09.12.2021

За десета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Изследването се основава на 66 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната. Всички данни са представени в изданието, както и на специализираната страница на ИПИ – www.regionalprofiles.bg

Изданието може да се използва от централните и местните власти, бизнеса и медиите, както и от преподаватели, експерти и представители на гражданския сектор, които се занимават с проблемите на регионалното развитие.

---------------------------------------------

Всички анализи, данни и други материали, свързани с изследването, могат да бъдат намерени на специализирания сайт: www.regionalprofiles.bg

---------------------------------------------

Регионалната карта на икономическото развитие в България продължава да бъде доминирана от големите икономически центрове. През 2019 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на София (столица) достига над 51 млрд. лв., което е близо 43% от икономиката на страната. Извън столицата в Южна България се открояват областите Пловдив (9,7 млрд. лв.), Бургас (5,5 млрд. лв.) и Стара Загора (5,1 млрд. лв.). На север водещо място заема област Варна (7,7 млрд. лв.), следвана от Русе (2,8 млрд. лв.) и Велико Търново (2,6 млрд. лв.). По-малкият мащаб на икономическите центрове в Северна България – с изключение на Варна, както и по-слабата свързаност между тях предопределят до голяма степен и разликата между Севера и Юга в България.

Брутната добавена стойност на човек от населението по области варира от над 33 хил. лв. в София (столица) до под 7 хил. лв. в Силистра. Икономиката на София е силно доминирана от услугите, които носят близо 87% от добавената стойност. Столицата изпреварва над два пъти другите големи икономически центрове – Варна, Стара Загора и Пловдив. На второ място в страната излиза област София, която обхваща индустрията в непосредствената периферия на големия столичен град, но също така и голяма част от минното дело и металургията в Средногорието. Наред с област София промишлеността играе по-значима роля в областите Стара Загора, Враца и Габрово. Селското стопанство носи над 10% от добавената стойност в областите Силистра, Враца, Монтана, Разград, Добрич, Търговище, Шумен, Ямбол и Кърджали. Видимо това са сравнително по-бедни области, разположени предимно в северната част на страната.

Пандемията пречупва положителната динамика на пазара на труда в България. След като за пръв път в новата история на страната коефициентът на заетост на населението на 15–64 години надхвърли границата от 70% (2019 г.), през 2020 г. се регистрира свиване на заетостта до 68,5%, като негативните процеси обхващат всички райони на страната. Въпреки пандемията обаче големите различия на пазара на труда се запазват. Докато големи икономически центрове отчитат коефициент на заетост около или над 70%, по-бедните остават далеч назад. Всичките пет области с коефициент на заетост под 60% са разположени на север от Стара планина. Най-добре по отношение на заетостта в Северна България се представят областите Варна, Русе и Велико Търново. Трябва да се отчете и много силното представяне на област София, която за втора поредна година задминава столицата. Устойчивите показатели на пазара на труда в област София са подкрепени от много доброто развитие на индустрията в широката периферия на столицата, както и от стабилността на големите компании в Средногорието, които преминават успешно през първоначалния шок на пандемията и запазват работните си места.

Въпреки негативния ефект на пандемията върху пазара на труда, следва да се отчитат някои положителни развития през 2021 г. Първият е продължаващият ръст на възнагражденията, който не е прекъснат от кризата. В рамките на 2021 г. средната брутна месечна заплата в страната надвиши 1500 лв., като темпът на нарастване е над 10% на годишна база. На регионално ниво средната брутна заплата варира от над 2000 лв. в София (столица) до около 1000 лв. в области като Благоевград и Кюстендил. В същото време се наблюдава и възстановяване на пазара на труда, като безработицата започва постепенно да се връща към нивата отпреди кризата. Продължаващите вълни на коронавируса и предизвиканите от тях ограничителни мерки за социалния живот и стопанската активност обаче поставят под риск новите работни места.

Човешкият капитал и профилът на работната сила ще бъдат ключови за процеса на възстановяване и продължаваща трансформация на българската икономика. Близо 30% от работната сила (24–64 години) е с висше образование, като през последните години този дял се покачва. Категоричен лидер е София (столица), в която 56,8% от работната сила е с висше образование. На следващо място са Русе (31,2%) и Велико Търново (29,7%), които традиционно се представят силно по този показател. В близо половината области в страната делът на хората с основно и по-ниско образование в работната сила е по-голям спрямо дела на висшистите. Твърде висок остава делът на хората с основно и по-ниско образование в областите Търговище, Сливен, Кърджали, Силистра, Разград, Монтана и Шумен.

В края на 2021 г. въпреки поредната вълна на пандемията погледите са насочени към възстановяването на стопанския растеж и промяната на регионалната карта. Технологичната и структурната трансформация на индустрията, в т.ч. промените във веригите на доставки, както и навлизането на дигиталните услуги ще продължат да бъдат водещите фактори за развитие по места. Голямото предизвикателство пред растежа ще бъдат инвестициите, които все още остават потиснати от несигурната икономическа и политическа среда. Стратегическото планиране на общините за периода 2021–2027 г., както и усилията на големите икономически центрове за привличане на инвеститори и развитие на индустриалните терени могат да изиграят положителна роля и да подкрепят преобразяването на икономиката. В тези си усилия общините имат нужда от подкрепа и най-вече от реални стъпки за финансова децентрализация.

Вижте целия текст ТУК

Регионални профили: Показатели за развитие 2021