Макроикономическа динамика. Спадът на българската икономика продължава да се задълбочава, но остава в значително по-умерен порядък в сравнение с доста от страните-членки на ЕС. Продължава и спадът на водещите световни икономики, но скоростта му се забавя, а в отделни страни се регистрира и растеж. Въпреки обявената от Г20 победа над световната икономическа криза - възпрян е опасния, рязък спад на глобалната активност и са стабилизирани финансовите пазари - рано е да определяме икономическата ситуация като оптимистична. Скоростта на възстановяване ще следва скоростта на пренастройване на мисленето и поведението на всеки един тип икономически агенти - правителства и международни институции, финансови институции и фирми, домакинства и нестопански организации.

 

Българската икономика ще продължи да се движи надолу през втората половина на 2009 г., а вероятно и през част от следващата година. За третото тримесечие можем да очакваме по-голям общ икономически спад (около 6%) в сравнение с този за второто, поради очакванията ни за минимален или дори отрицателен растеж в сектора на услугите, което вероятно няма да може да се компенсира от очаквания от нас понижаващ се спад в индустрията и нулев растеж в селското стопанство. Очакваме темповете на спад да се забавят през последното тримесечие на тази година (до около 5% общ икономически спад) и началото на 2010 година. За цялата 2009 г. очакваме спадът да е около 5%. Слаб растеж очакваме едва през второто или третото тримесечие на 2010 година.


Спадът на брутния вътрешен продукт за второто тримесечие се оказа малко по-слаб от някои очаквания. Предварителните данни на НСИ го оценяват на 4.9% за тримесечието и 4.2% за полугодието на годишна база. В сравнение с първото тримесечие, от страна на производството на БВП забелязваме благоприятни промени в динамиката на индустрията и влошаване на динамиката в аграрния сектор и в сектор услуги. Въпреки че влошаването в сектор индустрия продължи и през второто тримесечие, спадът се забави - на 7.2% след спад с 12.4% за първото тримесечие. В аграрния сектор спадът се задълбочи на 6.3% след 4.8% за първото тримесечие. От друга страна сектор услуги, въпреки че продължи да расте и през второто тримесечие, все повече забавя растежа си - до 1.4%. Спадът на вътрешното търсене, който се задълбочи от 9.1% за първото на 13.3% за второто тримесечие, продължава да обуславя спада на икономиката от страна на крайното използване на БВП. Спадът на инвестициите леко се ускори на 16.3% (14% за първото тр.). Същевременно спадът на потреблението на домакинствата леко се забави до 5.6% (6% за първото тр.). С предизборната обстановка можем да свържем растежа, и то доста висок, на колективното потребление с 8.1% за второто тримесечие (при 1.2 % за първото и спад с 5.8% за първото тримесечие м.г.). Продължава да се задълбочава спадът във външната търговия със стоки и услуги, но нетният му ефект е положителен и се подобрява, тъй като и през второто тримесечие продължи тенденцията на по-бързо свиване на вноса от това на износа, като същевременно спадът на вноса се задълбочи.


Краткосрочните данни за реалната икономика на основните ни външни партньори и у нас от март насам като че ли се стабилизират. В еврозоната от юни насам месечната динамика на поръчките в преработващата промишленост е дори възходяща, а промишленото производство се колебае около едно и също ниво. Тези данни са основание да очакваме по-нататъшно забавяне на спада на БВП в тази група страни, респективно подобряване на външната среда за българската икономика, което вероятно ще се усети по-съществено у нас в началото на следващата година.


Месечните данни за динамиката в основните отрасли у нас към август-септември са основание да очакваме, че спадът на продукцията и на добавената стойност в промишлеността ще продължи да се свива на годишна база, спадът на продукцията и на добавената стойност в строителството ще продължи и най-вероятно ще се задълбочи. Активизиране в отрасъл търговия в предстоящите месеци би могло да се очаква в резултат на едновременното въздействие върху търсенето от страна на ниските цени, и при евентуално стабилизиране на цялостната вътрешноикономическа среда около очакванията за постепенно излизане от рецесията, което може да стимулира харченето за сметка на спестяването. Очакваме, че приносът на транспортния сектор през второто полугодие ще е по-благоприятен за общата икономическа динамика в сравнение с първата половина на годината. Очакванията ни за влошаване на динамиката на добавената стойност в сектор услуги, като изключим търговията, са свързани с влошаване на показателя за бизнес климата в сектора, който след няколкомесечно покачване, през август и септември се влошава.


Същевременно, трябва да обърнем внимание на подобряването на общия показател „доверие на потребителите", който дава позитивни сигнали за икономическите усещания на потребителите, които са и огромната маса от икономически агенти. Последните данни по това наблюдение са от юли, и позитивизмът в тях вероятно може да се свърже с повишени следизборни очаквания на потребителите. Факт е, че след като от януари 2008 г. доверието на потребителите вървеше все надолу, като низходящата му тенденция като цяло започна още от април 2007 г., през юли - в разгара на кризата у нас - той се покачва (с 5.5 пр.пункта). Показателят за очакванията на потребителите за икономическата ситуация през следващите 12 месеца (втората половина на 2009 и първата на 2010 г.) се подобрява с почти 17 пр.пункта; след рязкото покачване на негативните очаквания за безработицата, започнало от октомври м.г., през юли е регистрирано понижаване - поради изместване на очакванията към по-умерени мнения. Доколко тези резултати в анкетата отразяват до голяма степен следизборно въодушевление, или усещания за реални положителни пренастройки в икономиката ще покаже следващото наблюдение.


Факторите водещи до свиване на дефицита по текущата сметка на платежния ни баланс, започнало от декември м.г. насам, продължават да действат в същата посока. За два поредни месеца - юли и август - салдото по текущата сметка е дори положително, каквото се случваше и преди 5-6 години в летния период. Намаляването на дефицита по текущата сметка за осемте месеца с 56% спрямо дефицита година назад се дължи в най-голяма степен на спада с 44% на дефицита по търговското салдо. При очаквания за запазване на основните параметри на външната среда свиването на дефицита по текущата сметка ще продължи да се проявява и занапред.


Външната търговия на страната продължава да се свива като за периода януари-август намалява с 1/3 (до 18.49 млрд. евро) в сравнение със същия период на 2008 г. (27.6 млрд. евро). Продължава тенденцията на изпреварващо съкращаване на вноса в сравнение с износа. Така износът (FOB) достига малко над 7.4 млрд. евро (при 10.59 млрд. евро една година по-рано или с 30 на сто по-малко), докато вносът (CIF) възлиза на 11.07 млрд. евро (при 17.03 млрд. евро за осемте месеца на миналата година като се свива с 35 на сто). Дефицитът по търговския баланс (FOB/CIF) също се съкращава и за осемте месеца на годината възлиза на 3.6 млрд.евро или 10.8 на сто от прогнозния БВП (при 18.9 на сто една година по-рано). Драстичното свиване на вноса е свързано със съкращаване на вътрешното потребление и преди всичко - с намаляване на икономическата активност в страната. Като един от факторите за сравнително по-малкото свиване на износа може да се посочи заеманият от българската експортна продукция по-нисък ценови сегмент на пазара. Започналата положителна промяна в някои от основните ни търговски партньори е с неясна перспектива и няма да е достатъчна за излизане от кризата на експортно ориентираните български производства. Възможно е износът да запази темпа си на свиване и годината да приключи с 30 на сто по-малък експорт в сравнение с 2008 година.


За осемте месеца на годината в страната са влезли над 1.95 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, което представлява 5.8 на сто от прогнозирания БВП. Не трябва да се забравя, че тези първи данни ще бъдат ревизирани впоследствие поне три пъти и следвайки аналогията от предишни периоди можем да допуснем, че те ще бъдат завишени значително. Вероятно прогнозираният от нас обем на ПЧИ за годината от 3 млрд. евро вече е надхвърлен и за 2009 г. ще достигне ниво от 3.5-4 млрд.евро. 2010 г. ще бъде годината с най-ниски ПЧИ от последните години, като вероятно нивото им ще спадне до 2.5-3 млрд.евро. Смятаме, че след това притокът на ПЧИ ще продължи предвид икономическия потенциал на страната и сравнително добрите условия за бизнес, но размерът му няма да успее да достигне този от последните две години, когато основен двигател бяха строителството и пазарът на имоти. Всичко ще зависи от диверсификацията на икономиката след кризата и способността й да се насочи към иновативни производства. Засега остава висок потенциалът за изграждане на логистични и индустриални площи, както и на различни енергийни обекти.


Септември е вторият пореден месец на 2009 г., когато натрупаната инфлация от началото на годината има отрицателна стойност - спрямо декември 2008 г. потребителските цени по националния индекс (ИПЦ, който отразява цените на потреблението на българските домакинства) са намалели с 0.1 на сто. Месечното изменение за септември е нулево, а месечна дефлация беше регистрирана в 5 от останалите 8 месеца. За задържане на потребителските цени в страната ще продължават да въздействат ниските международни цени, вследствие на това и ниските цени на производител на вътрешния пазар, а също така и липсата на натиск от страна на вътрешното потребление. Вътрешните и външни фактори за липса на инфлационен натиск ще продължават да действат и занапред и за цялата 2009 г. натрупаната годишна инфлация ще остане под 1 на сто.


Икономическият спад през първата половина на 2009 г. бе съпроводен с ускоряващо се свиване на заетостта. След като за първото тримесечие икономиката се сви с 3.5% на годишна база, а заетостта (по методология на националните сметки на НСИ ) намаля с 0.3% на сто, задълбочаването на икономическия спад през второто тримесечие до 4.9% бе съпътствано и с по-голям спад на заетостта (с 1.8%). Все пак по-ниските темпове на спад на заетостта вероятно отразяват стремежа да се запазят работните места, дори и с цената на намаляване на производителността - и в двете първи тримесечия на 2009 г. БВП на един зает е намалял реално с по 3.1% спрямо равнището година по-рано.


Данните на наблюдението на работната сила потвърждават, че най-потърпевши са заетите в промишлеността - там спадът на заетостта е най-съществен и продължава да се задълбочава бързо и многократно. В строителството имаше макар и слабо нарастване на заетостта за първото тримесечие, но за второто заетите в отрасъла са вече с 2.8 хил по-малко на годишна база. Единствено в групата отрасли „Финанси, кредит, застраховки; Операции с недвижимо и движимо имущество, бизнесуслуги" има нарастване на заетостта през второто тримесечие на годишна база (с 2.5 хил.), което обаче е значително по-малко от нарастването за първото тримесечие (с 19.1 хил.).


Тримесечната безработица нарасна на годишна база през второто тримесечие на 2009 г., за разлика от тенденцията на намаляване наблюдавана все още до първото (от 5.8 на 6.3%). За периода януари-март безработицата у нас беше все още в сходен порядък като тази година назад и данните на наблюдението на работната сила за първото тримесечие са в синхрон с месечните данни на Агенция по заетостта за първите три месеца. За разлика обаче от тенденцията в годините преди кризата, когато от началото на годината регистрираната месечна безработица постепенно намаляваше на месечна база, от началото на тази година до юни тя ежемесечно расте. За второто тримесечие безработицата и по двете статистики вече надхвърля нивата си спрямо година назад, и тази тенденция ще продължи и в средносрочен план. За септември регистрираната безработица е 8.03%, с което се надхвърля, макар и съвсем леко, нивото от 8%, около което се движеше последно през пролетта на 2007 г. Безработицата ще продължи да се увеличава занапред в резултат престректуриране на заетостта в строителството и услугите.


По наша оценка регистрираната безработица ще достигне своя пик от около 9-9.5% в зимните месеци на 2009-2010 г., след което ще се задържи около това ниво и ще започне да пада, макар и по-бавно, с очакваното през второто полугодие на следващата година възстановяване на растежа в икономиката.


ПОЛИТИКА КЪМ ПРЕДПРИЯТИЯТА. Сред намеренията на новото правителство за облекчаване на бизнес средата на първо място е предложението за съществено намаляване на минималния капитал за учредяване на дружество с ограничена отговорност (ООД). Правителството предлага промени в Търговския закон, според които капиталът ще падне от 5000 на 2 лв. Тази мярка не е достатъчна за сериозно подобряване на бизнес средата. Необходимо е да се облекчат и процедурите, свързани с регулативните режими, които продължават да бъдат бавни и тромави и в редица случаи са източник на корупционни практики.


Полагат се усилия за решаване на проблемите, които съпътстват администрирането на ДДС. Изградена е информационна система, която ще свързва базите данни на Агенция "Митници" и на Националната агенция за приходите (НАП). Друга положителна стъпка е новата програма за борба с ДДС измами, разработена в НАП. Ускоряват се процедурите по връщане на ДДС. По данни на НАП общата сума на ДДС в процедури по възстановяване с ревизия към края на февруари 2009 г. е била 562 млн. лв., а в края на юли стойността вече е 335 млн. лв., което е със 105 млн. лв. по-малко спрямо юни. Резултатът е постигнат благодарение на разпореждане на ръководството на НАП до всички териториални дирекции да започнат да използват възможността за частично възстановяване на ДДС при все още неприключила ревизия. Преустановена е и практиката ревизиите да продължават до максимално предвидения от закона срок от 3 месеца, особено когато няма необходимост за това.


Предстоят изменения в закона за обществени поръчки (ЗОП). През септември Агенцията по обществени поръчки (АОП) публикува проект на Закон за изменение и допълнение на ЗОП. До 20 декември 2009 г. тези промени трябва да влязат в сила, за да бъде транспонирана европейската директива 2007/66 ЕО с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществените поръчки. Същевременно две от приетите от Правителството Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27.07.2009 г. - 27.04.2010 г. ) се отнасят за обществените поръчки, чието реализиране ще допринесе за подобряване на бизнес средата. Предвижда се преразглеждане на основанията за анексиране на договори за обществени поръчки и премахване на противоречивите и непрозрачни процедури, както и на понятието малки обществени поръчки. В тази връзка е добре да се прецени дали е налице възможност тези по своята същност антикорупционни идеи за промени да бъдат обсъдени заедно с другите предложения за изменение и допълнение на ЗОП.


ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ. Към края на месец август 2009 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на - 478.8 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 577.4 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 98.6 млн. лв. Спрямо предходния месец дефицитът се задълбочава с 23.9 на сто, а спрямо нивото от година по-рано намалението е около 110.34 на сто. Спрямо година по-рано приходите са намалели с 11 на сто, като най-голям принос за тази низходяща тенденция имат данъчните приходи. Разходите са нарастнали с 26.1 на сто. С най-голям принос за този ръст са социалните разходи, следвани от капиталовите разходи. В данъчните закони за следващата година не са предвидени големи промени, което е правилен подход по по време на криза. Не се предвижда съществено увеличение на акцизите върху горивата. Акцизът на цигарите ще бъде вдигнат до 76 евро на 1000 къса. Фискалният резерв към август 2009 г. забавя своя темп на намаление и достигна 7667.5 млн. лв. Спрямо юли 2009 г. той е намалял с 0.6 на сто. Приходите от данъци в републиканския бюджет са под нивото от август 2008 г. (намаление от 14.4 на сто на годишна база). Изпълнението при преките данъци е 56.5 на сто, а при косвените данъци е 47.5 на сто. Косвените данъци бележат намаление в размер на 16.2 на сто в сравнение със същия период на миналата година. По видове косвени данъци приходите спрямо август 2008 г. се изменят както следва: от ДДС - спад с 22.4 на сто, от акцизи - спад с 2.45 на сто, от мита - спад с 38.3 на сто. Преките данъци за периода януари-август 2009 г. са в размер на 2769.7 млн.лв., или 56.5 на сто от разчета за годината. Спрямо същия период на предходната година има забавяне - с 8 на сто. Неданъчните приходи по републиканския бюджет достигат 1418.4 млн.лв., което представлява 74.7 на сто от заложеното в Бюджет 2009 и са 79.6 на сто от изпълнението за същия период на предходната година. Капиталовите разходи по републиканския бюджет спрямо август на предходната година бележат ръст от 53.3 на сто. Изпълнението е 39.5 на сто от разчета за годината. Общият държавен и държавно гарантиран дълг към август 2009 г. е 5.4 млрд.евро, като в номинално изражение бележи спад от 0.15 на сто спрямо юли и увеличение от 0.15 на сто на годишна база. Брутната външна задлъжнялост на страната е нарастнала на годишна база с 6.4 на сто. На месечна база, обаче, брутния външен дълг бавно намалява (0.9 на сто спрямо юни 2009 г.). Намаление има и спрямо нивото от края на 2008 г.


СОЦИАЛНА И ЗДРАВНА ПОЛИТИКА. Заетостта е първостепенен приоритет в социалната политика на новото правителство. Сред основните антикризисни мерки се предвижда разкриване на 150 хил. нови работни места. Най-важната планирана реформа в областта на социалната политика е намаляването на осигурителната вноска с 2 процентни пункта през следващата година. Макар че тя не може да доведе до съществен положителен ефект върху търсенето на труд и равнището на заетост в условията на стагниращ пазар, това ще бъде реална подкрепа за бизнеса в тоз0и труден момент. Нараства дефицитът в бюджета на Държавното обществено осигуряване и Националната здравна осигурителна каса. Основният фактор за това е неизпълнението на приходите от осигурителни вноски поради намаляващия брой на осигурените лица. Все по-очевидна е необходимостта от изясняване на стратегията за развитие на пенсионната система.


ФИНАНСОВА СИСТЕМА. Паричното предлагане, измерено чрез широките пари М3, почти спира да расте като темпа на нарастване е едва 1 на сто на годишна база към август 2009 година. М1 се свива с 14.2 на сто на годишна база. Продължава тенденцията на забавяне на растежа на депозитите в чуждестранна валута, а депозитите в лева за втори пореден месец бележат спад. Лихвените проценти по Жилищните и Потребителските кредити към август 2009 г. бележат лек спад спрямо юли същата година, но на годишна се покачват. Ресурсът на банките продължава да е скъп и те продължават да ограничават отпускането на заеми в условията на криза. Общата сума на предоставените кредити на предприятия и на граждани и домакинства е 50 млрд. лв., или с 6.08 на сто повече спрямо август 2008 г. Жилищните ипотечни кредити на физически лица остават по-динамичната компонента в сравнение с потребителските кредити, като нарастват с 13.4 на сто спрямо август 2008. Притеснителен е фактът, че делът на лошите кредити се покачва, като през август статистиката отчита рекорден дял - 7.4 на сто. В края на август общата сума на активите на банковата система отбелязва слабо месечно намаление с 0.4 на сто, а на годишна база те почти не се променят като намаляват с едва 0.04 на сто. През август е регистриран най-високият до момента растеж на разходите за обезценка. Въпреки това банковата система генерира месечен доход, а натрупаната печалба от началото на годината достига 577 млн. лв. Коефициентът на ликвидните активи намалява до 19.5 на сто, но все още гарантира адекватно покритие на привлечените средства в системата. Управителният съвет на БНБ прие и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер. Според тези изменения срокът, в който следва да започне изплащането на гарантираните размери на влоговете беше съкратен от 45 дни на 20 работни дни. Управителният съвет на БНБ прие и Наредба № 22 за Централен кредитен регистър (ЦКР). Освен досегашните участници - банки, клонове на чуждестранни банки и дъщерните на банки финансови институции, в обхвата се включват и финансовите институции - недъщерните на банки лизингови дружества и други финансови институции. В резултат на това се разширява обхватът и функционалността на системата и се подобрява информационното осигуряване на банките и небанковите финансови институции за по-прецизна оценка на кредитната задлъжнялост и кредитния риск на кредитополучателите. Това е изключително важна стъпка в посока на подобряване на информираността при вземане на кредитни решения, която за в бъдеще ще допринесе за подобряване на качеството на активите в българската финансова система.


Капиталов пазар. За второ поредно тримесечие позитивизмът домнираше на световните фондови пазари, които в резултат на него регистрираха нови стабилни ръстове и частично компенсираха отбелязаните спадове през по-голямата част от началото на световната финансова и икономическа криза през 2007 г. За пръв път, обаче, водещи икономисти изразиха становище, че финансовата криза вече отминава, макар реалната икономика на повечето от страните дълго време ще изпитва затруднения, т.е. тепърва ще бъдат усетени последиците от икономическата криза. Все още е твърде рано да се правят заключения, че оттук нататък капиталовите пазари ще бъдат в непрекъснат възход, тъй като продължават да съществуват опасения за повторно задълбочаване на кризата в началото на 2010, най-вече вследствие на необслужването на форми на дълг, различни от ипотечните заеми, които стартираха настоящата. Не на последно място, регистрираните повишения по значимите пазари бяха наистина сериозни, но от друга страна нищо в конюктурата, в която оперират отделните компании не се е променило толкова много, така че да може да оправдае двуцифрени ръстове на цените им. Въпреки всичко, подобреното финансово състояние на основните участници на капиталовите пазари изигра решаваща роля във въстановяването на оптимизма, като той доминираше и на българския, индексите на който от своя страна отбелязаха едно от най-силните си тримесечия за последните няколко години.


За третото тримесечие основният измерител на борсата, SOFIX, нарастна с 35 на сто до 478 пункта, като в края на месец септември за една седмица дори бе надхвърлил нивото от 500 пунктa. По този начин, спрямо най-ниските си нива от края на първото тримесечие, SOFIX се е повишил със 71.8 на сто. Широкият индекс BG 40 през третото тримесечие повиши стойостта си с 30.7 на сто, а за последните шест месеца ръстът му е 51.2 на сто. В резултат на това, местните индекси компенсираха изоставането си от останалите индекси на пазарите от Централна и Източна Европа, което от своя страна представлява още един аргумент в подкрепа на твърдението, че българският пазар, по отношение на движенията си в условията на настоящата криза, изостава с около три месеца.


ЕНЕРГЕТИКА. Най-важно решение е държавните енергийни компании да бъдат преобразувани в публични дружества и 15 процента от акциите им да бъдат пуснати на борсата.


В Анкара подписаха междуправителствено споразумение, касаещо транзитирането на газ по обявения за приоритетен от Европейската комисия проект „Набуко". Съдбата на „Южен поток" остава неясна. Продължава обсъждането на различните варианти за финансирането на АЕЦ „Белене".


ТРАНСПОРТ. Отново проблеми за българските автомобилни превозвачи. Турция изпрати нота до България за въвеждането от 15 август забрана за българските автомобилни превозвачи да ползуват СЕМТ разрешителните повече от веднаж на 24 часа. Българската страна предприе съответните мерки на дипломатическо и на експертно ниво. Въпросът ще бъде поставен и пред Секретариата на ЕКМТ. В МТИТС отново, както при предишното правителство се обмисля да се определят пределни тарифи за таксиметровите превози, които да се определят от съответните общини въз основа на местните условия. Железопътния транспорт продължава да бъде най-засегнат от кризата. Общо за системата съкратените ще достигнат 4000. Проблемите по изграждане на транспортната инфраструктура продължават - Реализацията на транспортни проекти по ИСПА е изключително закъсняла. От МРРБ настояват за 12-месечно удължаване на срока за усвояване на средствата по ИСПА, което е сравнително реалистично за приключване на такива обекти. По оперативна програма "Транспорт" все още има шансове за реализация на предвидените проекти. Правителството обяви, че ще строи по 65 км магистрали всяка година до 2013 г., а не както досега - по 11 км.


СТРОИТЕЛСТВО И НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Новите тенденциите в сектора на строителството са свързани с преориентирането на предприемачите от частни към публични инвестиции и търсене на финансови решения от европейските фондове.


Жилищно строителство. Според индекса на НСИ, средните продажни цени на съществуващите апартаменти в най-големите градове са намалели на годишна база през второто тримесечие на 2009 както следва: в София около 24.5 на сто , в Пловдив около 29.9 на сто, във Варна около 14.5 на сто и в Бургас около 13.3 на сто. Цените на жилищата в морските градове засега се понижават с по-бавен темп. Пренасищането на пазара на имоти продължава да оказва натиск върху цените, а броят на сделките се запазва нисък.


Ваканционни имоти. Въпреки очакванията, че през летните месеци интересът към ваканционните имоти на морето ще се увеличи, това съвсем не беше така. Строителните предприемачи не намалиха цените, а даже долната граница се покачи с 10 - 20 евро на кв. метър. През третото тримесечие на 2009 г., 95 процента от купувачите в сегмента са били руски граждани. За сравнение делът им три години по-рано е бил едва 15 на сто. Според проучвания, продажбите на зелено продължават да намаляват, като техният дял през това лято спада до 5 на сто от всички сделки. Ситуацията в планинските курорти се запазва тежка за предприемачите. Големият брой непродадени апартаменти принуждават инвеститорите да търсят други решения за намаляване на загубите. През зимния период непродадените имоти ще бъдат предлагани под наем или като хотели, като по този начин ще започнат да се възвръщат част от вложените в тях средства. Очакванията са след зимата интересите на продавачи и купувачи да се приближат и едва тогава да има увеличение на броя сключени сделки.


ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ И КОМУНИКАЦИИ. Информационните технологии влизат в ново Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Държавната агенция за информационни и комуникационни технологии се влива в МТИТС, закрива се Координационния център по ИКТ. Създава се Изпълнителна агенция Електронни съобщителни мрежи и информационни системи. София е в десетката по качество на широколентовия достъп до Интернет в света. БТК и Вивател се обединиха и ще предлагат всички досегашни услуги под търговското наименование Виваком. Пазарът на софтуер за бизнеса в България достига 18.22 млн. долара за 2008 г. според проучване на IDC.


СЕЛСКО СТОПАНСТВО. Очакваше се, че сравнително добрите климатични условия през годината ще позволят нарастване на производството в земеделието и превръщането му в отрасъл с по-голяма тежест в икономиката на фона на свитото производство в индустрията. Това обаче не се случи и създадената добавена стойност в отрасъла бележи спад с 5.8 на сто за полугодието на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. Произведеното през годината зърно от около 3.5 млн. т (при 4.3 млн. т през 2008 г.) е с изключително висока себестойност заради високите цени на горивата и торовете по време на сеитбата и обработката на площите, а недостатъчното наторяване с цел намаляване на разходите и засушаването през пролетта намалиха добивите и качеството на зърното.


Свитото потребление и затегнатото кредитиране в резултат на глобалната криза, както и проблемите с получаването на европейските субсидии, не съдействат за създаване на модерно земеделие и развитие на конкурентоспособно производство. Земеделието си остава ниско ефективно и все по-ясно се чувства липсата на стратегия за развитието му, на програма за съобразяване с планираните изменения в общата селскостопанска политика на общността и на нормативни стимули за преструктуриране на стопанствата и пренасочване на производството към по-рентабилни дейности. Най-големият удар върху земеделието нанесе неспособността на политици, администрация и производители да се възползват от възможностите, които предоставя европейската подкрепа за земеделието, с което конкурентоспособността на българското земеделие на европейския пазар намалява още повече. Предвидените в програмата на новото правителство антикризисни мерки за спешно акредитиране на идентификационната система за селскостопански животни и развитие на хидромелиоративното земеделие отново са само закъсняла реакция на създалата се ситуация, но не и израз на държавна политика към сектора.

Икономиката на България - октомври 2009