Страните членки на ЕС представиха 2000 проекта на стойност 1.3 трилиона евро, които ще се конкурират за финансиране от Европейската комисия, в рамките на плана на нейния нов председател Жан-Клод Юнкер за възстановяване на икономиката на съюза.
България също участва в начинанието, с 18 проекта вариращи от скоростни пътища, през железопътни линии, до далекопроводи и пречиствателни станции. Общата стойност на българските предложения надхвърля 3.5 млрд. евро.
Като цяло европейските държави искат пари за инфраструктура и всъщност българските предложения имат добър шанс за финансиране, тъй като много от представените проекти няма да донесат значителни ползи на икономиката на ЕС. Например Испания иска средства за изграждане на подводна фибро-оптична връзка между Канарските острови и Бразилия.
Проблемът е, че финансирането на самия план на Юнкер за стимулиране на възстановяването на Европейския съюз от икономическата криза, все още не е осигурено.
Общият обем на предоставените стимули трябва да достигне 315 млрд. евро. А Европейската комисия осигурява само 21 млрд. евро. От тях 8 млрд. евро идват от съществуващите фондове на ЕС, които ще се увеличат до 16 милиарда евро под формата на гаранции. А 5 млрд. евро ще отпусне базираната в Люксембург Европейска инвестиционна банка, която ще управлява и разпределянето на парите. Останалите 294 млрд. евро ще бъдат набрани от инвеститори.
Лидерите на 28-те страни членки на ЕС трябва да одобрят плана на среща на върха през декември, като се очаква всяка страна да лобира за представените от нея проекти. Очаква се планът на Юнкер да заработи в средата на 2015 г. и да обхваща период от три години.
Странно е, че заявените от самия Юнкер като възможни проекти с европейско финансиране, интерконекторни газови връзки на територията на България, не са сред българските предложения.
