България ще осигури на европейския бизнес разработени инструменти за оценка на риска в 30 икономически дейности, които са определени за едни от най-опасните у нас на базата на мащабно проучване за условията на труд сред над 200 000 работещи. Това стана ясно по време на заключителната пресконференция по проект BG051PO001-2.3.01 „Превенция за безопасност и здраве при работа”. Той е разработен от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и финансиран с почти 14 млн. лв. по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Според индикаторите на проекта инструментите трябваше да са само 12.
„Нито една друга държава-членка не е разработвала такъв обем инструменти, покривайки толкова много различни сектори. 30-те български инструмента са ценен помощник не само за вашите предприятия при оценката на рисковете в тях, за постигане на съответствие със законодателството и за подобряване на здравето и безопасността на работещите. Българските инструменти могат да послужат и като модели за останалите страни”, обясни уникалността на проекта Юлия Флинтроп, представител на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа и част от проекта OiRA. Той осигурява онлайн платформата, през която българските инструменти ще стигнат до европейските работодатели.
По закон всяко предприятие трябва да оцени рисковете на работните места в него и да предприеме мерки за минимизирането им. „Разработените по проекта инструменти ще помогнат на работодателите да правят това според най-добрите европейски стандарти със собствен капацитет, без да им се налага да наемат външни консултанти. А това ще им спести средства”, обясни изпълнителният директор на Инспекцията по труда инж. Румяна Михайлова.
Според социалния зам.-министър Светлана Дянкова благодарение на проекта „Превенция за безопасност и здраве при работа” правителството прави нова крачка към постигане на една от големите си цели - подпомагане на българския бизнес в повишаването на неговата конкурентно способност. „Всички знаем, че по-добрите условия на труд водят до по-висока производителност на труда и по-малко загубени работни дни в следствие на трудов травматизъм и професионални заболявания”, коментира Дянкова.
Българският бизнес вече използва разработените по проекта Кодекси за добри практики в 30-те икономически дейност. По тях работодателите могат да правят инструктажите си, да обучават служителите си и да черпят добри идеи за отстраняване най-честите рискове за работещите в тях. Кодексите също трябваше да са 12.
248 предприятия вместо заложените 30 вече са внедрили разработените 13 модела на системи за безопасност и здраве при работа. Чрез тях работодателите могат по-лесно и отново без нуждата от външни консултанти да управляват дейността си за подобряване на работната среда.
Ценна статистическа информация за създаването на политики в областта на безопасност и здраве при работа може да се открие в разработения общ профил на българската икономика и профилите на 30-те най-рисковите икономически дейности.
Надеждите са благодарение на проекта и инструментите и насоките, които той дава на работодателите за подобряване на работната среда, този процент да се увеличи. А крайната цел е намаляване на трудовите злополуки с 25% спрямо базовата 2008 г. На практика това вече е постигнато, тъй като спрямо 2013 г. НОИ отчита намаление с почти 30%.
