България отбелязва подобрение в бюджетната прозрачност според индекс "Отворен бюджет" 2012, изготвен от международната организация International Budget Partnership /www.internationalbudget.org/, съобщават от "Индъстри Уоч". Данните за всяка страна са предоставени от независими изследователски организации /"Индъстри Уоч" за България/ и потвърдени от външни експерти. С девет пункта - от 56 през 2010 г. на 65 през 2012 г. - се увеличава оценката на България и страната преминава от трета във втора група /100-те изследвани страни в света са разделени в пет групи като най-добрите примери са в първа група, а най-лошите са в пета група/.
От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение - от 47 през 2006 г. до 65 през 2012 г. /абсолютният максимум е 100/. Подобрението се дължи на публикуването на повече бюджетна информация, включително за проектобюджета, приетия бюджет, месечни и полугодишни доклади, годишни и одитни доклади, посочват експертите.
Въпреки това, България все още не е достигнала най-добрите примери на бюджетна прозрачност - Нова Зеландия е водачът в света с оценка 93 от 100 възможни, а в Европа водещи са Великобритания /88 от 100/, Швеция /84 от 100/, Норвегия и Франция /83 от 100/. Това са страни от първа група, които предоставят на обществото "изчерпателна" информация за бюджета, докато България предоставя "значителна" информация и затова е във втора група. В региона България е пред Турция, Румъния, Хърватия, Македония и Албания, но изостава от Чехия, Словакия, Словения и Русия.
В България има силна роля на Сметната палата, но е необходим по-силен парламентарен надзор върху бюджета, включително чрез създаване на специализирано звено за бюджетни анализи, смятат оценителите в класацията.
Страната би трябвало да разшири и участието на обществото в бюджетния процес, включително чрез повече консултации и обсъждания. Други препоръки са свързани с публикуване на повече информация и на по-детайлни данни за бюджета, включително кратък бюджет /citizens budget/, данни за нефинансовите активи и условните задължения, разходи за данъчни преференции, анализи за ефектите от различни макроикономически допускания върху бюджета /анализ на чувствителността/, повече данни за заложените приходи и разходи в средносрочен план, по-качествени данни за оценка на изпълнението на програмните бюджети, по-голям обхват на полугодишния и годишния отчет.
