Дата: 08.06.2012

Източник: в. Класа

Прочетено: 2417

Българската мрежа на Глобалния договор на ООН е организация на компаниите, обединени от идеята за корпоративна социална отговорност. Реално тази част от българския бизнес успява да създава нова философия, а не да копира практики отвън, или да превежда наръчниците на мутинационалните компании. Компаниите се опитват на база на собствения български опит да създадат философия, споделяна на надкомпанийно ниво, която да не бъде базирана на спорадични еднократни действия, а да има всичките компоненти на корпоративната социална отговорност и да бъде така приложена на практика, че всяко решение през следващите години да бъде взето през тройната призма на устойчивото развитие.

Това е революция, защото този начин на мислене тепърва се изгражда. Въпреки това Българската мрежа е една от 20-те топразвиващи се и работещи на местно ниво в света от 109 мрежи в целия свят, като част от социалните иновации, постигнати в България, са отличени и ще бъдат включени в доклада от Рио+20. Това е стартирането на чисто българска магистърска програма за корпоративна социална отговорност във Висшето училище по финанси и застраховане. Това е също така подготвянето на чисто български браншови бизнес стандарт за устойчиво развитие на минно-геоложкото дело, който ще бъде обявен на 17 август 2012 г., когато е Денят на миньора. Този бизнес стандарт включва критерии за всяка една от областите на устойчивото развитие, като екологията е много силно застъпена. Дори от Европейската асоциация са изявили желание този стандарт да бъде преведен веднага и евентуално да бъде приложен и в други европейски държави. 

Ние работим на браншово ниво, близо до компаниите, защото държавните и международните политики идват отгоре и те трябва да ги знаят. Но това, което те са готови да дадат и да спазват, трябва да бъде изготвяно и проучвано на място. Затова и подготвихме доброволна декларация, която изхожда от българската действителност, в която компаниите, част от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, обещават до 2015 г. да се борят за подобряване качеството на професионалното образование, подобряване условията на труд, браншова подкрепа за научноизследователска дейност, инвестиране в енергийно ефективни технологии и пр. 

Това, което правим, явно дава резултат. Едно от нещата, които ще се обсъждат и е почти сигурно, че ще бъдат приети на срещата на високо равнище, са цели за устойчиво развитие, които да допълват целите на хилядолетието за развитие. Докато при целите на хилядолетието акцентът е повече върху социалните теми, то целите за устойчиво развитие ще са по-универсални и няма да разделят държавите на развити или развиващи се и съответно ще обхващат фокуса и на трите направления - конкретни цели по отношение на глобалните икономически въпроси, на опазване на околната среда и за социалното измерение, които ще допълват тези, които вече имаме.

Социално-икономическата област е тема, по която България заема страна в предварителните разговори, тъй като Европейският съюз се опитва и ще представи в Рио де Жанейро на срещата по устойчиво развитие на 20 – 22 юни обща позиция. Като сектори вече са очертани енергетика и енергийна сигурност, устойчив транспорт, устойчиво развитие на туризма, а от социалните въпроси - правата на човека и социалното включване. На конференцията в Рио българската делегация ще бъде представена от президента Росен Плевнелиев, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на труда и социалната политика, както и участие на експертно ниво от Министерството на околната среда. Извън националната делегация ще присъстват и Цецка Цачева и официални лица като представители на парламента, които ще участват в среща на високо ниво на законодателите от цял свят. България е и единствената страна от Балканите с номинация за посланик на Глобалния договор за социално инвестиране и това е Елица Баракова.