СТ. ПОПДОНЧЕВ ЗА БЮДЖЕТА: ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗМОЖЕН НЕ ОЗНАЧАВА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЕМЛИВ

„НСТС е консултативен орган. По закон би следвало да се свика и бюджетът да бъде обсъден там. Вчера ние отказахме да участваме в заседанието, но нямаше пречка да бъде проведено такова заседание, въпреки нашето отсъствие. Позицията на работодателските организации е публична и ясна. С този наш ход искахме да дадем ясен сигнал, че бюджетът е неприемлив. Макар той да беше представен като единственият политически възможен, това не го прави икономически приемлив за нас.“

Това каза Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, в предаването „Денят“ на Дарик Радио.

Ето какво каза Станислав Попдончев:

Като бюджетна техника и икономически параметри този бюджет не е единствено възможният. Дали е единствено политически възможният, трябва да се доверим на представителите на правителството, които твърдят това.

Промяната особено в данъчно-осигурителната тежест, която се създава за българските предприятия и граждани е такава, каквато не можем да приемем. Още повече, че в Средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година нямаше никакви индикации, че ще се увеличава данъчно-осигурителната тежест. Това именно беше изненадата за нас.

Това, което виждаме като бюджет за 2026 г., репликира това, което имахме в последните две-три години. Бюджетът е заложник на автоматични механизми, които експоненциално повишават разходите в публичната сфера. Когато нямаме воля да променим тези закони, трябва да търсим допълнителни приходи или да трупаме дефицити. Ако си представим бюджета като един триъгълник, от едната страна имаме бюджетен дефицит от 3%, от другата страна има едни разходи, които не могат да бъдат променени, защото са обвързани законодателно, в третата страна са приходите, за които ви казват „Изберете си кой данък да се вдигне, за да могат приходите да настигнат разходите“. Това е погрешно поставен разговор. Разговорът в бюджета не е в приходната част.

Ако ние продължим така през 2026 и 2027 г., през 2028 г. ще имаме сериозни проблеми.

Работодатели и синдикати в продължение на повече от година работихме в работна група за определяне на нов механизъм за формиране на МРЗ и, въпреки големия напредък, не стигнахме до край и по тази причина се репликира това, което имаме и в момента, т.е. продължава се действието на настоящата формула. Влизаме в ситуация на кръгова зависимост – МРЗ повишава СРЗ, а СРЗ се ползва като показател за увеличаване на МРЗ. Така ние сме обречени непрекъснато да се покачват разходите за възнаграждения не само в публичната сфера, но и в частния сектор. Към тази СРЗ бяха обвързани и други възнаграждения – в отбраната, в МВР, в образованието и т.н. Така стигнахме до тази ситуация, в която общите разходи са над 55 млрд. евро за 2026 г.

Въпросът е кой ще понесе тежестта от предложените увеличения в приходната част на бюджета. Ще я понесат всички предприятия, коректният бизнес, който си плаща данъците, и всички работещи български граждани. Тъй като огромният ръст – 601 млн. евро, се очаква от повишаване с 2 пр. п. на вноската за Фонд „Пенсии“, 340 млн. се очакват от двукратното повишаване на данък „дивидент“. Не трябва да забравяме и връщането на задължителното използване на СУПТО, одобрен от НАП (там също се очакват 340 млн. евро) и приходите от движението на стоки с висок фискален риск. На първо място, това е разширяването на списъка с такива стоки. Всъщност това е мярката, от която се очакват най-много пари – близо 880 млн. евро, и още 550 млн. евро се очакват от нов механизъм за проследяване на транспорта на тези стоки с висок фискален риск. Това са на практика всички хранителни продукти, които консумираме, и сега се предлага разширяването на този списък, въпреки че през м. април го намалихме. Това създава допълнителна административна и финансова тежест, което няма как да не доведе до повишаване на цените на стоките и услугите.

Вижте във видеото какво още каза Станислав Попдончев.