Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) е неправителствена организация, учредена на 25 април 1980 г. В своята над 40-годишна история БСК се утвърди като един от водещите партньори на държавата при определянето на икономическата политика, запазвайки своята партийна неангажираност и водейки се единствено от принципите за национално отговорно поведение, компетентност и коректност. С решение № 20 от 14 януари 2021 г. Българската стопанска камара е призната за представителна организация на работодателите на национално равнище.

Устав на БСК  I  Решение на СГС от 22.01.2019 г.

Насоки за дейността:  2014-2018 г.2019-2023 г.2024-2028 г.

Презентационни брошури

ВИЗИЯ

Постигане на свободно, справедливо и съпричастно общество, основано на култ към труда, образованието и културата на човешкия ресурс – основен двигател на прогреса.

МИСИЯ

БСК е национално отговорен съюз на бизнеса, работещ за:

  1. Създаване на условия за ускорен и устойчив растеж;
  2. Прозрачно управление;
  3. Стабилно законодателство, защитаващо принципи, а не целеполагащо;
  4. Балансирана икономика, основана на знанието и носеща висока добавена стойност;
  5. Равно третиране на собствеността;
  6. Конкурентен пазар, в т.ч. на социални услуги;
  7. Развитие на човешките ресурси и гъвкави индустриални отношения;
  8. Съхраняване и развитие на българското производство,
  9. Разширяване на икономическата свобода и поощряване на предприемачеството;
  10. Ограничаване на административния натиск и участието на държавата в икономиката;
  11. Справедливо и ускорено правораздаване;
  12. Ограничаване на нормативната несигурност и честите промени на закони;
  13. Създаване на съвременни модели за бизнес мрежи;
  14. Защита на интересите на българските работодатели и предприемачи на местно и международно ниво.

БСК е обединител на юридически и физически лица, готови да работят за създаване на справедливо, съпричастно и свободно общество, в съответствие със следните ПРИНЦИПИ:

  1. Ефективно използване и съхраняване на наличните природни и човешки ресурси;
  2. Спазване на законността и правилата за лоялна конкуренция;
  3. Нулева толерантност към корупцията, търговията с влияние и неформалната икономика.

ЦЕЛИ

Глобална цел:  
БСК – фактор за  ускорено и устойчиво индустриално и социално развитие

Стратегически (дългосрочни) цели:

  1. Ускорено доближаване на България до европейските икономически и социални достижения;
  2. Устойчива и благоприятна бизнес среда;
  3. Преодоляване на макроикономическите дисбаланси;
  4. Реформирани обществени системи - образование, здравеопазване, социално и здравно осигуряване, правораздаване;
  5. Реформиран и гъвкав пазар на труда;
  6. Качествена и квалифицирана работна ръка;
  7. Децентрализация и балансирано регионално развитие;
  8. По-ефективно използване на поземления и геостратегически потенциал на страната;
  9. Повишена енергийна ефективност, преход към нисковъглеродна икономика и усвояване на нови енергийни технологии;
  10. Ефективно включване в международните индустриални, технологични, иновативни и пазарни вериги;
  11. Ограничени възможности за одържавяване на обществен и частен ресурс;
  12. Ограничена нормативна несигурност и чести промени в законодателството;
  13. Обрат в негативните демографски и миграционни процеси.

Тактически (краткосрочни) цели:

  1. Икономическо възстановяване и обрат в инвестиционната среда и трудовата заетост;
  2. Контролиран изход от валутния борд и присъединяване към Еврозоната;

СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ

Външни:

  1. Еднозначно формулиране на национална обединителна кауза и дългосрочна визия и приоритети за нейното осъществяване;
  2. Повишаване качеството и ефективността на административното обслужване, вкл. оптимизиране на регулаторната среда и въвеждане на електронно правителство;
  3. Стабилна нормативна уредба и задължителна оценка на въздействието на всеки нормативен акт и управленско решение;
  4. Рязко подобряване на правораздаването и нарастваща роля на арбитражната практика;
  5. Въвеждане на прозрачност в процедурите с проекти, независимо от начина на финансиране;
  6. Ограничаване на корупционните практики в централната и местните администрации;
  7. Ефективно използване на публичните ресурси, вкл. програмно бюджетиране с ясно формулирани крайни резултати и отговорници;
  8. Изграждане на базова инфраструктура за индустрията;
  9. Разширяване на възможностите за публично-частно партньорство;
  10. Либерализиране на енергийния пазар;
  11. Насърчаване на развойната, научната и инженеринговата дейности;
  12. Условия за ръст на експортно ориентираните производства;
  13. Ограничаване износа на добавената стойност.

Вътрешни:

  1. Въвеждане на нови практики и механизми с цел по-ефективен диалог и отчитане на проблемите, позициите и предложенията на членовете на БСК - предприятия, браншови и териториални структури;
  2. Подобряване и разширяване на партньорството с другите работодателски и предприемачески съюзи, с творческите и съсловните съюзи, със социалните партньори, с образователните и научните институти;
  3. Активно партньорство с институциите и участие в социалния диалог;
  4. Подобряване на вътрешните комуникации, вкл. информационните системи на БСК;
  5. Оптимизиране на използването на материално-техническата база на БСК;
  6. Усъвършенстване на административния капацитет и качеството на човешкия капитал на БСК;
  7. Оптимизиране на листата от услуги, предлагани от БСК;
  8. Разширяване на дейностите в областта на корпоративната социална отговорност.

 

Камарата участва активно в системата за социален диалог на национално и международно ниво, където отстоява интересите на българския бизнес при промяната на нормативната уредба и административните практики.

НА НАЦИОНАЛНО НИВО...

БСК участва в работата на органите за социално партньорство, вкл. в:

  • 18 национални консултативни съвета, сред които Националния съвет за тристранно сътрудничество, Националния съвет за насърчаване на заетостта, Националния съвет по условия на труд, Националния икономически съвет, Националния съвет по наука и иновации, Консултативния съвет за насърчаване на МСП и др.;
  • Икономическия и социален съвет на РБ;
  • Надзорните и управителни органи на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Фонд "Гарантиране на вземанията на работниците", Фонд "Условия на труд", т.нар. Сребърен фонд, Националната агенция за помирение и арбитраж, Националната агенция за професионално образование и обучение, и др.;
  • Работни групи и комитети към министерства и други институции.

Членуващите в БСК браншови организации са страна по всички действащи секторни колективни трудови договори и споразумения.

НА МЕЖДУНАРОДНО НИВО...

БСК е единствената българска бизнес организация, член на BUSINESSEUROPE – организация на европейския бизнес от конфедеративен тип, чрез която представлява интересите на българските фирми и работодатели на европейско ниво.

Камарата участва активно в работата на Международната организация на работодателите (IOE), Международната организация на труда (ILO) и Европейския икономически и социален комитет (EESC).

БСК има подписани договори за сътрудничество с над 70 национални работодателски и бизнес организации от най-развитите страни в Европа, Азия, Америка и Африка.

Важно! Съгласно чл. 25, ал. 3 от Устава на БСК в органите на управление на камарата нямат право да участват политически лица.

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Висшият орган на управление на БСК е Общото събрание (ОС), което се състои от всички членове на камарата. ОС е с 5-годишен мандат, приема основните насоки за дейността на БСК, изменя и допълва устава, избира и освобождава Управителния и Контролния съвети, и контролира тяхната дейност. Последното Общо събрание е проведено на 1 ноември 2023 г.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Съгласно Устава на БСК, Управителният съвет (УС) на БСК се състои от не по-малко от 15 членове, които се избират от Общото събрание за срок от 5 години. УС приема планове и програми за дейността на БСК, организира изпълнението на решенията на ОС и отчита своята дейност пред него. През 2023 г. е избран настоящият състав на УС

  • Председателят на УС се избира измежду членовете на УС. Той ръководи и представлява организацията в страната и чужбина. Настоящият председател на УС на БСК Добри Митрев е избран на тази длъжност на 1 септември 2021 г. и преизбран на 1 ноември 2023 г.
  • Организацията на дейността на УС е поверена на главния секретар на БСК. От 2021 г. (след избирането на Добри Митрев за председател) длъжността е овакантена.

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Контролният съвет (КС) се състои от трима души, които се избират от ОС за срок от 5 години. КС контролира законосъобразността и целесъобразността на изпълнението на решенията на органите на управление на БСК, както и правилното опазване на нейното имущество. Председател на КС е Николай Радев.

ВЖ. ОРГАНИГРАМА

БСК разполага с добре развита матрична структура и обединява, от една страна – браншови организации, покриващи целия спектър на икономиката, а от друга – регионални структури, кореспондиращи на административното деление на страната.

Структурата на БСК включва повече от 120 браншови организации, по-голямата част от които членуват в съответните европейски браншови структури. Те са активни участници в секторния социален диалог и са страна по действащите в България браншови колективни трудови договори.

На териториален принцип БСК е изградила мрежа от регионални и общински организации във всички областни и в голяма част от общинските центрове. На локално ниво функционират още над 100 местни сдружения на бизнеса. Мрежата се развива динамично във времето и броят на общинските и местни организации непрекъснато расте. Териториалните структури на БСК участват активно в социалния диалог на регионално ниво, както и в работата на съветите за регионално развитие.

БСК неотклонно провежда политика за активно сътрудничество с научни и обучаващи организации в помощ на индустрията, което е особено важно за процесите на технологично обновление и иновации. БСК е единствената национална организация, в която членува Българската академия на науките, както и най-големите университети. По този начин се обединява научният потенциал с индустриална насоченост.

Още от своето учредяване БСК поддържа активни контакти и партньорство с представителите на кооперативното движение в България, което има повече от 100-годишна история.

В стремежа си да покрие цялостното многообразие на институции и организации, подкрепящи икономическото развитие и бизнеса, БСК привлече за свои членове Съюза на икономистите в България, Федерацията на научно-техническите съюзи, Съюза по автоматика и информатика и др.

Наши колективни членове са:

  • Асоциацията на индустриалния капитал в България,
  • Българската академия на науките, 
  • Централният кооперативен съюз,
  • Централният съюз на трудовопроизводителните кооперации,
  • Съветът на българските аграрни организации,
  • Университети и научно-технически съюзи.

 

Членството в БСК Ви дава възможност:

  1. Да бъде чут Вашият глас в отстояване на интересите на Вашия бизнес, на общите интереси на предприемачите и работодателите, на секторите и регионите, в които осъществявате своята дейност, чрез:
    • Открито представителство и застъпничество, съобразено със закона и общите интереси на членовете на БСК;
    • Участие в законодателния процес при подготовка и изменение на нормативни актове и тяхното прозрачно, справедливо и ефективно прилаганe.

  2. Да участвате при определянето на стратегията на работодателите и индустриалците по отношение на всички социално-икономически проблеми на предприятието, бранша и региона, в който осъществявате дейността си. Имате възможност да участвате пряко, а с наша подкрепа Вашите позиции и предложения за подобряване на законодателството и административната практика ще бъдат представени и експертно защитени по категоричен начин пред компетентните институции на изпълнителната и законодателната власт чрез органите за социално партньорство на национално, европейско и международно ниво.

  3. Да станете част от фирмени, секторни, национални и международни бизнес мрежи, вкл. за изпълнение на проекти и за осъществяване на бизнес партньорства.

  4. Да получите специализирана експертна помощ, когато се нуждаете от:
  5. Да получавате регулярна и/или ексклузивна (по заявка) информация за промени в законодателството, състоянието и перспективите пред българския и чужди пазари, търговска и производствена статистика, добри практики в сферата на стопанското управление, управлението на човешките ресурси, финансите, екологичните изисквания и др.

С всички дейности и услуги на БСК можете да се запознаете ТУК!

 

БСК през 80-те години на ХХ-и век

На 25 април 1980 г. представители на най-големите български предприятия учредяват Българската индустриална стопанска асоциация (Bulgarian Industrial Association), преименувана по-късно в „Българска стопанска камара“. БИСА е първата неправителствена организация на бизнеса в бившия социалистически лагер, проводник на пазарните отношения в България. Макар и във времена на планова икономика и силен партийно-политически натиск, организацията успява да наложи някои съвременни, не само за онова време, но и за днес, принципи на пазарно поведение.

Още от самото си основаване БИСА започва да развива своята регионална структура, като изгражда регионални стопански асоциации и камари.

БИСА създава първия в България фонд за рисков капитал и първата за България търговска банка (Банка за стопански инициативи АД), чрез които финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия. Голяма част от тях се развиват успешно и днес.

Важна част от дейността на БИСА е свързана със създаването на технологични паркове към Техническите университети в София и Варна, работещи в областта на трансфера на технологии.

БСК през 90-те години на ХХ-и век

Преминаването от планова към пазарна икономика неминуемо води до навлизане в нова фаза на ролята на БСК за развитие на българската индустрия. Камарата активно привлича чуждестранни инвестиции, участва в процеса на приватизация, участва в нормотворчеството, касаещо бизнеса в преходния период, и поставянето на българската икономика на пазарни основи.

Изключително важна е ролята на БСК за развитието на диалога между работодатели и синдикати, за изграждането на системата за социално партньорство в страната. Под егидата на БСК и с нейно дейно участие са създадени първите регионални и браншови работодателски организации, и стартира колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво. БСК е инициатор и учредител на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), като единствена по това време работодателска организация в България.

Сред сериозните заслуги на БСК за развитието на съвременната българска икономика са:

  • създаването на Българската фондова борса;
  • въвеждането на Арбитражния съд като институция, спомагаща за по-бързо разрешаване на търговски спорове;
  • създаването на първите в страната здравни и пенсионни фондове, както и първата лизингова компания – „Интерлийз” АД;
  • Изграждането на технологични паркове към Техническите университети в София и Варна;
  • Първата в България мрежа за достъп до интернет;
  • Първия електронен подпис (BulSign) чрез международната сертифицираща организация GlobalSign.

БСК през ХХІ-и век

И през новия век БСК продължи да работи за развитието и стабилността на икономическата среда. Камарата развива и активна международна дейност, най-вече в рамките на европейския социален диалог.

БСК стана проводник на европейското членство на страната чрез създаването на Смесения консултативен комитет България – Европейски съюз. Камарата е инициатор и съучредител на Комитета и го председателства от българска страна в продължение на два последователни мандата.

Особено активна е ролята на БСК за формирането на икономическата политика в България, разработването и усъвършенстването на нормативната база в социалната и икономическата сфера, изготвянето на анализи, проучвания и експертни оценки в областта на индустриалната, данъчната и социалната политика, индустриалните отношения, опазването на околната среда, техническите изисквания към продуктите, развитието на малките и средни предприятия и др.

Благодарение на експертния потенциал на БСК и позицията й като национално представителна работодателска организация, са решени немалък кръг проблеми в сферата на икономиката, вкл.:

  • Въвеждане на частното съдебно изпълнение;
  • Извеждане на Търговския регистър извън съда;
  • Въвеждане на електронния подпис като средство за удостоверена комуникация;
  • Въвеждане на тристълбов модел на социално осигуряване;
  • Въвеждане на таван на държавните такси за съдебните производства при оспорването на индивидуални административни актове;
  • Въвеждане на плосък данък върху доходите на физическите лица и корпоративната печалба;
  • Премахване на ДДС върху даренията на храни и спиране въвеждането на т.нар. данък "вредни храни";
  • Ревизиране на броя и тежестта на регулаторните режими;
  • Драстично намаляване на броя на платежните нареждания за плащане на данъци и осигуровки чрез въвеждане на единната сметка;
  • Създаване на възможност (чрез законова промяна) за плащане на държавни и общински такси чрез POS-терминали без съответните банкови такси;
  • Промяна на процедурата за издаване на комплексни разрешителни с цел улесняване на инвестиционния процес;
  • Предотвратяване на част от ограниченията за работата на агенциите за временна заетост;
  • Ускорено възстановяване на просрочените задължения на държавата и общините към бизнеса;
  • Упражняване на контрол и предотвратяване на намеренията на МС (2011 г.) за неефективно инвестиране на средствата от Сребърния фонд във фискалния резерв;
  • С активното участие на БСК стартира реформата в системата на енергетиката, вкл. беше приета Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ;
  • Проблеми на българския бизнес намериха решение и в рамките на Европейския парламент по линия на членството на БСК в BusinessEurope (Конфедерация на европейския бизнес).

БСК днес

Съвременният облик на БСК се определя до голяма степен от маниера на работа, сериозния потенциал от специалисти, с който разполага, и разнообразието от услуги, който предлага на своите членове.

Изключително важна е работата на БСК в сферата на професионалната квалификация. В специално създадения за целта Център за професионално обучение (ЦПО) се извършва квалификация и преквалификация по широка гама професии, за които БСК издава национално признат документ. Към ЦПО е обособен и Център за компютърно обучение, в който функционира регионална „Сиско академия” за обучение на специалисти за изграждане на компютърни мрежи. Сертификатите, издавани от Академията, са признати в цял свят. Сиско академията при БСК бе първата на Балканския полуостров, която стартира обучения по програмата CCNP за обучение на сертифицирани от „Сиско Системс” професионалисти по изграждане на мрежи. През 2003 г. Сиско Академията на БСК получи наградата за най-добър курсист в света, както и награда за най-добър инструктор. Академията е носител и на наградата за най-добър мениджмънт на мрежова академия в света.

От 2010 г. към БСК функционира Национален център за оценка на компетенциите на работната сила, който подпомага прилагането на компетентностния подход в управлението на човешките ресурси. Центърът координира функционирането на разработената от БСК информационна система за оценка на компетенциите MyCompetence, която от 2019 г. е със статут на национална система, собственост на Министерството на труда и социалната политика.

БСК е единствената бизнес организация в Централна и Източна Европа, в която е изградено звено, подпомагащо постигането на съответствие с националните и европейски изисквания по околна среда, качество и безопасност. Център „Чиста индустрия” въвежда системи за фирмено управление от серията ISO и участва в разработката на нормативни документи в областта на околната среда.

Камарата издава широк набор информационни материали и тематични онлайн бюлетини, както и сп. Noblesse Oblige. Ежедневно потребителите на услугите на БСК получават актуална бизнес информация чрез електронния бюлетин “Бизнес Индустрия Капитали”, достигащ на два езика до повече от 30 000 абонати в страната и чужбина.

БСК продължава активното си участие в системата за социален диалог на национално и международно ниво, където отстоява интересите на българския бизнес при промяната на нормативната уредба и административните практики. Камарата работи активно по актуални проблеми на икономиката, като провокира обществена дискусия по съответните теми и, в дух на конструктивност, предлага възможни решения.

През 30-те тежки години на политико-икономически преход БСК се утвърди като един от водещите партньори на държавата при определянето на икономическата политика, запазвайки своята партийна неангажираност и водена единствено от принципите за национално отговорно поведение, компетентност и коректност.

БСК създава/въвежда:

  • Първия в България фонд за рисков капитал (чрез който финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия)
  • Първата за България търговска банка (Банка за стопански инициативи АД)
  • Първата българска лизингова компания (Интерлийз АД), с участието на Международната финансова корпорация (IFC)
  • Първата Сиско академия на Балканския полуостров
  • Първата и единствена в България информационна система за оценка на компетенциите на работната сила MyCompetence.
  • Първата в България мрежа за достъп до интернет
  • Първия електронен подпис в България (BulSign) чрез международната сертифицираща организация GlobalSign
  • Технологични паркове към Техническите университети в София и Варна

Благодарение на експертния потенциал на БСК и позицията й като национално представителна работодателска организация, са решени немалък кръг проблеми в сферата на икономиката, вкл.:

  • Създаване на Българската фондова борса
  • Въвеждане на частното съдебно изпълнение
  • Утвърждаване на Арбитражния съд към БСК
  • Извеждане на Търговския регистър извън съда
  • Въвеждане на електронния подпис като средство за удостоверена комуникация
  • Въвеждане на тристълбов модел на социално осигуряване
  • Въвеждане на таван на пропорционалните държавни такси за съдебни производства при оспорване на административни актове, издадени по реда за Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (в т.ч. при обжалване на наложени финансови корекции)
  • Въвеждане на плосък данък върху доходите на физическите лица и корпоративната печалба
  • Въвеждане на връзка между касовите апарати и НАП
  • Премахване на ДДС върху даренията на храни
  • Спиране въвеждането на т.нар. данък "вредни храни"
  • Ревизиране на броя и тежестта на регулаторните режими
  • Драстично намаляване на броя на платежните нареждания за плащане на данъци и осигуровки чрез въвеждане на единната сметка.
  • Намаление от 3% на 0.5% добавката върху цената на природния газ, която остава в „Булгаргаз“, и въведено хеджирането на риска, свързан с цената на петрола, цената на природния газ и курса на американския долар.
  • Създаване на възможност (чрез законова промяна) за плащане на държавни и общински такси чрез POS-терминали без съответните банкови такси.
  • Промяна на процедурата за издаване на комплексни разрешителни с цел улесняване на инвестиционния процес.
  • Предотвратяване на част от ограниченията за работата на агенциите за временна заетост.
  • Усъвършенстване на разпоредбите в КТ относно ползването на платения годишен отпуск и погасяване на отпуска по давност (така беше решен проблемът с натрупаните отпуски).
  • Въвеждане на възможността за прекратяване на трудовото отношение при придобиване на правото за пенсиониране.
  • Закриване на търговски дейности на министерства с цел премахване на нелоялната им конкуренция спрямо частния сектор.
  • Ускорено възстановяване на просрочените задължения на държавата и общините към бизнеса.
  • Оптимизиране на структурата на холдинг „Български държавни железници“.
  • През 2016 г. бяха преустановени преговорите по определяне на т.нар. прагове за МОД по длъжности и икономически дейности след приемане на позиции на УС на БСК (февруари, 2013 г.)
  • Упражняване на контрол и предотвратяване на намеренията на МС (2011г.) за неефективно инвестиране на средствата от Сребърния фонд във фискалния резерв.
  • Приключен т.нар. първи етап на пенсионната реформа, вкл. по настояване и с участие на БСК и с решение на НСТС осигурителните вноски на работещите в МО, МВР и МП бяха завишени, така че да покриват разходите на НОИ за тази категория служители.
  • По предложение на БСК беше учреден Фонд „Пенсии на осигурени лица по чл. 69 от отбраната и сигурността“ и внесени изменения в КСО.
  • По предложение на БСК беше създаден допълнителен пенсионен фонд чрез ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили.
  • С активното участие на БСК стартира реформата в системата на енергетиката, вкл. беше приета Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ;
  • Проблеми на българския бизнес намериха решение в рамките на Европейския парламент.

В процес на изпълнение са предложения на БСК като: изграждане на връзка между НАП и митническата администрация, въвеждане на търговия със „зелени сертификати“, стимулиране изграждането на ВЕИ за собствена консумация, изграждане на система за валидиране на умения и компетенции, определяне на такса "битови отпадъци" на база количество като беше променен ЗМДТ - §13 и др.

Изброеното по-горе не изчерпва всички съществени резултати, постигнати в БСК след 1990 г., свързани с участието в НСТС и предшестващата го Комисия по съгласуване на интересите. В частност, не са посочени случаите, при които е предотвратено приемането на промени в правната уредба, които биха увредили значителни интереси, пазарни позиции и общо пазарно и финансово състояние на  отделни предприятията – работодатели, браншове и националната икономика. 

ПОЛИТИКА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

"Твоят избор има значение" (2021 г. - съвместна кампания с ИАНМСП)

"Да успеем в България!" (2019 г. - съвместно с ГБТИК)

"На светло" (2007 г., за борба срещу сивата икономика)

"Дебати 2009" (2009 г., във връзка с предстоящите парламентарни избори)

"100 депутати" (5 ноември 2004 г., за намаляване броя на народните представители)

 

БСК е сред учредителите на:

Български икономически форум

Българска мрежа на Глобалния договор на ООН

Институт за устойчив преход и развитие

 

БСК има подписани споразумения за партньорство с над 80 бизнес организации от цял свят:

Страна Организация
1.  Австрия              Industriellenvereinigung - I.V.
2.  Азербайджан Azerbaijan Chamber of Commerce and Industry
3.  Азербайджан National Confederation of Enterpreneurs (Employers') Organisations of Azerbaijan Republic
4.  Армения Armenian Industrial's and Businessmen's Union
5.  Армения Chamber of Commerce and Industry in the Republic of Armenia
6.  Белгия Federation des Entreprises de Belgique
7.  Босна и Херцеговина Chamber of Economy of Sarajevo Canton
8.  Великобритания Confederation of British Industry - CBI
9.  Германия Bundesverband der Deutschen Industrie e.V. - BDI
10.  Германия Confederation of German Employers' Associations (BDA)
11.  Германия Chamber of Industry and Commerce
12.  Германия Chamber of Skilled Crafts - Koblenz
13.  Грузия Federation of Georgian Businessmen
14.  Гърция Federation of Greek Industries - SEV
15.  Гърция Chamber of Kavala
16.  Гърция Federation of  Industries of N. Greece
17.  Дания Confederation of Danish Industries - DI
18.  Дания Federation of Danish Industries
19.  Дания Confederation of Danish Employers - DA
20.  Египет Egyptian Businessmen's Association
21.  Египет Federation of Egyptian Industries
22.  Естония Estonian Employers' Confederation - ETTK
23.  Зимбабве Confederation of Zimbabwe Industries (CZI)
24.  Израел Israel Export Institute
25.  Израел Manufacturers' Association of Israel
26.  Индия The Confederation of Indian Industry  
27.  Индия All India Manufacturer's Organization
28.  Иран Iran Trade Promotion Organization
29.  Иран The Industrial Managers Association of Iran
30.  Ирландия   Irish Business and Employers Confederation - IBEC
31.  Исландия Federation of Icelandic Industries - FII 
32.  Исландия Confederation of Icelandic Employers - SA
33.  Испания Confederation des Employeurs Espagnols - CEOE
34.  Испания Fomento del Trabajo Nacional Barcelona
35.  Италия Italian Confederation of Industry, CONFINDUSTRIA
36.  Италия Associazione Industriali della Provincia di Vicenza
37.  Йордания Jordan Chamber of Industry
38.  Йордания Jordanian Association of Pharmaceutical Manufacturers
39.  Йордания Amman Chamber of Industry
40.  Йордания Bulgarian-Jordan Chamber of Economic Co-operation
41.  Йордания Kazakhstan’s Union of Industrialists and Entrepreneurs
42.  Кипър Employers & Industrialists Federation Cyprus - OEB
43.  Китай China Council for the Promotion of International Trade
44.  Латвия Employers' Confederation of Latvia - LDDK
45.  Литва Lithuanian Confederation of Industrialists - LPK
46.  Люксембург Federation des Industriels Luxembourgeois - FEDIL
47.  Мавритания The Confederation Generale des Employeurs de Mauritanie
48.  Македония ECONOMIC CHAMBER OF MACEDONIA
49.  Македония Macedonian-Bulgarian Economic Chamber
50.  Малта Malta Federation of Industry - MFOI
51. Мароко General Confederation of Moroccan Enterprises
52. Норвегия Confederation of Norwegian Enterprise - NHO
53. Полша Polish Confederation of Private Employers Lewiatan - PKPP Lewiatan
54. Португалия Association Industrial Portuguesa - AIP (Portuguese Industrial Association)
55. Португалия Confederation da Industria Portuguesa - CIP
56. Португалия Associacao Empresarial de Portugal -AEP(Portuguese Business Association)
57. Румъния Alianta Confederatiilor Patronale din Romania - ACPR
58. Румъния Businessmen's Association of Romania
59. Сан Марино Associazione Nazionale dell'Industria Sammarinese-ANIS
60. Сирия Damascus Chamber of Industry
61. Словакия Republikova Unia Zamestnavatelov (RUZ)
62. Словения Employers' Association of Slovenia - ZDS
63. Сърбия Rila - Union for Serbian-Bulgarian Friendship
64. Сърбия Yugoslav Union of Employers / Serbian and Montenegrin Employers’ Association (SMEA) 
65. Сърбия Association of Industrialists and Entrepreneurs
66. Сърбия Chamber of Economy of Serbia
67. Сърбия Privredna Komora Srbije
68. Туркменистан Turkmenistan Chamber of Trade and Commerce
69. Турция Turkish Industrials and Businessmen’s Association (TUSIAD)
70. Турция Istanbul Chamber of Industry
71. Турция Turkish Confederation of Employer Associations - TISK
72. Украйна Ukranian Union of Industrialists and Entrepreneurs
73. Унгария Confederation of Hungarian Employers and Industrialists- MGYOSZ
74. Финландия Confederation of Finnish Industries - EK
75. Франция National Union of Patronage of France
76. Франция Mouvement des Entreprisces de France - MEDEF
77. Холандия Vereniging VNO-NCW
78. Холандия Confederation of Netherands' Industries and Employers
79. Хърватска Croatian Chamber of Economy
80. Хърватска Croatian Employers’ Association
81. Чехия Confederation of Industry of the Czech Republic - SPCR
82. Швейцария Economiesuisse
83. Швейцария Confederation of Swiss Employers
84. Швеция Confederation of Swedish Enterprise - SN
85. Швеция The Swedish Trade Council
86. Южна Африка Johannesburg Chamber of Commerce & Industry

БСК е сертифицирана по:

ISO 9001:2015 за проучвания и анализ на пазара на труда и човешкия капитал. Разработване на компетентностни модели и оценка на компетенции. Предоставяне на професионални и специализирани обучения, включително обучения за педагогически специалисти. Разработване, внедряване и поддръжка на уеб-сайтове и информационни системи. Подготовка и управление на проекти. Предоставяне на консултации по подготовка и управление на проекти.

ISO 27001:2017 за проектиране, разработване, тестване, внедряване и поддръжка на уеб приложения, информационни системи и софтуерни продукти; Консултации и управление на софтуерни проекти и цялостни информационни решения; Управление, защита и поддръжка на сървъри, комуникационни и информационни ресурси.

ДАННИ ЗА ФАКТУРА:
Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес
Адрес: София 1527, ул. "Чаталджа" 76
БУЛСТАТ: 831391124
ИН по ЗДДС: BG831391124
МОЛ: Добри Митрев

БАНКОВА СМЕТКА:
БАНКА ДСК EАД СОФИЯ - BIC КОД-STSABGSF
Сметка в лева IBAN-BG61STSA93000021609234
Сметка в евро IBAN-BG92STSA93000021609258 

Подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

Сигнали могат да се подават за нарушения от служители на БСК на българското законодателство или на актове на Европейския съюз.

Сигнали могат да подават:

  • работници и служители на БСК;
  • лица, наети по граждански договор;
  • стажанти;
  • изпълнители, подизпълнители, доставчици на стоки и услуги;
  • членове на Управителен и Контролен орган на БСК
  • други лица, на които са станали известни нарушения на законодателството в работен контекст.

Сигналът се подава до служителя, отговарящ за разглеждането на сигнали, писмено (в запечатан плик) или на електронна поща: m.mincheva@bia-bg.com.

Сигналът трябва да съдържа: три имена, адрес и телефон на подателя; имена на лицето, срещу което се подава сигналът; конкретни данни за нарушението; доказателства; дата и подпис (електронен подпис).

Служителят, отговарящ за разглеждането на сигнали, ще се свърже със сигналоподателя в седемдневен срок.

 

14.03.2024 Г.: Благодарствено писмо до БСК от ръководството на EEN - [BG] [EN]

Прочетено: 183942