Община Смолян
Община Смолян е разположена в централната част на Родопите, на територия от 879 км при средната надморска височина 1320 м. Намира се на отстояние 250 км югоизточно от гр. София и на 100 км от гр. Пловдив. Само на 55 км от Смолян е ГКПП Златоград-Термес – най-бързата връзка с Ксанти и северното егейско крайбрежие. Предстои отварянето и на още един пункт в близко бъдеще – ГКПП Елидже, който ще свързва Рудозем и Ксанти. По този начин областният и общински център ще има бърз достъп до Егейско море - на 100 км, което ще стимулира трансграничното сътрудничество.
Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на Смолян, Райково и Устово. Населението на града е малко над 30 000 души, което го поставя в класацията като най-малкия областен град в България. С дължината си от 16 км. Смолян е известен като един от най-дългите български градове.
Общината е богата на водни ресурси. По-важните реки са: Черна, Бяла, Арда, Малка Арда, Тенес дере (Мугленска) и Широколъшка, а една от емблематичните забележителности на общината са седемте Смолянски езера. На територията на общината са установени общо 7 извора на минерални води (вкл. и два термални), но няма проучвания относно техните лечебни свойства.
Установените полезни изкопаеми в общината са: кафяви въглища – неразработени западно от Смолян; 5 проучени но неразработени находища на оловно-цинкови руди; 3 проучени но неразработени находища на сребро; варовици, гнайс и глини; мрамор, инертни материали – в експлоатация (кариери Фатово, Тикале и Ряка ).
Горският фонд включва 621 011 дка, от които 470 380 дка се използват за производствени цели.
Икономическият профил на областта включва основно фирми, опериращи в сферата на търговията и услугите, най-вече в туристическия сектор. Индустриата е представена от дърводобив и дървопреработване, текстилна и шивашка промишленост, хранително-вкусова промишленост, производство на инструментална екипировка, кабели и проводници, машиностроене и строителство. Най-голямата туристическа компания е „Пампорово“ АД, а сред другите по-големи инвеститори в региона са „Амер Спортс България“, „Михалково“ , „Арексим“, „Фесто“, „Гамакабел“, „ЗММ“ и др.
Област Смолян
Брутният вътрешен продукт в област Смолян нараства през последните 20 гоини с по-бавен темп от общия за националната икономика, което увеличава изоставането спрямо средното ниво в страната от 20% през 2002 г. до над 32% през 2019 г. БВП на човек от населението в областта достига 10,6 хил. лв.
Доходите на домакинствата остават по-високи от средните за страната, но отчитат леко относително намаление до 6354 лв./лице от домакинството при 6013 лв. в страната. Средната годишна работна заплата е 11 106 лв. при 15 209 лв. за страната.
Населението в областта (103 532 души) е едно от най-застаряващите в страната. Коефициентът на естествен прираст е -9,7‰ при средно за страната -6,7‰. Коефициентът на заетост остава сравнително нисък (66.5% при 70.1% за страната), а на безработицата спада до 8.8%, но остава повече от два пъти по-висок от средния за страната. Образователният статус на работната сила отчита леко подобрение – висшистите нарастват с 1 пр.п. до 23.5% (при 28% в страната), а тези с основно и по-ниско образование спадат с 1 пр.п. до 14.3% (при 17.6% в страната).
Смолян продължава да бъде една от областите с най-добри образователни показатели – оценката на матурата по български език и литература достига 4.53 (при 4.2 в страната), а делът на слабите оценки намалява до 3.2% (при 8.2% в страната), което нарежда областта веднага след столицата.
Здравеопазването е на сравнително добро ниво. Делът на здравноосигурените е сред най-високите в страната и достига 97% при 89% средно за България. Детската смъртност (1,5‰) е близо четири пъти по-ниска от средната за страната (5,6 ‰), като по този показател областта е на второ място. Достъпът до общопрактикуващи лекари е сравнително висок, но все още броят на специалистите е значително по-нисък от средния за страната. Легловата база в многопрофилните болници се повишава и надхвърля средната за страната, достигайки 562 легла на 100 хил. души от населението.
Област Смолян се класира на първо място в осигуряването на ред и сигурност. Натовареността на съдиите е ниска, броят на престъпленията – малък, а разкриваемостта им е най-високата в страната. Един съдия разглежда средно по 5.2 дела месечно при 9.1 дела средно за страната. Това се отразява и на бързината на правораздаване. Висящите дела са едва 7% при 10% за страната. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 6 на 1000 души при 11 на 1000 души средно за страната. Същевременно, разкриваемостта им е най-високата в страната – 74% при 52% в страната.
Околна среда: Смолян е сред областите с най-ниски емисии въглероден диоксид в атмосферата – те са 9.6 т/кв.км и са многократно по-ниски от средните 274.8 т/кв.км за страната. 72.9% от населението живее в селища с обществена канализация, което е сравнително висока стойност при ниската степен на урбанизация на областта. Образуваните битови отпадъци са сравнително малко – 301 кг/човек годишно (при 409 кг/човек за страната), а делът на предадените за третиране и рециклиране отпадъци е изключително непостоянен през последните години.
Граничното местоположение на област Смолян и планинският характер на територията обуславят и сравнително слабото развитие на инфраструктурата. В областта липсват железопътни линии, автомагистрали и първокласни пътища, поради което придвижването е затруднено. Пътната мрежа е с гъстота 16.9 км/100 кв.км територия при средно за страната 17.9 км.
Смолян е сред областите с най-ниски местни данъци. През 2020 г. усредненото ниво на данъка за търговия на дребно в общините в област Смолян намалява до 7.74 лв./кв.м при 12.93 лв./кв.м в страната.
Делът на домакинствата с достъп до интернет (82.4%) е по-висок от средния за страната (75.1%). Същото се отнася и за лицата, ползващи регулярно интернет, които са 68.1% при средно 66.8% за страната.
Инвестиционната активност в областта е ниска. Броят на регистрираните предприятия нараства до 51 на 1000 души население, но е все още под средния за икономиката като цяло (59 на 1000 души). Стойността на произведената продукция нараства с по-бавни от средните темпове за страната (едва 6,9%), което задълбочава изоставането от средния размер в националната икономика.
Като силни страни на местната икономика могат да се посочат наличието на: природни ресурси – руда, минерална вода, горски площи; свободни терени за развитие на инвестиционна активност; свободната работна ръка; голям брой културно-исторически и природни атракции.
Туризъм
9.3% от всички места за настаняване в страната се намират на територията на област Смолян, а делът на реализираните нощувки е 3% - 802 026 нощувки при общо 27 154 791 за страната. На територията на областта се намира един от най-големите ни зимни курорти – Пампорово.
Районът на Родопите в пределите на Смолян е интересен и разнообразен. За любителите на пешеходния туризъм има повече от 20 маркирани туристически екомаршрута и екопътеки – както по-леки излети в планината, така и по-динамични и предизвикателни преходи. Възможностите за пешеходен туризъм са целогодишни.
Има възможности за практикуването и на велотуризъм. През територията на Смолян преминават отсечки от три големи велосипедни маршрута – „По пътя на Желязната завеса“, Трансродопският веломаршрут и „Пътя на Султана“ – велосипеден и пешеходен маршрут, свързващ Виена и Истанбул.
Смолян предлага и широки възможности за културно-познавателен туризъм. Културното наследство е представено от археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени и етнографски обекти и комплекси, както и от природните ценности, народните традиции и обичаи. Тук се намират над 421 обекта, обявени за недвижими културни ценности. Сред тях е с. Широка лъка, обявено за архитектурен резерват през 1965 г.
През последните години успешно бяха реставрирани три средновековни крепости - Калето край Смолян, Калето над с. Кошница и Момчилова крепост край с. Градът. Впечатляващ е аудио-визуалният спектакъл, който се прожектира на открито на върха на Момчилова крепост през пролетно-летния сезон. Филмът за живота и подвизите на Момчил Юнак, в съчетание със светлинните и димни ефекти, е нещо, което си струва да се види.
Районът може да се похвали и с богатия си културен календар. Празниците, фестивалите, съборите и музикалните събития се организират целогодишно, като летните месеци са най-богати откъм прояви. Сред най-значимите културни прояви са: Роженският събор, Гайдарското надсвирване в с. Гела, Празникът на Смолян, Кукерският фестивал Песпонеделник в Широка лъка, честванията по повод Освобождението на Родoпите и др.
Не на последно място, регионът е подходящ за кулинарен туризъм. Сред най-популярните родопски храни се нареждат пататникът, чевермето, катмите, качамакът и клинът. Млечните продукти – сирене, кашкавал, масло и извара – са екологично чисти и могат да бъдат открити както в Смолян, така и в мандрите в по-малките населени места в общината.
Дестинации
Пампорово
Курортен комплекс Пампорово се намира в сърцето на Родопите, на 1650 м н.в., в подножието на връх Снежанка. Климатът в района се отличава с мека зима с над 240 слънчеви дни, което прави Пампорово най-слънчевият планински курорт в България. Ски зоната включва общо 37 км писти за алпийски дисциплини с разнообразна степен на трудност, 25 км писти за дълго бягане, фън парк с халф-пайп писта, скокове и рейлове, както и множество подходящи места за фрирайд и спускане с шейни. Курортът разполага и с велопарк с над 30 км маршрути с различна степен на трудност за начинаещи и напреднали. Емблематично място за Пампорово е телевизионната кула Снежанка, от чиято панорамна тераса на 2030 метра надморска височина се разкрива невероятна 360-градусова панорама. Маркирани туристически маршрути свързват хижа Студенец със съседните Смолянски езера, Перелик и Момчил юнак. Целогодишно в курорта се провеждат множество спортни и културни събития. Актуална информация за тях и за всичко, което ви интересува, може да получите на интернет адрес: www.pamporovo.me
Арда
Село Арда е разположено в горното течение на р. Арда, на 1046 м н.в. В миналото е било курортно селище на знатни люде от Беломориeто. Оттук са минавали два основни пътя – към Беломорието и Чечките села. До 1947 г. в селото е имало действаща митница. Шест туристически маршрута водят от с. Арда към извора на река Арда, връх Ком, извор Лъджата край с. Буката и тракийско светилище в местността Расилца. През цялата година на туристите се предлагат прекрасни възможности за вело- или конен туризъм, ски влек и др. Една от атракциите е преминаването по въжения парк „Градината на Тарзан”. На една от скалите до църквата се практикува скално катерене.
Могилица
Село Могилица е разположено на 920-950 м н.в. и е на разстояние 25 км от Смолян. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Селището се е бранило от три крепости, следи от които са запазени и до днес. През римско време оттук е минавал важен стратегически път, който свързвал Беломорието с Тракия. Главната забележителност в Могилица е архитектурният ансамъл „Агушеви конаци”, изграден преди повече от 200 години. Феодално-аристократичният комплекс се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, но оградени с общ зид. На югоизточния ъгъл на зида се издига кула. Южно от Могилица е защитената местност с богато биоразнообразие Падала, а пещерата Ухловица е включена в 100 национални туристически обекта. На северозапад от Могилица, в местността Варад се намира Калето – стара крепост от времето на траките, използвана и от славяните.
Смилян
Село Смилян е едно от най-древните в Средните Родопи и най-голямото населено място в община Смолян. Намира се на 15 км от гр. Смолян, на двата бряга на р. Арда, на 850 м н.в. и е отправна точка за 12 пешеходни планински маршрута, обозначени с подходяща маркировка и изградени места и съоръжения за отдих. До помохамеданчването в селото се е намирала Смоленската епископия. В центъра на селото се намира източноправославния храм „Св. Спас”, а в околностите могат да се видят множество руини на църкви, параклиси и оброчища.
През последните десетилетия селото придобива популярност с отглеждания там Смилянски фасул. Празникът на Смилянския фасул се провежда всяка последна събота на м. ноември. Само в Смилян може да се опитат и висококачествени жълти сирена, произведени по швейцарска технология, както и млечни продукти, произведени по стари технологии, като мяхово сирене, млечен пастет и пълномаслена извара. Наред със запазване на традициите в производството, мандра „Родопа милк”- Смилян, е водеща в създаването на нови продукти като сиренето за мазане и млечният продукт „Столетник”.
В Смилян ежегодно се провежда Фолклорният събор „Изворен глас“, който включва конкурс за автентичен певчески фолклор и народни обичаи от Родопския регион и конкурс по надиграване на фолклорни танцови състави и формации на национално ниво.
Кошница
Село Кошница се намира между селата Смилян и Могилица, на 17 км от гр. Смолян. През селото е минавал стар римски път за Константинопол, като на места има останки от него. Природата е дарила околностите на село Кошница с множество природни забележителности и пещери, сред които Ухловица, Голубовица 1 и 2, Трите точки, Джин дупка, Андака, Герана, Младежка дупка и др. В близост до селото се намира късноантичната и средновековна крепост Калето, изградена върху проходна пещера със същото име, използвана в древността за скално светилище и жилище.
Широка Лъка
Село Широка лъка е разположено амфитеатрално по двата бряга на Широколъшка река, на 1059 м н.в. Намира се на 24 км от гр. Смолян и на 22 км от гр. Девин. На 11 км от селото са Беденските минерални бани, а на 12 км източно е курортът Пампорово. Оттук тръгват няколко туристически маршрута, достигащи най-високите части на Родопите, до природни забележителности като пещера Ледницата и скална забележителност „Момата“.
Широка лъка е известно с оригиналния си родопски стил, музикални традиции и история. За паметници на културата са обявени 97 обекта - къщи, мостове и църкви. Най-старите къщи датират от началото на XIX век и са с типичния за този край архитектурен стил. Тук има голямо количество находки, доказващи древните корени на местната култура – тракийски съдове и накити; римски пътища и мостове; гробници, храмове и крепости. В годините преди Освобождението Широка лъка играе ролята на най-големия културен и просветен център в Родопите. Хайдутите също са оставили отпечатъка си тук - легендарният Капитан Петко Войвода е дълбоко свързан с тези места, а през 2001 г. е увековечен с паметник в селото.
На 1 септември 1971 г. тук е открито Средно музикално училище – едно от двете в България. Възпитаниците на училището, реализирали се като изпълнители и преподаватели, са пазители и преносители на българското изкуство от всички фолклорни области.
Върхова изява на маскарадните игри в Средните Родопи е провеждащият се ежегодно през първата неделя на м. март в Широка лъка древноезически обичай за плодородие, изобилие и здраве “Песпонеделник“.
Момчиловци
Село Момчиловци е едно от най-привлекателните населени места в Родопите, на 1200 м н.в. Намира се на 15 км от гр. Смолян и на 17 км от Пампорово. В околностите му са открити много археологически ценности: сечива, украшения и др. предмети от времето на траки, римляни и славяни. Селото носи името на Момчил юнак, защитник на местното население по време на османското владичество. Всеки може да се докосне до духа на отминали времена в открития през 1981 г. културно-исторически музей с над 3000 експонати. В центъра на селото се намира построеният през 1836 г. старинен православен храм „Св. Св. Константин и Елена”, притежаващ единствената по рода си камбанария, построена отделно от църквата.
Хотелите и къщите за гости предлагат традиционното си гостоприемство и характерните родопски ястия, приготвени от самите домакини, създават специфичен уют и кулинарно празненство. Екопътека „Торнал е Тьодю…” обхваща два скални феномена, два параклиса, Радичоската чешма и Аязмото, за което хората вярват, че е лечебно.
Природни забележителности:
- Резерватите „Сосковчето“, „Амзово“ и „Момчиловски дол“;
- Седемте рилски езера;
- Екопътеката „Каньона на водопадите“;
- Скалите Невястата, Турлука, Чернока, Соколица, Червената скала, Орловата скала, Орфеевите сксали и др.;
- Пещерите Калето, Ухловица и Голубовица;
- Връх Голям Перелик (2 191 м) и петте скални върха с еднаква височина (1700 м) Соколиците;
- Скалните забележителности Дупчов камък и Кърджалийски камък;
- Водопадите Кселчовски и Смолянски,
- Балиевата вода – три извора, които се считат за лековити.
Културни забележителности:
- Регионален исторически музей „Стою Шишков“ - Смолян
- Художествена галерия в Смолян
- Планетариум
- Национална астрономическа обсерватория на връх Рожен
- Крепост „Калето” край с. Кошница и в местността Турлука
- Момчилова крепост
- Античният път в местността Амзово
- Алибеев конак (най-старият цялостно запазен конак в централната част на Родопите)
- Агушев конак (най-големият късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров)
- Архитектурен комплекс „Чешитска Махала“ в кв. Райково
- Мемориална къща музей „Ласло Наги“
- Катедрален храм „Свети Висарион Смоленски“ в центъра на Смолян
- Църквата „Свети Никола“ в кв. Устово
- Църквата "Света Неделя" в кв. Райково
