колев. Всяка фирма има и задължения и несъбрани взимания от друга компания. За да се разплатят повечето дружества, те първо трябва да си приберат задълженията, а това е доста сложна процедура. И тук идва възможността една компания да поиска обявяването на друга, която е неин длъжник, в несъстоятелност. От друга страна втората фирма дължи на трета. "Това разбира се не се прави, тъй като този, който трябва да ви обяви във фалит, той пък от своя страна дължи на други. Така че ако се подходи по този показател, би следвало да се получат верижни фалити", завърши зам.-шефът на БСК.

Днес в сградата на Българската стопанска камара ще се проведе пресконференция на тема: "Лошите вземания = двигател на кризата". В събитието ще участват:

• Камен Колев - зам.-председател на БСК;
• Божидар Гергов - изпълнителен директор на "Мост Финанс Мениджмънт" АД

Ще бъдат представени резултатите от проучване сред бизнеса, осъществено съвместно от БСК и "Мост Финанс Мениджмънт" АД, съобщиха от БСК.

Счетоводители и търговски представители все по-често са задължавани от шефовете си да събират просрочените задължения на фирмите. Това стана ясно при представяне на данните за несъбраните вземания на компаниите, обобщени от БСК и "Мост Финанс Мениджмънт".
Според доклада 83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като за година обемът им се е увеличил за 50% от бизнеса. Най-голямо е повишението за малките и средните предприятия и микрофирмите - съответно 23%, 30% и 23%. Общият размер на просрочените несъбрани вземания е 427 млн. лв. Около 27% от тях са с размери между 10 000 и 50 000 лв. Задълженията до 10 000 са 20%, между 50 000 и 100 000 лв. са 15%, до 500 000 лв. са 18%, а над 1 млн. са 3%. При повечето фирми вземанията са до 20% от оборота им, пише "Стандарт Нюз".
В селското стопанство несъбраните вземания на фирмите достигат рекордните 43% от оборота. По сектори най-голям е делът на просрочените вземания в добивната и преработващата промишленост (22% от несъбраните вземания), селското стопанство (също с 22%), следвани от търговията и услугите с по 17%. Около 30% от фирмите имат несъбрани дългове от граждани, а 71% от други компании.
Гражданите най-често не успяват да си платят парното, кабелната телевизия и телефонните сметки. За да се предпазят от увеличение на лошите вземания, 60% от фирмите намаляват сроковете за отложено плащане, но е нужно и включването на арбитражни клаузи в договорите, каза Камен Колев, зам.-председател на БСК. Той допълни, че се работи по създаването на онлайн пазар на дълговете на фирмите, а в следващ етап и въвеждането на клирингова къща. На годишна база фалитите са се удвоили и достигат 400 за 2011 г.

София. Счетоводители и търговски представители все по-често са задължавани от шефовете си да събират просрочените задължения на фирмите. Това стана ясно при представяне на данните за несъбраните вземания на компаниите, обобщени от БСК и "Мост Финанс Мениджмънт".
Според доклада 83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като за година обемът им се е увеличил за 50% от бизнеса. Най-голямо е повишението за малките и средните предприятия и микрофирмите - съответно 23%, 30% и 23%. Общият размер на просрочените несъбрани вземания е 427 млн. лв. Около 27% от тях са с размери между 10 000 и 50 000 лв. Задълженията до 10 000 са 20%, между 50 000 и 100 000 лв. са 15%, до 500 000 лв. са 18%, а над 1 млн. са 3%. При повечето фирми вземанията са до 20% от оборота им.
В селското стопанство несъбраните вземания на фирмите достигат рекордните 43% от оборота. По сектори най-голям е делът на просрочените вземания в добивната и преработващата промишленост (22% от несъбраните вземания), селското стопанство (също с 22%), следвани от търговията и услугите с по 17%. Около 30% от фирмите имат несъбрани дългове от граждани, а 71% от други компании.
Гражданите най-често не успяват да си платят парното, кабелната телевизия и телефонните сметки. За да се предпазят от увеличение на лошите вземания, 60% от фирмите намаляват сроковете за отложено плащане, но е нужно и включването на арбитражни клаузи в договорите, каза Камен Колев, зам.-председател на БСК. Той допълни, че се работи по създаването на онлайн пазар на дълговете на фирмите, а в следващ етап и въвеждането на клирингова къща. На годишна база фалитите са се удвоили и достигат 400 за 2011 г.

Резултатите от проучването показват че 50% от бизнеса в България отчита ръст на лошите вземания през 2011 спрямо 2010г. Тенденцията е за увеличаване на срока за изплащане на дължимите суми.

По данни на търговския регистър фалитите през тази година се се удвоили спрямо миналата.

Според Колев вземанията и задълженията на бизнеса могат да се чистят по-лесно с основаването на клирингова къща. Създавенето на подобна институция обаче не е възможно в момента, защото изисква заложени суми в бюджета на държавата, обясни той.

Друга възможност е изграждането на онлайн пазар на несъбраните вземания, за който не е необходимо участието на държавата. Колев съобщи, че БСК е стартирала пробно подобна инициатива. Фирмите, които искат да продадат вземания, обаче са много по-малко от желаещите да купят, заключи Колев.

Задлъжнялостта придобива масов характер в България и допринася за задълбочаване на кризата.

83% от фирмите в България имат длъжници, които закъсняват да погасят вземанията си. В 40 на сто от случаите забавянето е повече от година, показа съвместно проучване на Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД, цитирано от "Сега". Изследването е било проведено в периода 23 ноември - 7 декември 2011 г. и 500 предприятия от цялата страна.

През 2011 г. 50% от представителите на бизнеса са отчели ръст на лошите вземания от партньори спрямо миналата година, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Средните предприятия са най-потърпевши от несигурната икономическа среда - те са 30% от всички, които имат проблем със събирането на задълженията.

Анализът идва в момент, когато министър-председателят Бойко Борисов ще открие годишната среща на бизнеса с правителството под надслов "Европа – презареждане". По време на форума ще бъдат дискутирани мястото и ролята на България в Европа в периода на икономическа криза, както и политиките за постигане на растеж и развитието на малкия и среден бизнес.

Сред темите на разговорите ще бъдат и новите предложения на ЕК за кохезионна политика през следващия програмен период и влиянието им върху българската икономика.

Във форума ще се включат министри от кабинета. Гости на събитието ще бъдат еврокомисарят Кристалина Георгиева, новоизбраният президент Росен Плевнелиев и посланикът на Кралство Дания у нас Коре Янсон.

Двойно повече фалити през тази година в сравнение с миналата. Все по-често причината е, че фирмите не успяват да съберат крупните суми от свои длъжници и самите те изпадат в неплатежоспособност.
По данни на Стопанската камара осем от всеки десет фирми имат проблем със събирането на просрочени вземания.
83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания. Това показва анкета сред 500 фирми от сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство.
Една пета от тях отговарят, че лошите им вземания са равни на до 10% от оборота. За една четвърт от фирмите обаче този несъбран дълг достига до една четвърт от размера на оборотите.
71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Близо половин милиард лева дължи и държавата - за изпълнени поръчки.

27 на сто от фирмите в България имат несъбрани вземания между 10 и 50 хил. лв. Т.е. почти всяка трета компания у нас има проблем със събирането на такива суми след изтичане на падежа на плащането. Това показва проучване сред 500 фирми на Българската стопанска камара (БСК) и "Мост Финанс мениджмънт".

20% от анкетираните фирми са отговорили, че имат просрочени вземания за по-малко от 10 000 лв. 18 на сто чакат забавени плащания между 100 и 500 хил. лв., а 15 на сто - между 50 и 100 хил. лв. 3% от анкетираните компании пък са посочили, че очакват от длъжниците си над 1 млн. лв.

Данните от проучването показват, че лошите вземания са сериозен проблем за бизнеса.

83 на сто от всички анкетирани фирми са отговорили, че имат просрочени плащания. Компаниите са посочили още, че обемът на натрупаните вземания понякога достига 25% от оборота им.

Голям остава делът на междуфирмената задлъжнялост, показва още изследването. 71 на сто от компаниите са посочили, че имат просрочени плащания от юридически лица. Най-голяма е междуфирмената задлъжнялост в секторите на промишлеността и търговията. 30 на сто от компаниите са посочили още, че имат несъбрани вземания от физически лица. 15% от анкетираните са посочили, че имат неизплатени средства от държавата.

Проучването показва още, че в секторите на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече фирми с просрочени плащания в сравнение със сферите на услугите и търговията.

Компаниите, които традиционно работят с държавата и общините, имат по-голям обем несъбрани вземания, обясни Божидар Гергов от "Мост Финанс мениджмънт". Според Камен Колев от БСК действително има такава обвързаност. Той припомни, че от началото на годината държавата и местните власти дължат на фирмите около 450 млн. лв. за вече изпълнени дейности. Колев припомни още, че бизнесът очаква от държавата да му бъде възстановен ДДС. Преди няколко дни обаче от НАП се ангажираха до края на годината да върнат ударно 400 млн. лв. от косвения данък.

За да се разреши проблемът с просрочените дългове, може да се създаде специализиран онлайн пазар, предложи Камен Колев. По думите му все още няма единна платформа, където да се прави това, информира в. Монитор.

"Една фирма може да има забавено плащане от 1 млн. лв., но да реши, че е по-добре да получи определена сума веднага", обясни той. Така компанията може да продаде вземането си на друга фирма с отстъпка. За целта фирмата ще трябва да докаже вземането си, например със съдебно решение. Колев обясни, че БСК разработва такава система за продажба на дългове, но тя все още не е заработила официално.

Според организацията друга възможност за справяне с междуфирмената зъдлъжнялост е с помощта на държавата да се създаде клирингов механизъм. За целта обаче от бюджета трябва да бъде отпусната солидната сума от 1 млрд. лв.

Задлъжнялостта придобива масов характер в България и допринася за задълбочаване на кризата.

83% от фирмите в България имат длъжници, които закъсняват да погасят вземанията си. В 40 на сто от случаите забавянето е повече от година, показа съвместно проучване на Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД, цитирано от "Сега". Изследването е било проведено в периода 23 ноември - 7 декември 2011 г. и 500 предприятия от цялата страна.

През 2011 г. 50% от представителите на бизнеса са отчели ръст на лошите вземания от партньори спрямо миналата година, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Средните предприятия са най-потърпевши от несигурната икономическа среда - те са 30% от всички, които имат проблем със събирането на задълженията.

Анализът идва в момент, когато министър-председателят Бойко Борисов ще открие годишната среща на бизнеса с правителството под надслов Европа презареждане. По време на форума ще бъдат дискутирани мястото и ролята на България в Европа в периода на икономическа криза, както и политиките за постигане на растеж и развитието на малкия и среден бизнес.

Сред темите на разговорите ще бъдат и новите предложения на ЕК за кохезионна политика през следващия програмен период и влиянието им върху българската икономика.

Във форума ще се включат министри от кабинета. Гости на събитието ще бъдат еврокомисарят Кристалина Георгиева, новоизбраният президент Росен Плевнелиев и посланикът на Кралство Дания у нас Коре Янсон.

Броят на работните места, които създава един инвеститор, ще става все по-важен критерий за сертифицирането му и съответно подпомагането му от държавата. А издаването на удостоверенията за клас Б ще се повери на общините, които сами ще могат да определят критериите, на които да отговарят местните инвеститори. Това са два от основните акценти в промените на Закона за насърчаване на инвестициите и правилника към него, които все още са на работен етап.
Броят на работните места става все по-важен
Броят на създадените работни места ще бъде превърнат в допълнителен критерий за издаване на сертификат от клас А и Б, наред с минималния праг на вложението, който в момента варира от 20 млн. лв. до 2 млн. лв. в различните случаи (вж. карето). В бъдеще инвестиционният праг ще може да бъде намаляван, ако инвеститорът създава по-голям от предвидения брой работни места. Това ще позволи на фирмите да кандидатстват за сертификат дори и при по-малък обем инвестиции, стига да осигуряват значителна заетост. В сега действащото законодателство двата показателя - генерирана заетост и размер на инвестицията, се прилагат комбинирано само при определянето на категорията "приоритетен инвестиционен проект", в която влизат проектите с национално или регионално значение.
Промяната ще даде възможност за сертифициране на проекти в сектора на услугите, в частност на компаниите, които се занимават с аутсорсинг. При тях размерът на инвестицията, т.е. на създадените дълготрайни материални активи не е висок, но пък имат възможност да генерират висока заетост.
Специално за инвеститорите, които създават голям брой работни места във високотехнологичните сектори или в общините с безработица над средната за страната, е създадена и нова насърчителна мярка. Тя предвижда разходите за осигуровки на служителите да бъдат покривани за определен период, например три години.
Общините ще имат все по-важна роля
Законодателните промени включват и увеличаване на правомощията на общините при провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите. Ще бъде предвидена възможност общинските съвети да определят праговете на критериите за издаване на сертификат (размер на инвестицията и генерирана заетост). Те ще могат да задават и приоритетите в насърчаваните икономически дейности, както и да прилагат съответните насърчителни мерки. В същото време местната власт ще може да ползва помощта на Българската агенция за инвестиции (БАИ) за провеждането на дейности свързани с инвестиционен маркетинг.
Функциите на БАИ също се разширяват, тъй като агенцията ще отговаря за издаването на удостоверенията от клас А. Само приоритетните инвестиционни проекти, които се определят като значими на национално или регионално ниво, ще продължат да се сертифицират по предложение на министъра на икономиката и след решение на Министерски съвет.
Какви стимули ще има за инвеститорите
Клас А - Запазват се съществуващите 5 мерки за насърчаване на инвестициите:
- съкратени срокове за административно обслужване;
- индивидуално административно обслужване;
- придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти, без търг или конкурс;
- финансово подпомагане за изграждане елементи на техническата инфраструктура;
- финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация за заелите новите работни места (само за инвестиции във високотехнологичните дейности или в общините с висока безработица).
Според експертите обаче е важно административното обслужване, което предоставя БАИ да бъде оптимизирано. За целта се предлага да се създаде работна група с представители на институциите, от които Агенцията обикновено търси сътрудничество, като те трябва да бъдат на ръководни длъжности, за да се скъси дистанцията и срока за вземане на различни решения.
Клас Б - след като издаде сертификата, общинската администрация се ангажира с това да осигурява административно обслужване, включително и индивидуално. Местните власти могат да прилагат мярката за придобиване на право на собственост или ограничени вещни права върху недвижими имоти частна общинска собственост без търг. С решение на общинския съвет и при спазване на изискванията за държавните помощи, те ще могат да предлагат и по-ниски местни данъци и такси.
Приоритетните инвестиционни проекти – те ще продължат да ползват най-голям пакет от насърчителните мерки. Освен 5-те насърчителни мерки за клас А, за тях и към момента са предвидени и няколко допълнителни стимула, като например:
- институционална подкрепа от междуведомствената работна група за административно подпомагане;
- публично-частно партньорство с областите и общините, с организации от академичната общност и др.;
- право на ползване или собственост върху недвижими имоти по цени по-ниски от пазарните;
- освобождаване от държавни такси при промяна на предназначението на земята;
- безвъзмездна финансова помощ - до 50% от разходите за инвестиции в образование и научни изследвания или - до 10% от разходите за инвестиции в преработващата промишленост.
Идеята е национално-значимите проекти да могат да използват и трите финансови мерки, когато са приложими, а тези от регионално значение да прилагат до 2 от тях.
И одобрение, и резерви
Оценката на работния вариант на Закона за насърчаване на инвестициите като цяло е положителна, но има място и за някои забележки, най-вече по отношение на идеята за децентрализация.
Естествено фирмите от сектора на услугите са доволни. "Като цяло идеята е добра, тъй като в сферата на аутсорсинга капиталовите инвестиции не са в големи размери, но в същото време ние създаваме заетост на не малко хора", коментира за capital.bg Стафан Бумов, изпълнителен директор на аутсорсинговата компания "Софика Груп". Зад откриването на 100 работни места, които са свързани с разходи за техника, наеми, заплати и т.н. реално стоят няколко милиона лева вложения в страната, казва той. Всъщност едно от предложенията, което не е намерило място в рdботния вариант е да се взема не броят на работните места, а размерът на разходите за заплати на служителите и именно с него да се намалява определеният минимален инвестиционен праг.
"Абсолютно съм за промените, които са свързани с насърчаването на заетостта, тъй като безработицата е един от основните проблеми", отбелязва и зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев.
Децентрализацията в издаването на сертификатите обаче не се приема еднозначно. Според Камен Колев трябва да има известна степен на унифицираност на критериите на отделните общини, тъй като все пак всеки издаден сертификат създава ангажименти на държавата.
"Не съм сигурен дали ще бъде възможно издаването на сертификатите да се контролира ефективно, ако част от него се повери и на общините", коментира и Борислав Стефанов, изпълнителен директор на БАИ.
От Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) отбелязаха, че подобна мярка е била предвидена в правителствената програма за децентрализация. Към момента обаче оттам се въздържат от коментар, докато не видят конкретните предложения на работната група.
Накратко за класовете инвестиции
В общия случай минималният размер на вложенията в един обект, за да може инвеститорът в него да получи сертификат за инвестиция клас А или Б, са съответно 20 млн. лв. и 10 млн. лв.
Праговете се намаляват съответно до 7 млн. лв. и 4 млн. лв., ако инвестицията е свързана с високотехнологични производства. Това е нивото им и ако вложенията са направени в общини, които през предходната година са били с безработица равна или по-висока от средната за страната.
Най-ниският праг е за високотехнологичните и базирани на знанията услуги, при които за сертификат от клас А са нужни вложения от минимум 4 млн. лв., а за клас Б – минимум 2 млн. лв.
Приоритетните инвестиционни проекти са такива, които се определят за важни за икономическото развитие на страната или региона. Те трябва да отговарят на едно или повече от общо 4 изисквания – размерът им да е минимум 3 пъти по-голям от минималния праг за инвеститор клас А; да създават заетост в необлагодетелствани райони (минималният размер на инвестицията спада до 50 млн. лв.) или във високотехнологични дейности (мин. 20 млн. лв.); да предвиждат изграждането на индустриални зони (мин. 70 млн. лв.) или технологични паркове (мин. 30 млн. лв.).

Задлъжнялостта придобива масов характер в България и допринася за задълбочаване на кризата - 83% от фирмите в България имат длъжници, които закъсняват да погасят вземанията си. В 40 на сто от случаите забавянето е повече от година.

Това показа съвместно проучване на Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД. Изследването е било проведено в периода 23 ноември - 7 декември 2011 г. и 500 предприятия от цялата страна.
През 2011 г. 50% от представителите на бизнеса са отчели ръст на лошите вземания от партньори спрямо миналата година, като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Средните предприятия са най-потърпевши от несигурната икономическа среда - те са 30% от всички, които имат проблем със събирането на задълженията. Ако оценката е по браншове, фирмите в селското стопанство и промишлеността изпреварват по лоши вземания тези в сферата на услугите и търговията.
Стойността на 30% от лошите вземания е между 30 000 и 50 000 лв. Масово делът им е 10-20% от целия оборот на фирмата. При 16% от анкетираните пък несъбраните вземания са на нивото или над половината от оборота.
Най-голям е делът на просрочените вземания от юридически лица. 71% от анкетираните казват, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Значителен остава и размерът на държавните и общинските задължения към бизнеса.

"От началото на годината държавата дължи между 420 и 470 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки", заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и местната власт.
Въпреки тревожните тенденции се оказва, че много малка част от българските фирми имат действащи политики за контрол на паричните потоци. Под една трета - 28%, са съставили такива, като само 7 на сто са обособили специално звено за управление на несъбраните задължения.
За да се намали рискът от потенциални лоши вземания, от БСК препоръчват на фирмите да сключват арбитражни клаузи в договорите си. Все по-важно става основаването на клирингова къща, която да "изчиства" вземанията и задълженията на бизнеса. Създаването й в момента обаче е почти невъзможно, тъй като изисква участие на бюджета с 1 млрд. лв, коментира Камен Колев.
Друга възможност е изграждането на онлайн пазар на несъбраните вземания, за който не е необходимо участието на държавата. В него фирмите имат възможност да купуват дълг с цел да го препродадат по-късно на по-висока цена. БСК вече е стартирала пробно подобна инициатива. Фирмите, които искат да продадат вземания, обаче са много по-малко от желаещите да купят, констатира Колев.

На червено
Немалка част от предприятията, които се оплакват от закъсняващи длъжници, от своя страна също имат непогасени вземания. Просрочените задължения все по-често са сред факторите, които влияят при възможен фалит. Според Търговския регистър фирмите, задвижили процедури по обявяване на несъстоятелност през 2011 г., са се удвоили спрямо миналата година. Към момента те са около 400. Това обаче е ниска стойност на фона на всички предприятия в България, които са близо 330 000, коментира Камен Колев.

 83% от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, като в 40 на сто от случаите просрочието е повече от година. Това показват данните от съвместно проучване сред 500 фирми, осъществено съвместно от Българската стопанска камара и "Мост Финанс Мениджмънт" АД в периода 23 ноември – 4 декември 2011 г.

В анкетата се включиха фирми, развиващи се в сферата на услугите, търговията, добивната и преработващата промишленост, селското стопанство. Сред анкетираните са микро-, малки, средни и големи предприятия от всички региони на страната.

Целта на проучването бе да изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия, най-вече от гледна точка на задлъжнялостта към фирмите, техните политики за кредитен контрол, познаваемостта и ползването на външни партньори и услуги за повишаване на събираемостта на вземанията и намаляване на риска. Освен това, обект на изследване е и връзката между размера и сферата на дейност на анкетираните, от една страна, и вземанията им, от друга.

През 2011г. 50% от бизнеса отчита ръст на лошите вземания от контрагенти спрямо 2010 г. като тенденцията е за увеличаване срока на изплащане на дължимите суми.

Според проучването, най-голямо отражение дава икономическата обстановка върху дейността на средните предприятия. 30% от отговорилите, че имат налични проблемни вземания, са предприятия от среден тип. Равен брой са микро-, малките и големите предприятия с несъбрани вземания. По отношение на браншовото разпределение, в сферата на селското стопанство, добивната и преработващата промишленост има повече представители с несъбрани вземания (22%) в сравнение със сферите услуги и търговия (17%).

Бе направено изследване и на произхода на просрочените вземания. Резултатите показват, че най-голям е делът на вземанията от юридически лица. 71% от анкетираните отговарят, че други фирми имат неизплатени задължения към тях. Не е налице пряка зависимост между размер на предприятието и наличието на вземания от фирми. Значителен остава и размерът на държавните и общински задължения към бизнеса, които в по-голямата си част са дългосрочни. Големите предприятия от селското стопанство и добивната промишленост са с най-много вземания от държавата и общините.

Натрупването на вземания и задължения е наболяла тема за бизнеса не само по време на утежнена икономическа обстановка. Затова изследването на БСК имаше за цел да разгледа и въпроса предприема ли бизнесът в България мерки за регулиране на процеса по акумулиране и минимизиране на вземанията и задълженията.
Оказва се, че сравнително малка част от родните фирми имат действащи и ефективни политики за контрол на паричните потоци. Едва 7% от анкетираните отговарят, че имат обособено звено за управление на вземанията. По-малко от една-трета от фирмите (28.44%) имат развити и действащи вътрешни процедури за управление на вземанията.

Нисък остава и делът на българския бизнес, използващ външни партньори за минимизиране на лошите вземания – под 15% са фирмите, използвали услуги на партньори за събиране на вземания; едва 10% са запознатите с факторинг сделките.

По-голяма част от българския бизнес залага на традиционните методи (изчакване на контрагентите и/или обаждания от счетоводители) и не използва диверсифицирани методи за повишаване на финансовата сигурност.
За да се защити и да минимизира риска от потенциални несъбрани вземания, бизнесът може да използва редица превантивни и текущи действия, като: пълно документално оформление на сделките, проучване на потенциални и настоящи партньори, изграждане на вътрешна методология за управление на вземанията, опознаване и преодоляване на основните възражения и оправдания за неплащане; стриктно следене на сроковете за плащане.

София /КРОСС/

Между 420 и 470 милиона лева задължения е натрупала държавата към бизнеса по изпълнени договори за обществени поръчки, съобщи зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев.

Над 80% от фирмите у нас имат просрочени несъбрани вземания. В 40% от случаите просрочието е за повече от година, паказват данни от проучване не БСК и "Мост финанс мениджмънт" АД, направено сред 500 компании. Най-голяма част от фирмите – 27%, имат несъбрани вземания в размер между 10-50 000 лв. Просрочени вземения до 10 000 лв. имат 20% от анкетираните. 15% пък имат да вземат от 50 до 100 000 лв. 3% е делът на фирмите, които имат несъбрани вземания над 1 млн.лв.

Резултатите от проучването показват че 50% от бизнеса в България отчита ръст на лошите вземания през 2011 спрямо 2010г. Тенденцията е за увеличаване на срока за изплащане на дължимите суми.

По данни на търговския регистър фалитите през тази година се се удвоили спрямо миналата.

Според Колев вземанията и задълженията на бизнеса могат да се чистят по-лесно с основаването на клирингова къща. Създавенето на подобна институция обаче не е възможно в момента, защото изисква заложени суми в бюджета на държавата, обясни той.

Друга възможност е изграждането на онлайн пазар на несъбраните вземания, за който не е необходимо участието на държавата. Колев съобщи, че БСК е стартирала пробно подобна инициатива. Фирмите, които искат да продадат вземания, обаче са много по-малко от желаещите да купят, заключи Колев.

dartsnews.bg

Продължаващата криза на държавния дълг и нестабилността на финансовите пазари се отразяват на нагласите на бизнеса и потребителите и водят до намаляване на тяхното доверие. През 2012 г. не се очаква икономическият растеж в ЕС-27 да надхвърли 1%, а в еврозоната – 0.8%, според BUSINESSEUROPE.
През 2012 г. ще се усети в пълна степен забавянето на икономическия растеж. От организацияна очакват за 2011 г. растежът да бъде 1.6% за ЕС-27 и 1.5% за еврозоната, което е едва 0.2% корекция спрямо прогнозата от април т.г.
По отношение на основните фактори на растежа от там смятат:
Личното потребление ще останве ниско, а това ще се отрази върху перспективите за заетост и желанието за намаляване на частните дългове. Частното потребление ще допринесе за икономическия растеж през 2011 и 2012 г. само с 0.2 процентни пункта.
По същия начин, приносът на държавните радходи ще бъде близо до нулата през 2011 г. и леко отрицателен през 2012 г. (-0.18 п.п.).
Основен тласък на икономическия растеж се очаква да дадат инвестициите и износът, като BUSINESSEUROPE очаква от тях принос, съответно – 0.35 и 0.7 п.п. за 2011 г. Моделът ще бъде същия и през 2012 г., когато се очаква приносът към БВП на износа да е 0.3 п.п., а на инвестициите – 0.24 п.п.
Смесените сигнали за възстановяване в САЩ не успяват все още да се материализират и да дадат перспективи за растеж. Нововъзникващите икономики продължават да отбелязват устойчив растеж. От друга страна, инфлационният натиск върху цените на суровините е затихнал.
Световната търговия се е забавила значително, което отчасти се дължи на понижаване на растежа на световната икономика. В резултат на това, износът е намалял и европейската промишленост продължова да понася силни загуби.
От BUSINESSEUROPE смятат, че въпреки неблагоприятните обстоятелства, бизнесът в ЕС ще продължи да създава работни места.
Задълбочаването на кризата с държавния дълг и спадът в потребителското доверие са увеличили песимизма за бъдещата икономическа ситуация и са нараснали страховете от безработица.
Пазарите на труда са се влошили след лятото на 2011 г., а безработицата се очаква да се увеличи леко през следващата година от 9.7% до 9.8% в ЕС-27, и от 10% до 10,1% в еврозоната. Това се равнява на увеличение на безработицата от около 25 хиляди души в ЕС-27.
Увеличава се броят на хората без работа повече от 6 месеца. Неприемливо високо е и нивото на безработицата сред младите хора – 21% (5 млн. души между 16 и 24 г.), които може да се превърнат в изгубено поколение, ако новите участници на пазара на труда не успеят да придобият необходимата подготовка и умения.
Въпреки лошите пазарни условия, BUSINESSEUROPE прогнозира, че почти 1 млн. нови работни места са създадени през тази година, а за 2012 г. има потенциал за още поне 250 000. Като се имат предвид продължаващите съкращения в публичния сектор в някои страни, то логично е да се очаква действително създадените от частния сектор работни места да бъдат дори повече от прогнозираните по-горе.
Общата заетост се очаква да нарасне с 0.5% през 2011 г. и с 0.2% през 2012 г.
Обобщените данни за заетостта показват съществени различия между отделните страни. Очаква се стабилизиране на условията на пазара на труда в страните, които въведоха структурни реформи навреме. Обратното – в страните, които натрупаха силни конкурентни дисбаланси, се очакава да по-нататъшно нарастване на безработицата.
Свитото вътрешно потребление и продължаващата политическа несигурност продължават да пресират европейските компании и да подкопават техните инвестиционни планове.
Сътресенията на пазара на облигации води до отслабване на банките, което от своя страна ограничава способността на фирмите да инвестират. Значителното затягане на кредитните условия е в ход, като не може да се изключи и втора кредитна криза.
Членовете на BUSINESSEUROPE очакват разходите и достъпът до финансиране да станат още по-рестриктивни през следващите 6 месеца. Проучване на ЕЦБ през октомври за банковото кредитиране в страните от еврозоната потвърждава затягането на кредитните стандарти от банките и показва очаквания за по-нататъшно влошаване през следващите тримесечия.
Предизвикателствата на финансовата среда създават значителни ограничения и рискове за инвестициите, което на свой ред пречи на дългосрочния икономически растеж. Предприятията са все по-загрижени от евентуалното ограничаване на банковото кредитиране, целящо да отговори на по-строгите капиталови изисквания.
Повишените капиталови изисквания, наложени от финансовите регулации на пазара, биха могли допълнително да намалят кредитирането и повишават цената на кредитите. Това, от своя страна, ще доведе до свиване на инвестициите, а оттам – на растежа, в една вече слаба икономическа среда. Освен това, всички банки са все още изправени пред дългосрочни предизвикателства, произтичащи от регулаторната реформа.
Въпреки всички тези негативни фактори, все пак очаква се инвестициите през 2011 г. да нараснат с 2.5%, а през 2012 г. – с 1.8%, като приносът им към ръста на БВП ще е, съответно – 0.35 п.п. (2011 г.) и 0.24 п.п. (2012 г.).
Премахването на финансовите ограничения върху способността на частния сектор да инвестира е от ключово значение за връщането към устойчив растеж.
Запазват се различията в икономическото развитие между отделните страни-членки на ЕС. Последните усилия за осъществяване на структурни реформи започват да намират израз в намаляване на дефицита по текущата сметка, но държавите-членки трябва да ускорят усилията си за повишаване на растежа и улесняване на конкуренцията, особено в рамките на еврозоната. Като част от една по-широка стратегия за защита на еврото, подобряването на икономическото управление е необходимо, за да се повиши надеждността на програмите за реформи на отделните страни.
Страните, които поддържаха устойчива фискална политика преди кризата, се справят много по-добре и по време на възстановяването. Последните усилия за осъществяване на структурни реформи в редица държави-членки започват да намират израз в намаляване на дефицита по текущата сметка, особено в рамките на еврозоната. Това показва, че реформите започват да дават резултат, и подчертава, че това е важно, както за доверието на потребителите и инвеститорите, така и за дългосрочния растеж. Държавите-членки трябва да засилят и ускорят усилията си за реформи, за да се върнат към устойчива фискална и конкурентна позиция. Нужни са ясни и реалистични планове за повишаване на растежа и постигане на фискална консолидация.
Въпреки това, от BUSINESSEUROPE очакват, че фискалната консолидация няма да бъде постигната, докато трае кризата с държавния дълг.
Националните регулаторни органи и Европейският банков орган трябва да гарантират, че банковата капитализация се осъществява по начин, който повишава, а не намалява достъпа до финансиране, което е от съществено значение за инвестициите. Разширената финансова регулация на пазара трябва да бъде въведена по начин, който повишава дългосрочно доверието, но и достъпа до финансиране.
ЕЦБ трябва да продължи да подпомага паричната стабилност чрез осигуряване на ликвидност на банковия сектор, при отчитане на ролята му на кредитор от последна инстанция, което е от съществено значение за подкрепа на продуктивните инвестиции в икономиката.

След като преди няколко седмици престижното Европейско издание New Europe публикува материали относно "Фармацевтичния Октопод", вчера на страниците на вестника коментираха негативното влияние на задкулисните игри на тандема Огнян Донев – Софарма върху имиджа на България и правителството. По-долу представяме превод на материала, а оригиналът може да видите на сайта на изданието New Europe.

България е една от малкото страни членки с голям потенциал за развитие, която в същото време не може да се възползва от възможностите, предлагани от интеграцията й в Европейските структури. Наистина, въпреки фактът, че България би трябвало да е един от големите ползватели на Европейските фондове, страната се лута между нетен получател (според правителството), и нетен "вносител" (според опозицията) на финансови средства към ЕС. На практика това означава, че въпреки огромния потенциал на страната да получава значително финансиране от програмите на ЕС, тя реално е губеща. Причините за това включват липсата на технически познания относно подготовката на предложенията и създаването на заданията и условията за търговете, както и прозрачността на тези процедури, която е необходимо условие положително оценяване на практиките на добра и честна администрация.

През последния месец, New Europe на два пъти разказа за недобрите административни практики в България: на 30 октомври в статията "Капани и клопки за Борисов" и на 13 октомври в "Конфликт на интереси: България поставя нов рекорд", които бяха разгледани с доста скептицизъм в коридорите на властта в Брюксел.

В статиите си, ние специално обърнахме внимание на два важни въпроса – нарушаването на вътрешния Европейския пазар и правила за конкуренция в случаите на фармацевтичната компания Софарма и приватизацията на Софийска Общинска банка. Софарма е очевидно типичен случай на нарушаване на чл. 102 (Доминираща позиция) и чл. 107 (Държавна подкрепа) на Европейския договор, докато случаят с приватизацията на Общинска банка попада в правилата на вътрешния пазар регулирани от Директиви 2004/17 и 2004/18. И двете компании – Софарма и приватизираната банка – са собственост на Огнян Донев. Има много какво да се каже и по двата случая, но нека караме поред…

Тази седмица ще се фокусираме върху определени практики относно обществените поръчки в България, които при оценяването им в Брюксел, допринасят за негативния имидж и на България, и на правителството на Борисов. Когато Бойко Борисов дойде на власт през юли 2009, Брюксел и страните членки бяха много ентусиазирани към него, тъй като до момента личността му се свързваше с прозрачност и антикорупция. В същото време, при наличието на случаи подобни на горепосочените, първоначалният ентусиазъм на Европейско ниво започва да изчезва. Това може да се забележи в много насоки, и естествено се вижда и при участието в Европейски съфинансирани проекти, които в сравнение със съседна Гърция остават на ниско ниво. Субсидиите за Гърция в момента са определени на 95% (заради кризата). През 2006, без да има индикации за идващата криза, и само заради "сигурността" на тогавашното правителство на Костас Караманлис съфинансирането от ЕС бе увеличено от 40% на 80%, като по този начин позволи на Гърция да усвои повече от 25 милиарда евро, което бе цялата оставаща сума по Трета Рамкова Програма, в противовес на очакванията на предишното правителство, което в най-добрия сценарий предвиждаше усвояване на 8 милиарда.

Българското правителство има много добри шансове да увеличи съфинансирането от ЕС, но за това се иска много работа относно прозрачността на процедурите, както и максимизиране на подкрепата на Европейската народна партия (ЕНП), която е най-влиятелната политическа платформа в Брюксел. Не трябва да забравяме и факта, че при избирането на Борисов през 2009, благодарение на политическата намеса на ЕНП, Европейската комисия освободи 500 милиона Евро от европейските плащания за България, които бяха блокирани от ОЛАФ.

Случаят с опорочена практика при държавните поръчки, който ще споделим тук, се отнася за нагло заобикаляне на правилата на Закона за обществени поръчки (Директиви 2004/17 и 2004/18) с непрозрачно, "фотографско" задание пуснато от Александровска болница за доставката на оборудване за производството на радиоактивни изотопи използвани от графичните диагностични скенери (PET) в София и Варна. Колкото до прозрачността, Директивите за Обществените поръчки имат за цел да базират доставките изключително на този принцип. Прозрачността увеличава конкуренцията при цените между доставчиците, но увеличената конкуренция може да свали цените до ниво, където проблем стават ниското качество или нереалното ценообразуване. Така, непрозрачността не само нарушава горните Директиви, но също създава предпоставки за проблеми свързани с конкуренцията съгласно чл. 102 от Европейския договор. До момента, радиоактивните изотопи се внасят в България от Унгария и Австрия. Цената на бройка плащана от държавата е около 2500 лв., след намаление от 500 лв. направено наскоро от правителството, но цената в случай на местно производство би паднала до 800 лв., като разликата се явяват транспортните разходи. В момента България плаща около 8 млн. лв. годишно; ето защо, решението за производство на радиоактивните изотопи в страната е правилно. Условията на търга, обаче, не са.

Без да навлизаме в детайли, условията за участие в този търг изискват от кандидатите задължително да имат лиценз за производство на лекарства и също така да имат оторизация от производител на циклотрони. В България, само една компания има такава оторизация, и това е Софарма, която има лиценз от General Electric, американска компания известна в миналото с много доставки за здравното министерство, тъй като много от спецификациите за доставки бяха очевидно базирани на шаблони на компанията.

Комбинацията от двете основни изисквания в спецификацията на търга на Александровска болница мотивират Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) да подаде преди няколко седмици оплакване в Софийска прокуратура (входящ номер 11333), с което изисква стартиране на разследване по случая.

Благотворителен концерт-изложба в памет на починалия миналата година президент на КНСБ д-р Желязко Христов беше открита тази вечер в Централния военен клуб в столицата.

Средствата от продажбата на картините на Милена Велчева и от книгата "Ако си дал" на Иля Велчев ще отидат в благотворителния фонд "д-р Желязко Христов", от който се изплащат стипендии на деца на загинали при трудови злополуки работници.

Парите от книгата "Чудеса" с произведения на деца с увреждания ще отидат за малчуганите от Комплекса за социални услуги в троянското село Дълбок дол. Инициативата е под патронажа на министъра на културата Вежди Рашидов, а медийни партньори на благородната кауза са БНТ и БНР.

ИДИОТЩИНИ НА ДЪНОТО

Мокри сънища, лъжи, "реформи", протести и оскотяване - това е тъжният дневен ред на България. Управляващите, след като опорочиха избори 2011 година и постигнаха целта максимум – да се окопаят във властта на всички равнища, се развилняха. Първите които се сблъскаха със скритите преди изборите намерения бяха работещите в БДЖ. Обясниха им, че 2000 техни колеги са излишни, а останалите прекалено алчни за "огромните" си заплати. Трябвало да се реже…

Веднага след това облъскаха и надеждите на чакащите пенсиониране. Те бяха сюрпризирани, че предвид международното положение и волята за реформи се налага да почакат собствените си пари. Година, та и отгоре. Със замах "международното положение и кризата в еврозоната", представлявани от внезапно радикализирала се група депутати от ГЕРБ им отне средно по 3000 лева, а втръсналата, но събираща публика постановка "Злото, лошото и доброто ченге" ни бе предоставена в пълния си блясък. Влюбеният в ролята "злото ченге" кадър на Световната банка Симеон Дянков поднесе новината на кандидат-пенсионерите. Депутатите от ГЕРБ, водени от Менда Стоянова, я облякоха в законообразни текстове и ги дадоха на колегите от Народното събрание да си ги гледат. Министърът на земеделието Мирослав скъса споразумението със зърнопроизводителите, а Дянков нагло им рече, че неговият подпис важал за бюджета, а не за следизборната обстановка.

Главният герой в постановката наблюдаваше цирка отстрани

като очакваше реакцията.

Покрай този безкомпромисен цинизъм публиката бе нахранена и с други изненади. Икономико-демиургични. С преплетени в тях идеологически надежди от шумпетеров тип. Министърът на финансите обяви края на еврото. И включи страната ни в някакъв нов клуб от осем държави, които щели да бъдат родоначалници на някаква нова, но ясна за него зона. Парична. Мокри сънища на идиот бих нарекъл тези мечти, но в нашето публично пространство и най-налудните идеи намират привърженици. Синдикатите обявиха мечтателя за вреден, поискаха оставката му, а един от най-добрите специалисти в България по въпросите на осигуряването сложи и диагноза на революционизиралия се министър на финансите. "Дянков е болен", рече професор Христосков. Констатацията му според мен е очевидна за повечето от квалифицираните психиатри.

С действията си управляващите изкараха хората на улицата

Това даде повод на главния герой, стоял до този момент зад гардероба в мизансцена, да развие цялостните си виждания за кризата, пенсионната система, БДЖ и футбола, МВР и МО, ДАНС, селското стопанство и корупцията…. В компанията на Бареков. Двете интервюиращи се лица пък успешно разпаднаха ЕС, еврозоната и шенгенското пространство, съвкупно и едновременно. Междувременно Борисов, аха, да стане "Футболист на годината", а от страната заваляха и други предложения за номиниране на вундеркинда. За приз "Бухалка, лента и …", примерно. След признанието на Съюза на българските художници и категоричната му победа над Бербатов, един приз в областта на художествената, а и другата гимнастика би прозвучал съвсем логично.

На този радващ фон новоизбраният президент също се включи с мнения. Най-вече и преимуществено подкрепящи. Властта и идиотщините и, разбира се. Да не вземете да си помислите, че е тръгнал да се еманципира.

Излъганите сигурно са се впечатлили от отсъствието на морал, но за тях вече е късно. Навреме обаче в защита на ставащото скочиха дежурните блюдолизци на властта

Като се тръгне от Евгени Дайнов, комуто протестите и стачките изглеждали тежък знак за някаква нереформираност, мине се през Кошлуков, та се стигне до Михаил Константинов, професорът на софрата, който пък в прав текст препоръча на "ченгетата" да поприберат я Тренчев, я Пламен Димитров. Клатели лодката, а той не знаел с какви пари го правели. Долнопробно и скудоумно, съвсем в духа на обутата в сапоги комунистическа "интелигенция", но хваща декиш сред озверялото от глад местно паство.

Като казах паство и пред взора ми изникна митрополитът с най-новата си придобивка. "Линкълн MKZ Хибрид" – модел 2012 година. В духа на византийската традиция, симфонията на властите е поразителна. На фона на държавното безочие, църковното такова звучи интегрирано, полифонично дори, ама съвсем в стила на традициите по тези ширини.

Идиотщини би казал някой с усет към нормалното, но тази пошла картинка така ни залива на талази, че няма време дори и да се възмутим от нещо, защото следващата стресираща нормалния разум стъпка вече е направена, а от сайтове, вестници, екрани и бълващи звук уреди ни залива одата на глупостта, възхваляваща ненормалното с постоянство и стръв достойни за удивление.

Дебат? Смислени аргументи? Разчети вземащи предвид сложната съвкупност от интереси? Морал и принципи?

Мечтайте си. Този подход е напълно обезмислен от обстановката и социума. От нашия социум и гражданите му, които в инфантилната си, детска недостатъчност, пак не осъзнават жестокостта на случващото се с тях

Не е и нужен такъв подход, бих казал, защото с дебат и смислени аргументи шайката разбойници ще трябва да се лиши от присвоените и присвояваните ресурси. Властта и парите.

Да се опитаме да се измъкнем за момент от психиатрията, останала без персонал и медикаменти, и да погледнем към икономическата ситуация в страната, която пък от 2009 година излиза от кризата, а все кризата е аргумент за всякакви действия на управляващите, които влизат в разрез с всякаква логика, морал и почтеност.

Данните за третото тримесечие на годината показват, че анемичният ръст на БВП почти е спрял. Ако вземем предвид и корекциите на НСИ направени през февруари тази година на данните за БВП през 2010-а, ще се окаже, че ръст няма, че икономиката влиза в рецесия, а възможностите на загубилата се във фантазмите си власт стават все по-малки и по-малки за адекватна и правилна реакция.

Какво казват краткосрочните индикатори?

Фондовата борса се опитва да слезне под психологическата граница от 300 пункта и е на нивата от април месец 2009 година. На капиталовия пазар е зима, като през ледников период.

Потребителското доверие отново се срива. Очакванията за повишение на безработицата растат, инфлационните очаквания се повишават.

Бизнесклиматът в основните сектори се влошава. Единствено в търговията на дребно има известно подобрение, докато в промишлеността, строителството и услугите, стопанската конюнктура оценките на респондентите показват нарастващ песимизъм.

Дали пациентите на НСИ имат право? Да не би откритият от премиера ни феномен "българско мърморене" да влияе на оценките и да изкривява действителността?

За една година безработицата се е увеличила с още 3.1%, публичният дълг гони 6 милиарда евро, лошите и проблемните кредити надхвърлят 22% и са за над 9 милиарда лева. И Господ не може да отговори каква е задлъжнялостта на населението към някои от естествените монополи. В тази ситуация, от всеки ъгъл на властта в оставената без надзор психиатрия, изскача по някой от представителите й и със садистично удоволствие гръмва поредната пиратка в краката на "пациента". Шокова терапия, подготвяща поредната "оперативна намеса" върху тялото на социума. От очевидно лоботомираните му лечители, обявили се за безалтернативни спасители и единствена възможност.

Не. Няма изкривяване на оценките. На индивидуално равнище българинът е все още НА и СЪС себе се.

На групово, социално равнище, е наивен като дете, а шайка разбойници експлоатират тази инфантилност, водейки съгражданите ни стъпка по стъпка до тотално оскотяване.

В името на частните си властови и финансови интереси.

Михаил Михайлов – магистър по философия от СУ "Свети Климент Охридски", член на Федеративния съвет на КТ "Подкрепа".

http://argumenti-bg.com/11137/idiotshtini-na-danoto/

Свещениците работят незаконно според експерта към юридическия отдел на КТ "Подкрепа" Христо Латинов. За това информира БНР.

Служителите нямат и трудов договор, а заповедта, с която Светият синод ги назначава, е извън закона, коментира експертът. Установеният ред противоречи на законите, както и на Европейската конвенция за човешките права и свободи.

Уставът на Светия синод в своята финансова част подлежи на доста криминално разследване, коментира Латинов. Според него от 2008 година насам държавната субсидия за Синода е начислена на над 3 милиона лева, като отделно се получават и пари от общините.

Преди пет години са били преведени 1 млн. лева за изготвяне на проект за консервирането и реставрирането на Богословския факултет на площад "Света Неделя", като до момента не е извършено нищо, а за парите не е предоставен отчет. При опитите за проверка инспекторите не са били допуснати. В Закона за вероизповеданията от 2002 година категорично е упоменато, че църквата продлежи на проверки, особено при случаи на дарения и дотации.

Латинов завърши с това, че Светият синод всъщност не знае колко реално са практикуващите дейност свещеници в България.

Областните структури на КТ "Подкрепа" и КНСБ призовават бургаските народните представители от ГЕРБ да не подкрепят пенсионната реформа. Председателите на регионалните структури на двете национално представителни синдикални организации изложиха мотивите си в декларация, която предадоха на народния представител от ГЕРБ Диана Йорданова.

Според ръководствата на КТ "Подкрепа" и КНСБ управляващите погазват поетите и подписани ангажименти от страна на правителството в Споразумението между синдикати, работодатели и държава за пенсионната реформа в България.

Синдикатите определят като незаконно внасяне на промени чрез Закона за бюджета между първо и второ четене, променяйки възрастта за пенсиониране на първа, втора и трета категория труд, без наличието на солидни аргументи, както и предварително разглеждане на промените в НСТС, заобикаляйки го чрез група народни представители от ГЕРБ.

"Решението за отнемане на добавката за прослужено време (клас) чрез постановление на Министерски съвет от 23-ти ноември, чрез въвеждане на новата система за заплащане на труда, целяща намаляване доходите на населението", се казва още в декларацията на двата синдиката. Те са категорични, че незачитането на волята на българските избиратели, изразена чрез многохиляден протестен митинг пред Народното събрание на 30-ти ноември 2011 г., е поредното доказателство за несъобразяването на управляващите с целите и желанията на българския народ.

Стачката продължава. Очакват се преговорите да продължат дълго. Надявам се да се опитаме да възстановим доверието и да сближим позициите с ръководството на БДЖ. Това заяви Екатерина Йорданова, председател на Съюза на транспортните синдикати в България.

Амбицията ни е да подготвим КТД, ние сме различна структура от стачните комитети, които преговарят за самата стачка и те ще решат дали да я спират или да продължи, заяви Йорданова.

Днес няма да прекратяваме стачката, каза нас свой ред и Розен Зарков, председател на Федерацията на транспортните работници към КТ "Подкрепа".

Мисля, че стачката ще приключи тази седмица. Това заяви Владимир Владимиров, председател на УС на БДЖ след днешните преговори между ръководството на БДЖ и синдикатите.

Вече 940 души са приели предложението на БДЖ. Очаквам до края на месеца те да се приближат към 2000. Твърдя, че ние защитаваме интересите на работниците, продължи Владимиров. Администрацията е намалена откакто съм тук. Броят на директорите е наполовина намален.

Преговори за КТД не се водят под натиск, възмути се той. Не изключвам ние да потърсим начин да информираме представителите на работниците за хода на преговорите, защото има техни хора, които са друга структура в БДЖ, не са част от преговорите и аз предлагам те да участват, защото те са истинските хора, с които трябва да разговаряме, обясни Владимиров.

Няма да отстъпваме от реформите, исканията ни са ясни – край на синдикалните привилегии, КТД – да, но който ни позволява да правим реформата и бонусна система, при която всеки да получава възнагражденията, в зависимост от положения труд, а не да има пълна уравниловка. Според Владимиров, стачкуващите нямат подкрепата на обществото.

Текстовете от КТД, които пречат на реформата няма да бъдат приети. Няма шанс това да се случи, посочи Владимиров. Надбавките на работниците ще бъдат плащани, както досега. Допълнителните придобивки, обаче, държим да бъдат обвързани с финансовите резултати на дружеството. Според него, има срив в стачката. Тази сутрин са стачкували 112 служители, а до 14 ч. 153-ма души. Той пак повтори, че стачката няма кауза и перспектива. Владимиров добави, че стачкуващите гари са само 7.

Владимиров призова всички служители на железниците да продължат нормалната си работа и напомни, че стачката е незаконна. От началото на стачката загубите на "Пътнически превози" са към 2,5 млн. лева. Според него ще има проблеми с изплащането на заплатите. Той съобщи също и че в холдинга "Товарни превози" стачкуващите са нула на брой. Синдикатите никога не са имали подкрепата на работниците в БДЖ, защото синдикатите защитават своите привилегии, заключи Владимиров.

Драстично намалява броят на стачкуващите служители в БДЖ. Тази сутрин са протестирали само 112 души. За сравнение в началото на миналата седмица техният брой е бил около 280.

"Рязкото намаляване на броя на стачкуващите служители означава, че работещите в БДЖ осъзнават реалното състояние на дружеството и са готови да работят за неговото оздравяване", заявиха от компанията

"Заплатите на работещите в БДЖ може да бъдат намалени, за да се изплащат кредитите на дружеството". Това обяви тази сутрин в предаването "Здравей, България" на "Нова телевизия" изпълнителният директор на железниците Йордан Недев. Той добави, че извън ефир има подкрепа за реформите, в в ефир- няма. Това е и основаната разлика и е една от причините за неподписването на каквото и да било споразумение.

БДЖ е трябвало да фалира още през 2008 г. и всеки ден е подарен от три години насам. Кога точно фалитът ще се случи, Недев заяви, че няма кой да прогнозира, тъй липсва ясна информация.

"Проблемът не е в товарни превози, а в пътнически, където са големите задължения, неплатените "Сименс"-и, намалените броеве влакове", обясни от своя страна Петър Бунев, председател на железничарския синдикат към КНСБ. На тези думи Недев заяви, че БДЖ се опитва да въведе системи, които да контролират продажбата на билети.

Междувременно 19-ти ден продължава стачката в железниците. От ръководството на БДЖ заявиха в отворено писмо, че тя вече е незаконна. Причина за това е влезлият в сила в неделя нов график на движение на влаковете, информира БГНЕС.

В писмото се посочва, че арбитражните решения за транспортно обслужване са издадени въз основа на стария график. От КНСБ заявиха, че стачката продължава да е законна.

Според информацията на оперативния щаб на стачните комитети в системата на българските железници към 13 ч. вчера от 160 влака, движещи се по новото разписание, в диапазона между 8.00 ч. и 16.00 ч. са спрени 104. Според разчетите това е 65 на сто от състава, информира БТА.

Ръководството на БДЖ "Пътнически превози" е отправило към синдикатите нова покана за преговори от 11 часа. Пред Агенция "Фокус" председателят на Синдиката на железничарите към КНСБ Петър Бунев коментира, че в 11 ч. ще бъде проведена среща с ръководството на БДЖ.

От Националния полицейски синдикат настояват за издигане на социалния диалог в МВР на правителствено равнище с участието на министрите на вътрешните работи, финансите и труда и социалната политика. Това се посочва в декларация на синдиката, приета днес на редовния им конгрес и получена в БТА.
В декларацията си членовете на синдиката посочват, че не са съгласни с отнемането на част от социалните придобивки на полицаите и не възприемат увеличаването на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия в МВР. Те настояват да се активизира дейността по провеждане на конкурси за постъпване на държавна служба за полицейски служители, с оглед по-бързото попълване на незаетите щатове.
В никакъв случай не можем да допуснем намаляването на нетното възнаграждение на служителите на МВР, свързано със заплащането на личните осигурителни вноски, пише в декларацията. Считаме за недопустима забраната да членуваме в синдикални конфедерации на национално равнище, заявяват от синдиката.
В декларацията си те добавят, че протестират срещу заложената в Закона за МВР възможност да се налагат дисциплинарни наказания, включително и уволнение чрез субективна преценка на нормите на Етичния кодекс на служителя на МВР. От синдиката считат за необходимо да се организират интензивни курсове на обучение на личния състав на МВР в различни форми, които не налагат прекъсване на работния процес.
В декларацията се настоява и за възстановяване на дисциплинарните съвети в Закона за МВР, с участието на синдикалните организации и служебното ръководство на паритетен принцип./ Dariknews.bg

Играта на нерви в БДЖ продължи и във вторник с нова сила. "Заплатите в БДЖ вероятно няма да бъдат изплатени. Спестеното от възнагражденията на служителите в компанията ще бъде използвано за погасяване на дълга за мотрисите." Това заяви изпълнителният директор на компанията Йордан Недев пред Нова тв.

До края на декември трябва да бъдат платени 15 млн. евро от забавените вноски по лизинга за електричките "Дезиро" на "Сименс", които са на обща стойност от 24 млн. евро.

Думите на Недев, който заедно с шефа на борда на БДЖ Владимир Владимиров вече е изолиран от преговорите със синдикатите по новия Колективен трудов договор, срещнаха подкрепа от министъра на транспорта Ивайло Московски, който е на визита в Брюксел. Той също предупреди стачкуващите железничари, че рискуват да останат без заплати, предаде кореспондентът на "Труд" в Брюксел Веселин Желев.

"Те сега получават пари от държавна субсидия, която ще се прехвърли в ново държавно жп дружество, ако БДЖ фалира. Не всички обаче ще бъдат преназначени в него. Стачката показа, че в този си вид БДЖ не са необходими за никого", каза Московски. Според него, ако някой от кредиторите поиска несъстоятелност на дружеството - "филмът свършва".

На практика правителството решава кога може да стане това, защото основните кредитори на БДЖ са държавни дружества. Крайното решение докога жп агонията ще продължава, било на финансовия министър Симеон Дянков.

"Пак плашат гаргите! Няма как да не платят заплати. Просто нямат полезен ход", обявиха от обединения стачен комитет в железниците. Факт е обаче, че точно преди Коледа служителите в БДЖ ще получат по-малко пари. Заради стачката отпадат бонусите за пропътувани километри и извънреден труд.

Светослав МЕТАНОВ

Забавянето или неплащането на заплати и осигуровки на работниците в дадена фирма е нарушение на законодателството. В Кодекса на труда е записано, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа, коментираха пред "Труд" експерти.

В случай на сериозни и обективни причини законът дава възможност работодателят да плаща 60% от брутната заплата, но не по-малко от минималното възнаграждение за страната - 270 лв. Остатъкът се разсрочва и фирмата трябва да го плати по договорен с Главната инспекция по труда (ГИТ) график. Издължаването е до пълния размер на заплатата плюс лихва за забавянето.

Ако има сериозни причини за забавянето на заплати в БДЖ, държавната компания може да договори разсрочване на заплатите със синдикатите, коментираха експертите. При системно забавяне на възнагражденията служителите могат да подадат сигнал до ГИТ. В нейните правомощия е да направи проверка и да даде предписание за разсрочено плащане на забавените възнаграждения. Ако работодателят не изпълни препоръките, може да бъде глобен.

Кой пали колите, дали става въпрос за един и същи лица или вече има хора, които подражават на първите извършители? Пироман или планирани действия са тези палежи?

Ето и мненията на Валери Йорданов, директор на СДВР, и Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Валери Йорданов, директор на СДВР: - Правим анализ на запалванията, които бяха извършени в предишни дни на територията на столицата. Убеден съм, че ще стигнем до положителни резултати. Дали става въпрос за един човек или група, или групи, които се занимават с този вид дейност, също не може да отговоря конкретно, тъй като не би било редно.

Пламен Димитров - председател на Дружеството на психолозите в България: -
Пироманът не е толкова планомерен, организиран, много често е емоционално, импулсивно воден и много често няма пълен контрол върху
действията си, защото е потопен или в наслаждението или успокоението, което настъпва в наблюдението и следенето на самия пожар, когато настъпва върхът, пикът на негово изживяване. Ето защо много често органите на властта намират човека на мястото почти безсилен да се организира. От тази гледна точка класическият пироман е лесен за залавяне или най-малкото за забелязване.

Пет автомобила са горели тази нощ в София, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Два автомобила са били запалени в ж.к. "Люлин". В 00.15 часа е подаден сигналът за първата лека кола с марка "Пежо 306", за втората с марка "Мазда" сигналът е подаден към 00.30 часа.

Три автомобила пък са горели на ул. "Добруджански край" срещу блок 1 в близост до СДВР. Сигналът за този палеж е подаден около 1.47 часа. Запалени са били леки коли с марки - "Пежо", "Волво" и "Фолксваген Пасат".

Към този момент няма информация собствениците на автомобилите да са криминално проявени лица. При палежите няма пострадали.

Повишаване на местните данъци и такси, съкращения на чиновници, спиране на ремонти и командировки. Това са първите непопулярни мерки, които предприеха новите кметове в началото на мандата си. Причината е тежкото финансово наследство, което получиха от предшествениците си. Няма община без дългове или кредити, а субсидиите са орязани навсякъде. Така след предизборната еуфория и обещанията дойде времето за затягане на коланите. Повечето общини залагат на съкращения на чиновници и засега само в три - Пловдив, Русе и Добрич, ще има по-високи данъци или такси.

Столичани са вън от "опасност" засега - кметицата Йорданка Фандъкова няколко пъти обеща, че местните данъци и такси няма да скачат. През март догодина ще бъде готово предложението за ново зониране на имотите в София. Схемата за райониране ще се направи след внимателен анализ. Причината е хаосът, който предизвика вече бившият зам.-кмет Минко Герджиков. Той се опита да презонира града по система, чрез която многократно качи необосновано данъците на няколко столични района.

За да спести на хората непопулярните мерки, столичната община ще затегне още повече контрола срещу неизрядните данъкоплатци. Гражданите с неплатени налози ще получават предупредителни писма, а фирмите с дългове за такса смет и данък сгради ще се дават на съдия-изпълнител. След справка в КАТ всеки месец напомняне ще бъдат изпратени и на собствениците на коли, които не са ги декларирали и не плащат налог. Увеличава се и броят на екипите за ревизия. Общината ще улесни и процедурата за плащане на налози. За да се спрат дългите опашки, плановете са данъчните служби да бъдат свързани по електронен път.

В Благоевградновият кмет Атанас Камбитов все още прави анализ на завареното в общината, но засега не възнамерява да качва данъците и таксите.

В Плевенпък дори обмислят намаляването на налога за смет. Търсят се варианти за домакинствата, обяви кметът доц. Димитър Стойков (ГЕРБ). Разчетите му ще станат готови до следващата сесия на общината на 22 декември. В началото на т. г. предишният общински съвет намали такса смет в града от 8 на 6 промила за фирмите и от 1,8 на 1,6 промила за физическите лица.

Във Варна и Бургассъщо не се чакат промени в налозите. В същото време бургаският кмет Димитър Николов вече намали таксата за детските градини с два лева. От 1 януари догодина вместо 55 лв., родителите вече ще плащат 53 лв. за забавачка.

Отмяната на безплатните ясли и вдигането на таксата за детските градини от 35 на 50 лв. от 1 януари разбуни духовете в Пловдив. Засега това е най-непопулярната мярка, предприета от новия кмет Иван Тотев (ГЕРБ) и екипа му. "Над 12 000 млади семейства ще усетят осезаемо премахването на безплатните ясли и увеличението с 43% на таксите за забавачките. В момента в яслите се отглеждат 1800 малчугани, а още 10 400 - в градините", коментира бившият кмет Славчо Атанасов, който въведе намаленията. Бюджетът на града обаче вече не може да плаща и за това облекчение.

Още в първите дни от управлението си новата власт в града спря продажбата на общински жилища по данъчна оценка, а не попазарни цени.

Пловдив спря временно и набирането на молби за безплатно предоставяне на 3 кубика дърва за зимата на социално слаби. Ще има нов механизъм за оценка на нуждите, за да се гарантира, че помощта ще отива при наистина бедни.

Кметът Иван Тотев обеща, че такса смет няма да бъде вдигана след Нова година и остава 1,2 промила за гражданите и 5 промила за фирмите.

От 1 януари 2012 г. да се повиши таксата за битови отпадъци за жилищните и вилните имоти на гражданите и на предприятията предлага община Добрич. Въпросът ще бъде обсъден на 20 декември. Предложението на кмета Детелина Николова е промилите да бъдат променени от 2,0 на 2,5 върху данъчната оценка. Предвижда се таксата смет за нежилищните имоти от 7 промила да не се променя.

В Русе първи обявиха, че ще повишат такса смет за гражданите и фирмите.

Новият кмет на Плевен доц. Димитър Стайков обяви, че е заварил общината в тежко финансово състояние. Първите мерки, които ще бъдат предприети, са съкращаване на администрацията.

Тя ще бъде свита с 58 щатни бройки от следващата година. 15-процентовите съкращения ще обхванат и селата. Мярката е неизбежна, тъй като е по заповед на финансовия министър Симеон Дянков.

Отделно в близките дни трябва да бъде обявена стабилизационна програма, от която се очаква да свие разходите на администрацията и да набележи мерки за увеличаване на приходите в местния бюджет.

Започнатите ремонти с пари от общинския инвестиционен кредит ще бъдат довършени, но строителството на следващите планирани обекти по програмата едва ли ще започне.

Досега са похарчени около 7 милиона лева от заема главно за ремонт на улици. Новият кмет доц. Димитър Стойков обяви неотдавна, че кредитът ще се преосмисля и е под въпрос дали ще се усвояват останалите близо 7 млн. лева.

В новогодишната нощ на централния площад в Плевен ще е пусто - градско празненство няма да има. "В този момент не можем да отделим нужните 30 хиляди лева", констатира новият градоначалник. Нова коледна украса тази година също не е купувана, но наличната се оказа достатъчна.

Ирена НИКОЛОВА

За да закърпят бюджета за следващата година, в община Казанлъкще предприемат няколко непопулярни мерки. Първо новоизбраната кметица Галина Стоянова (ГЕРБ) смята да намали раздутата администрация с близо 15%.

"Ще бъде предложено да се вдигне таксата за битови отпадъци за селата", съобщи Стоянова. Според нея в момента в някои села като Розово се събират годишно по 4 хил. лв. от тази такса, а разходите за чистене са 90 хил. лв. Тя все пак успокои, че увеличението от 2 на 3 промила ще се усети минимално от хората.

Ще бъдем принудени да предприемем някои непопулярни мерки заради тежкото финансово положение, в което поемаме общината, обяви още в началото на мандата си новият кмет на Сливен Кольо Милев (БСП). Той увери, че отоплението и издръжката на детските и учебните заведения ще са напълно осигурени, както и заплатите на персонала.

Засега е ясно, че драстично се ограничават служебните командировки и някои т. нар. представителни разходи на администрацията. В близко време ще бъде обявен и антикризисен план.

Затягането на коланите обаче вече започна - още в първите дни на управлението си кметският екип изпрати предупредителни писма до длъжниците. Само от неплатени наеми, арендни вноски и концесии са се натрупали над 600 хил. лева.

Притиснат от кризата, непопулярни мерки предприема и кметът на Нова ЗагораНиколай Грозев (ГЕРБ). От края на ноември по негово разпореждане служителите от общинския отдел "Местни данъци и такси" обикалят длъжниците по домовете им.

В Стара Загоразасега не се предвижда вдигането на данъци и такси. Общината ще запази консервативната си финансова политика, обясни кметът Живко Тодоров (ГЕРБ).

Росица Николова, Иван Славов

Екшън план за финансовото спасяване на общината готви екипът на новоизбраният кмет на Дупницаинж. Методи Чимев. Бюджетът е "на червено" с 20 млн. лв. "Ситуацията е лоша - на практика общината разполага само с 2% собствен ресурс, с който може да оперира. В предишния мандат е харчено некомпетентно и безконтролно. Въвеждаме контрол на всеки постъпващ и плащан лев", обяви стратегията шефът на общинския съвет и на фирма "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов.

Съкращаването на 17 общински чиновници изглежда е най-безобидната мярка, която предприема кметът Чимев (ГЕРБ). По-сериозният проблем е, че общината дължи много пари на различни фирми за дейности и услуги. Засега не се предвижда да има увеличение на данъците и таксите за гражданите.

Кметът на град РилаГеорги Кабзималски (ГЕРБ) пък лично се заел да събира дълговете на крупни длъжници към общината. Първото място, където отишъл, е Рилският манастир. И имало ефект - след няколко дни монасите се разплатили - превели 25 000 лв. за такса смет.

В Бобов долсъщо ще има съкращаване на чиновници. Тези непопулярни мерки за свиване на разходите се отразяват много осезаемо в малките градове и селата, където обикновено един човек изхранва цялото семейство.

Кирил ФАЛИН

Вторият мандат на пазарджишкия кмет Тодор Попов започва със съкращения. Той обяви, че споделя идеята на финансовия министър Симеон Дянков за оптимизация на администрацията и предпочита по-малко, но по-мотивирани хора да вършат работата.

В първия вариант трябваше да бъдат съкратени 45-има служители. Предложенията са направени от шефовете на дирекции. Накрая обаче беше обявено, че ще бъдат уволнени 51 души. От тях 29 са от общинската администрация, а 17 - от обслужващите звена на бюджетна издръжка. Намалява се числеността и на работещите в пет от кметствата в общината.

Мотивът на Попов е "взаимоотношенията с централния бюджет, както и съкращаване на разходите в общинския бюджет".

Засега няма да се повишават местните данъци и такси.

Митко НАЧЕВ

Серия от мерки за намаляване на дефицита и финансово стабилизиране на общината е предприел кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов. Дефицитът на крайдунавската община е 12 194 988 лева, което налага силно оптимизиране на разходите.

Силистренският кмет е ограничил до минимум командировките и разходите за издръжка на администрацията, а много от гражданските договори ще бъдат прекратени. "Само за тази година има сключени 180 граждански договора, по които са изплатени 140 000 лева, а това е прекалено много", обясни д-р Юлиян Найденов. Той призна още, че към момента събираемостта на местните данъци и такси е едва около 30%, заради което се обмисля принудително събиране от граждани и фирми.

Друга сериозна антикризисна мярка ще е новата структура на самата общинска администрация. Според плановете голяма част от отделите и звената ще бъдат обединени, което ще доведе до съкращения в началото на следващата година.

Юлиян ЖЕЛЕВ

От антикризисните мерки в Хасково засега има само замразяване на щатове в общинската полиция. Шестима униформени, които издържаха конкурс само преди месец, няма да бъдат назначени.

"Все още се правят разчети. Ще има обединяване на отдели и дирекции в общината. При всички случай трябва да се вместим в поисканите от финансовия министър Дянков 15% съкращения на администрацията. Макар и препоръчителни, те на практика са задължителни за всички общини. Защото ако не ги направим, ни очакват финансови санкции", обясни кметът на Хасково Георги Иванов.

Разчети за съкращения се правят и в другите общини от региона. Кметът на Свиленград Георги Манолов (независим) обаче е категоричен, че администрацията му е напълно оптимизирана и няма накъде да се правят повече съкращения. Колегата му в Минерални бани Мюмюн Искендер (ДПС) отиде още по-далеч, като заяви, че дори му трябват нови щатове.

Божидар СЪБЕВ

С Димитър Танев, председател на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, разговаря Иван Димов.

- Г-н Танев, продължава ли забавянето на вписването на нотариалните актове в София?

- Продължава, въпреки че пазарът на недвижимости е по-слаб, отколкото миналата година. Забавянето в Агенцията по вписванията е 100%, ако три дни е максималният срок, то се прави за 5-6 дни. Неприятното е това, което става на края на годината, последните седмици на декември - вписаните актове да се получават един месец след изповядването, което означава, че продавачът трябва да си чака един месец парите, купувачът трябва да стои един месец в неизвестност дали имотът не е продаден междувременно, дали няма възбрани върху него.

- Има ли риск от измами при това забавяне?

- Точно в този период, когато актът е в агенцията, той вече има резолюция на съдията по вписванията, но за него има неизвестност. Той се появява на екрана на информационната система едва след пет-шест дни. В този момент може да се окаже, че имотът, който сте закупили, има някаква тежест, съответно да бъде ипотекиран, да има възбрана, да има вписана искова молба. Не случайно всеки, който е ползвал банков кредит, знае, че банките отпускат сумата не след подписването на акта, а като мине една седмица, когато в Агенцията по вписванията приключат тази дата, образно казано, когато се обработят всички сделки от този ден.

- Съдии по вписванията признават, че има много грешки в удостоверенията за тежести. Когато се издават, сверяват ли се нотариалните актове на хартия или се прави справка само в компютъра?

- Ако се гледа само информационната система, която не е предвидена в правилника за вписванията, това означава, че се издават документи с невярно съдържание. Такъв ред няма: би трябвало да се отварят книгите. Има обаче обективна невъзможност да се работи законосъобразно - съдиите по вписванията нямат вина. Трябва да се промени Правилникът на вписванията и най-сетне да се въведе този имотен регистър. В момента имотен регистър се наричат правилата на последния от трите софтуера, които са внедрявани в Агенцията по вписванията от създаването й до сега.

- Лесно ли ще стане партидите да са на имотите, а не на собствениците?

- Не е трудно да се преработи софтуерът, и то без големи вложения. Това може да стане за 2 месеца, дори и да няма кадастрална карта. Ако има такава, просто имотните партиди ще имат като данни един идентификатор в повече. Справки в информационната система могат да се правят и по име, и по отделни данни за имот - не е необходимо да има готова кадастрална карта.

- Какво могат да направят новите собственици на имоти, които си чакат нотариалните актове от Агенцията по вписванията? Или просто трябва да чакат в несигурност?

- Иманесигурност. Но преди рискът беше по-голям. Щеше да има проблем, ако не се превеждаше точната цена, ако се преведе предварително в брой, ако няма справки по личните карти. Сега имотните измами силно са ограничени - при нотариус не може да се отиде с фалшива лична карта или друг документ, плащането винаги трябва да е по банков път за суми над 10 000 лв., защото платените пари или част от тях може да се отнемат чрез глоба. Но и ако няма измами, има възможност за граждански претенции на трети лица. Даже продавачът да е добросъвестен, някой може да му заведе дело, да впише искова молба и то преди продажбата, или да му впише възбрана за някаква малка сума. Едно вземане за 10 000 лв. на практика може да възбрани имот за 500 000 лв. И по този начин може да се осуети сделката.

Необходим е и един допълнителен регистър за оповестяване, а не за вписване на предварителните договори - или при нотариусите, или в службата по вписванията. Ако е при нас, няма да има отделна такса за регистрирането. Тогава няма да има проблеми като с чужденците в Банско - когато продавачът е сключил няколко предварителни договора за един имот при строежите на зелено. Може да не е задължително, но този продавач, който иска да придаде по-голяма сигурност на сделката, ще отиде, ще го завери и ще го впише. Така купувачът ще е спокоен, че върху апартамента не тегне скрито обещание за продажба. По отношение на чуждите граждани Нотариалната камара може да извършва периодично безплатни консултации.

- Как хората да се справят с друг абсурд, когато не си намерят апартамента в кадастъра или имотът им е в други граници, защото е нанесен грешно?

- Проблемът не е в компетентността или добросъвестността на хората, които създават кадастралните карти, а е чисто методологичен. Има действително проблеми с по-голямата част от кадастралните карти. Ако например един поземлен имот е разделен вследствие действието на регулационен план, тази промяна в повечето случаи не се отразява в картата. Това означава, че ще възникне съсобственост, тя няма да е отразена в скицата от кадастъра и ще има правни и фактически проблеми с последващите сделки, при които тя е приета като абсолютно доказателство.

Според мен Агенцията по геодезия, картография и кадастър трябва да стане единственото ведомство, което изготвя чертеж на земната повърхност. Никъде в Европа няма планове като регулационните, които се изготвят от общината.

- Премиерът Бойко Борисов от няколко месеца говори за ударно въвеждане на електронното правителство. Ще се сбъдне ли скоро идеята и нотариусът с електронен подпис да вписва всяка сделка на момента от кантората си?

- Това е абсолютно осъществимо, напълно сме готови. Във Франция например вписването се извършва изцяло по електронен път, чрез системата "Телеакт". В България вписването и доказателствената стойност на документите за собственост са идентични с тези във Франция и за да защитят интересите на гражданите трябва да се следва нейният пример, а не на някоя произволно избрана държава. Така няма да има различни практики в различните служби по вписванията - софтуерът под контрола на съдията по вписване ще определя дали представените актове съдържат необходимото предварително зададено съдържание.

Не е необходимо да се подписват по 5-6 екземпляра от актовете: нужни са два - един за архив на нотариуса, един за агенцията по вписванията. Страните не е нужно да имат оригинали, а удостоверение, което по силата на закон да им служи за документ за собственост. Така изчезва възможността да се прави манипулация върху оригинала.

- Какви други проблеми срещат гражданите при разпореждането със своите имоти?

- Тази година по данни на прокуратурата сигналите за имотни измами са единици. Почти са спрели. Но има проблем с кражбата на самоличност при възрастни хора - вземат им се личните документи или биват принуждавани да подписват документи. Депозирали сме още от април т. г. да се въведе т. нар. последно пълномощно. Лице, което е на определена възраст, дееспособно и не е поставено под запрещение, може да реши, че като подписва един документ, оттук нататък може да го прави само в присъствието на хора.

Той обявява какви лица да се уведомят - син, дъщеря, социални служби. И когато иска вече да продаде имот или да се разпореди със суми по сметки, нотариусът е длъжен първо да уведоми тези страни в някакъв срок преди удостоверяването, и по тяхна преценка трябва да присъстват или да посъветват човека. Това го има в Германия и Австрия. Няма да има и увеличение на таксите.

От 3 януари всички дела срещу организираната престъпност трябва да се гледат от нов съд, създаден само за тях - Специализирания наказателен съд. Той има сграда, компютри, бюра, председател, но по-малко от месец преди да започне работа всъщност няма кой да гледа делата.

Там засега работят само двама съдии. Но да се назначат останалите 9 не е достатъчно, за да зара боти новата институция. Защото липсват 70 души, без които решаването на делата ще е невъзможно. Това са обикновени хора, които решават наравно със съда - съдебните заседатели.

Изборът на съдебните заседатели в новия специализиран съд е важен толкова, колкото изборът на магистратите, които ще работят в него. Законът дава на съдията и на тези обикновени граждани равен глас при вземането на решението за вината и наказанието. Заседателите ще са представителите на гражданското общество в институцията, която ще гледа всички дела срещу организираната престъпност. Нещо повече, винаги когато участват в разглеждането на делата, те ще имат превес над съдиите. Не са един или два случаите, когато тези обикновени хора са обръщали присъди и са принуждавали магистратите да ги подписват с особено мнение.

Заседателите имат тази сила, защото законът им е дал числено превъзходство.

Съдебният състав е или от един съдия и двама заседатели, или от двама съдии и трима заседатели. Така гражданите винаги са повече и на практика могат сами да решат дали някой е мафиот и дали трябва да влезе в затвора.

Законодателят не случайно им е дал тази ключова роля по делата за тежки престъпления. Те са гласът на обществото, което чрез тях получава правото да въздава справедливост. Делата се гледат от един съдия и двама заседатели, когато подсъдимият рискува да отиде в затвора за 5 или повече години. Когато наказанието е 15 и повече години затвор, в съставите влизат двама съдии и трима заседатели.

Това важи за всички съдилища, но в спецсъда почти всички дела ще трябва да се гледат с участието на заседатели. Те ще са 70 души и ще поемат тежестта да раздават присъди срещу организираната престъпност през следващите 5 години.

Съдебен заседател може да стане почти всеки.

Изискванията са да е дееспособен, да е на възраст между 21 и 65 години, да се ползва с добро име в обществото и да не е осъждан. Единствено за заседателите по делата срещу непълнолетни законът поставя условие за професионален ценз - да са учители или възпитатели.

Те обаче получават огромни права и би трябвало срещу това да стоят гаранции, че няма да злоупотребяват с тях. Законът предвижда, че съдията може да глоби заседателите с от 50 до 500 лв., ако не изпълняват задълженията си. Ако го правят системно или уронват престижа на съдебната власт, те може да бъдат освободени предсрочно. Ако вземат подкуп или ако им бъде предложен такъв, Наказателният кодекс предвижда по-тежки санкции.

От години в обществото виси съмнението, че тъй като заседателите се избират от общинските съвети, те са политически назначения. Нещо повече - самите общинари предлагат кой да стане заседател. Този въпрос дори беше повдигнат пред Конституционния съд във връзка със специализирания съд. Конституционните съдии излязоха с решение, че тъй като заседателите в спецсъда ще се избират като тези в останалите съдилища, проблем няма.

На съмненията за партийно влияние противостои изискването за всяко конкретно дело заседателите да се избират на случаен принцип. В закона е предвидена и традиционната гаранция за безпристрастност на членовете на съдебния състав - отводът при наличие на обстоятелства, заради които заседателят може да се счита предубеден или заинтересуван от изхода на делото. Ако обаче връзките на един заседател с подсъдимия не са публично известни, например двамата са роднини или пък работят заедно, тези обстоятелства могат да останат напълно скрити и така да се опорочи присъдата. За разлика от съдиите заседателите не подават декларации за конфликт на интереси по времето на петгодишния си мандат. А конфликт на интереси декларират не само магистратите, а и секретарите, призовкарите и деловодителите и това прави пропуска за заседателите повече от очевиден.

Няма спор, че както съдиите са податливи на корупция, това важи и за гражданите в съдебните състави. Те не са пазени от имунитет и в повечето случаи не са хора със стабилни и високи доходи като магистратите. Заседателите обаче не декларират имуществото си пред Сметната палата. Така няма бърз и лесен механизъм, по който да се установи, че някой от тях необяснимо е забогатял по време на мандата си.

Докато са съдебни заседатели, гражданите получават и правото да четат секретни материали, които са приложени по делата. Така те могат да научат тайните способи за разследване, които прилагат службите - как се подслушват телефони, как се проследяват заподозрени. И всичко това, без да минават проверка за допуск до класифицирана информация.

При висящия в момента избор на заседатели за спецсъда за първи път общинският съвет не разполага с подробно разписана процедура, по която да пресява кандидатите. Причината за това е, че тя беше записана в наредба на Висшия съдебен съвет, която вече не съществува.

Създаването на спецсъдилищата беше атакувано от депутати от опозицията в Конституционния съд. Той не отмени новите структури срещу организираната престъпност, но се произнесе, че ВСС няма право да приема наредби и така бяха обезсилени всички наредби на съвета, включително и тази за съдебните заседатели.

"Процедурата е по закона за съдебната власт и това, че наредбата е отменена, не е проблем", твърди Искра Ангелова. "Най-вероятно наредбата ще бъде превърната в правила и всичко ще е наред", надява се съдия Ушев.

Тепърва предстои да видим какво ще случи и дали липсата на наредба няма да е поредният детайл, който хвърля сянка върху новия съд срещу организираната престъпност. Ясните правила за подбора на заседателите обаче са един от елементите, върху които се гради доверието в съда. Защото макар на пръв поглед да изглежда, че гражданите не играят централна роля в съдебните дела в България, ако са активни и имат позиция, те могат да вземат справедливостта в свои ръце. От правилата и законовите гаранции зависи дали като представители на обществото те ще контролират съда и ще бъдат гаранти за безпристрастни присъди, или ще бъдат поредното слабо звено в правораздаването.

КАКВО ПОЛУЧАВАТ

Съдебните заседатели са хора с най-различни ангажименти, някои са безработни, други пенсионери, но повечето работят. Гражданският им дълг в съда обаче е по-важен от постоянната им работа и затова когато бъдат извикани като заседатели, работодателят им няма право да ги спира или да ги наказва за отсъствие. Той обаче няма и защо да им плаща и така заседателите излизат в неплатен отпуск, докато са в съда. Те стават служители на правосъдието и затова им се плаща от бюджета на съдебната власт. Дневната надница е половината от това, което получава съдията. Това е около 35-45 лв. на ден, в зависимост дали делото се гледа в районен или окръжен съд. Гражданите участват в заседания най-много 60 дни в годината.

Павлина ЖЕЛЕВА

В момента Столичният общински съвет събира кандидатури на граждани, които искат да участват в делата срещу организираната престъпност. Срокът за това е 15 декември, а след това общинарите ще изберат 70 от тях за съдебни заседатели.

Четири дни преди изтичането на срока, наплив няма. "Имаме малко под 70 кандидати", обясни председателят на комисията по местно самоуправление в Столичния общински съвет Искра Ангелова и допълни, че очаква до 15 декември бройките да бъдат полълнени.

Ден преди Коледа комисията ще внесе имената за гласуване, а общинският съвет ще ги одобри чак на първото си заседание през 2012 г. Така спецсъдът вече ще е факт, а няма да има заседатели. Защото гласуването на 70 имена от общинарите не прави от гражданите заседатели. Те трябва да бъдат одобрени и от общото събрание на магистратите в Апелативния специализиран наказателен съд. След това трябва да положат и клетва. Едва след като обещаят да спазват закона, да изпълняват задълженията си по съвест, да бъдат безпристрастни, обективни и справедливи, те ще могат да участват в делата срещу организираната престъпност.

"Ако заседателите бъдат гласувани през януари, е добър вариант, но все пак не е приятно, че съдът ще започне работа така", каза за "Труд" председателят на спецсъда Георги Ушев. Той обясни, че се надява забавянето с избора на заседатели да не се отрази на работата на съда. Дори и още в първите дни на Новата година в съда да бъдат внесени дела, те тепърва ще се четат и насрочват за бъдещ период, обясни Ушев. "Ако се наложи, можем да ползваме и заседатели на Софийския градски съд", твърди той.

На практика след 1 януари ще встъпят в длъжност и повечето спецсъдии. Конкурсът за деветте вакантни места е насрочен за 13 декември. Кандидатите са 14 и се очаква да бъдат гласувани от Висшия съдебен съвет на 22 декември. Встъпването им в длъжност обаче ще трябва да изчака, докато не изтече 7-дневният срок за обжалване на конкурса и така остава за 2012 г. (Труд)

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

Самюел Бекет, "В очакване на Годо"

Oтминаха изборите, късна есен е, време, изпълнено с печал и тъга по автентичното дясно. По форуми и сайтове тече дискусия, с всяка отминала изборна година все по-приглушена и езотерична. Оглеждайте се, ако вървите по "Раковски". Може и да видите под унилите кестени Естрагон и Владимир в очакване на дясното. То може да бъде съвсем близо, там някъде, зад ъгъла. Може да бъде и много далече, но се знае със сигурност, че е тръгнало. В случай че дойде, всичко ще е постарому, тъй като е било. Или ще е поновому, т. е. както още не е било.

Позитивният дебат

Простете за лиричното отклонение, но спектакълът вдясно наистина е пълен с абсурди.

Първият от тях е, че дебатът е позитивен. Разговорът е центриран неизменно върху способността на все по оредяващата автентична десница да се обедини, да се организира, да развие идеите си за добро управление и да обърне страната в правилната посока. Ако следваме едно прословуто определение на Айзая Бърлин, то този дебат е за свободата "за", т. е. свободата, която по-добрата държава ще ни осигури, за да уреждаме живота си и да правим добри неща. В рамките на тази постановка, автентичната десница, както сама тя се нарича, плува в свои води - живеем в страната на победилия антикомунизъм, постигнатото в края на 90-те, а по-късно и членството в ЕС е фундаментът, върху който стъпваме, независимо от трудностите по пътя. И доброто управление, макар и изпълнено с неизбежните трудности, е на една крачка разстояние.

Обърнем ли този дебат, т. е. поставим ли другия аспект на свободата, т. е. свобода "от", т. е. намеса в нашия живот, неизменно излиза на преден план въпросът за институциите, за справедливостта и най-вече за очертанията на гражданина и най-вече за пространството на гражданина. Все изначални неща, които поставят тревожни въпроси. Тъкмо избягването им превръща познатата риторика за дясното в банално бръщолевене. Защото какво друго може то, ако непрекъснато призоваваш гражданина да вземе съдбата в свои ръце, ако той ти отговаря, че в тази държава от него нищо не зависи.

Неприлично предложение

В този смисъл предложението на автентичната десница към избирателя е неприлично.

То е като подсвиркване към хубава жена с обещанието за кратко и пълно щастие. Защото другият абсурд в поведението на десницата е грижливото отделяне на идеята за краткото щастие, или както още го наричат - доброто управление, от дълговечния институционален контекст, в който то трябва да бъде осъществено.

За ГЕРБ, необременена от миналото и промисъл за бъдещето, това е естественото състояние на нещата, но за СДС и ДСБ, е комплекс и бягство от проблема. В дъното на този комплекс, изтласкван грижливо в подсъзнанието на дясномислещите хора, с извинение за израза, е равносметката. Никой не обича да губи. Един по причина, че демокрацията е дошла и вече не ни бият, друг заради сантимента и вкуса на живота в самата зора, трети, защото тайно в себе си се надявам, че все пак всичко в този макар и не от най-добрите светове върви към добро.

Вън от този дебат обаче истината е страшна. Сред гражданите, онези граждани, които призовава десницата (а и левицата, разбира се) битува твърдото убеждение, че преходът е имитация, че властта е все така непонятна и безконтролна, че от тях нищо не зависи. Битува даже и сред тези, които на свой риск, с труд и усърдие са се наредили сред печелившите.

В случай че сме реалисти и приемем истината такава, каквато е, непременно ще разберем терзанията вдясно. Достатъчно е да загърбим прословутата светлина в тунела, да се качим на влакчето на ужасите и да профучим обратно към самото начало. Там нещата са от ясни по ясни.

За разлика от другите източновропейски страни у нас най-важните неща в прехода се случиха без участието и дори при съпротивата на демократичното движение СДС. Ако приемем използваното в транзитологията популярно разделяне на прехода на три етапа - пробив, изграждане на новите институции и тяхната консолидация, то няма как да отречем очевидното. Вместо пробив и нежна революция, видяхме задкулисни пазарлъци, което позволи на бившата комунистическа партия единствено в България да оцелее и да се трансформира. Вместо нова България видяхме фалшифицирани избори, червено мнозинство и силово наложена конституция, гарантирала подотчетността на обществото на държавата, а не обратното.

Скелетите в гардероба

Разбира се, след 22 години тези истини са вече банални. Но ако продължим ретроспекцията и отворим гардероба на дясното, непременино ще видим скелетите.

Също толкова банални бяха тези истини и през далечната 1991 г., когато СДС на вълната на бунта на 39-те, спечели "с малко, но завинаги". Ентусиазмът от тази фраза отвя от публичното пространство казаното преди това от депутата мниистър Иван Костов - че конституцията на прехода е наложена, за да увековечи властта на комунистите. А той самият пое финансите в новия кабинет.

От днешна гледна точка изглежда малко странно по сетнешното поведение на СДС, а именно загърбването на проблема с наложената конституция и събитията от лятото на 1991-ва. Но както и да е, можем да го наречем приемане на реалностите такава, каквито са. Приех ги и аз, но със закъснение от някой и друг месец. По-точно след един анализ на конституцията в тогавашния официоз "Демокрация". Два дни след публикуването му на същата страница и на същото място излезе статия не от кого да е, а от премиера и председател на СДС Филип Димитров. В нея се казваше, че конституцията е такава, каквато е, ние сме длъжни да се движим в нейните рамки и, разбира се, да я спазваме.

Както и да е. Винаги съм смятал, че Филип Димитров постъпи правилно, като поиска вот на доверие. По-добре демократично правителство, слязло от сцената с достойнство, отколкото такова, пометено от стачки.

Но заедно с това през годините неизменно съм се питал кой дявол внуши в главата на тогавашните лидери на СДС, че при наличието на солидно червено мнозинство в парламента, институции, скроени от него и неразградено ДС демократичното правителство има какъвто и да шанс?

Другият скелет в гардероба е управлението на ОДС, дощло на власт с голямо мнозинство след падането на Виденов и събитията през зимата на 1997 година.

Ако човек отвори известната по онова време "България 2001" ще види, че изначалният въпрос на прехода, въпросът за властта, т. е. политическата реформа отново не е на дневен ред. Макар и с мнозинство в парламента, което едва ли някой ден ще видим пак, десницата отново отказа да разбере, че най-важното условие за нейното (а и не само за нейното) съществуване е правовата държава. Тук не става дума за примера с Филчев, а най-вече за същината на властта, за онова, за което хората в зората на демокрацията пълнеха площадите.

И логично удобството по онова време да бъдеш Командир днес е запазена марка за Генерала, сдобил се на свой ред с мнозинство в парламента.

Цената

Липсата на равносметка и визия за бъдещето имат своя цена. И тя е бягството от действителността. Бягство, което води до тежка форма на шизофрения, при която, от една страна, изричаш знаковото "фасадна демокрация", а, от друга, пледираш за добро управление. И, разбира се, подкрепено от неизбежната танцова стъпка в нашенското си политическо тресавище. Раздвоение, намерило своя завършен вид в личността на един от старите лидери в десницата, обявил през 2004-та успешния край на прехода, за да го определи само преди броени дни за "посткомунистически".

Тъкмо това раздвоение и отказът от равносметка на отиващата си десница я изправя пред нерешимата дилема: как, от една страна, да бъде преподреден демократичният ни дом, а, от друга, да бъде подложен на основен ремонт, така че вече да не е само една фасада. Първото е призвано да я държи на повърхността като десница, да я отграничава като ценности и идеи, второто, обратното - я изтръгва от идеологията и я праща в полето на гражданското.

Първото изисква ясна идентификация в управлението, второто я отрича - дотолкова, доколкото идеята за разделение на властите няма как да бъде обозначена партийно. Едното поставя ултимативно необходимостта от влизане в регламента и придвижване в определения порядък към поредните избори, другото обезсмисля тези действия. И поставя поредната дилема - сътрудничество в името на големите промени или пък конфонтация до спечелване на необходимото надмощие за реализацията им.

Иначе казано, що за десница може да бъде тази, която, вместо да охранява уставения ред, издига в платформата си същностни искания за разделение на властите и съдебна реформа? И възможна ли е изобщо десница, която, от една страна, бие в най-същностната точка на политическата система, а, от друга, се старае да остане отграничена, автентична и способна да води нормален политически живот. В същата тази система.

Антиполитика

Разбира се, въпросът не е само за дясното. Имаме предостатъчно основание да се съмняваме и в автентичността на лявото. И даже в автентичността на всичко що е партия. Искреното отвращение на обществото от политическите партии не е отвращение от институцията. То е онова състояние, която Дьорд Конрад нарича антиполитика. Това не е аполитичност, а състояние, в което обществото е с изострени сетива и търси първоначалното си състояние, в което моралът предхожда, какъвто и да е политически ред..

В това общество обикновено партиите закърняват и започват тежненията към гражданското начало. А с него идват и протопартиите. Но като всичко друго у нас и това състояние на обществото може да бъде експлоатирано. На два пъти идеята бе експлоатирана от неясната формация на Симеон Кобургготски, а експериментът продължава сега със също толкова неясната ГЕРБ, родила се като гражданско движение.

Чака се третата. Тази, чиято идея ще бъде отвъд доброто управление и ще плати цената с краткото си съществуване. В този случай дълголетието е противопоказно. Справка: "Раковски" 134.

Пламен ДАРАКЧИЕВ

Политиката на ГЕРБ е да се поддържа бюджет на застоя и затова опитите на парламентарната левица за постигане на балансиран и социален национален бюджет срещат мощната съпротива на управляващите, заявиха в Пловдив депутатите от "Коалиция за България" Петър Мутафчиев и Захари Георгиев.

Двамата разкритикуваха остро маниера на мнозинството в Народното събрание да свива разходната част и да разчита на бюджетния резерв, който според тях е достигнал санитарния минимум.

"Тази година предложихме завишение на приходната част с 1 милиард лева чрез нарастване на постъпленията от ДДС, акцизи и корпоративен данък. Увеличаването на бюджетния дефицит с 2% е друг източник за финансиране на разходи, който не застрашава макроикономическата и финансовата стабилност на държавата", заяви Петър Мутафчиев.

От БСП настояват да отпадне искането на финансовия министър Симеон Дянков за увеличаване на студентските такси.

Партията на европейските социалисти трябва да настоява за правила за финансова лява политика.

Това заяви депутатът от "Коалиция за България" Янаки Стоилов на дискусия на Обединението на левите социалисти на тема изборните резултати и бъдещето на БСП. По думите му социалистите трябва да наложат минимален процент от БВП, който да отива за основните социални сфери - образование и здравеопазване. Червените изказаха различни становища - от това, че губят най-бедните си избиратели, през идеи за реформиране и демократизиране до нуждата от национална регионална политика.

Пактът за финансова стабилност в ЕС се прави точно срещу такива хора като президента Георги Първанов, които са популисти, искат да се вдигне дефицитът и лъжат хората, че ще настане светлото комунистическо бъдеще. Това заяви премиерът Бойко Борисов за наложеното от държавния глава вето на закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване в неделя.

Президентът не е съгласен с текстовете за увеличаване на пенсионната възраст и увеличаването на срока, върху който се определят обезщетенията за майчинство и безработица.

Борисов обаче е убеден, че пенсионната реформа, която прави правителството, е единственото правилно решение, което се прави и в цяла Европа. "Много от страните в Европа вземат тази мярка едва когато дефицитите им са толкова големи, че се наредят за финансови помощи, затова смятам, че президентът не е прав", заяви министър-председателят. Според него Първанов дори трябвало да похвали правителството, защото ако бъде започната пенсионната реформа през следващата година, тя ще даде резултат след 4-5 години, а самото правителство нямало да има изгода през следващата година. "Това ще ни струва някъде от порядъка на 30-40-50 милиона плюс една вълна от хора, които могат да решат да излязат в пенсия сега", обясни Борисов. Той очаква парламентът да отхвърли ветото, "защото иначе обричаме пенсионната система на фалит". Междувременно в Перник заместник-председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Ангел Найденов заяви, че партията му смята да сезира Конституционния съд за промените в пенсионните закони. Найденов смята, че те не са съобразени нито с продължителността на живота, нито с безработицата и няма да доведат до съкращаване на дефицити.

"Оставете ги тези хора да си говорят, това им е работата, нашата работа е да строим детски градини, училища, така че децата да се радват и да растат добри граждани", заключи Борисов темата с президентското вето. Заедно с регионалния министър Лиляна Павлова премиерът откри вчера ремонтираната детска градина "Звънче" в Ботевград. По проекта там са инвестирани 600 хил. лева.

Подредените в редици деца умилиха Борисов и той разказа за срещата си с 4-годишната дъщеря на Павлова, която тя завела на работното си място през уикенда. Детето кротувало по заръка на майка си, но накрая заявило на премиера: "Ти си шеф на мама, не на мен и мога да не слушам."

Георги АНГЕЛОВ

Надявам се всички партии в парламента - СДС, РЗС, БСП, ДПС - да се вслушат в това, което се говори в ЕС, и да подкрепят промените в конституцията за нов финансов пакт, обяви премиерът Бойко Борисов. Идеята е в основния закон да се заложи максимален бюджетен дефицит от 3% годишно.

Подкрепа за т. нар. фискален борд заявяват от СДС и от РЗС. Синият лидер Мартин Димитров припомни, че десницата предложи мерките да залегнат в закона за устройството на бюджета още през септември 2010 г., но ГЕРБ гласува против. После вицепремиерът Симеон Дянков размисли и предложи промени в същия дух. "Дебати по конкретните текстове, предложени от ГЕРБ, ще има", каза Димитров.

И РЗС са "за" борда, макар че също претендират за авторство на идеята. Независимите народни избраници традиционно подкрепят идеите на ГЕРБ.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров обяви, че не подкрепя борда. Според него с обявеното от Борисов съгласие с "недоизпипания" финансов пакт в ЕС, е "сдал суверенитет". "Тези мерки не решават кризата. Финансова дисциплина без икономическа стратегия нищо не значи", допълни Сидеров.

БСП и ДПС решават тази седмица официалната си позиция. Зам.-председателят на ПГ на левицата Ангел Найденов обаче каза, че са резервирани към фискални мерки без идеи за инвестиции и мерки за подобряване на живота на хората.

За промени в конституцията е нужно мнозинство от 2/3 от всички депутати или поне 160 гласа. Ако само БСП и "Атака" не подкрепят фискалния борд, той ще получи от 186 гласа. Но ако ДПС не даде вота си, промените ще съберат 151 гласа.

Пенсионната реформа е необходима и със същите аргументи, с която я започнахме, ще отхвърлим ветото на президента Георги Първанов. Това каза за "Труд" председателят на ПГ на управляващата партия Красимир Велчев.

Държавният глава върна повишаването на пенсионната възраст с 4 месеца от януари 2012 г., заложено от ГЕРБ с бюджета на общественото осигуряване. "Не сме изненадани от ветото - Първанов си продължава политиката на БСП", отсече Велчев. ГЕРБ и ръководството на парламента ще решат тази седмица кога прегласуването на закона ще се разгледа в пленарната зала.

КАЛОЯН СТАЙКОВ, ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

ДОКАТО през други години окончателното приемане на Закона за държавния бюджет във вида, в който е внесен от Министерскит съвет не е особена изненада, то тази година това определено не е така.

По-малко от 10 дни преди гласуването в пленарна зала финансовият министър каза в интервю, че "всичките сценарии, които ние мислихме, че (…) могат да се случат, вече са се случили и сигурно предстоят по-лоши сценарии за Европа".

Това буди въпроса защо нямаше промени в бюджета?

Фискалната рамка и в момента вдъхва доверие, тъй като залага по-нисък дефицит през 2012 г. в сравнение с 2011 г., но има възможност за подобрение. В сегашния вариант на закона за бюджета се залага твърде оптимистична прогноза за реален ръст на икономиката - 2,9%, като по-вероятно е БВП да нарасне реално с близо 1%, дори е възможен по-нисък ръст.

Двигателят на икономическия растеж през последните тримесечия беше износът, но данните за третата четвърт на 2011 г. показват, че темпът му е значително по-нисък в сравнение с първата половина на годината. Четирите водещи външнотърговски партньора в ЕС за България са Италия, Германия, Румъния и Гърция. Есенната прогноза на Европейската комисия понижи очакванията си за икономически ръст през 2012 г. във всички от тях, което може да се очаква да се отрази негативно и на ръста на БВП в България по линия на по-слабо търсене към стоки и услуги за износ. Крайното потребление в страната бележи ръст на годишна база за второ поредно тримесечие, но е твърде рано това да се нарече устойчива тенденция.

Инвестициите продължават да се свиват, макар и с по-ниски темпове.

От Министерството на финансите неведнъж са казвали, че в бюджета има буфери, но това също е пресилено. На първо място се изтъква, че приходите са разчетени при реален икономически ръст от 1%, но същевременно очакванията за усвояване на европейски средства са оптимистични. При тях се залага увеличение от 78% в сравнение с 2011 г., което е 1,67 млрд. лв. Това е потенциална слабост, в случай че планът не се изпълни.

Същевременно няма достатъчно яснота какво става с разходите по европейски средства в случай на неизпълнение на приходите. Ако разходите се запазят, това може да увеличи бюджетния дефицит, ако пък се намалят, това означава по-малко пари в икономиката.

Като друг буфер се посочва, че бюджетът е разчетен при дефицит от 1,3% от очаквания БВП и при влошаване на икономическата обстановка той може да бъде увеличен до 2%. Това обаче не е точно, защото неизпълнение на бюджетната цел ще има сериозни негативни последици - по-слабо вътрешно търсене и по-малко преки чуждестранни инвестиции. Такова вече имаше през 2010 г., когато първоначалната цел за нисък дефицит претърпя сериозна ревизия в средата на годината.

Това, от което бюджетът има нужда в условия на сериозна несигурност на международните пазари, е

предпазливост Например може да бъде върнато 90-процентното правило, което беше в сила по време на висок икономически растеж, но липсва в условията на значителна несигурност. Според това правило на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити - министерства, Народно събрания, Министерски съвет, ДАНС и Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", се отпускат 90% от планираните за годината средства. В средата на годината се правят оценки на икономическата ситуация и изпълнението на приходите в бюджета. И ако това не би застрашило бюджетната цел, през последното тримесечие на годината се отпускат и останалите 10%. Същевременно при влошаване на икономическата ситуация тези разходи ще бъдат спестени и ще помогнат за изпълнение на бюджетната цел.

Още по-добра идея би била балансирането на консолидираното бюджетно салдо вместо залагане на дефицит.

Това ясно ще разграничи водената фискална политика в България от тази в проблемните страни в региона - Гърция, Македония, Сърбия и Румъния получават финансова помощ от МВФ.

Фискалната политика и сега вдъхва доверие заради липсата на финансови трудности и намаляващия дефицит. Ако се заложи балансиран бюджет, това би изпратило още по-силен положителен сигнал, който може да има положителен ефект както върху вътрешното търсене, така и върху начина, по който международните предприемачи разглеждат България.

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика предлага алтернативен бюджет с ниски данъци и без дефицит. Понижението на някои налози и премахването на други такива ще подобри гъвкавостта на частния сектор, особено важна в несигурни времена, и ще му позволи да се развива по-добре. Понижаването на неефективни разходи ще позволи по-ефективната употреба на ресурсите и ще вдъхне допълнителна увереност и на потребителите, и на местните и международните инвеститори.

Предложенията включват:

- Премахване на данъци върху дивиденти, застрахователни премии, наследства.

- Отмяна на данъчни преференции - за земеделски производители,

- Ниска ставка на ДДС за туризма, млади семейства с ипотечен кредит, ваучери за храна.

- Понижаване на данък върху ЕТ от 15% на 10%.

- Засилване на личните осигурителни сметки - здравни и пенсионни, чрез пренасочване на 2% от вноската към частни фондове.

В бъдеще все по-голяма част от плащаните осигуровки трябва да се насочват към частните фондове, което ще стимулира деклариране на реалните доходи.

В ситуация на висока несигурност относно случващото се на международните пазари спечелването на доверие ще изиграе важна роля в икономическото развитие на отделните страни.

България печели позиции по няколко направления:

- Заедно с Турция остава единствената страна в региона, която няма финансово споразумение с МВФ.

- Фискалната позиция се подобрява с всяка изминала година.

- Реалната икономика и финансовата система демонстрираха адаптивност към променящата се икономическа среда и не бяха в тежест на бюджета.

Въпреки това управляващите могат да извлекат още по-големи ползи или да ограничат негативите от влошаване на ситуацията в еврозоната, ако направят по-решителни стъпки по отношение на фискалната си политика. По този начин България ще се открои не само на фона на региона, но и на целия ЕС.

Балансирането на консолидирания бюджет и залагането на повече буфери ще даде отговор на притесненията, които произлизат от несигурността в еврозоната. И този отговор ще бъде "подготвени сме за евентуални негативни външни шокове".

Еврото е достатъчно стабилна валута. Няма основания да мислим, че има близка перспектива, в която то да изчезне. Затова и бих посъветвал българския финансов министър г-н Дянков да участва по-често в съвета на финансовите министри от държавите членки на Европейския съюз (ЕС) - Екофин, да се среща по-често със свои колеги и тогава сигурно ще разбере това. Г-н Дянков не е анализатор, не е банкер, той е финансов министър, един от 27-те, който има място на заседанията на Екофин. И това, което казва за бъдещето на европейската валута, са недопустими думи, безотговорна позиция, а освен това не е и вярно.

В краткосрочен план се очаква да има натиск върху еврото и неговата стойност спрямо други валути може да намалее. Това е въпрос на пазар и не бих посъветвал никого да инвестира въз основа на тези мои разсъждения, трябва доста по-сложен анализ. Това обаче ще помогне на европейския износ. Еврото и еврозоната ще се запазят, в най-лошия вариант, ако не се вземат адекватните мерки, може да се предвиди излизането на някои страни от еврозоната.

Особено актуален е въпросът какво трябва да направи българската държава, за да се съобрази с възможните развития в еврозоната.

Българският лев по силата на валутния борд е вързан към еврото. Обезценката дори и с няколко процента ще има отражение върху външната ни търговия. Всички стоки, които внася България извън еврото, ще поскъпнат, на първо място горивата. От друга страна, износът към страни извън еврозоната ще стане по-лесен, ще бъдем по-конкурентоспособни, ще продаваме на по-ниски цени. На мястото на правителството бих погледнал на първо място външнотърговския баланс - какво внасяме и какво изнасяме извън еврото. Внасяме горива, изнасяме предимно зърно. Голяма част от него също се изнася в долари. Но заради сушата надали ни чака добра реколта. Ние имаме интерес като цяло да засилим износа си извън еврото.

Второто нещо, което трябва да се направи, е свързано с резервите. Зад стабилността на българския лев стои валутният резерв. Централната банка би трябвало да прави така, че валутният резерв, който е композиран в различни валути, да не се обезцени.

Освен това ние трябва да участваме много активно в решенията на ЕС, където да защитаваме ясно определен и обсъден български интерес.

Какво стана например на последния Европейски съвет? Не се започна процедура за промяна на Лисабонския договор и по-добре, защото това е дълго и пълно с политически рискове упражнение. Вместо да се намери сега успокоение за инвеститорите и да се гарантира стабилност на еврозоната, страните се договориха за мерки подобна нестабилност да не се допуска в бъдеще, като се подпише един договор, който не е много по-различен от приетото наскоро европейско законодателство. Отсега може да се предвиди, че подобна обвързаност на националните конституции с конкретни стойности на бюджета няма да проработи. Вероятно се цели да се позалъже общественото мнение в някои страни донори.

Това по-скоро показва липса на европейски лидери. Ако търсим повече сближаване на фискалните политики в ЕС, което е безспорно необходимо, пътят за това е друг и минава през увеличаване на европейския бюджет и съответно на отговорностите на ЕС. Освен това Германия блокира идеята за европейски облигации, въпреки че Европейската комисия предложи три варианта, сред които има напълно приемливи. Верният път напред има два хоризонта.

Дългосрочният е свързан с укрепване на европейския бюджет и ролята на Европейския парламент. Краткосрочният предполага комплекс от мерки, в които наред с издаването на европейски облигации и активна роля на ЕЦБ трябва да се даде възможност за работа на МВФ. МВФ трябва да сключва споразумения със страните, които имат проблеми. Решението на кризата минава не през свиване и създаване на нови малки структури в ЕС, а през отваряне - включване на всички, които имат свободни средства и интерес от стабилността на еврото, като САЩ, Япония, Китай и т. н. МВФ е най-добрата платформа за това. Тези решения обаче все още не се виждат.

Аз за съжаление не мога да видя цялостна българска позиция. Както един път се похвали премиерът, ние подкрепяме всичко, което предлага Германия. Вероятно, за да изтъргува някакво благоволение по отношение на Шенген. Само че българският интерес понякога е различен от германския. Икономиката ни също е различна.

Преди този съвет правителството трябваше да излезе с различни варианти и да каже - ние подкрепяме това, не подкрепяме друго. Интересува ме премиерът да каже например защо сме съгласни с автоматичното налагане на наказания на тези, които нарушават бюджетния дефицит, след като неговото правителство го правеше.

Ние не знаем България каква позиция има към формирането на втори кръг в рамките на ЕС. От друга страна, защо не подкрепяме укрепването на европейския бюджет чрез увеличаването на неговите собствени приходи от ДДС и данък върху финансовите операции от този бюджет, след като сме нетен получател на милиарди, а тези промени няма да се отразят на българските данъкоплатци. България трябва да участва в промените с активна позиция. Вероятно по тези проблеми има различни мнения, но този дебат трябва да се случи в България.

Колкото до мрачните прогнози за разпадане на Европейския съюз - те ще си останат само мрачни прогнози. ЕС не може да се разпадне, защото това не е в интерес на никого - нито вътре, нито извън съюза. От ЕС печелят всички - и новите, и старите страни членки.

Ивайло КАЛФИН, депутат от БСП в Европейския парламент, един от двамата докладчици в четиричленната група, която готви разчетите на Европейския съюз за следващия планов период - 2014 - 2020 г.

Съветниците от правната комисия поискаха корекции в проектопредложението, което трябва да регламентира освобождаването на необитаемите имоти от такса "Смет". Местните депутати възнамеряват да гласуват новите текстове през януари. Това означава, че корекциите по допълнението към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите трябва да бъдат готови за първата сесия на ОбС догодина. С други думи, за около месец кметската администрация ще трябва да предложи редактирана версия на регламента за освобождаване от налога за битови отпадъци, съобразно забележките на съветниците.
С настоящия вид на проектопредложението рискуваме да създадем мъртва норма, която няма как да се прилага на практика, отчете Тодор Балабанов от ГЕРБ. Процедурата изисква гражданите да се сдобият със служебни бележки, чрез които да докажат, че в имота им не се ползват ток, вода и парно, както и че няма наематели. Нито E.ON, нито ВиК, а камо ли домоуправителите имат задълженията да издават подобни бележки. Законът за управление на етажната собственост не вменява на домоуправителите ангажимента да удостоверяват кога и как се ползва имота. Същевременно не всички етажни собствености са регистрарини, коментира Балабанов. Той припомни на колегите си, че прекъсването на електрозахранването би лишило собствениците на съответния имот от възможността да поставят аларма например. Николай Недков от "Синята коалиция" на свой ред изтъкна, че когато става въпрос не за апартаменти, а за хотели, би могло да има и специфични изисквания за работата на хладилниците и климатиците. Ако пък се спре водата, водомерът може да замръзне и да се пръсне, допълни още синият съветник. Той се съгласи с предложението на Юлияна Боева, която оглавява правната комисия, да се предвидят по-восоки санкции за нарушителите. Ще трябва да се коригира и срокът, в рамките на който гражданите, които искат да се освободят от такса "Смет", ще могат да подават необходимите документи. В момента се предвижда това да става до края на януари 2012 г., когато всъщност ще приемем новите текстове, отчете съветничката от ГЕРБ.

Собственици на малки бензиностации излизат на протестен митинг в Стара Загора срещу изискването да поставят нивомери на резервоарите с гориво. Според предприемачите изискването до 31 март всички бензиностации да имат подобно устройство ще доведе до фалит на около две хиляди малки обекти в страната. Инсталирането на оборудването ще струва между 15 и 20 хиляди лева.

Търговците са учредили свое сдружение, което предстои до бъде регистрирано до дни. Собствениците на бензиностанции ще изпратят протестно писмо до бюджетната комисия в Народното събрание за изискването сами да плащат за монтирането на уредите. Според членовете на сдружението устройствата са излишни, защото търговията на горива и без друго е под непрекъснат контрол от НАП, осъществяван чрез безжичната връзка и отчета на продажбите.

26,5 млн. лв. е общият размер на заемите, които Общинска банка е отпуснала на фирми, близки до бизнесмена Христо Ковачки във времето, когато финансовата институция се управляваше от тях, научи "24 часа".

Според отлично информирани източници сумата е потвърдена от БНБ. Най-вероятно кредитите са получили някои от фирмите "ОЗК Застраховане", "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, "Търговска асоциация" ЕООД, "Мина Станянци 1" АД и "Атоменергоремонт" АД.

Петте компании бяха определени за свързани лица от централната банка и бяха лишени служебно от право на глас за 6 месеца в общото събрание на акционерите. Така на 11 ноември Столичната община, която макар да е мажоритарен собственик на банката, беше лишавана дълги години от право на глас в управлението й, успя да си върне контрола.

Допреди месец банката се управляваше от миноритарните акционери - петте фирми, които притежават 27% от капитала, но имаха блокираща квота при вземането на решения според стария устав.

По закон свързаните лица имат право да получат кредити в размер до 25% от капитала на банката. Той е малко над 76 млн. лв. Според първоначалните данни на новото ръководство на кредитната институция заемите обаче са за около 36% от капитала, което прави 26,5 млн. лв.

Към момента всички кредити се обслужвали редовно. Кои фирми са получили заемите и при какви условия, ще стане ясно до средата на януари, когато трябва да приключи извънредната проверка. (24часа)

- Г-н Ненов, ясно ли е вече кой ще прави финансовата ревизия на Общинска банка и колко ще струва?

- Да, знаете, че решението за проверката е на принципала на Общинска банка - Столичния общински съвет, който възложи на надзорния съвет да конкретизира параметрите на ревизията. От три международни одиторски фирми, които подадоха оферти, избрахме "Ърнст енд Янг". Цената е разумна и адекватна. Няма нищо общо със стряскащата сума, която се коментираше в някои медии. Тези услуги не са безплатни, но твърдя, че тя е добра и удовлетворява и двете страни. Не е редно да цитирам точната сума.

- А какво точно ще се проверява и кога очаквате резултатите?

- Проверката най-общо ще включва детайлен анализ на големите експозиции, заемите на свързани лица, ще се прегледат провизионната и лихвената политика на банката, балансовите ангажименти, както и оперативните разходи. Очакваме резултатите от одита да са готови до средата на януари.

Това, което ни направи впечатление, са завишените оперативни разходи, затова одиторът ще се фокусира и върху тях, както и големите кредити, особено към свързани лица. За момента това, което сме установили, е, че размерът на заемите, давани на свързани с миноритарните акционери лица, е около 36%. Имам предвид фирми, свързани с бизнесмена Христо Ковачки. В последните 1-2 г. Общинска банка е подложена на стриктен контрол от БНБ. Това е подействало дисциплиниращо и експозицията е намалена до този процент. Ние обаче искаме проверката да потвърди тези данни.

- Колко заеми са отпуснати на фирми на Ковачки и на каква стойност?

- Все още нямаме точна информация, но данните ще се изяснят от проверката, защото искаме одиторът да се фокусира върху тези големи кредити.

Свързаните фирми са посочени в доклад на БНБ и той ще бъде отправната точка на одиторите. Нямам право обаче да ви кажа сумите, които са получили, тъй като това е банкова тайна. Разбира се, ще се прегледат и други заеми, за да се види как е оперирал вътрешният контрол на банката, как са класифицирани тези големи кредити, което има значение за провизиите.

- Запознали ли сте се с условията, при които са давани заеми на тези фирми?

- Обезпечения, оценки, лихвени проценти и всички условия, при които са дадени заемите, ще бъдат обхванати от проверката.

За нас е особено важно да разберем как са оценявани тези обезпечения и какъв е характерът им, защото знаете, че в последните 3-4 г. настъпиха сериозни изменения в стойностите на активи като земя, сгради и др.

Все още не съм успял лично да разгледам документите. Новият управителен съвет встъпи в длъжност преди десетина дни. Те започнаха да се запознават с кредитния портфейл и структурата на банката, която ще бъде ревизирана и приведена в съответствие с изискванията на БНБ и добрите световни практики. Така че нямам директна представа от кредитния портфейл, твърде рано е.

- Споменахте, че са ви направили впечатление високите оперативни разходи, които има банката.

- Да, смятаме, че има резерви и тези разходи могат да се намалят. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на финансовите резултати.

Може би това се дължи на голямата клонова мрежа. Общинска банка например е несъпоставима с Българската банка за развитие, която няма клонова мрежа. Затова проверката ще направи анализ на най-големите пера в оперативните разходи и могат ли те да се намалят.

- Говори се, че чрез банката е финансирана партия ЛИДЕР. Натъкнахте ли се на подобни данни?

- Нямаме такава информация, но одиторът ще се фокусира върху анализа на разходите и ще търси подобни връзки в средствата, давани за реклама и други подобни пера. Искаме да се уверим дали тези слухове са верни, или не.

- А как обслужват кредитите си свързаните лица, има ли сред тях просрочени и такива, за които ще искате предсрочно погасяване?

- Като цяло за банката необслужваните кредити са под средното ниво засистемата според официалните данни на БНБ. Просрочените заеми, отпуснати от Общинска банка, са 7,9% при 22% за страната. Доколкото знам, преди дни по един от кредитите, отпуснати на свързани лица, е внесена съответната вноска. Нямам индикация за другите. Затова искаме проверката да стартира възможно най-бързо, за да сме наясно с всички тези въпроси.

- В какво състояние е банката? Печалбата за 2010 година е едва 1,6 млн. лв. Не е ли малка тази сума?

- Действително резултатът не е блестящ за една финансова институция, но задачата ни за 2012 г. е именно същественото му подобряване. Дали чрез намаляване на разходите, или чрез увеличаване на лихвените и нелихвените приходи, но сме поели ангажимент пред Столичната община да подобрим значително финансовото състояние на банката. Разбира се, действаме в условия на криза и това ще зависи от пазара, развитието на работата с корпоративни клиенти, доразвиване на дребното банкиране, което също ще подобри резултатите.

- Банката е създадена с парите от данъците на софиянци, това значи ли, че ще предлагате евтини кредити за саниране например?

- Това ще бъде една от линиите на развитие, които ще следваме, точно финансиране на проекти за енергийна ефективност. Според нас това ще улесни и ускори санирането на сградите, а една от задачите на банката е да подпомага такива общински проекти не само в София, но и в страната. Говоря за проекти, свързани с европейско финансиране. Ще се опитаме да привлечем за наши клиенти общини, които досега не са ползвали услугите ни. Така че ще акцентираме върху привличането на корпоративни клиенти, обслужването на повече общини и дребно банкиране.

- Какви резултати очаквате за 2011 г.?

- Те ще са ясни до края на месеца.

- Изплащан ли е редовно дивидентът на Столична община в последните години?

- До 2008 г. общината е получавала редовно дивидентите си. След това заради регулаторните препоръки на БНБ е ограничено изплащането за сметка на капиталовата подкрепа на банката. Тази политика се възприе изцяло у нас от почти всички банки, така че след 2008 г. дивидентите отиват в собствения капитал. Вероятно това ще се случи и с дивидента за 2011 година.

ВИЗИТКА

Стефан Ненов е роден на 3 март 1957 г. Той е магистър по външна търговия, счетоводство и контрол и по международни икономически отношения.

От 1991 до 1992 г. е финансов директор на "Минстрой". От 1993 до 2006 г. е директор на "Прайсуотърхаус Купърс България". От 2006 г. до момента е управляващ съдружник в "Мур Стивънс България - Одит" ООД.

Правил е одити на едни от най-големите компании и банки у нас.

От края на ноември е председател на надзорния съвет на Общинска банка, след като Столичната община си върна контрола над кредитната институция.

С Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, разговаря МАРИЯНА БОЙКОВА

- Господин Московски, написахме заявление до вас с въпроси в кои банки са парите на държавните компании, чийто принципал сте. Прехвърли ли сте на тях отговорите.

- Изпратил съм писмото до ръководителите на дружествата да ви отговорят. Не съм аз човекът, който ще укрие информация. Но ви уверявам - 60 млн. лв. на БДЖ не съществуват в Корпоративна банка. Там има блокирани 2 млн. лв., които са запорирани от "Трансимпекс".

- Вие получавате ли справки къде компаниите държат парите си?

- Не. Но се следва принцип, при който от три или повече оферти се избира тази с най-добрите показатели. Нормалната логика, която трябва да се следва, е банки, които кредитират едно дружество, в тях да са му сметките. Както е при хората - теглиш кредит за жилище и банката ти казва, че трябва да си отвориш сметка при нея.

- Тогава БДЖ откъде ще вземе 15 млн. лв. за вноската за мотрисите "Сименс" до края на годината?

- БДЖ няма тези пари. Запознал съм вицепремиера Симеон Дянков и премиера с темата. Има нотификация на 140 млн. лв. (с тях държавата може да кредитира БДЖ, докато дойде заемът от Световната банка - б. р.). Можем да се възползваме частично от нея и държавата да даде тези пари.

- Няма ги и по сметките в Общинска банка?

- Там преди повече от два месеца търсих едни 10 млн. лв., пак се оказа, че няма такива пари.

Периодично се пуска, че някъде има някакви големи пари на БДЖ, но аз не знам в коя банка. (След това министърът звъни и след 20 минути му докладват.) Най-големият паричен обем, който се върти през БДЖ, е държавната субсидия. Тя е в нормална сметка в Пощенска банка. Събират се няколко дни, в които по сметките на БДЖ изглежда, че има много пари, но те моментално заминават за заплати и се приключва.

- Стачката в железницата като че омръзва на хората.

- За мен това, което правят синдикатите, е безобразие. Върнахме се на колективния трудов договор от 2009 г., там по 44 точки имаме различия. По 20 се споразумяха, но на следващия ден синдикатите отиват и казват - не приемаме нищо от това. Продължавам да твърдя, че не е работа на синдикатите да влияят на управлението на дружеството. Сега за всяка една структурна реформа трябва да ги питаме, да ги чакаме да се съгласят.

- Само че за хората е важно да пътуват бързо и безопасно с влак.

- От Световната банка са извадили справка, изчислено е, че железницата се дотира от всеки гражданин с 55 лв. годишно. Ами на хората вече им писна, нито получават услугата, нито имат гаранция, нито сигурност.

БДЖ, както ги бутат синдикатите, няма да получат пари.

Казаха го и колегите от Брюксел - на тази компания няма да дадем пари, ако не я оздравите и я направите стабилна. В цяла Европа тя е жп компанията в най-лошо положение, с най-ниска производителност на труда. Но синдикатите искат да си я държат такава.

- Какво значи да си я държат такава?

- Ами стачката може да продължи до момента, в който държавата дава субсидията. Ако държавата реши да си прави нова компания, ще я дава на другата.

- Създаването на новата компания показва ли се на хоризонта?

- Питаха ме защо съм ходил при финансовия министър, когато трябваше да каня синдикатите. Разговаряхме с Дянков точно по тази тема - за създаване на нов оператор. Ако не платим на германците, те ще запорират мотрисите. Не че ще ги приберат веднага, през януари има среща на Ангела Меркел с премиера, ще мислят какво да се прави. Но ще се обадят и облигационерите, там има заложени други влакове. Може и те да спрат и няма да има какво да се движи. Щом синдикатите искат да е така, така да е.

-Другата алтернатива каква е?

- Спира стачката, прилагаме си мерките, които са разписани и които водят до конкретни резултати. Догодина се опитваме компанията поне да не е на оперативна загуба или тя да е много малка.

- Вече са съкратени влакове, хора, цените на билетите се увеличиха, тръгна процедурата за приватизация на товарните превози. Всъщност единственият конфликтен момент е колективният трудов договор, защо?

- Не сме против колективният договор да съществува, но с параметри, които са взаимноизгодни.

Не мога за всяко едно нещо да искам разрешение от синдикатите

Ако не управляваме както трябва, ще бъдем сменени. Каква отговорност носят синдикатите, пред кого я носят?

- Пред своите хора, които биват съкращавани, изпращани при безработните.

- Не искам да съкратя нито един човек, но с тази мярка ще икономисаме 25 млн. лв. Да кажат синдикатите откъде да взема тези пари и няма да съкратя нито един човек.

- В НКЖИ влезе полиция, правиха се обиски, какво се случва?

- Прави се проверка, има сигнал за фирма, която е работела по ремонтни дейности и е ощетила държавата.

- Но е иззета документация и за конкурса за жп линията Димитровград-Харманли. Защо и по този европроект?

- И мен ме учудва. Аз съм се разпоредил да бъде осигурен пълен достъп до всякакви документи, необходими за тази проверка. Ако се окаже, че има лица в дружеството, които са замесени в нередности, ще проявя нулева толерантност.

- Какви са добрите новини в министерството на транспорта преди Коледа?

- Хубавото в сектор "Транспорт" е, че оперативната програма върви с добри темпове, проектите се изпълняват. Осигуряват се средства за метрото до летището, ресурс за ремонт на Централна гара. Догодина ще е силна за концесионирането. Оперативната програма "Транспорт" върви, смятам, че ще бъде с много голямо усвояване на средства.

Болезнена тема за мен са пощите 2014 г. е крайният срок за либерализиране на този пазар. Предните правителство и парламент са взели решение това да се направи през 2010 г. Вкарали са частни оператори на пазара, без да са реформирани държавните пощи. За мен това е направено умишлено. Резултатът е, че пощите тази година ще излязат на 10-12 млн. загуба.

- И какво следва?

- Ще започнем да ги стабилизираме. Те трябва да станат конкурентоспособни, да отговорят на натиска на частните оператори. Това означава да намалят разходите, задължително ще се мине и през съкращения.

- А какво ще направите за нелоялната конкуренция? Сам казахте, че цената на "Български пощи" е публична и е на сайта на Комисията за регулиране на съобщенията, така те нямат шанс да спечелят търг.

- Почти на финала е промяна в наредба, тя ще им позволи да договарят и под официалните цени, които им е обявила комисията. Цената им ще бъде разходоориентирана.

- Нали трябва да получават субсидия, защото са задължени да носят писмото до най-затънтено място.

- Сега се разработва методология, която да докаже нетните разходи и с която да искат нотификация за държавна помощ. За да бъде пощата конкурентна, трябва да има аргументи да защити искането за държавна помощ, а на останалия пазар трябва да се играе коректно.

ВИЗИТКА

Роден на 19 юли 1972 г. в Плевен

Завършил е Стопанската академия в Свищов и УНСС

От 1999 до 2003 г. е търговски директор на "Сата" ООД, шеф на борда на "Монтана" АД, търговски директор на Балтекс комерс"

След пребиваването си на мениджърски длъжности в български фирми от 2003 до юли 2009 г. е управител на официалното представителство в България на STOLL - Германия

От юли 2009 г. е зам.-министър на транспорта

През май 2011 г. смени Александър Цветков на министерското кресло

С Пламен Бобоков, председател на УС на "Приста ойл груп", разговаря Цветелина КАТАНСКА:

-Г-н Бобоков, според прогнозите на световните икономисти Европа не я очаква нищо добро през 2012 г. Какви са вашите очаквания?

- Категорично смятам, че 2012 г. ще бъде най-тежка от последните кризисни години. Затова съм убеден, че компаниите, чийто бизнес е обвързан изцяло със Западна Европа, ще усетят сериозни проблеми. Но независимо от лошите сигнали, идващи от Гърция, Италия и Унгария, вярвам, че обединена Европа ще се справи с кризата.

- Заради свиването на западните пазари ли "Приста ойл" се насочва към развитие на бизнеса си на изток? Наскоро бе одобрена инвестицията на компанията в Узбекистан.

- Идеята ни е да диверсифицираме риска и да излезем на пазари, на които световната икономическа криза не се усеща толкова силно. На първо място такъв регион е Близкият изток - държавите износителки на петрол и на петролни деривати. Кризата се чувства по-слабо и при по-затворените икономики, каквито са средноазиатските.

- Започна ли да се възстановява пазарът на моторни масла след кризата?

- Не мисля, че в абсолютни цифри има увеличение на пазара, той за съжаление остава свит. През последните два месеца забелязваме възстановяване на заявките. Но според мен тук не става дума за растеж. По-скоро е следствие от фалита на много компании, които се занимаваха с този бизнес, или от драстично намаление на обемите при другите играчи.

- Кои са най-силните ви пазари?

- Зависи в какво отношение - по обем продадени продукти или по печалба. Все още най-печелившият ни пазар е българският. В предните позиции - особено със своите размери, е турският пазар, следван от румънския. Освен това като едни от водещите ни пазари бих посочил Унгария и Украйна. Експортният ни бизнес през тази година има най-голям дял, защото търсим варианти за компенсиране на намалелите ни продажби в Източна Европа.

- На какъв етап са преговорите, които започнахте в края на 2010 г. с Европейската банка за възстановяване и развитие - за отпускане на заем от 50,5 млн. евро?

- Продължаваме с преговорите. Оттогава насам много от условията и средата се промениха. Оптимист съм и смятам, че ще приключим успешно.

- Една от последните ви инвестиции е навлизането чрез смесено дружество на пазара в Узбекистан. Защо избрахте именно тази държава за развитието на нова производствена дейност?

- Узбекистан е най-голямата държава в Централна Азия - има огромен потенциал с 30-милионния си пазар, не само за "Приста ойл", но и за всяка една българска компания. Разбира се, страната има и своите недостатъци, но аз предпочитам да говоря за предимствата, защото именно те ни накараха да я изберем.

Узбекистан е един от големите производители на газ. В по-голямата си част населението е младо, държавата е богата на полезни ресурси и има предвидима бизнес среда, което за нас е голямо предимство. Има сериозно отношение към инвеститорите и добре развито селско стопанство, както и уникални климатични дадености.

- Какво включва цялостната ви инвестиционна програма през следващата година?

- В преговори сме за покупка на компании на партньори от региона, тъй като е подходящо време за консолидиране на бизнеса ни, за да си осигурим по-голям достъп до други пазари. Предстои ни голяма инвестиция в маркетингов проект за препозициониране на продуктите ни в топ сегмента. Когато се работи със скъп ресурс, е трудно да поддържаш продукти в ниския ценови сегмент. Работим и върху нов бизнес проект, който планираме да обявим в началото на следващата година. Той няма да е нов за групата като цяло, но ще е нов за "Приста ойл". 2011 г. мина под знака на преструктурирането - в Турция, България и Румъния, а в края на 2011 година ще приключим този процес и в Унгария.

- В какво се състои преструктурирането на компанията?

- В съкращаване на служители, в назначаване на нови специалисти. Закриваме определени производства, за които виждаме, че е безсмислено да се развиват. Разработваме нови продукти и разкриваме нови пазарни ниши, в които има потенциал.

- Как бихте оценили средата за правене на бизнес в България?

- От една страна, има с какво да се похвалим: макроикономическа стабилност, добра фискална политика, балансиран бюджет. От друга страна, малък пазар, свито потребление, ниски доходи, финансова и икономическа криза. Тежко е, но трябва да се оцелява. Повече оптимизъм, повече труд и вяра в успеха.

След Румъния и Македония, и България предприе мерки, за да спре заболяването, което отнема живота на 365 жени у нас всяка година.
Два милиона лева за профилактика на рака на маточната шийка ще получи НЗОК от Министерство на здравеопазването през 2012 г., обяви д-р Ангел Кунчев на четвъртата национална среща по проекта "Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика", която се проведе на 8 и 9 декември 2011 г. в София.
Решението е взето с приемането на бюджета на НЗОК за 2012 г. и е първата сериозна държавна стъпка за профилактика на това заболяване, от което всеки ден у нас умира по една жена, а годишно се разболяват около 1200. Очаква се ваксината срещу рака на маточната шийка да бъде финансирана на 50% от НЗОК и от нея дa могат да се възползват момичетата на 12-годишна възраст. Справката, която са направили от Българската асоциация за закрила на пациентите е, че ако у нас годишно се раждат около 70 000 деца и 35 000 от тях са момичета, държавата ще трябва да подсигури ваксината за около 12 000 момичета. Проучванията показват, че около 30% от родителите биха ваксинирали децата си.

С това решение България става 23-та страна от ЕС, която полага усилия за превенцията на рака на маточната шийка.
Същевременно, след извънредната имунизационна кампания против морбили, паротит и рубеола България остава стабилна за следващите 5, 6 години по отношение на тези заболявания, имайки предвид нелеката ситуация в редица държави от ЕС.
През 2011 г. извънредно са имунизирани и около 40 000 деца срещу полиомиелит, като 35 000 от тях са с ромски произход. Добрият успех на тази имунизационна кампания и високият брой ваксинации се дължи на сътрудничеството на участниците в проекта "Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика".
Практиката на използване на здравни медиатори, които да осъществяват връзката с труднодостъпните етнически общности, дава много добри резултати. За съжаление, броят им в цялата страна е недостатъчен . Засега те са 100, разпределени в 55 от 264 общини.

Затова ежегодно ще бъдат обучавани нови попълнения здравни медиатори във Факултета по обществено здраве към Медицински университет – София. Обучението се реализира с подкрепата на фармацевтична компания ГлаксоСмитКлайн, която е партньор в проекта "Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика" от самото му начало.

Четирима от всеки 5 пациенти на Университетската болница по ендокринология в София "Акад. Иван Пенчев" избират кой доктор да ги лекува или оперира. Рекордът беше огласен след проверка на министерството в болниците в цялата страна.

Да, наистина повечето ни пациенти правят избор, но ние само ги приканваме, не ги задължаваме и не упражняваме никаква принуда, каза пред "24 часа" изпълнителният директор на болницата проф. д-р Сабина Захариева. Тя се въздържа от подробен коментар вчера заради предстояща среща с министър Стефан Константинов, но направи предположение, че пациентите им масово избират по две причини. Първо, защото "болницата е референтен център за страната" и в нея са концентрирани специалисти и иновации. Второ, заради "ниската цена - за лекар 50 лв., за хирургичен екип - около 400 лева".

Като цяло малка част от пациентите правят избор, твърди здравното министерство. До 1.XII. били 1,5% от 1, 6 млн., преминали през всички 310 болници в страната. В числа - малко над 17 000 души са платили за екип, а 7000 - за медик. Най-много - 13 000, са в столицата. В 240 лечебни заведения в страната нито един пациентне го е направил.

От избора най-често са се възползвали бременни - при 13% от ражданията. В някои столични болници са 30% от родилките. По-масов избор на екип има и при за онкологични, гинекологични и урологични операции, сърдечносъдови, очни и ортопедични терапии.

Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията

На последното заседание на Министерския съвет отново бе повдигнат въпросът за повишаване на контрола върху здравноосигурително задължените, за да се подобри събираемостта и да се ограничат дълговете на болниците в страната.

По последни изчисления на здравната каса в годините на кризата здравно неосигурените българи са се увеличили с 200 хил. и са преминали 2 млн. души - повече от един на всеки четирима от населението.

Всъщност този дебат е характерен за края на бюджетната година, когато болниците традиционно "откриват" големи допълнителни задължения с надеждата те да бъдат покрити от държавния бюджет.

И докато в годините на бърз растеж до 2008 г. струпването на огромни бюджетни излишъци в края на годината позволяваше на болничните управи лесно да се преборят с правителствената съпротива за отпускане на допълнителни средства, сега те трябва да търсят алтернативни решения. Факт, който вероятно пряко ще се отрази на качеството на услугата и на изискваните допълнителни плащания от джоба на пациентите.

Проблемът тази година се поставя и в среда на увеличаващ се медиен интерес и обществена чувствителност към лекарските грешки, които отпушиха недоволството и на потребителите на здравни услуги.

На този фон стои въпросът какво може да се постигне с повишен контрол? И дали това е най-ефективният инструмент за по-висока събираемост и в крайна сметка по-добро здравеопазване.

Управлението на здравеопазването е изключително сложно. Дебатите за непрекъснато увеличаващите се цени на здравните услуги и все по-големите дялове на здравеопазването в държавните бюджети на страните се водят на всички континенти и в страни с най-различни равнища на развитие.

В България състоянието на здравеопазването е едно от най-лошите в Европа. През 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията публикува доклад, който описа "синдрома на придобитата институционална недостатъчност" и множеството корупционни практики в системата. Според системата за мониторинг на корупцията при приемането на България в ЕС над 64% от населението смятат, че повечето или почти всички лекари са корумпирани, а от всеки трети, който се е срещал с лекар, е поискан подкуп, което превърна професията в първенец в тази негативна класация, изпреварвайки дори митничарите и полицейските служители.

Въпреки временния спад в равнището на корупция през 2009 г. едва ли може да се очаква, че ситуацията в сектора се е променила съществено по време на кризата. Непрекъснатото нарастване на неплащането на здравни осигуровки е само един от показателите за това. Всички български правителства през последните 10 г. залагат на повишаването на административния контрол за лекуване на тази сложна институционална недостатъчност, без да си дават сметка за много по-сложните взаимозависимости в системата. Центърът за изследване на демокрацията например предложи цялостна система от индикатори за оценка и управление на корупционния риск, а на европейско равнище има множество инициативи за идентифициране и противодействие на корупцията и измамите в здравеопазването.

Индексът на скритата икономическа дейност на населението за 2011 г. на Центъра за изследване на демокрацията сочи, че укриването на здравни осигуровки е на сходни равнища и дори малко по-високо от укриването на социални осигуровки. През 2011 г. здравеопазването е сред топ 7 на секторите по дял на скритата икономика според годишните изследвания на бизнеса, като изпреварва една от традиционно най-криминално- сивите бизнес дейности на прехода - търговията с автомобили.

Важно е да се отбележи, че едва около 3% от заетите при основния си работодател (под 100 хил. души) не плащат никакви здравни осигуровки. Към тях трябва да прибавим и около 6%, които работят без подписан договор. Основният проблем, както и при социалните осигуровки е, че около 18% от заетите са получили пари на ръка над записаното в договорите им. На практика половината от заетите, които са извършвали допълнителна трудова дейност извън основната си работа, не са плащали здравни осигуровки върху нея.

Ако се допусне, че средно се получават по около 200 лева на ръка допълнително възнаграждение и че това е равнището на заплащане на онези, които не регистрират своите договори изобщо, то размерът на укритите здравни осигуровки би бил около 136 млн. лв. годишно. Иронично, вероятно едни от най-големите укрити доходи са именно в здравеопазването. Тази сума едва ли би осигурила дългосрочно покриване на дефицитите на болничната помощ. Сивата икономика обаче не би могла да обясни огромния брой неосигурени хора, които здравната каса отчита, което означава наличието на много по-сериозни социални и икономически проблеми като отказ от достъп до медицински услуги поради бедност или поради абсолютна неудовлетвореност от качеството им. Това говори за сериозно недофинансиране на здравните услуги от страна на държавата.

Редица изследвания показват, че сивият пазар "на частно" за доплащане за здравни услуги от джоба на населението, за които държавата не доплаща, е около 2 млрд. лева.

Все пак какво може и трябва да се направи? Първо, трябва да се има предвид, че общите разходи за здравеопазванев България са повече от два пъти по-ниски от тези в Словакия и повече от четири пъти по-ниски от тези в Чехия например. На човек от населението това прави три пъти по-ниски разходи в абсолютен размер, или 310 евро. Следователно много трудно може да се очаква качеството на услугите да достигне равнището в тези страни.

Всъщност немалка част от нерегламентираните плащания от страна на пациенти са свързани с допълване на цената до реалната пазарна. В тази ситуация евентуалното затягане на административния контрол върху пациентите може да доведе до още по-големи и по-опасни форми на корупция. Повишаването на контрола от лекарска страна би могло да доведе до изчезване на важни услуги, допълнително намаляване на достъпността на здравеопазването и засилване на натиска за емиграция на медицински специалисти.

В тези случаи административният натиск за излизане на светло трябва да бъде съпроводен с подобряване на условията на работа и с повишаване на равнището на заплащане, както и на общия бюджет за здравеопазване.

Второ, все по-голям дял от финансирането на здравеопазването в България идва от частния сектор - над 40% от разходите за здравеопазване. За сравнение - в Словакия и Чехия този дял е съответно около 30 и 20%. В тази сметка не влизат доплащанията от джоба на гражданите, с които на практика здравеопазването става повече частно, отколкото държавно финансирано. В тази връзка трябва да се търси както постепенно увеличаване на обществените разходи за здравеопазване и на тяхната ефективност, така и официализиране на нерегламентираните плащания в държавния сектор чрез разширяване на възможностите и по-добро регулиране на частната бизнес практика. Ключово в това отношение е подобряването на управлението на държавните болници и оптимизирането на техния брой и структура.

Трето, не бива да се забравя, че здравните осигуровки се възприемат в много по-голяма степен от социалните като форма на застраховка, от която се очаква определено качество на услугите. В този смисъл подобряването на ефективността на обществените поръчки в сектора е от първостепенно значение за намаляване на избягването на осигуровки.

Четвърто, трябва да се търси начин за преодоляване на основния недостатък, който поражда сивата икономика в сектора - липсата на какъвто и да било качествен контрол и възможност за търсене на права от страна на пациентите. На практика и държавата, и съсловните организации са се отказали от правото си на управжняване на качествен контрол върху сектора.

Което оставя на пациентите немного варианти за избор: да платят повече, да се откажат съвсем и да станат по-религиозни или да търсят друга здравна система.

Само 1.5% от пациентите са направили избор на екип или лекар през първите 11 месеца на годината. Това показват резултатите от проверките на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) във всички 28 области на страната, информира от Министерството на здравеопазването (МЗ).
Общо 25 хиляди души от 1.6 млн. са преминали през всички 310 болници в страната. Малко над 17 хиляди от тях са прибягнали до избор на екип, а 7 хиляди – на лекар. Най-голяма част от хората, които са се възползвали от услугата – близо 13 хиляди, са пациентите в столицата.
Сред другите области, в които има по-голямо търсене на услугата отново са университетските центрове като София, Варна, Пловдив, Стара Загора и Плевен, където се съсредоточени най-много болници, както и най-добрите и иновативни методи за диагностика и лечение.
До избор на екип там са прибягнали пациенти, както от държавни, така и от общински и частни лечебни заведения. В преобладаващата част от страната обаче пациентите не са се възползвали от услугата.
В над 240 лечебни заведения нито един пациент не е упражнил правото си да избере екип или лекар.
В същото време най-често от услугата са се възползвали бременни жени, сочат още наблюденията на МЗ. При близо 13% от ражданията пациентките са избирали лекар или екип. В някои столични болници от услугата са се възползвали 30% от бъдещите майки.
Сред другите дейности, при които се наблюдава по-чест избор на екип попадат онкологичните, гинекологични и урологични операции, сърдечносъдовите, очните и ортопедичните интервенции.
В едно-единствено лечебно заведение изборът на екип е настъпил при почти 80% от пациентите, това е Университетската болница по ендокринология в София "Акад. Иван Пенчев".
Първоначалните наблюдения на МЗ показват, че болниците не злоупотребяват с услугата избор на екип. Единици са лечебните заведения, в които тя е извършена при по-голям процент от преминалите пациенти, което буди съмнения за известни нередности.
При всички тях ще се извърши допълнителна проверка и при установени нарушения ще се наложат съответните санкции.

iNews припомня, че с промяна в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, през лятото правителството взе решение да премахне обвързването на стойността на таксата за избор на лекар/екип със стойността на клиничните пътеки.

Таванът за избор на екип се намалява от 950 лв. на 900 лв., а максималната цена за избор на лекар не може да надхвърля 500 лв.

Промяната има за цел да усъвършенства механизма за формиране на таксата, така че да се гарантират максимално правата на пациентите и лекарите.

Изборът на екип е доброволен акт за пациентите и никой няма право да ги принуждава да го извършват. В случай на нарушение, те могат да се обърнат към контролните органи – РЗИ, ИА "Медицински одит" и др.

Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще внесе утре в Министерския съвет предложение за пълна забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места от 1 юни 2012 г., съобщи БНТ.

Според сега действащите разпоредби в заведенията има обособени зони за пушачи и непушачи. Представители на ресторантьорския бизнес обаче искат забраната да се отложи за 2013 - 2014 г.

"Министерството на здравеопазването води битка хората в България да бъдат по-здрави, не да ги лекуваме по-качествено, когато се разболеят, а да не стигат до заболяване", заяви министърът.

Константинов обяви, че броят на здравно неосигурените е не повече от 900 хил. души, а не 2 млн., както се твърди. Той пресметна, че официалният брой на осигурените е 6,5 млн., а по последни данни населението е 7,4 млн. души.

Около половин процент от хората, които отиват в големите болници са неосигурени. Малко по-голям процент отиват в областните и общинските болници, а в частните лечебни заведения неосигурени не ходят, каза още министърът.

Константинов коментира и предложението си, дадено на предишното правителствено заседание, да се конфискува имуществото на неосигурени пациенти, като отбеляза, че това не е най-важният проблем. Той уточни, че е имал предвид само хора, които са в добро здравословно състояние и имат доходи, а след като ползват обществен ресурс, не го заплащат.

Здравният министър даде за пример прострелян наскоро бизнесмен, който не е бил осигурен, а за лечението му в "Пирогов" са били похарчени около 100 хил. лв. След това роднините внесли около 300 лв. "Разликата до 100 хил. лв. плати обществото, платиха осигурените, а това не е справедливо", каза Константинов.

Очаквам парламентът да отхвърли ветото на президента за пенсионната реформа, защото иначе обричаме пенсионната система на фалит, каза премиерът Бойко Борисов.

Така министър-председателят коментира наложеното от президента вето върху пенсионната реформа вчера.

"Пенсионната реформа, която правим, е единствено правилното решение, което се прави в цяла Европа", каза Борисов. Той допълни, че много от страните в Европа вземат тази мярка, едва когато дефицитите им са толкова големи, че да се наредят за финансови помощи. "Смятам, че президентът не е прав", каза Борисов.

"Ние искаме пенсионната реформа да започне сега и след четири или пет години да даде резултат. Президентът Първанов не само че не трябваше да налага вето, но трябваше и да ни похвали за реформата", каза още премиерът.

В неделя президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в парламента Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 година, като изтъкна своите мотиви. Президентът смята, че заложени разпоредби накърняват съществени социални придобивки и права на гражданите.

Ветото трябва да бъде разгледано от парламента повторно в рамките на 15 дни.

До решението за вето над пенсионната реформа се стигна, след като лидерите на КТ "Подкрепа" и КНСБ Константин Тренчев и Пламен Димитров поискаха среща с държавния глава, за да изложат аргументите си срещу повишаването на пенсионната възраст и някои други промени в ДОО, които депутатите приеха на второ четене миналата седмица.

(БТА)

Близо 2 милиона българи са здравно неосигурени, по данни от началото на годината.

Това заяви в интервю за агенция Фокус бившият заместник-здравен министър д-р Емил Райнов, който е председател на Комисията по здравеопазване в Националния съвет на БСП.

Сред тези 2 милиона здравно неосигурени българи има социално слаби, има и хора, които демонстративно отказват да плащат.

Това се получава, защото хората са демотивирани, виждайки как парите им не отиват за здраве, а потъват в общия държавен бюджет или как с тях се издържа Министерство на здравеопазването, каза бившият заместник-здравен министър.

Това, което се случва в последната година и половина, е безпрецедентно, като започнем от приватизирането и буквално, кражбата на резерва на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – в размер на 1 600 000 лева и стигнем до безпрецедентния случай Министерство на здравеопазването (МЗ) да е на издръжка на НЗОК, посочи д-р Райнов.

По думите му, финансирането на МЗ идва от трансфер на финансите от Касата.

Може би следващата година Министерството на труда и социалната политика ще стане на издръжка на НОИ, опасява се Райнов.

Българският пациент плаща най-много лични средства за здраве в сравнение с останалите страни от ЕС, каза пред журналисти д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването, цитиран от БТА.

Той се позова на данни от проучване, извършено от Световната здравна организация през 2009 година.

Българинът плаща близо 50 на сто от медицинската услуга, още докато я получава, докато европейският пациент плаща 20-25 на сто, сочи проучването.

Общите разходи за здравеопазване като процент от Брутния вътрешен продукт са най-високи в Германия (12 на сто), а България е на последно място (8 на сто). Публичните разходи за здравеопазване от БВП отново са най-високи в Германия и отново нашата страна е на последно място.

Публичните разходи на глава от населението, измерени в щатски долари, в България са 5-6 пъти по-малко отколкото в другите страни от ЕС.

Председателят на УС на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов пък посочи, че асоциацията предлага създаването на Фонд за обезщетение на пациентите.

Парите във Фонда ще постъпват от две посоки - от по-високите застраховки "професионална отговорност" на лекари и специалисти и чрез държавното финансиране на фонда, което се предлага да бъде около 10-15 млн. лв. Според асоциацията интерес от създаването на такъв фонд ще имат пациентите, лекарите и държавата.

Пламен Таушанов заяви още, че на година стават около 1000 лекарски грешки.

Това, което настояваме, е да не се съсредоточаваме върху броя им, а върху това как да не се допускат или да бъдат намалени и как, ако се допускат, да има система за обезщетение, обясни той пред агенция Фокус.

Прокуратурата и изпълнителната агенция "Медицински одит" ще подпишат споразумение, според което прокуратурата ще изпраща сигналите за лекарски грешки в медицинския одит, съобщи в интервю за "Хоризонт" заместник-главният прокурор Галина Тонева. По този начин проверката ще се извършва от лекари, а не от МВР.

Високорисковият характер на медицинската професия налага въвеждането в Наказателния кодекс на понятието "оправдан медицински риск", каза още заместник-главния прокурор.

Считам, че въвеждането на такъв институт би бил изключително полезен най-малко в две насоки. Първото - това е гарантиране на ненужно образуване на наказателни дела и съответно поставяне в безспорно незавидно качество обвиняеми или подсъдими лекари и други медицински служители за инциденти, които безспорно не биха могли да бъдат квалифицирани като лекарска грешка дори и след приключване на делото, отбеляза Тонева.

И от друга страна, съществуването на този инструмент би гарантирал на лекарите спокойствието да не проявяват излишна предпазливост в случаи, когато спасяването на пациента изисква действително поемането на по-голяма отговорност, предприемането на по-непопулярни методи на действие, добави тя.

-Г-н Кънев, как ще се отразят на българската икономика и природа евентуалните проучвания и добив на новооткритите големи находища на природен газ край Девенци и на злато край Трън и Ракитово?

- По принцип всяка държава е изключително заинтересована да проучва и максимално да използва своите природни ресурси. Така че доказването на големи промишлени запаси на природен газ, злато и други полезни изкопаеми е изключително благоприятно за България по ред причини. Преди всичко проучването, а в много по-голяма степен и самият добив ще привлекат огромни инвестиции. Ще се развият редица съпътстващи дейности, за които ще бъдат разкрити много допълнителни работни места и пр. Добивът на природен газ от своя страна неминуемо ще доведе до падане цената на синьото гориво за потребителите у нас, което пък е изключително важно за стабилизиране икономиката като цяло поради намаляване на енергийните разходи и повишаване конкурентоспособността на фирмите, използващи това гориво. В крайна сметка добивът на газ и злато ще донесе преки приходи за бюджета от концесионни такси. Държавата обаче трябва да поиска и контролира строго използването само на най-модерните и най-безопасните технологии, да ангажира работна сила и да получава печалба.

- Точно в градината на технологиите обаче винаги пада ябълката на раздора между добиващите компании и местното население, водено от екоорганизации. Видя се какъв шум се вдигна около търсенето и проучването на шистов газ у нас. Как може да бъдат защитени българската природа и интересите на местните хора при добива на природен газ край Девенци?

- Находището край Девенци е от конвенционален тип, където добивът съответно се извършва с конвенционални средства. Макар че в някои случаи може да се използват и някои допълнителни технологии като фрекинга (хидравличния взрив), който сега се прилага широко при добива на шистов газ. Само че френингът не е някаква изключителна новост. Той се е използвал и преди десетки години, но не в такива мащаби. При това не само при добива от шисти, но при конвенционални находища в пясъчници или карбонатни скали. В случая с Девенци става дума за находище в скали с по-големи пори и дори пукнатини, които са свързани помежду си и дават възможност за по-лесно извличане на събраните в тях количества газ.

- Без вкарване на допълнително налягане и химикали?

- Да, по принцип е така, въпреки че никога не се прави такава рязка граница между технологиите. Защото при намаляване на добива с конвенционални технологии много често се прилага примерно фрекинг, за да се увеличат добиваните количества газ. Възможно е това да се наложи и за находището край Девенци.

- Какво ще спечели България от това находище?

- Според изявления от представители на самата компания "Дайрект Петролеум България", която беше купена от тексаската "Трансатлантик петролеум", залежите са около 3 млрд. куб. метра газ. Разпределено в годините, това находище може да увеличи дела на местния добив, което би било много благоприятно за страната ни. Ние знаем, че в момента от находищата на "Мелроуз рисорсис" се добиват неколкостотин милиона кубически метра природен газ. Ако към тях се добавят подобни количества и от Девенци, вероятно ще се достигне до количествата, споменати от енергийния министър Трайчо Трайков - около 1 млрд. куб. метра природен газ местен добив.

- Което е около 1/3 от годишното потребление у нас и би оказало сериозно влияние върху цената на синьото гориво у нас?

- Точно така. Защото средно за региона цената на местния добив е около 60-70 на сто по-ниска от тази на вносния природен газ, което ще окаже благотворно влияние на ценовата картина на газа в България.

- Това би означавало и някаква диверсификация на доставките?

- Разбира се. Увеличаването на местния добив е един от начините за диверсификация на доставките на природен газ, при това - най-добрият, най-бързият, най-лесният, най-икономически изгодният за всички. Но всички ние се надяваме, че продължава работата и по диверсификацията на вноса чрез изграждането на интерконекторните връзки с Гърция и Турция, а по-нататък и чрез реализацията на по-големите проекти като "Набуко" и южноевропейския газопроводен проект, който беше лансиран от "Бритиш петролеум". Защото единствено диверсификацията на доставките ще доведе до развитие на газификацията у нас, което е една от стратегическите цели на българската енергетика, тъй като природният газ е екологично и икономически ефективно гориво. Знаем, че България продължава основно да разчита на електричеството, а за да станем по-ефективни, една голяма част от бита и промишлеността трябва да преминат към използването на природен газ, което ще доведе до увеличаване на дела му в енергийния баланс на страната.

- Има ли шанс да бъдат открити и други големи находища на природен газ от типа на тези край Галата или Девенци?

- Разбира се. "Мелроуз" усилено работи за откриване на такива находища в шелфа. Що се отнася до сушата, проучванията вече се разглеждат от нов ъгъл, с нови геоложки проучвателни концепции, от една страна, а от друга - и с използването на нови технологии за проучване и добив. Остават дълбоководните зони на Черно море, на които от дълги години се гледа като на "Спящата красавица" на българската енергетика.

- Добре ли е България да допусне проучване и добив на шистов газ?

- Аз не виждам защо България трябва да изостава от световните тенденции. Още повече че, както вече обяснихме, собственият добив е изключително важен за диверсификацията на доставките, за енергийната независимост и за сваляне на цените. Не виждам причина да се отказваме от нещо, което имаме и което се използва в целия свят.

- Как ще се отрази добивът от току-що разкритото находище на злато край Трън? В обществото битува мнението, че златото и печалбите се изнасят, а единствената печалба за местните е отровената природа. Да се радват ли трънчани, или да плачат?

- В ръцете на хората от Трън и на цялото ни общество е добивът да се организира така, че всички да имат полза от него. За целта трябва да се заложи и строго да се следи спазването на всички екологични норми. А проучването и разработването на едно златно находище неминуемо ще даде тласък за развитието на този изостанал регион на България. Крайно време е да се научим да мислим именно в тази посока - че можем да контролираме нещата и да правим така, че те да се случват в наша полза. А не да смятаме, че всичко се контролира от друго място, и да се противопоставяме на всякакво развитие. Времената на Нед Луд отдавна са отминали. Не може в днешно време да се слага прът в научното или технологичното развитие. Разбира се, ролята на екоорганизациите става все по-голяма. Тяхната роля е да изострят и контрола върху всички дейности, имащи дори и най-малко влияние върху природата.

- В крайна сметка какво би спечелила България от това злато? Каква трябва да бъде концесионната такса, за да бъде и обществото ни сито, и компаниите, които ще инвестират огромни средства в добива за жълтия метал, доволни?

- Всичко е въпрос на разчети. Преди всичко трябва да се уточни, че споменатото количество е предварително и тепърва ще се доказва. Става въпрос за геоложко откритие, а не за търговско. След което българската държава държи всички козове, с които може да направи добива на злато изгоден за местното население и цялото общество, като определи съответната концесионна такса и реши дали добитото злато ще остава в България, или ще бъде реализирано на други пазари.

- В сметката задължително трябва да бъдат включени и разходите за рекултивация на терените, нали така?

- Абсолютно! Както и цената на използването на най-модерните и най-щадящите природата технологии.

Белчо Цанев

Българските картодържатели биха искали да използват безконтактни плащания на най-разнообразни места, сочат резултатите от MasterIndex България 2011.

Динамичният начин на живот на българите ги прави все по-отворени в посока на използване на лесни, спестяващи време и удобни начини на плащане като този.

PayPass™ е иновативно средство за безконтактно разплащане, което предлага на потребителите бърза и удобна алтернатива на разплащането в кеш за ежедневни покупки независимо от сумата на плащане и е съвместимо с всяка MasterCard® или Maestro® банкова сметка. PayPass™ се приема в близо 350 000 търговски обекта в цял свят.

Потребителят просто докосва картата до специален PayPass терминал като няма нужда да търси пари в брой или монети, както и да предоставя картата си на служител на търговския обект. За покупки с PayPass™ на стойност под 50 лева не е нужно въвеждането на ПИН код.

България е една от държавите, в които безконтактните плащания тепърва ще се налагат. Първа Инвестиционна Банка е първата финансова институция в България, която предложи PayPass Maestro и PayPass MasterCard карти преди една година. Към днешна дата банката е издала повече от 25 000 PayPass карти.

Технологията е нова за България, но има голям и и все по-нарастващ интерес към нея. На този етап едно от най-големите предизвикателства е обучението на картодържателите и търговците. Поради тази причина това се превръща в един от основните приоритети за MasterCard и Първа Инвестиционна Банка.

В блога на Първа Инвестиционна Банка и на тяхната страница във Facebook потребителите могат не само да прочетат много полезна информация по темата, но също да коментират и да споделят своя опит, както и да задават въпроси за безконтактното разплащане. Вече стартираха образователни демонстрации на безконтактно PayPass заплащане в избрани търговски обекти.

Към настоящия момент в България 30% от PayPass транзакциите се извършват в бензиностанции. MasterIndex 2011 показва, че 25% от картодържателите в България биха искали да използват PayPass като начин на разплащане в супермаркети, 2% от българите биха искали да използват PayPass на щандовете за вестници.

Някои картодържатели дори отиват още по-далеч в своето желание да използват безконтактно заплащане в градския транспорт – 7% от българските картодържатели.

По-младите български картодържатели (на възраст между 18 и 34 години) показват по-голям интерес в използването на PayPass в таксита (15%) отколкото останалите картодържатели. Интересна тенденция е, че повече български жени отколкото мъже биха желали да заплащат чрез безконтактни технологии в супермаркети.

В допълнение към разплащателната карта безконтактната технология на MasterCard PayPass може да бъде свързана към телефон, ключодържател, стикери или други устройства за мобилно разплащане, предоставяйки на картодържателите изключителното удобство да плащат само с докосване.

Запитани кое устройство биха предпочели да използват за спестяване на време докато заплащат с PayPass, 35% от българските картодържатели посочват мобилния телефон като най-добър избор. 5% от запитаните посочват ръчния часовник, а 3% от българите отиват даже по-далече като посочват, че биха заплащали със своя ключодържател.

Трябват нови регулации и правила на медийния пазар, за да има прозрачност и яснота на финансирането на медиите, особено когато става въпрос за средства, идващи от банки, в които има пари на ведомства и държавни компании.

"Освободих Делян Пеевски като зам.-министър, защото имаше един публичен скандал със сериозни подозрения. След като прокуратурата излезе със становище, че няма основание за нищо, тогава той беше възстановен по искане на нашия коалиционен партньор, който го беше излъчил", разказа вчера пред БНР Сергей Станишев. В ръководеното от него правителство Пеевски бе заместник на министъра по бедствията Емел Етем от квотата на ДПС. Бе освободен от поста, след като бившият шеф на "Булгартабак холдинг" Христо Лачев обяви, че с посредничеството на директора на националното следствие Ангел Александров Пеевски лобирал за назначението на шеф на тютюневата фабрика в София, за възлагане на поръчки от холдинга на конкретни строителни фирми.

Станишев разкри подробности и около решението на правителството му да предостави за довършване сградата на ИПК "Родина" срещу 2 имота в центъра на София. "Предложението дойде много време преди г-н Пеевски и неговата медийна групировка да имат мажоритарен дял в ИПК "Родина". То дойде от други акционери, сега да не ги назовавам, които са собственици на други вестници.

И аз тогава изпратих това писмо на г-н Орешарски за становище. Той каза – да, това е добро решение, защото не изисква никакви средства от държавата. Преди това беше планиран 60 млн. евро заем от Световната банка, за да се дострои тази съборетина", обясни лидерът на БСП. По думите му в това действие е нямало никакво ощетяване на държавата. До сделката обаче не се стигнало, тъй като кандидатите се отказали.

Какво разказаха адвокат Николай Василев и банкерът Любомир Весов за схемите за наливане на държавни пари в Корпоративна търговска банка (КТБ), вижте тук.

Годишно Италия губи от укрити данъци и от сивата икономика 275 млрд. евро. Това е десетократно по-голяма сума от това, което ще спечели Италия на година, когато започне да прилага изцяло плана на кабинета на Марио Монти за строги икономии и дълбоки реформи.

Само от укрити данъци данъчните власти на Италия губят по 120 милиарда евро годишно, според директора на италианската Агенция по приходите Атилио Бефера. Средно това означава, че всеки италиански данъкоплатец укрива от държавата по 2093 евро на година, тоест 13.5 % от доходите си или по една заплата.

Преди няколко месеца в. "Интернешънъл хералд трибюн" написа, че данъчните измами са се превърнали в истинския национален спорт на Италия. И както се случва при всички национални спортове, и тук може да се направи социологически портрет на онези италианци, които го практикуват най-усилено и най-успешно.

От портрета става ясно, че мъжете мамят данъчните повече от жените, а младите повече от възрастните. По-голямата част от "черната данъчна дупка", в която потъват недекларираните суми, е в италианския Север, но пък най-хитрите укриватели на данъци живеят в Централна Италия.

Най-големите различия обаче идват от източника на доходите. Според доклад на работната група, която обсъжда проекта за данъчни реформи, истинските шампиони в дисциплината укриване на данъци са от две категории - самонаетите и предприемачите. Те декларират половината от действителните си доходи и укриват от данъчните над 15 000 евро на година.

В категорията на шампионите попадат и собственици на къщи, магазини и апартаменти, които в декларациите за доходите си пропускат да упоменат над 80% от техните годишни приходи, тоест по около 18 000 евро.

Секторът на търговията също се нарежда в класацията на първенците в националния спорт на данъчните измами. Италианските дискотеки и заведения, "разбира се", винаги са на загуба. Собствениците им декларират средни приходи под 6000 евро.

Символично казано това означава, че те не само са на нула, а дори под нулата, тоест под прага на бедността и на глада. Същото е в сила за спа-центровете, които декларират средни приходи от 3200 евро и фитнес залите с приходи под 1300 евро.

Дори предприемачите, които все пак декларират някакви що-годе прилични печалби, са принудени да водят монашески скромен живот. Поне така излиза от декларациите за годишните им доходи. Така например ресторантите декларират средно по 13 800 евро, фризьорите - 12 500 евро, бижутерите - 16 300 евро. Това ще рече брутни доходи от около 1000 евро месечно, обричащи всички тези хора на съдбата на онези младежи, назначени на първата си работа, които си носят от вкъщи сандвичи за обяд.

Да оставим обаче на страна доходите и да насочим вниманието си върху покупките. Миналата година в Италия бяха продадени 206 000 луксозни коли на цена над 103 000 евро. И пак през същата година само 72 000 данъкоплатци декларираха доходи над 200 000 евро. Очевидно никой не иска Италия да се превърне в полицейска държава, но останалите 130 000 италианци с какви пари са си купили луксозните возила?

Подобно нещо се случва и когато говорим за луксозните яхти с дължина над 10 метра. Според данните от регистрите, цитирани от в. "Соле 24 оре", 42 000 яхти са записани на името на хора, които декларират доходи от 20 000 евро на година. Това ще рече, че те взимат на месец брутно по около 1500 евро.

Подобно нещо се случва и с 518-те италианци, които притежават хеликоптери или

самолети. От тези изчисления излиза, че това са все бедняци, но с частни самолети, с яхти или в най-лошия случай с джипове. Не бива да забравяме, че 90% от италианци декларират под 35 000 евро доходи на година. Половината от тях твърдят дори, че годишно получават едва по 15 000 евро. Така че колко всъщност са измамниците в страната е трудно да се каже.

През последните 10 години в Италия бяха разкрити 350 000 данъчни измамници, които не са декларирали нито стотинка доходи и имущество. Много повече са хората, които укриват част от доходите си. И не е задължително те да са все знаменитости, които в крайна сметка свършват на първите страници на вестниците и си плащат онова, което са укрили от данъчните власти. Само преди месец двойка от Верона беше обвинена от италианската Финансова гвардия, че е продала терени за строителство и е прехвърлила в сметки в чужбина 200 милиона евро. Но през последните две години двойката е декларирала пред данъчните власти, че има доходи само 6 евро.

Топ историите от седмицата във вестника на народа:

Братовчедката Ани: Погребваме Августин в изящен бронзов ковчег!

На днешната дата:

• През 1819 г. Алабама става 22-ият щат на САЩ.
• През 1900 г. германският физик Макс Планк представя в Берлин своя Закон на Планк.
• През 1911 г. норвежката експедиция на Руал Амундсен достига първа до Южния полюс, като изпреварва с 34 дни англичаните, водени от капитан Робърт Скот.
• През 1939 г. Съветският съюз е изключен от Обществото на народите заради нападението си срещу Финландия.
• През 1955 г. България е приета за пълноправен член на ООН заедно с Албания, Австрия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, Йордания, Лаос, Португалия, Румъния и Испания.
• През 1989 г. е организирана жива верига около сградата на Народното събрание с искане да се отмени член 1 от конституцията на Народна Република България, който провъзгласява водещата роля на БКП.
• През 1995 г. официално е подписано Дейтънското споразумение в Париж, с което официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
• През 2004 г. е открит виадуктът Мийо - най-високият мост в света, разположен близо до Мийо, Франция.

Рождениците днес:

Петър Славов – председател на Управителния съвет и изпълнителен и директор на ПроКредит Банк. Завършил е УНСС със специалност "Макроикономика". Бил е член на Съвета на директорите и ръководител на отдел "Отчетност и управленска информационна система" в Евробанк. От 2001 г. започва работа в ПроКредит Банк като изпълнителен директор и член на Управителния съвет. Председател е на Надзорния съвет на ПроЛийз (България). От 2008 г. е председател на УС на ПроКредит Банк и член на Надзорния съвет.

Андрей Цветков – режисьор

Илия Кушев – тенисист

Николай Ламбрев – режисьор

Росица Ганева - естрадна певица

Саша Филипова - актриса

Празници:

Ден на ветеринаря

Изпълнена седмица с именни дни ни очаква. На 14 декември имен ден ще празнуват Снежана и Снежа, а ден по-късно на 15 ще почерпят Свобода и Елевтер. Често срещаните имена Данаил, Даниел, Даниела и Данко пък, ще бъдат именници на 17 декември, тогава ще е и времето, когато всички носещи тези имена и техните производни ще могат да почерпят за здраве.
Надя Асенова
13 декември 2011 г.
снимка: интернет

Труд
"Пактът за финансова стабилност в ЕС се прави точно срещу такива хора като президента Георги Първанов, които са популисти, искат да се вдигне дефицитът и лъжат, че ще настане светлото комунистическо бъдеще", цитира думите на премиера Бойко Борисов "Труд", казани по повод наложеното от държавния глава вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Борисов е убеден, че пенсионната реформа, която прави правителството, е единственото правилно решение, което се реализира и в цяла Европа. "Много от страните в Европа вземат тази мярка едва когато дефицитите им са толкова големи, че се нареждат за финансови помощи, затова смятам, че президентът не е прав", убеден е министър-председателят. Борисов очаква парламентът да отхвърли ветото, "защото иначе обричаме пенсионната система на фалит".
Атака
Депутатите от "Атака" не бяха допуснати на среща, на която се уговаряха сондажите на "Шеврон", информира "Атака". Час и половина областният управител на Варна Данчо Симеонов брани сградата от народните представители Волен Сидеров и Димитър Карбов и накрая извика полиция, за да спре участието им в работна среща на тема "Проучване и добив на шистов газ". Сидеров изложи желанието на двамата народни представители да присъстват при дискутиране на темата, тъй като парламентарната група на "Атака" е внесла решение за мораториум върху проучването и добив на шистов газ. "Ние имаме своята позиция, но държим да присъстваме на тази среща, за да разберем в каква фаза са разговорите и договарянията с "Шеврон", обясни Сидеров. До момента правителството в лицето на министър-председателя Борисов не дава ясен отговор дали има подготвен договор, дали той е подписан и дали вече се извършват сондажни действия.

Новинар
Рейтинговата агенция "Муудис" похвали страната ни за нивото на бюджетния дефицит и растежа, пише "Новинар". Устойчивият растеж и допълнителното фискално затягане са положителни за кредитната перспектива на България, обяви агенцията в понеделник. Анализаторите на "Муудис" Кристин Линдоу и Ренцо Мерино посочват, че въпреки отслабването на бюджетната позиция по време на глобалната и вътрешната рецесия през 2009 г., българското правителство отново е прибягнало до строга фискална политика, което през юли е довело до единственото повишаване на суверенен рейтинг в Европейския съюз след започналата през 2007 г. световна криза. "Трайният положителен растеж, както и мерките за фискална консолидация ще помогнат на България да остане една от много малкото страни в Европа с нисък дълг", изтъкват анализаторите на агенцията, цитирани от Блумбърг. През юли кредитният рейтинг на България бе повишен до "Ваа2".

Дума
Над 80% от фирмите в България имат просрочени несъбрани вземания, съобщава "Дума". Държавата дължи на бизнеса близо 500 млн. лв. по изпълнени договори за обществени поръчки от началото на годината. Това показват резултатите от проучване на БСК и "Мост финанс мениджмънт" АД, направено сред 500 компании. В 40% от случаите просрочието е за повече от година. Резултатите показват още, че 50% от бизнеса в България отчита ръст на лошите вземания от контрагенти през тази година спрямо миналата. Тенденцията е за увеличаване на срока за изплащане на дължимите суми, посочи изпълнителният директор на "Мост финанс" Божидар Гергов. По данни на търговския регистър фалитите през 2011 г. са се удвоили спрямо 2010 г.

Класа
За първи път тази година има прием на документи по "Натура 2000" за земеделски земи, отразява новината "Класа". По тази мярка са подадени 2472 заявления за допълнителни плащания на стопанства в екологичната зона "Натура 2000" за 79 хил. ха земя, съобщи зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по повод приключване на информационната кампания по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Предвижда се нивата на компенсиране на земеделските стопани по мярка "Плащания по "Натура 2000" за земеделски земи" да достигат 200 евро на хектар годишно в зависимост от прилаганите дейности.

"Несигурността се завърна на пазара на ипотечните кредити", съобщава "Класа". Случващото се в Европа, а и у нас, накара хората с по-ниски доходи отново да се отдръпнат от пазара на ипотечни кредити и да заемат изчаквателна позиция. По-заможните клиенти и тези с по-значителни спестявания пък се увеличиха и това се отрази на средния размер на теглените кредити, който отново тръгна нагоре. Това сочи анализът на Кредит Център за ноември. При лихвите прогнозите очертават продължаване на тенденцията на сближаване на лихвите по левовите и евровите кредити. Възможни са леки колебания и в двете посоки. Сериозно поскъпване на ипотечните кредити, както и сериозен спад на лихвите по тях не се очакват.

За "Класа" Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, казва: "В общата картина на Европа България стои много добре. Правителството трябва да търси баланса между желанията на бизнеса, регулациите на европейско ниво и това какво е най-добро за България", категоричен е г-н Георгиев.

24 часа
Вместо разрешените 19 млн. заем, фирми около Ковачки теглили 26,5 млн. лв. от Общинска банка, съобщава на първа страница "24 часа". Вероятно заемите са за 5-те компании, които БНБ лиши от право на глас в общото събрание, и така СОС успя да си върне трезора. Това са "ОЗК Застраховане", "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, "Търговска асоциация" ЕООД, "Мина Стоянци 1" АД и "Атоменергоремонт" АД. Кои фирми са теглили заеми и при какви условия, ще стане ясно през януари, когато приключи извънредният одит.

Изданието проследява още как приятелският кръг на олигарха Цветан Василев осъществява 3 години медиен рекет. Банкерът поставя близките си вестници в услуга на управляващите, за да развива бизнеса си чрез държавата. "Връзката медии и политика е пряка... Взаимно се обслужват според мен... Не познавам свободни медии по света... Винаги политиката на една медия, естествено, минава през призмата на корпоративния интерес на този, който стои зад нея", споделя в интервю председателят на Надзорния съвет и мажоритарен собственик на Корпоративна банка Цветан Василев.

"24 часа" коментира резултатите от митническата проверка, реализирана на 3 октомври тази година, която е установила несъответствие от стотици хиляди тонове в складовете на "Лукойл Нефтохим". Това се е изяснило вчера на заседание по делото за отнетия лиценз на рафинерията. От компанията твърдят, че са ги проверявали, без да отчитат, че през това време "Лукойл" работи.

Над 100 млн. лв. на година ще спестява бизнесът с въвеждането на електронни болнични листове, пише "24 часа". 66,4 млн. лв. ще се спестяват от електронното отчитане на болничните пред НОИ и още 38,2 млн. лв. от премахване на задължението фирмите да водят дневник на отпуските по болест, които ползват служителите им. Въвеждането им е част от предложенията на ведомството за намаляване на административната тежест и трябва да бъде изпълнено в следващите две години, обясни министърът на икономиката Трайчо Трайков. Целта на министерството на икономиката е на бизнеса да бъдат спестени 313 млн. лв. годишно от ненужни административни задължения.
В контекста на търсене на адекватно финансирано здравеопазване е и анализът на Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, направен за изданието. Експертът посочва връзката между 136 млн. лв. скрити вноски и "едни 620 лв." на човек за здравеопазване. Системата е дефектна, нейни характеристики са: недофинансиране, лошо качество и доплащане от джоба. Ето защо в България състоянието на здравеопазването е едно от най-лошите в Европа. Редица изследвания показват, че сивият пазар "на частно" за доплащане за здравни услуги от джоба на населението, за които държавата не доплаща, е около 2 млрд. лева. На практика и държавата, и съсловните организации са се отказали от правото си на упражняване на качествен контрол върху сектора. Което оставя на пациентите немного варианти за избор: да платят повече, да се откажат съвсем и да станат по-религиозни или да търсят друга здравна система.

Стандарт
"Коледа без влакове, железниците нямат пари за заплати", е водещото заглавие на "Стандарт". Ако стачката продължи, ще останем без влакове. 166 пътнически композиции ще замръзнат по гарите в пиковите предпразнични дни. "Няма никаква сигурност, че влаковете ще стигнат за където са тръгнали", каза изп. директор на холдинг БДЖ - Йордан Недев. Загубите на дружеството от
стачката възлизат на 2,5 млн. лв., което затруднява и изплащането на заплатите.
Сега
"Здравната каса връща високите цени в инвазивната кардиология", информира "Сега". Заради ограниченията - и на цените, и в бюджета за инвазивна кардиология, в началото на годината хора от 4-те болници на "Търговска лига" протестираха пред Министерски съвет. Едно от малкото положителни неща, направени при управлението на ГЕРБ в здравеопазването, е на път да изчезне. За 2012 г. се предвижда увеличение на цените на повечето спорни клинични пътеки по инвазивна кардиология, сочат предварително договорените между здравната каса обеми и цени на медицинската помощ за догодина, публикувани на сайта на БЛС./ БТА