BIA INDEX ЗА „ЕФЕКТИВНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА“ 2023

На 18 декември 2023 г., 

БСК представи за първи път своя индекс „Ефективност на икономическата политика“ (BIA Index), който обхваща т.нар. „Образцов триъгълник на икономическата политика“[1], включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. BIA Index измерва развитието на страната ни именно в тези три направления, като всяко от тях е оценено по подбрани показатели.

Проучването обхваща 27 икономики на страните-членки на Европейския съюз и е базирано на официални и доказани източници на информация.

BIA Index цели да се превърне в аналитичен инструмент за идентифициране на конкретни слабости на българската икономическа политика, чието преодоляване може да доведе до по-висока конкурентоспособност на националната икономика и постигането на дългосрочен конвергентен икономически растеж.

Класирането по трите стълба на индекса показва следното:

• Първи стълб „Инвестиции и иновации“: И през 2021, и през 2022 г. България заема последното 27-мо място в ЕС. За сравнение, Румъния е на 23-то място, Хърватия - 22-ро място, Естония - 12-то място, Литва - 15-то място, Латвия - 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 г. са за Швеция, Дания и Ирландия. По този стълб България получава 22,76 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите не произвеждат желания ефект и водят до неефективно разходване на публични средства.
• Втори стълб „Реформи и институционална среда“: И през 2021, и през 2022 г. България заема последното 27-мо място в ЕС и по този стълб. За сравнение, Румъния е на 25-то място, Хърватия - 20-то, Естония - 4-то място, Литва - 8-мо място, Латвия - 16-то място. Първите три места в ЕС през 2022 г. по този втори стълб са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург. По този стълб България получава 33,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „лошо изпълнение“. Това означава, че досега използваните публични политики за реформи не произвеждат желания ефект и бизнес средата не стимулира в достатъчна степен инвестициите.
• Трети стълб „Ефективност на бюджетната политика“: През 2022 г. единствено по този стълб България отбелязва напредък и спрямо 2021 г. се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватска - 10-то място, Естония - 12-то място, Литва - 22-ро място, Латвия - 24-то място. България е в долната част на ранкирането на ЕС и по този стълб, въпреки частичното подобрение през 2022 г. спрямо предходната. По този стълб България получава 41,93 точки (от общо 100), която я поставя в позиция „средно изпълнение“. Това означава, че България трябва да запази строгата си фискална дисциплина, която следва в последните десет години, на ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП и да цели балансирани бюджети с нулев бюджетен дефицит. Отделно, при анализа по този стълб са идентифицирани слабости, свързани с недостатъчно високо ниво на публични инвестиции, отрицателен нетен експорт и ниска производителност на труда, които следва да бъдат преодолявани.

Общи изводи:

• България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
• България изостава от ЕС значително по почти всички от използваните показатели за анализ. Това означава, че нейната икономическа политика не произвежда ефективен резултат.
• Необходима е нова концепция за икономическа политика, нови публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите, ако България иска да достигне средните европейски нива в обозримо бъдеще (следващите 15 години).

Основни препоръки:

• Трябва да се увеличи подкрепата за експортните и високотехнологични производства, както и производителността на труда. Възможните мерки са насочени към намаляване на данъчната основа при такъв тип инвестиции, силно ускорени амортизации или директни субсидии.
• По отношение на публичните инвестиции възможните мерки са: приоритизиране на публичните инвестиционни проекти, силно увеличаване на ефективността на тяхното управление от публичните структури. Увеличаване на ефективността на ЗОП.
• Трябва да се подобри качеството на публичните услуги, степента на независимост на държавните служители от политически натиск, качеството на формулирането и изпълнението на политиката и надеждността на ангажимента на правителството за такива политики. Това изисква реална реформа в държавната администрация.

 ***

Оттук можете да изтеглите: BIA Index 2023

***

[1] Концепцията може да бъде открита и в различни документи на ЕП и ЕК