Дата: 06.06.2017

Източник: БСК

Прочетено: 467

  • Лиляна Павлова: Финансовият инженеринг ще удвои парите от европрограмите 
  • За подобряване на механизма за усвояване на европейските средствата чрез финансови инструменти настояват от бизнеса

"След 2020 г. финансовите инструменти не трябва да се противопоставят на безвъзмездната европейска помощ, а трябва да вървят ръка за ръка. Не трябва да се противопоставят бъдещите фондове от кохезионната политика и кохезионните инструменти спрямо средствата, инвестициите, за които се търси консенсус на общоевропейско равнище, когато се говори за миграция, сигурност, борба с тероризма."

Това заяви министърът за българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова в рамките на конференцията "Финансови инструменти на ЕС - поуки и перспективи", организирана от Европейската сметна палата и Сметната палата на България. Според министъра, трябва да бъде намерен баланс на общоевропейско равнище за това, че финансовите инструменти имат бъдеще, но при условието на сериозна самокритика за това как да бъдат по-ефективни. Тя е на мнение, че не трябва да се позволи отпадането им по линия на кохезионната политика, защото те подкрепят базисните политики, местните власти и общинската инфраструктура.

"За България е важно да отстои темата за европейските грантови схеми, които са важни както за нашата страна, така и за държави от ЕС, които са по-слабо развити, с по-бедни региони, с нужда от инвестиции в базисна инфраструктура и социални политики, които не могат да се подкрепят с финансов инженеринг", смята Павлова. По думите ѝ големият дебат през следващата година по време на българското председателство на Съвета на ЕС е да търси баланс след 2020 година за 27-те членки на ЕС.

"Ще се вземат предвид препоръките на сметните палати в четири направления, свързани с начина и размера на капиталите, които се инвестират във фондовете, таксите и разходите за управлението, реинвестицията и прекалено ниския процент на общоевропейско равнище на привлечен частен капитал", увери министърът. Павлова е убедена, че грантовото финансиране е важно за България, като страна, която притежава сектори, които не могат да се финансират с финансови инструменти, като се потърси начин те да са по-ефективни.

Анализирайки постигнатото и опита на България в привличането на финансови инструменти, министърът напомни, че България е давана за пример на останалите държави-членки на ЕС и често е канена да представи добрите практики от първия програмен период в контекста на това, че сме успели ефективно да инвестираме средствата и да привлечем частен капитал.

Министърът припомни, че ефектът от "Регионален фонд за градско развитие", който управлява инвестиционния процес по инициативата JESSICA под формата на дългосрочно кредитиране на публични и частни проекти за градско развитие в шестте най-големи града в България (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен) е утроен от инвестицията, включително и с привлечения капитал, а проектите успешно са реализирани и средствата се реинвестират.

"За периода 2007-2013 г. над 700 млн. лева стартов капитал е удвоен и утроен", твърди Лиляна Павлова. Тя посочи, че през новия програмен период минимум 10% от програмите трябва да се инвестират на принципа на финансов инженеринг, което означава 1,5 млрд. лева стартов капитал. С подкрепа на бизнеса тези средства се очаква в бъдеще също да бъдат удвоени, като парите чрез финансов инженериг ще достигнат до малкия и средния бизнес чрез фондовете за градско развитие и околна среда.

Министър Павлова смята, че Фондът на фондове е стартирал по-бавно и сега има много чакащи проекти, включително направени по програмите JEREMIE и JESSICA, но изрази надежда да започне процедурата за избор на фонд мениджъри, което по думите ѝ е възможност за българския банков пазар с огромни капитали за инвестиции.

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков заяви, че функционирането на финансовите инструменти и по-ефективното им използване ще доведат до изграждането на конкурентоспособна икономика, която да осигурява по-високи постъпления в бюджета и възможност за по-достойни доходи за българите.

Той е на мнение, че трябва да има дискусия за възможностите за подобряване на механизма за усвояване на европейските средствата чрез финансовите инструменти, като се обсъдят трудностите пред бизнеса при използването им, цената на разходите и таксите за управлението им, ролята на финансовите и кредитните институции.

Калин Маринов, заместник-директор в Управляващия орган по ОП "Иновации и конкурентоспособност", напомни, че 80% от ресурса е грантово финансиране и има трудности при разделянето на грантов и финансов инженеринг. Той обаче се похвали, че по предварителната оценка на на разпределение на финансовите инструменти "отчитаме 100% изпълнение, което се дължи и на гаранционния инструмент на банките, като неизпълнението е в рамките на едноцифрен процент".

Маринов каза, че с Европейския инвестиционен фонд по програмата за МСП вече е договорено таксите да бъдат обвързани с постигнатите резултати, като за това е използван испанският опит. "До края на годината ще има финансови мениджъри на пазара за управление на проектите, при които се прилагат финансови инструменти", информира експертът.

Илияна Иванова, член на Европейската сметна палата, съобщи за редица констатирани слабости в периода 2007 – 2013 година при револвиращата подкрепа на средствата, които се използват повече от веднъж. Тя изброи проблемите, свързани със забавяне, ниски нива на плащане и нисък раволвиращ ефект, както и липса на яснота какво се случва с тези инструменти след приключване на програмите. Според нея има драстични случаи, при които таксите и разходите са високи, а възнагражденията на консултантите са в по-голям размер от парите, които достигат до крайния бенефициент. За пример Иванова даде проект, при който за разходи от 2% са изплатени 28 млн. евро такси, а до бенифициента са достигнали само 4 млн. евро.

"Само 60% от социалния и регионалния фонд предоставят информация за своите такси, но вече ще се прави предварителна задължителна оценка, която ще предоставя реалистична капитализация, обясни тя. – Европейската комисия не прие нашата препоръка (на Европейската сметна палата бел. ред.) за ливъридж във финансовите инструменти и за разходите на таксите и разходите за управление, но виждаме реално обвързване с постигнатите резултати, което не се правеше в предишни периоди."

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев не скри притеснението си при изпълнението на проектите заради "корупционни схеми при усвояване на публичните средства". "Няма да говоря за странния портфейл на Българската банка за развитие и какъв е моделът за финансиране на предприятията. Ще говоря за ролята на държавните институции за следене на процеса. Има корупционен двигател къде да отидат средствата от бюджета", категоричен е Данев.

Той смята, че картината как се връщат финансовите потоци от подизпълнителите към главния изпълнител, който е спечелил поръчката, остава скрита.

Данев заяви, че няма публичност при при изпълнение на проектите, не може да се намери БУЛСТАТ на изпълнителите и да се определи обемът на свършеното по проекта. За пример даде сайта на Агенцията за обществени поръчки, където "липсват данни за изпълнението на договорите за 60% от проектите, в 30% няма информация за подизпълнителите, а за 57% – дали договорите са изпълнени".

Като слабост на процеса Данев изброи липсата на истински, а не само на документални проверки от Агенцията за обществени поръчки, Агенция за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Председателят на БСК риторично попита аудиторията защо българските пътища са сиви, докато в Германия са черни, и се надява да чуе отговора при следващото обсъждане на проблемите на икономиката.

______

В публикацията са използвани текстове от Investor.bg