Инвестиционно зацикляне

В последните месеци сигналите, които нашата държава праща към света, далеч не я представят в благоприятна светлина. Скандалите в управлението, арестите на бизнесмени и на висши държавни чиновници, натрупани с годините проблеми по отношение на корупцията, безумства в изискванията към всеки дръзнал да развива бизнес у нас, тежестта на административните процедури са само част от нещата, които "прославят" родината ни. Затова никак не е чудно, че през последните години преките чуждестранни инвестиции у нас се броят на пръсти. Официално по тази тема управляващите запазват странно мълчание. С изключение, разбира се, на единичните случаи , когато чуваме куп приветствия към някой инвеститор, който все пак е решил да експериментира с парите си, като ги влага у нас.

Истината за инвестиционния климат

в страната ни е украсена с разноцветни паднелки и е обвита в целофан. Достатъчно е обаче да се разходим из страната на числата, за да разберем , че "блясъкът" идва единствено от специфичното отражение на светлината в целофана.

В периода 2007-2017-а общият обем на инвестициите у нас остава непроменен - около 18 млрд. лв. годишно. Единственият пик е бил през 2008-а, когато те са стигнали до 24 млрд. лева. Но всъщност в този случай не става дума за действия на чуждестранни инвеститори, а предимно за инициативи на българските предприемачи. Това стана ясно наскоро от изказване на изпълнителния председател на Българската стопанска камара Радосвет Радев.

Да напомним, че според официалните данни на Българската народна банка преките чуждестранни инвестиции у нас през първите шест месеца на тази година са се свили с 49. 5 на сто. В края на шестмесечието те възлизат на 246.2 млн. евро. Това число, съпоставено с периода януари - юни 2017-а, когато чуждестранните инвестиции бяха 487.2 млн. евро, доста красноречиво показва, че големите компании заобикалят страната ни.

Известно раздвижванее имало през лятото

Само през юни те са били 155 млн. евро, но и това число, сравнена с данните от преди година - 195.9 млн. евро, говори за категорично намалял интерес към България. 

По данни на Българската народна банка дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) от януари до юни е отрицателен и възлиза на 26.6 млн. евро. Той е по-нисък с 97.6 млн. евро в сравнение със същия период на миналата година, който е в размер на 71 млн. евро. 

Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти през първите шест месеца на тази година са за 2.7 млн. евро, а година по-рано бяха 8.2 млн. евро. 

Haй-гoлeмитe пpeĸи инвecтиции в cтpaнaтa зa пepиoдa янyapи - юли тази година ca oт Xoлaндия (221.4 млн. eвpo), Pycия (157.9 млн. eвpo) и Гepмaния (80.5 млн. eвpo). 
Според статистиката нeтнитe пocтъплeния oт инвecтиции нa чyждecтpaнни лицa в нeдвижими имoти ca 4.2 млн. eвpo, пpи 10.5 млн. eвpo зa янyapи - юли 2017 гoдинa. Най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат гражданите на Pycия (2.1 млн. eвpo), от Уĸpaйнa (0.7 млн. eвpo) и от Гepмaния (0.4 млн. eвpo). 

Според анализа на Българската стопанска камара у нас се наблюдава тотален срив на чуждестранните инвестиции. Според председателя й Радосвет Радев общият обем на чуждестранните инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката. 

Анализаторите икономисти обаче са на мнение, че инвестициите в България днес са далеч по-устойчиви и допринасят повече в дългосрочен план за развитието на икономиката в сравнение с тези в периода около 2007-а, макар и да са по-малко като обем. Докато тогава голяма част от капиталовложенията отиваха в недвижими имоти и във финансово посредничество, през миналата година най-много средства е привлякло индустриалното производство. 

В тази връзка не е за подминаване решението на немската компания VOSS Automotiv, която реши да инвестира у нас. Тя е специализирана в производството на проводникови и свързващи електротехнологични системи с приложение в изпускателната, горивната, както и в хидравличната и пневматичната спирачна система на пътнически и тежкотоварни превозни средства. Изборът на германците падна на завода в село Баховица, община Ловеч, където те решиха да реализират проекта си. Производствените помещения ще бъдат разположен на около 15 000 кв. метра. Вече са поръчани изцяло нови съоръжения, за които ще бъдат инвестирани 15 млн. евро. Към края на 2019 -а плановете на компанията предвиждат в завода да работят около 400-500 души, а до края на 2020-а техният брой трябва да достигне 1000 души. От тях 80% ще бъдат заети в продукцията и логистиката, като ще работят в чиста и спокойна работна атмосфера и ще изпълняват лесни монтажни задачи, обещаха от компанията. Останалите 20% ще са заети в мениджмънта и управлението у нас. 

Компанията вече има първата си поръчка от голям производител на автомобилни компоненти за 3-4 млн. проводникови системи и технологии, която ще реализира в новия си завод в България. 

Макар че тази инвестиция не е шокираща като обем на средствата, все пак не са за подминаване думите на изпълнителния директор нa Бългapcĸaтa агeнция зa инвecтиции Cтaмeн Янeв, който при представянето на компанията каза, че "VОЅЅ" ca cтpaтeгичecĸи инвecтитop, ĸoйтo нocи инoвaции, paбoтни мecтa и производство с виcoĸa дoбaвeнa cтoйнocт, a пpиcъcтвиeтo мy cтимyлиpa paзвитиeтo нa цeлия Лoвeшĸи peгиoн. 

Министърът на икономиката Емил Караниколов още преди време посочи, че автомобилното производство е един от приоритетните високотехнологични сектори за привличане на чуждестранни инвестиции в страната и то има голям потенциал за развитие на експорта, на заетостта и на регионалната икономическа активност. И очевидно усилията са насочени в тази посока, като се има предвид, че през последните десетина години само по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 21 сертификата в автомобилната промишленост, а общият размер на инвестициите по тези проекти надхвърлят 1 млрд. лева.

Примерите от този род обаче са повече от скромни

Истината е, че понижението на чуждестранните инвестиции е видимо не само в абсолютните стойности, но и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната - от 27.9% през 2007-а до 1.9% миналата година. Макар че според експертите на Българската стопанска камара двете числа изразяват крайности, а доброто и лесно усвоимо равнище на чуждестранни инвестиции е около 10% от БВП. Което е около 5 млрд. лв., ако се вземат предвид данните от миналата година. Според експерти, ако тези инвестиции са повече, биха потискали местния бизнес с прекомерната си конкуренция, а ако са по-малко, биха омаловажили приноса им към икономиката. Очевидно обаче дори и за такова ниво едва ли можем и да мечтаем до края на годината с оглед на темпа им досега. 

Както е известно, инвестициите като индикатор за бизнес климата в една държава са зависими от множество фактори. Въздействието им се проявява от години. Експертите на Стопанската камара неслучайно обърнаха внимание на недостига на квалифицирани кадри, на лошата инфраструктура и на корупцията. Истински подвиг за един инвеститор е да "се добере" до елементарни за държавите в нормалния свят услуги като захранване на обектите с електричество и свързването им към водоснабдяването в съответното място. Тези на пръв поглед незначителни административни процедури у нас отнемат толкова много време, усилия и средства, че само те са в състояние да откажат дори и най-големите ентусиасти. 

Както посочват специалистите, друг сериозен проблем са процедурите по обявяване в несъстоятелност на стигнали до фалит дружества. Процесът у нас отнема средно три-четири години. През това време активите не носят доход, а инвеститорите не могат да си върнат парите, което увеличава риска, свързан с първоначалното вложение. 

Като прибавим към всичко това отдавна останалото само като легенда за страната ни, че притежаваме работливи и квалифицирани кадри, резонно е да се досетим защо желаещите да разположат свои производствени мощности у нас не се редят на опашка. Още повече след като преди дни беше публикувано поредното издание "Индексът за глобална конкурентоспособност за 2018-а, изготвено от Световния икономически форум, но и там не видяхме много обнадеждаващи неща. Тази година в изследването бяха включени и класирани общо 140 страни от целия свят и България заема 51-во място с резултат, близък до този на Румъния, Уругвай и Бахрейн.