АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В СЕКТОР "РЕСТОРАНТЬОРСТВО"
Екип на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство със Сдружението на заведенията в България, разработи анализ на пазара на труда в сектор „Ресторантьорство“.
Анализът разкрива сектор с висока икономическа издръжливост и пазарна адаптивност, но с ясно очертани структурни уязвимости, изискващи целенасочени и диференцирани политики.
Ресторантьорството е динамичен и значим работодател с масово присъствие в икономиката, но и с хронични предизвикателства в управлението на работната сила. Профилът характеризиращ се с голям брой малки и микро предприятия, ниската производителност спрямо средната за икономиката, изразената сезонност, сравнително висок дял на заетите извън трудови правоотношения и традиционно ниските възнаграждения са характеристики, които намаляват конкурентоспособността на сектора като работодател в условия на демографски натиск и засилена конкуренция за работна ръка.
Парадоксът на кадровия дефицит в сектора е особено показателен. Ресторантьорските специалности са сред трите най-масови направления в професионалното образование, а въпреки това работодателите хронично отчитат недостиг на персонал. Причината не е в недостатъчен брой подготвяни специалисти, а в тяхното привличане, задържане и придобити компетенции. Завършилите специалисти масово се реализират извън сектора, емигрират или предпочитат по-добре платени алтернативи. Именно затова, макар коефициентите на заместване за някои длъжности да са благоприятни, действителният кадрови недостиг остава хроничен, особено при опитни готвачи и при мениджърски позиции, за чието развитие е необходимо дълготрайно задържане в сектора.
Профилът на четирите длъжности потвърждава, че рисковете са диференцирани и изискват различни подходи. При „Бармани“ и „Сервитьор“ приоритетът е не привличане, а задържане заради благоприятната структура на навлизащите кадри, но високо текучество. При „Готвач“ проблемът е двуизмерен с висок брой навлизащи, но ускорено застаряване на опитното ядро и значителен риск при пенсионирането на сегашната по-възрастна кохорта. При „Управител, ресторант“ за възрастов риск засега не може да се говори, но това може да се промени в бъдеще, особено при евентуално изместване на средната възраст нагоре. Без активна политика за изграждане на вътрешни кариерни пътеки и развитие на управленски компетенции, нуждата от квалифицирани управители не може да бъде задоволена от пазара.
Дуалното обучение е идентифицирано в анализа като ключов механизъм за изграждане на практически компетентни и по-дълго задържащи се в сектора кадри. Към момента обаче много малък дял от учениците в ресторантьорските специалности се обучават дуално и обхватът е крайно недостатъчен. Разширяването на дуалните форми, по-тясното партньорство между заинтересованите страни и практически ориентираното обучение са доказано ефективен път за намаляване на разрива между обучение и реални потребности на бизнеса.
На ниво браншова организация, Сдружение за заведенията в България (СЗБ) има потенциал да изпълнява ролята на координатор между предприятията, образователната система, регулаторните органи и публичните институции. Участието на СЗБ в настоящия проект е конкретна стъпка в посока на изграждане на аналитичен и представителен капацитет. Предвид резултатите от анализа, браншовата организация може да фокусира усилията си в следните приоритетни направления: разширяване на дуалното обучение при съвместна работа с образователните партньори, разработване на секторни програми за кариерно развитие и задържане на кадрите, активно участие в социалния диалог относно регулирането на наемането на работници от трети страни, където законовите прагове са идентифицирани от бизнеса като ограничение при хронични дефицити, системно наблюдение на демографските показатели по длъжности, за своевременна идентификация на нови рискови зони и т.н.
Секторът разполага с реални конкурентни предимства, на базата на които може да бъде изграден по-ефективен подход към привличането и задържането на кадри. Усилия за повишаване на привлекателността на сектора за крайните потребители, динамичен предприемачески климат с богато разнообразие от предлагани концепции, засилен интерес към кулинарния туризъм и гастрономическата идентичност на страната, нарастваща роля на дигиталните инструменти за ефективност и клиентска ангажираност могат да повишат привлекателността на сектора. Тези предимства са реална основа за позициониране на ресторантьорството и като атрактивен работодател, при условие че работните условия, кариерните перспективи и образователната ангажираност на бизнеса бъдат систематично подобрявани.
Анализът е разработен в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълняван от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.
