Набират се средства за изграждането на паметник на Атанас Буров в Пазарджик

Сдружението на частните предприемачи и работодатели в Пазарджик, член на БСК, инициира изграждането на паметник на Атанас Буров в централната част на гр. Пазарджик.

Инициативата среща разбиране и съпричастност от страна на общинското ръководство на Пазарджик и вече е определено място за поставяне на монумента – градинката пред бившия клон на БНБ в областния град – територия, обединяваща и днес представителствата на няколко банкови институции.

Сдружението на частните предприемачи и работодатели поръча и одобри проект на скулптурна композиция, изработена от скулптора Леон Бабачев. Композицията включва фигура от бронз на Атанас Буров, блокчета от риолит, по които ще се стича вода, водно огледало и чешма.

За реализацията на инициативата са необходими средства, с чието набиране се ангажира Сдружението на частните предприемачи и работодатели. Сдружението ще даде своята лепта, но се обръща с молба към всички родолюбиви българи, фирми и организации да се включат със средства в осъществяването на проекта. Името на всеки дарител, предоставил над хиляда лева, ще бъде отбелязано по подобаващ начин върху скулптурната композиция.

Банковата сметка за набиране на дарения е: BG78 STSA 930 0000 869 3863, Банка ДСК АД

Атанас Буров е роден през 1875 г. Завършил е политически и финансови науки в Сорбоната - Париж. Ръководил е строителството на железопътната линия София - Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия — минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други.

Като член на Народната партия, от 1899 г. многократно е избиран за народен представител. През 1911-1912 г. е подпредседател на Народното събрание, а през 1913 г. е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919-1920 г. оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат през 1923 г. Буров се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931 г.)

След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т. нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, през 1949 г. е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, които излежава първо в Шуменския, а по-късно – в Пазарджишкия затвор, където умира при неизяснени обстоятелства на 15 май 1954 г.

В близост до предполагаемото място, където е погребан, преди няколко години е поставен малък паметен знак, който периодично бива поругаван. Личността и делото на Буров не заслужават подобно отношение. Останал дори без надгробна плоча, Атанас Буров ще живее в историческата и народна памет и чрез един монумент в центъра на Пазарджик, с който, макар и трагично, е неразривно свързан.